Ани Публикувано 9 Май, 2018 Сподели Публикувано 9 Май, 2018 Част пета Целта на Сътворението (358-408.10) 358. Господ сътворява и формира две Свои жилища в човека, които се наричат воля и разум - волята е за Божествената Любов, а разумът за Божествената Мъдрост. Вече говорих за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост на Бога Творец, Който е Господ от Вечността, както и за сътворението на Вселената. Сега ще кажа нещо и за сътворението на човека. Казано е, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога (Битие 1:26), като тук под образ на Бога подразбирам Божествената Мъдрост, а под подобие подразбирам Божествената Любов. Тъй като Мъдростта не е нищо друго, освен образ на Любовта, защото Любовта се проявява само в Мъдростта като видима и познаваема, затова и Мъдростта се явява неин образ. Също така Любовта представлява Битието на живота, а Мъдростта - съществуването на живота от нея. Подобието и образът на Бога се проявяват ясно в ангелите, тъй като Любовта сияе върху лицата им поради тяхното вътрешно [състояние], а Мъдростта сияе в красотата им, като тази красота представлява формата на тяхната любов. Аз видях и разбрах това. 359. Човекът може да бъде образ на Бога и Негово подобие само когато Бог е в него и се явява център на неговия живот в най-вътрешното му [състояние]. А че Бог пребивава в човека и се явява неговият живот в най-вътрешното му [състояние], това следва от доказаното в № 4 до 6, а именно, че Бог е Самият Живот, а хората и ангелите в същността си са приемници на Живота от Него. Също така от Божието Слово знаем, че Бог пребивава в човека и създава в него Свое обиталище; и обикновено проповедниците внушават, че хората са се подготвяли да приемат Бога, за да може Той да влезе в тях и да пребивава в сърцата им, а те да бъдат Негово обиталище. Всеки благочестив човек се моли за това, а някои проповедници казват още по-открито, че когато са в свята ревност, тогава Светия Дух пребивава в тях и че чрез Него те мислят, говорят и проповядват. Че Светият Дух е Господ, а не някакъв друг Бог, представляващ някакво друго лице, е показано в „Учението на Новия Йерусалим за Господ“ (№ 51 - 53), където в Йоан 14:20, както и в 15:24 [15:4] и 17:23 Господ е казал: „В онзи ден вие ще познаете, че Аз Съм в Отца си“ , „Пребъдете в мене и Аз във вас“, „Аз в тях и Ти в мене“. 360. Господ е Божествената Любов и Божествената Мъдрост и Te двете са Самата Негова Същност, като това е необходимо, за да може Той да обитава в човека, давайки му живот, както и да сътвори и съгради Свои възприемлища и обиталища в човека: едното за Любовта, а другото за Мъдростта. Тези възприемлища и обиталища в човека се наричат воля и разум, като възприемлището и обиталището на Любовта се нарича воля, а възприемлището и обиталището на Мъдростта се нарича разум. Че и двете принадлежат на Господ в човека и че от тях двете съществува целият живот на човека, това ще видим по-нататък. 361. Тези две възможности - волята и разумът, присъстват във всеки, като се различават помежду си както се различават помежду си Любовта и Мъдростта; и това е колкото известно, толкова и неизвестно в света: известно е по принцип като общо познание, но е неизвестно на мисълта и още по-малко - когато тази мисъл трябва да бъде изказана. И така, за кого не е известно по принцип, че волята и разумът в човека са две различни неща? Всеки достига до тази истина, като говори за нея и дори я споделя с други: „Този и този е добър според волята, а не е добър според разума; или е добър и според разума си, и според волята; или този е добър само според разума, а според волята си е лош“, но когато същият човек започне да размишлява за разума и волята, вече не ги вижда като две отделни неща и не ги различава, а непременно ги смесва и причината за това е, че мисълта на човека съвпада със зрението на тялото му; затова и той толкова трудно възприема - защото волята и разумът са различни неща, тъй като мисълта съвпада със сетивната нагласа на тялото в човека. Ето защо повечето хора, които умеят да мислят и да говорят добре, не могат добре да пишат, както е обикновено при някои жени. Същото трябва да кажа например и за следното: който по принцип не знае, че когато човек живее в добро, той бива спасен, а който живее в зло, бива осъден, както и че когато човек, който живее в добро, достига до средите на ангелите и там вижда, чува и говори като човек и че има съвест този, който постъпва справедливо заради самата Справедливост и е прям заради самата Прямота. И веднага щом човекът, постигащ тези истини, се отдалечи от общото познание и започне да го преценява с мисълта си, той забравя какво е съвест и че душата може да живее, да чува и говори като човек, също че добрият живот не се състои само в това, да даваш на бедните. И ако с този начин на мислене човек започне да пише за това, то чрез илюзорността и измамността на чувствата ще го потвърди с гръмки и нищо незначещи думи; както мнозина „учени“, които много мислят, и особено тези, които много пишат, като при тях общото възприемане отслабва, замъглява се и дори се нарушава, докато простодушните хора ясно виждат кое е добро и истинно; с изключение на тези, които си мислят, че са по-знаещи от останалите. Това всеобщо възприемане съществува под влияние на Небето и влиза в мисълта от самото зрение, а мисленето, отделено от общото възприемане, влиза във въображението от зрението и от личността на човека. Всеки може сам да изпита, че това е така: на някого, който споделя общото възприемане, кажете някоя истина - и нека той я види; после му кажете, че ние съществуваме, живеем и се движим от Бога и в Бога; и когато види и това, кажете му още, че волята е приемник на Любовта, а разумът е приемник на Мъдростта, като му го дообясните, и той ще види и това; кажете му, че Бог е Самата Любов и Самата Мъдрост - и той ще види и това, а после го попитайте какво е това съвест - и той ще ви каже. Ала кажете всичко това на някой учен, който мисли не според общото възприемане, а от началата и идеите, заимствани от света чрез зрението, и той няма да види нищо. Така ще разберете кой от тях е по-мъдър. 362. Волята и разумът като приемници на Любовта и Мъдростта се намират в мозъка като цяло и във всяка негова част и оттам - и в тялото като цяло и във всяка негова част. Ще докажа това в следната последователност: (1) Любовта и Мъдростта, а и произхождащите след тях воля и разум, представляват самия живот на човека. (2) В своите първични начала животът на човека се намира в мозъка, а вторичните начала на животът са в тялото. (3) Какъвто е животът в началата, такъв е живота като цяло, а и във всяка негова част. (4) Животът от тези начала съществува във всяка част от цялото и от цялото във всяка негова част. (5) Каквато е любовта, такава е и мъдростта, а такъв е и самият човек като цяло. 363. (1) Любовта и Мъдростта, а и произхождащите след тях воля и разум, представляват самия живот на човека. Едва ли някой знае какво представлява животът и когато някой размишлява за него, той му изглежда като нещо ефимерно, нещо, за което не съществува конкретна представа; и това е така, защото никой не знае, че Сам Бог е Животът и че Неговият живот е Божествената Любов и Божествената Мъдрост; и Животът присъства в човека така, както той възприема Бога. Знаем, че светлината и топлината произлизат от Слънцето и че всички неща във Вселената ги възприемат в себе си; и доколкото ги възприемат в себе си, дотолкова те се топлят и осветяват. Същото важи и за Слънцето, в което пребивава Господ и чиято топлина е Любовта, а светлината - Мъдростта, както показах в Част втора. По този начин животът съществува благодарение на тези Две прояви на Господ като Слънце. Че Любовта и Мъдростта, произлизащи от Господ, представляват Живота, можем да разберем и по човека, а именно: когато Любовта в него намалява, той стига до безчувствие, а когато в него намалява Мъдростта, той стига до оглупяване; а ако и двете отсъстват напълно, то той би умрял. Има много неща, които принадлежат на Любовта, наричат се по различен начин и произлизат от нея: чувства, пороци и въжделения със съпътстващите ги наслади и удоволствия; също така има и много неща, които принадлежат на Мъдростта: знание, размишление, спомен, мислене, насока на мисълта (intentio). Също така има и много неща, които принадлежат и на двете заедно - както на Любовта, така и на Мъдростта: съгласие, решение и намерение за действие и др.; и макар че принадлежат и на двете, те се именуват някак според това кое от тях доминира и до кое са по-близко. И накрая от тези два Начални Принципа произлизат и сетивата: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание със съпътстващите ги удовлетворения и приятности. Благодарение на илюзията ние само си мислим, че виждаме с очите, а всъщност чрез нашите очи вижда разумът, затова и се казва, че когато човек има разум, той вижда. Илюзия е и това, че чуваме с ушите, а всъщност през ушите ни слуша разумът, затова и се казва, че разумът възприема чутото и се покорява. Илюзия е и това, че подушваме с ноздри и вкусваме с език, като всъщност обонянието и осезанието също са следствие от постиженията на разума. Разумът също различава вкусовете и затова се казва, че нещо се познава по дъха или по мириса, или по вкуса и т.н. Източник на всичко това са Любовта и Мъдростта, от което и виждаме, че те са Животът на човека. 364. Всеки вижда, че разумът е възприемащият Мъдростта, но далеч не всеки вижда, че волята е възприемник на Любовта, защото волята сама по себе си не създава нищо, а върши всичко чрез разума; и още, защото Любовта на волята, преминавайки в Мъдростта на разума, първо минава през чувствата и след тях продължава по-нататък, а самото чувство се усеща само по известни състояния на приятност, състоящи се в това човек да мисли, говори и действа, като на нея не се обръща внимание, но че тя действително произлиза от Любовта, се вижда от факта, че всеки желае това, което обича, а не желае онова, което не обича. 365. (2) В своите първични начала животът на човека се намира в мозъка, а вторичните начала на живота са в тялото. Да се намира в началата означава да се намира в първоначалното свое [състояние], а да се намира във вторичните начала, значи да се намира в това, което е изградено след първоначалното, а под живот в началата се подразбират волята и разумът. Тези две начала се намират в мозъка като първично начало, а в тялото - като вторично. Че началата, или първоначалното [състояние] на живота, се намират в мозъка, е видно: първо - по самото усещане, тъй като, когато човек напряга ума си (mens) да мисли, той усеща, че мисли чрез мозъка, при това той сякаш обръща навътре в себе си зрението на очите си; напряга челото си и усеща, че вътре в него се случва нещо, особено в предната част и малко над нея; второ - по образуването на човека в утробата на майката, а именно - от това, че мозъкът в главата се оформя преди всички други части и дълго време остава по-голям от тялото; трето - главата се намира над тялото, което е под нея, и по законите на реда по-високото командва по-ниското, а не обратно; четвърто - при увреждането на мозъка в утробата на майката или след раждането от рани или болести, или от прекалено напрежение мисълта отслабва и понякога целият ум става безумен; пето - всички сетива на тялото са външни, а именно: зрение, слух, обоняние, вкус, всеобщото усещане на осезанието, както и дар слово; и всички те се намират в предната част на главата, наречена лице, и непосредствено се свързват чрез нервни влакна с мозъка, заимствайки от тях усещанията и движенията; шесто - затова и чувствата, принадлежащи на Любовта, се проявяват в определено изражение на лицето, а мислите, принадлежащи на Мъдростта, се проявяват в определена светлина в очите; седмо - от анатомията знаем също, че всички нервни влакна през тила слизат в тялото; и нито едно влакно не се качва от тялото през тила към мозъка, а там, където се намират влакната в своите начала, или в своята първоначалност, се намира и целият живот в неговите начала, или в неговото първо начало, тъй като кой може да отрече, че началата на живота са там, където са началата на нервните влакна. Осмо - попитайте някого, който споделя общото възприемане, къде е неговата мисъл или откъде той мисли, и той ще отговори, че тя е в главата. После намерете някой, който смята, че съществува душа в парче желязо или в сърцето, или на друго място, и го попитайте дали чувствата и продиктуваните от тях мисли в своето първоначално [състояние] не се намират в мозъка, и той ще ви отговори или че не са там, или че не знае къде са. Причината за подобно незнание видяхме по-горе, в № 361. 