Jump to content

II. Меркурий, неговите духове и обитатели.(9–45)


Recommended Posts

II. МЕРКУРИЙ, НЕГОВИТЕ ДУХОВЕ И ОБИТАТЕЛИ.

9. Всички небеса в съвкупност образуват един човек и затова той е наричан Големия Човек. У човека всяка част, и външна и вътрешна, има съответствие в този Голям Човек, тоест в небето. Това е тайна, засега неизвестна в света, но че е така, в изобилие е било изявявано. Но тези, които попадат от нашия свят на небето, не са достатъчни, за да съставят Великия Човек. Затова този недостиг трябва да бъде запълнен с хора от много други светове. Божественото провидение следи за това, когато всеки път възникне недостатък на някое място на небето, като относително качество или съответно количество, незабавно се призовават хора от другите светове, които да запълнят този недостатък и по този начин да се поддържа хармонията и равновесието на небесата.

10. Също, ми бе показано на коя част от Големия Човек съответстват духовете от планетата Меркурий. Това е паметта, но памет за идеите, абстрактните предмети на познанието, отдалечени от всичко земно и материално. Едновременно, доколкото ми бе позволено да разговарям с тях в течение на много седмици, да изучавам тяхната природа и качествата им, да видя какво се явяват те и какво се случва с тях, аз бих искал да разкажа тук за моите реални опитности.

11. Някои духове се приближиха към мен и ми бе казано, че те са обитавали земята, най-близка до Слънцето, че са от планетата, която в нашия свят наричат Меркурий. Те веднага проучиха съдържанието на моята памет. За тези духове това не представлява трудност. Те са способни, приближавайки се към човека, да видят всичко, което се съхранява в паметта му. (Духовете имат достъп към цялата памет в човека, но нищо от тяхната памет не е достъпно за човека. (ТН: 2488, 5863, 6192-3, 6198-9, 6214). Ангелите имат достъп до чувствата и целите, които подбуждат човека да мисли, желае и действа. ТН: 1317, 1645, 5854). Когато те например изучаваха различните предмети, включително градовете и различните места, които съм посещавал, забелязах, че не се интересуваха нито от храмовете, нито от дворците, нито от зданията или улиците, но само от събитията, за които знаех или участието ми в тях. Също така ги интересуваха въпроси като административното устройство, порядките и нравите на жителите от тези места и т.н. доколкото в паметта на човека такива въпроси са тясно свързани с различни места, те изплуват в съзнанието, заедно със спомена за тези места, с които са свързани. Бях удивен от поведението им и ги попитах защо те игнорират великолепието на местностите, а изучават само делата и събитията, свързани с тях. Те казаха, че те не получават никакво удоволствие от познанието на материалните, телесните и зимните предмети, но само от фактите. Това доказа, че духовете на тази земя в Големия човек съответстват на паметта за абстрактните идеи и за предметите, отдалечени от всичко материално и земно.

12.Казаха ми, че такъв е и животът на обитателите на тази земя. Тоест, те съвършено не се грижат за материалните и телесни въпроси, но само за уставите, порядките, законите и формите на проявите. Те също се интересуват от небесните предмети на познанието, които са безчислено множество. Разказваха ми също, че много от хората на тази земя общуват с духовете, така че имат познания по духовните въпроси, знаят за състоянието на живота след смъртта и поради това се отнасят пренебрежително към телесните и материални предмети. Този, който знае навярно и е убеден, че той ще живее след смъртта, се интересува от небесните въпроси, тъй като те се явяват вечния източник на щастието, а от мирските - едва дотолкова, колкото са потребни за този живот. Такава е природата на жителите на тази земя и съответно на духовете, живели там. (Духовете от всеки свят се намират околовръст на своя свят, защото те идват от неговите жители и имат същата природа. То произтича и от това, че така те могат да са им полезни. (ТН: 9968).

13. Следващата опитност ми доказа с каква ревност те разискват и усвояват познанията, принадлежащи на паметта, извисени над чувствените възприятия. Когата те изучаваха моите познания по небесните въпроси, те, преглеждайки всичко съдържимо в паметта ми, оживено и с интерес обсъждаха между себе си всичко, което виждаха. При това, когато духовете се приближават към човека, те разглеждат в паметта му, извиквайки в нея всичко, което би ги удовлетворило. Фактически, както често наблюдавах, те четат нейното съдържимо като книга. (Духовете, намиращи се пред човека имат контрол над всичко, което се намира в паметта му (ТН: 5853, 5857, 5859-60).

14. Духовете на Меркурий превъзхождат другите по количеството на познанията, придобити вътре в Слънчевата система и за звездното небе зад нейните предели. Това, което веднъж са изучили, те го съхръняват и си го припомнят всеки път, когато подобното се наблюдава отново. Това е още едно доказателство, че тези духове имат памет, многократно по-съвършена в сравнение с хората. Те съхраняват всичко, което видят, чуят и си изяснят, особено ако те получават от това удоволствието на познанието. Това, което носи удоволствие, прониква дълбоко в паметта, и остава там. Всичко останало не прониква в паметта, но само минавайки по повърхността й, отпада.

