Jump to content
Ани

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3

Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3

20 януари 1929 год.

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска.

Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево.

* * *

Съдържание:

Да бъдем ...

Икономическа или духовна криза? (Plamen)

Вегетарианство и месоядство.

ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ

Тъмнина и светлина. (по Во-У i n-Ra.)

Островът на спасението.

Мисъл.( Орионо.)

ВЕСТИ

КНИЖНИНА

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да бъдем ...

„Бъдете съвършени ... “

Христос

Диамантът и въгленът са един и същ елемент в различни състояния. Въгленът може да стане диамант. Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила.

Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина. Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък! Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са порив към най-възвишеното и най-благородното.

А защо ни трябва знанието? — То е светлината на ума и осветлява Пътя, по който душата трябва да върви. Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта? — За да украси живота, да му даде вътрешно съдържание и интензивност. Истината ни дава свободата да го преобразим според техните методи, а Страданието вечния импулс да търсим съвършенството.

До нас трябва да се допре най-напред Свещеният Огън на чистата, Божествена Любов, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, в която живее Свещената Истина и която знае да служи, да се жертвува безкористно и беззаветно. Всички съмнения, подозрения, недоразумения, омраза, недоверие, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и трябва да бъдат изгорени в Свещения Огън на Любовта. И тогава човешката душа ще засияе в своята първична, Божествена, брилянтна светлина.

*

La homa animo devenas el la Dia Spirado. Gi estas nobla stono el la Diregno. La karbo gin malpuriginta estas eksterajo, el kiu la fajro de la Sufcrado kaj del’Amo preparos brilianton.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Икономическа или духовна криза?

Още не са стихнали в света повсеместните оплаквания от кризата — криза стопанска, икономическа, финансова. Криза, причинена от недостиг и липса на средства за съществуване и производство. Криза, която сковава волите, убива надеждите и помрачава разума. Криза — „икономическа безпътица“, „финансов застой“, „стопанска разруха“ — за непосредствена причина на която се сочат, и с право, войните. Все още името на кризата продължава да бъде на устата на всички. Нейният натиск не е престанал да се чувствува. Печалните резултати, нейни следствия, са навсякъде около нас.

Но да се вгледаме с по-проницателно око в живота и да се опитаме да отговорим на въпроса: кой създава кризите, коя е основната, дълбоката причина за тях, кой обуславя тяхното по-силно или по-слабо разрушително действие и — кой може да ги премахне?

Господар на живота, творец на едни или други съдбини, повелител, цар на материята и на материалните условия — това е Духът! Човешкият Дух или, по-право, Божественият Дух в човека и в живота въобще е оня велик Майстор, който по свое щение и умение моделира материята и материалните условия, като им дава безброй разнообразни форми и оттенъци, като създава от едни условия — други, и от едни форми — други. Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински пориви, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум.

Коренът на всяко нещо, това е Духа! Той лежи в основата на всяко явление и форма, като

тяхна невидима, скрита причина и същност. Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал.

А що е криза? — Кризата в обществения или личен живот е непосредствено следствие от безпътицата на духа,

Човешкият дух е все още дете — Божествено дете, дете с огромни, неизчислими заложби, но, все пак, — дете. Дете, което някога, след своето възмъжаване, признаците на което се вече забелязват, ще съгради Царството Божие на земята, но което досега си е само играло — правило е опити — и все още продължава да си играе със своите дървени къщички и куклички. И по някой път, по стар навик, незадоволено от това, което е направило, то почва да чупи и хвърля: то изпада в безпътица!

Една подобна безпътица, в която бе изпаднал човешкия дух, беше и последната световна война. Всички видове кризи, които се чувстват днес, се дължат на тази безпътица, която все още продължава да владее известни среди.

А всяка една криза може да бъде превъзмогната само с усилията на Духа. Стопанските мероприятия, усъвършенстванията в областта на икономическия и духовен живот са само пипала, инструменти, които се създават от Духа и чрез които той работи за излекуване на болките и раните, които сам си е нанесъл.

Като е тъй, ясно става, че икономическа криза, като нещо самостоятелно, не съществува и не може да съществува. Има само духовна криза, а всичко останало е нейно следствие.

