Jump to content
Ани

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16

Recommended Posts

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16

1 март 1930 год.

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево.

Съдържание:

Партизанството и Нова България

Разходка на перото (Хидемару Дегучи)

Скритият извор (Кришнамурти)

Из Беседите

Поща

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Партизанството и Нова България

Да сложим пръст на раната, която като гангрена разяжда тялото и духа на българския народ: рана, по-страшна от репарации, защото последните днес ги има, а утре може да се премахнат; рана, пo-страшна от икономическата криза, защото и тя утре може да бъде преодоляна; рана, по-страшна и от разкъсването на България и от нахлуването на чужди войски, защото това, което днес бъде разкъсано, утре отново може да се обедини, и чуждите войски, както биха влезли, така и ще излязат из пределите на България.

И репарациите, и кризата, и разкъсването на България са неща външни, — неща, които подлежат и се подават на лекуване с външни средства и, следователно, по-лесно преодолими.

А партизанството е една вътрешна, органическа болест, която разяжда от вътре, из основи народния организъм и която от своя страна прави невъзможно излекуването му от всички тия външни болки.

Защото, ако българският народ е единен, ако той не е разкъсан на безброй партии и партийки във всяка област на обществените прояви, ако той не водеше ожесточена война вътре в себе си, но ако беше обединен духовно така, че да има един ум, една воля, едно желание — то той би разрешили и би се справил отдавна с всички външни и вътрешни трудности.

Но какво виждаме в същност? — Партизанството е пуснало дълбоки корени в сърцето на българския народ, то е помрачило съзнанието на българския гражданин и го е тласнало в безогледна и ожесточена вътрешна борба. То го е разпокъсало така, че общ дух, общи усилия, общи идеали са невъзможни. Напротив, всеки издига своето знаме, ръководейки се от своя интерес и своя амбиция. Даже вътре във всяка партия се води ожесточена борба, има, тъй да се каже, множество партийки, от които тя е съставена.

И защо всичко това? — За идеи, за принципи, за разбирания? — Не! В основата на цялата тая борба, стои личният, съсловен и класов интереси, — егоизма н амбицията. Погледнете към върховете на управлението: за какво се борят там? — „Стани ти, да седна аз!“ ... Погледнете в Народното Събрание, в общинските и окръжни съвети и навсякъде, където се състезават представителите на различните партийни гледища. Там не търсят истината, а настояват но „своето". Достатъчно е само едно добро предложение да се даде от политическият ни противник, за да се обявим и против самото предложение. И на всякъде същото.

Но до къде ще достигнем ако вървим все така? Знае се че българите паднаха под турско робство именно поради вътрешната разпокъсаност и взаимни борби. Не ще съмнение, че не ни очаква нещо добро, ако продължаваме да вървим по същия път.

Ето защо, наложително е преди всичко българският народ да се излекува от партизанската си болест. Наложително с всеки съзнателен гражданин да подложи на щателна проверка в своите разум и съвест партизанските похвати за властване и политическа борба. А достатъчен е само един повърхностен поглед, за да се види че партиите винаги, безразлично дали са на власт или в опозиция, се ръководят преди всичко от партийни, класови и съсловни интереси, а интересите на народа като цяло се поставят на второ място. Всяка партия си има цяла армия от службогонци. — кандидати за държавната трапеза, които веднага след поемането на властта от нея се настаняват, на служба. Създават, се измислят се служби за задоволяване на подобни партизани. По такъв начин се е достигнало до едно прекомерно усложняване и претрупване на държавния механизъм с излишни служби, нещo което коства грамадни суми. А всичко това става на гърба на народа. На гърба на селянина, на занаятчията. на дребния търговец, които трябва да отделят голяма част от своите приходи за поддържането на тази чудовищно, противоестествено разрасла се държавна машина, а сами те да мизерстват.

Рисувайки една такава мрачна картина на съвременния обществен живот, ние би трябвало да посочим и изхода от днешното тежко положение и пътя, който води към едно по-добро бъдеще. И тъй, де е изхода от това тежко положение? Кой път да хванем за да се освободим от злото?