15. Когато духовете от Меркурий посещават друго общество, те изследват степента на познанието на неговите членове и постигайки това, го напускат. Между духовете и между ангелите съществува съобщаване, благодарение на което, ако те са обединени в съобщество, където всички се обичат един друг, всичко, което знае един, става достояние на всеки.

16. Заради своите познания духовете от Меркурий са по-горди в сравнение с другите. Било им е казано, че независимо, че те знаят безчислено множество факти, съществува още безкрайно много знание, в сравнение с това, което знаят, и дори те да продължават да увеличават своите познания до безпредел, не биха могли да опознаят всички общи начала. А затова, че те са горди и надменни, им е било казано, че това е неприлично. Но те отговорили, оправдавайки се, че това не е гордост, а просто хвалба за превъзходството на тяхната памет и че това би трябвало да им се прости.

17. Те не обичат да говорят гласно, защото това е материално. Така например, когато беседвах с тях без духове посредници, можех да говоря с тях единствено посредством активизиране на мислите си. Тяхната памет, пълна с идеи, а не с материални картини, ги поставя непосредствено в тяхната мисловност. За да имаме висша мисъл в сравнение с нагледното ниво на разсъждение, е необходимо да можем да оперираме с абстрактни обекти, отдалечени от видимото материално. Поради всичко това духовете от Меркурий не се отличават много с разсъдителни способности. Те не намират никакво удоволствие във въпросите, изискващи разсъждение или в изводите по известни факти. Голите факти - ето кое наистина им доставя удовлетворение.

18. Попитали ги не искат ли да използват по някакъв начин своите познания - доколкото не е достатъчно само да се наслаждаваш на познанията, но е необходимо те да послужат на някаква цел, тъй като самото им използване е крайната цел на познанието. Познанията сами по себе си не им носят никаква полза, но биха могли да са полезни за другите, ако те биха споделени с тях познанията си. Също така, било им е казано, че за всеки, който иска да бъде мъдър, е съвсем неблагоразумно да се удовлетворява само чрез придобиване на познания, както те го правят - това е само спомагателно средство, призвано да помогне да бъдат изследвани предметите, принадлежащи на живота. Но те отговорили, че получават удоволствие просто като придобиват знания и че за тях това е самата цел.

19. Някои от тях не искат да изглеждат хора, както духовете от другите светове, а искат да представляват наглед като кристални кълба. Те искат да изглеждат по този начин, макар в крайна сметка да не изглеждат така по тази причина, че познанието на нематериалните предмети се изобразяват в духовния свят като кристали.

20. Духовете на Меркурий напълно се отличават от духовете на нашия свят, доколкото те не са така заинтересовани от светските, телесните и земните въпроси, и въобще от всичко материално. По тези причини меркурианските духове не могат да съществуват с духовете на нашия свят и отвсякъде, където ги посрещат, ги отбягват, тъй като аурата им в повечето случаи им е противоположна. При духовете на Меркурий има поговорка за това, че те не искат да поглеждат опаковката. Тях ги интересува това, което е под нея.

21. Аз видях ярък, много интензивен горящ пламък и го наблюдавах около час. Този пламък сигнализираше за пребиваването на духове от Меркурий, чиито възприятията, мисленето и говор бяха още по-бистри от тези на предидущите. Те веднага прегледаха бързо цялото съдържание на моята памет, но аз не успях да уловя, какво наблюдаваха, поради тяхната невероятна бързина. Чух в последствие как те си говореха: ”Да, това е на място.” За това, което съм видял на небето и в света на духовете, те казаха, че са го знаели отпреди. Аз почувствах голямо количество духове, действащи едновременно с тях, които бяха зад мен, малко вляво на равнището на врата.

22. Друг път видях голямо количество духове от този род, но на някакво разстояние от мен, отпред и малко вдясно. Оттам те разговаряха с мен, използвайки духове посредници, защото речта им е толкова бърза, както мисълта им, и може да бъде преведена на човешки език, само ако бъдат използвани други духове като посредници. Какво ме удиви - това, че тяхната реч създаде в мен впечатление за прииждащи вълни, но беше не по-малко лека и бърза. Когато много от тях говореха едновременно, тяхната реч достигаше до мен, подобно на вълни. Поразителното беше, че тези вълни се плъзнаха до лявото ми око, макар духовете да се намираха вдясно то мен. Това е по причина, че лявото око съответства на познанието на абстрактните идеи, предмети, отдалечени от всичко материално, тоест принадлежащи на разума, а дясното око съответства на познавателните предмети на мъдростта. (Очите съответстват на ума, тъй като умът се явява способност на вътрешното зрение и е свързан с нематериалните обекти (ТН: 2701, 4410, 4526, 9051, 10569). Зрението на лявото око съответства на истината, тоест на въпросите на разума, зрението на дясното око - на благата, принадлежащи към истината, тоест на въпросите на мъдростта. (ТН: 4410). Те постигаха и понасяха съждения с такава скорост, с каквато говореха. Продължавайки да говорят :”Да, това е правилно, а това не...”, те фактически мигновено изказваха съжденията си.