366. (3) Какъвто е животът в началата, такъв е животът като цяло, а и във всяка негова част. За да можете да разберете това, ще ви кажа къде се намират тези начала в мозъка и по какъв начин произлизат оттам. От анатомията знаем къде се намират тези начала в мозъка, това ни е известно от факта, че имаме два мозъка, че те са разположени в главата и в гръбначния стълб и се състоят от два вида вещество, наречено кортикално [сиво] вещество и мозъчно [бяло] вещество; че сивото вещество е изградено от безброй жлези, а мозъчното - от безброй влакна; и тъй като тези жлези представляват главичките на влакънцата, то те представляват и тяхно начало, защото от тях започват влакната и разклонявайки се, постепенно се сплитат в нерви. След това като такъв сплит, или нерв, те слизат до сетивните органи в тялото, като самите те образуват органите. Попитайте за това някой, който познава анатомията, и ще се убедите, че е така. Това сиво (жлезисто) вещество изгражда повърхността на мозъка и на ивичестите тела, от които се състои продълговатият мозък, и представлява сърцевината на малкия мозък, както и сърцевината на гръбначния мозък. Мозъчното вещество, или влакнесто, също започва оттам; и оттам то достига навсякъде, до най-отдалечените части. Това можем да видим и нагледно; и всеки, който го знае от анатомията или пък го е чул от някого, който познава тази наука, може да забележи, че началата на живота непременно трябва да се намират там, където започват влакната и че влакната не могат да се създадат сами от себе си, а трябва да произлизат оттам. Тези начала, или зачатъци, на влакната представляват жлези и са почти безброй, като бихме могли да сравним броя им с множеството на звездите във Вселената, а броя на влакънцата, излизащи от тях - с множеството на лъчите, излизащи от звездите и пренасящи към Земята топлината и светлината. Многобройността на тези жлези също би могла да бъде сравнена с многобройността на обществата - ангелски и небесни, които също са безбройни и се намират в такъв ред, в какъвто ми беше казано; а множеството влакънца, излизащи от тези жлези, може да бъде сравнено с духовното истинно и духовното добро, които подобно лъчи излизат от тях. Затова и човекът сякаш представлява Вселената и Небето в умален вид, както на различни места по-горе вече беше казано и доказано. Оттук можем да видим, че какъвто е животът в началата, такъв е и в производните от началата; или какъвто е животът в своето първоначално [състояние] в мозъка, такъв е и във всичко, произлизащо от него в тялото. 367. (4) Че животът в тези начала съществува във всяка част в цялото и от цялото във всяка негова част, това е така, защото цялото, което представлява мозъка и заедно с него и цялото тяло, се състои първоначално само от влакна, произлизащи от своите начала, които се намират в мозъка, тъй като както беше показано по-горе, в № 366, те произлизат единствено оттам, вследствие на което цялото съществува от всяка своя част. Животът чрез тези начала се намира също и от цялото във всяка негова част - това е така, защото цялото доставя на всяка част както това, което и се полага, така и всичко, което и е необходимо; и по този начин всяка отделна част става част от това цяло. С няколко думи всяко цяло се състои от части, а всички части продължават съществуването си от цялото. Че такова е взаимодействието между тях, а оттук - и съединяването им, се вижда на много места в тялото; и то прилича на това, което се случва в един град, в една република или монархия, където общото съществува чрез хората, които са неговите части, а частите т.е. хората, продължават да съществуват чрез общото. Същото е и при всяко нещо, което притежава някаква форма, но предимно в човека. 368. (5) Каквато е Любовта, такава е и Мъдростта, а такъв е и самият човек като цяло. Такива са и волята и разумът, понеже волята възприема Любовта, а разумът възприема Мъдростта, както вече показах, и тези две способности представляват целия човек и всички негови качества. Любовта е многосъставна, и то така, че различното в нея е безгранично, както можем да видим в човешкия род на Земята и на Небесата, тъй като от хората и ангелите никой не е дотолкова подобен на другия, че да нямат никаква разлика, и те се различават по Любовта, защото всеки се състои от своята си любов. Обикновено хората си мислят, че тази разлика идва от Мъдростта, но нали Мъдростта също произлиза от Любовта и е нейна форма, понеже Любовта е битието на живота, а мъдростта е съществуването на живота от това битие. В материалния свят смятат също, че разбирането представлява човека, но такова мнение се дължи на това, че така, както разумът може да се възвисява в светлината на Небето, както показах по-горе, то човекът може да изглежда мъдър, въпреки че всичко, което преизпълва разума, т.е. което не принадлежи на Любовта, принадлежи на човека само благодарение на илюзията. Ето защо и твърдението, че човекът е такъв, какъвто е неговото разбиране, е заблуда, понеже всичко, с което е изпълнен умът, имащ любов към знанието и мъдростта, ако едновременно с това няма любов към прилагането в живота на това, което знае и от което е умен. Затова и всичко това още тук, на Земята, изчезва от човека или остава извън паметта му или по периферията на паметта, с потенциална възможност за изчезване, като след смъртта то изчезва от него и остава само това, което съответства на любовта на собствения му дух. И тъй като Любовта представлява живота на човека, или тя е самият човек, то всички общества на Небето и всички ангели са разпределени според предразположенията, които принадлежат на любовта им, и никое общество и никой ангел не заема определеното си място според това, което е в ума му и отделно от неговата любов. Същото можем да кажем и за адовете, и за обществата в тях, с тази разлика, че разпределянето в тях е според любов, която е противоположна на Небесната Любов. От всичко това можем да видим, че каквато е Любовта, такава е и Мъдростта, а такъв е и самият човек. 369. Въпреки че човекът понякога признава, че действително е такъв, каквато е преобладаващата му любов, прави това само по отношение на своето съзнание и на своя дух, а не и относно тялото си като цяло. От многото опитности в Духовния свят разбрах, че действително от главата до петите, или от първото в главата до последното в тялото, целият човек винаги е такъв, каквато е неговата любов. Тъй като всичко в Онзи свят е форма на своята любов, като ангелите са форми на Небесната любов, а дяволите са форми на адската любов, то последните са обезобразени и по лице, и по тяло, а първите са прекрасни и по лице и по тяло. Но когато любовта им е нападната от нещо, лицето им се изменя, а ако нападението е прекалено голямо, те напълно изчезват; и това се случва обикновено в Онзи свят именно защото тялото им е едно със съзнанието им. Причината за това е видна от гореказаното, а именно - че всичко в тялото произлиза от началата, или е сплетено от тях чрез влакна. Началата възприемат Любовта и Мъдростта, а когато са такива, те не могат и да не произлизат от тях; и затова накъдето се движат началата, натам ги следват и производните от тях и те не могат да се отделят от тях. Затова всеки, който извисява своето съзнание до Господ, също и целият се издига до Господ, а който спуска своето съзнание в ада, той целият се спуска там; и затова целият човек съобразно любовта на своя живот попада в Небето или в ада. На ангелската мъдрост принадлежи знанието, че съзнанието в човека е човешко вследствие на това, че Бог е Човек, като тялото представлява външната част на съзнанието, която усеща и се движи, и така те всъщност са едно, а не две. 370. Трябва да отбележа, че самите форми на крайниците, органите и вътрешностите на човека относно самото съчетание на началата се състоят от влакна, произлизащи от своите начала в мозъка, а получават своята твърдост от субстанциите и материите, намиращи се в Земята, а от Земята отиват във въздуха и в етера и влизат в тялото чрез кръвта. Затова, за да може тялото на човека да продължава да съществува в определени форми, е необходимо то самото да се храни с материална храна - и по този начин непрестанно да се възобновява. 371. Съществува съответствие между волята спрямо сърцето и между разбирането спрямо белите дробове. Това ще бъде показано в следната последователност: (1) Всичко в ума се отнася към волята и разбирането, а всичко в тялото се отнася към сърцето и белите дробове. (2) Волята и разбирането съответстват спрямо сърцето и белите дробове, а следователно съществува съответствие между всичко в ума спрямо всичко в тялото. (3) Волята съответства на сърцето. (4) Разбирането съответства на белите дробове. (5) Чрез тези съответствия могат да бъдат разкрити много тайни за волята и разбирането, а следователно и за Любовта и Мъдростта. (6) Съзнанието в човека е неговия дух, а духът е същинския човек, като тялото е външната обвивка, чрез което съзнанието, или духът, усеща и се движи в своя свят. (7) Съединяването на духа с тялото в човека се осъществява чрез съответствието на неговите воля и разум с неговите бели дробове и сърце, а разделянето между тях произлиза от несъответствието. 