Jump to content
Ани

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11

Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11

10 декември 1929 год.

Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията.

Адрес: Сава Калименов.

гр. Севлиево.

Съдържание:

Светлинката.

Време е … (Е. К.)

Из Беседите

Давай! (Б. Б.)

Магия (Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман)

Уповавайте се на своята собствена сила. (Кришнамурти)

КНИЖНИНА

* * *

Кой е Този, който качва и сваля народите от сцената на световната история? Кой е Този, в чиято всемогъща десница е всичко — личности, общества, царства и народи? ... Кой издига едни и кой събаря други в праха на забвението?

Слепият случай ли, както мнозина мислят ?

- Не! ...

Има Един, който стои и бди отгоре над всички ни! Има Един, от чието всевиждащо око не избягва нищо! Има Един, който, рано или късно въздава всекиму според делата му! ...

*

Когато един човек падне в нещастие, към кого трябва да се обърне той? Кой може да го спаси? — Хората ли, или Този, който стои над хората, който действа чрез хората и за когото хората са само пипала, чрез които Той прави това, което е Неговата воля?

А когато един народ падне в нещастие, — към хората ли трябва да се обърне той, или към Бога?

И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ...

Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ...

Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено.

Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност.

Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Светлинката.

Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва. Тя не се вижда когато човек е щастлив!

Но когато цялото небе е загаснало, когато няма нито звезди, нито месец, когато човек е изоставен от всички и се намира в най-голямото отчаяние, тя заблещуква в неговото съзнание и му показва пътя, към който трябва да се стреми!

Там е Бог!

Тя е единствената реална светлина, положителното в всеки човек, единственото нещо, което може да му донесе истинска и трайна радост.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Време е ...

Било много отдавна ... Във времето ма Св. Илия. Той живеел в планината близо до родното си село. За съвети и помощ идвали винаги при него селяните от неговото село.

Един ден идват пак със странна молба: пращат го да моли дядо Господа да им позволи сами те да разполагат с времето: кога да вали дъжд, сняг, кога да духа вятър, кога да грee слънце, кога да е топло, кога студено, всичко това те сами да си нареждат както си искат!

Дълбоко се замислил светецът и дълго мълчал. „Неразумна е молбата ви, братя, им казал той, откажете се от такива желания!“ — „Не, настоявали селяните, ти си наш светия, ще идеш да искаш това да ни бъде!

Отишъл св. Илия горе на планината, три дни се молил и на третия ден му се явил дядо Господ. Казал му светеца молбата на селяните и чакал отговор. „Добре, да бъде по волята им, казал дядо Господ, но знай че сега три дни ме моли за да им дам право да заповядват на времето, но после девет ще ме викаш за да ги освободя от тази им власт.“ „Да бъде благословено името ти, Господи!“ — казал светецът, слязъл от планината и съобщил на селяните, че им се дава право да редят времето.

Връщат се селяните в селото, събират се старейшините и започват да използват властта си. Било по сеитба; трябвало им дъжд. „Дъжд да вали" — заповядали и заваляло. После слънце, после вятър. Сеят, засяват всичко. Потрябва пак дъжд за посевите, заповядват да вали, вали: слънце, вятър, кога каквото пожелаят става съгласно желанието им! Овощия, посеви, всичко расте отлично. Дохожда време за зреене на черешите, а те едри, червени като никога. Започват да ядат от тях, а те горчат, в уста не се турят! Е, казали си, може да сме им сбъркали вятъра или слънцето тази година: догодина ще знаем по-добре да наредим времето, и без череши ще минем, да гледаме житото! Идва лятото, узрява житото, а зърно .... едро като дренки! Ожънват го, овършават го, смилат, омесват хляб и той горчи, не може в уста да се турне! Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско жито, с него ще прекараме.

Втората година пак нареждали времето, слънце, вятър, дъжд, вятър, дъжд, слънце, пак всичко се родило в изобилие, но пак всичко горчи, нищо не може да се яде! Видели се селяните в чудо. започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села.

Дошла третата година. Новите повелители на времето започнали да редят кога да вали, кога да грее слънцето, пак се ражда всичко в голямо изобилие. Но с всичко пак същата история: всичко горчи, не се яде!

Събират се наново смлените и решават да пратят при св. Илия нова депутация, която до моли, да прави да струва, дано дядо Господ пак си вземе грижата сам да нарежда времето, защото това е негова работа. С мъка измолват светията да иде пак на планината и трябвало девет дни да се моли за да измоли от дядо Господ да си вземе пак властта над времето.

И започнали пак да се раждат сладки череши, сладки круши, сладко жито, сладко грозде, започнали смлените с благодарност да приемат всичко, защото разбрали че дядо Господ от безпределната си любов дава и затова всичко е тъй сладко! И до ден днешен не са и помисляли вече наново да управляват времето. Оставили хората оттогава времето да си върви по Божиите закони. Тъй е и до днес.

