Библейските персонажи. Мелхиседек - Авраам – Христос

[Ани]

Библейските персонажи.

Мелхиседек - Авраам – Христос ^\21

Част от Халдейското жречество остава вярно на Рамовия Цикъл и сформира тайно (окултно) движение със задача да опази и да пренесе в Новия свят свещените месиански идеи на Синархията.

Следващите персонажи са вече описани в Свещената Библия. Тя не е историческа книга, ни литературно, ни умствено произведение, а е Духовно изложение, езотерично ръководство за развитие на душата. В нея Еврейските пророци диктуват Волята Божия. За нейното изпълнение - намиране на Нова Земя и създаване на народ от Верни - семейството на Тара напуска Ур -столицата на Вавилон. В Библията е казано, че това е внушено от Бога. Но Бог говори на Авраам под името „Мелхиседек - цар Салимски, свещеник на Бога Всевишни, без баща, без майка, без родословие, без начало на дни и край на живот, като Син Божи, оставащ завинаги свещеник. ” Мойсей разказва, че той е занесъл на Аврам хляба и виното и че Аврам му е дал десятък от всичко. За него говори също св. Павел в Посланието към евреите.

Името АВ-РАМ показва мисията му да възстанови цикъла на Рама - азбуката на Синархията, като създаде един Благословен род и по кръвна връзка да предава необходимите качества за изпълнение на целта. Той е основал окултен орден от посветени -аврамити, целящи възстановяване на Синархията.

Мелхиседек посвещава Авраам

Преклонението на Аврам пред Мелхиседек показва отношение на ученик към Учител - към Жреца на Цикъла на Рама и автор на проекта за възраждането му. Мелхиседек посвещава Аврам, внушава му грандиозния проект и му дава силата и метода да го осъществи. Това е един величествен момент на приемственост при предаване на Учението на Великото Бяло Братство от Атлантската школа, което Авраам е призван да възстанови на земята в една нова форма чрез своето потомство. Мелхиседек разкрива в душата на Авраам свръхсъзнание и Божественост и месианството се предава през кръвта на идните поколения. Основната максима в неговия свещен център изисква от човека пълно отдаване на четирите му съставки:

„Да възлюбиш Господа Бога от цялото си сърце, душа, ум и сила!”

Писанието говори как преди 3500 г. юдеите обещават на Бог, че ще изпълняват Неговата програма, но наследниците не изпълняват обещанието. Хитростта, користта и безлюбието са причина Йехова да отвърне очи от тях и да нареди на пророците да изберат Божествен народ, съставен от други племена.

В 607 г.пр.Хр. Ерусалим е превзет от Вавилонци. Храмът е разрушен. „Мъдростта се оттегли от нас”- викат в ужас жреците.

„Къде е, Боже, Твоето обещание към избрания народ?”

От избран народ, те стават изоставен народ с Божествено наказание. Докога? „Нека минат над него седем времена!” (Пророкува Данаил 4:10-16)

Тогава се явява Исус от Галилея, за да изпълни Мисията-да даде „не свое учение, а Учението на Този, Който го е пратил. ” Син Божи Христос (Словото Божие) се вселява в Исус от Галилея. И когато Исус става Христос: “Жрец по чин на Мелхиседек”, той приема Посвещението на хляба и виното, т.е. на двата принципа - на Словото и на Духа. После дава Учението на Любовта с 10 метода - Блаженствата.

„Блажени бедните по дух, скърбящите, кротките, гладните и гонените за Правда, милостивите, чистите по сърце; миротворците, когато ви хулят, гонят и лъжат заради Мен!”

Кротостта не е външна поза, не е страх. Мълчанието не е кротост. Кроткият е в хармония с Бога чрез молитва - смес от откровение и убеждение. Това не е жертва, а най-висша проява на душата.

