Jump to content

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17


Recommended Posts

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17

22 март 1930 год.

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево.

Съдържание:

Живите сили на Слънцето (Г. Радев)

Изгрев (Пламен)

За новата пролет (Из един дневник)

Слънце и здраве (Д-р Ролие — Швейцария)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Живите сили на Слънцето

Радиацията на слънцето далеч не ни е още позната. Самите ние, така както сме физиологически и психично устроени — говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни от нас в някои отношения, също не са в състояние да диференцират сложната слънчева радиация.

Днес за днес можем да констатираме в нея следните видове енергии: светлинна или изобщо светлина, топлина, електричество и магнетизъм, химична енергия, физиологична и психична. Последните две категории ония от съвременните учени, които подържат материалния произход на душевното, биха вмъкнали в някоя от предходните.

Както знаем, във физиката подробно се изучават оптическите свойства на светлината. Особено интересен предмет за физиците представлява спектъра на цветните лъчи — в своята видима и невидима част, към която спадат ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Оказало се е, че така наречените студени лъчи на спектъра: зелен, син, индигов и виолетов , са химически най-активни. Червените пък лъчи са извора на топлинката енергия. Центъра на светлината лежи в жълтия цвят на спектъра. Освен това установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти.

Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните добити по експериментален път са задоволителни, за да дадат потик на по-нататъшните изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината.

Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждаше върху всички високо организирани индивиди и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е следователно, че и във физическо и в духовно отношение светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуването на разните болести. Впрочем не само като лечебно средство може да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм.

Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни.

Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм и в деня има прилива и отлива на слънчевата енергия: от 12 часа полунощ до обед трае прилива, а от пладне до 12 часа среднощ — отлива. Максимума на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимума — при залез. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес.

Особено през пролетта, защото и големият ден — Година си има своя изгрев, своята пладне, своя залез и своята полунощ.

Изгревът на Годината — това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден -Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена.

С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва до следното встъпване на слънцето в Овена.

Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредно пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена, всред птиците и другите животни настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които непосредно са потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си пременя — менят кожата си — както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова пременя. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната до тогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недокапал лист, — както у дъбовете запример — започва да се отхвърля и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.

Във всеки жив организъм, — следователно и в човека слънчевия прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата оная инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено.

Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и частно човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат на живата Природа да извърши своята обновителна работа.

Изключителните условия, при които живее днешния човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздуха, светлината, водата, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, натрупани често пъти като сардели в някое мрачно многоетажно здание, което прилича по-скоро на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни" хора, Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата" на съвременния човек.

Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние. Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве. Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на народите. Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани в светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината.

Но, ако ние за сега — по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, излизаме на изгревъ-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, подигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия ще заговорят и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят.

Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване ...

Един важен въпрос, за който само ще помена без да го развивам е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Изобщо този въпрос е от особена важност и той ще стане в бъдещата наука специален обект на проучване и приложение. Защото иначе се пречупва светлината в зори, иначе при изгрев и до пладне, иначе след обед и при залез.

Преди изгрев, тънките трепети на зората носят енергия, тоято влияе най вече на мозъка и главната нервна система. Ето защо за всички ония, които страдат от нервни болести като неврастения и др. ранните часове при пукване на зората са най-благоприятни за лекуване.

При изгрев, енергията на слънцето влияе на дихателната и кръвоносна система. Тя упражнява психическо влияние върху нашите чувства. Внася разширение и бодрост, жизнерадост.

Колкото приближаваме към пладне, слънчевата енергия слиза към стомаха и упражнява влияние по специално върху храносмилателната система.

След пладне настъпва отлив на слънчевата енергия, започва едно обратно течение от центъра на земята към центъра на слънцето и на него се дължи оня упадък на бодростта, който настъпва подир обед, онази леност и сънливост, която хората обикновено чувстват, със състояние което привечер у чувствителните натури, се превръща в същинска тъга — сякаш човек е загубил нещо - - -

Ето защо именно трябва да използваме възраждащата сила на пролетта в ранните часове на зората до пладне: да използваме двойния прилив - пролетния на големия ден-година и дневния — от зори до пладне.

Още повече че от слънцето сега — по думите на ония, които знаят — иде една нова вълна, една от ония божествени вълни, които се появяват периодично.

Умните ще разберат и ще използват. Като млади дръвчета те ще изпънат вейки към живите лъчи на слънцето, ще напъпят и ще цъфнат, за да дадат плод, плод на нов живот.

Г. Р а д е в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгрев

Колко много си ни дал, Господи! Колко щедро Ти разпръскваш Твоите съкровища! Неизчерпаема е Твоята благодат ...

Ръцете са пълни. Очите са пълни. Душата е пълна с радост и блаженство! ... Има ли по-голямо щастие от това, което Ти даваш? ...

Ето, — изпълнил си със злато, със рубини и елмази безграничните простори! Разгърнал си царствен пурпур в небесата! Сияние облива цялата земя!