Какво тогава липсва на хората? Продукти, средства за производство, сурови материали? — Но всичко това е резултат на човешкия дух, който го създава с помощта на своите инструменти — ум и воля — и пред когото има безграничен простор за действие и творчество. Материалните условия са нещо второстепенно и третостепенно. Те са само следствия от нещо съществено, нещо от първостепенна важност, към което трябва всички да обърнем погледа си.

От какво се нуждае животът? От какво се нуждаят хората? — Tе се нуждаят от дух, от творчески, непобедим дух, който сече прегради и превъзмогва препятствия и трудности изпречени на пътя му. Tе се нуждаят от дух на инициатива и самодейност, които ще поправят повреденото, ще обработят необработеното, ще съградят новото, което се изисква от живота и ще създадат за човека едно смислено съществуване.

Tе се нуждаят от ум, който да хвърля светлина напреде им и да им посочи правия път към възход. Те се нуждаят от воля, която неуморно, настойчиво да работи за реализирането на веднъж набелязаната цел. Tе се нуждаят от сърце, което да люби и в светлината и топлината на своята любов да даде радостен и красив облик на света, без което всичко останало губи смисъл и се превръща в „суета на суетите".

Умът, сърцето и волята, това са тези могъщи инструменти, чрез които човешкият дух твори по един или друг начин живота. Те са донесли и много зло, защото човек ги е употребявал неправилно, развивал ги е нехармонично или ги е оставял да ръждясат, но пак те са единствените средства, чрез които духа ще се наложи на материята, ще превъзмогне злото и ще сътвори от живота един реализиран блян.

Ето защо, когато дойде при вас някой, та ви каже, че „няма условия“, че съществува „икономическа" или друга някаква криза, опитайте се да пробудите духа в него и вие ще видите, че „условията" и „кризите" са играчка в ръцете на пробудения, всемогъщия творчески дух в човека; вие ще видите, че, в своята същност, кризата е била само духовна!

Братко и сестро! Стига оплаквания, стига хленчения пред живота и неговите тежести, стига въздишки и проклятия! — Животът е в нашите ръце! Съдбата ни е дело на ръцете ни! От нас се иска само работа. От нас се искат усилия и жертви!

А Пътят е пред нас! Слънцето на идеала грее над него! И Божественият водител — Духа, е готов да разпери крилете си! — Да се обърнем към него. Него да призовем на помощ. На него да се уповаем!

И тогава безцветния, безсъдържателен и скучен живот ще се облече в красота и радост, ще процъфти пред очите ни с краските на дъгата.

*

Братко и сестро! — С дух ще победим! С дух ще направим живота ценен! С дух ще достигнем това, за което до днеска сме само мечтали!

Защото Духа е Царя на живота и Господаря на света, а материалните условия са играчка, с която той се разпорежда както си иска!

Защото няма граници за силата на Божествения Дух в човека!

И защото: ще речем — и ще бъде!

*

La Spirito estas Reganto de la materio. Gi kreas la cirkonstancojn kaj regas ilin. Рог sia libericgo, la homoj bezonas nek kapitalojn, nek psevdosciencon, nek la forton de la armiloj, — nur la cionvenkanta Spirito liberigos la homon kaj kreos novan, felican mondon.

Plamen

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вегетарианство и месоядство.

Отношението между месоядството и канибализма (човекоядството) е същото, каквото е между вегетарианството и месоядството. Каквито чувства преживява съвременният европеец, когато се говори за диваците, които убиват и пекат други човеци, преживява също човекът на новия морал пред накачените на специални куки, в специални дюкяни, от почтени братя-човеци, обезглавени агънца.

Традицията е мощно инертно колело, от чийто размах е много трудно да се излезе. За диваците, които са свикнали да ядат човешко месо, ще се струва много странна християнската проповед за любов към ближния от страна на някой мисионер. Европейските народи си представят с ужас жестоката гледка на човекоядството, което за диваците е най-приятното увеселение.

Традицията на християнските народи е създала такава броня върху съзнанието им, че етичните съображения на вегетарианството звучат в техните уши смешно. За тях е напълно естествено и съвместимо с морала да се извие главата на вола, кравата, телето, агнето, да се забие ножа в шията им и да се изядат. Колкото очевидна да е пълната прилика между канибализма и месоядството — като остава само една разлика в степента — съвременното човечество не позволява да му се говори за етично вегетарианство.