23. Там беше дух от друг свят, който с лекота можеше да разговаря с тях, защото той говореше също така леко и бързо, както те, но придаваше по-голямо значение на изящността на говора си. Те мигновено изказаха съжденията си по повод на чутото. Но тях ги интересуваше само това, казал ли е той нещо, което те не са знаели преди това. Така те отхвърляха онова, което се явяваше причина за някаква неяснота, особено неестествената маниерност и опитите да се покаже начетеност, тъй както за тях се отваряше същността, значението на нещата, а оставят само възраженията, които им описват материалните форми, тъй както ораторът се концентрира не върху предаването на смисъла, а на изразните форми. И за него това, че слушаха думите му е по-важно, отколкото дали разбират смисъла им. Затова чутото има по-силно въздействие, отколкото миналото през разума.

24. Духовете на Меркурий не могат да се намират на едно място или в едно общество на духове, принадлежащо на даден свят и затова пътешестват из вселената. То е свързано с това, че те съответстват на паметта за фактите, която те се стараят да попълват непреривно. Затова им е разрешено да пътешестват и да придобиват познания навсякъде, само да е възможно. Ако във време на своите пътешествия те срещат духове, които обичат материалното, телесното и земното, те ги избягват и отиват някъде, където няма да чуват нищо за това. Това е доказателство, че тяхното мислене е на по-високо равнище на чувственото възприятие, вследствие на което те обладават вътрешно озарение. На мен самия също ми бе позволено непосредствено да постигна това, когато те бяха около мен и общуваха с мен. Аз запомних, че когато бях лишен от чувственото си възприятие, моето физическо зрение започна да става неясно и разводнено.

25. Духовете на Меркурий се придвижват, обединявайки се в своеобразни подразделения подобно на взводове и ескадрони и събирайки се заедно, образуват своего рода знаме. Те така са съединени с Господа, че действат като един организъм и познанията на всеки са достъпни на всеки, а общите познания стават достояние на отделния индивид, както това става и на другите небеса. (В небето благата на всеки род е общо, както небесната любов се дели между всички принадлежащи й с другите; това е източник на ангелската мъдрост и щастие ТН: 549-50, 1390-1, 1399, 10130, 10723). Друго доказателство за това, че те пътешестват във вселената заради придобиването на познания, ми бе предоставено веднъж, когато те бяха, както ми се стори, далеч от мен. Говорейки с мен от там, те ми казаха, че те се събират заедно и се отправят зад пределите на Слънчевата система в звездното небе. Те знаеха, че някъде там съществуват духове, които както и те, по никакъв начин не се интересуват от нищо материално и телесно. Те също ми казаха, че не знаят къде отиват, но под Божието ръководство те се отправят към тези места, където могат да научат онова, което още не знаят и в което всичко е съгласно с тези познания, които те вече имат. Също казаха, че не знаят как да намерят близки на себе си по дух, които биха се присъединили към тях и че такова нещо също се осъществява по Божественото Провидение.

26. Тъй като духовете на Меркурий много пътешестват по вселената и поради това много знаят за различните звездни системи и световете от цялата слънчева система, ме беше интересно да обсъдя този въпрос с тях. Те ми казаха, че вселената съдържа множество светове, населени с хора. Те бяха много удивени, чувайки, че някой мисли, че небесата на всемогъщия Господ се състоят от духове и ангели, произхождащи от един единствен свят. Нали в сравнение с безкрайното величие и всемогъщество на Бога те бяха нищожно малочислени, даже ако те произхождаха от много хиляди светове от много хиляди системи. Те ми казаха също, че знаят за съществуването на повече от стотици хиляди светове във вселената и все още това е нищо в сравнение с безкрайността на Господа.

27. Когато духовете на Меркурий, които бяха с мен в това време, когато пишех обяснението на Словото в неговия вътрешен смисъл, изучаваха това, което пишех, ми казаха, че всичко написано било прекалено грубо, почти всички изрази им се стрували много приземени. На това ми бе позволено да отговоря, че хората в нашия свят все още разглеждат писанията ми като непостижими, неуловими и високопарни, че те до този момент не са били способни да си обяснят много от тях. Също казах, че много хора в нашия свят не знаят какво е вътрешния човек, който въздействайки на външния човек, го прави жив. Те живеят в илюзията, създадена от чувственото възприятие, че тялото само по себе си обладава живота. В резултат, злите и маловерните се съмняват в живота след смъртта. Те също наричат онази част от човека, която остава да живее след смъртта на тялото не дух, а душа. Също, те спорят за това що е това душа и къде обитава тя, вярвайки едновременно, че за да продължи да живее като човек, тя трябва да се съединява с материално тяло, дори ако то ставайки на прах, бъде развято по всички посоки на света и тем подобни.

