3. Част Трета - Структура на Сътворението (173 - 254)

[Ани]

Част Трета

Структура на Сътворението

(173-254.4)

173. В Духовния свят има атмосфери, води и почви както и в материалния свят, но при първия формите са духовни, а при втория - материални. Духовният и материалният свят са сходни помежду си, като се различават по това, че всичко и всяко нещо в Духовния свят е духовно, а всичко в материалния свят е материално; за което писах по-горе, а е показано и в книгата „Небе и ад“. Тъй като тези два свята си приличат, то и в тях има атмосфери, води и почви, които са общата основа, чрез която и от която всичко и всяко нещо съществува в безкрайно разнообразие.

174. Що се отнася до атмосферите, наречени етер и въздух, то те и в двата свята са сходни, като се различават по това, че в Духовния свят са духовни, а в материалния свят - материални. В Духовния свят те са духовни, защото там съществуват благодарение на Слънцето, което е първата проява от Божествената Любов и от Божествената Мъдрост на Бога, и от това Слънце приемат в себе си Божествения огън, който е Любов и Божествената Светлина, която е Мъдрост, и ги разнасят по Небесата, където пребивават ангелите. Така атмосферите осъществяват присъствието на Слънцето както в най-голямото, така и в най-малкото, намиращо се там. Духовните атмосфери всъщност са разделени субстанции, т.е. най-малките форми са създадени от своето Слънце; и тъй като с най-малките си частици те приемат Слънцето, то неговият огън, разделен между множеството субстанции и форми и сякаш обгърнат от тях и уравновесен, накрая се превръща в топлина, приложена към любовта на ангелите в Небето и на духовете под Небето. Същото важи и за Светлината на Духовното Слънце. Материалните атмосфери си приличат с Духовните по това, че и те са разделени субстанции, т.е. най-малките форми, произлизащи от Слънцето в материалния свят, които също са най-малките частици от тях, като приемат Слънцето и поемайки в себе си този огън, го уравновесяват и го разнасят като топлина по земното кълбо, където пребивават хората.

175. Разликата между Духовните и материалните атмосфери се състои в това, че Духовните атмосфери са приемници на Божествения огън и на Божествената светлина и по този начин - и на Любовта и Мъдростта, от които те се състоят, докато материалните атмосфери не приемат [пряко] Божествения огън и Божествената светлина, а само възприемат огъня и светлината от своето материално Слънце, което само по себе си е неживо, както показах по-горе, и затова в тези атмосфери няма нищо от Слънцето на Духовния свят; обаче те са обгърнати от Духовните атмосфери, произлизащи от Духовното Слънце. Такава е разликата между Духовните и материалните атмосфери, изучена според ангелската мъдрост.

176. В Духовния свят също има атмосфери като в материалния и това се вижда от следното: ангелите и духовете също дишат, говорят и чуват подобно на хората в материалния свят, а за дишането, говоренето и умът е необходима по-нисша атмосфера, наречена въздух; те виждат също като хората от материалния свят, а за зрението е необходима атмосфера, по-чиста от въздуха; и накрая те също като хората мислят и чувстват, а за тези последните е необходимо посредничеството на още по-чиста атмосфера (етер). И освен това всичко в тялото на ангелите и духовете, както външно, така и вътрешно, е взаимно свързано: външното посредством въздуха, а вътрешното - посредством етера, тъй като очевидно при определено свиване и въздействие на тези атмосфери биха се разпаднали всички форми на тялото, както вътрешните, така и външните. Понеже ангелите са духовни и всичко и всяко нещо в тялото се намира във взаимна връзка, форма и ред чрез атмосферите, то следва, че атмосферите също са духовни именно защото произлизат от Духовното Слънце, което е първата проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Господ.

177. По-горе казах, че в Духовния свят има води и почви като в материалния свят с тази разлика, че водите и почвите в Духовния свят са духовни, и това е показано в книгата „Небе и ад“. И тъй като водите и почвите в Духовния свят са духовни, те се задействат и се променят чрез Топлината и Светлината на Духовното Слънце с посредничеството на атмосферите, произлизащи от него, и това става по абсолютно същия начин, както в материалния свят почвите и водите се задействат и променят чрез топлината и светлината на своя свят, а също и чрез посредничеството на своите атмосфери.

178. Тук говоря за атмосферите, водите и почвите, защото тези три основни начала представляват онова общото, чрез което и от което съществува всичко и в такова безкрайно разнообразие. Атмосферите са активно действащи сили, водите са средно действащи сили, а почвите са пасивни сили и от тях съществуват всички следствия. Това, че тези три начала наистина са сили в тази последователност, идва от Добродетелите на живота, произлизащи от Господ като Слънце и предизвикващ тяхната активност.

179. Любовта и Мъдростта имат степени, а оттам степени имат топлината и светлината, като и атмосферите. Ако

не изясня съществуването на степените - какво представляват и какви (quales) са те, то няма да можете да разберете нищо от това, което следва, защото във всеки сътворен предмет, следователно и във всяка форма, има степени. Ето защо в тази част на ангелската Мъдрост ще говоря за степените. Какви са степените на Любовта и Мъдростта можем да видим от трите ангелски Небеса. Ангелите в Третото Небе превъзхождат по Любов и Мъдрост ангелите от Второто Небе, а те пък превъзхождат ангелите от Последното Небе, и то дотолкова, че им е невъзможно да бъдат заедно. Тази разлика и това разделение между тях зависят именно от степените на Любовта и на Мъдростта в тях. Ето защо ангелите от долните Небеса не могат да се изкачват сами до ангелите от горните Небеса и ако им бъде разрешено да се издигнат до тях, то те не виждат нито [другите] ангели, нито нещо друго, което пребивава там, а това е така, защото Любовта и Мъдростта на тамошните ангели се намира на по-висока степен, превъзхождаща достигнатата от тях. Защото всеки ангел представлява своята любов и своята мъдрост, а Любовта в единение с Мъдростта по своята форма представлява човека, затова и Бог, Който е Самата Любов и Самата Мъдрост, е Човек. Многократно ми беше дадено да видя как ангелите от Последното Небе се издигаха до ангелите от Третото Небе и когато стигаха там, аз ги чувах да се оплакват, че не виждат никого, въпреки че са сред ангели. После ми обясниха, че тези ангели са останали невидими за тях, защото Любовта и Мъдростта прави така, че ангелът да прилича на човек.

180. Съществуването на степените на Любовта и Мъдростта се вижда по-ясно от любовта и мъдростта на ангелите спрямо човешките любов и мъдрост. Известно е, че ангелската мъдрост е сравнително неизяснима, а по-долу ще видим, че тя е непонятна за хората, които пребивават в материалната любов. Причината, поради която тя ни се струва неизяснима и непонятна, е тази, че пребивава в своята висша степен.

181. Както има степени на Любовта и Мъдростта, така има степени на топлината и светлината. Под топлина и светлина се разбират Духовните топлина и светлина, каквито са те в ангелите в Небето и каквито са в хората по отношение на тяхната вътрешна [страна], принадлежаща на съзнанието им, защото хората също като ангелите носят топлината на любовта и светлината на мъдростта. В Небесата това е така, а именно: с каквото качество е Любовта и колкото е голяма тя в ангела, с такова качество и толкова голяма е и топлината му; и същото е съотношението на светлината спрямо Мъдростта, защото Любовта пребивава в топлината, а Мъдростта - в светлината, както вече показах. Същото е и при човека на Земята с тази разлика, че ангелите чувстват тази топлина и виждат тази светлина, а хората не ги усещат и не ги виждат, защото пребивават в материалната топлина и в материалната светлина; и докато са в тях, те чувстват Духовната топлина като някакъв вид удоволствие от Любовта, а Духовната светлина виждат само като опознаване на Истината. По този начин, докато човекът пребивава в материалната топлина и в материалната светлина, не знае нищо за Духовните топлина и светлина, намиращи се в него, защото те могат да се опознаят само от опит в Духов-ния свят. Затова тук трябва да разкажа специално за топлината и светлината, в които пребивават ангелите и Небесата им, защото от никое друго място не можем да получим по-добро обяснение на този въпрос, освен от Духовния свят.

182. Степените на Духовната топлина не могат да бъдат описани от опит, защото Любовта, на която съответства Духовна-та топлина, не може да бъде описана от рационалното мислене; докато степените на Духовната светлина могат да бъдат описани, защото светлината подхожда на рационалното мислене, понеже принадлежи на мисълта. Затова от степените на светлината могат да се разберат и степените на Духовната топлина, тъй като топлината и светлината пребивават в еднакви степени. И така, що се отнася до Духовната светлина, в която пребивават ангелите, ето какво ми се даде да видя със собствените си очи: светлината (виделината - бел.прев.) при ангелите във висшите Небеса беше с такава неописуема белота, много по-различна от белотата на снега и толкова ярка, че надхвърля всяко сравнение със сиянието на Слънцето в материалния свят. С други думи тази светлина хилядократно надхвърля по яркост земната светлина дори когато Слънцето е в зенита си; но светлината на ангелите в нисшите Небеса в известен смисъл може да се опише със сравнения, макар че и тя надхвърля по яркост и най-ярката светлина в нашия свят. Невъзможно е да се опише светлината при ангелите от висшите Небеса, защото тяхна-та светлина представлява едно цяло с тяхната Мъдрост, а тъй като тяхната Мъдрост в сравнение с мъдростта на човека е неизразима, то такава е и тяхната светлина. От няколкото неща казани дотук, виждаме, че и в светлината има степени, понеже Любовта и Мъдростта имат степени, то следва, че и в топлината има такива степени.

183. Тъй като атмосферите представляват място на топлината и светлината, то следва също, че колкото степени имат топлината и светлината и колкото степени имат Любовта и Мъдростта, толкова степени имат и атмосферите; че има много атмосфери и че те са разделени помежду си на степени, това можах да видя от множеството свои опитности в Духовния свят. Това беше особено явно, когато видях, че ангелите от нисшите Небеса не могат да дишат в областта на ангелите от по-висшите Небеса и им се струва, че се задъхват там. Подобно нещо изпитват животните, които обикновено живеят във въздуха, а се издигнат в етера; или които обикновено живеят във водата, а излязат на сушата. Духовете, намиращи се под Небесата, изглеждат като в мъгла. Че има много атмосфери и че те са разделени помежду си по степени, виж по-горе, в № 176.

184. Степените биват два вида: степени за височина¹ и степени за ширина². Познаването на степените представлява един вид ключ към разбирането на причините за нещата и вход към тези причини. Без това знание едва ли можем да разберем която и да е причина, защото обектите и субектите от двата свята без тези степени изглеждат толкова еднозначни, сякаш в тях няма нищо друго освен това, което се вижда само с очите. Всъщност видимото за очите в сравнение с това, което се разкрива пред вътрешното [зрение], е както едно към хиляди и дори едно към безкрайност. Вътрешното, което е незримо, не може да бъде разбрано по никакъв друг начин, освен чрез познаването на степените. Външното се движи към вътрешното и от вътрешното към най-вътрешното по тези степени, но не по линейните степени (continuus)³, а по разделните степени (discretus)⁴. Линейни степени се наричат удълженията, или отлаганията при преминаването между състоянията - от сгъстеното към течното или от течно към плътно - точно както е при преминаването от тъмнина към светлина или от топлина към студ. Разделните степени са напълно различни от тях и са подобни на предишното, следващото към крайното, т.е. на цел, причина и следствие. Наричат се разделни, защото първата от тях съществува от само себе си, следващата съществува също само чрез себе си и крайната също има битийност само чрез себе си; въпреки това, взети заедно, те образуват едно цяло.

