Jump to content
Ани

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13

Recommended Posts

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13

15 януари 1930 год.

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево.

Съдържание:

Новата година!

В изпълнението волята на Бога, е силата на човешката душа!

Малката Добродетел (О р и о н о)

Новите пътища.( Б. Б.)

Из Беседите

Поща

Из Карлейла (Хидемару Дегучи)

Вести

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Новата година!

Тя дойде! Всички я срещнахме и мнозина й се зарадваха. Но донесе ли ни тя това, което най-много ни трябваше? Донесе ли ни тя нов живот, нови сърца и души? За жалост! — живота влачи все същите свои стари дрипи, сърцата са студени, душите — унили! Печална констатация: хората са все още врагове едни на други! Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ...

Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички! Но какво ний спечелихме от нея? — Само горчиви плодове, само разочарования, нещастия, страдания.

До кога? Завинаги ли? — Не! Стига вече! Нека заработим за истинската, вечната нова година, когато хората ще бъдат братя, когато всеки ще работи за всички, ще живее с интересите на колектива и последния ще се грижи за всекиго. Нека сложим в душите си началото на един нов градеж, на един здрав, вечен градеж: Колективното съзнание, когато всички ще се чувстваме като части на едно цяло, като клетки на един организъм, като пчели от един и същ кошер.

Нека заработим — със слово и дело, с просвета и пример — за идването на този Нов Ден. когато всички днес разпръснати и борещи се едни с други части от целокупния организъм на живота ще се слеят в едно хармонично цяло, ще хармонират в едно единствено направление своята дейност — достигане на всеобщо щастие и напредък по единствено възможния път — чрез изпълнение на Божията воля!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В изпълнението волята на Бога, е силата

на човешката душа!

Това е мотото, лозинката на Бялото Братство, — която то ни сочи като единствен съществуващ изход из задънената улица, в която се намира днешното човечество!

И наистина, защо днес човечеството страда? Защо е потънало в духовна и материална мизерия? Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ...

Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки! ...

Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и народи — хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си! Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот.

Приказка ли е това? — Не, то е самата действителност!

Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство. Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език. При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува. Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения. Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ...

„В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа!“ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ...

Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова! ... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята!

Защото, само „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малката Добродетел

Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората. Той искал да знае колко от тях ще Го познаят.

В магазина на търговеца Той взел формата на зърно кафе. Чиракът го ритнал. Но търговецът се навел, поставил го внимателно в шкафа и казал: — на това кафено зърно аз дължа моето богатство.

Пред едно дете Той се представил като счупената кукла на неговото другарче. Детето я привързало и поставило в люлката без другарчето му да го види. Бог го благословил.

Една жена взела на заем от съседката си чашка червен пипер. Когато да връща заема, Бог пошушнал нещо на ухото й и тя хубаво натъпкала чашката. Бог се скрил в чашката с червения пипер и благословил двете съседки. От тогава тe заживели като сестри.

Един шофьор настигнал повреден автомобил. Бог облякъл формата на Малката добродетел, спрял шофьора и му пошушнал да помогне на другаря си. Пътниците се съгласили. Бог се много зарадвал. Разбойниците, които очаквали автомобила на края на гората, видели, че той не дошъл в определения час и се разотишли. Така чудното съвпадение избавило пътниците от неприятната среща.

Един стражар трябвало да отупа един престъпник. Бог му пошушнал нещо. Стражарят го проснал на земята и му заповядал: викай „ох!“ След това наложил петдесет камшика на сложения наблизо стол. Престъпникът познал Бога в Малката добродетел и вече никога не вършил престъпления.

Един професор по биология и един пастир спорили по въпроса: има ли Бог, или няма. Както вървели по улицата и спорили, те видели една слугиня, която водила две деца. По големичкото се загледало на накъде когато минавали трамвайната линия и не виждало засиления, идещ от завоя, трамвай. Само миг и детето било под колелата. Бог извикал на професора по биология: той се спуснал с риск за живота си и спасил детето. Когато то поело пътя си, без да помисли да благодари на ръката, която го спасила, пастирът продължавал да доказва на професора, че има Бог, а професорът по биология отричал това.

Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: — ето това което Ви накара да спасите детето беше Бог.

Те се разбрали и станали от тогава добри приятели.

О р и о н о

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Новите пътища.

Било е време, когато догматизмът в живота на хората определял пътища, които според тогавашните разбирания еднички можеха да водят човека към познание. Било е време, и е, когато официалната наука чертае пътища и проповядва същото: „През нея или през никъде!"

Нито едното, нито другото обаче можаха да задържат свободната човешка мисъл в границите на един триизмерен свет. Независимо от всички порядки, условности и традиции, животът върви по своя път с оня темп на едно велико спокойствие, дирижиран и управляван от оная велика мощ, от оная наука на живота, която синтезира миналото, настоящето и бъдещето. Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот. Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник. Личността е изгубила своя път, а ние знаем какво голямо значение има правилното движение на отделната личност. Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея.

Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува. Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия.

Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила. В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа.

Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот.

Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот.

Б. Б.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из Беседите

Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро.

*

Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога. Как ще изпълним своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон и другите два закона не можем да изпълним. Те със свързани. Всички съвременни хора трябва да започнат с първия закон. Той е, който - ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним в даден случай волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка човешка душа.

*

И ако някой пита: защо идат болестите, аз казвам: понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да се скъсва. Където и да бъдете, тя трябва да бъде еднаква,— тя не се обуславя от никое общество.

*

Възстановете тази връзка в душата си, между Бога и вас, и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят. Първо, ще почнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Ще кажете как? Ако на вашето тяло имате рана, превържете я и самото тяло ще почне да я лекува, защото то съдържа тая сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравее и няма да остане нито помен от нея. Значи, тялото съдържа в себе си сили за лекуване, и когато то изгуби тези сили, никакъв лекар не може да ви помогне. Същия закон се отнася и за душата: докато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

П О Щ А

(В този отдел ще поместваме занапред някои писма получени в редакцията и техните отговори, особено когато въпросите, които те засягат, с от по-общ интерес)

Писмо.

От известно време насам живо се интересувам от вашия вестник „Братство“ и понеже той е от ония вестници, които сеят светлина всред напластеното заблуждение, и като безплатен, то моля да се изпраща на следните адреси: (следват 10 адреса)

Ж. И. с. Герен, Е. Джумайско

Огговор

Сърдечно ви благодарим за грижите, които сте положили за разпространението на в. Братство. Приятно ще ни бъде и занапред да ни подпомагате по същия начин. Дължим обаче да отбележим нещо, което се отнася както до вас, така и до всички наши читатели. В писмото си вие казвате че нашият вестник е безплатен. Това не е вярно. Фактически в. Братство се поддържа от доброволните помощи на своите читатели, а това показва че те, макар и не всички, плащат по нещо за получаването му. От друга страна вярно е че ние пращаме вестника всекиму, който пожелае да го получава, безразлично дали той обещава да плати нещо или не. Ний знаем че има много хора, които желаят да получават в-ка, но в дадения момент са в затруднение и не могат да отделят някаква помощ за него. За да не се лишават от него, ние им го пращаме без никакъв паричен ангажимент от тяхна страна, но ние знаем. че когато бъдат улеснени, те сами, без наша покана, ще ни подкрепят. Не е важно кога ще бъде това. Може би след година, след две, след пет... За нас е важен акта на доброволното, незадължително даване, когато човек е свободен да даде или да не даде, но прави това подтикнат от едно вътрешно чувство. По такъв начин ние се стремим да създадем в хората способността за съзнателно, разумно и свободно изпълнение на своя дълг, без каквото и да било външно задължение и принуждение. Защото, според нас, тази способност е първото и най-важно условие, което е необходимо за изграждането на онова идеално общество, за което ние работим.

Най-после, ние нямаме нищо и против това, да изпращаме в-ка съвсем безплатно на една част от нашите читатели. Издаването на в. „Братство“ се основава на принципа на жертвата, а последния предполага, че този, който дава, не трябва да мисли да се ползва от това. Жертви може и трябва да се правят както от издателството така и от читателите. Тези от тях, които дават повече, с това правят възможно безплатното получаване на в-ка от мнозина отделни лица, читалища и др. Ний знаем много добре, че тия жертви в никой случай няма да останат безплодни. Рано или късно те ще дадат своя плод, който ще се изрази преди всичко в пробуждането на колективното съзнание у мнозина, които дотогава не с го познавали. Вън от това, хората се различават по своето материално положение и изобщо по възможността си да дават. Защо един да не даде повече, а други по-малко? Ние, обаче, не желаем от никого да се пресилва. Ако един читател даде сума покриваща с по 1 лв. всеки получен брой от в-ка, например ако даде 10 лева за 10 получени броя, то ние считаме че той напълно се е издължил към нас и съвестно е подпомогнал издаването на в-ка, Тези, които могат да дадат повече, нека го дадат от сърце, поради любовта си към едно симпатично тям дело. Едничката тяхна награда ще бъде радостта, произтичаща от направената жертва, удовлетворението от свободно изпълнения дълг. Я тези, които дадат по-малко или никак, нека и те бъдат спокойни — те ни са също тъй мили, и ние работим за тях със същото желание, както и за първите. И едните, и другите, и третите имат нашите симпатии и ние не се съмняваме, че те ги заслужават.

в. Братство

*

Писмо,

Побеседвах с няколко мои приятели по адрес на в. „Братство“ и в резултат се оказа че всички желаят да получават вестника като обещават че ще дадат лептата си. (Следват 12 адреса).

Ст. С-в — Казанлък

Ето, този начин за разпространение на в. „Братство“, който е употребил приятеля от Казанлък, ние препоръчваме на всички, които симпатизират на в-ка. Нека те станат настоятели на последния, като влязат в постоянна връзка с нас. съобщавайки ни нови адреси на лица пожелали да получават в-ка и събирайки доброволни помощи от тях.

