IV. Марс, неговите духове и жители.(85–96)

[Ани]

IV. МАРС. НЕГОВИТЕ ДУХОВЕ И ЖИТЕЛИ.

85. Духовете на Марс са едни от най-добрите сред всички духове от световете на нашата слънчева система. Затова, че в болшинството си те са подобни на небесни хора и малко се отличават от хората на Древната Църква, която е съществувала в далечни времена в нашия свят. (Първата, т.е. най-древната Църква в нашия свят е била Небесната Църква, една за всички (ТН: 607, 895, 920, 1121-4, 2896, 4493, 8891, 9942, 10545). Църквата се нарича небесна, когато в нейното основаване лежи любовта към Господа, а духовна, когато в нейното основаване лежат милосърдието, любовта към ближния и вярата (ТН: 3691, 6435, 9468, 9680, 9683, 9780). Вътрешната същност на жителите на тази планета може да бъде изобразена по следния начин: техните лица се намират на небето, а телата в света на духовете, а на техните ангели - лицата - обърнати към Господа, а телата пребивават в небесата.

86. Планетата Марс се представлява от духове и ангели, занимаващи се с строго устновено богопочитание, както и другите планети. Тя се разполага напред вляво, в някаква отдалеченост от района на гърдите, т.е. зад пределите на сферата на пребиваване на духовете от нашия свят. Духовете на един свят са отделени от духовете на друг, защото духовете на всеки свят съответстват на някаква част от Космичния Човек (Небето съответства на Господа и човек с всяка своя част съответства на небето, така, че в очите на Господа небето е човека вобобщен вид и може да се нарече Големия Човек (ТН: 2996, 2998, 3624-49, 4625). Целият предмет на съответствие на човека и всички негови части в Космичния Човек, който е на небето, беше описан от опита (ТН: 3021, 362449, 3741-50, 3883-96, 4039-55, 4218-28) и на много други места). В резултат на това, че техните състояния са различни, те се оказват отделени един от друг или вдясно или вляво на по-голямо или по-малко разстояние (Разстоянията в следващия живот се оказват реални и тяхната протяжност зависи от вътрешното състояние на ангелите и духовете (ТН: 5605, 9104, 9440, 10146).

87. Някои духове от Марс се приближиха към мен и се разположиха зад моето ляво сляпо око. Те ми шепнеха нещо, но аз нищо не разбирах. Речта им течеше толкова меко и ласкаво, че аз никога не бях чувствал нещо толкова нежно. Бе подобна на лекото веене на вятър. Отначало го чувствах над лявото си сляпо око и над лявото ухо; после то се премести към моето ляво око, местейки се постепенно надясно и след това надолу, особено от лявото око към устата. При достигане на устните, то влезе в устата и продължи да се движи нататък към мозъка. Когато това веене достигна мозъка, започнах да разбирам речта им и станах способен да общувам с тях. Забелязах, че когато те разговаряха с мен, моите устни леко се мърдаха. Това произхождаше от съответствието между вътрешната и външната реч. Външната реч се състои от членоразделни звуци, попадащи във външната мембрана на ухото, които след това посредством малки органи, мембрани и влакна вътре в ухото, попадат в мозъка.

Оттам може да бъде известно, че речта на жителите на Марс се отличават от речта на жителите на нашия свят. Тя не е толкова силна. Много тиха, почти беззвучна, тя прониква във вътрешния слух и зрението е многократно по-бързо. Бидейки такъв по природа, тя е много по-съвършена, много по-смислена и по тази причина - по-близо до речта на духовете и ангелите. Истинските чувства при речта се отразяват на лицето, а мислите в очите, доколкото у тях мисълта и речта са като чувството и изражението на лицето, действат като едно. Те считат за престъпление да мислиш едно, а да изразяваш с лицето си съвсем друго. Не знаят що е това лицемерие, лъжливо притворство или коварство.

