113. Не ли думах (тема №4)

[Ани]

113. Не ли думах (тема №4)

музика: Учителя

текст: Учителя

Не ли думах, мила мамо, не ли казвах,

да не седи наша Донка край огнище,

вкъщи само да се гуши,

а да иде, мамо, вече на школото,

да започне да се учи.

Наша Донка, мила мамо, е родена

мома умна, даровита,

та е време от школото за живота

нещо добро да научи.

Да не ходи вечер, мамо, на чешмата,

на момците пълни стомни да поднася,

росни китки да им обещава,

а на болни вечер из селото

нека тя вода разнася.

Наша Донка, мила мамо, по душа е

блага, кротка, милостива,

но сърце си трябва да научи, мамо,

момците да не посмива.

Сутрин рано на чешмата да отива,

в бели менци, мамо, вода да налива

бодра, весела, засмяна,

с чиста, бяла риза, с хубава премяна.

Та за пример тя да стане.

Кой я види как работи из селото,

как на всекиму помага,

да обикне и да прояви доброто

като тая душа блага.

Дадена на 27.10.1943 г. за сестра Донка Стоянова от с. Водица