Кат нежна, неземна целувка ни милват лъчите! Небесни хармонии опиват душата! ... Мир и Любов изпълват цялата вселена! ...

*

Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко. Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи.

Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар. Животни и хора се размърдват, изпълнени със сили, бодри и весели. Птичките весело запяват. Някаква неземна симфония, изплетена от краски, звуци и нежни, красиви, божествени чувства, изпълня просторите. Цялата природа се готви да посрещне Господаря на деня, източника на живота, проводника на Божията Любов на земята — Слънцето.

*

Светла точка заблестява на пламналия в пурпур изток. Сноп ярки, златожълти лъчи в миг избликва, затъмнявайки другите, и се очертава като златен поток, който се разлива все по-нашироко и по-нашироко.

Слънцето! — Любовта, която оживотворява света! Великата жертва, благодарение на която ний живеем! Нашият всекидневен хляб, който Бог, в своята безгранична милост ни изпраща! ...

Любов, любов безгранична залива света! Едно преизпълнено с Любов сърце непрестанно пулсира, изпращайки ни своята кръв, — за да живеем! ... Един велик, непонятен за човешкото съзнание Божествен Дух, раздава, живота си, любовта си, кръвта на сърцето си, — за да нахрани телата и душите ни! ... Едно непостижимо всеобгръщащо Съзнание доброволно се принасят в жертва, която твори живота; непрестанно гори в Свещения Огън на Любовта, огъня, който не изгаря, а твори, който не убива, а дава живот ...

Аз изтръпвам пред великата саможертва на този Велик Дух! Душата напира да разкъса тесните граници на ограниченото обикновено човешко съзнание и да се пробуди към безграничността на Божественото! Светлия слънчев поток навлиза във нея, изпълва я, надига се и засиява. Душата се отваря за слънцето, свързва се с него, то навлиза в нея и я претворява. Живота на слънцето се прелива в душата! — Между човешкото и Божественното е сложен мост!

*

Аз слизам надолу. Напущам върха, където душата ми отпразнува празника на своето съприкосновение с живота на жизнедавното Светило ... Отивам в града ... Храстите ме милват. Тревите и цветята ме посрещат с приветствие. Птичките весело пеят насреща ми ...

Защото слънцето свети в мене! То свети през очите ми и през цялото ми тяло! То изпълва гърдите ми с живот, душата ми — със светлина!

Аз слизам надолу! А през мене свети слънцето! И отивам да го занеса там. — долу!

П л а м е н

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За новата пролет

(Из един дневник)

Слънцето се бе издигнало доста, когато минавах по тясната пътечка в малката борова и липова гора. То се мъчеше да се провре през младите листа и клонки, и в забавна игра с тях рисуваше по крехката пролетна трева красиви фигурки. Птичките отдавна вече се надпяваха. Липите сладостно благоухаеха. И аз, плувайки в някакъв неизразим възторг, не сещах как краката ме носеха всред този утринен пир що дарява природата тъй близо до душния, прашен и опушен град. Внезапно се откри простор, залян със златистия блясък на пролетното слънце и окъпан в свежа утринна роса. Лека, сребърна мъгла се приповдигаше и на вълни бавно се сгъстяваше към полите на Витоша, като бела дантела по чудно синята й дреха. А тя, царствено прекрасна, със светлата усмивка на най-щастливата и прелестна девица гледаше някъде далеч в пространството, като да виждаше някакво светло видение, комуто се усмихваше. Море от краски, от лазур, от свежест и светлини! Като палава лястовица, току дошла, що ненаситно пори пролетния лазур, душата ми се гмуркаше в това море от красота, радваше се, пееше, смееше се ...

И като купчина млади пъпки по вейките на пролет що чакат слънцето да се разпукнат, в душата ми избликнаха въпроси, въпроси ... И светли и красиви, и мрачни и противоречиви ... — Всред толкоз красота в живота, и — толкова страдания, борби, разочарования ! ? ...

- - - - - - - -

Очите ми привлича групичка насядала в един кът на поляната. Несмело приближавам и долавям: — Трошат се ледовете! Затова е този шум и трясък всред обществото. Зимата е в своя край. Ще се оте-кат мътните води, ще отнесат далеко парчетата лед. Ще се избистри водата. Реката ще очисти своя брег. Треви и цветя ще го застелят. И птичките ще запеят пролетни химни. — Говореше Учителя, когото бях дошла да чуя, всред група от свои ученици.

— Събаря се вековната ледена планина на човешкия егоизъм. Рушат се ледените стени що отделят хората един от друг. Затова никой не е виновен. Виновно е слънцето, виновно е времето. Пролетта на човешкия род трябва да смени зимата. Било е време когато е царила пролет в живота. И сега пак иде. Бъдете готови да я посрещнете.

Малко мълчание и после продължи:

— Бъдете готови като цветята! Първият поглед на слънцето ги съживява. Те подават своите глави, разтварят чашки, за да приемат благото му.