Озарението, което не мога да опиша, ми бе показано, каква е била речта на хората от Древната Църква. Тя не е била членоразделна, както звучната реч на нашето време, а безмълвна. Произлизала е не от външното дихание, а от вътрешното, може да бъде наречена реч на мислите. Аз също мога да опиша какво е било това вътрешно дихание. То произтичаше от пъпа към сърцето и по-нататък чрез устните, но не произвеждайки ни един звук по време на разговора. Речта им влиза вътрешно не по външен начин през ухото, предизвиквайки колебания във вътрешната мембрана, но по някакъв вътрешен начин, фактически чрез това, което в сегашно време се нарича „евстахиева тръба”. Бе ми показано, че говорейки по този начин, те са можели да изразяват своите чувства и мисли много по-пълно, отколкото това е възможно да бъде изразено с думите на членоразделната звукова реч. Такава реч също се образува с помощта на дишането, но външно. Няма нито една дума или част от дума, която да може да бъде произведена без дишането. Но в случая с древните хора това е ставало много по-съвършено, понеже се е образувало чрез вътрешното дишане, което е по-съвършено и повече адаптирано към понятията на мислите. Освен това, са помагали и беглите движения на устата и съответстващите изменения на изражението на лицето и тъй като те са били небесни хора, каквото и да мислели сияние излизало от лицата им и очи, които съответно се променяли. Изразът на лицето изразявайки любовта на живота им, а очите - светлина. Те можели да изразяват с лицето си нищо друго, отличаващо се от това, което мислели. Така, както те говорели посредством вътрешното дихание, духовното дишане, то са можели да общуват и да разговарят с ангелите.

Беше ми показано също и диханието на жителите на Марс и аз видях, че то произтичаше от областта на гръдната клетка към пъпа, през гръдта и устата незабелязано произтичаше. Това, заедно с други доказателства, които ми бяха представени, ми показа, че те също бяха небесни хора, малко отличаващи се от тези, които са принадлежали към Древната Църква от нашата земя.

88. Беше ми казано, че духовете на Марс в Големия Човек съответстват на това, което се явява посредник между разума и волята, т.е. на мисленето, основано на чувствата, а най-добрите от тях - чувствата на мисълта. Именно поради това техните лица действат в единство с тяхната мисъл и те са съвършено неспособни да са притворени. Тъй, както те съответстват на това в Големия Човек, то на тях им съответства средната област между мозъка и малкия мозък. Лицата на тези, с които мозъкът и малкия мозък са свързани относително с духовни функции, действат в унисон с тяхното мислене, така техните същински чувства и мисли сияят на лицата им и общата тенденция на тяхното мислене, произлизащо от тяхната любов сияе от техните очи. По тази причина, в това време, когато те бяха с мен, аз определено чувствах, че предната част на главата ми се протяга от врата, т.е. полушарията на мозъка се разтягат към малкия мозък. (Лицата на древните народи от нашата земя се намирали под влиянието на малкия мозък; на лицата по това време се отразявали вътрешните чувства на човека. Но после те преминали под влиянието на полушарията на мозъка, тогава хората започнали да лъжат и да показват на лицата си притворни чувства, които не изпитвали. За измененията, които претърпели техните лица впоследствие, с течение на времето, виж ТН: 4325-8).

89. Веднъж, когато духовете на Марс, бидейки наравно с мен, се намираха в полето на деятелността на моя разум, се появиха някои духове от нашия свят и поискаха да попаднат там, където бяха духовете на Марс, но изведнъж от това станаха безумни, защото бяха съвършено неспособни на това. Духовете в нашия свят отговарят в Големия Човек за външните чувства, по този начин техните мисли са отправени към себе си и света, а у жителите на Марс те са отправени към небето и ближния. Това беше и причина за невъзможността за съвместимото им пребиваване. Но сред това дойдоха ангелските духове на Марс и със своето пребиваване разрушиха връзката с духовете на нашата земя, след което те се отдалечиха.

90. Ангелските духове на Марс ми разказаха за това как живеят обитателите на техния свят. На тяхната планета няма царства и всички жители са разделени на общества, големи и малки, във всяко от които се обединяват представители на едно определено качество. !! !Браво, това е голяма идея!!! Те се познават един друг по лицето и речта и рядко се бъркат. Затова те веднага стават приятели, също казаха, че получават огромно удоволствие от срещите, на които те обсъждат всичко, което се случва в тяхното общество и особено това, което става на небето или много от тях се наслаждават на откритото общуване с небесните ангели.

Всеки, който в тяхното общество започне да мисли извратено, ставайки от това зъл, изтича от него воня. Такива те оставят насаме сами със себе си, да влачат жалко съществуване вън от обществото сред скалите или още някъде. Обществото повече не се грижи за такъв човек. Някои общества пробват различни методи, за да призоват такива към покаяние, но когато тези опити се окажат безполезни, те прекратяват всякакво общение с тях. По този начин следят за това вътре в обществото да не се прокрадват въжделения за господство и богатство, т.е. никой от желание да господства да не подчини на себе си цялото общество, а след това и няколко общества, а също никой от жажда за богатство да не завземе имуществото на друг. Всеки живее там чрез удовлетворението от това, което има, със своето добро име, с безупречна репутация, обичайки ближните си. Това състояние на мир и удовлетворение би било разрушено, ако тези, които мислят и причиняват зло, не бяха изгнани, ако предвидливо и сурово не се противостои на самолюбието и любовта към света в най-ранните им стадии. Нали те се явяват мотиви за създаването на империи и царства, в които много малко хора, в които много малко са хората, които не желаят да са господари и да придобият чуждото имущество, малко са държащите се честно и справедливо от любов към правосъдието и справедливостта, а още по-малко тези, които правят добро от милосърдие, а от страх пред закона или да загубят живота, богатството, репутацията и доброто си име.