372. (1) Всичко в ума се отнася към волята и разбирането, а всичко в тялото - към сърцето и белите дробове. Под ум се подразбира не нещо друго, а волята и разбирането, които в пълния си обем се състоят от всичко онова, което човек чувства и мисли, или от всичко това, което представлява неговото предразположение и неговото мислене. Това, което човек чувства, принадлежи на волята му, а това, което човек мисли, принадлежи на разума му. Че всичко, което представлява мисленето на човека, се явява неговото разбиране, е известно от това, че човек мисли чрез разума си, но че всичко, което представляват предразположенията на човека, се явява неговата воля - това не е толкова известно, тъй като мислейки, човек не обръща внимание на предразположенията си, а само на това, че мисли; както когато слушаме човек да говори, не обръщаме внимание на езика му, а на самите думи, като предразположението е в мисълта дотолкова, доколкото и звукът е в думите. Затова и по тона на разговора се познава предразположението на говорещия, а по смисъла на думите се познава мисълта му. Предразположението принадлежи на волята, защото всяко предразположение принадлежи на Любовта, а възприемател на Любовта е волята, както вече показах. Който не знае, че предразположението принадлежи на волята, той смесва предразположението с разума и казва, че то е едно и също с мисленето, а всъщност те са напълно различни неща, които само действат заедно. Че обикновено ги смесват, е видно например от следните думи: „Аз мисля да направя това, или аз искам да го направя“, а че са две отделни неща, е видно например от следните думи: „Аз искам да си помисля за това“ и когато вече помисли, то вече е присъщо на мисленето на разума, а предразположението на волята е като звука, присъщ на думата, както казах по-горе. Че всичко в тялото се отнася към сърцето и белите дробове, ни е известно, но не ни е известно още и това, че сърцето и белите дробове съответстват на волята и разума, затова ще поговорим за тях. 373. Тъй като волята и разбирането представляват възпри-ематели на Любовта и Мъдростта, то те двете всъщност са органични форми, но организирани от най-чистите субстанции. Те като приемници трябва да бъдат такива и няма нужда тяхната вътрешна организация да се вижда с очите, защото тя е по-навътре от зрението на очите, дори и усилено с микроскоп. По-вътрешна е организацията на най-дребните насекоми, които също имат сетивни и двигателни органи, тъй като те чувстват, пълзят и летят; имат мозък, сърце, белодробни канали и вътрешности; и въпреки това никой не може да отрече, че всичко в тях е организирано до най-малката подробност. Тогава как бихме могли да кажем, че двата приемника на Любовта и Мъдростта, наречени воля и разбиране, не са органични форми; по какъв начин Любовта и Мъдростта, представляващи Живота от Господ, биха могли да действат не в субекта или в нещо, което не съществува като субстанция и форма; тогава по какъв начин в тях би могла да пребивава мисълта и по какъв начин някой би могъл да говори от мисълта, която не пребивава в него? Мозъкът, в който съществува мисълта, не е ли нещо пълно, повсеместно организирано така, че дори и невъоръженото око да може да различи в него органични форми, особено в сивото вещество като приемник на волята и разбирането в техните начала, където те се виждат като малки жлези, за което виж по-горе, в № 366. Само ще помоля читателя да не мисли за това, изхождайки от идеята за празното пространство (вакуума - бел. прев.), за което виж, в № 82. 374. (2) Волята и разбирането съответстват спрямо сърцето и белите дробове, а следователно съществува съответствие между всичко в ума спрямо всичко в тялото. Това е истина, която е нова за света; и досега тя не беше известна поради незнанието за това, какво представлява духовното и по какво се различава от материалното. Неизвестно беше и това какво представлява съответствието, тъй като съответствие съществува само на духовното спрямо материалното и то определя тяхното съединяване. Казах, че досега не беше известно какво представлява духовното и в какво се състои съответствието му с материалното, затова не беше известно и самото съответствие, но трябва да кажа, че и едното, и другото е могло да бъде известно, тъй като кой не знае, че чувстването и мисленето са духовни, а оттам и всичко, принадлежащо към чувстването и към мисленето, е също духовно? Също така кой не знае, че движението и словесното общуване са материални, а оттам и всичко, принадлежащо на движението и на словесното общуване, е също материално? Също така кой не знае, че чувстването и мисленето, бидейки самите те духовни, правят така, че човекът се движи и говори? А знаейки всичко това, кой би могъл да не знае какво означава духовното да съответства на материалното? Не от мисленето ли говори езикът и не от сетивата ли, съединени с мислите, се движи тялото? Всъщност тези неща са различни помежду си, защото можем да мислим, но да не говорим, и можем да пожелаем, но да не действаме; и се знае, че не самото тяло мисли и желае, а че мисълта преминава в говорене, а волята преминава в действие. Също така чувството не се ли отразява върху лицето, а самото чувство не е ли духовно и не е ли материална промяната на лицето, която се нарича изражение? От това всеки може да види, че между тях съществува съответствие и че затова и има съответствие между всичко, принадлежащо на съзнанието, към всичко, принадлежащо на тялото, тъй като всичко в съзнанието се отнася към чувствата и към мислите, или което е едно и също, към волята и разбирането, а всичко в тялото се отнася към сърцето и към белите дробове. Оттук е ясно, че би трябвало да има съответствие на волята със сърцето, а и на разбирането - с белите дробове. Това е останало неизвестно, въпреки че би могло да бъде известно. Но човекът е станал толкова външен, че не е искал да признава нищо освен материалното и в него се е съдържало цялото удовлетворение на любовта, а оттам и цялото удовлетворение на разбирането, и затова му е било неприятно да издига мислите си над материалното към нещо по-духовно, различно от материята, и пак заради това той не е могъл, изхождайки от материалната си любов и от удовлетворението от нея, да мисли иначе, освен че духовното е най-чисто материално, а че съответствието е нещо, влияещо по непрекъснатост, тъй като абсолютно материалистичният човек не може и да си помисли за нещо различно от материалното, защото според него всички тези неща не съществуват. Другата причина, поради която посочените истини не са били известни досега, е, че всичко в религията наречено духовно, е било изместено на заден план от догмите, приети в целия християнски свят, според които всичко богословско, или всичко духовно, утвърдено на съборите и от различни свещеници, е изисквало сляпо доверие като нещо, надхвърлящо разума, поради което някои са оприличавали духовното с птица, издигаща се над въздуха в етера докъдето погледът не стига; а всъщност тя прилича на райска птичка, която пърха пред погледа ни и дори докосва очите ни с красивите си крилца и която иска да бъде видима, като под погледа на очите подразбирам умственото зрение. 375. Съответствието на волята и разбирането със сърцето и белите дробове не може да бъде потвърдено с едни и същи изводи, изхождащи единствено от ума, а може да бъде потвърдено с факти, тъй като всички причини за нещата, въпреки че могат да бъдат разбрани чрез разсъждения, няма да са толкова ясни, колкото ако бъдат разбрани въз основа на факти. Във фактите присъстват причините и чрез тях те се откриват; и тъй като духът бива удовлетворен както при наличието на причините, така и при откриването на фактите за тях, затова и по-нататък ще ви предоставя фактите за споменатото съответствие. Но за да не си помисли някой, че съответствията произлизат от общоприетите хипотези за душата, аз ви съветвам преди това да си препрочетете казаното малко по-горе за това в № 363 и 364, както и че Любовта и Мъдростта, а оттам и волята и разбирането, представляват живота на човека (в № 365); че животът на човека се намира в началата в мозъка, а в производните от началата в тялото виж № 366; че какъвто е животът в тези начала, такъв е и във всичко като цяло и във всяка негова част (в № 367); че животът по тези начала се намира от всяка част в цялото и от цялото във всяка негова част; и че каквато е Любовта му, такава е и Мъдростта му, а оттам такъв е и човекът като цяло виж № 368. 376. За потвърждение по този въпрос мога да приведа за пример едно преобразуване на съответствието на волята и на разбирането със сърцето и с белите дробове, което наблюдавах в Небето при ангелите. Чрез някакво дивно и неописуемо с думи сливане в извивки ангелите образуваха подобие на сърце и на бели дробове с всичките им най-вътрешни сплитания, намиращи се в тези органи, и веднага след това се получи изливане от Небето [върху това изображение], тъй като Небето се стреми да влиза в такива форми вследствие на влиянието на Любовта и Мъдростта от Господ. По такъв начин ангелите си представят съединяването на сърцето с белите дробове и заедно с това - съответствието им с Любовта на волята и с Мъдростта на разбирането. Това съответствие и съединяване те нарекоха: „Небесно съпружество“ и казаха, че същото става както в цялото тяло, така и във всички негови крайници, органи и вътрешности по отношение на това, което в тях принадлежи на сърцето и на белите дробове. Където сърцето и белите дробове не работят заедно, а всяко от тях в последователност, там не може да има никакво движение на живота от волевото начало и никакво чувство на живота от умственото начало. 377. Тъй като в следващия абзац непосредствено се говори за съответствието на сърцето и на белите дробове с волята и с разбирането и как върху това съответствие се основава съответствието на всичко в тялото, било то крайници, сетивни органи или вътрешности, и тъй като досега съответствието на материалното с духовното не е било известно, но е подробно показано в двете ми книги, в едната от които се разказва за Небето и ада, а в другата - за духовния ангел на Словото в Битие и Изход, озаглавена „Небесни тайни“, то тук искам да изброя къде какво е написано и показано в споменатите две книги за Съответствието. В книгата „Небе и ад“ виж за съответствието на всичко на Небето с всичко в човека в № 87 до 102; за съответствието на всичко на Небето с всичко на Земята в № 103 до 115. В книгата за Духовния смисъл на Словото в Битие и Изход, озаглавена „Небесни тайни“, виж за съответствието на лицето и неговото изражение с предразположенията на духа (mentis) в № 1568, 2988, 2989, 3631, 4796, 4797, 4880, 5165, 5168, 5695, 9306; за съответствието на тялото относно неговите движения и действия с умствено и с волево начало - № 2988, 3632, 4215. За съответствието на сетивата въобще - № 4318 до 4330; за съответствието на очите със зрението - № 4403 до 4420; за съответствието на ноздрите с обонянието - № 4624 до 4634; за съответствието на ушите със слуха - № 4652 до 4660; за съответствието на езика с вкуса - № 4791 до 4805; за съответствието на китките на ръцете, предмишниците и раменете с краката - № 4931 до 4953; за съответствието на детеродните органи - № 5050 до 5062; за съответствието на вътрешните органи, по-специално на стомаха, гръдните жлези, пътищата и каналите на хранителните вещества - № 5171 до 5180, 5189; за съответствието на далака - № 9698; за съответствието на корема, бъбреците и пикочния мехур - № 5377 до 5396; за съответствието на черния дроб, чернодробния, жлъчния и задстомашния канал -№ 5183 до 5189; за съответствието на червата - № 5392 до 5395, 5379; за съответствието на костите - № 5560 до 5564; за съответствието на кожата - № 5552 до 5543; за съответствието на Небето с човека - № 911, 1900, 1982, 2996, 2998, 3624 до 3649, 3741 до 3742, 3884, 4091, 4279, 4423, 4524, 4525, 6013, 6057, 9279, 9632; че всичко, което се намира в материалния свят в неговите три царства съответства на всичко в Духовния свят - № 1632, 1881, 2758, 2890 до 2893, 2897 до 3043, 3213 до 3227, 3483, 3624 до 3649, 4044, 4053, 4196, 4366, 4939, 5116, 5377, 5428, 4477, 8211, 9280; че всичко в Небесата представлява Съответствие - № 1521, 1532, 1619 до 1625, 1807,1808, 1971, 1974, 1977, 1980, 1981, 2299, 2601, 3213 до 3226, 3349, 3350, 3475 до 3485, 3748, 9481, 9570, 9576, 9577. Също там навсякъде се говори за Съответствието на буквалния смисъл на Словото с неговия духовен смисъл, за което виж и в „Учението на Новия Йерусалим за Господ“, в № 5 до 65. 