Само в уреждането на живота си на земята хората са останали с старите желания — правят каквото си щат според своите собствени желания и прищевки, според своите човешки разбирания и закони. Те се гонят и мразят едни други, избиват се, съдят се, изтребват се масово под форма на войни като при това обезлюдяват и разрушават цели области, изобщо, те във всяко едно време вършат всичко противно на Божията воля, на Божиите закони и, въпреки това, те очакват плодовете на техните дела да бъдат сладки! Колко глупаво, колко смешно дори! Но същевременно и колко трагично! Хората сеят тръне, а очакват да берат рози! И когато дойде време да жънат истинските плодове на своите дела, те негодуват, те обвиняват съдбата т. е. Бога за своите нещастия!

Време е вече хората да разберат, че няма нищо случайно на този свят! Че няма никаква съдба, която те сами, със своите собствени ръце да не са изковали! И че всички ние живеем под всевиждащото око на Бога, от което нищо не може да се укрие!

Време е вече след 2000 годишно чакане да се опита на дело Христовото учение, защото насилието във всичките му форми е опитано и още се опитва от хората, а мир на земята все още не настава. Време е Божествените закони да станат закони на живота ни, да дадем път на Любовта в душите си и плодовете й ще се проявят.

Време е с любов да посрещнем любовта. която иде да завладее живота.

Време е!

Е. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из Беседите

Често хората запитват: „Защо идват нещастия и страдания в света? Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството. страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност е следното: няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия ...

***

Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошият живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват и пертурбациите на земята. Вземете примера от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Кое докара тяхната гибел? Лошият живот на хората не доведе ли тия физически пертурбации на земята? Простите хора наричат това Божие наказание, а учените казват: зад всяко физическо явление се крие една морална, разумна причина.

***

„Потърсете ме в ден скърбен!" — се казва в Писанието. Кой е този ден? — Денят на изпитанията и нещастията. Бог казва: „Аз съм, Който допущам бурите и земетресенията. Аз съм, Който допущам превратите в света. Аз съм, Който допущам богатството и сиромашията в света ..."

***

Съвременното човечество се нуждае от честни управници, от честно духовенство. Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност. Пред кого? — Има една власт в света, пред която те ще дават отчет. Всички тия хора трябва да знаят, че те не са главният фактори в света.

***

Когато съвременните хора се намерят в противоречия, веднага започват да търсят Бога, като ходят по църкви, палят свещи и т, н. Обаче Бог казва: „По този начин вие не можете да разрешите противоречията на вашия живот. Вие трябва да измените чувствата си и мислите си.“ — Как? — Като вървите паралелно с моите чувства и мисли и като постъпвате тъй както аз постъпвам. Днес всички живеем в Божията Любов. Всичко, което виждаме на небето — слънцето, месеца, звездите — всичко това е проявената Божия Любов, която казва: „Аз създадох всичко заради вас. Посейте най-красивото и най-великото в своите градини и ще се ползвате от всички мои блага.“

***

Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата, обаче, всеки човек ще разбере, че Божията любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света.

***

Казва се е Писанието: „Ще им дам нови сърца“. Каменното, жестокото сърце на съвременния човек трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя. Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Давай!

Има една проста истина, която днес хората не могат и не искат да разберат. Тя е следната: който иска да бъде щастлив, той трябва да дава! Те не могат да я разберат едно защото не са дошли в досег с нея, и друго защото съзнанието не е достигнало нужната висота, а не искат да разберат по простата причина че старото положение като дрямка унася човека в области, където от човека се изисква най-малко. Изобщо у човека има една специфична черта на психофизическото му естество, това е оная пасивност, стигаща до безсилие и леност, която прозира и през най-голямата външна активност.

Докато човек е свикнал да вижда в лицето на хората фактори, които обуславят неговото щастие, докато човек изисква от среда и условия блага, които сам трябва да си извоюва, той ще бъде чужд на оня велик ритъм, на оня висш жизнен трепет, който разнася по всичките му фибри свещения огън на творческия живот. Ще се мине време докато човек дойде в контакт със смисъла на истинския живот за да намери източника на своето щастие, което човек е свикнал да търси в себеподобния. Докато човек е свикнал да взима, да черпи по един или друг начин от другите, той ще се натъква всякога на кумири, които бърже се рушат, дълго той ще държи в ръка плашливата птичка, която ежеминутно може да хвръкне и да го остави с празно сърце и с покрусен дух.

