2. Част Втора - Способите на Сътворението (83 - 172)

[Ани]

Част Втора

Способите на Сътворението

(83-172)

83. Божествената Любов и Божествената Мъдрост в Духовния свят се виждат като Слънце. Има два свята: Духовен и материален, като Духовният свят не заимства нищо от материалния, както и материалният свят не заимства нищо от Духовния. Те са абсолютно разделени (distincti) и се обединяват само чрез Съответствията. На много други места тук показах в какво се състоят тези съответствия, а следващият пример ги обяснява.

Топлината на материалния свят съответства в Духовния свят на добродетелта на милосърдието (charitatis), а Светлината на материалния свят съответства в Духовния свят на Истинността на Вярата. А дали има някой, който не вижда топлината и добродетелта на милосърдието, както и Светлината и Истинността на Вярата като различни? На пръв поглед те изглеждат толкова различни и ще ни се струват такива докато се питаме какво общо имат добродетелта на милосърдието с топлината и истинността на вярата със светлината. Всъщност духовната топлина е именно добродетелта, а духовната светлина е именно истинното. И дори да са толкова различни помежду си, въпреки това според съответствието си те представляват едно цяло и то е такова, че когато човек прочете в Словото думите топлина и светлина, то духовете и ангелите, които се намират около човека, вместо топлина подразбират милосърдие, а вместо светлина - вяра. Привеждам този пример, за да покажа, че двата свята - Духовният и материалният, са толкова различни помежду си, че въобще нямат нищо общо; и в тази светлина те са създадени така, че се обединяват и дори се съединяват помежду си според това кой на какво съответства.

84. Но тъй като тези два свята са толкова различни помежду си, то при известна проницателност можете да забележите, че Духовният свят трябва да се намира не под същото Слънце, под което се намира материалният свят, защото в Духовния свят също има топлина и светлина като в материалния, само че там имаме Духовна светлина и топлина. Духовната топлина е добродетелта на милосърдието, а духовната светлина е истинността на вярата. И тъй като топлината и светлината не могат да бъдат създадени от никакво друго начало освен от Слънцето, то е ясно, че в Духовния свят има друго Слънце, различаващо се от Слънцето в материалния свят и че естеството на Слънцето в Духовния свят е такова, че то може да създава духовна топлина и светлина, а естеството на Слънцето в материалния свят е такова, че то може да създава материални топлина и светлина. Но всичко духовно, отнасящо се до доброто и истинното, може да бъде създадено само от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, защото всичко добро принадлежи на Любовта, а всичко истинно - на Мъдростта, и всеки проницателен човек го знае.

85. Досега не бе никому известно, че Слънцето в материалния свят е различно от Слънцето в Духовния свят и причината за това е, че духовното в човека дотолкова се преплита с материалното, че той дори не знае какво представлява духовното и следователно не знае, че съществува Духовен свят, в който пребивават духове и ангели и че той е много различен от материалния. Тъй като Духовният свят е бил до такава степен скрит от живеещите в материалния свят, то беше угодно на Господ да отвори зрението на моя дух и да видя това, което се намира в Онзи свят, точно както виждам това, което се намира в материалния свят, и да мога да го опиша. Това е направено в книгата „Небе и ад“, в една от частите на която говоря за Слънцето на Онзи свят, защото аз действително го видях и то беше толкова голямо, колкото и Слънцето в материалния свят, и също толкова огнено, само че по-ярко. При това ми беше дадено и да узная, че всеобщото ангелско Небе е под това Слънце и че ангелите от Третото Небе го виждат постоянно, ангелите от Второто Небе - често, а ангелите от Първото, или Последното Небе - само понякога и че всяка Топлина и всяка Светлина в тях, както и всичко видимо в Онзи свят, е създадено от това Слънце, което ще покажа в следващия абзац.

86. Слънцето не е Самият Господ, а е създадено от Господ и Божествената Любов и Божествената Мъдрост са видими в Онзи свят като Слънце. Поради това, че Любовта и Мъдростта са едно с Господ, както вече бе показано в част първа, то за Слънцето се казва, че е Божествена Любов. И понеже Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов, заради това то е Любов.

87. Ангелите виждат Слънцето като огнено, защото Любовта и огънят си съответстват, но тъй като ангелите не могат да видят с очите си Любовта, затова вместо нея виждат нейното съответствие. Ангелите, както и хората, имат вътрешно и външно състояние. Вътрешното в тях е това, което мисли и разбира, което желае и обича, а външното е това, което усеща, вижда, говори и действа, като всичко външно в тях съответства на вътрешното, но това съответствие не е материално, а духовно. Божествената Любов се усеща от духовните същества като огън, затова в Словото, където се говори за Огън, се подразбира Любов. Свещеният огън на израелската църква означава Любовта и затова обикновено в молитвите си хората си казват в сърцето им да се възпламени Небесен Огън, т.е. Божествена Любов.

88. Благодарение на разликата между Духовното и материалното, посочена в № 83, нищо от Слънцето в материалния свят не може да премине в Духовния, т.е. нищо от неговата Светлина и Топлина, както и въобще нищо друго от Земята. Светлината на материалния свят е мрак в Духовния, а топлината на материалния свят там е смърт, но въпреки това топлината на материалния свят може да се съживява чрез влиянието на Небесната топлина, както и светлината на материалния свят може да се осветява чрез влиянието на Небесната светлина; това влияние съществува по съответствие и не може да съществува линейно.

89. От Слънцето, което съществува благодарение на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизат Топлината и Светлината. В Духовния свят, в който пребивават ангелите и духовете, също има Топлина и Светлина както и в материалния свят, в който пребивават хората. Също така Топлината там се усеща като топлина и Светлината там се вижда като светлина, но при все това топлината и светлината на Духовния и на материалния свят са толкова различни помежду си, че нямат нищо общо, както казах по-горе. Те са различни помежду си както живото и мъртвото. Топлината на Духовния свят сама по себе си е жива, жива е и Духовната светлина. Топлината на материалния свят сама по себе си е мъртва. Материалната светлина е мъртва, понеже топлината и светлината на Духовния свят идват от Слънце, което е чиста Любов, а топлината и светлината на материалния свят идват от едно слънце, което е чист огън. Любовта е жива и Божествената Любов е Самият Живот, а огънят е мъртъв; слънчевият огън е самата смърт и е наречен така, защото в него няма абсолютно никакъв живот.

90. Понеже ангелите са духовни не могат да живеят в друга Топлина и в друга Светлина освен в духовната, а хората не могат да живеят в друга топлина и в друга светлина освен в материалната, защото духовното е сходно с духовно, а материалното - с материално. И ако някой ангел приеме макар и малко материална топлина и светлина, той ще умре, защото те са му абсолютно несвойствени. По отношение на вътрешното [състояние] всеки човек в своето самосъзнание е дух и при смъртта той напълно напуска материалния свят; и оставяйки там всичко, което принадлежи на този свят, влиза в такъв свят, в който няма нищо материално. В Онзи свят той живее толкова разграничен от материята, че няма с нея никакъв пряк допир, какъвто съществува между по-финото и по-грубото, а има такъв допир с нея, какъвто съществува между предходното и следващото, които се докосват помежду си само чрез съответствието. От това е ясно, че Духовната топлина не е някаква изключително фина материална топлина и Духовна-та светлина не е някаква изключително фина материална светлина, а в своето естество са абсолютно различни помежду си. Това е така, защото Духовните топлина и светлина са създадени от такова Слънце, което е чиста Любов, а тази Любов е Самият Живот, докато материалната топлина и светлина са създадени от такова Слънце, което е чист огън, а този огън няма абсолютно никакъв живот, както казах по-горе.

91. От разликата между Топлината и Светлината на двата свята става ясно защо тези, които се намират в единия свят, не могат да видят тези, които се намират в другия свят. Очите на човека, виждащ в материалния свят, са изградени от субстанцията на този свят, а очите на ангела - от субстанцията на другия свят; и едните, и другите са устроени да възприемат светлината на собствения си свят. Оттук можем да видим в какво неведение на мисълта пребивават онези, които не вярват, че ангелите и духовете са хора само заради това, че не ги виждат с очите си.

92. Досега не се знаеше, че ангелите и духовете пребивават в напълно различна светлина и в напълно различна топлина в сравнение с хората. Не се знаеше също и това, че съществува друга светлина и друга топлина, защото мисълта на човека не можеше да проникне по-дълбоко от най-вътрешните и най-фините нива на материята, поради което хората смятат, че местоживеенето на някои от ангелите и духовете е в етера, за други - на звездите, т.е. пак в материята, а не над нея или извън нея. Обаче ангелите и духовете се намират абсолютно над, или извън материята, всъщност те са в своя свят под друго Слънце и в него пространствата са само илюзия, както доказахме по-горе. Не може да се говори, че те живеят в етера или на звездите, защото те представляват едно цяло с човека, бидейки съединени с чувствата и мислите на неговия дух, тъй като човекът е дух и мисли и желае чрез духа. Ето защо Духовният свят е там, където е и човекът, и никак не е от далечен от него. С една дума - всеки човек вътре в своето съзнание пребивава в онзи свят, сред духовете и ангелите в него, като чрез Светлината на онзи свят мисли, а чрез топлината на онзи свят човек обича.

93. Слънцето в Духовния свят не е Бог, но то произлиза (procedens) от Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек, а същото се отнася и за топлината и светлината. Така че като казвам Слънце, видимо за ангелите, от което те получават Топлина и Светлина, не трябва да разбираме Самия Господ, а първото Произлизащо от Него, което представлява най-висшата степен (summum) на Духовна топлина. Най-висшата степен на тази топлина е Духовният огън, който е Божествена Любов и Божествена Мъдрост в първото си съответствие. Именно заради това то се нарича Огнено [Слънце] и наистина за ангелите то е огнено, но не и за хората. Огънят, който познават хората, не е духовен, а материален и между него и Духовния огън има такава разлика, каквато е между живото и мъртвото; и затова Духовното Слънце дава живот с топлината си на Духовните същества и поддържа Духовното, а материалното слънце дава живот на материалните същества и поддържа материалното, макар не само по себе си, а чрез влиянието на Духовната топлина, като играе ролята само на спомагателно оръдие.

