Въздържан

[Ани]

Въздържан

“...Като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел,

към добродетелта - знание,

към знанието - въздържание, към въздържанието - търпение,

към търпението - благочестие, към благочестието - братолюбие,

към братолюбието -любов.”

(II Петр. 1:5-7; СИ)

“А плодът на духа е: любов,радост,мир, дъпготърпение,

благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

Против такива няма закон.”

(Гал. 5:22-23; СИ)

“Силата на човека седи във въздържанието, в самообладанието.

Въздържанието не подразбира мъчение.”

(56;146)

“Свободата се изявява в два акта:

във въздържане от зло и престъпление и правене на добро.”

(17;226)

Скоро след сгодяването на Дева Мария за Йосиф се оказва, че тя очаква дете. Йосиф не се е докосвал до нея и дълбоко се огорчава в сърцето си. Казва си: ”По-добре да я напусна тайно. Така и двамата няма да станем за смях пред хората.“ И решава твърдо на следващия ден да изпълни решението си. Но през нощта насън му се явява ангел Божий и му казва:

— Йосифе, не бой се да приемеш Мария за своя жена, понеже заченатото в нея не е от човек, а от Светия Дух. Тя ще роди Син и ще го наречете с името Иисус (от гръцки - ’’Спасител“; б.а.). Той ще спаси народа Си и всички земни хора от бремето на греха.

Видението на същество, обляно от златна светлина, разтърсва Йосиф и го изпълва с особен трепет и благоговение. То остава в съзнанието му за цял живот. Той изпълнява повелята на ангела. На сутринта прегръща с най-искрена любов девицата Мария и я приема в дома си като своя жена. И след няколко месеца тя ражда Син (Мат. 1:8-25).

Йосиф в огорчението си е на път да се раздели завинаги с Мария. Той не знае истината за нейното зачатие. Когато я научава по чудотворен начин — с помощта на изпратения от Бога ангел, — той проявява въздържаност и приема жена си с отворено сърце. Така допринася за изпълнението на великия Божий план за изкуплението и спасението на човеците чрез Иисус Христос.

Въздържанието е един от деветте плодове на Духа, изброени от апостол Павел в неговото Послание до галатяни. Когато човек съзрее в духовно — нравствено отношение до степента да позволи Божият Дух да оживее и да се разгърне в него, той придобива Неговите дарове, сред които въздържанието заема своето достойно място. Според апостол Петър — в неговото второ послание — въздържанието и самоконтролът се явяват като преходно състояние в нравствения напредък на вярващия в Бога човек. Напредък, който започва с вяра и достига кулминацията си в Любовта.

Въздържаният човек се отличава с голяма духовна сила. Той е изпълнен с дълбоко търпение и смирение спрямо всички житейски обстоятелства. Истинското, пълното въздържание наричаме самообладание.

На човека в съвременния свят му се налага по необходимост да развие въздържанието като основна своя добродетел. В този свят с толкова много съблазни, изкушения и предизвикателства той е длъжен да устои на всички изпитания и да постигне пълно самообладание. Не е достатъчно да осъзнаеш, че си сгрешил, и да кажеш: “Колко съм лош!” Трябва да се дистанцираш в себе си и да избягваш поддържането на лоши мисли, чувства, желания и постъпки. Който не се въздържа от правене на грешки и не се проявява в правене на добро, той е слаб човек.

Ако пияницата се въздържа от пиене на вино, това въздържание има смисъл. Обаче има ли смисъл да се въздържаме от пиене на вода? Здравият разум и високото равнище на самопознание и самоконтрол ще ни подскажат от какво точно трябва да се въздържаме.

Въздържаният човек е на крачка от своята духовна свобода. Той не върши зло, а се стреми да прави само добро. Когато го налегнат безпокойства и тревоги, той не им дава външен израз. Овладял е до съвършенство и външните, и вътрешните си сетива и съхранява своя душевен мир дори и при най-високо напрежение. Неговото въздържание му позволява да развива все нови и нови положителни качества и добродетели.

Въздържанието:

• и самообладанието определят силата на човека;

• не подразбира мъчение;

• не означава вътрешно спокойствие, а външно спокойствие, което издържа на голямото вътрешно напрежение у човека;

• е възможно благодарение на правилно намерения отдушник на вътрешния напор;

• е едновременно по отношение на мислите, чувствата и постъпките;

• е невинност, гаранция за отсъствие на вина за невъздържанието;

• се учи, и то всеки сам спрямо себе си го приема;

• не означава да не смееш да се проявиш. То е спрямо неестественото, което би предизвикало пропукване в съзнанието;

• е спрямо погрешките и не спрямо правенето на добро, напротив;

• в най-висша степен е самообладанието.

Въздържаният:

• се въздържа от зло, нечистота и лоши чувства;

• като се въздържа от злото, има условия да е щастлив;

• се въздържа, както Бог се въздържа;

• не гладува и не преяжда;

• като му предложиш плод от забраненото дърво, отговаря: “Не съм гладен!” И не посяга към плода;

• не е станал изведнъж въздържан;

• като каже или реши да издържи да не прави или да прави нещо (например, да не се гневи, да не се притеснява, да не се скара с някого и т.н.), постига го;

• владее желанията си, умее да потърси отсрочката на изпълнението им и да ги трансформира градивно и позитивно, както е разумно;

• контролира и най-малките, и най-големите си недъзи;

• владее първо чувствата си, а след това езика, очите, носа и ушите си.

