Jump to content
Ани

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 1

Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 1

15 ноември 1928 год.

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска.

Адрес: Сава Калименов, гр. Севлиево.

* * *

Драги читателю!

Ето пред тебе едно малко вестниче, което няма нито абонамент, нито определена цена. Поднася се даром. И се надява да получи материалните си средства чрез доброволни вноски — от тези, които го обикнат!

То е скромно, и малко иска, защото от малко се нуждае. Но под неговата бедна дреха тупти едно пламтящо сърце. Вярата го роди и вярата ще окрили полета на неговия живот към по-честити дни.

Ако то ти хареса, съобщи ни да ти го пращаме редовно. Ако това ти е възможно, разпространявай го или помогни за посрещане на неговите разноски. За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно.

Ред. „Братство“

Съдържание:

Истината

За обществото „Бяло Братство“ (Д-р Ст. Кадиев)

Слово и дело (Пламен)

Младежка колона: ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ

ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ (Л. Л.)

Ти! (Cт. К.)

КНИЖНИНА

ВЕСТИ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСТИНАТА

Аз дойдох на света да свидетелствам за Истината. — Христос . .

Що е истина? — П и л а т .

Истината е оня произтичащ от Първичния Космичен Дух Принцип, който съдържа в себе си методите за освобождението на човешката душа.

Истината произтича от Бога като едно вечно начало, което, за да се оживи, за да станат методите му живи, е нужна съответна среда.

Първичната, вечната среда, в която Истината може да живее, е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не разбираме афектациите на хората.

Някога ние смесваме привидните неща с истинските. Донасят ви, например, две еднакви на глед стомни. Едната е пълна с отлично съдържание за вашия живот, а другата е празна. Пълната стомна съдържа Истината в себе си, а грозната е вярна само по форма, — не и по съдържание.

Така много хора и много философски теории са верни като празната стомна — по форма; а има други, които са верни по форма и истинни по съдържание. Нещата трябва да бъдат не само верни, но и истинни.

Човек съдържа всички възможности за един истински човек: човек пълен с Любов и с Истина.

(според Дънов)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За обществото „Бяло Братство“

Толкова много се говори и писа по негов адрес, че е необходима да се осветли обществото от още една страна.

Поради едностранчиво осветление досега по тоя въпрос, нашето общество си е съставило, взето изобщо, съвсем неласкаво мнение за т. н. „Бяло Братство". Като се почне от обвинения за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания“, та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имота на Братството край София и до сега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации!

Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет.

За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение.

Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение.

Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си:

Г. Дънов е честен, почтен българин, достатъчно интелигентен, за да знае какво говори и върши, достатъчно морален, за да му се има доверие като на човек, достатъчно обичащ родината си, за да не съдейства нито минута за нейното нещастие.

Учението на г. Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството.

Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината.

Всички твърдения за „рушене основите на държавата“, за „рушене на семейството“ и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще.

Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ.

Д-р Ст. Кадиев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Слово и дело

Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията. Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново. Важното е, че всички ние, чрез нашия целокупен живот, чрез нашите мисли, чувства и дела, трябва да влеем в света една опресняваща струя.

Много са хората, които говорят за обнова и братство. Много са тия, които искат да освобождават света. Много, различни, и често противоположни са техните разбирания и методи. Обаче, което прави особено впечатление, то е че почти всичко това за сега си остава в областта на теорията, почти всичко това си остава само думи. Малцина, твърде малцина чувстват, че трябва да започнат първом със себе си. Нямайки ясна представа за дълбоките пружини, които движат живота, болшинството търсят причините на злото във външните условия, към които отправяте, разбира се безуспешно, своите усилия.

Наистина, трябва да признаем, че задачата, с която са се нагърбили тия хора е тежка, извънредно тежка, че идеалът към който тя се стремят е тъй-далечен, тъй мъчнодостижим, че всяка крачка по пътя към него трябва да бъде направена с цената на огромни усилия. Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза.

Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He! Та и нито е нужно, нито е възможно да се бърза тука. Едничкото разумно желание е: Братството да бъде живо, бавно но сигурно развиващо се семе. И наистина, само по този път то ще израсте в огромно дърво, несломимо от никакви бури и даващо храна, с плодовете си, на милиони.

Всичко това, мислим ние, не би трябвало да предизвика нищо друго, освен радост в сърцата на всички хора, които искрено желаят доброто на своя народ или се стремят към реализирането на същия идеал, па макар да имат малко по-други разбирания за живота.

Обаче какво виждаме в действителност? — Всички знаят, та няма защо да описваме тук нападките и преследванията, на които е изложено Бялото Братство. Но ние знаем, че това става по силата на един естествен закон, според който златото трябва да мине през огън и новият живот трябва да бъде закален в бурите на света.

Ето защо, нас не ни засягат нападките, които тъй-щедро се изсипват върху ни. Нека Бог бъде нашия Съдия! А на тия, които ни преследват, ние най-искрено прощаваме.

Пламен

Който работи, за да спечели пари, е слуга.

Който работи поради любовта, която има, е син Божи!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Младежка колона

ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ.

„Нека вашето вестниче потърси и се помъчи да възроди нещо из покрусения живот на човека“.

Драги М.

Препрочитам писмото ти, и отново силна болка свива сърцето ми . . . Болка, извикана от спомена за това, което и сам аз някога съм преживял. Болка, усилена още повече от чувството като че ли на безсилие, да помогна на вас, младежите минаващи по същия път, да го преминете колкото се може по-безболезнено и да излезете, минавайки благополучно през тъмнината на вътрешните бури, на светлия бряг на спокойствието и радостта. И там, опрени здраво на непоклатимата канара на вярата в живота, да станете истински творци на нов живот, извори на светлина и любов, на радост и вяра, за тия, които още се лутат в безпътицата на вътрешната тъмнина.

Ти казваш, че живота е „болен сън на болни желания и извратени чувства“. Че хората това с „кукли, — жалки и извехтели фигурки на стария и забравен калейдоскоп — живот, които, въпреки своята разкапаност и увехтялост, искат ... да живеят.“

Драги М., готов съм да плача от дъното на душата си за тия, които живеят в един океан от светлина, в един безкраен лабиринт, изпълнен с величествени творения, въплъщение на красотата и — които не виждат, чиито очи с затворени за всичката тази красота, която може да даде смисъл на живота им. Готов съм да плача за тия, които са жадни, чиито устни са изсъхнали от жажда, но които като че ли не могат да пият от безграничния океан на водата на живота, който е в тях, около тях, до тях. За тия, които облаците на намръщеното есенно небе карат да мислят, че не съществува никакво слънце.

Защото животът наистина е един такъв безграничен океан от светлина, изпълнен с безсмъртна красота и дълбок смисъл, който ни обгражда отвсякъде и чийто първичен и вечен извор е Любовта, в нейната най-висша, непостижима за човешки ум проява.

Защото човекът, този човек, когото ти наричаш жалка и извехтяла кукла, марионетка — е величествено Божие творение, истински Син Божи, в душата на когото се крият безкрайни перспективи на съвършенство и красота, и чийто път през вечността води „от сила в сила и от слава в слава“.

Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи.

Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов.

Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му.

Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания? — Защото хората са обърнали гръб на светлината, защото те са се отклонили от правилния път на своето развитие и, вместо да вървят към слънцето, към Любовта и хармоничния колективен живот, те са се повърнали назад и обградили в тъмния и студен затвор на личния егоизъм, в който съвършено изгубват смисъла на живота.