Нека други говорят за хигиенично, диетично, здравословно вегетарианство. Ние тук ще кажем само следното:

Никой не може да твърди, че работи ефикасно, искрено и предано за облагородяването на човечеството, без да се откаже безвъзвратно от каквато и да било месна храна.

Никой не може да разчита да развие висшите дарби, за които е способна човешката душа, да направи сложната еволюция от човека-животно до човека-Човек, без да се откаже от пропитото с предсмъртния ужас месо на живите и близки до човека по съзнание животни.

Никой не може да се доближи до великата, безкрайна хармония и красота, които се крият в сърцевината на Природата, докато носи в себе си тежките наслоения от ропота против бруталното насилие, стенанията и нямото проклятие на своите младши братя.

Вегетарианството не е целта на духовната еволюция на човека и човечеството. То е само неин предговор и — conditio sine qua non.

*

Vegetarismo estas nepra kondico por la spirita evoluado de la homo.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПИСМА ДО ЕДИН МЛАДЕЖ

III.

За кого ти живееш? ...

За кого ти живееш? … Приятелю мой! — за кого за какво, наистина, ти живееш? …

Пари? ... Материални богатства и земни съкровища, — дали те са, и дали те могат до бъдат идеала и целта на твоя живот? ... Хорски почести и слава, одобрения и похвали, висок пост и громко име — дали те заслужават усилията, употребявани за достигането им, дали те заслужават да ги дириш и прахосаш живота си по тях? . .

За какво живее човек? — За да насити плътта си? За да нахрани и облаче тялото си? За да си съгради и живее в хубаво и удобно жилище? — С една дума, да потвърди факта че живее, че се е родил, като продължи съществуването си и рода си?

Няма човек без идеал. Човек не може да живее без идеал! Отнемете идеала на живота във вселената и стрелката от часовника на вечността ще покаже — смърт! Отнемете идеала на човека, и той ще умре, ще се самоубие! Нито един миг не може да живее той без идеал. Единствената причина, поради която той надживява разрушението на своя идеали е тази, че една невидима, по незнайни пътища работеща ръка, заменя моментално стария, погиващия идеал с нов, извиквайки към живот в съзнанието му една нова, светла идея, която, колкото и малка да е, е истинската му опора в живота.

Без идеал живота е невъзможен — безсмислено е да се спори по това — но въпроса е: къде и в какво именно човек да намери и закрепи своя идеал! Към коя цел да отправи стремежа си! За какво да употреби силите си!

Приятелю мой! — за кого и за какво, наистина, ти живееш? — За себе си — за да се обезпечиш материално? Да наредиш съществуването си така, че винаги да имаш достатъчно хубава храна, облекло по последна мода и възможност да вкусваш изобилно от „сладостите на живота"? — Да приемем, че всичко това си има своето място, — но нима то може да бъде идеал на твоя живот? Нима то може да даде удовлетворение на духа ти?

Но за какво тогава ти живееш?

За близките си — за жената и децата си, за родителите си? За отечеството си — за земята, която те е родила и отгледала, тебе и дедите ти? Или най-после за някоя партия или църква? — Всички те, може би, заслужават твоите грижи, но нима ти, Божественият Дух, ще трябва да си създадеш идоли от тях; нима ти, скъпоценният бисер от Царството на Бога ще си поставиш за идеал нещо земно; нима ти, вечната искра от Божествения пламък, ще потърсиш топлина от земни слънца?

Истина ти казвам: има нещо, което стои над всичко това, което е единствено способно да хармонира всички тия неща, и което е: да живееш за всички! или, на друг език казано, да живееш за Бога.

Както отделната клетка от нашето тяло не живее за себе си, а за цялото и при все това никога не остава в нужда, защото цялото се грижи за нея, така и ние, като отделни клетки от тялото на Всеобгръщащия Бог, трябва да живеем за Него, да живеем за всички клетки в този грамаден организъм, изпълнявайки добросъвестно ролята, която ни е дадена, без да се страхуваме, че ще изпаднем в лишение.