Чувайки това духовете на Меркурий попитаха могат ли такива хора да стават ангели. Беше ми позволено да отговоря, че живелите живота си по вярата и милосърдието са станали ангели, повече необременени с външни и материални въпроси, но с вътрешни и духовни. Когато те достигат това състояние, те пребивават в света, превъзхождащ света на духовете на Меркурий. За да им дам възможност да се убедят, че това е така, на небесен ангел, образован сред предците на нашия свят, му бе позволено да говори с тях. Повече за това ще бъде казано по-късно.

28. Впоследствие духовете на Меркурий ми изпратиха дълго парче хартия с неправилна форма, представляващи самите себе си множество листа, залепени заедно, който изглеждаше като вестник, ако я бяха напечатали на нашата земя. Аз попитах има ли в техния свят хартия, подобни на тази? Те казаха, че не, но те знаеха, че такива съществуват в нашия свят. Желаеха да говорят за това повече, но аз почувствах как мислеха, че познанията в нашия свят са поверени повече на книгите, отколкото на хората и ни се присмиваха, сякаш книжата може да има познания, а хората не. Но им бе обяснено как е всичко всъщност. По-късно те се върнаха и ми изпратиха други също напечатани листи, подобно на предишните, но този път не обвързани от безформени парчета, а чисти и гладки. Те казаха, че разбрали за това, че в нашия свят съществуват хартии, подобни на тези и от тях се правят книги.

29. Всичко, което казах преди, това ясно показва, че духовете помнят в следващия живот това, което са видели и чували в предишния живот и че те могат да бъдат научени на каквото и да е само тогава, когато живели като хора в света. Това се отнася еднакво и към въпросите за вярата, така че те могат да станат по-съвършени. Колкото повече вътрешни се явяват духовете и ангелите, толкова с по-голяма готовност и в пълнота изпитват това, което ги учат, и по-точно съхраняват това. Тъй като този процес продължава вечно, то очевидно, че тяхната мъдрост непреривно възраства. В случая с духовете на Меркурий техните познания за фактите непреривно се увеличават, но това не причинява увеличение на тяхната мъдрост, защото те обичат познанието, което се явява само средства за достигате на целите, повече, отколкото самите далечни цели, чиито достижения са длъжни да служат на познанието.

30. По-нататъшното описание на характера на духовете от планетата Меркурий ще бъде представено по-долу. Необходимо е да се знае, че колкото и да е голямо числото на духове и ангели на небето, всички те веднъж са били хора. Човешкият род е източник на попълнение за небесата. Всички духове имат точно такива чувства и наклонности, каквито са имали, когато са живели в света и са били хора. Животът на всеки остава такъв, какъвто е бил по време на живота му на земята. (Собственият живот на всеки остава при него след смъртта му (ТН: 4227, 7439) Външните нива на живота се съхраняват затворени след смъртта, а вътрешните се разкриват (ТН: 4314, 5128, 6495). Тогава се изваждат наяве всички части на мисленето ТН: 4633, 5128). Това наистина е така и може да бъде видяно какво представляват по себе си хората от всеки свят, виждайки какво представляват в себе си духовете, произхождащи от този свят.

31. В Големия човек духовете на Меркурий съответстват на паметта за събитията, фактите, предметите, отвлечени от всичко природно. Затова, ако някой говори с тях за земните, телесните и чисто светските неща, те не искат да слушат това. А ако все пак ги заставят да слушат, то те превръщат предметите, за които се говори в нещо друго, най-често в тяхната противоположност, само за да избягат обсъждането им.

32. За да получа най-точната представа за тяхната природа, ми бе позволено да изобразявам пред тях ливади, градини, ниви, гори, реки. В духовния свят е достатъчно да ги извикаш в своето въображение в присъствието на друг, за да се появят те като в настояще. Но те веднага изопачаваха всичко. Те помрачаваха ливадите и кулите и със силата на въображението ги населяваха със змейове. Замърсяваха реките, да не би водата в тях да се окаже прозрачна. Когато ги попитах защо постъпват по този начин, те отговориха, че не искат и да помислят за такива предмети, но само за нещо настоящо, тоест за познанието на абстрактните предмети, отделени от всичко земно и материално, а особено за предметите, намиращи се на небесата.

33. След това аз изобразих пред тях големи и малки птици, които се намират при нас на земята. В крайна сметка в този живот птиците могат да бъдат представени като живи. Когато видяха изобразените по този начин птици, отначало искаха да развалят и тях. Но скоро се успокоиха и започнаха да ги разглеждат дори с някакво удоволствие. Това се обяснява, че птиците съответстват на познанието. Духовете изведнъж в този момент си спомниха за това съответствие. Затова се въздържаха от своето намерение да ги развалят, за да извергнат самата мисъл за тях от своята памет. После ми бе позволено да изобразя пред тях разкошна градина, осветена от фенери и свещници. Духовете останаха възхитени, тъй като фенерите и светилниците означават истина, сияеща повече от благата. От това аз си направих заключение, че можеш да ги привлечеше чрез разглеждането на материални предмети. Трябва само едновременно с това да се упомене тяхното духовно съответствие. Така, както явленията от духовния свят не са напълно отвлечени от веществените предмети, но са свързани с тях по определени съответствия.