94. Този Духовен огън, в който пребивава и Светлината от своето създаване, дава Духовна Топлина и Светлина, които намаляват според пътя, който са изминали (in procedendo), и това намаляване съответства на степените, за които ще разкажа по-нататък. Древните са го изобразявали като огнегорящ и светлинно блестящ кръг около Божията Глава; по този начин и понастоящем изобразяват Бога като Човек.

95. Че Любовта създава Топлина, а Мъдростта - Светлина е ясно от следния опит: човек се стопля от Любовта, а когато мисли, чрез Мъдростта вижда предметите като осветени. Оттук следва, че първото, произлизащо от Любовта, е топлината, а първото, произлизащо от Мъдростта, е светлината. Това съответствие е явно, защото топлината съществува не в самата Любов, а от Любовта преминава във волята и оттук - в тялото; а светлината съществува не в самата Мъдрост, а от нея преминава в мисленето на разума, и оттук - в общуването. Затова, както Любовта и Мъдростта са естеството и животът на топлината и светлината, така топлината и светлината произлизат от тях; и тъй като са техни производни, то също са и техни съответствия.

96. Че Духовната и материалната светлина са абсолютно различни, може да разбере всеки, който поне малко насочи мисленето си към своето съзнание, защото, когато мисли, той вижда своите обекти в светлина, а тези, които мислят духовно, виждат същите истини еднакво ясно както през деня, така и през нощта. Затова и се казва, че разумът е светлина, чрез която човек вижда. Така когато някой говори, хората понякога казват, че виждат какво казва, т.е. че им е ясно; но тъй като разумът е духовен, той не може да вижда чрез материалната светлина, защото материалната светлина не съществува без своето слънце и изчезва заедно с него.

Оттук следва, че разумът използва друга светлина, не каквато използват очите и че тя произлиза от друг източник.

97. Но да не си помисли някой, че Слънцето на Духовния свят е Самият Бог. Самият Бог е Човек; и първата производна от Самата Любов и Мъдрост е това Огнено и Духовно, което ангелите виждат като Слънце. Затова, когато Господ се явява на ангелите, Той се явява като Човек, понякога в Слънцето, а понякога - извън него.

98. Според това съответствие в Словото Господ е наричан не само Слънце, но и Огън и Светлина; под Слънце се има предвид Той по отношение на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, взети като едно цяло, под Огън - по отношение на Божествената Любов, а под Светлина - по отношение на Божествената Мъдрост.

99. Духовната Топлина и Светлина, проявени от Господ като Слънце, представляват едно цяло, както Божествена Любов и Божествена Мъдрост създават Единство. По какъв начин Божествената Любов и Божествената Мъдрост в Господ представляват едно цяло беше казано в Част първа. Топлината и Светлината също представляват едно цяло, защото произлизат от тях и като техни производни представляват едно по съответствие, защото Топлината съответства на Любовта, а Светлината на Мъдростта. Оттук следва, че както Божествената Любов е Божественото Битие, а Божествената Мъдрост е Божественото Съществуване, както беше казано в Част първа, № 14 до 16, така и Духовната Топлина е Божествена проява от Божественото Битие, а Духовната Светлина е Божествена проява от Божественото Съществуване. Чрез това единство Божествената Любов принадлежи на Божествената Мъдрост, а Божествената Мъдрост принадлежи на Божествената Любов, както казах тук в № 34 до 39, така и Духовната Топлина принадлежи на Духовната Светлина и Духовната Светлина принадлежи на Духовната Топлина. От това единство следва, че Топлината и Светлината, произлизащи от Господ като Слънце, представляват едно цяло, обаче ангелите и хората не ги възприемат като едно цяло, за което ще разкажа по-нататък.

100. Топлината и Светлината, произлизащи от Господ като Слънце, предимно се наричат Духовни; и тъй като представляват едно цяло, те се наричат Духовни в единственото и затова тук, където се говори за Духовното, трябва да подразбирате топлината и светлината заедно. От названието на това Духовно, целият този свят се нарича Духовен и от това Духовно произлизат всички предмети от този свят и също се наричат Духовни. Тази Топлина и тази Светлина се наричат Духовни, защото Бог се нарича Дух, а Бог като Дух представлява това Произлизащо по Своето Естество, Което се нарича Йехова; и чрез това произлизащо Той дава живот и озарява ангелите от Небето и хората от Църквата, затова се казва, че духът на Йехова дава живот и озарява.

101. Топлината и Светлината, т.е. Духовното, произлизащо от Господ, представляват едно цяло и това може да се обясни с Топлината и Светлината, произлизащи от Слънцето на материалния свят. Тези две неща представляват едно цяло също и поради това, че идват от своето Слънце, а това, че на Земята (in terris) не са едно цяло, зависи не от Слънцето, а от Земята (ex Tellure). Тъй като тя ежедневно се върти около оста си и ежегодно - по еклиптиката, на това се дължи илюзията, че Топлината и Светлината не са едно цяло и че през Лятото има повече Топлина, отколкото Светлина, а през Зимата има повече Светлина, отколкото Топлина. Подобно нещо съществува и в Духовния свят, но там не Земята се върти около оста си и около Слънцето, а ангелите малко или много се обръщат към Господ; и тези, които по-често се обръщат към Него, приемат повече Топлина и по-малко Светлина, а тези, които по-рядко се обръщат към Него, приемат повече Светлина и по-малко Топлина. Вследствие на това Небесата като състоящи се от ангелите са разделени на Две Царства: едното се нарича Небесно, а другото - Духовно; и Небесните ангели приемат повече Топлината, а Духовните ангели - повече Светлината. Доколкото те приемат Топлина и Светлина, дотолкова са илюзорни земите, които обитават. Съответствието ще е пълно, ако вместо промяната във въртенето на Земята там разглеждаме промяната в състоянието на ангелите.

102. От следващите редове ще стане ясно как всичко духовно, създадено от Топлината и Светлината на своето Слънце, само по себе си (in se) представлява едно цяло, но като произлизащо от състоянието на ангелите, вече не представлява едно цяло. Когато Топлината и Светлината станат едно цяло в Небесата, тогава при ангелите сякаш е пролет, а когато не са едно цяло, времето при ангелите е или като лятно, или като зимно, но не толкова зимно, колкото в студените пояси, а толкова зимно, колкото в топлите пояси, тъй като равномерното приемане на Любовта и Мъдростта е самата ангелска същност (ipsum angelicum), като ангелът е ангел от Небето според това доколко има в себе си единство на Любов и Мъдрост. Същото можем да кажем и за човека от Църквата, ако в него Любовта и Мъдростта или Милосърдието и Вярата представляват едно цяло.

103. Ангелите виждат Слънцето в Духовния свят на средна височина така, както хората в материалния свят виждат Слънцето. Мнозина от света донасят със себе си идеята, че Бог се намира във висините и над главите им, а Господ е в Небето, между ангелите. Причината, поради която те носят със себе си идеята, че Бог се намира във висините над главите им, е тази, че в Словото Бог се нарича Всевишния и се казва, че обитава висините; поради това при молитва и богослужение те вдигат очи към небето, и ръцете си също, но не знаят, че всъщност под най-високото се разбира най-вътрешното. Причината, поради която носят със себе си идеята, че Господ се намира в Небето, между ангелите, е тази, че някои мислят за Него като за човек, а някои мислят за Него като за ангел, като не знаят, че Господ е Самият и Единният Бог, управляващ Вселената, Който, ако беше на Небето, между ангелите, не би могъл да управлява Вселената, и ако не сияеше като Слънце над тези, които се намират в Духовния свят, то ангелите нямаше да имат никаква Светлина, защото ангелите са Духовни същества и само Духовната светлина е сходна с тяхното естество. Че Светлината в Небето безкрайно превъзхожда светлината на Земята, за това ще разкажа по-нататък, когато говоря за степените.

104. Що се отнася до това Слънце, което дава Топлина и Светлина на ангелите, нужно е да знаете, че то се вижда над земите, в които живеят ангелите, на височина 45 градуса, т.е. на средна височина, и изглежда толкова далеч от тях, колкото Слънцето от хората в света. Слънцето е видимо на такава височина и на такова разстояние постоянно, тъй като там то не променя мястото си. Ето защо при ангелите няма време, разделено на дни и години, както и денят не тече от сутрин през пладне към вечер и нощ; или годината не тече от Пролет към Лято, Есен и Зима. При тях е непрестанна Светлина и непрестанна Пролет. Ето защо вместо за време те говорят за състояние, както казах по-горе.

105. Има специални причини Слънцето да е видимо на средна височина. Първата причина е, че така Топлината и Светлината, идващи от това Слънце, са в своята средна степен и заради това са в своето равенство и следователно в своята оптимална температура. Защото, ако Слънцето се намираше на височина над средната, то би изпращало повече топлина, отколкото светлина, а ако се намираше на височина под средната, то би изпращало повече светлина, отколкото топлина, както се случва на Земята: когато е по-високо, изпраща повече топлина, отколкото светлина, а когато е по-ниско, изпраща повече светлина, отколкото топлина; а когато е на средна височина, светлината си остава еднаква, а топлината намалява или се увеличава според степента на височината на Слънцето. Втората причина Слънцето в Духовния свят да е видимо на средна височина е, че така във всички ангелски Небеса е непрестанна Пролет; и заради това ангелите успяват да са в състояние на постоянен мир, което на Земята винаги съответства на Пролетта. Третата причина е, че така ангелите могат да обръщат лице към Господ и да Го виждат с очите си, защото при това положение на Слънцето както и да е обърнато тялото [на ангела], пред лицето им е Изток, следователно е Господ. Това е особеността на този свят; и нямаше да е така, ако Слънцето там беше по-високо или по-ниско от средната височина или ако беше над главите им в зенита си.