Първото нещо, което е необходимо, това е всички съзнателни хора да поставял, общия интереси над личният и с това да дадат първия пример на своите съграждани. Да се бойкотират партиите. Да се гласува с безпартийни —-общоселски и общограждански листи. Народът да се сплоти около една надпартийна, надкласова, общонародна организация, която да си постави за задача да въдвори мир в страната като се даде нужната подкрепа и покровителство на всички нуждаещи се от такава, на всички икономически слаби народни слоеве. Да се опрости държавната машина до последния възможен минимум. Да се тласнат всички непроизводителни слоеве по пътя към производителна дейност. Да се примирят

класовите противоречия, като на работниците се даде право на участие в печалбите на съответните предприятия. Да се даде мощен тласък на кооператизма и се пристъпи към колективизация на земеделското производство по доброволен начин, чрез просвета и пример Да се установят завинаги мирни отношения със съседните държави като се заработи за Балканска Федерация с равноправни и самоуправляващи се Македония, Добруджа, Тракия. Да се работи за Съединени Европейски Щати (Паневропа) и за премахването на армиите във всички страни. Да се издигнат свръхнационалния и свръхкласовия принципи като ръководно начало във всяка държавна и обществена политика, като се заработи усилено, но без каквото и да било насилие, за реализирането на безкласово общество и обединено човечество, в което ще бъдат избегнати, завинаги всякакви граждански и национални войни.

Ето с няколко думи само обрисувана една положителна програма за народополезна дейност, която вярваме, ще бъде подкрепена от всеки разумен човек, който желае мир и благоденствие за своя народ и за цялото човечество.

И тогава ще се освободим от партизанството и ще имаме един народ, един дух, едно знаме — знамето на Мира и Любовта! Тогава ще положим нашият обществен живот върху здравите основи на Правдата и ще имаме една възродена, една истински свободна, Нова България.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разходка на перото

Абсолютно невъзможно е да схванем Бога по теоретически път. Да получим някоя Божия милост (не само излекуването от болест е такава) или да придобием вяра благодарение на някакво преживяване — само този е начина, по който ние малко по малко можем да добием съзнателно отношение към Бога. Другояче е невъзможно да схванем Бога. Да разсъждаваме за Него и да Го доказваме по чисто математически път, — това е нещо невъзможно.

Божественият път.

Бог е един, обаче Той се явява пред нас в такова безчислено разнообразие на форми и образи, че за човешкия ум е невъзможно да ги схване и обобщи. Например, в нашия свят едно и едно правят две; обаче в Божествения свят те могат да правят сто, или пък нищо.

Даже когато човек няма никакво познание за Бога, той може от време на време да Го съзнава, ако само притежава сърдечна склонност да се стреми към Него и да се уповава на Него, бидейки винаги изпълнен с чувството на благодарност. Единствено с нашето собствено усилие ние по никакъв начин не бихме могли да схванем Бога, понеже Божественият свят е подложен на такива промени, които надминават даже нашите предположения. Ние можем да познаваме Бога само отчасти, малко по малко, но никога не можем схвана Неговата пълнота изведнъж, по същия начин, както ний можем да допълним знанието си за човешкото тяло, изучавайки едно след друго неговите различни органи: глава, ръце, крака и т.н., които заедно образуват тялото. Ето защо, колкото по-силна е нашата склоност да се стремим и да се уповаваме на Бога, толкова повече ние започваме да се свързваме с Него, благодарение на което почваме фактически да Го познаваме и придобиваме голяма сила. Следователно, нужно е в началото и преди всичко да се молим на Бога, па макар и сляпо.

Отваряне на сърдечните очи.