378. (3) Че волята съответства на сърцето - това не може да се види с пределна яснота, освен от фактите относно самата воля, както обясних по-горе, а именно: с пределна яснота тези неща се виждат от това, че всички чувства, принадлежащи на Любовта, предизвикват изменения и паузи в биенето на сърцето, което се забелязва по пулса на артериите, пулсиращи едновременно със сърцето: измененията на ударите на сърцето съобразно чувствата на Любовта са безбройни, а промените в пулса му, които се усещат само с пръсти, се състоят в това, че сърцето бие бавно или бързо, силно или слабо, меко или твърдо, равномерно или неравномерно и т.н. То бие по различен начин при радост, при печал, при спокойно разположение на духа, при гняв, при безстрашие, при страх, при възпалителни и при невъзпалителни състояния и т.н. Ето защо вследствие на това, че ударите на сърцето, наречени разширяване и съкращаване, се променят и варират според чувствата на любов, много от древните, а след тях и много от най-новите учени са приписвали на сърцето различно местоположение и различни местоположения на чувствата в сърцето; и затова в масова употреба влизат следните изрази относно сърцето: cor magnanimum [великодушно], timidum [плахо], triste [тъжно], mollo [меко], durum [твърдо], magnum [голямо], pusillum [малко], integrum [пълно], fractum [разбито], lapideum [каменно], pinguis [удебелено, мазно], mitis corde [меко сърце], dare cor adfaciendum [действено сърце], dare cor unum [щедро сърце], cor novum [ново сърце], reponere in corde [заменяемо сърце], recipere corde [получаващо сърце], obfirmare se corde [твърдо сърце], amicus cordis [приятелско сърце] и т.н.; заради това за принадлежащите към Любовта и към нейните чувства казват също: concordia [съгла-сие], discordia [несъгласие], vecordia и др. Това се казва и в Словото, тъй като то е написано изцяло по съответствията. А понеже, както казах по-горе, волята е възприемник на Любовта, то всичко, което се говори тук за Любовта, се отнася и за волята. 379. Известно ни е, че както човекът, така и всяко животно притежава жизнена топлина, но не ни е известно откъде идва тази топлина. Всеки, който говори за нея, говори само по догадки; и затова всички, които не са знаели за съответствията на материалното с духовното, са приписвали началото на тази топлина или на Слънцето, или на движението на частиците в предмета, а някои - на самия живот; но тъй като последните не са знаели какво представлява животът, то само на думи са се досещали за това начало. Но който знае какво е Любовта и как нейните предразположения имат съответствие със сърцето и с излизащите от него съдове, той може да знае, че началото на жизнената топлина е Любовта. Тъй като Любовта произлиза като топлина от Духовното Слънце, в което пребивава Господ, то ангелите я усещат като топлина; и именно това е Духовната топлина, която в своето естество е Любов, като тя, влияейки върху съответствието, влива топлината в сърцето и в кръвта и по този начин ги оживотворява. Човекът съобразно любовта си и с нейната степен се стопля и се възпламенява или с намаляването и започва да охладнява и да те вцепенява. Това ни е известно, тъй като може да се почувства и да се види - усеща се по затоплянето на цялото тяло, а се вижда по зачервяването на лицето, а в обратния случай - по изстудяването на тялото и пребледняването на лицето. Също понеже Любовта е животът за човека (виж в № 1), сърцето представлява и първото, и последното в неговия живот; и точно по тази причина, и защото душата въздейства със своя живот чрез кръвта, то в Словото кръвта се нарича душа - Битие 9:4 и в Левит 17:14. Но за това, какво се подразбира под душа в различен смисъл ще бъде казано по-нататък. 380. Цветът на кръвта е червен поради съответствието на сърцето с Любовта и с чувствата. В Духовния свят съществуват различни цветове, като за основа на всички служат червеният и белият цвят, а другите са различни комбинации от тях и от противоположните на тях, а именно - от тъмносиния и огнено-черния цвят. Там червеният цвят съответства на Любовта, а белият - на Мъдростта, като червеният цвят съответства на Любовта, защото води началото си от огъня на Духовното Слънце, а белият съответства на Мъдростта, защото води началото си от светлината на същото Слънце; а понеже Любовта съответства на сърцето, то няма как кръвта да не е червена - и така тя обозначава кое е нейното начало. Поради това в Небесата, където господства Любовта към Бога, Светлината има пламенен цвят и ангелите носят пурпурни одежди, а в Небесата, където господства Мъдростта, Светлината има бял цвят и ангелите носят бели и лимонени одежди. 381. Небесата се делят на Две царства, като едното се нарича Небесно царство, а другото - Духовно царство. В Небесното царство господства Любовта към Бога, а в Духовното царство господства Мъдростта, произлизаща от тази Любов. Царството, в което господства Любовта, се нарича сърдечна част на Небето, а царството, в което господства Мъдростта, се нарича белодробна част на Небето. При това трябва да знаете, че цялото ангелско Небе в целия си обем представлява един Човек и пред Господ е видимо като един човек, затова едното царство е сърцето му, а другото - белите дробове, както и сърдечното и белодробното движение е всеобщо в цялото Небе, а оттам в частност във всеки ангел. Тази всеобщост на сърдечното и белодробното движение произтича от Единния Господ, тъй като от Него като Единствен произлизат Любовта и Мъдростта. В Слънцето, в което се намира Господ, съществуват тези две движения и оттам те съществуват в ангелското Небе, а оттам - и в цялата Вселена. Че това е така, можем да се уверим, ако пренебрегнем пространството и изхождаме от Всеприсъствието. Че Небесата са разделени на две царства, Небесно и Духовно, можете да видите в книгата „Небе и ад“, в № 20 до 28, а че цялото ангелско Небе в пълния си обем представлява един човек - тук, в № 59 до 87. 382. (4) Разбирането съответства на белите дробове. Това следва от казаното по-горе за съответствието на волята със сърцето, тъй като след като двете - волята и разбирането, преобладават в духовния човек, или в неговото съзнание, така и двете - сърцето и белите дробове, господстват в материалния човек, или в тялото му; и както вече казах - във всичко, принадлежащо на тялото. Оттук следва, че ако волята съответства на сърцето, то разбирането съответства на белите дробове. Действително, всеки може да го наблюдава дори по себе си както в мисленето, така и в говоренето, а именно: а) по мисленето - че никой не може да мисли без помощта и съгласуването с дишането, защото когато човек мисли спокойно, той и диша тихо, а когато мисли усилено, то и диша учестено; и в абсолютна съгласуваност с мисленето белите дробове се повдигат и спускат, или се свиват и разширяват; и следователно в абсолютна съгласуваност с влиянието върху мисълта от страна на чувството на любовта, било то бавно, бързо, страстно, спокойно или проникващо, и дори до такава степен, че ако съвсем задържим дишането си, тогава спираме и да мислим, или мисленето ни ще се извършва само в духа и само дотолкова, доколкото ни е останало незабележимо и затаено дишане; б) по говоренето - че от устата ни не излиза и най-малката дума без спомагателното движение на белите дробове, тъй като звукът, образуван от изговарянето на думата, излиза от белите дробове през трахеята и гръкляна. Затова и говорът винаги е съобразен с напълването на този орган с въздух и с отварянето на прохода му, като понякога се извисява до вик или се снижава според свиването му, а когато отворът му съвсем се затвори, то човек престава и да говори, и да мисли. 383. Разбирането съответства на белите дробове и вследствие на това мисленето съответства на дишането в тях, като в Словото мисленето се обозначава като душа или дух на разума, а именно - в Матей 22:37: „Да възлюбиш Господ Бога твоего със всичкото си сърце, със всичката си душа и със всичкия си ум“; и Йезекиил 36:26: „И ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас“. По-горе показах, че сърцето означава Любовта на волята, затова и в Словото Мъдростта на разбирането също се обозначава като душа и дух. Че под Дух Божи, или Светия Дух, се разбира Божествената Мъдрост, а оттам и Божествената Истина, от която човекът получава озарение, можем да видим в „Учението на Новия Йерусалим за Господ“, където е казано в Йоан 20:22 „И като рече това, духна и казва им: „Приемете Светия Дух“; както и в Битие 2:7: „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дихание и живот; и стана человек жива душа“; в Иезекиил 37:9: „Тогава ми рече: „Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: „Така казва Господ Йехова: „Дойди, дух от четирите ветрища, и духни върху тия убити, за да оживеят“. Същото се казва и на други места и затова и Сам Господ се нарича Вдъхване в ноздрите и Дихание на Живота. И както диханието преминава през ноздрите, с него се обозначава възприемането, а за умния човек се казва: acutae naris, а за неразумния: esse obejae naris. Затова в еврейския език и в някои други езици имат една дума за дух и за вятър. Думата дух произлиза от думата одушевя-ване, затова и за умиращия се казва, че душата му се отделя или че предава Богу дух. Затова и хората мислят, че духът, както и душата, са въздух; или че са нещо въздушно като издишване от белите дробове. Оттук можем да видим, че под думите: „Възлюби Господ с цялото си сърце и от цялата си душа“, се подразбира да Го обичаме с цялата си любов и с целия си ум; а под думите: „Давам ти ново сърце и нов дух“, се подразбира нова воля и нов разум и разбиране. Тъй като дух означава разум, също е казано в Изход 31:3: за Веселеил: „И изпълних го с Божия дух в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство“; и за Исус Навин във Второзаконие 34:9: „А Исус, Навиевият син, беше пълен с мъдър дух“, а в Исаия 29:24: е казано: „Също и ония, които са се заблудили духом, ще се вразумят“, както и на много други места (Дан. 5:11 - 14, Исаия 29:24). 384. От това, че всичко в съзнанието се отнася към волята и разбирането, а всичко в тялото - към сърцето и белите дробове, в главата се намират два мозъка и те са разделени помежду си, както волята и разбирането. Малкият мозък е специално предназначен за волята, а главният мозък - за разума и разбирането, затова и сърцето и белите дробове са отделени в тялото от другите негови части с диафрагмата и са обвити с естествена защита, наречена подребрие, и се намират в специално място, наречено гръден кош, но тези двойствени органи са свързани с останалите части на тялото, наречени крайници, органи и вътрешности; и затова всички части на тялото са чифтни, а именно раменете и ръцете, краката, ушите и ноздрите, бъбреците, яйчниците и тестисите, а вътрешностите, които не са чифтни, имат две страни - дясна и лява. Например мозъкът има две полукълба, сърцето има две камери - и навсякъде дясната част се отнася към доброто на истинното, а лявата - към истинното на доброто; или което е едно и също, така дясната - към доброто на Любовта, от която произлиза истинното на Мъдростта, а лявата - към истинното на Мъдростта, произлизащо от доброто на Любовта. Оттам е взаимното съединяване между доброто и истинното; и тъй като чрез това съединение те изглеждат като едно цяло, то и всички двойки органи в човека във всички свои предразположения, движения и чувства работят в единство и в съединение. 