Получени суми:

(Занапред, вместо с писма, за всички получени суми ще съобщаваме тук, във вестника.)

К. П-в, с. Т. Алагюн — 50 лв.; М. С-в, Н. Загора — 100 лв.; Ст- К-в, Панагюрище — 50 лв.; П. Х-в. с. Ясен — 20 лв.; Е. К-ва. Бургас — 60 лв.: В. К-в. Русе — 204 лв.; К. Р ва, Казанлък — 90 лв.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из Карлейла

Награда за всяко благородно дeло се дава на небето, или нигде не се дава. В никоя банка на света, героична душо, не ще изплатят твоя запис. Банките, създадени от хората, не те знаят или ще те знаят кога минат векове и поколения, и тебе не ще може да те достигне хорска награда.

Но нужна ли ти е, в същност награда? Нима ти си се стремил зарад своя егоизъм, за да си напълниш стомаха с лакоми късове, да водиш богат, комфортен живот и да достигнеш на тоя или оня свят това, което хората наричат „щастие“? Аз отговарям вместо тебе с увереност: не! Цялата духовна тайна на новата епоха се заключава в това, че ти със спокойна съвест, от все сърце, можеш да отговориш решително за себе си: не!

Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те; или ти чакаш прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Всички твари в Божия свят, всичкото пространство на вселената, цялата вечност на времената и всичко, което има в тях — ето що би поискал ти и с по-малко не би се примирил; ти трябва да признаеш това, ако искаш да бъдеш правдив. Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен. Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства. В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари!

Страданията произтичат от това, че хората влизат в противоречие с природата. Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен. Когато ръката ни изпусне алчно заграбените късове, тя лесно ще се изтегли от гърнето в което свободно е влязла. Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме! Ако отхвърлим напълно от себе си „позлатата“, която ни покрива, ний ще останем напълно свободни. Когато човек се възвърне наистина към своето „аз" и тръгне наистина по своя собствен път, светът става удобен и животът — приятен.

Хидемару Дегучи

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В е с т и

През тази година възнамеряваме да издаваме в. Братство двуседмично т. е. на 1-во и 15-то число на месеца. Надяваме се, че и тази година нашите читатели ще ни подкрепят още в началото на годината и така ще спомогнат за успешното реализиране на нашия план.

Проектира се уреждането в най-скоро време на библиотека „Братство“, която ще се поддържа по същия начин, както и в. „Братство".

Занапред, с малки изключения, в-к „Братство" ще се праща само на ония отделни лица, читалища и д-ва, които сами пожелаят получаването му и си изпратят адреса в редакцията. За да може в-ка да излиза занапред редовно двуседмично, принудени сме да намалим досегашния му тираж и да го пращаме само на тия, които пожелаят.

Есперантското списание „Inter Ni“ е поместило в 20-ия си брой статията от Учителя „La nuntemра stato de la homaro", (Сегашното състояние на човечеството) из „Силите в Живата Природа". Същото списание на няколко пъти до сега е помествало статии и сведения за Бялото Братство и занапред ще помества такива. Редакорът му. Т. W. Teich е из средите на розенкройцерите и редактираше по-рано „La Rozumata Kruco“, орган на розенкройцерите есперантисти, който сега излиза в „Inter Ni". Абонамента на списанието е 65 лева. Абонирането за България става чрез Атанас Николов, ул. Цар Ив. Шишман, 19 — Бургас. Препоръчваме списанието на всички наши читатели есперантисти.

Търсят се деятелни и съвестни настоятели на в. Братство във всички населени места на страната. Tяхната работа ще се състои в това да разпространяват в-ка в средата в която се движат и ще имат право да събират доброволни помощи за него. Желаещите да съобщят в редакцията по колко екземпляра от всеки брой да им се изпращат.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Китка кървави цветя — сборник от разкази и др. из последната световна война. Доставя се от автора — Нед. Бенев, учител, гр. Габрово.

Влиянието на тютюна върху тютюнопушачите и обществото — от Д. Петров, цена 18 лева.

Консервиране на овощия и зеленчуци от Б. Тимофеев — цена 30 лв. Двете последни книги се доставят от Д. Петров, гр. Кюстендил.

Живият огън, роман от Р. Хагард.

Хората на делото от Е. Демолен.

Кръстопътят на живота от Габр. Ханото. И трите тия книги с издания на библиотека за самообразование, доставят се от С т. Атанасов, София, ул. „Н. Рилски" 36.

Емоции от Илия Т. Червенов.

Противоречията между вътр. и външ. условия на живота, от Павел Русев.

Редовно се получават следните периодични издания: сп. Отец Паисий, в. в. Мисъл, Седмица на жената, Женски глас, Българ. фашист, Разградско слово, Известия на библ. Априлов и Палаузов. Развитие. Тракиец, Стопанска България, Земл. Пробуда, Ново Общество, Трезва младеж, Трезвен подем, Милост, Добро здраве. Светлоструй, Дунавски куриер.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×