Jump to content
Ани

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5

Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5

22 март 1929 год.

Вестник Братство е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Определена цена или абонамент няма. Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска.

Адрес: Сава Калименов

гр. Севлиево.

Съдържание:

22 март!

Влиянието но слънчевата енергия.

Празникът на природата. (Пламен)

Слънцепоклонението но Бялото Братство (Д-р Стефан Кадиев — Сливен)

Геоцентризъм и Хелиоценризъм

ПPОЛЕТ

Молитви.

КНИЖНИНА

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

22 МАРТ!

Господ разтваря дверите на своите неизчерпаеми съкровищници, и чрез първия си служител — слънцето— разлива вредом, по всички посоки, сила и живот, радост. любов и щастие. Жадно протегнатите ръце на неговите деца се пълнят: растения, животни и ангели поемат с цялото си същество живота, който Господ им праща.

Всички са доволни и — благодарни!

*

Човече! Господ кани и тебе на пир! Пратил е слугите си и те вика! Да не кажеш и този път, че си купил вол, та ще отидеш на нивата да го изпиташ, или че жениш сина си, или — че не можеш да се отделиш от търговията си! — Не!

Иди — и заеми мястото, на което си поканен! Иначе слугите ще излязат по мегдани и кръстопътища и ще поканят на твое място де когото срещнат.

22 Март —начало на нов живот!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Влиянието но слънчевата енергия.

Из „Силите в Живата Природа“

Слънцето представлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система.

Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив. Този процес се повтаря и през деня — слънчевата енергия варира всеки ден в четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ, дохажда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Тоя прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне. След това започва отливът и най-силния отлив е към залязването на слънцето. При това. според закона на движението, оная част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най-благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тия условия. Затуй най-благотворното влияние на слънцето започва от 22 март и постоянно се усилва през месеците април и май, когато достига кулминационната точка на своята производителност. Всички ония организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтапят в нея и отслабват още повече.

Един час преди изгрева на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвежда ободряване. В момента на изгрева тя има органическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.

*

Сутрин ние се намираме най-близо до слънцето. Изгревът му от изток — движението — всякога показва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залязването на слънцето енергиите се движат отгоре надолу. Това е разбира се по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особен начин, а вечер по друг. Това зависи от нашия организъм. След обед земята става негативна, енергията й преодолява и остава излишък, който не влиза в съединение. По тази причина при залез слънце ние усещаме една тъга, като да сме загубили нещо, т. е. дали сме нещо без да вземем. А при изгрев слънце има излишък от положителна енергия и затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, която се пречупва през атмосферата, има влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват- по права линия, имат влияние върху дихателната ни система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затуй лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система, при изгрев слънце — за уякване на дихателната система, а от 9 до 12 часа за уякване на стомаха, т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.

Най-добрите месеци за обновяване са от 15 април, нов стил, през целия месец май до 22 юний нов стил. На последната дата всяко растене спира.

Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре от нас. Слънчевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почне да се проявява в слънцето, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне, когато съвършено се засили, те се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тая енергия се предава на растенията чрез животворната плазма, (т. н. етер Б. Р.) Затуй е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в нас да се роди една вътрешна радост, в нашите осиромашали души, че наближава деня на нашето обновление. Трябва да отворим чувствата си с обич към тая животворна плазма, която ни прониква, за да можем да приемем нейното благотворно влияние за освежаване на нашите мисли, чувства и сили.

Лятно време, от 15 април всяка година, препоръчително е да се ляга рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя дял от него, тъй както пчелите събират нектара от цветята. Bcеки трябва да направи опит ред години, за да се убеди в тая истина. Не се иска сляпа вяра. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на слънцето. Това не е никакво идолопоклонство, а дълбоко разбиране основните закони на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните закони и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Празникът на природата.

Има много празници, които хората са си измислили и наредили от панти века и до днес и които се празнуват с постоянството и упоритостта на многовековната традиция. Има и други, които са забравени и заменени с нови, а има и такива, които в днешни времена хората си нареждат и установяват.

Де светец някой празнуват, де религиозно или политическо събитие в живота на народа, де — спомена за някой духовен фар в живота, или — надеждата за бъдещи светли дни.