Ти ще живееш за всички! И когато започнеш да живееш така, всички ще започнат да живеят за тебе и тогава ще се сложи началото на Великата Хармония на новия живот, за когото хиляди години наред копнеят пробудените души!

Има само един път, по който може да се постигне щастие за всички. И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие:

да поставиш благото и интереса на Цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес.

Иначе няма да достигнеш щастие за себе си, нито за ceмейството си, нито за партията си, нито за народа си.

Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако другите са нещастни! Има един велик закон в cветa, който работи така, че ще направи днес или утре тяхното нещастие да връхлети на теб! Твоя народ не може да бъде щастлив, велик и независим, ако околните народи са нещастни, унизени и поробени — защото yтре тяхното нещастие, тяхното унижение и робство ще връхлети върху него.

И ако ти обичаш себе си, ще трябва да търсиш своето щастие в щастието на всички! И ако ти обичаш народа си и отечеството си, ще трябва де търсиш тяхното щастие само в щастието и величието на всички народи и всички отечества! Иначе няма да намериш щастие за себе си! Иначе няма да достигнеш щастие и величие и за отечеството си!

A всеки, който със сила, с насилие и грубост иска да достигне своето или на отечеството си щастие, той, без сам да съзнава, копае своя собствен гроб, копае и гроба на своето отечество!

Вярно ли е това? — Цялата писана и неписана, помнена и незапомнена история не представлява нищо друго, освен непрекъснато свидетелство и доказателство на това.

Защото хората още не са могли да разберат, че е невъзможно егоистичното щастие, че законите на живота не позволяват това. Защото те все още продължават да си създават идоли от своята собствена личност, от семейството си, от партията си, от религията си, от отечеството си и, вместо да ги възвеличат, ги провалят и изгарят на жертвеника на своето собствено безумие.

До кога ще бъде това? Не е ли достатъчен досегашния горчив опит? Не е ли времe да направим съдбоносния поврат в своя личен живот, който ще бъде такъв и за живота на цялото човечество?

Приятелю мой! За кого и за какво, наистина, ти живееш? ...

Само тези, които се борят и страдат поради злото, което напира в самите тях, които — победени — отново започват борбата, и — паднали — отново стават на нозете си, в непрекъснат стремеж към Чистотата и Любовта — само те ще достигнат просветление и само те ще получат ново сърце, — родено в огъня на страданията, изгарящи старото, нечисто и порочно сърце.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тъмнина и светлина.

Тъмно е около мене!

Къде да намеря светлина? Макар едничък лъч от нея?

А и съществува ли изобщо някаква светлина?

Един адски глас отвръща на моето дирене: — „Суетен глупец! Родена в тъмнината, една цепнатина в безкрайността на тъмнината, си играе с теб! Не забелязваш ли, че даже твоя сън за светлината е само шега на твоите желания?

„простирай ржцете си колкото искаш, но и не помисляй даже, че ти е oтредено да намериш светлина".

— Ах, значи Светлината е една заблуда?

Значи лъжлива е надеждата да намеря светлината?

Значи — лъжа е било това, що ме е теглило към Нея?

Но ето: аз чувам и друг един глас. И спомни ми той за моите младежки години, когато аз любех и вярвах в любовта.

Безгранично, нежно чувство възкръсна с прежната си сила в измъчените ми гърди.

Ще посмея ли пак да се подиграя с него и да му се надсмея, както понякога правех? И то — за да търся светлината!

Аз тръпна. Аз слушам гласа — и сърцето ми ускорява своите удари като сърцето на дете, дочуло гласа на майка си. Тиха, далечна песен, стара, като света и все пак — вечно свежа —пълни наболялата душа с радост:

„Който иска да познае Светлината, трябва да възлюби! Защото майката на Светлината е Любовта!“

Аз падам на земята като повалено от бурята дърво. Аз слушам просълзен. Дълбока, прекрасна, нежна радост ме прелива. Сълзите текат и аз не ги спирам: колко отдавна трябваше да се наплача!

Аз отново обичам!

И стана светло около мене.

по Во-У i n-Ra.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Островът на спасението. Мисъл.

Островът на спасението.

Шуми животът, като разбунен океан. Шуми той от воплите и стенанията на близки хора, от сподавените проклятия на потъващи удавници...