385. (5) Чрез тези съответствия могат да бъдат разкрити много тайни за волята и разбирането, а следователно и за Любовта и Мъдростта. В света е много слабо известно какво представлява волята и какво представлява Любовта. Човекът не може да обича и от любов да желае самия себе си, докато може да възприема и да мисли сам със себе си, точно както и няма власт над биенето на сърцето, но може да накара белите дробове да дишат. И по този начин в света е много слабо известно какво представляват волята и любовта, но е известно какво представляват сърцето и белите дробове. Последните са видими за очите и могат да бъдат изследвани; и действително, те вече са изследвани и описани от анатомията, докато волята и разумът, като невидими за очите не могат да бъдат изследвани. И затова, като знаем за съответствията между тях и че чрез съответствията те действат като едно цяло, то така можем да разгадаем много тайни, които не могат да бъдат открити по никакъв друг начин, а именно: за съединяването на волята с разбирането и обратно - на разбирането с волята; за съединяването на Любовта с Мъдростта и обратно - на Мъдростта с Любовта; също за произхода на чувствата от Любовта и за взаимната връзка между тях, както и за влиянието им върху познанията и мислите и според съответствията - върху движението и сетивата на тялото. Тези и много други тайни могат да бъдат разкрити и доказани и според влиянието на сърцето върху белите дробове и обратно - на белите дробове върху сърцето; и оттам чрез - артериите върху крайниците, органите и вътрешностите в тялото. 386. (6) Съзнанието в човека е неговият дух, а духът е същинският човек, като тялото е само външната обвивка, чрез която съзнанието, или духът, усеща и се движи в своя свят. Че съзнанието в човека е неговият дух и че духът е самият човек - това трудно могат да повярват онези, които смятат, че духът е като вятъра и че душата е нещо ефимерно, подобно на диханието, излизащо от белите дробове. Те казват: „Как душата може да бъде човек, след като е душа?“; така мислят и говорят и за Бога, тъй като Той също се нарича Дух, като са заимствали идеята за духа и душата от факта, че в някои езици думите за дух и за вятър са една и съща дума, както и че се казва, за умиращият предава Богу дух или че душата му го напуска; и още от това, че животът се връща заедно с духа или с душата в белите дробове, което се наблюдава при тези, които са се задушили или са припаднали. И тъй като в такива случаи те усещат само вятър или въздух, то и си мислят, съдейки по зрението и по другите сетива, че след смъртта духът и душата не са човека. От това сетивно разбиране за духа и за душата тръгват различни хипотези, а от тях и вярванията, че човекът ще стане човек едва след деня на Страшния съд, а дотогава се намирал някъде, очаквайки да се съедини с тялото, за което е казано в приложенията към „Библията за Страшния съд“, в № 32 до 38. Тъй като съзнанието в човека е неговият дух, то ангелите, които са такива духове, също могат да бъдат наречени съзнания. 387. Съзнанието в човека е неговият дух и духът е човекът, затова то включва в себе си всичко, което принадлежи на волята, и всичко, което принадлежи на разбирането на човека като пребиваващо в своето начало в мозъка и оттам - в произхода си от началата в цялото тяло и по този начин представляващо всичко в човека относно неговите форми. Вследствие на това съзнание, или, което е едно и също, волята и разумът, действа свободно чрез тялото и чрез всичко в него. И действително - нима тялото не изпълнява веднага това, което мисли и което иска неговото съзнание? Не е ли то, което възбужда ушите за чуване или насочва очите за виждане, движи езика и устните при произнасянето на думите, движи ръцете и пръстите да правят всичко, което иска, и насочва краката накъдето иска да отиде? И така, тялото не е ли някакъв вид послушен изпълнител на това съзнание? А би ли могло то да остане такова, ако в него не пребиваваше съзнание в своя произход от началата? Тялото не мисли ли в съгласие с разсъдъка, сякаш е отделно същество, не слуша ли то съзнанието само от покорност и не изпълнява ли желанията му - и по този начин представлява заедно с него две [същности], едното от които е по-висше от другото и заповядва, а другото - изпълняващо? А тъй като това не е съобразено с разсъдъка, то следва, както казах в № 365, че животът на човека в своите начала се намира в мозъка, а в произхода си от началата се намира в цялото тяло - и в № 366, и в № 367. Че такъв е животът в началата, такъв е и в цялото тяло и във всяка негова част; също и че животът по тези начала се намира в цялото от всяка част и във всяка част от цялото. Че всичко в съзнанието се отнася към волята и към разбирането и че волята и разбирането представляват възприемници на Любовта и Мъдростта от Господ, които заедно представляват живота на човека - всичко това бе показано по-горе. 388. От казаното тук можем да видим също, че съзнанието в човека е самият човек, тъй като първата тъкан на човешката форма, или самата човешка форма с всичко в нея, както като цяло, така и в частност, съществува от началата, съдържащи се в мозъка чрез нервите, които излизат оттам, както показах по-горе. В тази форма човек влиза след смъртта и тя се нарича дух и ангел и представлява човека в цялото му съвършенство на духовния човек. Материалната форма, придадена на човека и обличаща го в материалния свят, сама по себе си не е човешка форма, а е придадена на човека и го облича вследствие на духовната му форма, за да може той да произвежда в материалния свят служби на полезност, както и за да може чрез нея да донесе със себе си от най-чистите субстанции на света нещо устойчиво и в тях да съхранява духовното, а по този начин да може да продължава да живее без прекъсване. Към ангелската мъдрост се отнася истината, че съзнанието на човека не само в общото, но и във всяка частност, непрекъснато се стреми да съществува в човешка форма вследствие на това, че Самият Бог е Човек. 389. За да бъде човекът личност, трябва да има както в главата, така и в тялото всички части, които съществуват и в съвършения човек, тъй като в него няма нищо, което да не влиза в човешката форма и да не я изгражда. Тази форма е формата на самата Любов и на самата Мъдрост, а такава форма сама по себе си е Божествената форма. Всички прояви на Любовта и Мъдростта съществуват в нея като безкрайни в Бога-Човек и като крайни в Неговия Образ, или в човека, ангела и духа; и ако в нея липсва някоя част, съществуваща в човека, то ще му липсва и съответната проява на Любовта и Мъдростта, чрез която Господ може да пребивава в човека от първите до последните му [части] и чрез което от Своята Божествена Любов чрез Своята Божествена Мъдрост той може да види полезностите в сътворения свят. 390. (7) Съединяването на духа с тялото в човека произлиза от съответствието на волята и разбирането му със сърцето и белите дробове в него, а разединяването между тях - от несъответствието. Досега не беше известно, че съзнанието на човека, под което се подразбират неговата воля и разбиране, представлява духът като цяло и че духът е човекът. И тъй като не беше известно също и това, че духът на човека има пулс и дишане като тялото, то след като вече знаем всичко това, следва, че пулсът и дишането на духа в човека съответстват на пулса и дишането в неговото тяло. Както казах по-горе, съзнанието представлява духа, затова заедно с прекратяването на съответствието на тези две движения се получава разделяне, което е смъртта. Това разделение, или смърт, се получава, когато от някаква болест или по друга причина тялото попада в такова състояние, при което не може да се движи заедно със своя дух, като по този начин е унищожено съответствието, а оттам и съединението. Обаче това се случва не само когато престане дишането, но и когато сърцето спре да бие, защото докато сърцето бие, любовта остава в своята жизнена топлина и съхранява живота. Това се наблюдава при припадък, при забавяне на дишането или при състоянието на ембриона в утробата на майката. С няколко думи, при човека целият живот на тялото зависи от съответствието на пулса и дишането в него спрямо пулса и дишането на неговия дух; и когато това съответствие се прекрати, то се прекратява и животът на тялото, а духът се отделя и продължава живота си в Духовния свят, като този живот толкова много прилича на живота му в материалния свят, че човек дори понякога не разбира, че е престанал да е жив, като два дни след смъртта на тялото по-голямата част от духа вече е в Духовния свят. Аз съм разговарял с такива [хора] два дни след смъртта им. 391. Че духът също има пулс и дишане, както и тялото на човека в света, можем да се убедим от самите духове и ангели, когато ни се дава възможност да разговаряме с тях. На мен ми се даде такава възможност и тогава те ми казаха, че също са хора, както и хората в света, и дори имат тяло, само че духовно, и също усещат биенето на сърцето в гърдите си и пулса в артериите, както и хората, които все още са живи в материалния свят. Аз разпитах за това мнозина от тях и всички ми казваха едно и също. Че духът на човека диша в неговото тяло, ми се даде да узная от собствен опит. Веднъж на ангелите им бе разрешено да управляват дишането ми и да го намалят по собствено желание, а накрая дори дотолкова да го отстранят, че в тялото ми остана само дишането на духа ми; и тогава усещах единствено него. Това беше подобно на състоянието, когато ми бе дадено да преживея състоянието на умиращите, за което виж в книгата „Небе и ад“, в № 449. На няколко пъти ме довеждаха до състояние да диша само моят дух, което, както го усетих тогава, се съгласуваше с всеобщото дишане на Небето. И така неведнъж съм попадал в състояние, еднакво с това на ангелите, и тогава бях издиган при тях в Небето, където винаги пребивавах в духа си, но извън тялото, при което разговарях с тях, като дишах както в света. От това и от други явни доказателства можах да се убедя не само че духът на човека диша в тялото му, а и че духът диша и след напускане на тялото, но че дишането му е толкова незабележимо, че човек трудно може да го усети, и то единствено по начина, по който причината влияе върху следствието и както мисленето влияе на белите дробове, а чрез тях - на говоренето. Оттук е видно също и това, че при човека връзката на духа с тялото съществува чрез съответствието на сърдечното движение и на белодробното движение както в духа, така и в тялото. 392. Причината, поради която тези две движения - на сърцето и на белите дробове, съществуват и продължават да съществуват без прекъсване, се състои в това, че ангелското Небе като цяло и в частност пребивава в тези две движения на Живота. Това е така, защото Господ ги привнася в Небето чрез Слънцето, в което се намира Самият Той и което съществува чрез Него, тъй като Слънцето извършва тези две движения от Господ, защото всичко в Небето и всичко на Земята зависи от Господ чрез Слънцето, които са така свързани, че представляват вид взаимовръзка, при която всичко, до най-последното, зависи от Първото. Тъй като животът на Любовта и Мъдростта произлиза от Господ, а всичко във Вселената приема от този Живот, то е ясно, че именно там е началото на всичко. А че тяхното разнообразие зависи от възприемането на Любовта и Мъдростта - това е следствието от всичко казано. 