Атмосферите, наречени етер и въздух, от най-висшата до най-нисшата, т.е. от Слънцето до Земята, са разделени на такива степени и представляват сякаш нещо просто - сложно от простото и сложно от първото сложно, като всичко това, взето заедно, се нарича най-сложното (compositum). Тези степени са степени разделни, защото съществуват отделени една от друга и се подразбират като степени за височина, докато първите степени са линейни, тъй като в тях нарастването е непрекъснато и те се подразбират като степени за ширина.

185. Всичко и всяко нещо, намиращо се в Духовния и в материалния свят, съществува от разделните степени и заедно с тях от линейните степени, т.е. от степените за височина и степените за ширина. Измерение (dimensio), което се състои от разделни степени, се нарича височинно, а измерение, което се състои от линейни степени, се нарича широчинно. Положението им относно виждането с очите не променя тяхното наименование. Без познаването на тези степени не е възможно да се разбере нищо - нито за разликата между Трите небеса, нито за разликата между Любовта и Мъдростта в ангелите, които се намират там, нито за разликата между Топлината и Светлината, в които пребивават те; нито за разликата между атмосферите, които ги заобикалят и ги съдържат. Без познаването на тези степени не е възможно да се разбере нищо и за разликата между вътрешните възможности на духовно-то в хората, следователно не е възможно да се разбере нищо и за състоянието им относно преобразяването и обновлението, както не е възможно да се разбере нищо и за разликата между външните възможности, принадлежащи на тялото, както при хората, така и при ангелите; и абсолютно не е възможно да се разбере нищо за разликата между Духовното и материалното, както и за съответствията. Без тези степени не е възможно също да се разбере разликата между живота на хората и живота на животните, нито разликата между повече или по-малко съвършените животни, нито за разликата между формите в растителното царство и материите в минералното царство. От това можете да видите, че тези, които не познават степените, не могат чрез никакви разсъждения да видят причините, тъй като те виждат само следствията и чрез тях съдят за причините, в повечето случаи по подразбиране (ex inductions). Но причините произвеждат следствията не чрез последователност, а чрез разделност, тъй като причината е едно, а следствието - друго нещо, те не са едно и също и разликата между тях е такава, каквато между предишно и следващо или както между образуващо и образувано.

186. Но за да разберете по-добре какво представляват и какви са разделните степени и по какво се различават от линейните степени, ще ви дам един пример от ангелските Небеса. Има три Небеса и те са разделени по степените на височина. Така едното Небе се намира под другото и те контактуват помежду си чрез влиянието, което идва от Господ в определена последователност през всичките Небеса до най-нисшето, а не обратно. Но всяко Небе вътре в себе си се разделя не по степените за височина, а по степените за ширина. Така тези, които се намират в средата, т.е. в Централното Небе, пребивават в Светлината на Мъдростта, а тези, които се намират около центъра и достигат до периферията, пребивават в потъмняване на Мъдростта. По този начин там Мъдростта намалява до пълно неведение както светлината намалява до пълна тъмнина, което става чрез линейността. Същото мога да кажа и за хората: тяхното вътрешно [състояние], принадлежащо на духовното им съзнание, се разделя на толкова степени, на колкото се разделят ангелските Небеса, и всяка от тях е по-висока от другата. Вследствие на това вътрешното в човека, принадлежащо на неговото съзнание, също е разделено по разделните степени, т.е. по степени на височина. Ето защо човекът може да пребивава първо в нисшата степен, после - във висшата и накрая - в най-висшата според степените на мъдростта си; и когато той пребивава само в нисшата степен, то висшата степен е затворена за него и се отваря само според степента на приемане на Мъдростта от Бога. Освен това в човека, както и в Небето, има и степени на дължина, или степени за ширина, като той прилича на Небесата по това, че отвътре неговото духовно съзнание представлява Небето в умален мащаб според това доколко той пребивава в Любовта и Мъдростта от Господ. Че съзнанието на човека отвътре представлява Небето в умален мащаб, може да се види в книгата „Небе и ад“ (№ 51 до 58).

187. От всичко, което казах тук, можем да видим, че който не знае нищо за разделните степени, т.е. за височината, той не може да разбере нищо и за състоянието на човека, що се касае за неговото преобразяване и прераждане, което се извършва чрез приемането на Любовта и Мъдростта от Господ, то пък води до отваряне в определен ред на вътрешните степени в неговото съзнание. Също така този човек не може да знае нищо за влиянието на Господ чрез Небесата и за последователността, в която е бил сътворен самият той. Затова, който мисли за тези неща, не изхождайки от разделните степени, т.е. степени за височина, или от линейните степени, т.е. степени за ширина, значи той съди за нещата само от следствията им, а не от техните причини. Да се съди за нещата, изхождайки само от последствията им, значи да се съди за тях в заблуда. Именно оттук произтичат една след друга всичките заблуди и грешки, които чрез нови погрешни изводи (per inductiones) могат дотолкова да се умножат, че накрая и най-големите неистини да бъдат приети за истини.

188. Не знам досега имахме ли яснота относно разделните степени, т.е. за височина, тъй като ми се струва, че ни бяха известни само линейните степени, т.е. за ширина. Всъщност нищо не може да бъде разбрано без едните или без другите степени, затова им отделям една цяла част, тъй като целта на тази книга е да разкрие причините и от тях да бъдат прозрени следствията, произтичащи от тях, като по този начин бъде разпръсната тъмнината, в която живее човекът от Църквата относно Бога и Господ и Божественото, и като цяло всичко, което се нарича духовно. Тук мога да кажа, че ангелите се огорчават от съществуването на този мрак по Земята, и самите те казват, че само тук-там успяват да видят светлина и че хората приемат само заблуди и ги утвърждават, чрез което се трупат лъжовност върху лъжовност; и за да ги утвърдят чрез своите умувания, изхождащи от лъжовното, или от измамното, хората се нуждаят от такива „доказателства“, които не могат да бъдат оборени - било то поради неведението за причините, било поради непознаването на истините. За ангелите са особено скръбни „доказателствата“ на хората относно Вярата, която хората отделят от милосърдието, и относно оправдаването им с Вярата; също така погрешните схващания за Бога, за ангелите, за духовете и неведението относно това какво е Любов и Мъдрост.

189. Степените за височина са хомогенни помежду си и произлизат една от друга в последователността, каквато е между цел, причина и следствие. Тъй като степените за ширина, т.е. линейни, са подобни на преминаването между състоянията от светлина към тъмнина, от топлина към студ, от твърдо към меко, от плътно към рядко, от грубо към фино и т.н., и тъй като тези степени са познати от опит, чрез обонянието и зрението, доста повече, отколкото степените за височина (т.е.разделните), то затова в тази част ще говоря по-специално за последните, защото, без да ги познавате, не ще видите и причините. И макар да знаем, че цел, причина и следствие следват последователността както предишно, следващо и крайно и че целта поражда причината и чрез причината идва следствието, с което се осъществява самата цел, но без да знаем как се прилага това на практика, знанието за всичко това би било само отвлечено понятие и ще си остава обект само на мислите дотогава, докато те са заети само с чисто аналитичните проблеми на метафизиката. Ето защо досега, независимо че цел, причина и следствие се движат по разделните степени, в света има толкова малко, ако не и нищо, известно за тези степени. Защото разсъждението за нещо отвлечено е ефимерно и неясно, докато не бъде подкрепено с примери от света, като нещо нагледно, което лесно се задържа в паметта.

190. Всичко, което съществува в света и което притежава три измерения, или, както го наричат - съединение, се състои от степените за височина, т.е. от разделните степени. Това се обяснява най-добре с примери: от нагледния опит ни е известно, че всеки мускул в човешкото тяло се състои от най-фини влакна, които, сплетени по определен начин, изграждат по-грубите влакна, наречени двигателни, които от своя страна, сплетени по определен начин, изграждат нещо трето по съединение, наречено мускул. Същото наблюдаваме и при нервите - в тях най-дребните влакна изграждат по-големи движещи се с влакънца, и при обединяването на тези влакънца се изгражда нерв. Същото се забелязва и при други съчетания, съвкупности и сплитания, които изграждат останалите органи и вътрешности, образувани също от съединяването на влакна и канали, обединени по различен начин според тези степени. Същото се отнася и за всичко и за всяко нещо в растителното царството, а също и за всичко и за всяко нещо в изкопаемото царство. В дървото също има тройно съчетаване на влакна; в металите и в камъните е забелязано същото тройно наслояване на частите им. Оттук се вижда какво представляват разделните степени и че именно в тези степени от едното съществува другото; и чрез него съществува третото, наречено съчетание и че всяка степен в тях е отделена от другата.

191. От тези примери можем да направим изводи и за нещата, които не виждаме с очите си, тъй като в това отношение те би трябвало да са еднакви с видимите. Например такива са органичните субстанции, представляващи приемници и жилища на мислите и чувствата в мозъка. Същото важи и за атмосферите, за топлината и светлината, за Любовта и Мъдростта, защото атмосферите всъщност са приемници на топлина и светлина, а топлината и светлината са приемници на Любовта и Мъдростта; и затова, ако атмосферите имат степени, такива ще са и степените на топлината и светлината, каквито са и на Любовта и Мъдростта, защото те са в еднакви взаимоотношения помежду си.

192. Че тези степени са хомогенни, т.е. еднакви по свойствата си и по природата си, е видно от гореказаното. Така и всички двигателни влакна, т.е. мускули - малки, големи и най-големи, са хомогенни помежду си; всички влакна на нервите - малки, големи и най-големи, също са такива; всички влакна в дървото, започвайки от простите и стигайки до най-сложните, също са хомогенни; всички частици в камъка и в метала от всякакъв вид също са хомогенни; всички органични субстанции, представляващи приемници и обиталища на мислите и чувствата, от най-простите до тяхната съвкупност, т.е. до мозъка, също са такива; всички атмосфери от чистия етер до въздуха също са еднородни, затова и всички степени на топлината и светлината в тяхната последователност, в зависимост от степените на атмосферите, също са хомогенни, поради което са хомогенни и всички степени на Любовта и Мъдростта. Нещата, които не са с еднакви свойства и с еднаква природа, са разнородни помежду си и не се съгласуват с еднородните, затова не могат да образуват с тях разделните степени, а могат да ги образуват само с такива предмети, които са еднакви с тях по свойства и по природа, т.е. с такива, които са еднородни с тях.

193. Ясно е, че тези неща в своята последователност се отнасят помежду си в следната последователност: цел, причина и следствие, защото първото (т.е. целта), което е и най-малко, поражда ефект върху причината, която е средното, и завършва в следствието, което е и последното.