И аз сам преживях ужаса на корабокрушението! Немощната ми лодка се разби. Това бях — самият аз! Едничкото, което ми остана, беше една лопата и — мощната жажда за повече живот.

Нещо смътно блазнеше душата ми. Някакъв неясен спомен, някакво чудно видение, озарило я в миг и потънало в страшните вълни. То беше чуден, издигащ се из тъмните кръгозори остров. На него блестеше величествен, стъклен замък. И всичко беше озарено от слънчево сияние, от тиха, мека светлина. Там ме очакваха любими хора и се молеха за мене.

Мираж ли беше? Или пробудено, приказно сказание? Или беше бълнуване на обезсиления мозък? Не зная!

Знам, че едната мисъл за тоя остров ми даваше сила. Мишците ми се свиваха с неподозирана мощ. А никакъв неотразим глас повтаряше в душата ми: „Греби, греби, греби!“

Мисъл.

На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади. Тя помилва душата ми и й пошепна нещо. Какво беше то — не помня. Тя се наведе, целуна смръщеното чело и — отлетя.

Душата ми остана като преди: грижи, грижи, грижи!

Но един смътен спомен остана в нея. Някакво тихо, необятно, радостно чувство.

И носи се то през цялата сивота и тревоги на деня: дълбоко заседнала, тиха радост.

Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение.

А нейното благословение е — радост!

Мисъл.

На гости ми беше малка, светла мисъл. Чиста, ефирна, тя приличаше на фея, която нагазва сутрин покритите с роса ливади. Тя помилва душата ми и й пошепна нещо. Какво беше то — не помня. Тя се наведе, целуна смръщеното чело и — отлетя.

Душата ми остана като преди: грижи, грижи, грижи!

Но един смътен спомен остана в нея. Някакво тихо, необятно, радостно чувство.

И носи се то през цялата сивота и тревоги на деня: дълбоко заседнала, тиха радост.

Фея посети ливадата на душата ми — обременена от своя кръст — и й донесе своето благословение.

А нейното благословение е — радост!

Орионо.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

Бялото Братство в странство.

Швеция. В редакцията на есперантската библиотека „Nova Kulturo“ (която издава беседите на Учителя) е получено писмо от Андерс Розенберг, — Швеция, от което даваме следната извадка :

„ ... Познавам добре (а също и харесвам) Бахаизма; познавам религията „Оомото“, философските системи на индусите, но нищо не е, според моето мнение, тъй ясно и изразително, както учението, доколкото го познавам, на нашия Учител Дънов. Както от дълги години съм повтарял и практикувал: „Обичай — и ще живееш без мъка и ще разрешиш всичките въпроси на живота“ — така също нашия Учител ни учи ...

Б. Р. Андерс Розенберг е един от първите, които се отзоваха на апела за издаване беседите на Учителя на есперанто, като още тогава, с първото си писмо, се обяви за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. Той е дългогодишен вегетарианец и е направил много за разпространението на вегетарианството в страната, в която живее.

Италия. Тука отдавна се работи за разпространение на Новото Учение. Преведени са на италиански около 20 беседи, някои от които са вече печатани в италианското списание „II Messaggero della Salute“, а други поотделно. Не много отдавна, ръководителя на окултен курс за самокултура (Corso d’Autokultura del Figli della Luce) — Гино Сорделли, издаващ във връзка с това специален курс лекции, е поместил в един номер беседата от Учителя „Вярата“ из „Трите основи на живота“, в края на която дава следния отзив-обръщение:

Maestro, la vostra parola il pane quotidiano che abbisogna alla nostra anima, alla nostra mente e al nostro cuore; in vol parla il padre nostro con voce divina che scende dal cielo, chi viene a voi trovera la via, la verita e la vita.

на български:

„Учителю, вашето слово е всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце; във вас говори нашия Отец, със глас Божествен, слизащ от небесата; който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

РАБОТНИКЪТ И НЕГОВАТА ЗАПЛАТА. — Беседа, държана от Учителя на 13 май, 1928 г. в София. Цена 5 лева. Доставя се от Вл. Пашов, „Оборище“ 24, София. Същият доставя всички излезли до сега беседи. Пълният им списък се изпраща всекиму при поискване.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×