Наистина, земята е бойно поле за човешкия Дух, долина на сълзите, място, където той трябва да изпита и кали своите сили, да закрепне в борба с тъмнината и несъвършенството. Ето защо, страданията ще бъдат вечен спътник на човека в тази нерадостна долина, до окончателната победа на човешкия Дух над инертната материя, на светлината над тъмнината, на съвършенството над несъвършенството. Обаче, не е страданието, което може да отнеме смисъла на живота, напротив, то самото има дълбок смисъл. И затова човек може да измине своя земен път като доблестен войник, с гордо издигната глава, минавайки от победа към победа, все повече приближавайки се към крайната цел — окончателното освобождение на човешката душа от веригите на материята, което не значи да се откажем от живота тук, на земята, а напротив: да го завладеем, вместо той да ни владее и влачи в своите мътни потоци, да издигнем Духа като пълен владетел на материята, господар на живота и творец на една нова действителност.

Как би могло да стане това? Къде ний, хората, сме сбъркали своя правилен път и как ще го намерим отново, ето въпроси, върху които трябва да се мисли и по които навярно ще продължа в следващото си писмо.

Със сърдечен поздрав: твой ***

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ

За живота

Колкото и да говорим, никога няма да намерим достатъчно думи да кажем за онова велико течение на нещо незнайно, което се струи в нашите жили, минава в умовете като велики или обикновени мисли, строи царства и култури, разрушава цивилизации; вечно стремящо се, никога задоволено, винаги повече от това, което е проявено — Великият Живот! И когато човек го почувства в душата си — всичко дребно му се струва тъй-малко, дребно, малозначно. . . Като някаква тиха люлка го обхващат вълните на океана — Огън-Живот — и го носят от вселена на вселена, като че ли сам той е станал звезди, светлина, лъч и слънце едновременно; изпълнил всичко със себе си: и шумът на водопада, и гората, която шушне и нежната песен на птичката, кацнала край своето гнездо...

Велики часове, когато душата се слива с всичко, което обича!

За вечният пътник — Човека

Като пътник от незнаен друм минава човек през земята. Надежди, радости, скърби и неудържим стремеж; копнеж по нещо неизвестно, желание вечно гладно, ръце протегнати напред, търсещи да хванат миражи ...

Вървим — и тези които знаят — и тез които не знаят — непрестанно, от гара на гара ... И на всяка една от тях стоим, добиваме познати — и наново тръгваме ... Някои ни застигат, други — застигаме ний. Забравили се — започваме „нови" приятелства, разговори, отношения... И „скърби” и „радости" — сянка на живота-мираж се стелят след нашите стъпки и думи ... Но за душите, които се обичат раздяла няма — те винаги се познават една друга още при първата среща, при първият поглед — въпреки всичките външни промени. Tе вече знаят една тайна: че животът не спира с формата; една истина: че вкусилите Любовта са безсмъртни!

А тези които са приели Божествената Любов, те са станали едно във веки веков!

За условните стойности

Человеците приличат на затворници — и те като тях си създават ценности валидни само в оградата; правила и наредби неизлизащи вън от прага на затвора. Свободният човек в туй време има други ценности. В същото положение е и съвременното человечество затворено в своето физическо тяло. То си е създало кумири (науки, изкуства, закони, култура и пр.). Забравило е че те са творение на неговите собствени ръце — чака от тях изцеление, помощ, спасение.

А самите му идоли в очите на Природата нямат тая стойност, каквато им се дава — от там фалшивият живот, който уж все за добро и щастие се бори, а в края на краищата иде все смъртта и разрушението ...

Ето защо трябва да се намерят ценностите, които са ценности на самата природа и следователно имат значение и стойност при всички времена и условия. Това търсят будните души, знаят учителите и води към него Учителят.

Л. Л.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ти!

Видях Те, приел вида на малко бръмбарче. То имаше солидни криле, които свличаше на гърба си, както стопанинът стоваря от колата тежките ритли, когато се връща от тежка работа. То прибираше срамежливо украсените си с дантела долни крилца. Гръбчето му беше издадено назад — може би, между хората то щеше да мине за гърбаво. Но какво значат човешките мерки за Тебе?