34. Освен това, беседвах с тях за овцете и агнетата. Но те дори не искаха да слушат, считайки ги за нещо чисто земно. Това произтичаше от факта, че агнетата съответстват на невинността, от която те са съвършено лишени като престава. Разбрах за това по-късно, както им казах, че агнетата на небето олицетворяват невинност. Те ми отговориха, че не разбират какво е това невинност и че знаят за нея само като название.

Причината за такова неведение се състои в това, че те са заети единствено с познанието, а не с неговата употреба, на целите на която то е длъжно да служи. Затова, в техните вътрешни представи отсъства понятието за невинността.

35. Няколко духа бяха изпратени от някого от едно от техните съобщества при мен, за да изяснят и уведомят останалите за това какво става около мен. Един дух от нашата земя им казал, че посланниците са разказали на послалите ги само една истина. И че от само себе си, отговаряйки на въпросите, не са говорили противоположното на това, което са видели. Нали ако някой от духовете от нашия свят би постъпил така, той би бил наказан. Всички членове на това съобщество, от което бяха изпратени духовете, отговорили, че ако накажат за такова нещо, то трябва да бъдат наказани всички, тъй като по силата на устойчивите привички, започвайки да действат така, те не могат да бъдат спрени. Те постъпват така, общувайки с хората от техния свят. Те правят така не за да лъжат или да въвеждат в заблуждение, а само за да внушат жажда към познанието. Когато предметите се представят в превратен вид и до известна степен биват скривани, то това възбужда желание да разберат цялата истина. По този начин паметта се усъвършенства в упражняване и изследване.

Аз също обсъждах с тях този въпрос друг път. Знаейки какво си говореха те с хората от своята земя, аз попитах по какъв начин те обучават жителите на своя свят? Те отговориха, че нищо не обучават в до край, не говорят в какво е същността на предмета, но само загатват за това. И така, подхранвайки и увеличавайки желанието за изследване и познание. Ако се отговори на всички въпроси, това желание ще изчезне. И че те говорят обратното за онова, за да изпъкне истината по-ясно. Нали истината винаги е видна по-отчетливо при сравнение със своята противоположност.

36. Те никому не искат да разкажат това, за което сами знаят, и в същото време се стараят извадят това, което другите знаят. Само в своя среда те съобщават всичко един на друг. Затова, това, което знае един, това знаят всички, това знае всеки.

37. Духовете на Меркурий много се гордеят с това колко те всичко знаят. Те си въобразяват, сякаш знаят толкова много, като че почти нищо не е останало да се узнава. Но духовете от нашата земя им казали, че всичките техни познания са нищо в сравнение с безкрайното множество от онова, което още им е неизвестно. Обемът на неизвестното им в сравнение с обема на известното е подобно водата на великия океан в сравнение с водите на малкия ручей. Първата крачка към придобиването на мъдростта - това е да разбереш, да признаеш и да почувстваш колко малко е това, което ти е известно! И колко нищожно е то в сравнение с неизвестното! За да им внуши това, на един ангелски дух му бе позволено да беседва с тях. Той им показал какво знаят те и какво въобще не знаят; че остават безкрайно много неща, неизвестни за тях и че вечността не би им стигнала за това, за да се запознаят с тях, макар и повърхностно. Този ангел в своята реч им описвал духовните понятия многократно по-добре, отколкото те умеят. Те били поразени, когато той им показал онова, което те знаели и онова, което не знаели. След това видях как с тях е разговарял друг ангел. Той се появил на някаква височина в дясно. Този ангел произхождал от нашата земя. Той изброил множество предмети, неизвестни на събеседниците му. После започнал да беседва с тях с помощта на промяна в състоянията и много от това, което говорел, се оказало непонятно им. Той им казал, че всяко превръщане на състоянията и дори всяка нищожна част от промяната в състоянията съдържа в себе си цялата безкрайност на предметите. Чувайки това, те тоз час престанали да се гордеят със своите познания и се засрамили. Срамът се изразявал в намаляване на заемания им обем. Въобще цялото това съобщества се представяло във вид на огромна гръд, отпред, вляво, на известно разстояние, на равнището на пъпа. Тя изглеждала като пропаднала по средата, но висока по края. След това забелязах, че тя се колебае насам-натам. Тогава им бе обяснен смисъла на това. Те, които се засрамили и унищожили себе си, се намирали по средата, а тези по края, които изглеждали приповдигнати, още не са били унизявани. След това видях как гърдата се раздели. Тези от нея, които не искали да се унищожат, били отзовани в своя свят, а всички други останали.