Да се ентусиазираме е необходимо за всяко нещо. Работа и занятие в които не се влага ентусиазъм, никога не могат да бъдат интересни. По същия начин, ние трябва да вярваме енергично и вдъхновено, защото иначе не бихме имали възможността да познаем Бога и никога за нас не би се отворила портата която води към Него. Понеже Бог е могъща Воля. само когато ний усърдно и от сърце се стремим към Него, в Отговор на това се явява връзката с Него и Божията

благодат, по такъв начин нашето сърце се отваря за Него. Ето защо ние тръгва да служим на Бога, нещо което трябва да се изрази преди всичко в състоянието на нашето сърце и в нашите дела, а не във външни неща. Както е необходимо да отворим очите си за да можем да видим нещо, също — така ние трябва да отворим очите на нашето сърце, ако искаме да познаем Бога.

Част и цяло.

И най-малкото същество в нашия свят не е сътворено да живее само за себе си, но да служи същевременно и на другите. Всяко нещо винаги си има, своето предназначение, своята мисия, а мисията — това е служене.

Грешка е да мислим за какаото н да било, като за нещо отделно и изолирано. Да вземем за пример семейството; ако в него има един болен, цялото семейство, тъй да се каже, е болно. Същото може да се каже и за отделна група или държава, поради, злото, появило се в една нейна част, цялата група или държава страда от неговото лошо влияние. Има хора, които казват: „Колкото и да ставаме по-добри, всичко това е напразен труд, щом другите не ни следват“. Навярно те забравят, че подобряването на една личност оказва голямо влияние за подобряването и на другите. Ето защо, понеже частта и цялото винаги си влияят взаимно, направо или посредствено, нашита мисли и дела винаги оказват своето влияние във вселената.

Критерий за добро и зло.

Човек обикновено мисли, че той се е родил да живее сам за себе си, обаче, в същност той се е родил да живее за всичко съществуващо. Той никога не бива да забравя, че е само една част от огромното цяло. В това именно се състои същността на истинското различаване доброто от злото: да се грижим за всички е добро, а да се стремим само към своята лична полза, това е зло. Следователно, егоизма и завистта са неща абсолютно лоши. Да увещаваме някого с добросърдечност е нещо добро, обаче да се гневим зарад гнева и да се отвращаваме зарад отвращението това дава само лоши резултати във всяко отношение.

Бог отдава по-голямо значение на сърцето, отколкото на постъпката. Даже да удариш някого, ако в сърцето си не си имал някакво лошо чувство, то това не е зло. Случва се, че понякога ние удряме от радост, а понякога — от омраза. Когато една постъпка е продиктувана от добро желание, тя е добра, макар че същата. в други случай, може да се нарече лоша.

Необходимостта от вяра.

Достойнството на религията седи в нейното влияние, а не в догмите. Тя трябва да бъде такава, че да създава сила във верующия, когато последния се отнася към нея предано и верно. Обаче, колкото и добра да бъде религията, невъзможно е чрез нея хората да се подигнат изведнъж на по-висока степен. Както малкото дете се нуждае от около една година, за да почне едва да изговаря някои думи, също така за усъвършенстването на хората е нужен известен период от време.

Колкото дълбоки и обширни да бъдат знанията на някого, ако те не се основават твърдо на религиозната вярa, те са мъртви знания. И те много естествено разкриват своята недостатъчност, когато техния притежател срещне един необикновен случай. Защото тези знания, колкото дълбоки и обширни да бъдат те, са, във всеки случай, само продукт на човешкия ум и поради това, ограничени в известна област. Обаче пред този, който притежава твърда вяpa, всяко препятствие трябва да отстъпи. Понеже той вярва твърдо в спасяващата ръка на Бога, даже ако той се намира в най-неблагоприятните условия, той може да си пробие път през тях, чрез молитва към Бога, и благодарение на нея, в каквито обстоятелства и да се намира, той може да запази спокойното състояние на своето сърце. Следователно, най-важното — това е вяpaтa! Да печелим почести, без да се уповаваме на нашата скъпа вяра, то е все едно да ловим скитащите в небесното пространство облаци.

Да бъдем послушни!

Bяpaтa си ние можем да занесем със себе си в духовния свят, обаче материалните богатства и хорските почести — не можем. Ако придобием истинска и твърда вяра, ние можем да победим всички трудности.

Както отбелязах по-горе, нещата в Божествения и в човешкия свят се много различават. Вярата и човешкото общество са нещо съвсем различни. Следователно, в вярата е необходимо да бъдем послушни към съветите на някои хора. Често се срещат хора. които казват, че те могат да бъдат послушни към Бога, а не и към човека. Tе грешат. Tе трябвa да бъдат послушни и към хора, защото често Бог ни изявява своите намерения чрез техните уста.

Хармония в многообразието.

Ако всеки цвят би изглеждал за нас еднакво, бихме могли да кажем, че в света не съществуват цветове. Хармонията на човешкото лице лежи в разлика между неговите черти. Един гост може да бъде много доволен тогава, когато в същото време, този който го приема, може би се стеснява. По такъв начин всичко в света е относително.

Да се оставим на изкушението на лошите влечения е твърде лесно, трудно е обаче да се контролираме винаги, въздържайки се от изкушението. Ако всеки отделен човек не свикне да се вглъбява в себе си и да преценява сам своите постъпки, съвършената хармония на цялото е невъзможна.

Нека правим без никакво колебание това, което ние мислим че е добро.

Хидемару Дегучи

Забележка: Авторът на тази статия, Хидемару Дегучи, е усиновен син на Онисабро Дегучи и е избран от последния да бъде негов заместник като водител на Оомото след като той напусне физическия cвят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Скритият извор

За да открием наново един пресъхнал извор, за да освободим затрупаната струя, необходимо е да копаем дълбоко и да превърнем земята. По същия начин, и със същата цел, трябвa да преобърнем всичко в себе си, за да намерим Истината. Както водата е скрита в дълбочините на изсъхналата земя, така и Истината е скрита в дълбините на вашето сърце.

Аз желая да разкопая, да достигна във всеки от вас до този дълбоко скрит извор, който ще може да ви поддържа и да ви пои. Но за да се копае на дълбоко, нужно е да се изкореняват проникналите на дълбоко корени; за да се достигне до дълбоките води, трябва да проникнем далеч в дълбочините на земята,

Процесът на вдълбочаването поражда недоволство, протести и разрушава много ненужни неща. Обичайте истината заради нейната красота, живейте според правдата, поради вашето собствено желание и развивайте вътрешното чувство на правилното разбиране. Вървейки сляпо след когото и да било, вие ставате предатели на Истината, а аз не желая да станете такива, защото аз я нося с такава предпазливост и благодарност за нейната красота. Затова именно, аз извиквам бунт вътре в самите вас, аз копая на дълбоко, за да разкрия във вас този извор, който ще утоли жаждата ви. Истината, която ще ви даде покой и възторга на устрема в този бушуващ свят.

Ако вие само повтаряте след мене нови фрази вместо старите, това повторение няма да ви открие пътя към истината. Преди още във вас да се развие вътрешното възприемане на Истината, истинското, правилното разбиране на нещата, трябва да стане коренно изменение на вашите мисли и чувства. Не се отвърдявайте още по вече в своето и без това твърде удобно (и повърхностно) светоразбиране, защото самодоволното удовлетворение не води към Истината и не носи щастие.

Станете гении, развивайки своята индивидуална самобитност. Гениалността на един човек никога не може да бъде съвършена; такъв може да бъде само гения който се явява като резултат от индивидуалната самобитност на много хора, които са съдействали за неговото разцъфтяване. За да творим великото, и за да може това творчество да бъде вечно, трябва да развиваме своята индивидуална самобитност, своето собствено съвършенство, озарено от разбирането на Истината, — а не да подражаваме на съвършенството на другите.“

Кришнамурти

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из Беседите

Може ли човек да живее без религия? — Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дявола. По-напред хората живееха в любов, и всяко учение, което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни, хора са фалирали буржоа, а ония. които служат на Бога от любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излизат от нея преждевременно.

*

Ние не се кланяме на никаква религия. Защо? — Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква култура. Защо? — Културата е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква наука. Защо? — Науката е създадена от човека, -а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. За в бъдеще ще се. създаде нещо по-хубаво. Ние се кланяме само на една Висша Разумна сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето.

