Jump to content
Ани

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2

Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2

15 декември 1928 год.

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска.

Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево.

* * *

Сърдечно благодарим на всички, които се отзоваха на поканата ни, подкрепяйки в-ка с доброволни вноски. Благодарим и за хубавите пожелания и приветствия, които ни се изпратиха от много места. Благодарим и на тия, които пожелаха да получа-ват и четат в. Братство.

Ний даваме и вземаме свободно: по закона на Любовта! Това е нашата любов, която ние изпращаме на нашите читатели, заедно с нашето вестниче, и взамяна на това, получаваме техните симпатии и подкрепа в форма на материални жертви.

Едничката цел, едничкият смисъл в съществуването на в-то Братство е да влее поне малко, малко повече любов в живота, в света. Ако то не изпълнява своята задача, то не заслужава твоята подкрепа, читателю! Ако то не може поне малко, поне с капка радост да стопли сърцето ти, — то не ти е нужно. А ако то, съзнателно или несъзнателно, спомага за увеличаването на омразата, на разделението, на злото, — о, нека тогава то умре! Ний първи, неговите инициатори, ще хвърлим шепа пръст на гроба му!...

Жива е Любовта! Жива е Любовта, която извира от Бога! Нека тя, а не нещо друго даде живот на нашето вестниче.

в. Братство

Съдържание:

Великият принцип

За радостта от жертвата (П л а м е н)

Братя човеци - събудете се! (Konrad Nell — Berlin)

Младежки колона: ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ, Писмо второ,

За индивидуалността. (Л. Л.)

Към тебе (Стеф.)

В дъното. (Oriono.)

Щастието. (Oriono.)

КНИЖНИНА

ВЕСТИ

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Великият принцип

Да обикнеш Бога с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си на тоя закон висят Писанието и пророците.

Един прекрасен царски син написал Великата Книга на Живота. В него се влюбили две царски дъщери. Едната изразявала любовта си към него като носила навсекъде портрета му, по цял ден го целувала и му направила параклис за да му служат хората. Другата взела Книгата на Живота, която написал царския син и, от любов към него, се заела с изучването й, като се стараела да прилага всички нейни принципи. Започва да посещава болни, да помага на страдащи. Така тя проверявала всичко писано в тази книга и още повече обиквала царския син; защото виждала добрите резултати на неговото учение.

Тези две царски дъщери образували два различни култа. Култът на едната царска дъщеря ще видите изложен в храмовете на всички религии по света. Другият култ се среща дълбоко заседнал в сърцата на някои хора, които прилагат принципите от Великата Книга на живота, често даже без да знаят, че служат на някакъв култ.

Нека всички разберем правилно втория начин на проявление Любовта към царския син и да го прилагаме в живота си за наше и за това на другите благо.

по Д.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За радостта от жертвата

Живеем дни на безподобна гоненица за повече удоволствия, повече радости, повече щастие. Един през друг, хората братя бързат, застигат се, надпреварват се, минават през труповете на своите близки, стъпкват с нозе чуждото щастие, чуждите радости, чуждите удоволствия и — отминават. В безпощадната гоненица не се признава никакъв морален закон, никаква предварително определена линия на поведение и отношение към ближния. Всеки гледа да те блъсне, да то премахне от пътя си, за да сграбчи той „щастието“, за да сграбчи той удоволствието. Такива са отношенията между личностите, и, поради това, същите отношения са въведени и царуват между обществата, организациите, партиите и народите. И всеки тича, всеки блъска, всеки говори само за права, иска права, а никой не помисля за задължения.

И какво не са направили хората за доставяне на повече удоволствия! Какво не са измислили за да задоволят желанията си, за да достигнат тъй дълго търсеното щастие! Всевъзможни удобства, всевъзможни открития и усъвършенствания, които правят по-леки грижите за живота, всевъзможни пътища, по които се доставят хиляди и хиляди удоволствия са измислени и употребявани. И що?

— Щастлив ли е човека? Радостен ли е той? Насити ли се на удоволствия? — Цялата съвременна действителност казва: не! Зачестилите навсякъде самоубийства казват: не! Охраненото лице на капиталиста, по което се чете неутолимата жажда за все повече и повече богатства, казва: не! Изпитите очи на експлоатирания, в които се мяркат пламъчетата на злобата и жаждата за отмъщение, казват: не! Трескавата бързина, с която власт, сила и богатство имащите гледат да използват днешния ден, скритата тревога в душите им, страхът пред бъдещето, казват: не! Даже и в песнит, в увеселенията, в различните удоволствия и забавления ще намерите скрита дълбоко една неудовлетвореност, един постоянен духовен глад. И в смеха ще чуете да прозвучават нотките на болезненост и неискреност. И в усмивките ще намерите фалш.