38. Няколко духа от Меркурий се приближили към един дух от нашата земя, който през своя живот в този свят се славел със своята ученост. Това бил Йохан Християн Волф (влиятелен германски философ от 18 век). Те започнали да го разпитват за много неща. Скоро забелязали, че всичко, което той излагал, не се издигало над чувствата на природния човек. Така било поради това, че той често говорел това, което мислел. Всъщност в този живот всеки остава такъв, какъвто е бил в онзи. Той се опитвал да установи връзката между различните предмети и постоянно да прави от това нови изводи. При това той свързвал множество явления в един общ ред. Но духовете не признавали или не искали да признаят правотата му. Те го уверявали, сякаш звената в него не били свързани едно с друго, нито със заключенията. Такива разсъждения те наричали „мракът на авторитета”. След това те престанали да любопитстват и питали само как се нарича това? Но и на тези въпроси той отговарял с природни понятия, и по никакъв начин не с духовни. Поради те окончателно го изоставили. Всъщност, в този живот всекиму е по толкова, колкото е вярвал в Бога, и говори духовно, тоест с помощта на духовни понятия или природно, ако той не е вярвал в Него. Аз искам да опиша по този повод, какво става в следващия живот с учените, които притежават интелект със собствени размишления, учените, движени от любов към истината заради истината, любов към служенето заради ползата, а не заради изгодата. След това ще разкажа, какво става с тези учени, които притежават интелект с чужда помощ, без собствен труд. Така постъпват мнозина, стремящи се към знанието изключително за това, за да придобият слава на учен, а чрез нея почести и преимущества в света. Те не се стремят към ползата и не избягват светските блага. Ще разкажа преди всичко какво се случва с тези последните.

Чух някакъв звук, който се изкачваше отдолу от левия хълбок към лявото ухо. Забелязах някакви духове, които се опитваха да се издигнат, не можейки да се досетят кои са. Изправили се накрая, те заговориха с мен и казаха, че са били логици и метафизици. Те претоварили своя разум в тази наука с единствена цел, да се прославят със своята ученост и да постигнат за да прокарат по този начин за себе си в света път към почести и богатство. Сега те се оказали в печално положение. Не поставяйки на себе си никаква друга цел при изучаването на тези науки, те не могли да възпитат в себе си съобразителност. Тяхната реч била бавна, а произношението им глухо.

В същото време два духа беседваха до мен, над главата ми. Аз ги попитах, кои са те и разбрах, че единия от тях се е прославил със своите съчинения. Беше ми казано, че това е бил Аристотел. Кой беше втория така и не разбрах. Първият беше приведен тогава в това състояние, в което той е бил в света. Всеки лесно би могъл да бъде върнат в това състояние, в което е бил в света. Всичко, което човек обладава в живота си, взима със себе си в другия живот. Най-много ме удиви това, че той се доближи до дясното ми ухо и започна да ми говори оттам. Гласът му бе груб, а речта, не по-малко, само, че умна и разсъдителна. От смисъла на думите му аз се убедих в това, че той съвсем не е бил такъв, както онези, появили си малко по-рано, схоластиците. В крайна сметка той извличаше от своето мислене всичко, за което бе писал и оттам е създавал своята философия. По такъв начин, наименованията, изобретени и въведени като предмет на мислите, са служели за словесна обвивка на описанието на вътрешните понятия. Както разбрах, той е бил движен към своите открития с такова удоволствие, което получавал от тях, а също и от жаждата да опознава всичко, отнасящо се към мисленето и интелекта. При това той покорно следвал всички указания на своя дух. Ето защо той е застанал до моето дясно ухо. Друга работа са неговите последователи, така наричаните схоластици. Те идват като наопаки - не от мислите към наименованията, а от наименованията към мислите. А много от тях съвсем не правят прехода към мисълта, остават при наименованията. С тяхна помощ те могат да докажат всичко, което им е угодно. При желание те могат да представят лъжата за истина. Затова за тях философията по-скоро е път към безумието, отколкото към мъдростта и ги потапя в тъмнината вместо в светлината. Затова говорих с тях за аналитическата наука.

Аз казах, че малкото дете може в течение на половин час да изложи повече философия, анализи и логика, отколкото Аристотел е описал в цял том. Това е защото всичко, отнасящо се към мисленето и самия говор в човека се отнася едновременно с това и към анализа. А законите на последните произтичат от духовния свят, затова всеки, който се опитва да създаде изкуствено мислене с помощта на наименования, е подобен на танцьор, който би искал да се научи да танцува посредством науката за мишците и сухожилията. Ако всички негови мисли бяха заети с тази наука, надали по време на танца той би могъл дори да помръдне краката си. И без това и без тази наука танцьорът привежда в движение всичките сухожилия по всички части на тялото му, а в съгласие с това и белите дробове и гърдите, корема, диафрагмата, хълбоците, ръцете, шията и много други части на тялото, за пълното описание на които не биха стигнали и няколко тома. Това става с онзи, който би поискал да мисли с помощта на наименования. Той се съгласи, отбелязвайки, че обучението да мислим по този начин е подобно на ходене в кръг. Необходимо е винаги да помним за целта и да я държим пред вътрешния си взор.

След това той ми изложи своите понятия за Висшето Божество. Той си Го представяше в човешки образ, със сияещ ореол около главата. „Сега - каза той - аз вече знам, че този Човек е сам Господ, а светещия ореол -произтичащата от Него Божественост. Тя въздейства не само на едно небе, но по цялата вселена, разполага с нея и я управлява. Този, който разполага с небето и го управлява, го прави и с вселената, тъй като едното от тях е немислимо без другото. Освен това аз винаги съм вярвал в единния Бог, чиито различни качества се почитаха под различни имена. Оттам е произлязла и вярата в многото богове.” След това видях жена, която протегна ръка, за да ме погали по бузата. Това много ме изненада. Но духът на Аристотел каза, че в неговия свят често се появявала тази жена. И при това винаги се оказвало, сякаш тя го гали по бузата със своята прелестна ръка.

Ангелските духове ни казаха, че такава жена винаги се е явявала на древните, те я наричали Палада. Тя се явявала на тези, който бидейки хора от древността са намирали удовлетворение в разсъжденията, на тези, които се отдавали на размишления без да се предават на философията. Тъй, както подобните духове присъстват заедно с тях, те се възхищавали на дълбочината на неговото мислене. Затова те бяха представени в образа на тази жена. Освен това, той ми призна каква представа е имал за човешката душа или за духа. Той го считал за пневма (гръцка дума, означаваща „дихание, вдъхване”, превеждано на латински като spiritus - дух), т.е. някакво ефирно, невидимо жизнено начало. Той знаеше, че духът би трябвало да живее след смъртта. В крайна сметка неговата вътрешна същност, бидейки способна да мисли, не може да умре. Но по-ясна представа по този въпрос той не можа да си състави. Мислеше смътно, както при него самия, но и въобще у когото и да било от неговото време представата за тези предмети не е била точна. Впрочем, Аристотел и в друг живот остава сред просветените духове, а много от неговите последователи - сред невежествените.

39. Веднъж аз видях как някои духове от нашата земя се срещнаха с духове от Меркурий и беседваха с тях. Между впрочем духовете от нашата земя попитаха духовете на Меркурий в кого вярват те. Те отговориха, че вярват в Бога. На по-нататъшните въпроси за този Бог, в който те вярват, не искаха да отговарят. Въобще у тях има навика да не отговарят да въпросите пряко. След това духовете на Меркурий на свой ред попитаха духовете от нашата земя ”А в кого верите вие?”, те отговориха „Ние вярваме в Господа Бога.” Но духовете на Меркурий възразиха, че по тяхно мнение те не вярват в никакъв Бог.” Цялата ваша вяра е само на устата ви, но не е в сърцето.” - казаха те. Духовете от Меркурий се отличават с много остра възприемателна способност, изработена в следствие на постоянното изследване на това, което другите знаят. С нейна помощ те постоянно проникват в мислите на другите. Духовете на земята принадлежаха в числото на тези, които по време на земния си живот са изповядвали вярата, съгласно учението на Църквата, но при това не са живели живота си според вярата си. А този, който не е живял живота си според вярата, в другия живот няма вяра, тъй като тяхната вяра е била външна и не пребивава във вътрешните им начала. (Този, който по време на земния живот е изповядвал вярата, съгласно Църквата, но при това не е живял според това, въобще няма вяра ТН: 3865, 7766, 7778, 7790, 7950, 8094) неговите вътрешни начала се противопоставят на истинната вяра, макар в земния живот той да не знае това). Изслушвайки тези думи, те замлъкнаха, тъй като веднага видяха в тях истината, благодарение на дадения им в този момент усет, че това е в действителност така.

40. На някои духове беше казано от небето, че веднъж на духовете от Меркурий им било обещано на съзрат лицето на Господа. И тогава духовете, намиращи се до мен, ги попитаха помнят ли те за това обещание? Те отговориха, че помнят, но не знаят било ли е обещано, че това несъмнено ще се случи. Докато те по този начин дискутираха, небесното Слънце им се яви. Небесното Слънце е нищо друго, освен Господ. Него виждат само тези, които се намират на вътрешното или на третото небе. Виждайки Слънцето духовете от Меркурий не разбрали, че това е Господ Бог, тъй като не видели Лика му. В това време с тях заговориха други, но аз не чувах за какво. Но внезапно на тях отново им се явило Слънцето на небесата, сред него Господ, заобиколен с ореола на слънчевото сияние. Виждайки това, духовете на Меркурий дълбоко се смириха и преклониха. Тогава Господ стана видим в това слънце така и духовете от нашата земя, които тогава бяха хора, го видяха в света. И всички те признаха, един след друг, че това е Сам Господ, и провъзгласиха това пред цялото събрание. След това Господ се яви във вид на Слънце пред духовете на планетата Юпитер. Те силно възкликнаха, че това е Този, Който са виждали на своята планета, когато Бог на Вселената им са се е явявал.

