Jump to content
Ани

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12

Recommended Posts

Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12

25 декември 1929 год.

Вестник Братство e cвoбоден изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните вноски на своите читатели и се изпраща всекиму, който съобщи адреса си в редакцията.

Адрес: Сава Калименов.

гр. Севлиево.

Съдържание:

Нашият опит

Микрокосмос и Макрокосмос (По Фр. Хартман)

Из Беседите

Звездата (О р и о н о)

Утринна разходка (И. Хашимото)

Езеро (Витош Таджер)

Камъни

Към нашите читатели (в. Братство)

Есперантисти и учащи Есперанто!

Бележка: Текстовете на есперанто не са поставени за четене онлайн. Който иска, може да ги прочете от PDF-а.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нашият опит

С този брой ние считаме че в. Братство завършва първата си годишнина и поради това искаме да дадем на читателите си една равносметка за извършеното през годината във връзка с целите, които сме си поставили.

Дванадесет броя за една година! — това е много малко при днешното развитие на пресата с нейните седмичници и ежедневници. Не ще съмнение, в това море от думи и възгласи, в този безспирен шум на днешната преса, нашия глас е звучал слабо, прекъсвано и от малцина е бил чут.

Обаче ние имаме едно преимущество, с което не може да се похвали никой от до сега съществуващите, познати нам вестници и което ни поставя в особена, самостоятелна категория. Това преимущество се състои във факта, че ние издадохме досегашните си броеве без в-ка да е имал някакъв определен или задължителен абонамент, а като се поддържаше само от доброволните помощи на своите читатели.

Каквото и да кажат скептиците, обаче за нас този факт е по-ценен от стотиците броеве и от десетките и стотици хиляди тираж на другите вестници. Този факт е за нас един пълен със смисъл и добри предзнаменования сполучлив опит. Чрез него ние смятаме че сме установили положително съществуването на елементите на Новата Култура в нашия живот.

Обикновено, днес всеки човек, когато дава, когато предлага едно произведение на своя труд, не забравя по най-категоричен начин да изиска срещу него неговата равноценност. Това е тъй наречената търговия, която обхваща целия сегашен икономически живот, и вън от която — така вярват всички — не съществува друго средство, други начин за правилна обмена.

Нам обаче се струва, че съвременната търговия е именно кристализираната форма, кристализирания продукт на съвременните грубо егоистични икономически отношения между отделните личности и групи. Нам се струва че тая форма на размина не е нито най-добрата, нито единствено възможната, но че тя, като кристализация, като нарастък на съвременния личен и обществен егоизъм, е пълно отрицание на един по-висок морал, за който ние искаме да работим и на едно ново, по-съвършено общество, взаимните отношения в което ще се базират на любовта.

Ние тук няма да се спираме да доказваме истинността на нашите твърдения, обаче нам е ясно едно: новият живот и новото общество си имат свои собствени, нови форми на живот. Паралелно с изграждането на това ново общество, паралелно с раждането и развитието на този нов живот, всички стари форми ще отстъпят мястото си на нови. Една от тази нови форми, която в новото общество, което е нашия идеал, ще замести днес съществува щата форма на обмяна — търговията, това е метода, чрез който ние издаваме нашето скромно вестниче! ...

Не е важно че то е тъй скромно, тъй незначително днес! Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация.

Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава. Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде!“ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно!

В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено. Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг. — Да направим това, което ний можем. И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него.

Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Микрокосмос и Макрокосмос

(Човек и Вселена)

За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос.

Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието.

Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.

Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото.

Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото.

И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен.

По Фр. Хартман

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из Беседите

. . . Ще ви обясня какви отношения може да съществуват между две тела от различна големина. Когато по-голямото тяло поглъща повече енергия в себе си, отколкото му трябва, в малкото тяло, с което е свързано, се произвежда студ. Когато голямото тяло поглъща по-малко енергия, от колкото му трябва, в малкото тяло се произвежда топлина. Понеже слънцето изпраща голямо количество топлина на земята, от тук вадим заключение, че то е най-безкористното същество в слънчевата система. Слънцето асимилира най-малко енергия в сравнение с другите тела, вследствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като им поддържа живота. Следователно, всяко тяло, което поглъща малко енергия навътре, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и в вашия животъ!

*

Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога? Как да се облагородя?“ Казвам: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навън! Тази мисъл Христос е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте!" То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използва за неговото напредване. От спазването на това правило зависи и нашето развитие на земята ...

*

Някой казва: „Аз нямам нищо — какво мога да дам?“ — Закон е: всеки ще деде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш, колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон. ...

*

На слънцето съществува живот от висш порядък и висша хармония. Условията на земята коренно се различават от тия на слънцето, понеже земята поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и грехът ...

*

И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората, е следната: давайте повече, асимилирайте, поглъщайте по-малко! Имайте характера на слънцето!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Звездата

Беше тъмна нощ. Окото ми беше погълнато от тъмнината: и за това аз чувствах още по-силно всичкия ужас на нощта.

Нощни птици си разменяха злокобни подвиквания. Аз чувствах техните викове като звука на трион, който ме реже на части.

Аз съм само болно тръпнещи части, а душата ми я няма! Аз съм тялото без душата.

Защо живея ?

Какъв е смисълът на веригата от страдания и на лъжливите радости, която ние наричаме живот?

Защо съм дошъл тук? От къде, кой, и с каква цел ме е пратил мене — бездушна играчка на слепи природни сили?

Аз си пипам ръката, притискам тялото, усещам главата. Да, това е моята ръка и моята глава, но аз, самият аз къде съм?

Аз се загубих в тъмнината!

Аз загубих моята душа!

Едно звезда целува челото ми. Лъчът на безкрайно далечна звезда, изпратен преди векове, хвръкнал неизмеримото пространство, помилва кротко

моя поглед! Из гърдите ми се навдига чувство на благоговение и благодарност. Колко неизразимо нищожен съм аз пред нея — изглеждаща тъй малка, макар че е майка на вселена!

Тя ми показва кротко светла пътека и замълчава!

Аз не разбирам нейното мълчание.

Като стъпка от нейния лъч в гърдите ми остава малка, тиха радост.

Един глас, за когото не зная от къде иде, ми шепне: „Ето пътят към твоята душа!“

О р и о н о

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И. Хашимото

Утринна разходка

През една утринна разходка аз дойдох до брега на малка рекичка, която тече през полето. Рекичката безспирно течеше, носейки пеещите си вълни. Аз се опитах да се огледам във водата, обаче, поради вълнуващата се повърхност, формата на моето лице беше неправилна и постоянно променяща се ... Погледа ми беше спрян на повърхността на водата, към отражението на моето собствено лице, но духом не бях там, моята мисъл беше вече далеч, — сега тя говореше с моето собственно сърце. Азъ казах: лицето ми не отразява правилната си форма ... Сърцето каза: обмисли внимателно тази работа. Състоянието на твоето сърце е съвсем същото. Ако в морето на твоето сърце не утихнат вълните на суетните грижи за светски неща, които съвсем не ги заслужават, ти никога няма да чуеш истинския глас на твоята душа, ти никога не ще разбереш целта, която отдавна търсиш да узнаеш. Помъчи се да ги премахнеш. Тогава размишлявайки, ти ще се почувстваш съвсем безсилен, слаб, и твоята душа ще се отправи към нещо велико, от което ти ще поискаш помощ и спасение. Тогава, в искрена молитва, душата и тялото ти ще се устремят към Великия Извор на всяка сила. Човешкото сърце е създадено да отговаря на магнита на безграничната любов и абсолютната истина, които този Извор притежава. Само с чисто сърце, свободно напълно от изкушенията на суетните огорчения и грижи, ти ще станеш частица, притегляна от Великия магнит.

Не забелязах как съм се отдалечил от брега, когато моята медитация бе безсърдечно прекъсната от внезапен силен шум: автомобил премина по пътя всред полето.

Из „Verda Mondo".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Витош Таджер

Езеро

Тихо се лъят сълзици от небето и целуват лицето на езерото. И нежни и мимолетни елипси остават по пътя си те.

Ниско висят рошави облаци и се оглеждат в огледалото му. А долу — на самото дъно — тъговито гледа сгушилото се слънце ...

Подухва есенен ветрец. Болестно се огъват на брега върби безлистни и жаловито шумят. Вълнува се и прозирното платно на водите и гонят се вълна подир вълна. Плаче за синевата и слънцето небето и сълзите му се изливат върху тихата шир на езерото ...

И сънно, замечтано, затанцуват жълтите листа и плават из простора на водите. И търсят, и жаждат между зеленикавите и черни камъни по брега покой.

Над езерото се оглеждат облаци ...

Но притихва вятъра, спира и дъжда. И през синкаво прозорче на небето принудено се усмихва слънцето.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Камъни

От шеметните висини на планината до подножието й - исполини гранит. Сякаш войнство небесно, що чезне по равнините и носи в себе си светлик от друг мир.

И раздалечени са камъните един от друг. Строги, студени, безстрастни — те стоят със запечатани уста и крият в сърцето си неразгадаема тайна.

Тихо, незримо пъплят около им храсти и се услушват. Мълчат камъните: хилядолетия вече те стоят по местата си усамотени, неподвижни и безмълвни ...

От шеметните висини на планината до подножието й — блокове гранит.

О, братя мои, не е ли това войнство от мъдреци, що слиза към метежните долини и носи маслинената клонка на мира и силата, която ще открий пътечката към изгубения рай!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към нашите читатели

Благодарим сърдечно на всички, които с доброволните си помощи ни подкрепиха за да можем да издаваме в. Братство до сега. Главната причина, поради която „Братство" излизаше до сега тъй рядко е тази, че една част от получените суми бе дадена за купуването на негови собствени букви, с които да се печата. Това бе нужно за да може да се осигури излизането на в-ка и за да може печатането му да излиза по-евтино. Сега, след като имаме вече тия букви, всичките получени суми ще отиват само за в-ка и, поради това, надяваме се че той ще може да излиза занапред двуседмично.

Читатели, подкрепете ни за да можем да направим успешно и тази втора стъпка в нашия път! Нека докажем на всички, че има хора, които са годни за новия живот, който иде; че има хора, които могат да изпълнят своя дълг свободно, без каквито и да било външни задължения и принуждения и че пробуждането на колективното съзнание, макар и за едно малцинство, е вече един факт.

в. Братство

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Есперантисти и учащи Есперанто!

Цялата първа годишнина на библиотека „Nova Kulturo“, състояща се от 10 номера, подвързани заедно, се изпраща срещу 60 лева от Редакцията на в-к Братство — Севлиево, или от Ат. Николов, ул. Цар Ив. Шишман, 19 — Бургас.

Ето съдържанието на годишнината:

1) La Alta Idealo — Р. Danov

2) La Granda Lego — Р. Danov

3) La Blankaj Fratoj — St. Vatralski

4) La Kolektiva Konscio — P. Danov

5) La Nova Homaro — P. Danov

6) La Universa kaj la Kosma Amo — P. Danov

7) La Nova Vivo — P. Danov

8) La Mallarga Vojo — P. Danov

9-10) La fortoj en la Viva Naturo — Р. Danov

Побързайте да си я набавите!

Втората годишнина на „Nova Kulturo“ ще съдържа цяла серия беседи под общо заглавие „Jen la Homo“ и ще струва 50 лева, изпратени до: Ат. Николов, — ул. „Цар Ив. Шишманъ", 19 — Бургас.

УЧЕТЕ ЕСПЕРАНТО!

Най-добрият учебник по Есперанто за българи е "Курс по Есперанто" от Ат. Д. Атанасов

Набавете си го срещу 25 лева от книгоиздателство „Посредник“ — София, бул. Дондуков, 61

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×