393. Сега ще разкажа повече за съответствието на тези движения, а именно - какво е то при тези, които дишат заедно с Небето, и какво - при тези, които дишат заедно с ада; какво е то и при тези, които говорят заедно с Небето, а мислят заедно с ада, и следователно какво е то при лицемерите, подмазвачите, шарлатаните и други такива. 394. От съответствието на сърцето с волята и на белите дробове с разбирането можем да узнаем всичко, което въобще е възможно да се знае за волята и разбирането, или за Любовта и Мъдростта, а по този начин - и за душата на човека. Мнозина учени в света са се занимавали да изследват душата, но тъй като не са знаели нищо за Духовния свят и за състоянието на човека след смъртта, то и не са могли да открият нищо, освен хипотези, и то не за самата душа и какво представлява тя, а само за въздействието и върху тялото, а именно: за душата те не са успели да получат никаква друга идея, освен че тя е най-чистото нещо в етера и сякаш самата тя се състои от етер, но не са се осмелили много-много да разпространяват тази идея, за да не и припишат нещо материално, тъй като са знаели, че душата е духовна. По този начин, изхождайки от тази идея за душата и едновременно знаейки, че душата взаимодейства с тялото и създава в него всичко, което се отнася към сетивата и до движението, те са се опитвали, както казах, да изследват въздействието на душата върху тялото; и едни от тях са казвали, че то е вследствие на някакво влияние, а други - че това въздействие съществува вследствие на хармонията. Но по този път не било открито нищо, което да успокои духа, търсещ да види това така ли е наистина; и затова на мен ми се даде да говоря с ангелите и да получа по този въпрос озарение от тяхната мъдрост, от която почерпих и сведението, че душата на човека след смъртта представлява духът му и че този дух е човекът в неговата съвършена форма, чиято душа е воля и разум, като душата в последните е Любов и Мъдрост, произлизащи от Господ и че тези две начала представляват за човека целия му живот, който произлиза от Самия Господ, също и че Господ прави така, че животът да изглежда принадлежащ на самия човек, като тази илюзия съществува, за да може човек да възприема Господ; а за да не приема живота си като свой собствен и това да го отдалечи от Него, Господ е дал напътствието, че всичко в Любовта, което се нарича Добро, и всичко в Мъдростта, което се нарича Истина, произлиза от Него, а не от самия човек. А тъй като тези две начала представляват живота, то и всичко в живота произлиза пак от Него. 395. Тъй като душата относно своята същност е Любов и Мъдрост и тъй като Те двете съществуват в човека от Господ, то и в човека са сътворени две обиталища, в които Господ пребивава, като едното е за Любовта, а другото е за Мъдростта, като мястото за Любовта се нарича воля, а мястото за Мъдростта се нарича разум. По-горе, в № 17 до 22, казах, че Любовта и Мъдростта представляват едно разделено цяло в Господ, а в № 34 до 39 - че Божествената Любов принадлежи на Неговата Божествена Мъдрост, а Божествената Мъдрост - на Божествената Любов. И тъй като те двете произлизат от Бога-Човек, или от Господ, то в човека двете обиталища, наречени воля и разум, са сътворени от Него така, че дори и да са две отделни, те във всяко движение и във всяко усещане сякаш са едно цяло, понеже волята и разбирането в тях не могат да се разделят. А за да може човекът да се превърне в такова възприемлище и обиталище, то по необходимост за тази цел е направено така, че разумът на човека да може да се издига над собствената си любов до светлината на онази мъдрост, в любовта на която самият той не се намира, и чрез тази светлина да може да види и да се научи по какъв начин трябва да живее, за да достигне тази любов, за да може да се наслаждава на блаженството на Вечността. А когато човекът е злоупотребил с дадената му възможност да издига разума си над собствената си любов, то е разрушил в себе си възможността си да бъде приемник и обиталище на Господ, или на Любовта и на Мъдростта от Господ, като е превърнал волята си в обиталище на любовта към себе си и към света, а разбиранията си - в потвърждение на този вид себелюбие. Точно тук е началото на онова, което превръща волята и разбирането в обиталище на адска любов, а чрез утвърждаването на тази любов - в обиталище на адово мислене, което в ада се счита за мъдрост. 396. Любовта към себе си и към света всъщност са адски видове любов, като човек, попадайки в тях, може да разруши волята и разума в себе си, защото любовта към себе си и любовта към света по своето сътворение имат нещо небесно, тъй като те са любови, принадлежащи на материалния човек и служещи на духовната Любов така, както основата служи за построяването на къща. Човекът от любов към себе си и към света желае добро за тялото си, иска да се храни, да бъде облечен, да има жилище и да мисли за собствен дом, да търси за себе си това, което му се полага, дори почести в замяна на своята служба в зависимост от достойнствата на задълженията, които изпълнява, за да му оказват нужното почитание; също желае да живее безгрижен живот и да възстановява силите си по приятни начини чрез светски удоволствия. Всичко това може да желае, но с една-единствена цел - да бъде полезен, тъй като така ще бъде в състояние да служи на Господ и на ближния, но ако няма в себе си любовта към полезно служене на Господ и на ближния, а само едната любов - любовта към полза на себе си и любов към света, то неговата любов от Небесна става адска, защото човекът фокусира своето съзнание и своя дух само със собствено си [състояние] и персона, което само по себе си е изцяло зло. 397. И за да не се случи така, че човек с разбирането си да е в Небето, което е възможно за него, а с волята си да се намира в ада и по този начин съзнанието му да бъде разделено, защото след смъртта от разума и разбиранията му ще се отдели всичко, което е надхвърляло неговата любов, и така накрая при всички хора след смъртта им волята и разумът представляват едно [изравнено цяло]. При тези, които са на Небето, волята им обича доброто и разумът им мисли истинно, а при тези, които са в ада, волята им обича злото и разумът им мисли неистинно. Същото е при човека в света, когато мисли от своя си дух и остане сам със себе си. Но има много хора в тяло, които мислят различно в зависимост от това дали са сами, или не. Причината за това е, че те успяват да издигнат разума над волята си, а любовта - над своя дух. Казвам това, за да е ясно, че волята и разумът са два отделни предмета, но сътворени така, че да представляват едно и че до това единство достигат ако не приживе, то след смъртта. 398. А както Любовта и Мъдростта (оттам волята и разбирането) представляват това, което се нарича душа, и както в следващите редове ще разкажа по какъв начин душата въздейства върху тялото и създава всичко в него, и както това може да се узнае от съответствието на сърцето с волята и на белите дробове - с разбирането, то тези съответствия ни разкриват следното: (1) Любовта или волята са самият живот на човека; (2) Любовта или волята непрестанно се стремят да влязат в човешка форма и във всичко, от което се състои тази форма; (3) Любовта или волята без „съпружеството“ си с мъдростта или разума не могат да направят нищо със своята човешка форма; (4) Любовта или волята подготвят дом, или „брачното ложе“ за бъдещия си съпруг, който е Мъдростта, или разумът; (5) Любовта или волята подготвят всичко в своята човешка форма, за да бъдат в състояние да действат в единение с Мъдростта, или с разбирането; (6) Когато се „бракосъчетаят“, то първият съюз става чрез предразположението (и стремежа) към знанията, от което произтича и предразположението към Истината; (7) Второто съединяване става чрез предразположението към проницателността, от което произтича и възприемането на Истината; (8) Третото съединение става чрез предразположението към това човек да вижда Истината, от което произлиза мисълта; (9) Любовта или волята заедно чрез тези три съединения пребивава в своя сетивен и действен живот; (10) Любовта или волята води Мъдростта, или разбирането, при всяко нещо към своя дом; (11) Любовта или волята не приемат нищо, освен ако не са в съединение с Мъдростта, или с разбирането; (12) Любовта или волята, „бракосъчетана“ с Мъдростта, или разбирането, прави така, че Мъдростта, или разбирането, желаят да се съединят с нея; (13) Мъдростта, или разбирането, могат да се издигат чрез Любовта или волята и да възприемат това, което принадлежи на Светлината на Небето, и да го разберат; (14) Любовта или волята по такъв начин може да се извиси и да усеща това, което принадлежи на топлината на Небето, само ако обича в тази степен своя „съпруг“ - Мъдростта; (15) Иначе Любовта или волята отклонява Мъдростта, или разума, от извисяването, за да могат да действат заедно с нея; (16) Любовта или волята се пречиства чрез Мъдростта в разбирането, ако те се извисяват заедно; (17) Любовта или волята се замърсява в разбиранията и от разбиранията ни, освен ако те не се извисяват заедно; (18) Любовта, пречистена чрез Мъдростта в разбирането, става Духовна и Небесна; (19) Любовта, замърсена в разбиранията и от тях, става ограничена, чувствена и плътска; (20) И при това положение все пак остава възможността за различаване, наречена разсъдливост, и възможността за действие, наречена свобода; (21) Духовната и Небесната Любов са Любов към ближния и Любов към Господ, а материалната и чувствената любов са любов към света и към самия себе си; (22) Това, което се случва с волята и разума при тяхното съединение, се случва и при съединението на милосърдието и вярата. 399. (1) Любовта или волята са самият живот на човека и това следва от съответствието на сърцето с волята, за което говорих в № 378 до 381, защото, както сърцето работи в тялото, така волята работи в съзнанието; и както цялото тяло, що се отнася до неговото съществуване и движение, зависи от сърцето, така и всичко в съзнанието, що се отнася до неговото съществуване и живот, зависи от волята. Тук, като казвам от волята, подразбирам от Любовта, тъй като волята е приемник на Любовта, а Любовта е самият живот, за което виж в № 1, 2 и 3, и като самия живот тя произлиза от Бога. От сърцето и от неговото присъствие в цялото тяло чрез артериите и вените можем да видим, че Любовта или волята е животът на човека, защото всичко е съответстващо помежду си и работи в единство само с тази разлика, че едното е материално, а другото - духовно. По какъвто начин сърцето работи в тялото, което знаем от анатомията, а именно - че то е живо и се намира под разпореждането на живота, когато в него работи сърцето чрез излизащите от него кръвоносни съдове, знаем и че то не е живо и не се намира под разпореждането на живота, когато в него не работи сърцето чрез неговите кръвоносни съдове, като сърцето представлява първото и последното, работещо в тялото. Че то е първото, е видно при ембрионите, а че то също е и последното, е видно при умиращите; а че то работи и без съдействието на белите дробове, е видно от случаите на спиране на дишането или на припадък. От всичко това можем да видим, че както спомагателният живот на тялото зависи единствено от сърцето, така и животът на съзнанието зависи единствено от волята; и също, че по същия начин волята живее и при прекратяване на мисленето, както сърцето живее при спиране на дишането от белите дробове, което е видно в ембрионите, в умиращите, при спирането на дъха и при припадъците. Оттук следва, че Любовта или волята са самият живот на човека. 