Добродетелност

[Ани]

Добродетелност

В Свещеното Писание на всички християни — Библията, са изложени добродетелите, които човек следва да развие по своя път към съвършенството. Те представляват израз на връзката между човека и Бога.

На две места в Новия Завет на Библията са изброени поредица добродетели:

1) вяра, знание, въздържание, търпение, благочестие, братолюбие, любов; (I Петр. 1:5-7; СИ)

2) любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. (Гал. 5:22-23).

Виждаме, че някои от тях (вяра, въздържание, търпение, любов) се повтарят в двата цитирани текста. Във втория случай добродетелите са представени като “плод на духа”, т.е. като резултат от духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността. Разбира се, съществуват и множество други добродетели. Част от тях сме се опитали да представим върху страниците на тази книга.

Най-общо казано, съдържанието на понятието “добродетел” в Библията е израз на нравствено достойнство, на висок морал — личен или колективен.

Когато кажем “добър човек”, подразбираме такъв, който притежава добродетели, за да отстоява това добро. За да се убедим в тяхната наличност, той трябва да ги прояви. Когато ги проявява, той извършва нещо добро. Следователно добродетелите са изява на доброто в нашия живот.

Колкото повече добродетели притежава и проявява един човек, толкова по-близо е той до съвършенството, толкова по-дълбоко уважение заслужава.

Когато изпълняваме законите, вложени в света от Бога, когато живеем в хармония с природата, хората и самите себе си, ние придобиваме добродетели. Те се вплитат като прекрасен букет в човешката душа, украсяват техния притежател, изпълват го с ухание, което той разнася навред, където и да стъпи кракът му.

Култивирането на добродетели и прилагането им в живота означава да проявяваме Божественото, стаено дълбоко у всекиго от нас.

Добродетелният човек е силен, мъдър, скромен, отзивчив... Както се радва на доброто, което самият той твори, така с радост приветства и постигнатото от другите хора.

Когато си тръгнем от този свят, не ще можем да отнесем със себе си нито едно материално притежание, дори и най-скъпоценното. Ала добродетелите, които сме развили и приложили по земния си път, ще ни съпътстват и в отвъдното, и във вечността. Понеже те са се превърнали в неразделна част от нашата безсмъртна същност, доказателство за духовната зрелост на устремения към Бога човек.

Знаете ли, че :

• Добродетелите са едно от нещата, които отличават човека от животните.

• Вътрешното съдържание на човека са неговите добродетели.

• Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите добродетели.

• Добродетелите са градивният материал, с който духът у човека създава своите велики мисли.

• Схемата на сегашния план на живота за всеки човек седи в неговите налични добродетели.

• Всеки сам трябва да полага усилия да развие свои добродетели.

• Човек с 25 добродетели се нарича йога.

• Невъзможно е в един живот да придобиете всички добродетели. Достатъчно е всяка година човек да работи върху поне една своя добродетел.

• Хората страдат толкова повече в живота си, колкото повече им липсват развити добродетели.

• На всяка добродетел съответства цвят, тон, орган в човешкото тяло, скъпоценен камък и т.н

Добродетелен

Какъв съм аз?

Разбирам ли се с вътрешния глас

на своя дух неземен?

Палитрата на моята душа

е сбор от добродетели, вълшебен

е този свят на външното чрез тях.

Защита от страдание и грях

са те за моите сърце, ум, воля.

Същинско здраве, единството на личността.

Да виждам добродетелите и у другите се моля,

за да ги проявя у себе си във вечността.

Добродетелите са:

• стъпалата, по които човек трябва да достигне съвършенство;

• добри качества в действие;

• измерими чрез силата на светлината в аурата на човека;

• условие за чудеса около теб;

• Божественото в човека;

• облекло за душата и сърцето;

• естествени сили вътре в човека и в природата;

• основа на живот в равновесие;

• онези положителни лични качества, които можем да проявяваме безусловно, неизменно и са станали отличителното в самите нас;

• са методи, чрез които хората могат да се научат да не потъват в гъстата материя на живота, да устояват на огъня на ада и да вървят по вода;

• природосъобразен начин за поддържане на здравето у човека;

• са показател за здравето, мисленето и емоционалната интелигентност у всеки един човек;

• са природни сили, които следва да се изучават, и правила, по които не е лесно да се живее;

• умението всеки да върви по онзи път, който Бог е начертал точно за него;

• пътят, през който човешката душа трябва да мине, за да стигне до Бога.