Видях Те, когато в ранни зори озари със светлина едно облаче. То беше уединено, самотно — пурпурът вече застилаше хоризонта; беше тъмно мораво, като че натъжено. Може би някой тъжен спомен го гнетеше? Ти го целуна. Сияние го озари, то пламна и се усмихна. И все повече се смееше. Така то се превърна в сияещ факел на небето — надвесен над все още тъмночервения хоризонт.

Познах Те в очите на майката на едно болно дете и свалих шапката си пред Тебе. Ти беше печален. Аз Те виждах пред нейните очи, свил вежди, превърнал се цял в грижа и готовност за жертва. Да, Ти беше жертвал младост, сили, здраве, беше се покрил с петна, беше блед и посърнал. Ти беше готов да прелееш кръвта си в жилите на това малко късче месо, отхранено от Твоите гърди. Най-малката мисъл за възмездие би Те обидила до кръв — ти не познаваш израза „възмездие“.

Познах Те и в мене. Ти преливаше гърдите ми — и човека, когото щях да целуна беше безразличен, невинен бедняк. Аз не го целунах. Аз го потупах по рамото и Му казах; „бъди здрав и радостен, мой герой!"

Той също Те позна. Защото се засмя и забрави за минутка болките си.

И колко е хубаво, когато Те позная!

Cт. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

БИБЛИОТЕКА „В О Д О Л Е Й“. Ето една библиотека, която най-горещо препоръчваме на тези, в които жаждата за знание и интереса към тайните на природата са будни. Има човешко знание. Има и Божествена Мъдрост. Първото, колкото самохвално и блестящо външно да е, както го виждаме днес, все пак е бедно, ограничено, незначително. То се намира в книгите, теориите, ученията, хипотезите. Второто е светлина без сенки, безграничен простор, неизчерпаем извор, отдето жадния черпи истинско знание. Тя се намира в живата Божествена книга на природата, автор на която е Бог и чиито писмена, смътни, неясни на пръв поглед, могат да оживеят за този, който истински търси.

Навред около нас, в самите нас, са начертани с дивно умение тайните знаци и букви на природата, които са пълни с величествен смисъл. Всяка една резка, всяка форма, всяка линия и проява, в нас и около нас са израз на една истина, въплъщение на един духовен закон. Нищо не е без смисъл, нищо не е случайно, нищо не е резултат на слепи, несъзнателни сили. Всичко в природата е разумно, съзнателно, пълно с смисъл.

Като повече или по-малко успешни опити да се проникне и изучи тайния смисъл на великата Божествена книга — природата, започвайки от нейната азбука — външните материални форми — съществуват редица окултни науки, с които библ. „Водолей“ иска да ни запознае. Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за почерка" и т. н.

Наистина, никак не е чудно, че болшинството от нашата интелигенция посреща все още с насмешка окултните науки. Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора. Заслепени от неговия фалшив блясък, тям е приятно да затварят очите си пред фактите и да отричат безогледно това, което не може да се побере в тесните рамки на материалистическия мироглед. Днес хората са роби на една илюзия, на една вредна и плитка лъжа: материализма. Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата. Но първите проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината.

Библ. „В о д о л е й“ ще даде на първо време три книги: 1) Хирология от Вреде, 2) Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето — от Д-р Гастон и Д-р А. Дюрвил 3) А с т р о л о г и я от Сефариал. На абонати всека книга ще струва 30 лв. Който се запише за трите, може да внесе сумата на два пъти по 45 лв. Срока за записването е най-късно до края на Януарий.

Адрес: В. П а ш о в , ул. „Оборище", 24 — София за библиотека „Водолей".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

ПРИСТИГНАЛА е в София, като гостенка на Бялото Братство в България г-жа Агнес Хофман от Амстердам, Холандия. В салона на Братството на „Изгрева", тя е държала сказка на тема „Идването на шестата раса".

В. БРАТСТВО се изпраща всекиму, който пожелае и изпрати адреса си в редакцията.

Фонд в. Братство

П. Еп. 100 лв., Гена ... 100 лв., X. 100 лв., Ст. К. 200 лв., С. К. 250 лв.

Печатница Ив, Калименов — Севлиево,

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×