91. За богослужението, установено на тяхната земя, те казаха, че признават и се покланят на нашия Господ, казвайки, че той е Единствения Бог и че той управлява и небето, и вселената и че всичко добро е от Него и че Той ги води. Също, че Той често им се явява на тяхната земя. Тогава успях да кажа, че християните в нашия свят също знаят, че Господ и създател на небето и земята от думите, казани на Господа у Матея:

Дадена ми е всяка власт над небето и земята(Мат. 28:18).

Но за разлика от жителите на Марс, християните не вярват в това.

Те също казаха, че вярват в това, че в тях самите няма нищо, освен адското и нечистото, и че всичко добро е само от Господа. Действително, те дори стигнаха дотам, че казаха че те са дяволи и Господ ги спасява от ада, непрестанно сдържайки ги.

Веднъж, при споменаването на Господ, аз видях в тези духове толкова искрено и дълбоко смирение, че не мога дори да го опиша. В самоунижението си те мислеха, че се намират в ада и съвършено са недостойни да гледат Господа, който е Самата Святост. Тази мисъл толкова дълбоко се е вкоренила в тяхната вяра, че те бяха почти вън от себе си и оставаха на колене, докато Господ не ги възнесе и след това в крайна сметка не ги спаси от ада. Оправяйки се и излизайки от състоянието на самоунижение, те се напълниха с добро и любов, която напълва сърцето с радост. Когато те се смиряват по този начин, те не поглеждат Господа, тъй като не смеят да правят това, а отвръщат лице. Духовете, бидейки до мен, казаха, че никога не са виждали такова самоунижение.

92. Някои от духовете на този свят (Марс) бяха удивени, че бях окръжен с много адски духове и че те също говореха с мен. Но на мен ми бе дадено да отговоря, че на тези духове това се разрешаваше, за да ми се даде възможност да опозная качествата им, да разбера защо те са се оказали в ада в резултат на живота, който са водели. Така, че сред тях бяха много, които познавах от времето на живота им в света, някои от тях заемаха високо положение, но в сърцето си нямаха нищо, освен любов към света. Аз ги уверих, че никакъв зъл дух, дори най-адовия, не може да ми причини никаква вреда, защото аз постоянно бях защитен от Господ.

93. Беше ми показан един от жителите на този свят, по-точно, не реален жител, а дух, който е приличал на него. Неговото лице беше подобно на жителите на нашия свят, но долната част на това лице беше черна, но не от брада, защото той нямаше такава, а заради черната област, намираща се на нейното място. Тази чернота достигаше до ушите му от двете им страни. По-горната част на лицето му беше жълтеникава като у не съвсем белите хора от нашия свят.

Духовете на Марс по-нататък казаха, че в своя свят те се хранят от плодовете на дърветата, особено с някои кръгли плодове, които растат на тяхната земя, а също и с овощните плодове. Дрехите приготвят от влакната на кората на някои дървета. Те имат тази здравина, че от тях може да се тъче, а също и да слепват своего рода гума, която имат. Освен това те съобщиха, че знаят как се правят течащите огньове, осигуряващи светлината им вечер и през нощта.

94. Видях по-красив пламтящ обект, отначало мидено червен, а след това сменящ цветовете си, от бял до червен. Това придаваше на пламъка красиви червеникави цветове. Също, видях ръка, към която като че прилепна този горящ обект, отначало от задната страна на ръката, след това към дланта, откъдето огънят облизваше всичко наоколо. Това продължи някакво време, след това ръката, заедно с огнения обект се отдалечиха на някакво разстояние и запълни мястото, където тя се установи със светлината. Ръката се отдалечи в тази ярка област, а след това пламтящият обект се превърна в птица, която отначало беше същия цвят като огъня и нейните цветове святкаха по такъв начин, но след това бяха подложени на ред изменения, както и жизнената енергия на птицата. Птицата отначало летеше около главата ми, после влетя в тясна стая пред мен, която приличаше на гробница. Колкото по-нататък летеше в нея, толкова по-малко жива ставаше, докато накрая не се превърна в камък, отначало с цвят на бисер, а след това тъмен.