194. Трябва да знаем, че всяка степен винаги е отделна от другата чрез собствено покритие, като всички степени са отделени под общо покритие, или обвивка, и това покритие има известна връзка с всичко вътрешно и най-вътрешно, поради което всички са съединени и действат в синхрон.

195. Първата степен присъства във всички следващи степени. Това е така, защото степените във всеки субект и във всяко нещо са хомогенни помежду си, а са такива, защото са породени от първата степен. Те се образуват по такъв начин, че първата чрез съчетание, или наслояване, т.е. чрез събиране заедно, поражда втората, а чрез нея - третата степен; и всяка от тях се отделя от другата, като се обвива със свое покритие. Оттук е видно, че първата степен представлява главна и поотделно господстваща⁵ във всички следващи степени, и затова в останалите степени тя е всичко.

196. Като казвам, че такива са степените помежду си, имам предвид, че такава е самата субстанция в степените, защото думата степен е отвлечена и обобщена дума, която може да се отнася до всеки субект и предмет, които се състоят от такъв род степени.

197. Това може да се отнася и за всичко, което изброих в предишния абзац, а именно: за мускулите, нервите, за материите и частите на отделните царства, както растителното, така и минералното; за органичните субстанции, представляващи субектите на мислите и чувствата в човека; за атмосферите; за топлината и светлината и за Любовта и Мъдростта. Във всички присъства първото, което е висшето във всички последващи; и тъй като е господстващо, то представлява всичко в тях. Че това е така, се вижда от онова, което вече знаем, а именно - че целта представлява всичко в причината и чрез причината е всичко в следствието; затова целта, причината и следствието се наричат: цел първа, цел средна и крайна цел. Освен това причината е причина поради това, че в нея няма нищо по-съществено от целта, а в следствието няма нищо по-съществено от усилието (conatus); също така субстанция, която съществува сама по себе си, е единствената (и основна - бел.ред.) субстанция.

198. Оттук е видно, че Божественото, което е Субстанция сама по себе си, или субстанция Единствена и Самостоятелна (sola), е такава Субстанция, от която всичко и всяко нещо е сътворено. Това че Бог е Всичкото във всички неща според това, което показахме в Част първа, а именно: Божествената Любов и Божествената Мъдрост са субстанция и форма, за което виж в № 40 до 43; че Божествената Любов и Божествената Мъдрост са субстанция и форма сама по себе си и оттам са Самото и Единственото, виж в № 44 до 46; че всичко е създадено от Божествената Любов и Божествената Мъдрост, виж в № 52 до 60; че вследствие на това сътворената Вселена е Образ на Него Самия, виж в № 61 до 65; че Бог Сам е Небето, където пребивават ангелите, виж в № 113 до 118.

199. Всички съвършенства нарастват и се издигат по степени и съгласно степените. По-горе, в № 184 до 188, беше показано, че степените са два вида: степен за ширина и степен за височина и че степените за ширина са подобни на преминаването на светлината към тъмнината, или на мъдростта към неведението, а степените за височина всъщност се отнасят както цел, причина и следствие, или както първо, следващо и последно. Затова за тези степени се казва, че се издигат или слизат, защото са степени за височина; а за другите, че нарастват или намаляват, защото са степени за ширина. Тези степени са толкова различни помежду си, че между тях няма нищо общо, затова и трябва добре да се възприеме разликата между тях, а и да не се смесва.

200. Всички съвършенства нарастват и се издигат заедно със степените и според степени, защото всяко предходно следва своя предмет, то съвършенството и несъвършенството представляват предхождащи, общи за всички предмети, тъй като те се приписват на живота, на силите и на формите. Съвършенствата на живота са съвършенства на Любовта и на Мъдростта, а понеже волята и разбирането са техни вместилища*, то съвършенството на живота също е съвършенство на волята и на разума, както и на чувствата и мислите. И както съдържащото Любов е Духовната топлина, а съдържащото Мъдрост - Духовната светлина, то и съвършенството на последните може да бъде отнесено към съвършенството на живота. Съвършенството на силите е съвършенство на всичко, което чрез живота се привежда в действие и в движение, въпреки че само по себе си то няма живот. Такива сили са атмосферите по отношение на тяхната активност, органичните субстанции, вътрешни и външни, както в човека, така и в различните видове животни, и накрая всичко в материалния свят, което непосредствено и косвено заимства от Слънцето своята деятелност. Съвършенството на формите е едно цяло със съвършенството на силите, защото каквито са силите, такива са и формите, с тази разлика, че формите са субстанции, а силите са тяхната активност, затова и техните степени на съвършенство са еднакви. Формите, които не са сили в същото време, също са съвършени според степените.

*(т.е. контейнер, съсъд, резервоар - бел.ред.)

201. Тук няма да се дискутира съвършенството на живота, на силите и формите, нарастващи или смаляващи се според степените за ширина, т.е. по линейни, тъй като тези степени са познати в света. Тук ще говоря за съвършенството на живота, на силите и на формите, издигащи се или спускащи се по степените за височина, т.е. разделните, тъй като тези степени все още не са познати в света. Но начинът, по който съвършенствата се издигат или се спускат по тези степени, не може да се разкрие много добре чрез това, което е видимо за очите в материалния свят, докато в Духовния свят се схващат много лесно. И така, видимото в материалния свят се разбира само чрез навлизане във вътрешността му, където се разкриват удивителни тайнства. Например в очите, в ушите, езика, мускулите, сърцето, белите дробове, черния дроб, в панкреаса, в бъбреците и в другите вътрешни органи, както в семена-та, плодовете и цветовете, така също и в металите, минералите и камъните, в които, както знаем, има толкова удивителни тайнства с навлизането навътре в тях; и дори при такова вътрешно разглеждане е било малко известно, че тяхното съвършенство нараства навътре по степените за височина, т.е. разделни степени, тъй като самите тези степени все още не са опознати. Но тъй като в Духовния свят те са очевидни, защото целият този свят, от най-висшето до най-нисшето, е разделно разграничено по тези степени, от това можем да почерпим познанието за тях и едва след това да правим изводи за съвършенството на силите и формите, съдържащи се в такава степен в материалния свят.

202. В Духовния свят има три Небеса, разположени по степените за височина. В най-високото [Висше] Небе се намират ангели, превъзхождащи с всякакви съвършенства ангелите от Средното Небе, а в Средното Небе се намират ангели, превъзхождащи с всякакви съвършенства ангелите от най-ниското [Нисше] Небе. Тези степени на съвършенство са такива, че ангелите от нисшето Небе не могат да достигнат дори до първото стъпало на съвършенствата на ангелите от Средното Небе, а последните също не могат да достигнат дори до първото стъпало на съвършенствата на ангелите от Висшето Небе. Всичко това може да изглежда невероятно, но е истина. Причината за такова подразделение се състои в това, че връзката между тях се осъществява по разделните, а не по линейните степени. От опит разбрах, че разликата на чувствата и мислите, а оттам - и на общуването при ангелите от Висшите и нисшите Небеса, е такава, че те нямат нищо общо помежду си и връзката между тях се осъществява само чрез съответствията, съществуващи от непосредственото влияние на Бог върху всички Небеса и чрез косвеното Му влияние на Висшето Небе върху нисшото. Поради тези разлики не могат да бъдат изразени на материален език, а следователно не могат да бъдат описани, защото мислите на ангелите не могат да се вместят в материалните схващания, тъй като са духовни. Те са изразени и описани само от самите ангели на техния език, с техните думи и с техните букви, а не с човешките. Затова се казва, че това, което се чува и вижда в Небето, е неописуемо. Тези разлики могат да бъдат обяснени в известен смисъл така: мисленето на ангелите от

Висшето, т.е. Третото Небе, представлява мислене според целите; мисленето на ангелите от Средното, т.е. Второто Небе, представлява мислене според причините, а мисленето на ангелите от нисшето, т.е. от Първото Небе, представлява мислене според следствията. При това е нужно да знаете, че има разлика между мисленето според целите и мисленето относно целите и между мисленето според причините и мисленето относно причините, както и между мисленето според следствията и мисленето относно следствията. Ангелите от нисшите Небеса мислят за причините и за целите, докато ангелите от Висшите Небеса мислят според причините и според целите и мисленето според тях е акт на Висша мъдрост, а мисленето за тях е акт на не висша мъдрост. Мисленето според целите принадлежи към Мъдростта, мислене според причините принадлежи към разума, а мислене според следствията принадлежи към знанията. От всичко това е видно, че всяко съвършенство се издига и спуска заедно със степените и според степените.

203. Тъй като вътрешното в човека, представляващо неговата воля и разум, съответства на Небесата според степените, (съзнанието на човека отвътре е Небето в умален мащаб), то и техните съвършенства са подобни на Небесните. Докато живее в материалния свят, човекът не може да забележи тези съвършенства, тъй като тогава той пребивава в нисшата степен, от която не могат да бъдат разбрани висшите степени. След смъртта си обаче човекът получава познанието за тях, защото тогава стига до тази степен, която съответства на неговата любов и мъдрост; и превръщайки се в ангел, той мисли и говори за това, което материалният човек не може да си изясни. Всичко, което принадлежи на неговото духовно съзнание, се въздига не в единичен, а в троен размер, в който и съществуват степените за височина, докато в единичния размер съществуват степените за ширина. Но се въздигат и извисяват в степените за височина само онези хора, които, докато са били в света, са пребивавали в Истинното и са го прилагали в живота си.

204. Обикновено ни се струва, че предишното не е толкова съвършено, колкото следващото, или че простото не е толкова съвършено, колкото сложното. Но всъщност предишното, от което се състои следващото, както и простото, от което се състои сложното, винаги са по-съвършени. Това е така, защото предишното, или простото, пребивава в по-голяма голота, т.е. винаги е по-малко обвито в субстанции и материи, лишени от живот, поради което то е сякаш Божествено и е по-близко до Духовното Слънце, в което пребивава Бог, защото самото съвършенство пребивава в Бог и оттам - в Духовното Слънце, което е първата проява на Неговата Божествена Любов и Божествена Мъдрост; и от тях вече то пребивава в най-близките до него неща, а след това последователно преминава във всички, до най-нисшите. Ето защо нещата са толкова по-несъвършени, колкото са по-отдалечени от това Слънце. И ако това възпроизвеждащо съвършенство не би съществувало в предишното, или в простото, то нито един човек и нито едно животно не биха могли да съществуват, нито да продължават рода си от семето; не биха могли да покълват, нито да се разпространяват семената на дърветата и храстите, защото само най-предишното (т.е. първоначално) и най-простото е най-малко подложено на увреждане, а и е най-съвършено.

