Благост

[Ани]

Благост

Колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се уповава Нему!”

(Пс. зз:9; СИ)

“Иисус му рече: “Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.”

(Марк 10:18; СИ)

“...Защото игото Ми е благо и бремето Ми (е) леко.”

(Мат. 11:30; СИ)

“Благостта е външна проява на Бога.”

(49;124)

“В българския език най-силна и съдържателна е думата “благост”.

...Благостта е Божествено качество.

Благостта съдържа всичко в себе си. Тя изключва всички слабости.”

(91;262)

Веднъж един заможен човек пада на колене пред Иисус Христос и го пита:

— Учителю благий, що да сторя, за да наследя вечен живот?

Иисус му отговаря:

— Как така Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог!

И после му заръчва да спазва Десетте Божи заповеди. Човекът го уверява, че ги спазва стриктно още от младини. Тогава Спасителят го поглежда благо и кротко му казва:

— Само едно ти не достига — продай всичко, що имаш, и го раздай на сиромасите. Така ще получиш нетленно съкровище на небето. А след това си вземи кръста и Ме следвай!

Човекът се натъжава дълбоко, понеже има много имот. Свежда глава и си тръгва (Марк 10:17-22).

Божият Син Иисус Христос не приема да Го нарекат “благ”. Той отнася това определение единствено спрямо Небесния Отец — Бога. Тази Негова постъпка е показател за висотата на добродетелта благост. Учителят Петър Дънов потвърждава по свой начин думите на Христос, наричайки благостта “външна проява на Бога”.

Тя по свой начин представлява концентрирано проявление на всички останали добродетели.

Благостта предполага не само и не толкова красиви, нежни думи, а преди всичко конкретни действия. Ако срещнеш гладен човек, не му говори с благ тон, а го нахрани! Ако зърнеш просяк в дрипи, недей започва да му проповядваш за благостта, а го облечи! Имаш със сигурност не две, а много повече ризи. Откъсни от сърцето си една от тях и му я дай. Такава е благостта като практическо приложение. Останалото са думи и добри пожелания.

“Блага дума железни врати отваря!” — гласи народната мъдрост. Още по-добре би било, ако тези благи думи са плод на искреност и любещо сърце, а не продиктувани от необходимост.

Гръцката дума “евангелие” означава “блага вест”. Това е именно вестта за живота, делото, кръстната смърт, възкресението и възнесението на Господ Иисус Христос. А тя е блага, защото който повярва в нея и поеме по пътя, начертан така ясно и красиво от Христос, става жител на Небесното Царство.

Благостта:

• има отношение към подобието;

• се проявява само чрез човека, в когото душата е изявена;

• показва присъствието на Божията светлина;

• не борави с умствената сфера;

• има нещо материално в себе си;

• внася мир, спокойствие, сила в човека, удължава живота;

• изключва всички слабости;

• съдържа всичко в себе си;

• стопява противоречията.

Благият:

• е разумен, силен, добър;

• е едновременно добър господар и слуга;

• ще те нахрани, облече и дори и да не ти говори красиви думи;

• внася хармония в средата, в която е;

• се отнася благо само към същество, подобно на себе си.

“Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества без изключение. Такъв е моралът на безсмъртието.” (96; 19)

Самовъзпитателни задачи:

1. Самоанализ. Определете за себе си как разбирате Божията благост. Какво включва тя, какво означава. Кога в живота си, сте съзнавали, че Бог е благ към вас или че съдбата е благосклонна към вас? Благостта, която чувстваме към нас, събуждали желанието и вие да се отнасяте благо към другите? Какво е общото в думите: “благодарен”, “благороден” и “благословен”, обяснете го? Кой от хората - носители на тези добродетели, разбира благостта и как?

2. Ако сме благи, само когато позволяваме Божията благост да се прояви чрез нас, разбираме я и я проявяваме правилно към другите, то благостта не може да се разглежда като лично качество, а като посредничество, служба на Висшето за благото на другите. Отговорете на въпросите:

Кой човек от всички, които лично сте срещали, е най-благ?

Припомнете си за най-благата проява, която лично сте наблюдавали?

Напишете десет благи обръщения към свои познати, без да им ги пращате.

Достатъчно е да се обърнете към тях мило и любезно и да им пожелаете или съобщите нещо благо. Самонаблюдавайте се - след написването на всяко едно от тези обръщения сменили се настроението ви и как? Обяснете си има ли връзка това с насочеността на съзнанието ви да се стреми към изрязяване на благостта?

Към кого сте проявявали най-много благост? Ако няма такова същество, направете опит да дадете хляб на едно куче, но с благост, или да погалите дете, но благославящо.

Кой досега е бил най-благ към вас лично?

3. Към кого може да се прояви благост? Който се нуждае от нея, нали? Представете си едно малко същество - дете, врабче или тревичка, каквото и да е, стига да ви изглежда беззащитно. Най-добре е да е нещо, което съществува, а не измислено. Напишете му писмо. Благо, с благост. Или мислено му изпратете сън, в който проявявате благостта си към него.