Защо?

Защо тази липса на щастие? Защо тази липса на истинска, пълна радост и тази болезнена жажда за опиващи удоволствия? Защо е тази неудовлетвореност, този вечен глад и тази вечна жажда у богати и бедни, у силни и слаби, у учени и прости? . . .

— Хората, без сами да съзнават това, са се надвесили над соленото море на живота — на грубия, животинския, егоистичния живот, с настървеност, с болезнена жажда гребат с пълни шепи и пият солената морска вода и — искат жаждата им да бъде утолена! Хората ядат и пият, задоволяват чувствата си, удовлетворяват инстинктите си, а душата им е вечно гладна и жадна, вечно неудовлетворена! И те искат да бъдат щастливи? Те мислят, че така могат да бъдат щастливи ? ! ... О! Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой!

Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!...

Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой.

*

Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората!

— Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението! Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния Огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувстват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото Любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко!

Няма радост по-голяма от радостта да даваш! Това не е теория, а факт, реална опитност, преживяна и проверена хилядократно. Иначе не би било възможно съществуването на хилядите мъченици, на хилядите пионери на човечеството, живели и умрели за своите идеали!

Дай, и ще ти се даде! Дай, и ще получиш стократно. Дай, и из незнайните глъбини на Духа ще протече в сърцето ти такъв буен поток от радост, че всичко в теб и около теб ще се засмее и запее, и ти сам ясно ще видиш, че това, което си дал, е някаква нищожна троха, а това, което получаваш, е по-ценно от всичките милиарди на света!

Но дай искрено, дай от сърце, дай без да очакваш награда. Истина ти казвам: — ако ти така даваш, то още същия момент получаваш хилядократно своята заплата, която е еднакво реална и трайна и на този и на онзи свят! Хората пият горчиво-солените води от морето на егоистичния живот — и искат да бъдат щастливи! Те искат само да вземат, а търсят щастие и покой! Няма да намерят щастие и покой! Няма да бъдат щастливи!

Защото щастието, утехата и покоя са достояние само на тези, които познават радостта — да даваш!

П л а м е н

La egoistaj gojadoj similas al sala maro: la homoj trinkas, sed restas ciam soifantaj. Nur la ameca sindonemo povas malsoifigi Ja homan animon!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Братя човеци - събудете се!

С късогледи, сънливи очи вие вървяхте до сега в живота. Вие виждахте само вашата болка и вашето нещастие. А видяхте ли вашето величие? Знаете ли, че сте безкрайно по-велики, отколкото сте си го мислили? Знаете ли за колко много сте си виновни вие сами? Знаете ли силата на добрите мисли? Знаете ли, че ние не сме чужди един на друг, а че сме неразривно свързани? Хвърляли ли сте поглед в дълбочината на вашата душа и в тая на вашите ближни? Знаете ли смисъла и целта на вашия живот? Или газите от удоволствие към удоволствие, опивайки се, само и само за да нямате нужда да мислите? ... Вижте себе си в лицето! Всеки носи своята болка, колкото и хубава да бъде маската му понякога! Вие мислите, че тя може да се прикрие с лак, с обществени форми и с хубави дрехи! Но има един, който не позволява да бъде излъган. . . това сте вие сами! Всичко си има свой край — а също и вашата собствена лъжа. И тогава?...

Оставете всевъзможните форми, откажете се от богатството, което ви донесе само сиромашия и станете отново човеци! Помогнете да съборим стените, които ни разделят! Да повярваме отново в доброто в човека! Помогнете да изградим нашия храм на Любовта! По-хубава от всички прелести на света, по-прекрасна от всички небесни царства, е вашата Любов!

Konrad Nell — Berlin

Per ekstera Sajnado kaj belaj pozoj vi ne povas eltrompi unu: vin. mem Viaj ricajoj alportis al vi nur malricecon. Helpu konstruigi nian templon de la Amo, la plej granda beleco en la mondo!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Младежки колона

ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ,

Писмо второ,

Накъде да тръгне младежа, който току що пуска в бурното море на живота своята лодка и когото примамват сладките гласове на толкова очарователни сирени? Накъде да тръгне, когато от всички страни го зоват всевъзможни партии и организации, църкви и религиозни общества, идейни течения и професионални сдружения? Кому да служи? Кому да посвети живота си? На кого да даде силите си? - Та не са ли това идоли, идоли, които хората са издигнали до степента на богове и тям служат, тям се кланят? Не са ли това секти — отклонения от единната религия, подразделения на единния живот, за когото отделни партии, народности и църкви не съществуват?