*

Днес повечето хора минават за учени, за капацитети, не признават Бога, не признават никаква сила над себе си. Често се казва за някой човек, че не вярва в Бога. Казвам: ако този човек не вярва в онзи Бог, когото хората са създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ако отрича Бога, Който живee в него, той не може да има ничие уважение.

*

В Божествения свят религия не съществува. Там съществува само Любов. Понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова на земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. На този свещеник и служител вие няма да плащате. Това разбираме ние под думите: „Даром ще работите“. Даром ще работите, но в името на Любовта. Такъв е животът на разумните хора.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поща

Санта Мария — Аржентина. „Изпращам ви брой № 97 на списанието „La Estrella de Occidente“, в който е поместена беседата на Учителя „Еl Alto Ideal" (Високия Идеал), преведена от сестрата Магдалина Де Пита. Ние тук работим неуморно за разпространение на братското учение във все по широки и по-широки кръгове. От ден на ден Учителя става все по-близък на хиляди и хиляди сърца, пръснати по различните кътища на тази обширна земя. Ето защо ние трябва да бъдем винаги със светло съзнание и със сърце изпълнено с любов, която да обгръща страждущите братя, които се блъскат в тъмнината и сенките на материалистическия и егоистически живот. Светли хоризонти се разстилат пред нас. Всичко наоколо се радва и пее, че човек е достигнал състоянието да разбере, че всички ние, без разлика на народност, сме братя, че цялото земно кълбо е наше отечество.

Въобще, за сега ние напредваме, от ден на ден все по-вече и по-вече. Четоха се вече няколко беседи от Учителя и са печатани много отделни части из беседите. Сърдечен поздрав от всички тукашни братя и сестри.

Р. Тодоров

Гара Любимец. В-к „Братство" ни заинтересува и ни накара да заучим и есперанто ... Светлината съществува и се проявява чрез своите носители за освобождението на многоизмъчената човешка душа. Едно нещо вярно има, че Бог е верен и истинен вечно, а човешките изкривени понятия и мнения живеят много малко докато бъдат отречени и от самия човек. Това разумно Начало работи и обновява живота вечно, защото сам Той е вечен и безграничен. Нека се вслушаме в този глас, който говори във всяка душа: „Люби Истината и живота ти ще се обнови и осмисли" — И. С.

Испански есперантист за Беседите.

„Те са прекрасно четиво, еднакво полезно, както за тялото, така и за душата. Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения".

Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

За „Секретната Доктрина"

Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска. С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота

„Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда. Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване.

Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите трудности, които това представлява, до сега не се е успяло.

Ето защо, днес. когато виждаме, че се пристъпва към реализиране на тази отдавнашна мечта н българските окултисти, без разлика към кое общество те принадлежат, трябва всички, които съзнават важността на това, да подкрепят издаването на „Секретната Доктрина“ на български. За да се улесни издаването, „Секретната Доктрина" ще излиза на части.

За по подробни сведения, обърнете се към Софроний Ников, ул. „Х. Димитр“, № 5 — София.

Заблужденията на марксизма, от Пиер Рамю. Цена 80 лв., доставя се от книгоиздателство „Посредннк", бул. Дондуков, 61 — София-

Витлеемска звезда, орган на обществото за психични издирвания и духознание в България. Абонамент 60 лв. Адрес: ул. „Л. Квравелов", 34. Бургас.

Общител, орган на Теософското Общество в България. Адрес: ул. „Х. Димитър“, 5 — София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Фонд „Братство“

В-к „Братство“ се поддържа само от доброволните помощи на своите читатели. Всеки един лев, получен в редакцията, спомага за увеличаването тиража на в-ка и изобщо за разширяването на започнатата работа. Всички получени суми се разпределят така: 80 на сто за в. „Братство“, 10 на сто за библиотека „Братство“ и 10 на сто за фонд „Братско Общежитие".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×