Има една проста истина, която хората трябва да разберат: „Човек трябва да дава всеки ден, всеки час, всеки миг." Само такъв човек разбира че сам той става извор на щастие за други, а от там и за себе си. Защото щастието на частта се обуславя от това на цялото и обратно. А до като не се постигне единство в мисъл, желания и действия, до тогава за щастие и дума не може да става. То ще остане един блян за всички ония, които мислят че светлината и топлината могат да влязат в стая, на която прозорците са затворени.

Б. Б.

Истинското щастие на човека седи в реализирането на неговите възвишени и благородни идеи!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Магия

Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман.

Ако вие се съмнявате в това, дали съществува магия или не, и ако желаете да видите една практическа илюстрация на нейното могъщество, отворете очите си и погледнете наоколо. Гледайте света, животните, растенията и се запитайте дали всичко това би могло да се създаде и съществува чрез някаква друга сила, освен чрез магическата сила на природата? Магическата сила не е някаква свръхестествена сила, ако под термина „свръхестествена“ вие разбирате нещо, което е отвъд или извън природата. Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция. Едно семе не може да стане дърво или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм. тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма. Към този център протичат най-разнообразните влияния на вселенската енергия, и от там те отново радиират към периферията и извършват работата, която гради живия организъм.

Но що друго би могло да бъде една такава сила, освен духовна сила, и като такава, тя е по-висша от материята, макар че се проявява чрез нея. Тя не може да бъде механическа сила, защото ний знаем, че всяка механическа сила изчезва веднага щом импулса, който я произвежда, престане да действа. Тя не може да бъде и химическа сила, защото всяка химическа сила изчезва веднага, щом комбинацията, взаимодействието между два елемента е свършено. Следователно, тя трябва да бъде една жизнена сила, а тъй като живота не може да бъде продукт на една мъртва форма, тя не може да бъде нищо друго освен силата на живота, който действа вътре в центъра, живот на всяка жизнена форма.

Този живот или воля в природата е един маг, и всяко растение, животно, човка, е също един маг, който употребява тази сила несъзнателно, инстинктивно, за да гради своя собствен организъм; или, с други думи, всяко живо същество е един организъм, във който работи магическата сила на живота: и, ако един човек би могъл да добие знанието да контролира тази сила на живота, вместо несъзнателно да се подчинява на нейните влияния, тогава той би могъл да стане един маг и да контролира процесите на живота в своя собствен организъм.

Макар и да изглежда като абсурд, едно логическо следствие, произтичащо от основните истини относно природата на човека е това, че ако човек би могъл да контролира всемирната сила на живота, която действа вътре в него, той би могъл да продължи живота си до когато желае; ако той би могъл да я контролира и знае всичките закони на материята, той би могъл да направи последната твърда или въздухообразна, да я събере в една малка точка или да я разшири така, че да обземе едно грамадно пространство. Вярно, истината е по-чудна от измислиците, и ний бихме могли да я видим, ако можехме да се издигнем над тесните схващания и предразсъдъци, които сме наследили или придобили чрез възпитание или сетивно наблюдение.

Най-странни неща стават постоянно в природата, обаче рядко привличат нашето внимание. Те не ни се струват чудни, макар и да не ги разбираме, само затова, защото сме навикнали да ги гледаме всеки ден. Кой би бил така „глупав“, да вярва че цяло дърво може да израсте от една семка, — тъй като е очевидно че в семката няма никакво дърво, — ако неговата опитност не му 6е доказала, че дърветата могат да израстват от семки, въпреки всички противни аргументи? Кой би повярвал че един цвят би могъл да израстне на едно растение, — ако не е виждал това по-рано, — защото наблюдението и разума доказват, че няма никакъв цвят в стъблото? Въпреки това обаче цветовете израстват.

Навсякъде в природата ние виждаме дейността на един всемирен творчески закон, без да можем да видим самия него.

Изкуството на магията се състои в това да си послужим с невидими, духовни агенти, средства за да добием известни видими резултати. Тези агенти не хвърчат около нас в пространството, готови да се подчиняват на всеки, който е изучил няколко напеви или церемонии, но те се състоят преди всичко в невидимите но могъщи влияния на емоциите и решенията, на желанията и страстите, на мислите и въображението, на любовта и омразата, на страха и надеждата, на вярата и съмнението и т. н. и т. н. Това са, с една дума, силите на душата. Те се употребяват навсякъде, от всяко същество, всеки ден. съзнателно или несъзнателно, със или без собствено желание, като творят по един или друг Начин както самите нас, така и заобикалящата ни действителност. И докато тези, които не могат да контролират или да противостоят на подобни влияния, но са управлявани от тях, са пасивни инструменти, „медиуми“ (посредници) чрез конто тези невидими сили действат, ставайки често техни безволни роби; тези пък, които са способни да направляват и контролират тия влияния, чрез достигане контрола върху самите себе си, са, дотолкова, доколкото се простира тяхната контролираща сила и творческа способност, истински маги. Ние виждаме следователно, че всеки, който разполага с известна волева сила, дотолкова, доколкото той я употребява, е единъ маг. Един бял маг, ако той употребява тази сила за добро, и един чер маг, ако я употребява за целите на злото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уповавайте се на своята собствена сила.