„Чистите по сърце ще видят Бога” - говори Христос. Както не пием от мръсна чаша, тъй и Бог няма да погледне непочистено от лукави помисли сърце. След като е отстранено егото, Умът се оттегля от сетивата, Душата се оттегля от ума и е готова да се завърне към Първоизточника си. Тя скърби за своя Създател и прощава всичко на всички, сърцето се очиства от земни наслоения и карми и Духът може да общува директно с Бога.

Когато имаме контрол върху ума и радост в сърцето, можем успешно да изграждаме добра Съдба, като се изкачваме нагоре по Стълбата: „Чисти чувства - прави мисли - добри дела - здрави навици.”

Като не се качваме съзнателно по тези стъпала, си правим карма поради злоупотреба с дадените ни възможности.

Така, от Авраам до Исус протича водещата нишка на едно посвещение, на което Мелхиседек е “великият жрец”.

Той подпечатва пръстените на свещеният свитък - Евангелието на Новата Епоха в апокалиптичното видение на Йоан за Стареца, чиято дясна ръка държи седем звезди (7-те Църкви) и чиято сабя с двойно острие излиза от устата Му (Слово).

Този величествен Дух е описан като „Живия Бог”, съвършен образ на всички посвещения и учения. Той показва на онемелия Йоан Новото небе и Новата земя и Новия Йерусалим с неговите четири стени (Принципът на четворката), пазени от Архангели, с многобройни символични подробности.

„Не запечатвай думите Ми, защото определеното време е близо...” Това е Божественият план за Новата Епоха.

Властващият Синедрион се усеща застрашен от това ново учение. На него не са му нужни развиващи се индивиди, а послушни вярващи. Тя скалъпва процес и осъжда Исус като престъпник. Тогава той е на 33 години.

В последното действие на Христовата драма Пилат предава Исус на юдеите с думите „Ето човека”. Те го разпъват, а той е пророкувал: "Ерусалим ще бъде тъпкан, докато се изпълнят времената. ” (Лука 21:24)

Христос няма време да обяснява на учениците си бъдещето. „Идва след мен Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, което съм ви казал и ще ви научи на всичко. ” (Йоан, 14:16-26)

Тези думи са епохално предсказание за идването на Учителя Беинса Дуно.

Но негативната сила не спи. Тя се развива чрез тъй наречената от Учителя „Дяволюция”. За няколко века тя оглавява Христовото учение, превръща го в институция и користно и тщеславно превръща добродетелите му в техните антиподи.

Но Духът не може да бъде разпънат. Това показаха богомилите през X-XIV в., като събудиха Европа чрез Ренесанса и Реформацията.

В края на 19-ти век френският окултен Учител Сент-Ив д Алвейдър възроди древното учение на Единството с името Синархия. Тя е за него духовен, научен и политически идеал, който би трябвало да се реализира независимо от външните обстоятелства, тъй като изразява Абсолютната Божествена Воля, независеща от исторически превратности.

В ХХ-ти век Европа има един Учител и той е в България. Тук Духът на Истината се яви в плът и създаде поредната проекция на Бялото Братство.

Учителят възроди Синархията, нарича я също и Окултна Социология. Той притежава „Археометъра” на дАлвейдър, говори за него в беседи и ползва синархичните принципи на подобие и синхрон при съставяне на Паневритмията. ^{\1, 2}

„Значението на Паневритмията ще стане по-ясно, като разберем Съответствието в Природата. То се основава на Единството, което лежи в основата на цялото Битие. Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея...

Благодарение на тези съответствия, движенията стават въплътени идеи и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот."

По пътя на съответствията е изградена и Таблицата на четворката, която се изучава в Школата. {Виж таблицата на стр. 24) В нея се виждат четирите букви на Божието Име, четирите архангела, четири евангелиста, четирите елемента, четирите тригона в астрологията, четирите сезона, четирите посоки и мн.др., разгледани в беседите и лекциите, както и четирите Съвета на Учителя, обявени в 1921 г. (физически, духовен, просветен, примирителен), които сега възраждаме.