Добродетелният:

• още е здрав, позитивен, развиващ се, даровит, велик човек;

• образува хармония между хората;

• живее съдържателен живот;

• диша правилно;

• от нищо не може да се поквари;

• е издържал добре всички изпити на любовта, за да се изпита всяка негова нова добродетел;

• познава законите на светлината и знае елементите, които следва да извлече от светлината, за да си създаде дрехата на съответната добродетел;

• първо е образувал правилна връзка чрез душата си с Бога, правилна е връзката между неговите мисли, чувства и постъпки и това е създало условие той да прояви една своя добродетел, после друга и т.н.;

• е насадил в сърцето, ума и тялото си семената на доброто и от него са изникнали плодовете на това добро — неговите добродетели. Така той е започнал да съгражда у себе си личността на добродетелите — великото благо на неговия живот.

Правила и зависимости за развиване на добродетелите у човека:

• Колкото повече добродетели има човек, любовта му става по-силна.

• Който вижда добродетелите у хората, ще ги прояви.

• Доброто е единица мярка в живота на всеки човек. Изгуби ли доброто, всички други придобивки се равняват на нула. Затова човек следва да бъде преди всичко добродетелен.

• Добродетелите са като скъпоценните камъни в земята — заровени на-дълбоко в нас, и всеки сам трябва да ги търси, намери и да забогатее с тях.

• Който не умее да се радва на добродетелите и постиженията — свои или чужди, - не е добър човек.

• Човек трябва да знае мястото на всяка своя добродетел в себе си. Всяка добродетел е отразена поне на три места: на лицето физиогномично, на главата френологично и на ръката хиромантично. Краката представляват добродетелите у човека.

• Вашите добродетели винаги съответстват на вашето вътрешно състояние.

• Знание без добродетели нищо не струва. Вяра без добродетели нищо не струва. Доброто осмисля всичко — и знание, и сила, и богатство.

• Всички добродетели трябва да се съединят в едно. Любовта е вътрешна сила, която синтезира всички неща.

Самовъзпитателни методи:

1. Прочетете текста.

Добродетелите имат нужда от посяване в нашите умове. За тях трябват условия, време, за да израстат. Нужно е всеки сам да намери и използва начините за правилното им посаждане така, че да не изчезнат след години, а да пребъдват в него през целия му живот.

Представете си посяване на цвете. Представете си коя точно добродетел искате да развиете у себе си и мислено я посадете в мозъка, в сърцето, в станаха, в питото си, във всяка своя клетка. От време на време мислено й пожелавайте да расте у вас, да цъфне, да узрее и да е с вас през целия ви живот като добър приятел и помощник в трудностите.

2. Прочетете мисълта. Размишлявайте върху нея. Запишете кои неща от вашия живот са ви убедили в нейната вярност.

Качествата водят до развитие на личността, а добродетелите до повдигане на душата - в разбирането и прилагането на добродетелите е силата на човешката душа.

3. Определете най-силното си добро качество. Ако искате да започнете да работите върху себе си и да развивате добродетелите си, започнете от него. Намерете себе си чрез култивирането на онези най-важни ваши качества, които са основа на добродетелите на вашата душа. Помнете, че чрез душата се осъществява личната ви връзка с Бога. Дълго размишлявайте кои положителни качества притежавате и кое от тях е най-силно изявено. Него ще развиете най-лесно като добродетел. Работете съзнателно за уякчаване на силното в себе си. Затвърдете го, почувствайте собствената си индивидуалност и сила като човек чрез самовъзпитанието на тази първа добродетел в себе си,

4. Мислете върху зависимостта между добродетелността на човека и умението му да е внимателен. Използвайте посоченото правило и определете какви са последиците от неговото спазване и неспазване. Запишете ги в две колони една срещу друга.

Колкото по-добродетелен и учен става човек, толкова по-внимателен е към хората.

5. Потърсете в съзнанието си и посочете десет души, за които можете да кажете, че са едновременно учени, добродетелни и внимателни. Гарантирали добродетелността, когато човек е учен, да е и внимателен? Съществували комбинацията внимателност и ученост, ако не си добродетелен? Отговаряйте на въпросите, като търсите конкретни примери, образи, лица от филмите, личния и обществения живот.