Четирите учения

[Ани]

Четирите учения

Духовната Култура не се внушава от властващата Религия, не се създава от изкуствоведите, не се измисля от умните хора и не се нагажда от философите, макар те всички да имат претенции затова.

Школата ни учи, че всяка Култура има четири корена в синархична връзка: Религия, Изкуство, Наука, философия.

Това са четири Пътя към Познание - четири стълби, спуснати от Висшата сила, възпитаваща човечеството.

От тези четири корена се храни всяка Нова Култура и всеки човек. Религията храни Душата, Изкуството - Сърцето, Науката-Ума и всичко се оглавява от философията, която обяснява Духа.

Значи Човекът и Обществото са подобни по същност.

Синархията се крепи на равнопоставеност по възможности за прояви и йерархия по резултати.

Само когато 4-те Варни (листенца) се съединят, Обществото цъфти и дава плодове...

Когато започва разкол, тези принципи се нарушат. Защото всяко добро правило, въведено насилствено и задължително, дава негативни резултати. Общността трябва да служи за благото на всички нейни членове по принципа на Правдата и Любовта, а не обратно: членовете да служат (принудително!) на общността за благоденствието на една малка нейна върхушка.

Когато кастите в древна Индия стават наследствени и задължителни, хармонията се разрушава и започва насилие над индивидите, с което до днес имат проблеми. Така постепенно себичността, користта и егоизмът кристализират във варварство, което деформира идеалите тъй, че да обслужват негативната сила.

Варварството превръща религията, която трябва да ни свързва с горните светове, в показни ритуали без съдържание;

Изкуството, което трябва да вдъхновява - в кич, обслужващ нисши страсти;

Науката, която трябва да разкрива природните тайни, за да подобри живота на човека, изобретява оръжия за изтребление; философията възхвалява управлението на насилниците. Силните на деня превръщат четирите основи на живота в четири демонични социални системи: Клерикализъм, Милитаризъм, Капитализъм, Социализъм, които въртят човека в омагьосан кръг и го управляват съответно с Теокрации, Диктатури, Монархии, Републики.

Учителят говори:

„Клерикализмът е изопачена форма на Любовта, Милитаризмът е изопачена форма на Мъдростта, Капитализмът е изопачена форма на Истината, Социализмът е изопачена форма на Правдата.

Те всички си служат с еднакви средства и методи: насилие, принуда, убийство, фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от тъмните сили, те водят до еднакви резултати на неправди, разрушения, убийства... ”

Затова те всички са от Черното братство, изопачения на Синархията, защото издигат един принцип за сметка на другите. „Ако иска да добие Свобода, - обябява Учителят, -човек трябва да се измъкне от този омагьосан кръг, в който го държи една властна, но тъмна воля; да излезе вън от тия човешки форми и да влезе в Царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях, и където царуват вечните сили на Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата.’^³ Бялото Братство ще стане монолитно Общество тогава, когато изгради 4-те Съвета - Духовен, Просветен, Трудов и Помирителен, които Учителят е обявил на Събора в 1921 г.

Четирите Учения