205. В последователен порядък първата степен представлява най-високото, а третата степен - най-ниското, а в едновременен порядък (Simultaneo) първата степен е най-вътрешна, а третата - най-външната. Има два порядъка: последователен порядък* и съвкупен порядък. Последователният порядък в тези степени постъпва от най-висшето към най-нисшето, или от най-високото към най-ниското, и ангелските Небеса съществуват именно в такъв ред. В тях Третото Небе е най-висшето, Второто е по средата, а Първото е най-нисшето. Такова е относителното разположение на Небесата. В такъв последователен порядък пребивават в Небесата и състоянията на Любовта и Мъдростта в ангелите, както и състоянията на топлината и светлината и състоянията на Духовните атмосфери. В същия ред се намират там и всички съвършенства на формите и силите. А тъй като степените за височина, т.е. разделните, се намират в този последователен ред, то можем да ги сравним с колона, разделена на три степени, по които се извършва издигането и спускането и в която в най-горното отделение се намира най-съвършеното и най-прекрасното, а в най-долното - по-малко съвършеното и по-малко прекрасното. Но съвкупният порядък, въпреки че се състои от същите степени, изглежда по различен начин, защото в съвкупния порядък най-висшето в последователния ред, както казах, е най-съвършеното и се намира в най-вътрешното. Нисшето е по средата, а най-нисшето е по периферията. Това може да се сравни с положението, в което трите степени са разгънати върху една плоскост, в средата или в центъра на която се намират частите с най-висши достойнства, около тях - частите с по-малки достойнства, и по периферията, или в покрайнините - смесени части, състоящи се от предишните, и затова и по-груби. С други думи, това е същата колона, но проектирана или сякаш срутена върху основата си, при което най-горното и ниво става най-вътрешно, средното си остава по средата, а нисшето става най-крайно. *(ред, подредба, определена последователност - бел. ред.)

206. И понеже най-висшето в последователния порядък става най-вътрешно при съвкупния ред, а най-нисшето става най-крайно, то и в Словото под висше се подразбира вътрешното, а под нисше - външното, като същото се разбира в него и под нагоре и надолу се подразбира като нависоко и надълбоко.

207. Разделните степени пребивават в съвкупния порядък. В такъв ред са двигателните влакна във всеки мускул, влакната във всеки нерв, тъканите и кръвоносните съдове във всеки вътрешен орган. Навсякъде най-отвътре се намира най-простото, което е и най-съвършено, а крайното произлиза от него. Същият е редът на тези степени във всяко семе, във всеки плод и във всеки метал или камък; такива са и всички техни части, образуващи цялото; като най-вътрешното, средното и най-крайното в тези части пребивават в същите степени, защото всички те са последователни съчетания, сплитания и наслоения, започвайки от простото, което изгражда първите им субстанции и материи.

208. С една дума, такива степени се съдържат във всяко следващо и по този начин и във всяко следствие, тъй като всяко следващо се състои от предходното, а това предходно - от своето първо. Всяко следствие се състои от причина, а причината - от целта, като тази цел осъществява всичко в причината, а причината осъществява всичко в следствието, както доказах по-горе. Освен това целта представлява вътрешното, причината - средното, а следствието - последното. По-нататък ще покажа, че същото е и при степените на Любовта и Мъдростта, на топлината и светлината, както и при органичните форми, при чувствата и мислите на човека. За връзката между тези степени в последователен ред и в съвкупен ред е казано също и в трактата „Учението на Новия Йерусалим за Свещеното Писание “ (№ 38, а и на други места), където също е показано, че тези степени се намират във всичко и всички неща на Словото.

209. Крайната степен представлява съвкупност, вместилище* и основа (complexus, continens ex basis) за предишните степени. Учението за степените, представено в тази част, беше обяснено по-горе чрез различни способи от този и от другия свят, като степените на Небесата, в които пребивават ангелите, степените на съществуващите там топлина и светлина и степените на атмосферите, както и различните неща в човешкото тяло, в животинското и в изкопаемото царство, но това Учение стига и по-далеч. То обхваща не само всичко материално, но и всичко гражданско, нравствено и духовно във всичко и във всяко нещо в тях. Учението за степените обхваща всичко това, защото: Първо - всеки предмет, който може да се пипне, притежава тро-ичност, състояща се от: цел, причина и следствие. И трите се намират в съотношение помежду си според степените за височина. Второ - всичко гражданско, нравствено и духовно представлява не нещо отвлечено от субстанциите, а самите тези субстанции. Както Любовта и Мъдростта не са нещо отвлечено, а са самите Субстанции (беше показано в № 40 до 43), по същия начин не е отвлечено това, което се нарича гражданско, нравствено и духовно. И въпреки че можем да мислим за тях отвлечено според субстанциите, но сами по себе си те никак не са отвлечени, например: чувства и мисли, милосърдие и вяра, воля и разум, за които мога да кажа същото, каквото и за Любовта и Мъдростта - че те съществуват не извън субектите, или, което е същото, не извън субстанциите, а че те са самите състояния на субектите и на субстанциите. По-нататък ще покажа, че те са техни видоизменения. Под субстанция подразбирам също и форма, защото без форма субстанцията не може да съществува.

*(съд, място, контейнер - бел.ред.)

210. За волята и разума, за чувствата и мислите, за Милосърдието и Вярата може да се мисли и действително мнозина са мислили за тях отвлечено от субстанциите, които са всъщност техните субекти, вследствие на което е било унищожено правилното разбиране за тях, а именно - че всъщност те са състояния на субстанциите и формите точно както чувстването и действието, които по никакъв начин не са отвлечени от органите на сетивата и на движението, защото, ако бяха отвлечени или отделени от тях, те биха били само фантазии, както например зрение без очи, слух без уши, вкус без език и т.н.

211. Тъй като всичко гражданско, нравствено и духовно напредва чрез степените, точно както и всичко материално, не само по линейните степени, но и по разделните, и както придвижването по разделните степени е подобно на придвижването от целите към причините и от причините - към следствията, то аз избрах да обясня настоящото положение на нещата така: последната степен е съвкупност, вместилище и основа на предишните степени, и потвърдя с казаното по-горе, а именно - с предметите от областта на Любовта и Мъдростта, волята и разбирането, чувствата и мислите, милосърдието и Вярата.

212. Че последната степен е съвкупност, вместилище и основа на предишните степени, е очевидно от придвижването на целите спрямо причините към следствията. Че следствието (effectus) представлява от само себе си съвкупност, вместилище и основа на самите причини и цели - това е разбираемо за просветения разум, но не е в такава степен ясно, че целта с всичко, което и принадлежи, и причината с всичко, което и принадлежи, действително се намират в следствието и че следствието заема пълната им съвкупност. Това е видно от казаното по-горе в тази част, а именно от факта, че навсякъде едното произлиза от другото в тройна връзка (in serie triplicata); че следствието не е нищо друго, а е самата цел в своята последна [проява]; и че както последното представлява съвкупност, то също е вместилище и основа.

213. Що се отнася до Любовта и Мъдростта, то Любовта е Целта, а Мъдростта е Причината (per quam); полезността е следствието и тази полезна функция е съвкупност, вместилище и основа на Мъдростта и Любовта, при това представлява такава съвкупност и такова вместилище, че всичко, принадлежащо на Любовта и Мъдростта, действително му е присъщо, така че постигането на целта е представено едновременно (simultaneum) във всички тях. Трябва добре да се разбере, че всичко, принадлежащо на Любовта и Мъдростта като хомогенни и съгласувани помежду си, присъства заради полезността, както вече казах и изясних по-горе (№ 189 до 194).

214. Според тези степени са свързани (in serie) помежду си и чувстването, мисленето и действието (аctio), тъй като всяко чувстване принадлежи на Любовта, всяко мислене принадлежи на Мъдростта и всяко действане принадлежи на Служенето (usus). Според тези степени са свързани помежду си и Милосърдието, Вярата и добрите дела (bonum opus) тъй като Милосърдието принадлежи на чувстването, Вярата принадлежи на мисленето, а добрите дела принадлежат на действието (на дело - бел.ред.). Според тези степени са свързани помежду си и волята, разумът и действието; тъй като волята принадлежи на Любовта, а оттам - и на чувството, разумът принадлежи на Мъдростта, а оттам - и на Вярата, а приложение на дело принадлежи на служенето, а оттам - и на добрите дела. Така подобно на това, че на служенето е присъщо всичко, принадлежащо на Мъдростта и Любовта, на делата е присъщо всичко, принадлежащо на мисленето и чувстването, а на добрите дела е присъщо всичко, принадлежащо на Вярата и на милосърдието, точно както при всички неща, които са еднородни.

215. Че последователността във всяка свързана верига, състояща се от служене, действие, работа и приложение, има съвкупността и съдържанието на всяко предишно - това не беше известно досега. На пръв поглед изглежда, че на служенето, действането, работата и приложението не е присъщо нищо, освен движението (in motu). Обаче на тях е присъщо всяко предишно, и то в такава пълнота, че нищо не отсъства; всичко това е включено в тях каквото е например виното в съда или покъщнината в дома. Това не се вижда, защото тези предмети се разглеждат само външно, а при това виждане те се виждат само като нещо действащо и движещо се - например от китките на ръцете и самите ръце се движат, обикновено не се забелязва, че хиляди двигателни влакна съдействат за това движение и че на тези хиляди влакна съответстват още хиляди мисли и чувства, възбуждащи тези влакна; и че всичко това, като най-вътрешно действие, не се усеща с ни едно сетиво на тялото. Знаем, че нищо не действа в тялото или чрез тялото по друг начин, освен от волята чрез мисълта; и тъй като те винаги действат по такъв начин заедно, то не е възможно в някое действане да не е присъщо всичко, както и всяко нещо от волята и мисълта, защото те не могат да съществуват поотделно. Затова обикновено съдят за волевата мисъл или за намерението (intontione) на човека според постъпките (ex factus) и според делата му. На мен ми беше дадено да разбера, че ангелите само по една постъпка или по едно дело на човека разбират и виждат всичко, което принадлежи на волята и мисълта на действащия, като ангелите от Третото Небе разбират и виждат от волята самата цел, спрямо която някой действа, а ангелите от Второто Небе разбират и виждат причината, която е породила действието за постигането на целта. Поради това и в Словото толкова често се препоръчват определени постъпки и действия и се казва, че по тях се съди за човека.

216. Към ангелската мъдрост принадлежи истината, че ако волята и разумът, или чувството и мисълта, или милосърдието и Вярата не са облечени при възможност с дела и постъпки, то сами по себе си те са нещо въздушно, нетрайно или са като мяркащи се във въздуха образи, които скоро се разсейват, докато тези [добродетели] не започнат да живеят в човека и се превърнат в принадлежност на живота му, и когато той започне да ги претворява в дела на практика. Такива въздушни и разсейващи се образи отговарят и на Вярата и добрите дела, когато те са разделени помежду си, както и на Вярата и милосърдието, но без постъпки, с тази разлика, че тези, които допускат Вярата и заедно с нея - милосърдието, умеят (sciant) и могат да пожелаят (reille) да извършат Добро, докато тези, които пребивават във Вяра, но отделена от милосърдие, не умеят и не могат да пожелаят да извършат добро.

217. Степените за височина (вертикални) запазват пълнотата, силата и потенциала си, дори и в техните крайни степени (in pleno et in potentia). По-горе беше показано, че всяка крайна степен е съвкупност и място на всяка предходна, от което следва, че предходните степени се съдържат напълно във всяка следваща степен, тъй като те съществуват в следствието, а следствието е изпълнение на самите причини.

218. Тези степени са възходящи и низходящи и се наричат предишни и следващи, както и степени за височина и разделност; дори и при своята крайна проява са в същата си сила и това може да бъде потвърдено от всичко, което говорихме в предишния абзац из областта на чувстването и разбирането. Тук ще добавя само за усилието, силите и движението (conatus, vires, et motus) в мъртвите и в живите субекти. Както знаем, усилието от само себе си не произвежда нищо, а действа чрез силите, съответстващи нему, и чрез тях се произвежда движението, вследствие на което усилието представлява всичко в силите и чрез силите - в движението, а тъй като движението е крайният резултат от усилието, самото усилие привежда в действие своята сила чрез движението. Всички те - усилието, силата и движението, са съединени помежду си според степените за височина, а тези степени се съединяват помежду си не по линейност, тъй като са разделни, но по съответствия, защото самото усилие не е сила и силата от само себе си не е движение, но силата се произвежда чрез усилие и понеже тя е възбудено усилие, движението се произвежда чрез силата. Затова от само себе си няма никакво усилие, нито сила, нито движение, но те заедно са съвкупен продукт. Това изглежда някак съмнително, защото не е обяснено със сензитивни примери и в разбираемо ниво за материята. Все пак е видно, че такова е последователното движение (progrestio) от усилие към сила и към действие.

219. И така, сега да приложим тези степени към живото усилие, към живата сила и към живото движение. Живото усилие в човека, който е жив субект, представлява воля, съединена с разум; живите сили в човека са това, което вътрешно изгражда тялото му и което във всичките си части се състои от двигателни влакна, различно разположени; живото движение в човека е такава дейност, която се осъществява чрез силите с волята, съединена с разума. Вътрешното, принадлежащо на волята и разума, съответства на първата степен; вътрешното, принадлежащо на тялото, съответства на втората степен; а самото тяло като техен обем съответства на третата степен. При това вътрешното, принадлежащо на съзнанието в човека, както е очевидно, притежава силата си не по друг начин, а чрез силите в тялото, а силите - чрез действането на самото тяло. Всички тези трояки неща действат не чрез линейност (non per continuum), а по разделност (per discretum), като действането по разделност е действане по съответствия. И действително, вътрешното, принадлежащо на съзнанието, съответства на вътрешното на тялото, а вътрешното на тялото съответства на неговото външно, чрез което съществуват действанията, поради което първите две намират силата си чрез външното на тялото. Може да изглежда, че усилието и силите в човека имат известна сила, макар и да не са се намират в действие, като например в съня или в състояние на покой, но дори и в тези случаи усилието и силите се определят в главните двигатели на тялото, т.е. в сърцето и в белите дробове, тъй като, когато тези органи престанат да действат, заедно с това се унищожават и силите, а със силите се унищожава и усилието.

220. Вследствие на това в цялото тяло силата се определя предимно от ръцете (braehia et manus), като във връзка със силата те се споменават и в Словото и там дясната ръка означава висше могъщество. И поради това развиване и разкриване на степените в тяхното могъщество ангелите, намиращи се около човека и в съответствие с всичко, което му принадлежи, единствено по действията, които извършва с ръцете си, знаят какъв е той относно неговия разум и воля и също относно милосърдието и вярата му, а оттам - и относно живота му: както вътрешния, принадлежащ на съзнанието в него, така и външния му живот. Често съм се удивя-вал как ангелите могат да съдят за това единствено по действията на тялото чрез ръцете; и тогава ми беше показано от жива опитност, при която също ми беше казано, че именно по тази причина чрез полагане на ръце се извършват посвещения и чрез докосване с ръце се осъществява връзка и лечение и т.н. Оттук си направих извода, че всичко от областта на милосърдието и Вярата се съдържа в делата и че милосърдие и Вяра без дела прилича на дъгата от Слънцето, която изчезва и се разтваря в облаците. Затова в Словото толкова често се говори за делата - че трябва да се правят и че от това зависи спасението на човека, че действащият прилагащ на практика се нарича мъдър, а недействащият се нарича глупав. Но трябва да знаете, че в Словото под дела се разбира служене, в което се състоят истинските дела (quac actualiter fiune), тъй като в тях и съобразно с тях съществува всичко в милосърдието и Вярата, които имат съответствие със служенето, и това съответствие е духовно, макар да съществува с посредничеството на субстанциите и материята, които са субект.

221. Тук могат да бъдат разкрити две тайни, които от гореказаното могат да станат достъпни за разума. Първата тайна е, че Словото в буквален смисъл пребивава в цялата си пълнота и в цялото си могъщество, защото в него присъстват три смисъла, съответстващи на трите степени: небесен смисъл, духовен смисъл и материален смисъл. И тъй като трите смисъла съществуват в Него съобразно трите степени за височина, и още тъй като съединяването между тях е съединяване според съответствията, то последният смисъл, т.е. материалният, наречен иначе смисъл на буквата, представлява съвкупност, вместилище и основа на най-вътрешните значения, съответстващи нему, и цялото Слово в последния смисъл пребивава в цялата си пълнота и в цялото си могъщество. Това беше многократно показано и потвърдено в „Учението на Новия Йерусалим относно Свещеното Писание“ (№ 27 до 35; № 36 до 49; в № 50 до 61; № 62 до 69). Втората тайна е тази, че Господ е дошъл в света и е приел човешки образ, за да придобие могъщество, което да противостои срещу поробването на ада, и да въведе всичко в порядък, както е на Небето, да стане и на Земята. С този човешки образ Той се е облякъл за първи път; и човешкият образ, който Господ е приел в света, е наподобяващ на човешкия образ и на всеки човек от света, като те двата са еднакво Божествени и поради това безкрайно превъзхождат ограничените човешки образи на ангелите и човеците, тъй като Той напълно е прославил материалния човешки образ до най-последното нещо в него. Именно затова Господ Възкръсна с Тялото Си както не възкръсва нито един човек. Чрез приемането на този човешки образ Той се обрече на Божествено Всемогъщество не само срещу поробването от ада и въвеждането на Ред в Небесата, но и се обрече вечно да бъде вместилище срещу поробването от ада; обрече се и да бъде Спасение за човеците. Именно такова могъщество се подразбира под това, че Той седи отдясно на Могъществото и Силата (virtutis) Божия. И също заради това, че Господ чрез приемането на материалния човешки образ е станал Божествено Истинен в последните, Той се е нарекъл Слово и заради това е казано: „Словото стана плът“, понеже Божественото истинно в хората е Словото в буквален смисъл, а Той е станал такъв, изпълнявайки всичко в Словото, казано за Него от Мойсей и Пророците. Тъй като всеки човек представлява своето добро и своето истинно и човекът е човек благодарение на тях, то Господ чрез приемането на материалния човешки образ е самото Божествено Добро и самата Божествена Истина, или, което е едно и също, е самата Божествена Любов и Божествена Мъдрост както в първите, така и в последните. Също поради това, явявайки се в ангелските Небеса като Слънце, Той след пришествието Си в света Се явява в Сияние, още по-ярко и бляскаво, отколкото е бил преди това Свое пришествие. Такава е тази тайна, която благодарение на учението за степените може да стане достъпна за разума. За Всемогъществото на Господ след пришествието Му в света ще разкажа по-нататък.

222. Във всичко сътворено, от най-голямото до най-малкото, присъстват степени от единия и от другия вид. Че всички неща, както големите, така и малките, се състоят от степени за височина и ширина, това не може да бъде обяснено с примери за видимите неща, защото малкото в тях не е достъпно за зрението, а голямото, макар и да е видимо за очите, но не е разделено на степени, поради което тази истина може да бъде доказана само чрез всеобщото, а тъй като ангелите пребивават в мъдростта от всеобщото и оттам - в знанието за частното, то се налага сега да ви представя какво разбират те във връзка с това.

223. Ангелите излагат разбирането си за това по следния начин: няма нищо толкова малко, в което да не присъстват тези степени от единия и от другия вид, например в нито едно животно, в нито едно растение, в нито един минерал, нито дори в етера или във въздуха; а тъй като етерът и въздухът представляват приемници на топлината и светлината, то няма нищо толкова малко, в което да не присъстват степените както на топлината, така и на светлината; а доколкото Духовната топлина и Духовната светлина всъщност представляват приемници на Любов и Мъдрост, то следва, че в тях също няма нищо толкова малко, в което да не присъстват степените от единия и от другия вид. Ангелите показваха също, че всичко, дори и най-малкото чувство или мисъл, или схващане, в което не присъстват степените, би било нищо, тъй като то нямаше да има форма, а оттук - и качество, т.е. не би имало никакво състояние, което да подлежи на промяна и видоизменение и вследствие на това да може да съществува. Ангелите потвърждават това чрез истината, че безкрайностите в Господ Създател, Който е Бог от Вечността, представляват едно неразделно цяло. Вследствие на това както степените се намират в Него и както всичко, сътворено от Него, представлява някакъв образ на това, което се намира в Него, то и няма нищо толкова малко от ограничените неща, които да нямат тези степени. Тези степени се намират както в най-големите, така и в най-малките неща, и това е така, защото Божественото е еднакво както в голямото, така и в малкото. Че в Бога-Човек безкрайностите представляват едно разделно цяло, виж по-горе, в № 17 до 22, а че Божественото е еднакво както в голямото, така и в малкото, както и обясненията за това, виж по-горе, в № 155, 169, 171.

224. Няма нищо толкова малко, както в Любовта и Мъдростта, така и в чувството и мисълта, а и във всяка идея на мисълта, в което да няма степени от двата вида; и това е така, защото Любовта и Мъдростта са всъщност субстанция и форма, както е показано по-горе, в № 40 до 43, и такива са и чувството, и мисълта. Тъй като, както вече казах, не може да съществува нито една форма, в която да не присъстват тези степени, то следва, че те също имат такива степени, защото да вземем Любовта и Мъдростта или пък чувството и мисълта отделно от субстанцията, имаща форма, означава да ги унищожим, тъй като те не могат да съществуват извън своите субекти, понеже всички техни прояви протичат в различните състояния на тези субекти, които човек усеща.

225. Най-голямото, в което се намират степени от двата вида, е Вселената в цялостна съвкупност; материалният свят в неговата съвкупност, Духовният свят в неговата съвкупност, както и всяка империя и всяко кралство в тяхната цялост, по-нататък - всичко гражданско, всичко нравствено и всичко духовно в съвкупност, цялото животинско царство, цялото растително царство, цялото минерално царство, също и атмосферите на единия и на другия свят, както и съответната им топлина и светлина. Такива са по-малките неща, например човекът в своята съвкупност, всяко животно, всяко дърво и всяко растение в своята съвкупност и всеки камък, и всеки метал. Техните форми си приличат помежду си по това, че всички те се състоят от степени на единия и на другия вид. Причината за това е, че Божественото, от което са създадени, е еднакво както в най-голямото, така и в най-малкото, както доказах по-горе, в № 77 до 82. Вяка подробност, и най-малката, си прилича по всичко с общото и най-общото в тях по това, че то представлява част от тези степени на единия и на другия вид.

226. Вследствие на това, че както голямото, така и малкото представляват форми на степените от единия и от другия вид, те са свързани помежду си от първото до последното в тях, тъй като това сходство ги обединява. Но независимо от това в тях няма нищо, дори и най-малкото, което да е напълно еднакво с другите, откъдето в тях съществува разделност (distinctio) във всичко -както в единичното, така и в най-единичното. Няма нито едно най-малко в някаква форма или между някакви форми, което би било напълно еднакво с другите, и това е така, защото именно в големите неща присъстват гореказаните степени, а големите се състоят от малки. И както в големите неща съществуват такива степени, така и по тези степени непрекъснато съществува разлика между тях: от най-висшето до най-нисшето и от центъра до периферията; то и в тях няма нищо толкова малко, нито дори най-малко, имащо в себе си тези степени, което да се преповтаря с някое друго.

227. Към ангелската мъдрост принадлежи и познанието за това, че съвършенството на Вселената зависи от подобията между общото и частичното, или между най-големите и най-малките неща по отношение на техните степени. Именно поради това едното се отнася към другото като към себеподобно, с което може да се съединява и свързва за всякакъв род полезност и с което чрез действието може да постигне всяка цел.

228. Всичко това може да звучи парадоксално, тъй като все още не е обяснено с примери от видимите неща, обаче всичко отвлечено, бидейки всеобщо, понякога може да се разбере по-добре и без примери, които винаги са в непрекъснато разнообразие, тъй като примерите понякога ограничават.

229. Някои твърдят, че съществува толкова проста субстанция, че не представлява форма, състояща се от още по-малки форми и че именно от такива субстанции чрез сцеплението им съществуват всички неща, изградени от субстанции, т.е. сложните, и накрая субстанциите, наречени материя. Но такива абсолютно прости субстанции не съществуват, защото всъщност какво е субстанцията без формата? Няма ли тя да е нещо такова, за което не можем да кажем нищо, а от такова нещо, за което не можем да кажем нищо, не можем и да изградим нищо чрез сцепление. Но по-нататък, когато говоря за формите, ще кажа и за това, че и в първосъздадените субстанции, които всъщност са най-малките и най-простите, всичко все пак се заключава в безбройното.

230. Трите степени за височина са безкрайни и несътворе-ни в Господ, но са крайни и сътворени вътре в човека. Това, че в Господ трите степени за височина са безкрайни и несътворени, е поради това, че Господ е Самата Любов и Самата Мъдрост, както доказахме по-горе, и тъй като Господ е Самата Любов и Самата Мъдрост, то Той също е и Самото Служене, защото целта на Любовта е Служенето, което тя осъществява чрез Мъдростта, защото без Служенето Любовта и Мъдростта нямат определеност и крайност, или, което е едно и също, нямат свое жилище. Така че дори не можем да кажем за тях, че пребивават и че съществуват, докато в тях няма служене, в което биха пребивавали и съществували. Тези три предмета представляват трите степени за височина в субектите от живота и те помежду си се отнасят както цел първа, цел средна, наречена причина, и цел последна, наречена следствие. Че целта, причината и следствието представляват трите степени за височина, вече многократно показахме и доказахме по-горе.

231. Че в човека има тези три степени, може да се види по издигането на неговото съзнание дори до онези степени на Любов и Мъдрост, в които пребивават ангелите от Второто и Третото Небе, тъй като всички ангели са се раждали като хора и човекът по отношение на вътрешното си съзнание е Небе в умален мащаб; и затова от създаването си той има толкова степени за височина, колкото са и Небесата, тъй като човекът е образ и подобие на Бога и в него са начертани тези три степени, защото той е в Бога-Човек, т.е. в Господ; че тези степени са безкрайни и несътворени в Бог, а в човека са крайни и сътворени, можем да видим от доказаното в Част първа, а именно - че Бог е Самата Любов и Самата Мъдрост в Себе Си, а човекът е само приемник на Любовта и Мъдростта от Господ, и накрая, че за Господ е характерно само безкрайното, а за човека - само крайното.

232. Тези три степени в ангелите се наричат Небесна, Духовна и материална, като Небесната степен е степента на Любовта, Духовната степен е степента на Мъдростта, а материалната степен е степента на служенето. Тези степени се наричат така, защото Небесата са разделени на две Царства, едното от които се нарича Небесно, а другото - Духовно, и към тях е присъединено още едно, трето Царство, в което се намират хората в света и което се нарича материално. Ангелите, представляващи Небесното царство, пребивават в Любовта; ангелите, представляващи Духовното царство, пребивават в Мъдростта; а хората в света пребивават в служенето; и поради това тези царства са съединени помежду си. В следващата част ще обясня какво трябва да се разбира под това, че хората пребивават в служенето.

[Ани]

233. На Небето ми беше казано, че в Господ от вечността, който е Йехова, преди приемането Му в човешкия свят, първите две степени са пребивавали действително (in actu) в Него, а третата степен е пребивавала в Него като възможност (in potentia), както това съществува и при ангелите. След като приема човешки образ в света, Той се облича също и в третата степен, която се нарича материална, и по този начин Той е станал човек, подобно на хората в света, с тази разлика, че третата степен, както и първите две в Него са безкрайни и несътворени, а в ангелите и хората са крайни и сътворени. Заедно с тези неща се е случило и това, че Божественото, изпълващо всички пространства с изключение на [материалното] пространство (виж № 69 до 72), е проникнало до най-последното в материята. Преди приемането на човешки облик Божественото влияние се е простирало в материалната степен само чрез посредничество на ангелските Небеса, а след приемането - непосредствено от Самото Божествено. Вследствие на това преди Пришествието всички Църкви в света са били преобразуващи Духовното и Небесното, а след Пришествието Му са станали материално-духовни и небесни и преобразуващото богослужение е било премахнато. По същата причина след приемането на човешки облик от Него и Слънцето на ангелското Небе, което, както казах по-горе, е първоначаланата проява на Неговата Божествена Любов и Божествена Мъдрост, възсиява по-ярко и бляскаво, отколкото преди въплъщаването. Това се разбира от Исаия 30:26, в думите: „При това светлината на Луната ще бъде като светлината на Слънцето; и светлината на Слънцето ще бъде седмократна - като светлината на седем дни“, където се говори за състоянието на Небето и на Църквата след Пришествието на Господ в света, както и в Откр. 1:1:6 „И Лицето на Сина Человечески като Слънце сияе в силата си“ и още в Исая 60:20 иМатей 17:1;2. Озаряването на човеците чрез посредничеството на ангелските Небеса, съществуващо до Господнето Пришествие, може да бъде сравнено със светлината на Луната, която свети с отразената слънчева светлина. След Неговото Пришествие в света това Озаряване става непосредствено, както се посочва в Исаия 30:26, че светлината на Луната ще бъде като светлината на Слънцето; и в Псалм 72:7 с думите: „В неговите дни ще цъфти праведният; и мир ще изобилства, докато трае Луната“ - това е казано за Господ.

234. Господ от Вечността, Който е Йехова, чрез приемането на човешки образ в света се е облякъл в тази трета степен и причината за това е, че тази степен не би могла да възлезе в Него по друг начин, освен чрез материя, подобна на човешката; и следователно единствено чрез зачеване от Божественото и чрез раждане от Дева, защото само по този начин материята, която сама по себе си е мъртва и е само вместилище на Божественото, би могла да се съблече и на нейно място да бъде приета от Него Божествеността. Именно това се подразбира под двете състояния на Господ в света, които се наричат състояние на страданието и състояние на прославата, за които се говори за Господ в „Учението на Новия Йерусалим за Господ “.

235. Вече беше казано достатъчно за троичното нарастване на степените за височина, но тъй като тези степени се намират във всички неща - както в големите, така и в малките (както беше посочено в предишните абзаци), то все още не можем да говорим с подробности за тях. Тук само ще спомена, че тези степени се намират във всичко и във всяко нещо в Любовта, откъдето се намират във всичко и във всяко нещо в Мъдростта, а от тях - във всичко и във всяко нещо в Служенето, но по такъв начин, че всички те са Безкрайни в Господ, но са крайни в ангелите и в човека. Само в определен ред и последователност може да се опише и развие идеята за начина, по който тези степени се намират в Любовта, Мъдростта и Служенето.

236. Тези три степени за височина се намират във всеки човек от самото му раждане и могат да се разгърнат* в него последователно; и човек пребивава в Господ и Господ в него дотолкова, доколко те са отворени. Досега не се знаеше, че във всеки човек има три степени за височина и причината за това незнание е в неведението за съществуването на самите степени. Докато те са били непознати, са били известни само линейните степени, а въз основа на тях не е било възможно да се мисли за Любовта и за Мъдростта по друг начин, освен че в човека те нарастват линейно. И така, сега трябва да знаете, че всеки човек от раждането си има три степени за височина, т.е. разделни, една над друга или една в друга; и че всяка степен за височина, т.е. разделна, съдържа в себе си също и степените за ширина, т.е. линейните, по които тя нараства линейно; и че степените и от единия, и от другия вид присъстват във всичко, както в голямото, така и в малкото, както показах по-горе, в № 222 до 229 и че единият вид степен не може да съществува без другия. *(развиват, отварят - бел. ред.)

237. Както казах в № 232, тези степени за височина се наричат материална, Духовна и Небесна. Веднага след като се роди, човек преминава в материалната степен и тя нараства в него линейно според знанията и разбирането и достига до външното състояние на разбирането, наречено разумност. Въпреки това в него все още не се отваря втората степен - Духовната, която се отваря не просто чрез любовта към служенето, изхождащо от разбирането, а чрез Духовната любов към служенето, която е любовта към ближния. Тази степен може да нараства линейно до своето най-високо състояние, като тя се увеличава чрез опознаването на истинното и доброто, или което е едно и също, чрез Духовните истини. Въпреки това в него все още не се отваря третата степен, т.е. Небесната, която се отваря само чрез Небесната Любов на служенето, която е Любов към Бога. Любовта към Бога не е нищо друго освен задължителен живот според заповедите* от Словото, които обобщено представляват избягване на злини, защото са адски и дяволски, и правене на добрини, защото са Небесни и Божествени. По този начин и в тази последователност се отварят трите степени в човека. *(завети, предписания, правила, наставления, поучения - бел.ред.)

238. Докато живее в света, човекът не знае нищо за отварянето на тези степени в него, защото тогава се намира в материалната степен, която е последната, и от нея той мисли, желае, говори и действа. Духовната степен, която е по-вътрешната от нея, се свързва с материалната не линейно, а чрез съответствията, но тази връзка чрез съответствията не може да се почувства. Когато след смъртта си човек съблече от себе си материалната степен, той влиза в тази степен, която му е била отворена в света, а именно: в Духовната степен влиза този, в когото е била отворена Духовната степен, в Небесната - този, в когото е била отворена Небесната степен. Този, който след смъртта си влиза в Духовната степен, мисли, желае, говори и действа вече не материално, а духовно, а този, който влиза в Небесната степен, също мисли, желае, говори и действа съобразно тази степен. Тъй като тези степени се свързват само чрез съответствията, то разликата (discrimina) в Любовта, Мъдростта и служенето относно техните степени е такава, че те трите нямат нищо общо по линейност. Оттук видяхме, че в човека има планирани три степени за височина и че те могат да се отварят в него успешно.