Пази се, младежо, от идоли, и не се привързвай към форми — не ставай роб на външното, колкото и красиви да бъдат украшенията му. Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе! Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си! Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо. Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш! Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си. Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“. Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат. Там ще намериш този, когото си презирал и ще видиш, че той еднакво като тебе, носи искрата Божия в сърцето си!

И тогава тъй жалки, тъй смешни, тъй дребнави ще ти се видят всички тези подразделения на неделимия всеобгръщащ живот Тъй безсмислена ще ти се стори борбата против когото и да било. Тъй безцелна — сляпата привързаност към всички тези форми! Тогава в миг ще падне, ще се стопи заблудата на твоя ум, че ти си нещо смъртно, нещо временно, нещо на което смъртта завинаги ще сложи край. Ти ще знаеш, ти ще чувстваш, ти ще виждаш, че си безсмъртно същество, дошло на земята - училище да се учи и усъвършенства. Ти ще разбереш, че едничкия смисъл на твоя земен живот се състои в това да се стремиш към Бога. Нему да служиш, а не на своята секта. И да Му служиш в дух и истина,- а не в тази или онази ограда. Тогава ти ще узнаеш, че няма българи и турци, сърби и гърци, немци и японци, а има синова на Бога; че няма православни и сектанти, католици и протестанти, мохамедани и будисти, а има човешки души, които еднакво търсят Бога, и които, по различни пътища, се стремят към една и съща цел.

При кого да отидем? Към кого да се привържем? Кому да служим? — На Бога! На Безграничната Любов, която обгръща всички и всичко. Ней да отдадем силите си! Ней да посветим живота си!

И когато искрено решим така именно, в дух и истина, да служим, без да делим хората на наши и ваши, Той, вездесъщият небесен Баща ще ни посети и тихо ще ни прошепне, че всяко нещо, което сме сторили на по-малкия си брат сме сторили и Нему, и че пътят на служене Богу е служенето на ближния.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За индивидуалността.

Днес хората говорят за индивидуалния живот като за нещо положително... Но ако вие стоите до масата си в своята стая, мислите ли, че сте сам? Хиляди пъти в час сменуващата се потенция на електрическия и магнегическия океан със своите течения, влияни от слънчевите петна, напрежения и гравитации, изменят всекиминутно онзи основен фонд, върху който стават всички биохимични и физически явления, които съставляват нашия нервен и физиологичен живот.

При това тялото ни трепери от студ или е отпуснато и изпотено от топлина; чужди радости или скърби, силни мисли, светли или тъмни, по невидими пътища прескачат и пълнят сърцето ни и главата ни; живота на любими или омразни, като вечно колебаещи се струи се прелива или отлива в нас или от нас към тях — и обратното — с всяка мисъл, която отлитва към тях, с всяка мисъл, която те ни пращат ...

Като че ли сме станции, на които спират много тренове с хиляди пътници — и от които тръгват също тъй много по всички посоки ! ...

Колко cтpaнно е наистина да се мисли човек, че е сам, че живее сам, че може някой момент да бъде сам ! ...

Само невежеството и ограничението може да поддържат такова погрешно мнение.

Л. Л.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към тебе

Аз те познавам.

Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в село или в град, в колиба или в дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен.

Аз те познавам. Защото познавам себе си. А ти си мой брат — капка от същата вода, от която съм и аз.

Ти си душа, която се стреми към светлина, към радост, към щастие.

Ти си лъч от неизмеримото мирово съзнание, попаднал в тежкото училище, наречено Земя.

Ти страдаш, огъваш се в нужди — материални и духовни — ти си всеки ден в долината на противоречията. Ти често губиш целта на живота пред очите си, стъписваш се отчаян и питаш: „та нима това вечно тегло е животът? Нима за това се родих? Нима няма никаква цел в него? Нима в това море няма пристанище?“

В тия минути, ти отпущаш греблата, оборваш глава на длани и плачеш. А после пак — вдигаш глава и почваш да гребеш — макар и без надежда за пристанище.

Аз зная, че това е така, защото съм го преживял!