Всеки човек търси Истината, която ще може да го задоволи за винаги. Но в тези търсения човешките интереси се сблъскват. От тук възникват всевъзможни затруднения, борби и страдания. Хората нямат определена цел, която да направлява живота им и затова техния душевен покой, тяхното благополучие и разбиране на нещата зависи от вън.

Вместо да развиват своите собствени сили, вървейки напред в търсене на Истината, те признават че са слаби и че не могат да минат без външна помощ. Поради това са им били дадени временно поддържащи ги патерици. За да намерите Истината, трябва да отхвърлите всичко, на което сте се уповавали и вътре в себе си да търсите непресъхващия извор. Това не може да се достигне с никакви външни способи.

Във вашите търсения на Истината, която ще може да ви подкрепи, да ви поддържа и ръководи, вий сте обръщали своите погледи навън, вий сте я търсили като обект и поради това сте се заблудили всред призраците на обективните явления. За да намерите този извор, трябва да се обърнете навътре и да очистите сърцето и ума си.

Вие ми казвате: „Вие се отличавате от нас. Вие сте достигнали и, следователно, не се нуждаете повече от тези подпорки." — Не приятелю мой, всичко това не е нужно именно вам, затова защото вие се стремите да достигнете. Аз знам безполезността на патериците, защото и аз някога съм търсил опора в тях. Ако вие сте минали по тясна и опасна пътека, вие непременно ще кажете на вашите спътници: „Пазете се. не вървете по края на пътеката, дръжте се в средата, пазете равновесие, не се отклонявайте настрана иначе ще паднете в пропастта“.

Аз знам, че подпорките ви разслабват и затова ви съветвам да ги захвърлите. Аз ви подтиквам да се изтръгнете на свобода, защото сам аз бях заплетен, сам аз бях пленен в тия сложности. Аз сам намерих простия и прав път и бих искал да ви го покажа. Ако аз поставех своето щастие в зависимост от другите, ако аз бих се заплел в мрежите на дълбокомислените фрази, на преклонението пред образи и личности, под сянката на храмовете, аз никога не бих намерил Истината, която търсех. Източника на Истината може да се намери само в преклонението пред самата Истина, а не в обоготворяване на външните явления.

Самата мисъл, че без сложни вярвания, без систематизираната мисъл, наречена религия, не може да се намери Истината, препятства на нейното намиране. Никой, който желае да се изкачи нависоко или да тръгне на далечен път, не ще се обремени с тежък товар. Също тача, в стремежа си към освобождение,“ ние не трябва да се натоварваме с бремето, натрупано в продължение на векове. Ний трябва да отхвърлим всичко достигнато и да се стремим към по-нататъшни постижения.

Умно ще бъде да не действате прибързано, търсейки тази вода, която ще утоли вашата жажда. С бързане нищо не се постига. Само с търпеливо, неуморимо стремление към правилно разбиране на нещата, старателно избягвайки да бъдем свързани с всичко дребнаво и незначително, ние ще намерим това, което търсим. Трудно е да се разбере, че вашето собствено разбиране живее вътре в самите вас, тъй като всички са привикнали да търсят своето разбиране и своята истина в външни неща.

Призовавайте съмнението. То е драгоценен балсам. Макар и да изгаря, то същевременно носи велико изцеление. Истината може да се достигне само като се извиква съмнението, отхвърляйки всичко, което вече сте разбрали, и пристъпвайки границата, която вече сте достигнали.

Кришнамурти

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Абсолютна чистотата, беседа от Учителя, държана при петото рилско езеро на 21 август, 1929 г.

Линиитe на природата — светлина върху живота, беседа държана от Учителя на 27 август, 1928 г.

Духовното у човека, беседа държана от Учителя на 22 септ., 1929 г.

Цената на всяка беседа поотделно е 5 лв. Могат да се доставят от редакцията на в. Братство.

Пълен Есперанто-Български и Бълг.-Есперантски речник (с основна граматика) е под печат и до тая Коледа излиза. Ще струва 60 лв., а подвързан 75 лв. За предплатили до 15 дек. т. г. 50 лева. Доставя се от автора: Ив. X. Кръстанов, ул. Кап. Мамарчев, 10, София.

***

Вестник „Братство“ се поддържа само от доброволните помощи на своите читатели. Читателю, подкрепи го, за да може да излиза по-често и с по-голям тираж!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×