106. Ако ли пък Слънцето в Духовния свят не беше на известно разстояние от тях, както и Слънцето в материалния свят е на разстояние от хората, то нито ангелското Небе, нито адът под него, нито земното кълбо под тях двете не биха могли да се намират под Господно Наблюдение, Всеприсъствие, Всезнание, Всемогъщество и Провидение. Така, ако не беше на такова разстояние от нас, и Слънцето в света не би могло да е присъщо и действащо (potens) над цялата Земя с топлината и светлината си и следователно не би могло да служи като спомагателно оръдие на Слънцето в Духовния свят.

107. Абсолютно необходимо е да знаете, че има две слънца: едното - Духовно, а другото - материално. Духовното Слънце е за намиращите се в Духовния свят, а материалното Слънце е за намиращите се в материалния свят. Без да сте наясно с тези две слънца, няма да можете да придобиете правилно разбиране за Сътворението и за Човека, за които предстои да разкажа тук, защото, ако виждате някакви действия, но не схващате причините за тези действия, то за вас те ще бъдат неясни като през мъгла.

108. В Духовния свят разстоянието между Слънцето и ангелите се възприема дотолкова, доколкото се възприема Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Всички заблуди, преобладаващи в злите и прости хора, идват от затвърдените илюзии. Докато илюзиите съществуват като такива, те ще са само илюзорни истини, според които всеки може да си мисли и да говори, но когато се приемат за истина, а именно - когато се утвърдят като такива, то тези илюзорни истини се превръщат в лъжи и измами (falsitatis et falluciae). Пример за една илюзия е, когато ни се струва, че Слънцето ежедневно обикаля около Земята и ежегодно обикаля по еклиптиката; и докато не бъде утвърдена за истинска, тази илюзия е илюзорна истина, според която мислим и казваме, че Слънцето изгрява и залязва и затова е сутрин, обед, вечер или нощ; или казваме, че Слънцето се намира на толкова градуса по еклиптиката или на толкова градуса височина и затова е Пролет, Лято, Есен или Зима; но веднага, след като тази представа се приеме за самата истина, тогава този, който я твърди, вече мисли и говори лъжа и измама. Същото може да се каже и за безброй много други илюзорни представи, както материални, граждански и нравствени, така и духовни.

109. Същото може да се каже и за разстоянието до Слънцето в Духовния свят, което е Първата Проява на Божествената Любов и Мъдрост на Господ. Тук истината е, че няма никакво разстояние, а има само илюзия за разстояние вследствие различната степен на възприемане на Божествената Любов и Божествената Мъдрост от ангелите. Това, че в Духовния свят разстоянията са само илюзии, можете да видите от доказаното в № 7 до 9, че Божественото е извън пространството, или в доказаното в № 69 до 72, че бидейки извън пространството, за Божественото не съществува пространство, както не съществува и разстояние; и след като пространството е илюзия, то и разстоянието като характеристика на пространството също е само илюзия.

110. В Божествения свят Слънцето е на разстояние от ангелите, понеже те приемат Божествената Любов и Божествената Мъдрост в определена (adaequato) степен на топлината и светлината, тъй като един ангел, като същество сътворено и крайно, не може да приеме в себе си Господ в първа степен на топлината и светлината, каквито са те на Слънцето, защото то би го изпепелило. Ето защо ангелите приемат Господ в такава степен, която съответства на тяхната любов и мъдрост. Това става ясно от факта, че един ангел от последното Небе не може да се издигне при ангелите от Третото Небе, защото щом се издигне и влезе там, той изпада сякаш в умопомрачение, животът му сякаш ще се бори със смъртта и неговата любов и мъдрост, както и топлината на любовта му и светлината на мъдростта му, са в сравнително по-ниска степен. Какво би станало, ако един ангел се издигне на самото Слънце и влезе в неговия огън? Небесата са условно разделени помежду си според това, че ангелите възприемат Господ различно. Висшето Небе, което се нарича Трето Небе, е сякаш над Второто, а то е над Първото, и това не е защото те са на разстояние едно над друго, а защото такава е илюзията на разстоянието. Господ е равномерно навсякъде - както в тези, които са на Третото Небе, така и в тези, които са в последното Небе, и илюзията на разстоянието зависи само от субектите, т.е. от ангелите, а не от Господ.

111. Трудно ще разберете това, ако изхождате само от материалното мислене, защото в него има пространство, но ще можете да го разберете чрез духовното мислене, защото в него няма пространство и именно там се намират ангелите. Обаче можете да схванете материалната идея, че Любовта и Мъдростта (или същото - Господ, Който е Божествена Любов и Божествена Мъдрост) не може да преминава чрез пространството, а присъства във всеки според способността му да възприема. Затова е казано, че Господ се намира във всеки (Ев. от Матей 28:20), както и че Той пребивава в тези, които Го обичат (Ев. от Йоан 14:23).

112. Това може да ви се стори предмет на висша мъдрост, защото се доказва само по Небесата и по ангелите, обаче същото съществува и при хората. По отношение на вътрешната си същност в своето съзнание хората се стоплят и осветяват от същото Слънце - неговата топлина ги сгрява, а светлината му ги осветява според това колко Любов и колко Мъдрост приемат от Господ. Тук разликата между ангелите и хората е само в това, че ангелите се намират под Духовното Слънце, а хората се намират не само под него, но и под Слънцето на материалния свят, тъй като телата на хората, ако не бяха под едното и под другото слънце, не биха могли нито да съществуват, нито да продължат съществуването си - за разлика от телата на ангелите, които са духовни.

113. Ангелите пребивават в Господ и Господ е в тях и тъй като ангелите са само приемници, то Самият Господ е Небето. Небето се нарича Жилище на Бога и Негов Престол, затова някои си мислят, че Господ присъства там, както царят в своето царство, но Господ (Който е и Бог), се намира в Слънцето над Небесата и се намира там само чрез присъствието Си в Топлина и Светлина, както доказахме в предишните два абзаца. Но независимо че Господ се намира по такъв начин на Небето, Той присъства в него като Сам в Себе Си. И както беше доказано по-горе (№ 108 до 112), разстоянието между Слънцето и Небето не е разстояние, а е само илюзия. От това следва, че Сам Господ се намира в Небето, тъй като е в Любовта и Мъдростта на ангелите на Небето; и като се намира в Любовта и Мъдростта на всички ангели, а Небето се състои от ангели, то Той се намира в цялото Небе.

114. Господ не само е в Небето, но Той също е и Самото Небе; това е така, защото ангелът е съставен от Любовта и от Мъдростта, а те двете принадлежат на Господ в ангела, от което следва, че Господ е Небето. Ангелите са ангели не от само себе си (proprium), но тяхното притежание, както и собствено притежание на човека, е злото. Злото представлява част от вродената същност на ангелите, защото всички ангели са били хора и това собствено притежание е прикачено към тях по рождение; то само се отдалечава от тях и когато се отдалечи, те приемат в себе си Любов и Мъдрост, т.е. Господ. Всеки, който дори малко извиси разбирането си, може да види, че Господ обитава в ангелите не по друг начин, а чрез Своята собствена същност, която е Любов и Мъдрост, но не и в собствената същност на ангелите, която е зло, вследствие на което само според това доколко злото се отдалечава от тях, дотолкова Господ пребивава в тях; и според това те са ангели. Ангелското в Небето е Божествената Любов и Божествената Мъдрост и именно пребиваването на Божественото в ангелите се нарича ангелско. От това се вижда, че ангелите са ангели чрез Господ, а не от самите себе си, като същото можем да кажем и за Небето.

115. Но не можем да разберем по какъв начин Господ пребивава в ангела и ангелът - в Господ, ако не знаем в какво се състои това единение между тях. То е съединяване на Господ с ангела и на ангела - с Господ и затова казваме, че е взаимно. От страна на ангела то изглежда така: ангелът си мисли (percipio), че пребивава в любов и мъдрост от себе си, човекът - също, затова те си мислят, че любовта и мъдростта им принадлежат и че са в самите тях, или че са техни собствени; и ако не мислеха така, то нямаше да се осъществи никакво съединяване; и тогава Господ нямаше да пребивава в тях, нито те - в Господ, защото невъзможно е Господ да пребивава с Любов и Мъдрост в някой ангел или човек, ако този, в когото пребивава, не мисли и не чувства, че те са собствено негови. По такъв начин Господ не само бива приет, но бива задържан от възприятията и остава там любим (redamatur). Именно вследствие на тази илюзия ангелът става мъдър и пребивава в мъдростта си. Иначе кой би желал да обича Господ и ближния и кой би желал да бъде мъдър, ако не чувства и не мисли, че обича, че придобива знания и ги задържа и че самият той прави това? Иначе кой би могъл да задържи в себе си тези способности? Ако това не беше така, никаква любов отвън не би намерила мястото си в своя приемник и би преливала извън него към околните, без въобще да въздейства. Тогава ангелът нямаше да е ангел, а човекът - човек, а биха били нещо неодушевено. От това следва, че за да съществува каквото и да е съединяване, е необходима взаимност.

116. Сега ще разкажа как става така, че ангелът мисли (percipio) и чувства и по този начин приема и задържа в себе си като свое собствено това, което всъщност не е негово, защото както казах по-горе, ангелът не е ангел от само себе си, а от това, което присъства в него от Господ. Това става така: всеки ангел има свобода (liberum) и разсъдливост (rationalitus) и има тези две способности, за да може да приема от Господ Любов и Мъдрост. Но свободата и разсъдливостта принадлежат не на него, а на Господ в него и тъй като те са най-вътрешно съединени с неговия живот и дори са толкова вътрешно съединени с него, че можем да ги наречем вродени (injuncta) в самия живот, затова му се струва, че са негови собствени и че чрез тях той може да мисли и да желае, да говори и да действа; и всичко, което измисли, почувства, каже или направи чрез тях, му се струва, че го прави той самия. Именно в това се състои тази взаимност, чрез която съществува съединяването. При все това, ако някой ангел убеди себе си, че Любовта и Мъдростта действително се намират в него и ги присвои като свои собствени и принадлежащи именно и само на него, то няма да му остане нищо ангелско и като следствие на това няма да може да се съединява с Господ, тъй като в такъв случай той няма да се намира в истината, и понеже истината е едно със Светлината на Небето, тогава няма да може да бъде и в Небето, защото е отхвърлил идеята, че животът му е от Господ, и вярва, че животът му е от него и че носи в себе си Божествено естество. По този начин в тези две способности - свободата и разсъдливостта, се състои животът, който се нарича ангелски и човешки. Оттук можем да видим, че взаимността в ангела съществува, за да може той да се съединява с Господ и че самата взаимност, разглеждана като способност, принадлежи не на ангела, а на Господ. Затова, ако ангелът злоупотреби с тази взаимност, чрез която той осмисля и усеща като свое нещо, което принадлежи на Господ в него, какво би станало веднага след като той си го присвои? Тогава той би напуснал своето ангелско състояние. Че съединяването е взаимно, за това говори Господ в Евангелие от Йоан 14:20 - 24; и в глава 15:4 - 6, както говори и за това, че съединяването на Господ с човека и на човека с Господ се извършва в това, което принадлежи на Господ, и Той говори за него в Йоан 15:7.

117. Някои мислят, че може би Адам е имал такава свобода, или свободен избор (Liberum Arbitrium), че е можел самият той да обича Бога и да бъде мъдър, но че потомците му са изгубили възможността за този свободен избор. Такава мисъл е заблуда, защото човекът не е животът, а само възприемник на живота, както се вижда от казаното по-горе, в № 4 до 6; № 54 до 60. А този, който само е приемник на живота, не може чрез нещо не свое да обича и да бъде мъдър. Затова и Адам, веднага след като пожелал да бъде мъдър и да обича от само себе си, отпаднал от Мъдростта и от Любовта, т.е. бил изгонен от Рая.

118. Това, което казваме тук за ангелите, важи и за Небето, което се състои от ангели, тъй като Божественото е едно и също както в голямото, така и в малкото, както доказахме по-горе, в № 77 до 82. Това, което казваме за ангелите и за Небето, важи и за човека, и за Църквата, защото ангелът от Небето и човекът от Църквата са едно цяло по своето съединение; човекът от Църквата по отношение на своето съзнание също е ангел, като под човек от Църквата разбирам само човекът, в който е Църквата.

119. В Духовния свят Изток е там, където е Господ, Който се явява като Слънце, и по Него се определят другите посоки. По-горе вече казах за Слънцето в Духовния свят - за неговото естество, топлина и светлина и за присъствието на Господ чрез него. Сега ще разкажа за посоките на Духовния свят. Разказвам ви за него и за Слънцето в него, защото имат връзка с Бога, с Любовта и с Мъдростта, и не мога да ги използвам, без да съм обяснил откъде идват (origo), защото това е все едно да говоря за нещо, изхождайки от следствията му, а не от причините. Следствията обясняват единствено следствията, но самите те, колкото и добре да са разгледани и обяснени, не могат да разкрият причината, която ги поражда, докато причините разкриват следствията. Опознаването на следствията от причините е дело на Мъдростта, а търсенето на причините от следствията не е мъдрост, защото така нещата се виждат измамно и изследователят приема тях за причини, а това значи да подменя мъдростта с безумие. Това е така, защото причините са предходни, а следствията са резултат, а от този резултат не можем да видим предходното, докато от предходното можем да видим следствието; и такъв е редът на нещата. Затова и тук говоря първо за Духовния свят, тъй като той съдържа в себе си Причините, а едва после ще говоря за материалния свят, където всичко видимо в него представлява следствията.

120. Ето защо е толкова трудно да обясня посоките в Духовния свят. Там също има посоки, както в материалния свят, но те, както и самият свят, са духовни, а посоките на материалния свят са материални, затова те са толкова различни помежду си, че дори нямат нищо общо. И в двата свята посоките са четири - изток, запад, юг и север. В материалния свят те са постоянни, тъй като се определят от Слънцето в юга, като срещу него е северът, от едната му страна е изтокът, а от другата - западът. В този свят те се определят по юга на всяко място, защото положението на Слънцето на юг навсякъде и винаги тук е еднакво и затова е постоянно. В Духовния свят е различно. Там посоките се определят от Слънцето, което е постоянно видимо на своето място - и натам е изток. Затова и в Духовния свят посоките се определят не по юг, както в материалния, а по изток, като срещу него е запад, от едната му страна е юг, а от другата - север. Впоследствие ще разкажа защо посоките не зависят от положението на Слънцето, а от обитателите на Духовния свят - ангелите и духовете.

121. Посоките водят началото си от Господ като Слънце и затова и обиталищата на ангелите и Духовете относно тези посоки също са духовни, защото зависят от това доколко е приета Любовта и Мъдростта от Господ. Така пребиваващите във висшата степен на Любовта живеят на Изток, в нисшата степен на Любовта - на Запад, във висшата степен на Мъдростта - на Юг, и в нисшата степен на Мъдростта - на Север. Заради това в Словото във висш смисъл под Изток се подразбира Господ, а в преносен смисъл - Любовта към Него, а под Запад - намаляващата Любов към Него, под Юг - Мъдростта в нейната Светлина, и под Север - Мъдростта в помрачената светлина. И всичко това, разбира се, е относно състоянието на тези, за които се говори.

122. Тъй като от Изток се определят всички посоки в Духовния свят и под Изток във висш смисъл се разбира Господ, както и Божествената Любов, то е ясно, че всичко съществува от Господ и от Любовта към Него и че доколкото някой не пребивава в тази Любов, дотолкова той е отдалечен от Него и живее било то на Запад, на Юг или на Север на разстояние, съответстващо на приетата Любов.

123. Заради това, че Господ като Слънце постоянно се намира на Изток, древните, за които всичко е било преобразуване на Духовното, се молели с лице на изток; и за да могат и богослуженията да са на Изток, всички храмове са били обрърнати на изток, като и сега се строят така.

124. В Духовния свят местообиталищата¹ не са от Господ като Слънце, а се определят според възприемчивостта на ангелите. Вече казах, че местообитанията на ангелите са разделени - едни се намират в източни, други - в западни, някои - в южни, а други - в северни места. Казах също, че които живеят на Изток, пребивават във висшата степен на Любовта, които са на Запад, пребивават в нисшата степен на Любовта; които са на Юг - в светлата Мъдрост, а които са в северната - в затъмнената мъдрост. Различното местообитание, макар да изглежда, че зависи от Господ като Слънце, всъщност зависи единствено от ангелите. Защото Господ не може да е с по-голяма или с по-малка степен на Любов и Мъдрост или като Слънце не може да е с по-голяма или с по-малка степен на Топлина и Светлина в един или друг ангел, а навсякъде е еднакъв, но само се възприема от всеки в различна степен; и затова на приемащите им се струва, че са по-близко или по-далече помежду си или че са в различни местоположения в Духовния свят. От всичко това следва, че там различните местоположения не са нещо друго, а различно възприемане на Любовта и Мъдростта - и от тях на Топлината и Светлината от Господ като Слънце; че разстоянията в Духовния свят са само илюзия, показано по-горе, в № 108 до 112.

125. Тъй като тези обиталища представляват различна възприемчивост на Любовта и Мъдростта от ангелите, нужно е да кажа нещо повече, според което съществува разнообразието при тях. Както казах по-горе, Господ пребивава в ангелите и ангелите - в Господ, затова изглежда, че Господ като Слънце се намира извън ангела и че Господ вижда ангела чрез Слънцето и че ангелът вижда Господ в Слънцето както се вижда изображение в огледало. И затова, във връзка с тази илюзия, трябва да кажа, че Господ вижда всеки и гледа всеки лице в лице, докато ангелите Го виждат по друг начин, а именно: онези, които пребивават в Любов към Господ от Господ, го виждат пряко, затова и се намират на Изток или на Запад, а тези, които пребивават в повече Мъдрост, Го виждат косвено отдясно; тези, които пребивават в по-малко Мъдрост, Го виждат косвено отляво, затова първите се намират на Юг, а вторите - на Север. Те Го виждат косвено, защото Любовта и Мъдростта идват от Господ като едно цяло, а ангелите ги възприемат не като едно цяло, както доказах по-горе и че прекаленият излишък на Мъдрост в сравнение с Любовта, макар да изглежда, че е мъдрост не е, защото в прекаления излишък на мъдрост го няма животът, произлизащ от Любовта. Сега вече е ясно от какво зависи разликата във възприемането, според която ангелите привидно обитават различни местообиталища на Духовния свят.

126. Това, че обиталищата в Духовния свят зависят от различното приемане на Любовта и Мъдростта, се вижда и от факта, че един ангел може да промени своето място, в което обитава, според увеличаването или намаляването на Любовта в себе си, от което е ясно, че местообитанието зависи не от Господ като Слънце, а от възприемчивостта на самия ангел. Същото важи и за човека по отношение на неговия дух (spiritus), защото спрямо него човек непременно се намира в някоя от посоките в Духовния свят, независимо от посоката в материалния свят. В материалния свят той се намира по отношение на тялото си, а в Духовния - по отношение на духа си.

127. Както Любовта и Мъдростта и в ангела, и в човека, представляват едно цяло, така и частите на тялото са по двойки - две ръце, два крака, две полукълба на мозъка, две камери на сърцето, два бели дроба и всичко останало, и тялото като цяло има две страни - дясна и лява, като цялата дясна страна и всичко в нея се отнася към Любовта, от която произлиза Мъдростта, а цялата лява страна и всичко в нея се отнася към Мъдростта, от която произлиза Любовта; или дясната страна се отнася към Добродетелта, а лявата страна - към истината, произлизаща от добродетелта. Тези двойки при ангела и при човека съществуват, за да могат Любовта и Мъдростта, както и Добродетелта и Истината, да действат в тях като едно цяло и да са обърнати към Господ като едно цяло - но за това ще кажа по-нататък.

128. От гореказаното става ясно в каква заблуда пребивават тези, които си мислят, че Господ произволно на едни дава повече Мъдрост и Любов, а на други - по-малко. Той желае за всеки еднакво да бъде мъдър и да бъде спасен, като за всеки е предвидил средствата, за да постигне това; и всеки според това доколко приема тези средства и живее според тях, дотолкова бива мъдър и се спасява, защото Господ е един и същ във всеки един, но възприемащите (ангелите и хората) са различни - според приемането и начина, по който живеят. Това може да се види и от казаното по-горе относно местоживеенето на ангелите в различни места на техния свят и от това, че разликата в местообитанията се дължи не на Господ, а на възприемащите.

129. Ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господ като Слънце, така че дясно им е Юг, ляво - Север, а Запад остава зад тях. Всичко, което казвам тук за ангелите и за това как са обърнати към Господ като към Слънце, се подразбира и за човека, т.е. за неговия дух, защото човек по отношение на съзнанието си е също дух и ако се намира в Любовта и в Мъдростта, той е ангел; и тогава след смъртта на външното, заимствано от материалния свят тяло, човекът става дух или ангел; и както ангелите са непрекъснато обърнати с лице към Изтока на Слънцето, т.е. към Господ, така и за човека, който живее в Любовта и Мъдростта, се казва, че вижда Бога, гледа Го и Той е пред очите му. За такъв човек се казва, че живее като ангел, защото така е и на Небето, така е действително и в духа на човека. Така той вижда Бога пред себе си по време на молитва, независимо в коя посока е обърнат.

130. Ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господ като към Слънце, защото те се намират в Господ и Господ е в тях, Той управлява техните мисли и чувства и непрекъснато ги насочва към Себе Си. Ето защо те няма как да гледат в друга посока, освен на Изток, където Господ се явява като Слънце. От това е видно, че не ангелите обръщат лице към Господ, а Господ ги обръща към Себе Си. И когато ангелите вътрешно мислят за Господ, те мислят за Него като за намиращ се вътре в тях. За вътрешната мисъл няма разстояние, защото то съществува само за външната мисъл, която се отъждествява със зрението и затова задължително се намира в пространството. А където няма пространство, както е в Духовния свят, тя се намира не в пространството, а в илюзията за пространство. Но това е трудно разбираемо за онези, които мислят за Бога, изхождайки от пространството, защото въпреки че Той е навсякъде, всъщност е отвъд пространството, и затова присъства както вътре в ангела, така и около него; и поради това той може да види Бога, т.е. Господ, вътре и извън себе си, а именно: вътре в себе си Го вижда, когато мисли чрез Любовта и Мъдростта, а извън себе си Го вижда, когато мисли за Любовта и Мъдростта. Специално за това ще разкажа в трактатите за „Божественото Всеприсъствие, Всезнаене и Всемогъщество“. И така, всеки трябва да внимава да не попадне в подобна лъжлива доктрина - че когато Бог е вложил Себе Си в хората, намирайки се в тях, вече не е Самият Той; но Господ е навсякъде Един и същ [Единосъщен] - както вътре в човека, така и извън него, и намирайки се отвъд пространството, е присъщ на всяко пространство, както показах по-горе, в № 7 до 10 и № 69 до 72. Ако се намираше единствено в човека, то Той би бил не само разделен на много части, но и би бил заключен в пространство; и тогава човек би могъл да си помисли, че той е Бога. Такава ерес е толкова мерзка, че в Духовния свят тя вони, като миризма на труп.

131. Обръщането на ангелите към Господ е такова, че както и да застанат, те виждат Господ като Слънце пред очите си. Ангелът може да се върти на различни посоки, да пребивава на много места и вижда всичко около себе си, но Господ винаги е пред очите му като Слънце; и това прилича на чудо, но е истина. На мен също ми е дадено да виждам Господ по този начин - като Слънце. Виждам Го пред очите си от много години и на която и посока на света да се обърна, Го виждам еднакво.

132. Тъй като Господ е като Слънце, поради което и посоката Изток се намира винаги пред ангелите на Небето, то отдясно на тях е Юг, отляво - Север, а отзад - Запад; и така е независимо от позицията на тялото, защото, както казах по-горе, в Духовния свят всички посоки и обиталища се определят по Изтока; и затова във всички посоки Изток е винаги пред очите на ангелите, тъй като те представляват или те определят чрез себе си тези посоки, които, както казах, в № 124 до 128, зависят не от Господ като Слънце, а от самите ангели според тяхната възприемчивост.

133. А понеже ангелите представляват Небето и понеже те са такива, каквито вече казах, то следва, че въобще цялото Небе се обръща към Господ и чрез това обръщане то бива управлявано от Него като един човек. Ето защо то се намира в полезрението на Господ (in conspectu). Това е видно от книгата „Небе и ад“, в № 59 до 87. Такива са и всички квартали на Небето.

134. Вследствие на това, че тези местообитания, както за ангела, така и за цялото Небе, са сякаш закодирани в тях, то където и да отиде, всеки ангел знае дома си и мястото, където живее, но не е както при човека в света, където той не ги познава, защото те не са закодирани в човека, така както в ангела. А те са непознати за човека също поради това, че тук той мисли чрез пространството и следователно - чрез посоките на материалния свят, а тези посоки нямат нищо общо с посоките на Духовния свят. Птиците и животните обаче имат в себе си закодирано разпознаване на посоките; и както е известно от многобройни опити, те имат е вродена (illis insitum) способността да знаят къде е жилището им и къде е тяхното място. Това е признак, че това е така в Духовния свят, тъй като всичко, съществуващо в материалния свят, е следствието, а всичко, съществуващо в Духовния свят, е причината за това следствие и нямаше да има нищо материално без тази Духовна причина.

135. При ангелите всичко вътрешно - както разумът*, така и тялото са обърнати към Господ като Слънце. Ангелите имат разбиране и воля, имат лице и тяло, имат и вътрешна страна както на разбирането и волята, така и на лицето и тялото. Вътрешният разум и вътрешната воля при тях се отнасят до вътрешните им чувства и до вътрешните им мисли; вътрешното лице е мозъкът, а вътрешното тяло са техните вътрешности и на първо място - сърцето и белите дробове. С една дума - при ангелите има всичко като цяло и всяко нещо поотделно, което има и в човека на Земята. Ето защо ангелите всъщност са човеци, но само външната им форма без вътрешното съдържание не би могла да ги направи човеци, защото, за да са хора, трябва да има съединяване на вътрешните им страни т.е. заради съществуването на тези вътрешни страни, а иначе биха били само изображение на човека, в което няма да има живот, защото вътре в себе си те нямаше да имат формите на живота.

* (съзнание, ум и мисъл - бел. прев.)

136. Знаем, че разумът и волята управляват тялото по свое усмотрение, защото каквото мисли разумът, това говорят устата, и каквото пожелае волята, тялото го прави. И както за разума и волята може да се каже, че са форми, така и се казва, че формата на тялото съответства на формата на разума и волята. Тук все още няма да мога да опиша в какво именно се състои едната и другата форма, защото и двете имат безброй части, които действат като едно цяло, защото взаимно си съответстват едни на други. Вследствие на това съзнанието, или волята в единство с разума, управлява цялото тяло по собствено усмотрение и сякаш напълно от само себе си. От това следва също, че вътрешното в съзнанието действа заедно с вътрешното на тялото и външното в съзнанието действа заедно с външното на тялото. По-нататък ще кажа за вътрешното в съзнанието на човека, но преди това ще разкажа за степените на живота и за вътрешното на тялото.

137. Тъй като вътрешното в съзнанието действа заедно с вътрешното на тялото, то следва, че когато вътрешното на съзнанието е обърнато към Господ като към Слънце, същото става и с вътрешното на тялото, а понеже външното както на съзнанието, така и на тялото зависи от тяхното вътрешно, то същото става и с тях, защото всичко, което се случва с външното, се случва чрез вътрешното, тъй като всичко общо заимства своето от частите, от които е изградено. Оттук става ясно, че когато ангелът обръща лицето и тялото си към Господ като към Слънце, то и вътрешното в съзнанието му и вътрешното на тялото му се обръщат нататък. Същото става и с човека, когато той непрекъснато държи пред себе си Господ, и това, е когато пребивава в Любовта и в Мъдростта. Тогава човек Го вижда не само с очите на тялото, но и с цялото си съзнание и с цялото си сърце, т.е. с всичко във волята и в разума и заедно с това с всичко в тялото.

138. Това обръщане (conversio) към Господ e действително обръщане, като въздигане (elevatio) към Него, тъй като тогава се въздига цялото съзнание на ангела към топлината и светлината на Небето. Това става, защото по този начин в съзнанието се отваря неговото вътрешно, вследствие на което Любовта и Мъдростта започват да влияят на това вътрешно. Заедно с това топлината и светлината на Небето влияят на вътрешното на тялото и затова става въздигането му подобно преминаването от мъглата към въздух или от въздуха към етер. Любовта и Мъдростта с тяхната топлина и светлина са Самият Господ в човека и Той, както вече казах, обръща човека към Себе Си. Но не е така при тези, които не пребивават в Любовта и Мъдростта, и особено при тези, които се противопоставят на Любовта и Мъдростта. Вътрешното в тях, както в съзнанието, така и в тялото им, е затворено, а когато вътрешното е затворено, външното се противопоставя на Господ, защото противодействието е присъщо на самата природа на външното. Ето защо такива хора се отвръщат от Него, което значи, че се обръщат към ада.

139. Действителното обръщане към Господ става от Любовта и заедно с нея - от Мъдростта, а не само от Любовта или само от Мъдростта. Когато имаме само Любов, това е сякаш битие без съществуване, защото Любовта съществува само в Мъдростта. Мъдростта пък без Любов е като съществуване без битие, защото Мъдростта съществува само в Любовта. Макар че има любов без мъдрост, която е присъща само на човека, но не и на Господ; и макар да има мъдрост без любов, но тя, въпреки че е от Господ, не съдържа в себе си Господ, а прилича на светлината през зимата, която макар, и да произлиза от Слънцето, не съдържа в себе си нито същността му, нито слънчевата топлина.

140. Всеки дух, какъвто и да е, според качествата си се обръща към своята преобладаваща* любов. Преди това трябва да кажа какво представлява духът и какво - ангелът. Всеки човек след смъртта си първо попада в света на духовете, който е по средата между Небето и ада. Той остава там известно време и преминава определени жизнени състояния, като според това, какъв е бил животът му се подготвя или за Небето, или за ада. Докато се намира в този свят, той се нарича дух и онзи, който се качва в Небето, се нарича ангел, а онзи, който слиза в ада, се нарича сатана или дявол. Докато са в света на духовете, тези, които се подготвят за Небето, се наричат ангелски духове, а тези, които се приготвят за ада, се наричат адски духове. В същото време ангелските духове пребивават в съединение с Небето, а адските духове - в съединение с ада. Всички духове, намиращи се в света на духовете, са присъединени към човека, тъй като всички хора по отношение на вътрешното в своето съзнание също се намират между Небето и ада и чрез тях се свързват или с Небето, или с ада - според това как живеят. Но трябва да подчертая, че светът на духовете не е Духовният свят. Светът на духовете е този, за който говорим сега, а Духовният свят съдържа в себе си както света на духовете, така и Небето и ада в пълен обем.

* (доминираща, господстваща - бел. прев.)

141. Сега ще кажа нещо и за видовете любов, тъй като казваме, че ангелите и духовете се обръщат чрез преобладаващата си любов към същите тези различни видове любов. Цялото Небе е разделено на общества според различните степени на Любовта също както са разделени и адът, и светът на духовете. Небето е разделено на общества според различната небесна Любов, адът е разделен на общества според различията на адската любов, а светът на духовете е разделен на общества според различията и в небесните, и в адските видове любов. Има два вида любов, които представляват двете глави на всички останали любови, с други думи - всички останали любови се съотнасят към тях. Едната е Любовта, към която се отнасят всички Небесни видове Любов, или това е Любовта към Господ, а другата глава е любовта, към която се отнасят всички видове адска любов, или това е любовта за господстването, произлизаща от любовта към себе си. Тези два вида любов са абсолютно противоположни една на друга.

142. А както тези два вида любов - Любовта към Господ и любовта към господстването от любов към себе си, са точно противоположни и както тези, които пребивават в Любовта към Господ, се обръщат към Него като към Слънце, както показах в предходните абзаци, то очевидно е, че всички, които пребивават в любовта към господстването от любов към себе си, се отвръщат от Господ. Те се отвръщат от Него поради противоположността, защото онези, които пребивават в Любовта към Господ, най-много обичат да бъдат ръководени от Господ и желаят единствено Господ да господства над тях, докато онези, които пребивават в любовта към господстването от любов към себе си, от всичко най-много обичат да бъдат ръководени от самите себе си и желаят да господстват самостоятелно. Тук говоря за любовта към господстване от любов към себе си, защото има и друга любов към господстване от любов към служенето (faciendi usus), която представлява едно с любовта към ближния и се явява Духовна любов. Всъщност тази любов не може да се нарече любов към господство, а любов към служенето.

143. Всеки дух, какъвто и да е той, се обръща към своята господстваща любов, защото животът на всеки дух е Любовта, както показах в Част първа, № 1 до 3, а животът обръща частите, които го възприемат, наречени крайници, органи и вътрешности, и по този начин обръща целия човек към това общество, в което любовта е еднаква с неговата, и така го направлява натам, накъдето е неговата присъща любов.

144. Тъй като любовта към господство от любовта към себе си е съвършено противоположна на Любовта към Господ, то духовете, пребиваващи в тази любов, отвръщат лицето си от Господ и като следствие очите им се насочват към Запада в техния свят; и тъй като са с гръб към Него, то Изток е зад тях, Север е отдясно, а Юг - отляво. Изток е зад гърба им, защото ненавиждат Господ, Север им е отдясно, защото обичат измамността и лъжливостта, а Юг им е наляво, защото презират Светлината на Мъдростта. Те могат да се въртят около себе си, но всичко, което виждат, е според тяхната любов. Всички те са чувствено-страстни духове и някои от тях смятат, че са единствените, които са живи, а на другите гледат като на изображения, при това си мислят, че самите те са най-умните, но всъщност са безумни.

145. В Духовния свят пътищата са видими както в материалния свят, като едни водят към Небето, а други - към ада. Пътищата, водещи към ада, са невидими за онези, които отиват към Небето, а пътищата, водещи към Небето, са невидими за онези, които отиват към ада. Тези пътища са безброй много, защото всеки от тях води към всяко едно общество на Небето или към всяко едно общество от ада. Всеки дух навлиза в такъв път, който води към обществото с присъщата за него любов, и не вижда пътищата, водещи към другите общества. Следователно всеки дух се обръща в съответствие с това коя любов господства в него.

146. Божествената Любов и Божествената Мъдрост, произлизащи от Господ като Слънце и произвеждащи Топлината и Светлината на Небето, представляват Божествена Проява, която е Светият Дух. В „Учението на Новия Йерусалим за Господ“ е показано, че Бог е Един като Личност и Същност, Който е и Троицата и че този Господ е Бог; също, че Неговата Троица се именува Отец, Син и Свети Дух и че Божественото, от което съществува всичко, се нарича Отец; Божественото Човешко се нарича Син, а Божественото Проявление - Свети Дух. Тук казваме „Божественото Проявление”, но никой не знае защо се нарича Проявление, защото до днес не е било известно, че Господ се явява пред ангелите като Слънце и че от това Слънце произлиза Топлината, чието естество е Божествена Любов, както произлиза и Светлината, чието естество е Божествена Мъдрост. А докато това не ни беше известно, не можехме да не си мислим, че Божественото Проявление е Божественото, съществуващо Само чрез Себе Си. Ето защо в Учението на Атанасий за Троицата се казва, че Лицето на Отец, Лицето на Сина и Лицето на Светия Дух са различни неща. А когато вече ни стана известно, че Господ се явява като Слънце, то вече можем да придобием правилно понятие за Божественото Проявление, което се нарича Свети Дух, а именно - че той представлява едно с Господ, произлизайки от Него, както топлината и светлината произлизат от Слънцето. Вследствие на това ангелите пребивават в Божествената Топлина и в Божествената Светлина според това доколко пребивават в Любовта и Мъдростта. Без знанието за това, че в Духовния свят Господ се явява като Слънце и по този начин съществува Божественото Проявление, нямаше да знаем как трябва да тълкуваме това, че е Божествена Проява, освен да си мислим, че всичко, принадлежащо на Отца и на Сина, се обменя чрез Светия Дух, или поне това, че той озарява и поучава. Но и с такова разбиране не би следвало просветеният разум да Го признава за Божествено, съществуващо само чрез Себе си, да го нарича Бог и да Го отделя, когато е ясно, че Бог е Един и е Вездесъщ.

147. По-горе показах, че Бог не се намира в пространството, че е Вездесъщ и че Божественото навсякъде е еднакво, при което илюзията при ангелите и хората, че То е различно, идва единствено от това, че те възприемат Божественото по различен начин. Вследствие на това Божественото Проявление от Господ като от Слънце е присъщо в Светлината и в Топлината, а Светлината и Топлината поначало влияят на възприеманите предмети, които в света се наричат атмосфера и се виждат като облаци (sund recipientia nubium), виждаме, че вътрешното, което принадлежи на разума в човека и на ангела, също е обвито в такива облаци и по този начин представлява приемник на Божественото Проявление. Под облаци разбирам духовните облаци, които представляват мислите; и ако те произхождат от Истината, те се съгласуват с Божествената Мъдрост, а ако произхождат от лъжата, те противоречат на Божествената Мъдрост. Ето защо в Духовния свят си представяме мислите като облаци; ако произхождат от Истината, са бели, а ако произхождат от лъжата - черни. Оттук виждаме, че макар Божественото да се намира във всеки човек, при всеки То е облечено различно.

148. Тъй като Самото Божествено е присъщо на ангела и на човека чрез Топлината и Светлината, то за онези, които събудят в себе си Истинното на Божествената Мъдрост и Добродетелта на Божествената Любов и от чувствата си мислят за него чрез него, се казва, че се разпалват от Бога, като това понякога е явно и осезаемо в някои проповедници, които говорят ревностно, като за Вярата на такива хора се казва също, че те са озарени от Бога, защото Господ чрез Своята Божествена Проява не само възпламенява волята им с Духовна топлина, но също така озарява разума им с Духовна светлина.