Решете кой човек е най-въздържан от изброените и ги подредете, като ги степенувате по въздържаност:

• гладният;

• правещият добро;

• силният;

• измъченият;

• вътрешно неспокойният, външно спокоен.

Въздържаният се владее. Това означава, че умее да владее:

• своето тяло, органите, силите на организма си;

• господар е на своите низки мисли и чувства и не им дава шанс да се проявяват и да нарушават хармонията му с хората;

• контролира езика си, наблюдава движенията си като жестове, мимика, походка, стоеж, седеж;

• не се поддава на чужди влияния от какъвто и да е характер, които не разбира за негово добро ли са и дали ще го ограничат в нещо;

• познава и владее клетките си — разговаря с тях като с разумни същества и те обичат своя разумен господар, животът на тяхното цяло — тялото, е техен смисъл и такъв човек е здрав физически и психически, проявява способностите си;

• може да укротява всички външни и вътрешни борби, противоречия, противодействия по духовен начин — без да им се поддава на вибрацията, запазвайки спокойствието и съзнателната си будност;

• налага си сам известни ограничения от духовен характер. Духовното ограничение е гаранция за липсата на материални ограничения, резултат от неспазването на духовните правила и закони;

• контролира волята си, има диамантена силна воля, калява волята си, има търпението и последователността да постигне това;

• себе си, като се самовъзпитава, към себе си е строг, повелителен, не жесток, има куража да преодолява препятствията в живота си, не да бяга от тях.

Самовъзпитателни идеи:

1. Прочетете изречението и размишлявайте. Какво би могло да се разбира под “сила” на човека? Може ли да е въздържан човек, който не умее да прави добро, не иска и не прави добро? Каква е зависимостта между добрината (направеното добро), добротата (като качество на сърцето) и въздържанието (като добродетел)? Поговорете с приятели. Запишете си най-важните мисли.

Който не се въздържа от правене на погрешки и не се проявява в правене на добро, е слаб човек.

2. Опит. Прочетете мисълта и извършете следните самонаблюдения и самоанализи.

“Не е достатъчно човек само да говори за въздържание, без да знае от какво да се въздържа. Ако пияницата се въздържа от пиене на вино, това въздържание има смисъл. Обаче има ли смисъл да се въздържа човек от пиене на вода.”

А) Помислете и направете списък на нещата, от които бихте искали да се въздържате по принцип. Направете списък на нещата, от които искате да се въздържите през следващата седмица. Направете трети списък за онова, което засяга само днешния ви ден. Отбелязвайте с плюс и минус успехите и неуспехите си като краен резултат и си направете извод за себе си след един месец.

Б) Често човек не може да прецени нужно ли е да се въздържи от нещо и доколко. Чувството за мярка е изкуство на правилния живот, който се учи не само по пътя на опитите и грешките, но и по пътя на навременното самовъзпитание и на добродетелта въздържание. Как оценявате себе си, като имате предвид и следната мисъл:

Светията пости, но само докато стане светия - след това престава да пости, но яде само с любов и само даденото с любов.

Умеете ли да се въздържате с мярка и само доколкото е нужно? Може ли да си спомните някои случаи, когато сте го правили и когато не сте? Забрана или указание за помощ е въздържанието? Дискутирайте с приятели или с въображаем събеседник

3. Потърсете логичен отговор за това, какво е взаимодействието между духовните величини “свобода” и “въздържание”? Отговорете на въпроса, като използвате посочения цитат за размишление и помощните въпроси към него?

“Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление и ако правиш най-малкото добро, ти си свободен човек. Да се ограничаваме в правене на зло и да се изявяваме в правене на добро. Свободата се изявява в два акта: във въздържание от зло и престъпление и в правене на добро.” (17:226).

Кои са двете страни на свободата? Може ли изявата на доброто и проявата на най-доброто в себе си да бъдат наречени превантивна мярка за липсата на нужда от въздържане от зло? Обяснете защо? Може ли да е свободен, който не умее да се въздържа от зло? Кое от трите: познаването, различаването или правенето / неправенето на добро и зло е в пряка връзка със свободата? Личността, сърцето, умът, волята, душата или духът у човека е движеща сила при въздържанието му? Всеки човек ли има силата да е свободен? От развитието на коя добродетел зависи придобиването на сила за свобода, за щастие и за каквото желае?

4. Как разбирате стиха? Отговорете на въпросите след него?

“Плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; против такива няма закон.” (Гал 5:22; РИ)

Ако въздържанието е плод на Духа, то означавали, че само с помощта на духа си човек може да се самовъзпита да е въздържан? Само духът ли е в състояние да обедини ума, сърцето и волята ни, за да се въздържаме?

Въздържанието спрямо мислите, чувствата, постъпките ли е или спрямо единството им?

Въздържанието спрямо материалния или спрямо психическия ни живот е?

В името на кои закони е нужно да се въздържаме: на духовните, на човешките или на природните?

Кога трябва да се въздържаме: когато Духът го иска от нас или когато ни поставят външни условия?

Закон на Духали е въздържанието?

5. Размисъл на тема: “Прави ли ни въздържанието по-добри и защо?”