Без да отричаме по-малката или по-голяма фактическа стойности и разумна обосновка на някои от тях, ние бихме желали да обърнем вниманието на читателя към факта, че в живота на народа и в живота на целокупната природа изобщо съществуват празници съвършено естествени — не измислени от хората или произхождащи от някой паметен акт в човешката история — а обусловени от вечния непроменен ход на събитията в живота на природата.

Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички.

От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“

И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца.

Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа".

Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето.

И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат.

И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание.

Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем! Ето защо хората тъй много обичат именно „вечерните разходки", ето защо те чакат да залезе слънцето, та тогава на тълпи да изпълнят улици, булеварди и градини.

Това съвсем не е случайно съвпадение, както на някои може да се стори. — Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен. А днес за днес центърът на тежестта на човешкия живот се е преместил до голяма степен към вечерта, т. е. хората стават най-активни тъкмо тогава, когато стават такива и бухалите, прилепите, крадците и разбойниците.

И всичко това е тъй фалшиво и изкуствено, както е изкуствена и електрическата светлина, с която те осветяват своите балове и увеселения. Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот.

В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат.

Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година!

Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята!

И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята!

Пламен

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Стефан Кадиев — Сливен

Слънцепоклонението но Бялото Братство

Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи. Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“. Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление. Пред въздушно-слънчевото лечение всички употребявани до сега лечебни методи започват да отстъпват, а средната продължителност на човешкия живот да се увеличава. Последната само в последните 25 години, за Америка, се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето!

Като оставим на страна окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл. Лекарят, който следи пътищата на туберкулозния бацил в гърдите на един обущар, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко дишане! Той може да прецени и как ще се отрази на здравето им едно по-продължително престояване на слънце!

От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществено мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, милеещи за здравето си българи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Геоцентризъм и Хелиоценризъм

Голяма е разликата между човек, който не е напущал родното си място и тоя, който е скитал по други градове или в чужбина. Има шопска песен: „От Витоша по-високо няма; от Искъра по-дълбоко няма“. Тая песен е детинска за тоя, който познава Родопите, Рила, който е чувал за Алпите или е ходил на тях, както и за тоя. който е виждал море.

Съзнанието на човека борави с тия величини в живота, до които е имало контакт.

Животът, както ни се представя в своето всекидневно течение, дава материал на нашето съзнание в две посоки: едната е към земята, надолу, а другата нагоре. Връзката на съзнанието ни с земята има отношение към нашите физически нужди, от които — без съмнение — не можем да отбегнем. Чрез тая част от своята умствена дейност човек подчинява природните елементи и ги прави удобни за неговото съществуване; другата му връзка няма пряко отношение с физическия живот. Тя е философската, обобщителната, моралната му страна. Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа.

При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек съзнателно и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа. Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“.

Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество. Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството. С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека.

За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е. слънчевата култура.

Тя ще се ознаменува и с ново отношение към слънцето — другия фактор за човешкото съществуване на земята. Някои го наричат „култ на слънцето“. Името не е важно. В това ново отношение към слънцето човечеството ще намери много здраве, сила, бодрост и душевна радост. То ще се свърже с неговите, мощни животворни влияния и ще почерпи нов кураж и смисъл за своето съществуване.

*

La hodiaua kulturo estas geocentra, car la altireco de la homaj pensoj kaj scntoj estas dlrektita al la tero t. e. al la materia. La venonta nova kulturo povas esti nomata HELIOCENTRA, car la altireco al la suno, t. e. al la spirita idealo de la homaro, plenigos gin kun Amo, Paco kaj Gojo.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПPОЛЕТ

Пролет, първата розова усмивка цъфна на устните ти и земята пробудена потръпна!

Вестители, отдавна, ни казаха за тебе. Ето ние сме готови и те чакаме!

Пръв вятърът в ледна нощ пропя край прозорците. Донесе топъл лъх от юг. И отнесе големи парчета лед и много сняг.

А ближния поток от тогава неуморно бъбри, като палаво дете, играейки си с водите си и с леда. Невен за тебе той разказа нещо. И чисти своите брегове.