400. (2) Любовта или волята непрестанно се стремят да влязат [да се въплътят] в човешка форма и във всичко, от което се състои тази форма, и това се вижда от съответствието на сърцето с волята, тъй като ни е известно, че всичко, принадлежащо на тялото, се образува в утробата на майката, и то се образува чрез нервните влакна, излизащи от мозъка, и чрез кръвоносните съдове, излизащи от сърцето и че от тяхното сплитане се състоят всички органи и вътрешности. Оттук е видно, че всичко в човека съществува от живота на волята или от Любовта - от своите начала, произлизащи от мозъка чрез влакната; а всичко в тялото съществува от сърцето чрез артериите и вените. Оттук също е ясно, че животът или Любовта, а следователно и волята, непрестанно се стреми да влезе в човешка форма, а тъй като човешката форма се състои от всичко, което се намира в човека, следва, че Любовта или волята непрекъснато се стремят и полагат усилия да образуват всичко това; и този стремеж и усилия към човешката форма съществуват поради това, че Бог е Човек, а Божествената Любов и Божествената Мъдрост са Самият Живот на Бога, от Когото произлиза всяка наченка на живот. Всеки може да разбере, че ако не беше този Живот, който е самата есенция на Бога-Чо-век, и не е действал в това, което само по себе си няма живот, то по никакъв начин не би се образувало нищо от това, което се намира в човека, където работят хиляди [части] като едно цяло и в единство се стремят да влязат в образ и подобие на този Живот, от който произлизат, за да може човекът да стане възприемател и обиталище на Господ. Оттук можем да видим, че Любовта и от Любовта - волята, а от волята - сърцето, непрестанно се стремят към човешка форма. 401. (3) Любовта или волята без „съпружеството“ си с Мъдростта, или разума, не може да направи нищо чрез своята човешка форма. Това е видно отново от съответствието на сърцето с волята. Човекът като ембрион живее със сърцето, а не с белите дробове, тъй като в това състояние кръвта от сърцето не влияе върху белите дробове и не им дава възможност да дишат, а влияе чрез отвора в лявата сърдечна камера. Затова ембрионът тогава не може да направи никакво движение и е като завързан и също не е в състояние да усеща нищо, тъй като сетивните му органи все още са затворени. Същото се случва и с Любовта или с волята, от която, въпреки че е жив, човекът живее смътно, без сетива и без движение. Отварянето на белите дробове става едва при раждането и след това човек започва да усеща и да се движи, да желае и да мисли. От всичко това можем да видим, че Любовта или волята без „съпружеството“ си с Мъдростта, или разума, не може да направи нищо със своята човешка форма. 402. (4) Любовта или волята подготвя дома, или „брачно-то ложе“, за бъдещия си съпруг, който е Мъдростта, или разумът. Това се вижда от факта, че във всичко като цяло в Сътворението и във всяка негова част съществува съпружество на Доброто и Истината, защото Доброто принадлежи на Любовта, а Истината - на Мъдростта. Те се намират в Господ, а всичко е сътворено от Него. По какъв начин такова „съпружество“ съществува и в човека можем да видим в огледалния образ на съединението на сърцето с белите дробове, защото, както казах в № 378 до 384, сърцето съответства на Любовта, или на Доброто, а белите дробове - на Мъдростта, или на Истината. От съединението между тях можем да видим по какъв начин Любовта или волята образува за себе си Мъдрост, или разбиране, и след това я приема, т.е. встъпва с нея в „съпружество“, което го обвързва с това, че приготвя за него дом, или „брачно ложе“, и го приема, свързвайки го със себе си чрез чувствата, а накрая - произвеждайки с него Мъдрост в този дом. Това не може да се опише напълно по друг начин, освен на духовния език, тъй като и Любовта, и Мъдростта, а затова и волята, и разумът, са духовни. Дори и да може да се говори за тях на земно-материален език, то ще е мъгляво за разбиране по причина на неясното познаване на това какво е Любов, какво е Мъдрост, какво е това предразположение към Доброто, предразположение към Мъдростта или предразположение към Истината. Обаче може да се разбере в какво се състои обвързването и съпружеството на Любовта с Мъдростта, или на волята с разума от паралела според съответствието им със сърцето и с белите дробове, тъй като и в едните, и в другите се случва едно и също с такова абсолютно сходство, че цялата разлика е само в това, че едните са духовни, а другите - материални. По този начин и по белите дробове е видно това, че сърцето първо образува бели дробове, а след това вече се свързва с тях: образува ги в ембриона, а се свързва с тях при раждането. Сърцето прави това в своя дом, който е гръдният кош, където протича тяхното съжителство и който е отделен от останалите части на тялото с мембрана, наречена диафрагма, и с плевра, наречена подребреница. Същото се случва и с Любовта и Мъдростта, или с волята и разума. 403. (5) Любовта или волята подготвя всичко в своята човешка форма, за да бъде в състояние да действа в единение с Мъдростта, или с разбирането. Когато говоря за воля и разум, трябва добре да знаете, че волята е целият човек, тъй като волята с разбирането се намира както в началата на мозъка, така и във всички производни от началата в тялото; и затова тя се намира в тялото като цяло и във всяка негова част (показно в № 365 до 367). Оттук можем да видим, че волята е личността като цяло дори по отношение на самата си човешка форма, както общата, така и частна-та, а разбирането е партньор и съжител, както белите дробове и сърцето. Затова трябва да внимавате да не подхранвате в себе си идеята, че волята е нещо отделно от човешката форма, тъй като те са едно и също нещо. Оттук можем да видим не само по какъв начин волята подготвя за разбирането „брачно ложе“, но също и по какъв начин тя подготвя и всичко в своя дом, който е цялото тяло на човека, за да действа в съединение с разбирането, а именно: тя подготвя това така, че всичко и всяко нещо в тялото е съединено с разбирането по същия начин, по който всичко и всяко нещо в него е съединено с волята; или че всичко и всяко нещо в тялото се намира под разпореждане на разума по същия начин, по който всичко и всяко нещо в тялото се намира под разпореждане и на волята. По какъв начин всичко в тялото се подготвя за съединяване с разбирането, както и с волята, можем да видим като при огледален образ в анатомията на тялото. От тази наука е известно по какъв начин е свързано всичко в тялото и също по какъв начин в цялото тяло се извършват действия, както благодарение на дишането с белите дробове, така и благодарение на биенето на сърцето. От анатомията знаем, че сърцето се съединява с белите дробове чрез части, които продължават във вътрешността на белите дробове и че всички вътрешности в цялото тяло се съединяват с гръдния кош чрез определени връзки. Те се съединяват така, че когато белите дробове дишат, то всичко и всяко нещо, както като цяло, така и в частност, получава някаква част от това дихателно движение. Когато белите дробове се повдигат, то ребрата издуват гърдите, подребреницата се разширява и диафрагмата се отмества, а заедно с тях и всички долни части на тялото, съединени с нея чрез връзки, получават някакво въздействие от това дихателно движение. Тук няма да споменавам за многото други подобни неща, за да не замъгля целта на книгата с непознати термини за тези, които не познават анатомията. Но попитайте специалистите в тази наука наистина ли всичко в цялото тяло, започвайки от гърдите и свършвайки с най-далечните части, е така свързано помежду си, че при движението на белите дробове вследствие дишането всичко и всяко нещо в тялото се привежда в действие, синхронно с движението на белите дробове и ще разберете. Сега вече виждаме в какво се състои съединението, което волята подготвя за разума по отношение на всичко и на всяко нещо в човешката форма; само трябва да разгледаме споменатата връзка в тялото, да я осветим от гледна точка на анатомията, и след това по тази взаимовръзка да разгледаме съвместното действие на различните части с дишането на белите дробове и с биенето на сърцето; след което на място-то на белите дробове мислено поставете разума, а на мястото на сърцето мислено поставете волята - и ще разберете. 404. (6) Когато се „ бракосъчетаят “, то първият съюз става чрез предразположението [и стремежа] към знанията, от което произтича и предразположението към Истината. Под бракосъчетание се подразбира състоянието на човек след раждането, започвайки от състоянието на неведение, достигайки до състоянието на разбиране, а после от това състояние - до състоянието на мъдрост. Първото състояние, или състоянието на абсолютно неведение, тук не се включва в бракосъчетаването, тъй като тогава все още няма никакво мислене в разума, а само едно мъгляво предразположение, принадлежащо на Любовта или на волята, и това състояние е само подготовката за „брака“. Във второто състояние, или в състоянието на детството на човека, присъства предразположение към знания. Това е известно, тъй като чрез него детето се научава да говори, да чете - и след това постепенно на всичко, което се отнася към разума. Не подлежи на съмнение, че всичко това го прави Любовта, принадлежаща на волята, защото не е възможно да бъде по друг начин. Такова предразположение към знания съществува в всеки човек след раждането му; и благодарение на него човек научава всичко, от което постепенно се образува, увеличава се и се усъвършенства неговият разум, а това всеки знае от личен опит. Че от същото произлиза и предразположението към Истината, това също е ясно - според предразположението към знание човек става разумен и с това предразположение той вече се стреми не толкова към опознаване, колкото към разсъжда-ване и към заключения относно всичко, което принадлежи на Любовта, било то предмет на икономиката, гражданствеността или нравствеността. Когато това негово предразположение се издигне дори до духовното, то се превръща в предразположение към Духовните Истини. Предразположението към знание е първият, или началният момент на това състояние, което можем да видим от това, че предразположението към Истината е също и предразположение към знанието, само че по-фино, тъй като произлиза от предразположението към желанието да узнаеш Истината; и след като я откриеш, поради приятността на това предразположение, да почерпиш от Нея. (7) Второто съединяване става чрез предразположението (и стремежа) към проницателността, от което произтича и възприемането на Истината; и това е ясно за всеки, който пожелае да види това с разумно вглъбяване, тъй като тогава става ясно, че предразположението към Истината и постигането на истинното са две възможности на разума, които при някои се сливат в едно, а при други - не. В едно се сливат при тези, които искат да постигнат Истината с разум и разбирането си, а не се сливат при тези, които искат само да знаят относно Истината. Също е ясно и че само според това всеки осъзнава Истината дотолкова, доколкото се стреми към възприемането и, тъй като, ако отнемете от човека стремежа към Истината, той няма да може да я възприеме; и обратно - заедно със стремежа към възприемане на Истината се явява и възприемането му съобразно степента на този стремеж. При човека със здрав разум никога няма пречка при осъзнаване на Истините, дори и ако има поне малко стремеж за възприемането им. Всеки човек