239. Вследствие на това, че съществуват три степени на Любовта и Мъдростта и оттам - и три степени на служене, в човека също има и три степени на волята и разбирането, a оттам - три степени на определението за служене. Волята е съдсъд на Любовта, разбирането е съсъд на Мъдростта, а резултаът е служене чрез тях. Оттук виждаме, че при всеки човек волята и разбирането, бидейки материални, духовни и небесни, пребивават в него като възможности (in potentia) от самото му раждане, а стават действителни (in actu) тогава, когато се отворят* в него. С една дума, съзнанието в човека, състоящо се от воля и разбиране от самото си сътворяване и затова и от самото си раждане, има три степени, следователно в човека има материално съзнание, духовно съзнание и небесно съзнание; и чрез тях той може да се издига до ангелската мъдрост и да я постигне, докато все още живее в света, макар че навлиза в тази ангелска мъдрост едва след смъртта си, ако стане ангел, и тогава говори неясно и неразбираемо за материалния човек. Познавах един човек в света (обикновен учен) и след смъртта му също говорих с него в Небето и осъзнах, че говори като ангел и всичко, което казваше той, ще бъде неразбираемо за материалния човек. Причината за това беше, че живеейки в света, той прилагаше в живота си заповедите от Словото и почиташе Господ, затова Господ го въздигна в третата степен на Любовта и Мъдростта. Важно е да знаем, че има такова издигане на съзнанието в човека, за да можете да разберете това, което следва.

240. В човека има две дадености от Господ, по които той се отличава от животните: едната се състои в това, че той може да осъзнава какво е истинно и какво е добро, и тя се нарича разумност и е даденост на разбирането му; а другата даденост е възможността за това той да може да върши истинното и доброто, наричаща се свобода, и е възможност на волята му. Поради тази дородетел - разсъдливостта, човек може да мисли каквото желае както с Бога, така и против Бога, както с ближния, така и против ближния; и също може да пожелае и да извърши това, за което мисли, но ако вижда, че това е зло, и боейки се от наказание, благодарение на добродетелата, наречена свобода, може да се въздържи от извършването му. По тези две възможности човекът е човек и се отличава от животните има ги от Господ, получава ги от Него непрекъснато и никога не се отнемат, защото, ако Той ги отнеме, в човека ще загине и човешкото (humanum). Така чрез тези две възможности Господ пребивава във всеки човек - както в добрия, така и в злия. Тези възможности представляват обиталище на Господ в човешкия род, вследствие на което всеки човек живее вечно - както добрият, така и злият. Но това обиталище доближава човека до Господ доколкото човекът, използвайки тези възможности, отваря своите степени, защото благодарение на тяхното отваряне той достига до по-виоки степени на Любовта и Мъдростта и по този начин е по-близо до Бога. От това виждаме, че ако тези степени са отварени, човек е в Бога и Бог е в него.

241. По-горе бе казано, че тези три степени за височина се отнасят помежду си като цел, причина и следствие и че по тези степени се движат Любовта, Мъдростта и служенето. Затова сега ще кажа нещо повече за Любовта, която е целта, за Мъдростта, която е причината, и за служенето, което е следствието. Всеки човек, който се позове на своя разсъдък, когато той пребивава в светлина, може да види, че Любовта е целта на всичко в човека, тъй като каквото човек обича, това и мисли, до това и достига чрез разсъжденията си, това и върши, а следователно това е неговата цел. Според разсъдъка си всеки може да види, че Мъдростта е причина, защото той и Любовта му, която е неговата цел, търси в разбирането средствата, чрез които би могла да постигне целта си, и по този начин човек винаги се обръща към своята мъдрост; и тези средства представляват инструменти на причината, чрез която той действа. А че самото изпълнение (или служене) представлява следствието, е очевидно без обяснения. Но при никой човек любовта му не е еднаква с любовта на друг, също не е еднаква и мъдростта, а следователно не е еднакво и служенето му. Тъй като тези три неща са еднородни, както показах в № 189 до 194, то следва, че каквато е любовта на човека, такава е и мъдростта му, такова е и служенето му. Като казвам тук мъдростта на човека, подразбирам това, което представлява неговият разум.

242. Духовната светлина се влива в човека посредством трите степени, а Духовната топлина само дотолкова, доколкото човек се отдалечава от злините като от грехове и се обръща към Господ. От доказаното по-горе е ясно, че от Слънцето на Небето, което е първото произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост и за което посочих в Част втора, произлизат Светлината и Топлината: Светлината - от Божествената Мъдрост, а Топлината - от Божествената Любов, както и че Светлината е приемник на Мъдростта, а Топлината е приемник на Любовта; и че според това как човек достига до Мъдростта, така той достига и до Божествената Светлина; и според това как човек приближава до Любовта така се приближава и до Божествената Топлина. От доказаното по-горе е видно също, че има три степени на Светлината и три степени на Топлината, или, което е едно и също, три степени на Мъдростта и три степени на Любовта; и че тези три степени на Любовта и трите степени на Мъдростта са създадени в човека, за да може той да бъде приемащ Божествена Любов и Божествена Мъдрост, а по този начин - и Бог. Сега е нужно да кажем, че Духовната светлина влияе на човека по тези три степени, а Духовната топлина влияе само според това как човек отбягва злините като от грехове и се обръща към Господ; или, което е същото, че човек може да възприема Мъдростта дори в третата и степен, но не може така да възприема Любовта; или което е едно и също, че разумът на човека може да се издигне в мъдрост, но не и волята на човека, освен дотолкова, доколко той избягва злините като грехове.

243. Че разумът може да се издига до Светлината на Небето, или, което е едно и също, до ангелската Мъдрост, а че волята не може да се издига до Топлината на Небето, или до ангелската

Любов, по друг начин, освен според това как човек се отдалечава от злините като от грехове и се обръща към Господ - това видях очевидно и много ясно от опитността си в Духовния свят. Многократно съм виждал и съм разбирал, че обикновени духове, които знаят само бегло, че има Бог и че Господ се е раждал като Човек, и знаят много малко освен това, напълно схващаха ангелските тайни и мъдрости, почти колкото и самите ангели; и не само тези простовати духове, но и мнозина от дяволските представители. Само че те разбират всичко това едва тогава, когато го чуват, а не тогава, когато мислят самостоятелно за него, тъй като, когато са чували това, то тогава в тях е слизала от горе светлина, а когато са мислели за него насаме, то в тях не може да влезе друга светлина освен тази, която съответства на тяхната топлина, или на тяхната любов. Ето защо, когато чуват и разбират от само себе си тези тайни (arcana), то веднага след като престанат да ги чуват, те не успяват да задържат в себе си нищо от чутото, а тези, които са дяволски представители, спирайки да ги чуват, не само ги забравят, но и ги отхвърлят и отричат напълно. Това е така, защото огънят на тяхната „любов“ и тяхната „светлина“, които са лъжовни, са ги покривали с тъмнината, която е закривала Небесната светлина, слизаща отгоре.

244. Същото се случва и в света. Всеки човек, който не е глупав и който поради това не се гордее със заблудите на своята интелигентност, всеки път, когато чува да се говори за нещо възвишено или чете за нещо такова, ако поне малко е отворен към знанието, веднага го разбира, задържа го в себе си и дори може после да го потвърди. Това е еднакво възможно както за добрия, така и за злия. Злият човек, макар и сърцето му да отрича Божественото, принадлежащо на Църквата, все пак може да го разбере, да говори и да го проповядва и дори да го твърди писмено в научен вид, но веднага след като остане сам със себе си и мислите си относно това само въз основа на адската „любов“ в себе си, веднага започва да мисли точно обратното и го отхвърля. Оттук се вижда, че разбирането може да се намира в Духовната светлина, макар че волята в този момент може и да не се намира в Духовната топлина. От това следва също, че разбирането на човека не управлява волята; или, което е едно и също, Мъдростта не създава Любов, а само дава знание и показва пътя - дава знанието за това по какъв начин трябва да живее човек и показва пътя, по който трябва да върви. От това следва също, че волята управлява разбирането и прави така, че те да действат заедно и че Любовта, която е във волята, нарича разбирането Мъдрост, но само когато си съответстват. По-нататък ще покажа, че волята сама по себе си не може да създаде нищо без разума и че всичко, което тя създава, го прави в съгласие с разума и че волята склонява разума да и бъде съучастник чрез влиянието, а че обратното не би могло да се случи.

245. Сега ще бъде показано в какво се състои влиянието на светлината върху трите степени на живота, оформящи съзнанието в човека. Формите, представляващи в него приемници на топлина и светлина, или на Любов и Мъдрост, и които (както бе казано по-горе), съществуват в троичен ред, т.е. имат три степени, и са прозрачни от самото раждане, и предават духовната светлина както чистото стъкло пропуска материалната светлина. Вследствие на това човек относно Мъдростта може да се издига дори до третата степен. При това тези форми не се разкриват по друг начин, освен според това доколко Духовна топлина се съединява с Духовната светлина или доколко Любовта се съединява с Мъдростта. Така чрез такова съединяване прозрачните форми се отварят съобразно степените. Подобно отваряне виждаме при растенията на Земята под влияние на светлината и топлината, идващи от Слънцето в света. Зимната светлина, която е бяла като лятната светлина, не отваря нищо в семената и в дърветата и започва да им влияе едва когато зимната светлина се съедини с пролетната топлина. Това е вярно, защото Духовната светлина съответства на материалната светлина, а Духовната топлина съответства на материалната топлина.

246. Тази Духовна топлина се придобива не по друг начин, а само чрез отбягване на злините като грехове и чрез обръщане към Господ, защото, докато човек пребивава в злото, той пребивава и в любов към него, защото пребивава в пороци, въвличащи го в това зло, а любовта на злото и нейните пороци представляват „любов“, противоположна на Духовната любов и на Духовните чувства; и тази „любов“ и тези пороци не могат да бъдат избегнати от човека по друг начин, освен чрез отхвърляне на злините като грехове. А тъй като човек не може да избяга от тях по друг начин, освен чрез Бог, затова е нужно той да се обърне към Него. И когато по този начин човек ги избегне чрез Господ, тогава любовта към злото и съответстващата на тази любов топлина ще започнат да се отдалечават от него и на тяхно място в човека ще влиза любовта към Доброто и съответстващата на тази любов топлина, чрез които се отваря висшата степен. Господ влияе отгоре Свише (a superiori) и отваря висшето и тогава Той съединява Любовта, т.е. Духовната топлина, с Мъдростта, т.е. с Духовната светлина, вследствие на което човекът започва да процъфтява духовно както дървото разцъфва през пролетта.

247. Чрез влиянието на Духовната светлина върху всички три степени на съзнанието човекът се отличава от животните и стои по-високо от тях чрез възможността си да мисли аналитично, да вижда истините, не само материалните, но и духовните, и виждайки ги, да ги признава, като по този начин се преобразява и възстановява. Възможността за възприемане на Духовната светлина представлява това, което се разбира под разсъдливост, за която споменах по-горе. Тя се намира във всеки човек, дадена му е от Господ и никога не му се отнема, защото, ако му се отнеме, човек не би могъл да се преобразява. Чрез тази даденост, наречена разсъдливост, човек може не само да мисли и разсъждава, но и да казва каквото мисли, което животните не умеят. А чрез другата си възможност, наречена свобода, за която също казах по-горе, той може да извърши това, което мисли с разума си. Но тъй като за тези две възможности - разсъдливостта и свободата, представляващи отличителните черти на човека, разказах в № 240, то няма повече да говоря за тях.

248. Докато не се отвори висшата степен, т.е. духовната степен, човекът остава материален и сетивен*.

По-горе показах, че и съзнанието на човека има три степени, наречени материална, духовна и небесна, както и че тези три степени могат да се отворят успешно в съответствие с това как живее той, затова и двете висши степени в него могат и да не се отворят и тогава човекът остава да живее в материалната степен, т.е. в последната. Също така знаем, че в света има материален човек и духовен човек, или външен човек и вътрешен човек, но не е известно това, че материалният човек става духовен чрез отваряне в него на една от висшите степени и това отваряне става чрез духовния живот, който е живот според Божествените заповеди и че ако не живее според тях, човекът си остава материален. *(плътски, чуствен - бел. ред.)

249. Има три вида материални (материалисты - бел.ред.) хора: първият вид са тези, които не знаят нищо за Божествените заповеди; вторият вид са хората, които знаят, че заповедите съществуват, но не мислят да живеят според тях; и третият вид са тези, които ги отхвърлят и презират. Що се отнася до първия вид хора, т.е. тези, които нищо не знаят за Божествените заповеди, не могат да не си останат материални, защото не могат да се научат на това от само себе си, тъй като всеки човек разбира за Божествените заповеди от другите хора, които ги познават от религията си, но не и от непосредствени откровения, както е видно от „Учението на Новия Йерусалим за Свещеното Писание “ (№ 114 до 118). Тези, които принадлежат към втория вид (които знаят, че Божествените заповеди съществуват, но не живеят според тях), също са материални и се интересуват само от нещата, които се отнасят до света и до тялото, като след смъртта си стават слуги и роби в зависимост от това по какъв начин могат да бъдат полезни на духовните хора. Така материалният човек е слуга и роб, а духовният човек е владетел и Господр. Тези, които принадлежат към третия вид хора - които отхвърлят и презират Божествените заповеди, не само че си остават материални, но стават плътски според степента на презрението и отхвърлянето. Сетивно-плътските хора са най-нисши-те материални хора, които не могат да се издигнат мислено над илюзиите, заблудите и лъжовностите от усещанията на тялото си и след смъртта си такива хора отиват в ада.

250. Тъй като в света не е известно какво е духовният и какво е материалният човек и тъй като мнозина наричат духовен човек такъв, който е материален, и обратното, то се налага да разкажа поотделно и за единия, и за другия, а именно:

1. Какво представлява материалният човек и какво представлява духовният човек;

2. Какъв е материалният човек, в когото е отворена духовната степен;

3. Какъв е материалният човек, в когото не е отворена духовна степен, но все още не е и затворена;

4. Какъв е материалният човек, в когото духовната степен е напълно затворена;

5. Каква е разликата между живота на чисто материалния човек и живота на животното.

251. (1) Какво представлява материалният и какво представлява духовният човек? Човекът е човек не заради лицето и тялото си, а заради разума и волята си, затова под материален човек и под духовен човек се подразбират неговият разум и неговата воля, които са материални или духовни. Материалният човек относно разума и волята си е като един материален свят и може да бъде наречен свят или микрокосмос; а духовният човек относно разума и волята си е като един духовен свят и може да бъде наречен духовен свят или небе. Оттук е видно, че материалният човек, като по образ на материалния свят, обича това, което принадлежи на материалния свят, а духовният човек, като изграден по образа на Духовния свят, обича това, което принадлежи на същия този свят, т.е. на Небето. Духовният човек наистина обича и материалния свят, но само дотолкова, доколкото Господрят обича слугата си - заради службата и полезността, която получава от него. Според тази полезност материалният човек може да се оприличава като духовен и това става, когато направи така, че да му е приятно да служи на духовния човек, и затова такъв материален човек може да бъде наречен материално-духовен. Духовният човек обича духовните истини, обича не само да знае, разбира и разсъждава върху тях, но също и желае да върши това, което означава да служи (pracstare usus), прилагайки тези истини. Такъв вид подчиняване на единия свят спрямо другия съществува благодарение на съединяването на Духовния свят с материалния, тъй като всичко, което се явява и се извършва в материалния свят, заимства причината си от Духовния свят. Оттук можем да видим, че духовният човек е абсолютно различен от материалния и между тях връзката е само каквато е между причина и следствие.

252. (2) Какъв е материалният човек, в когото е отворена духовната степен. Видно е от гореказаното и към него мога да добавя само, че материалният човек е напълно човек, щом духовната му степен е отворена, защото тогава той може да контактува с ангелите в Небето и едновременно с това и с хората в света; по отношение и на едните, и на другите той се намира под покровителството на Господ. В този случай духовният човек получава повелите от Господ за себе си от Слово Му, а чрез материалния човек ги изпълнява. Материалният човек, в когото е отворена духовна степен, не знае, че самият той мисли и действа чрез своя духовен човек, и му се струва, че прави всичко от само себе си, а в действителност мисли и действа чрез Господ. Материалният човек, в когото е отворена духовна степен, не знае и това, че той пребивава в Небето чрез своя духовен човек, който в действителност пребивава сред ангелите и понякога дори те го виждат, но изчезва от погледа им, когато за известно време отклони вниманието си към материалното си съответствие. Също така материалният човек, в когото е отворена духовна степен, не знае, че неговото съзнание само по себе си е изцяло духовно и се преизпълва с хиляди тайни на Мъдростта и с хиляди блаженства на Любовта, които идват от Господ и че в тях той навлиза след смъртта си, когато става ангел. Причината, поради която материалният човек не познава тези тайни, е, че контактът между материалния човек и духовния човек се осъществява чрез съответствията и е достъпен за разума само когато истинното се вижда чрез светлината, а чрез волята се вижда само защото служенето минава през чувствата.

253. (3) Какъв е материалният човек, в когото духовната степен не е отворена, но не е все още и затворена. Духовната степен не е отворена, но и все пак не е затворена при тези, които в известна степен са водили милосърден живот, но слабо са познавали автентичните истини, тъй като тази степен се отваря само чрез обединението на Любовта с Мъдростта, или на топлината със светлината. Само Любовта, или само Духовната топлина, не може да я отвори, както не може да я отвори само Мъдростта или Духовната светлина. Тя се отваря при съединението на всички тях, обединени заедно. Ето защо, ако останат непознати действителните истини, от които се придобива Мъдрост и светлина, то не е по силите на Любовта да отвори тази степен, а човек я има само като възможност да бъде отворена; и именно заради тази възможност се казва, че духовната степен не е изцяло затворена. Аналог на това е как в растителното царство само топлината не може да накара нито семената, нито дърветата да растат, но може да направи това в обединение със светлината. Трябва да знаете, че всичко истинно принадлежи на Духовнта светлина, а всичко Добро принадлежи на Духовната топлина; и че Доброто отваря духовната степен чрез истините, защото само чрез тях то може да е полезно; и това служене представлява Доброто на Любовта, което заимства цялото си естество единствено чрез съединяването на Доброто с Истинното. Участта на тези, в които духовната степен не е отворена, но и все пак не е затворена, е такава, каквато е и на всички материалисти, т.е. недуховни хора, а именно - след смъртта си да попаднат в по-ниските [области] на Небето, където понякога тежко страдат; или, ако попаднат в някое висше Небе, ще се намират близо до границите му както вечерната светлина е на границата на деня с нощта, защото, както казах по-горе, в Небето и във всяко общество в Небето светлината намалява от центъра към периферията, като по средата се намират тези, които повече от останалите живеят по Божествените истини, а по границите се намират тези, които живеят само според някои истини. Такива са тези, които от религията знаят само това, че има Бог и че Господ Се е жертвал за тях, а също и че Вярата и милосърдието са същността на Църквата; и те не се стараят да узнават повече за това какво представляват Вярата и милосърдието при положение, че Вярата е Истина, а Истината е разнородна, и при положение, че милосърдието се състои в делата, които човек извършва, изхождайки от Господ, а това става при всеки, който избягва злините, защото те са грехове. Това много прилича на казаното по-горе - че целта осъществява всичко в причината, а следствието осъществява всичко в целта чрез причината. Целта е милосърдието т.е. Доброто, причината е Вярата т.е. истинното, а следствието са добрите дела т.е. служенето. От всичко това е видно, че милосърдието може да присъства в добрите дела само дотолкова, доколкото тя е съединена с Истината, наречена Вяра, защото единствено чрез нея милосърдието присъства в делата и определя качеството им.

254. (4) Какъв е материалният човек, в когото духовната степен е напълно затворена? Духовната степен се затваря при тези, които живеят в злото, и още повече в тези, които чрез злини-те живеят в лъжи. В този случай духовната им степен се затваря, както се свива влакното на нерва, когато до него се докосне чуждо тяло; или, както е при всяко друго двигателно влакно в мускула и при самия мускул и даже при самото тяло, когато до него се докосне нещо рязко студено (или нещо, неприятно за сетивата). Това се случва и в човека, когато субстанциите или формите на духовната степен са от злото и лъжовното, произлизащо от злото, тъй като те са разнородни с нея. Духовната степен като съответстваща на формата на Небето не допуска до себе си нищо друго освен Доброто и освен истинното, произлизащо от Доброто, тъй като само те са еднородни с нея, докато злото и лъжовното принадлежащо на злото, са напълно разнородни с нея. Тази духовна степен се свива в себе си и така се затваря, особено при тези, които в света от любов към самите себе си пребивават в любов към господстването, а тази любов е противоположна на Любовта към Господ. Също духовната степен се затваря в тези, при които от любов към света пребивават в безумната страст да завладяват чуждото, но при тях затварянето е по-слабо. Причината тази „любов“ да затваря духовната степен е, че тя е източник на злините. Свиването, или затварянето, на тази степен прилича на завиването на спиралата в самата себе си вследствие на което, след като бъде затворена, тази степен не отразява светлината на Небето и поради това се ражда тъмнина вместо светлина; и именно заради това истината, която е като светлина в Небето, става неприятна. При всички такива хора не само тази степен се оказва затворена. Затваря се и висшата област на материалната степен, която се нарича разумност, дотолкова, че остава отворена само най-нисшата област на материалната степен, която се нарича сетивна, тъй като тя е най-близката до света и до външните усещания на тялото, според които такъв човек мисли, говори и преценява. Материалният човек, който е станал страстен чрез злото и произлизащото от него лъжовно, в светлината на Небето от Духовния свят се вижда не като човек, а като чудовище или като човек без нос, като там той се оказва без нос, защото носът съответства на възприемането на Истината, а такъв дух не е в състояние да понесе дори и един лъч от Небесната светлина. И в пещерите в такива [духове] няма друга светлина, освен едно подобие на светлинка, която излъчват тлеещите горещи въглени. Оттук се вижда кои и какви са онези, в които духовната степен е затворена.

____________________________

1 Вертикални, т.нар. разделни — на дялове, обособени, отделени, автономни

2 Хоризонтални, т.нар. линейни — продължаващи, непрекъснати

3 Continui gradus — степени линейни, непрекъснати, продължаващи

4 Discreti gradus —разделни степени, на дялове, отделени една от друга

5 преобладаваща, висша, водеща, главна - бел. ред.