В това време, когато птицата летеше в кръг около главата ми и беше все още жива, се появи дух, изникващ от областта на пояса към областта на гърдите. Той искаше да хване птицата, тъй като тя бе много красива, но духовете, намиращи се около мен, му попречиха, като съсредоточиха върху нея всичкото си внимание. Но появилия се дух настойчиво ги убеждаваше, че е действал от Господа и по Негово наставление. И макар болшинството да не му повярва, те все пак прекратиха да му препятстват да хване птицата. Но в този момент въздействието от небето го принуди да я пусне, той бързо я пусна от ръцете си и тя свободно полетя.

След този случай, окръжаващите ме духове, които съсредоточено наблюдаваха птицата и нейните последователни изменения, обсъждаха това между себе си в течение на достатъчно дълго време. Те разбраха какво е това видение, определено имащо някакво небесно значение. Те знаеха, че пламъкът означава небесната любов и нейните чувства, ръката, с която пламъкът се държеше, живот и сила; изменението на цвета - многообразието в живота в отношение на мъдростта и разума. Птицата има подобно значение, с тази разлика само, че пламъкът означава небесната любов и нейните чувства, птицата - духовната любов и нейните чувства (небесната любов - любовта към Господа, духовната любов - милосърдие и любов към ближния), измененията на цвета и жизнеността на птицата, докато тя не стана камък - последователните изменения в духовния живот по отношение на разума.

Те също знаеха, че духовете, преминаващи през областта на пояса към областта на гърдите упорито се държат за лъжливата вяра в това, че те пребивават в Господа и следователно вярват, че всичко, което правят, каквото и зло да е то, е направено със съгласието на Господа. Еднакво, това бе недостатъчно, за да познаят кой е бил представен в тези явления. В крайна сметка им било казано от небето, че са били представени жителите на Марс. Тяхната небесна любов, която много от тях все още съхраняват, е била представена като пламтящ обект, поддържан от ръка. Птицата, в начало, когато тя бе пълна с жизнени сили и нейния цвят беше най-прекрасния, означаваше тяхната духовна любов. Това, че птицата се е превърнала в камък и е станала безжизнена в крайна сметка тъмен цвят, означаваше жителите на този свят, отдалечени от доброто на любовта и предани на злото, но вярващи, че те все още пребивават в Господа. Изгряващият дух, искащ да хване птицата, означаваше същото.

95. Каменната птица също представяше жителите на този свят, които по странен начин превръщат живота на мислите и чувствата в никакъв живот. За това аз слушах следващото.

Някакъв дух над главата ми разговаряше с мен. По неговия глас можеше да се каже, че той беше в сънно състояние. В това състояние той много говореше и така благоразумно, че надали би могъл да говори по-благоразумно, даже ако бе буден. Аз разбрах, че той се ползваше, както този, чрез когото говореха ангелите. В това състояние той можеше да разясни това, което те говорят и да възпроизведат това. Доколкото говореше само истината, то ако чувстваше всяко влияние от друг източник, той не би му се противопоставил, но не би го възпроизвел. Попитах го за състоянието му и той каза, че то е било състояние на мир и че никак не се безпокоял за бъдещето. В същото това време той изпълняваше служби, които са му били дадени, за да бъде в съединение с небето. Беше ми казано, че в Големия Човек такива духове съответстват надлъжната кухина, която се намира между двете полушария на мозъка и остават там в спокойно състояние, едновременно мозъка с двете от двете си страни се намира в суматоха.

В това време, когато говорех с този дух, другите духове се приближиха към предната част на главата и го притиснаха. Той мина на другата страна, за да им направи място. Тези отново дошли духове разговаряха помежду си, но нито аз, нито духовете, които ме окръжаваха можаха да разберат за какво. На ангелите беше казано, че това са били духове от Марс, които умеят да разговарят помежду си така, че никой друг нищо не може да разбере. Бях удивен, че такава реч е възможна, понеже всички духове говорят на един език, който тече от техните мисли и се състои от идеи, които се чуват както думите в духовния свят. Казаха ми, че тези духове имат специален способ за формиране на понятия, които изразяват посредством устата и лицето, така, че другите да не могат да ги разберат. И в същия този момент те преднамерено отделят своите мисли, особено се грижат за това, да не би да покажат и намек от чувствата си, защото ако макар и намек от чувства бъди показан, то мисълта ще стане очевидна, тъй, както мисълта изтича от чувствата и се съдържа в нея.