притежава възможността за различаване на Истината, наречена разсъдливост, и това бе показано по-горе. (8) Третото съединение става чрез предразположението [и стремежа] към това човек да вижда Истината, от което произлиза мисълта. Че стремежът към знание и предразположението към възприемане и възможността за виждане на предмета на знанието не са едно и също нещо, както и са различни стремежът към Истината, възприемането на Истината и мисленето за Нея - всичко това се вижда смътно от онези, които не могат да възприемат как работи съзнанието, докато това е ясно за тези, които могат да възприемат работата на съзнанието. Причината това да е само смътно видимо за онези, които не могат да възприемат това как работи съзнанието, е тази, че всичко е в мисълта на тези, които пребивават едновременно в стремеж към Истината и във възприемане на самата Истината, а това, което е едновременно, не може да е различно. В чистото мислене човекът пребивава тогава, когато е предразположен към възприемане - и така влиза в разбирането на Истината; тогава той пребивава в мисленето на своя дух, което е размишление и което съвпада с мисълта на тялото. Но такова съвпадение не е явно, тъй като размишляването е над мисленето и то наблюдава това, което принадлежи на мисленето от паметта като нещо нисше спрямо себе си, изхождайки от онова, което то съди или оправдава. Самото предразположение към Истината се забелязва не в друго, а в определен стремеж на волята вследствие на нещо приятно, вътрешно присъщо на размишлението като негов живот, но човек обръща малко внимание на тази приятност. От всичко това можем да видим, че тези три състояния: предразположение и стремеж към Истината, възприемане на Истината и мислене за Нея, произлизат от любовта към реда и съществуват единствено в разума, защото, когато Любовта влезе в разума и разбиранията, което става в състоянието на тяхното „бракосъчетаване“, то в началото тя произвежда предразположение и стремеж към истинското знание, след това - предразположение и стремеж към проумяване на наученото, и накрая - предразположение към това да види с мислите от ума на тялото това, което самият той е проумял, тъй като мисленето не е нищо друго, а вътрешно зрение и то съществува още преди това състояние като необходима даденост на материалното съзнание. Но както мисленето от възприемането на Истината, или, което е едно и също, мисленето като процес от стремежа към Истината съществува едва след това -такова мислене е вече на Мъдростта, а първото е мислене само от паметта през виждането на материалното съзнание. Всички други действия на Любовта или на волята, които са извън разбирането, идват не от стремежа към Истината, а от стремежа към Доброто. 405. Разсъдливият човек може да разбере, че тези три състояния следват последователно в разума от Любовта като принадлежност на волята, но не може да види ясно това, затова и не може да се увери в него, но както Любовта, принадлежаща на волята, представлява едно със сърцето, и както Мъдростта, принадлежейки на разбирането, действа заедно с белите дробове (както показах по-горе), то никъде не можем да намерим по-ясно обяснение и потвърждение на казаното в № 404 за предразположението към Истината, за възприемането на Истината и за мисленето, както в белите дробове и тяхното устройство, затова и сега ще се наложи да го опиша накратко. При раждането сърцето от своята дясна камера влива кръв в белите дробове; и след като тя премине през тях, се връща в лявата камера и по този начин белите дробове се отварят. Всичко това сърцето прави посредством артериите и белодробните вени. Белите дробове имат разклонения (bronchia), които стават все повече и повече и накрая преминават в мехурчета, в които белите дробове поемат въздуха и по този начин дишат. Около разклоненията и техните следващи разклонения също има артерии и вени, които се наричат bronchiales и излизат от аортата, като тези артерии и вени са различни от белодробните артерии и вени. Така виждаме, че кръвта се влива в белите дробове по два пътя и по два пътя излиза от тях, поради което белите дробове могат да дишат не в едновременен ритъм със сърцето; и както ни е известно, биенето на сърцето и вдишването на белите дробове не се извършва със същия ритъм. Затова както сърцето и белите дробове имат съединение с волята и разбирането, както показах по-горе, и както съединението по съответствие се състои в това, че съответстващите си неща представляват едно, то по влиянието на кръвта от сърцето върху белите дробове може да се види и че волята влияе върху разума и произвежда това, което казах в № 404 - за предразположението към Истината и за възприемането на Истината и мисленето. Всичко това ми бе разкрито от Съответствията, както и много други неща, които не мога да опиша накратко. Тъй като Любовта или волята съответства на сърцето, а Мъдростта, или разумът съответстват на белите дробове, то следва, че кръвоносните съдове на сърцето и белите дробове съответстват на предразположението към Истината, а разклоненията в белите дробове съответстват на възприемането и мисленето, породено от тези предразположения. Който разгледа всички сплитания в белите дробове по техните начала и направи от тях паралел с Любовта на волята и с Мъдростта на разума, той ще види в тях изобразено казаното по-горе, в № 404, и по този начин може да затвърди в себе си всичко това до пълна убеденост, но тъй като само някои хора познават от анатомията строежа на сърцето и на белите дробове, то да доказвам нещо чрез непознатото значи само да продължавам да замъглявам предмета, затова повече няма да говоря за този паралел. 406. (9) Любовта или волята заедно чрез тези три съединения пребивава в своя сетивен и действен живот. Любовта без разбирането, която е любов без мисъл с разума, не може нито да усеща, нито да действа в тялото, защото е като сляпа; или, което е едно и също, стремеж без мисъл остава сякаш в тъмнина, защото разумът е светлината, чрез която Любовта вижда, и Мъдростта на разума съществува действително от светлината, произлизаща от Господ като Слънце. Вследствие на това, понеже любовта е сляпа и нищо не вижда без светлината на разума, то без светлината на разума всички сетива на тялото биха останали слепи и глухи; и не само зрението и слуха, но и останалите сетива, защото както казах по-горе, всяко постигане на Истината принадлежи на любовта чрез разум и разбиране, а всички сетива на тялото заимстват своите знания от знанията на своето съзнание. Същото трябва да кажем и за всички действия на тялото, тъй като всяко действие от любов без разумност е като движението на човека в нощната тъмнина, защото без разума си човек не знае какво прави и в такова действие няма никакъв смисъл, нито Мъдрост, затова и то не може да се нарече живо действие, тъй като всяко действие заимства своето съществуване от любовта и своето качество - от разумността. При това всяка сила на Доброто съществува чрез Истината, тъй като всяко добро действа в своята истина и принадлежи на Любовта, а истинното - на разума. Оттук можем да видим, че Любовта или волята именно чрез тези три съединения (посочено по-горе, в № 404), пребивава в своя сетивен и действен живот. 407. Истинността на всичко това се потвърждава до очевидност от съчетанието на сърцето с белите дробове. Оттук е и съответствието на волята със сърцето, на разума - с белите дробове, и то по такъв начин, че както Любовта и разумът действат духовно, така и сърцето и белите дробове действат материално; и именно затова всичко, казано по-горе, може да се види в тяхната работа и да бъде удобно и нагледно за възприемане. Човек не е нито в сетивен, нито в действен живот (т.е. нито усеща, нито действа) дотогава, докато сърцето и белите дробове не започнат да работят заедно; и това се вижда от състоянието на ембриона в утробата на майката, а после от състоянието на новороденото, тъй като, докато човек е в зародиш, белите му дробове са затворени, вследствие на което в него няма нито сетива, нито действия, а именно: сетивните органи остават затворени, а ръцете - вързани, както и краката, а след раждането белите дробове се отварят, като отварянето им става поради постъпването в тях на кръв от сърцето и след това човекът започва да усеща и да се движи. Че човекът не се намира нито в сетивния, нито в действения живот, ако сърцето и белите дробове не работят заедно, се вижда също и от състоянието при загуба на съзнание, по време на което работи само сърцето, без белите дробове, тъй като тогава дишането спира и човекът нито усеща, нито се движи. Същото се получава и при удавяне или в друго състояние, при което се затваря гръклянът и така се прекъсва дишането на белите дробове. Знаем, че тогава човекът изглежда като мъртъв и нито усеща, нито се движи, въпреки че сърцето му бие, а се връща в сетивния и в двигателния живот едва когато се отстранят причините за преграждането на пътя за дишането. Дотогава кръвта, макар че се движи в белите дробове, се движи само по артериите и белодробните вени, а не и през bronchiales, които дават на човека възможност да диша. Същото трябва да кажем и за влиянието на Любовта върху разбирането. 408. (10) Любовта или волята въвежда Мъдростта, или разбирането, на всичко в своя дом. Като под дом на любовта, или на волята, се разбира целият човек по отношение на всичко в неговото съзнание, а тъй като всичко в съзнанието съответства на всичко в тялото, както показах по-горе, то под дом се разбира също и целият човек по отношение на всичко в тялото му, а именно - крайници, органи и вътрешности. Че белите дробове се въвеждат във всичко в тялото, точно както разумът се въвежда във всичко в съзнанието, можем да видим от показаното по-горе, в № 402, а именно от това, че Любовта или волята подготвя дома, или брачното ложе, за бъдещия си съпруг - Мъдростта или разбирането, а също и от № 403 - че Любовта или волята подготвя всичко в своята човешка форма, или в своя дом, за това да бъде в състояние да действа в съединение с Мъдростта или с разума. От казаното в посочените абзаци се вижда, че всичко и всяко нещо в цялото тяло е така съединено помежду си с връзки, излизащи от ребрата, прешлените, гръдната кост, диафрагмата и коремната кухина под нея, че няма нищо в цялото тяло, което да не се увлича и да не се привежда в някакъв вид движение от дишането на белите дробове. Че последователните им движения влизат дори и в най-вътрешните части на органите и вътрешностите - това можем да видим от анатомията. Споменатите по-горе връзки влизат в обвивките на всички вътрешности, а от тях чрез израстъци - до всички най-вътрешни части, както артериите и вените достигат навсякъде чрез своите разклонения, от което можем да видим, че дишането на белите дробове в най-съвършено съединение със сърцето достига до всичко и до всяко нещо в тялото. И за да бъде това съединение пълно, то и самото сърце подлежи на дихателното движение, защото се намира в лоното на белите дробове и лежи над диафрагмата, от която артериите му заимстват част от белодробното движение. Стомахът също влиза в тази връзка поради свързаността на хранопровода с гръкляна. Привеждам всички тези анатомични указания, за да можем от тях да видим в какво се състои съединението на Любовта или волята с Мъдростта, или с разума, и съединението на тях двете - заедно с всички части на съзнанието, тъй като тези предмети са сходни помежду си. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване