Jump to content

Природата - Великата майка на всички хора


Recommended Posts

Природата - Великата майка на всички хора

Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне - подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. Не, жено, признай си истината - че когато си заченала това дете, Правдата не е била в сърцето ти, Истината не е била в ума ти, а Светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат Правдата, Истината и Светостта в себе си - само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее Правдата, в умовете им - Истината и във волята им - Светостта, могат да се женят; няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят. В който дом цари Правда, Истина и Светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.44

Десният и левият път са двата необходими принципа, двете условия в живота. Сега българите са на кръстопътя. На българския народ са потребни издръжливост и Вяра. Природните закони са неумолими. Страданията на българския народ още не са свършили, но това не трябва да ви безпокои. Майката носи в утробата си девет месеца своя плод и се жертва за рожбата си, защото вярва, че тя е носител на Любовта, а след нея иде Мъдростта; Любовта без Мъдростта и Мъдростта без Любовта не могат. Децата са носители на Истината. Каквито закони съществуват за хората, за човешките същества, за Природата са същите. Отсега нататък хората трябва да цъфтят. В Слънчевата система има нов елемент - това е одухотворението.15

Новото в света - това е изгряващото Слънце, а старото - Слънцето, което залязва. Това е закон в Природата и този закон не изнасям като твърдение само аз, но и всяка майка и всеки баща. Когато младата мома и младият момък се задомят, първото дете, което се ражда в дома им, е изгряващото Слънце, надеждата на тяхното бъдеще. Ако мислим, че новото носи някаква пакост, че разстройва обществото и цялото човечество, това е едно криво схващане за ония велики принципи, които действат в Живата Природа. Тогава, ако имаме такива схващания, защо са ни ония деца, които носят беди на родителите си? Колко дни, колко нощи майките са прекарвали без почивка и без сън за това ново дете, което още не знае да говори - за тази нова идея! Тази идея най-напред е още неопределена, но майката има способност да схваща, да се вслушва и разбира езика на новото същество, на малкото дете.45

Следователно ние, хората, посвещаваме целия си живот на тялото, на следствията - там е цялата ни грешка. Майката посвещава на тялото на детето си живота си: милва очичките, ръчичките, носа му, но не се стреми да погледне какво има в душата му, да види това, което се крие в нея. Тя казва: „Ах, моето ангелче!“, но не знае още какво могат да направят тези ръце. Това дете може да бъде един Наполеон*, може да бъде един Калигула**, може да бъде един Толстой***, може да бъде един Христос - не този Христос, когото очакват, а Христос - Човекът с непреодолимата Любов към цялото човечество. Като казвам Христос, разбирам Човека, Който има непреодолима Любов към човечеството, Който е намерил доброто, благото в Живата природа, и всичко това иска да предаде на другите така, както го е намерил за Себе Си - това е целта на Христа.46

Човекът, докато е още в утробата на майка си, няма възможност да работи - тогава майката работи, майката го моделира, той не е свободен. Но щом се родите, вие можете да станете майка на себе си - ще работите както искате. Може да кажете: „Това зависи от обществото“. Не, всеки от вас може да извае от себе си такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Имате ли всичко това, можете да направите каквото искате, но ще изучавате законите на природата. Преди да направите това, ще имате големи мъчнотии, но мъчнотиите не са лош признак, това са плюсове за вас. Спрямо онзи човек, който има мъчнотии, Природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човека, който няма мъчнотии - такъв е великият закон.47

Ако раждането е важен процес, за който се изискват нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси са зачеването и бременността. През времето на своята бременност жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия: тя трябва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това никога да не яде преди изгрев, както и след залез слънце. Трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние е силно чувствителна и възприемчива, с голямо въображение, и с ближните си, както и тя сама, трябва да създава най-възвишени гледки, занятия и удоволствия. Утринните и разходки трябва да стават при изгрев, да наблюдава красивите картини на изгряващото Слънце, после да се разхожда в градини, където цъфтят красиви, благоуханни цветя, където се развиват хубави плодни дървета. Където животът расте и се развива, там е неговият смисъл. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за бременната жена. Къде ще намери по-голяма чистота от тази в Природата? За тази цел тя трябва да посещава чисти извори и реки, водите на които да служат като огледало на нейния живот. Тихите, приятни нощи, с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представляват незаменими картини за жената бъдеща майка.

Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането; там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-красивата, изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плодът на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това се изискват три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще се намери в Разумната Природа. Сама тя е здраве, красота и чистота и изключва всички болести, всякаква грозота и нечистота.

И тъй, никой човек не се ражда произволно -например предполага се, че първият човек е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взимат участие при създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената, тя е вътрешният фактор, който трябва да използва правилно всички външни благоприятни условия. В това отношение на жената майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва.

Казано е, че първият човек бил създаден в деня на първото равноденствие, в деня на Любовта. Тогава той е почувствал в себе си присъствието на Великото, присъствието на Божията Любов. Със създаването на жената първият човек е разбрал Божия Промисъл, който работи в света. Следователно, за да се повдигне жената, преди всичко тя трябва да обикне Бога, своя създател. Възпита ли се в тази насока, тя ще помогне за повдигането на човечеството. Само тя е в състояние да роди новия Адам и новата Ева.48

Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, за да разбере, че има по-висока воля от неговата - волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие като децата се обръщайте към Господа, за да искате извинение за своите погрешки. -„Кой е видял Господа?” Който има очи, той Го вижда. Слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.10

___________________________________

* Наполеон (15 август 1769 г. - 5 май 1821 г.) - известен военачалник, консул по време на консулата и първият френски император под името „Наполеон I Велики“

** Калигула (31 август 12 г. - 24 януари 41 г.) - римски император известен със своя показно екстравагантен, ексцентричен и жесток деспотизъм.

*** Толстой (9 септември 1928 г. – 20 ноември 1910 г.) – руски писател, класик, известен с религиозните си възгледи и морално-религиозното и философско течение „толстоизъм“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...