41. Някои от духовете, виждайки Бога, бяха отведени напред, не много вдясно. По параметрите на движението те казваха, че виждат светлина, толкова ярка и чиста, каквато никога преди не са виждали и че е невъзможно да си представиш по-ярка светлина. А това стана вечер и многото духове разказваха едно и също. (Небесната светлина е много ярка, много пъти по-силна от слънчевата по обед на Земята. ТН: 1117, 1521, 1533, 1619-32, 4527, 5400, 8644. Цялата светлина на небето произтича от Господа, като от слънце ТН: 1053, 1521, 3195, 3341, 3636, 3643, 4451, 9548, 9684, 10809. Небесната светлина просвещава зрението и разума на ангелите ТН: 2776, 3138).

42. Трябва да се помни, че светското слънце никога не бива видимо на нито един дух, също и светлината от него. Светлината на това слънце представлява за духовете и за ангелите мрак. Духовете съхраняват известно понятие за него съставено на основание на техните впечатления от предишния живот. Те мислят за него като за нещо тъмно, намиращо се назад, на голямо разстояние, не много над главата. Планетите на нашата слънчева система се оказват разположени в определен порядък, заемайки относително фиксирано положение спрямо слънцето: Меркурий отзад, малко надясно; Венера на ляво, малко назад; Марс напред вляво; Юпитер също напред вляво, но на по-голямо разстояние; Луната на ляво, много високо; спътниците също наляво, считайки всеки от своята планета. Такова е разположението на тези планети според понятията на духовете и ангелите. Освен това всички духове, по тяхно мнение, се намират в близост до своите планети, но не на тях. В частност, що се отнася до духовете от Меркурий, те не остават за постоянно нито в едно и също положение, нито на едно и също разстояние. Те се появяват ту отпред, ту отстрани, ту малко по-назад. То се обяснява с това, че им е разрешено да пътешестват по вселената, придобивайки познания.

43. Веднъж видях отляво си цяла тълпа духове от Меркурий. След това те приеха вид на знаме, изтеглено на дължина. Не знаех накъде се отправят, към Земята или някъде нататък. Скоро забелязах, че се обърнаха надясно и се връщаха, докато не приближиха планетата Венера откъм нейната лицева страна. Но пребивавайки там, те казаха, че не желаят да остават, тъй като местните жители са зли. Тогава те се отправиха откъм задната страна на същата планета и казаха, че там са съгласни да живеят, защото там живеят добри хора. Докато всичко това се случваше, почувствах поразителни изменения в мозъка си. Те много силно ми въздействаха. Това явление ми беше обяснено. Тези от духовете на Венера, които се намират на нейната обратна страна се намират в съгласие с духовете на Меркурий. Те съответстват на паметта за материалните предмети, намираща се в съгласие с паметта за нематериалните предмети. На последната именно съответстват и духовете от Меркурий. Ето защо, когато тези духове се намираха заедно, тяхното влияние се усещаше така силно.

44. Исках да знам как изглеждат лицата и телата на хората от Меркурий и приличат ли те на хората от нашата земя. Тогава пред очите ми бе представена жена, съвършено такава, каквито живеят и у нас на земята. Нейното лице беше красиво, но малко по-малко, отколкото у жените на нашата земя. Тялото й бе по-тънко, а ръстът немного по-нисък отколкото на нашите жени. Главата й бе покрита със забрадка, наклонена небрежно, но напълно прилична. После видях и мъж. Неговото тяло също беше по-тънко, в сравнение с мъжете на нашата земя. Беше с тъмно синя дреха. Тя съвършено плътно прилягаше по тялото, не образувайки ни гънка, ни подутина. Казаха ми, че всички мъже от тази планета изглеждат по този начин и така се обличат. После видях няколко бикове и крави. Въобще те не се отличаваха много от нашите земни, но бяха по-малки и в някои отношения напомняха елени и еленки.

45. Също, ги попитаха как изглежда слънцето ни от тяхната планета. Отговориха, че то е много велико и че съдейки по разказите на другите духове, от тяхната планета се оказва още по-голямо, отколкото от другите. Независимо от това, температурата при тях е умерена, не много хладно и не много горещо. Беше ми позволено да им отговоря, че това е предвидено от Господа, за да не страдат от чрезмерна горещина. Нали тяхната планета се намира по-близо до слънцето, отколкото останалите. Но горещината зависи не само от близостта до слънцето, но и от дебелината и плътността на атмосферата. Това се доказва с факта, че по върховете на високите гори е хладно дори в топлите страни. Също и с това, че количеството на топлината зависи от падането на слънчевите лъчи пряко или косвено. От това се предизвиква и смяната на зимата и лятото в една и съща местност.

Това е всичко, което ми се удаде да узная за духовете и жителите на планетата Меркурий.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...