149. Че Светият Дух, както и Господ, е Самата Истина, от която човек получава Озарение (Illustratio), се вижда от следните места в Словото в Йоан 16:13: „А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви научи на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести това, що има да бъде“, в Йоан 16:14: „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви извести“ и още Йоан 14:17: „Пребъдва с вас, и във вас ще бъде“, Йоан 6:63: „Думите, които Аз ви говоря, Дух са и Живот са“. Оттук става ясно, че Истината, произлизаща от Господ, се нарича Свети Дух, защото е озаряваща Светлина.

150. Озарението, което е атрибут на Светия Дух, става в човека от Господ посредством духовете и ангелите. Все още не мога да опиша в какво се състои това посредничество, но тук ще кажа само, че ангелите и духовете по никакъв начин не могат да озаряват човека от само себе си, защото те също са озарени от Господ; и понеже самите те се озаряват само чрез Него, следователно всяко озаряване идва единствено от Господ и съществува чрез посредничеството на ангелите и духовете, които повече от другите възприемат озарението от Единия Господ.

151. Господ е сътворил Вселената и всичко в нея посредством Духовното Слънце, което е първоначалната проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Под Бог тук се разбира Господ от Вечността, който е Йехова, наричан Отец и Създател, защото Господ е едно с Него, както е показано в „Учението на Новия Йерусалим за Господ“. Затова навсякъде, където се говори за Сътворението, Той е наричан Бог.

152. Че всичко във Вселената е сътворено от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, това беше показано в Част първа (№ 52, 53). Тук трябва да покажа, че всичко в нея е сътворено посредством Слънцето, представляващо първата проява на Божествената Любов и Мъдрост. Никой, който е способен да види следствието от причината и след това причината на самото следствие в тяхната последователност и връзка, не би могъл да отрече, че Слънцето е сътворено първо от всичко друго. След него всичко продължава съществуването си и затова ако е така, то и чрез него би трябвало всичко и да получи съществуването си. От едното следва и се доказва другото. Всичко се намира под неговото въздействие (infuitu) именно защото всичко е произведено от него така, че да може да получава от него съществуване. То поддържа всичко под себе си в такъв ред, именно защото привежда всичко към съществуване. И действително, ако напълно премахнем едно от атмосферните влияния на Слънцето, то всичко веднага ще се разруши. И понеже чрез атмосферите, които са една от друга по-чисти, и защото Слънцето привежда в действие техните сили, всичко се поддържа във взаимовръзка. От това е ясно, че тъй като продължаването на съществуването на Вселената и всичко в нея зависи от Слънцето, значи то е първо в Сътворението и от него съществува всичко останало. Казвам от Слънцето, но имам предвид от Бог чрез Слънцето, защото самото то също е сътворено от Бога.

153. Има две слънца, чрез които Господ е сътворил всичко -Слънцето на Духовния свят и Слънцето на материалния свят, но всъщност всичко е сътворено чрез Слънцето на Духовния свят, а не чрез Слънцето на материалния свят, защото второто е далеч по-ниско от първото и то се намира по средата, над него е Духовният свят, а под него е материалният свят и второто слънце е създадено само като спомагателно средство за първото Слънце; в следващия абзац ще се говори за него.

154. Вселената и всичко в нея е създадено от Бога чрез посредничеството на Слънцето на Духовния свят и това следва от факта, че това Слънце е първата проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, от Които всичко съществува, както е посочено по-горе, в № 52 до 82. Във всяко творение, както в голямото, така и в малкото, присъстват три главни начала: цел, причина и следствие. Да бъде сътворено каквото и да било без тези трите е невъзможно. От най-голямото във Вселената, тези три начала са в следната последователност: в Слънцето, което е първата проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост, е целта на всичко; в Духовния свят са причините за всичко; в материалния свят са следствията на всичко. За това как тези три начала присъстват в първото и в последното ще разкажа по-нататък. Където отсъстват тези [начала], не може да има нищо живо; и от това следва, че Вселената и всичко в нея е създадено от Господ чрез Слънцето като от целта на всичко.

155. Самото Творение не може да бъде обхванато с мисълта, ако мисленето не се освободи от пространствено-времевите си представи, но ако се освободи от тях, тогава познанието е възможно. Освободи се, ако можеш и доколкото можеш, и задръж ума си върху схващане, абстрахирано от пространството и от времето, и ти ще разбереш, че не съществува разлика между пространствения максимум и пространствения минимум. Заради това няма как да имаш някакво познато схващане за сътворението на Вселената, освен като за някакво изолирано моментно творение във Вселената. От него съществуват разнообразията в сътвореното, които са безкрайни в Бога-Човек и затова пребивават неизчислимо (indefinita) в Слънцето като първата Негова проява и съществуват под формата на безбройни отражения в живите твари във Вселената. От това следва, че никъде не може да съществува нещо, което да е съвършено еднакво с друго, и оттук идва цялото разнообразие, което виждаме в съвкупност с пространството в материалния свят и в илюзията за пространство в Духовния свят. Това разнообразие съществува както във всички общности, така и във всички частности. В Част първа това беше доказано, а именно - че в Бога-Човек безкрайностите представляват едно разделно цяло, виж в № 17 до 22; че всичко във Вселената е създадено от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост, в № 52, 53; че всичко в сътворената Вселена представлява приемник на Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек, в № 54 до 60; че Божественото не се намира в пространството, в № 7 до 10; че Божественото, бидейки Самото То отвъд пространството, изпълва със Себе Си всички пространства, в № 66 до 72; и че Божественото е едно и също както в най-голямото, така и в най-малкото, в № 77 до 82.

156. За сътворението на Вселената и всичко в нея не може да се каже, че е било извършено от пространство до пространство и от време до време, и също не може да се каже, че е било извършено постепенно и последователно, защото е било извършено от вечното и от безкрайното, и не от вечното във времето, което няма как да стане, а от вечното, което е отвъд времето, защото тази Вечност е едно с Божественото; и не от безкрайното в пространството, което няма как да стане, а от Безкрайното отвъд пространството, което е едно с Божественото. Зная, че тези истини надхвърлят схващанията на материалното мислене, ала те съответстват на мисленето в Духовния свят, защото там въобще отсъства пространство и време. Всъщност тези истини надхвърлят отчасти схващанията в материалния свят, защото, когато някой казва, че не е възможно да има безкрайно пространство, всъщност всеки по разум потвърждава тази истина. Същото трябва да се каже и за вечното, тъй като под вечно се разбира безкрайно време, защото обикновено за вечното се мисли по отношение на времето, а не чрез Вечността, освен ако не се абстрахираме от времето.

157. Слънцето в материалния свят е чист огън и затова е неживо, следователно материята, произлизаща от Слънцето, също е нежива. Самото Сътворение по нищо не може да бъде приписано на материалното Слънце, но по всичко личи, че Сътворението наистина принадлежи на Слънцето в Духовния свят, защото Слънцето в материалния свят е напълно мъртво, докато Слънцето в Духовния свят е живо (vivus), тъй като е първата проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост. Нищо мъртво не може да действа само по себе си, а само може да бъде приведено в действие. Ето защо да му се приписва някаква роля в Сътворението е все едно на четката, привеждана в действие от ръката на художника, да приписваме създаването на художественото произведение. Слънцето в материалния свят е чист огън, който няма сам по себе си нищо жизнено, докато Слънцето в Духовния свят е такъв Огън, на който е присъщ Божественият живот. Ангелското схващане за Слънцето в материалния свят и за Слънцето в Духовния свят се състои в това, че Божественият живот е вътрешно присъщ в огъня на Слънцето в Духовния свят и външно присъщ в огъня на Слънцето в материалния свят. От това можем да видим, че действието на материалното Слънце съществува не само по себе си, а от живата Сила, произлизаща от Слънцето в Духовния свят, и то така, че ако живата Сила бъде премахната от Духовното Слънце или бъде отнета от материалното Слънце, то би се унищожило. Затова преклонението пред [материалното] Слънце е най-нисшето от всички преклонения, защото то само по себе си е напълно мъртво и затова в Словото преклонението пред Слънцето се нарича мерзост.

158. Тъй като Слънцето в материалния свят е само огън и затова е неживо, то също е мъртва и топлината, произлизаща от него, както и неговата светлина, мъртви са и атмосферите, наричани етер и въздух, които приемат в себе си и разпространяват топлината и светлината от това Слънце. А понеже всички те са мъртви, то мъртво е и всичко като цяло и всяко нещо поотделно на земното кълбо, което е изложено на тяхното действие. Обаче всичко като цяло и всяко нещо поотделно в тях е обгърнато от Духовното, произлизащо и изливащо се от Слънцето в Духовния свят, без което земните недра не биха могли нито да действат, нито да произвеждат функциите на формите, т.е. растителността, нито формите на живот, т.е. животните, и не биха могли да осигуряват материалите, от които човек започва и продължава своето съществуване.

159. Тъй като материята води началото си от Слънцето и тъй като всичко, което започва и продължава съществуването си от него, е материално, то и цялата материя с всичко и с всяко нещо в нея също е нежива. А това, че материята в човека и в животните изглежда жива, се дължи на самия Живот, който обвива материята и я привежда в действие.

160. А понеже най-нисшето в материята, т.е. земната почва, е мъртво и не подлежи на промени и видоизменения според състоянието на чувствата и мислите, които се случват в Духовния свят, но си остават неизменни и неподвижни, то в нея съществуват пространства и разстояния. Най-нисшето в материята е такова, защото в него творението се преустановява и остава в покой. От това става ясно, че пространствата са собственост на материята и сякаш в нея е не само илюзията за пространство, проявяващо чрез себе си различни жизнени състояния, както в Духовния свят, то и [пространството] също може да бъде наречено мъртво.