По-нататък ми обясниха, че жителите на Марс, макар и не всички, но тези, които основават небесния живот на познанието, а не на живота в любовта, са изобретили този способ на разговаряне и ставайки духове, те го съхраняват. Именнно те бяха обозначени с каменната птица. Или, при разговор посредством говора с лицето и движенията на устата, при отделянето на мислите и скритите чувства от другите, тяхната реч губи живот и става подобна на статуя, и постепенно те самите стават такива.

Но макар и да си представят, че техните беседи помежду им не са понятни за другите, всички ангелски духове разбират всичко, за което те говорят, защото нито една мисъл не може да бъде скрита от тях. Това беше доказано с жив опит. Аз обмислях този факт, че лошите духове от нашия свят не се срамуват да нападат другите. Тази мисъл дойде до мене от ангелските духове, които разбираха тяхната реч. Тогава тези марсиански духове признаха, за тяхно собствено удивление, че това беше предмет на тяхната беседа. Освен това ангелският дух беше способен да разкрие множество техни разговори и мисли, както и да се опитваха те да скрият своите мисли и чувства от него. После тези духове произведоха въздействие върху лицето ми. Това напомняше дребен ивичест дъжд. Това означаваше, че те нямаха никакво чувства за истина и добро, доколокото това бе изобразено от ивиците. След което те говориха с мен открито и казаха, че жителите на техния свят разговарят един с друг по подобен начин. Било им казано, че това е лошо, тъй като блокира вътрешното така, че да го оставят заради външното, което те също лишават от живот. И особено поради това, че да разговаряш по такъв начин не е честно. Честните хора нямат никакво желание да говорят или даже да мислят нещо, което другите не могат да знаят, даже ако другите означават всеки, дори цялото небе. Но тези, които не искат другите да знаят за това, което си говорят, съдят другите, мислейки лошо за тях и добро за себе си. А после, по навик, те мислят лошо за църквата, небето и дори за самия Господ.

Беше ми казано, че обичащите познание без живот, които диктуват тези познания, в Големия Човек съответстват на вътрешната мембрана на черепа. А тези, които са се научили да говорят скривайки чувствата и задържайки за себе си своите мисли, не споделяйки ги с другите, съответстват на тази мембрана, когато тя се вкости, защото от такъв духовен живот те отиват към съвършеното му отсъствие.

96. Тъй както каменната птица също означаваше тези, които са заинтересовани само от познанието, не живеят живота на любовта и следователно, духовен живот, бих искал да добавя тук като предложение за доказателство за което, че само тези, които живеят небесна любов и у когото тя се явява като източник на познанието, имат духовен живот. Аз също ще покажа, че любовта сама по себе си съдържа всички познания, необходими за тази любов.

Вземете, например, земните животни и създания на небето, птиците. Те знаят всичко нужно им за тяхната любов. Тяхната любов се състои в това, да нахранят себе си, да намерят безопасно място за живот, да се размножат, да отгледат потомство, в някои случаи да събират запаси за зимата. За тези неща те имат всички нужни познания, тъй като те се съдържат в тяхната любов. Те са им направени като органи на чувствата, предназначени за определена цел. В случая с някои животни тези познания извикват в нас дълбоко удивление. Те са вродени и се наричат инстинкти, но принадлежат по природата си на тяхната любов.

Ако човекът беше движен от истинска любов, любов към Бога и към ближния (това е истинската любов в човека, небесната любов, отличаващата егото от звяра), то човекът щеше да има не само всички познания, които са му необходими, но също всичкия разум и мъдрост. Тъй като те се втичат в тази любов от небето, тоест от Бога, посредством небето. Но тъй като човек не получава тези видове любов по рождение, но техните противоположности - самолюбието и любовта към света, по тази причина той се ражда в пълно невежество и отсъствие на познание. Без да се има пред вид това, той бива доведен от Господа към някои степени на разума и мъдростта, макар действително да не притежава нищо, освен самолюбието и любовта към света, които бидейки отделени, освобождават място за любов към Бога и към ближния.

Любовта към Бога и любовта към ближния съдържат в себе си целия разум и мъдрост, както може да бъде доказано на тези, който е живял тези видове любов в света. След смъртта те встъпват в небето и имат там такива познания и мъдрост, за които по-рано и не са подозирали. Фактически, те мислят и говорят там подобно на всички ангели, изказвайки неизразими неща, неизвестни по-рано на разума, такива, които техните уши никога не са чували. Причината за това е в това, че тяхната любов обладава способността да объркват подобните неща.