Пътят, по който ти вървиш, е вървян и преди нас с тебе. Опитни мореплаватели са минавали по него и те го познават И когато вълните ни подхвърлят като орехова черупка, когато слабата ни лодка пращи до счупване, когато се знаем че сме сами, без надежда да видим някога покой, те ни казват: „все пак, има пристанище, има покой и радост!“

Те няма да гребат вместо нас — не — усилията ще си бъдат мои и твои. Те само ни казват: „Смело напред! Има пристанище! Гребете!“

Ти не вярваш? — И имаш основание да не вярваш! Окото не се избистря отведнъж. Аз също не вярвах. Само сърцето ми пееше и ми се чинеше, че е почнало да се съмва.

В палат или в колиба, беден или богат, в коприна или в дрипи, — еднакво страдащ мой брат, чуй ме и — пак не ми вярвай: има пристанище!

Стеф.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В дъното.

Живот, като водата: тече!

Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото спокойствие.

Вълни — идат, заливат, минават.

Там е спокойно, радостно, светло, уютно. Животът в своята ядка е такава радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг. Дните и годините в него имат друга мярка.

Душата се потапя в неговите глъбини, чувства широта и нежното галене на неговото скрито дихание.

Някога над нея плисне сияние, обкръжи всичко и го залее с мека, сребриста светлина. Всичко е тогава любов, светлина и радост. И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слънце застила земята и прави далечното — близко и близкото — далечно.

Живот — вода — тече.

В неговото дъно е спокойно, тихо, радостно.

И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури.

На дъното е тихо, спокойно и радостно.

*

En la profundajo de la vivo estas sencesa Paco kaj Gojo.

Oriono.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Щастието.

Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията, — колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото, настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това ... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше.

Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото, вместо Тебе, те улавяха разочарование.

А ти си било тъй близко до мене — мое Щастие!

Беше празник деня на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро — аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата — светло, чисто, сияйно, усмихнато, придаваше смисъл и стойност на моето съществувание! Душата ми пееше. Така пее морякът, когато съзре в далечината силуета на родния бряг — след дълъг път и много бури.

Моя майко, моя светлина, мое Щастие!

*

En mi mem mi trovis la delongesercitan Felicon. Gi eksprucis el mia propra animo kiel nimfo el la akvajo kaj, ridetante, donis sencon al mia ekzistado.

O r i o n o

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

ЖИТНО ЗЪРНО, мес. списание, год. IV. кн. 6 — 7 абонамент 60 лв. годишно; адрес: Оборище, 24, — София.

Особен интерес в тоя двоен брой представлява статията (продължение от бр. 5) на Л. Лулчев за „Земетресенията и тяхното предсказание". Базирайки се върху положенията, че изолирани явления в природата не съществуват, върху многократно наблюдаваната зависимост между слънчевите петна и различни явления на земята (която в същност представлява особен род електромагнитно въздействие на слънцето върху земята), и върху това, че човек е също така един силов център, от когото изхождат най-разнообразни електромагнитни влияния, в зависимост от неговия духовен живот, автора води мисълта на читателя до заключението, че дисхармоничният духовен живот на човека, изпращайки съответни влияния, нарушава хармонията в природата и причинява различни катастрофи от рода на които са и земетресенията. С други думи, между духовния живот и физическите явления съществува една тясна връзка, причинна зависимост, или, както казва г. Дънов: „Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, поставени под някоя канара, я разрушават. Достатъчно е само да се тури запалката на тези вещества и всичко над тях хвръква във въздуха. Така се произвеждат и земетресенията.“

НАЙ-НОВИТЕ излезли от печат беседи от Учителя на Бялото Братство са:

ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО и ОБЩНОСТ — цена 15 лв.

ПОЛОЖИТЕЛНИ и отрицателни черти на човека — цена 10 лева.

ГЛАС ОТ ГРАДА, цена 5 лева.

Доставят се от: В. Пашов , ул. Оборище, 24 — София.

Получени са в редакцията:

Стопански преглед и домакинство, — списание съдържащо най-разнообразен материал по стопански въпроси, адр: Книгоизд. „Ново време“ — Търново.

Сп. Нашето Дете, в. в. Общ. Трибуна, Народно Огнище, Женски Глас.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

В последната си книга: „Светлина от Горе“ — италианската писателка Лаура Диана Легранж говори за Учителя на Бялото Братство, като за един от малцината днес присъстващи на земята Учители на човечеството, които са дошли да му дадат потик към нов живот и чието идване ознаменува началото на една нова ера в историята на човечеството.

В-к Братство се изпраща всекиму, който пожелае и съобщи адреса си в редакцията.

Доброволни помощи за в-ка се изпращат не същия адрес.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×