161. И тъй като по този начин времената са постоянни, те също са присъщи на материята. Така времето за едно денонощие винаги е 24 часа и времето за една година винаги е 365 и 1/4 дни. Самите състояния на светлина и тъмнина, на топлина и студ, произвеждащи тези различия, постоянно се повтарят в еднаква последователност. Тези състояния, повтарящи се ежедневно, са сутрин, обед, вечер и нощ, а повтарящите се ежегодно са пролет, лято, есен и зима. От състоянията на годината постоянно се изменят състоянията на дните; и всички тези състояния не са състояния на живота, както в Духовния свят, и следователно също са мъртви. В Духовния свят Светлината и Топлината са непрестанни, като там Светлината съответства на състоянието на Мъдростта, а Топлината съответства на състоянието на Любовта в ангелите, вследствие на което те действително живеят.

162. От всичко това също се вижда колко неразумно мисли онзи, който приписва всичко на материята; и когато твърди това, той изпада в такова състояние, че вече не иска да издигне своето съзнание над нея, вследствие на което то се затваря отгоре и се отваря отдолу и по този начин човек става материално-плътско същество, което е духовно мъртво. Тогава той мисли само въз основа на това, което черпи от сетивата на тялото и чрез тях - от света, и така отхвърля със сърцето си Бога. По този начин той прекъсва съединяването си с Небето, като при него започва съединяване с ада, при което се запазва способността му да мисли и да желае, като способността да мисли е от разума, а способността да желае - от свободата, които всеки човек има от Господ и те никога не изчезват. Тези две способности притежават както ангелите, така и дяволите, но дяволите ги използват за безумия и да правят зло, а ангелите - за Мъдрост и да правят Добро.

163. Без двете слънца (едното живо, а другото - мъртво) не би могло да има Творение. Вселената е разделена на два свята: Духовен и материален. В Духовния се намират ангелите и духовете, а в материалния се намират хората. Тези два свята са така сходни помежду си по отношение на своя външен вид, че дори е трудно да се различат, но по отношение на своето вътрешно състояние са коренно различни. Самите хора, намиращи се в Духовния свят, които наричаме ангели и духове, са духовни, и след като са духовни, те разсъждават и говорят духовно, а хората, които се намират в материалния свят, са материални и затова разсъждават и говорят материално. Духовното мислене и общуване няма нищо общо с материалното мислене и общуване. Оттук се вижда, че тези два свята - Духовният и материалният, са изначално различни помежду си, и то толкова, че по никакъв начин не могат да бъдат заедно.

164. А след като тези два свята са толкова различни, то трябва да имат и две различни слънца, едното от които да създава всичко Духовно, а другото - всичко материално. И тъй като всичко Духовно по своя произход е живо, а [само по себе си] всичко материално по своя произход е неживо, и понеже техният произход е от съответното слънце, то следва, че едното Слънце е живо, а другото - мъртво и че мъртвото слънце е създадено от Господ чрез Живото Слънце.

165. Мъртвото слънце е създадено, за да може всичко в материалното творение да е неподвижно, устойчиво и постоянно и по този начин всичко да съществува чрез изграждане и продължаване [на съществуването]; в противен случай Сътворението не би имало основа. Земното кълбо, в което, върху което и около което се намира всичко, представлява основата и твърдостта на всичко това, защото самото то представлява онова последно творение, в което всичко завършва и върху което всичко остава в покой. По-нататък ще кажа, че земното кълбо представлява също и матрица, от която произлизат всички следствия, които са целите на Творението.

166. Всичко е създадено от Бог чрез Живото Слънце и нищо не е създадено чрез мъртвото слънце; и това е видимо от факта, че всичко живо разполага с мъртвото така, че второто е подчинено на първото и го образува заради полезностите, което е и неговата цел, а обратното действие е невъзможно. Да мисли, че всичко произлиза от материята и че от нея произлиза дори и животът, може само човек, лишен от разум и непознаващ живота. Материята по никакъв начин не може да разполага с живота, защото от само себе си е абсолютно бездейна; затова въздействието на мъртвото върху живото и на мъртвата сила върху живата сила; или, което е едно и също - на материалното върху духовното, абсолютно противоречи на реда и последователността. Ето защо да се разсъждава така е противно на светлината на здравия разум. Мъртвото, или материалното, макар че може под външно въздействие да се преобразява многозначно и да се изменя, никога не може да въздейства върху живота, а обратно - животът въздейства върху материалното в съответствие с различните промени на неговите форми.

167. Целта на Творението се осъществява в последното и се състои в това - всичко сътворено да се завърне отново към Твореца и по този начин да се получи единение с Него. Преди всичко е нужно да кажем нещо за тези цели на Творението. Три цели следват последователно една след друга и са наречени цел първа, цел средна и цел последна, или още цел, причина и следствие. И трите трябва да присъстват задължително заедно във всеки предмет, за да може той да представлява нещо. Защото цел първа не може да е без цел втора и заедно с нея е цел трета или което е едно и също, целта не може да съществува сама, без причината и следствието; както не може да съществува само причината без целта, от която е породена, както и без следствието, в което да се въплъти; както не може да съществува само следствието без причината и без целта. Това действително е така, защото, ако размислим, ще разберем, че цел без следствие или отделена от него не е нещо съществуващо, а е само на думи. Защото целта, за да бъде истинска цел, трябва да бъде включена в определени граници, а това може да стане само в следствието, в което тя за първи път се назовава като цел, защото само тогава тя действително е цел; и макар да изглежда, че следствието съществува само чрез себе си, това е само илюзия, произлизаща от факта, че целта се осъществява в следствието. И наистина, целта, отделена от следствието, мигновено би изчезнала. Оттук виждаме, че трите неща: цел, причина и следствие, трябва да присъстват във всичко, за да може то да съществува.

168. Трябва да знаем и още, че целта представлява всичко в причината и оттам - в следствието. Затова целта, причината и следствието се наричат още цел първа, цел средна и цел последна. Но за да може целта да представлява всичко в причината, е необходимо нещо, което да съществува от целта и в което тя да пребивава. А за да може тя да представлява всичко в следствието, също е необходимо нещо, което да съществува от нея чрез причината и в което тя да пребивава; защото целта не може да пребивава единствено самостоятелно в себе си, а трябва да присъства и в нещо, което съществува чрез нея, на което тя да е присъща по отношение на всичко свое и би могла действайки да го поражда, докато самата тя продължава да съществува. Това, в което продължава нейното съществуване, е последната цел, която наричаме следствие.

169. В сътворената Вселена и всичко в нея, от най-голямото, до най-малкото, присъстват и три начала: цел, причина и следствие. Това е така, защото те присъстват и в Бога Творец, Който е Бог от Вечността. Но както Той е Безкраен, а в Безкрайността тези отделни безкрайности представляват отчетливо-разграничимо цяло (показано по-горе, в № 17 до 22), както в Него, така и в Неговите безкрайности, тези три начала представляват едно отчетливо-разграничимо цяло. Затова и цялата Вселена като сътворена от Неговата Същност (Esse) за полезност е Негов Образ и също притежава тези три начала.

170. Всеобщата цел, или целта на всичко в Ттворението, е в това да има вечно единение между Твореца и сътворената Вселена, а това не би могло да стане по друг начин, освен в такива субекти, в които да се намира неговото Божествено като в самото себе си и по този начин в тях Той да може да си направи обиталище и да пребивава там. За да бъдат негови обиталища, сътворените неща сякаш сами по себе си трябва да са приемници на неговата Любов и Мъдрост и по този начин, като че ли напълно самостоятелно, трябва да се въздигат към Твореца и да се съединяват с Него, като без такава взаимност единението не би могло да съществува. Тези субекти по същността си са хора, които могат да се въздигат към Него и да се съединяват с Него сякаш от самите себе си. Че хората са точно такива субекти сякаш сами по себе си и че те наистина са приемници на Божественото - това беше нееднократно показано. Чрез това единяване Господ бива представен във всяко Свое творение, защото целта на всичко сътворено от Него е човекът. Затова и ползата от всичко сътворено се издига по степени от последното сътворено до човека и от човека - към Бога Творец, от и чрез Когото просъществуват те, както беше показано, по-горе в № 65 до 68.

171. Творението непрекъснато се движи към последната си цел чрез тези три начала: цел, причина и следствие, защото те са именно в Бога Творец, както казах по-горе. И Божественото във всяко пространство пребивава отвъд пространството (№ 69 до 72) и е Божествено както в най-голямото, такова и в най-малкото (№ 77 до 82). По този начин Господ Творец непрекъснато създава от земята форми, които се използват в тяхната последователност до самата цел - човекът, чието тяло е от тези земни форми, и след това човекът може да се въздига посредством приемането на Любовта и Мъдростта от Господ. За да се приема Любовта и Мъдростта от Господ, Той е предвидил всички средства, защото човекът е създаден, за да бъде възприемащ, но само ако пожелае това. От казаното виждаме, но само като цяло, че целта на Творението пребивава в последните и се състои в това, че всичко се връща към Твореца и чрез това съществува съединяването.

172. Тези трите: цел, причина и следствие, са във всичко и във всяко нещо, което е било сътворено, и от това заключаваме, че всички следствия, наричани последни цели, отново стават първи цели в непрекъсната верига - от Първото, т.е. от Бога Творец, и така без прекъсване до последното, което е съчетаването на човека с Него. От това, че последните цели отново стават първи, следва, че няма нищо толкова инертно и мъртво, което да не съдържа в себе си поне малко съзидателно усилие. Дори в пясъка има някакво дихание и възможност за създаване на нещо, което да има ефект спрямо друго.

_____________________________

1 среда, жилища, квартали, места за пребиваване - бел.прев.