В градината, в гората смели ранобудничета прозвъниха в една. още бяла сутрин радостната вест за тебе. И някакво птиченце скоро им придружи със сладкия си глас.

Ний чакаме те и те зовем!

И ето, днес природата е празнично накитена за тебе: Днес въздухът особено благоухае. Лазурът се усмихва. Дърветата потръпват в надежда. Потокът кротко пее.

Помня, лани на този ден бе пак тъй светло и благоуханно: Първата твоя усмивка озари небето и цялата земя. Ти мина през гората. Дърветата тихо зашушнаха. Ти ги оцвети и подари им сладките певци. Пристъпи в градината. Там бе пусто и скръбно. И разцъфтя и тя. И тръгна по поля, гори и хорски хижи. По стъпките ти никнеха цветя. В разискрения ти поглед се топеше злото. Усмивката ти разливаше вред музика и красота.

И ето, днес ти идеш пак при нас. И носиш нов и радостен живот.

***

Но, из зад дългата и страшна зима на човешките сърца наднича веч и друга една нова, вечна пролет! Вестители отдавна разказват и за нея. Готови ли са, тръпнат ли пробудени сърцата? И чакат ли я всички с любов? Тя носи също нов и радостен живот!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Молитви.

* * *

Красива палма оглежда своята глава в кристално езеро. Немирен вятър шушне нещо на перестите й листа. А тя се моли:

„Почакай, помилвай ме още малко"!

— Ела с мен да видиш колко е голяма пустинята, безкрайни пясъците и широка земята!

— Ех, ако можех! ...

* * *

Светъл лъч на изгряващото слънце се косва до морската повърхност — розов лъч озарява и отлита...

— Постой! Тук е тъй красиво! Аз песен ще ти попея, дивната песен на вечната борба, на далечно минало, морски легенди за незнайни царе и красиви сирени! — шепне му вълната.

— Чакат ме други — едни ясни очи ме чакат, да им занеса надежда за утрешния ден, сила за днешния.

Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги поздравя — И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов!

Ела и ти с мен — ела да видиш това, което никога не си виждала — засмени очи, радостни усмивки, трептящи от очакване сърца.

— Ех, ако можех....

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Nova Kulturo, есперантска библиотека, в която се издават на серии от по 10 номера беседите на Учителя. Абонамент за една серия 40 лв., отделна книжка 5 лв. Адрес: Ат. Николов, ул. Цар Ив. Шишман, 19 — Бургас .

До сега са излезли първите 4 номера, а именно:

1) La alta Idealo, с портрета на Учителя и предговори от Мара Белчева и д-р К. Паскалев.

2) La Granda Lego, с предговора и статия „Бъдeща България“.

3) La Blankaj Fratoj, от Ст. Ватралски.

4) La Kolektiva Konscio

Под печат е и наскоро ще излезе двойната 5—4 книжка, с съдържание:

La Nova Homaro, La Universa kaj la Kosma Amo.

Библиотека „Нова Култура“ се посреща добре в странство. Идеите, мислите, изказани от Учителя се оценяват и възприемат навсякъде от жадните за живо знание души. И не е много далеч времето, когато няма да остане кът по земното кълбо, дето Словото на Учителя да не прониква, разнасяно от нея. От Япония до Америка и от Норвегия до Южна Африка, то и днес се носи вредом по света, за да буди душите, заспали мъртвешки сън.

Ето една рецензия, дадена от есперантския седмичник „HeroIdo de Esperanto“ за Високия Идеалъ:

„La Alta Idealo“ е лекция от Учителя П. Дънов, беловлас философ и идеалист, чиито думи са в паралел с тези на основателя на Оомото (японско религиозно движение Б. Р.) В двете Школи ние намираме че ядката е същата висша етика. Портрета на Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Р. Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души раждат прилика и в телесните си форми. — Сравнявайки думите на Дънов с тия на О. Дегучи аз намирам, че цялото трябва да се нарече „Духовен Ренесанс“.

Абонирайте се за списание ЖИТНО ЗЪРНО абонамент 80 лв. Адрес: Никола Нанков, ул. бул. Дондуков, 16, София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×