Бъдете готови като птичките! Първата ведра усмивка на небето ги развеселява и те започват своите химни.

Най-после, бъдете отзивчиви като безгрижните деца, кои първия зов на пролетта събира весело из китните поля, забравили за зимата и нейните мъки

— Кога ще дойде тя? — запита някой, както някога питаха Исуса, кога ще дойде второто пришествие.

— Когато видите цветята да цъфтят, птичките да пеят и децата безгрижно да се смеят, каза просто и усмихнато Той. И всички озари една приятна, макар и като в недоумение усмивка. Мълком очите на всички питаха ...

— Когато видите да разцъфти доброто в душите на хората както градинката ви пролет; когато чуете да прозвъни в живота гласът на мъдростта и сладките речи на хората, като птича песен; и когато секнат скърбите и воплите по земята и всички заживеят като безгрижните деца волно по кичестите и ароматни поля, знайте че тя е дошла.

И после: — Но трябва слънце! Това слънце се огрява от друго по-голямо, другото — от още по-голямо и т. н ... А трябват и по-малки слънца!

Бъдете слънце за вашите по-малки братя и сестри! Бъдете жив слънчев лъч, който да разпукне благоуханното венче на някоя готова за разцъфване душа!

Бъдете утринна роса, която да полива и освежава!

Бъдете сияйно, лазурно небе, в което да се отразява дълбоката Премъдрост Божия, Вечната Истина и неземна красота! И птичките ще запеят.

Най-после: вдъхнете вяpa, надежда на онеправданите! Дайте от всичко що имате и на тях за да зацари безгрижието, радостта и вярата навред!

Черпете от голямото, велико Слънце, което вие познавате, сила и мощ! И сами вие бъдете слънце! И пролетта ще дойде.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Р о л и е — Швейцария

Слънце и здраве

Човек има нужда от много въздух и светлина. По думите на римския философ Сенека, човек не умира, а се самоубива. В своя напредък човечеството, за свое нещастие, се е отдалечило от здравите първобитни условия на живота, от въздуха и светлината. Хелиотерапията си поставя за цел да възвърне човека към природата, към въздуха и слънцето.

Действието на слънцелечението е общо и местно: слънчевите лъчи стимулират, съживяват и възродяват силите на организма. Местното действие се изразява в обезболяване, в убиване на микробите и ускоряване зарастването на раните, от какъвто и да било произход,

Тежестта на туберкулозните поражения зависи не толкова от разпространението, колкото от защитните сили на организма. Слънцелечението подобрява организма и подпомага борбата му с туберкулозната зараза.

Слънчевите лъчи действат преди всичко върху кожата, която изпълнява важни за организма функции. Кожата служи за защита на тялото от външните атмосферни влияния. Лишена от въздух и светлина, кожата се атрофира и не може да служи за защита на тялото. Под влиянието на въздуха и светлината, кожата се пигментира и придобива отново способност да брани тялото.

Кожата със своето богатство от капилярни кръвоносни съдове образува един вид „периферно сърце“, което не може да не влияе за разпределението на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността.

Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонанса на тази игра се отзовава до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява евфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания.

От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хляба на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно. чрез кожата.

Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н. жлези с вътрешна секреция.

Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът изглежда да играе важна биологична роля в метаболизма, общата размена на веществата в организма.

Слънчевите озарявания подобрявате циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоколежащи тъкани, подобряват храненето на последните и на нервната система. Особено ценно е действието на слънчевите лъчи при костноставните туберкулозни страдания: възстановявайки без масаж и електризация мускулите, слънчевите озарявания възстановяват ставните връзки и движения. Под влиянието на слънчевите лъчи и при соhftis и при други туберкулозни ставни поражения се възвръща почти нормалната подвижност на ставите. Слънцелечението способства също за рекалцификацията на разрушените кости, както при туберкулозата, тъй и при рахитизма.

Тонифициращето действие на слънцето се проявява и върху гръдните и коремните органи й върху кръвотворните жлези: апетитът и храносмилането се подобряват, броя на кръвните телца и хемоглобина се увеличават, лейкоцитарната формула се подобрява, а заедно с това се засилват горителните процеси в организма.

Очебиещо е също влиянието на слънцето върху душевното настроение: болните бързо се възродяват и се засилва вярата и желанието им да оздравеят. И ние трябва да се стремим да лекуваме не само тялото, но и душата. Моралът на един болен е от първостепенна важност за неговото оздравяване. При туберкулозата повече от всяка друга болест е необходимо болният да иска да оздравее.

Възвръщането към един живот по-близо до природата ще отърси човечеството от множество вредни навици, които рушат физическото здраве и морала на личността, ще прероди телата, ще подобри душите. Простият и хигиеничен живот ще развие у децата и младите хора стремежи по-мъжествени и по-благородни.

И само по тоя начин, надарени със сърце и разум, бронираните и мускулести тела на нашите младежи ще могат да осъществят хубостта и хармонията в живота.

Трябва да се даде на слънцето едно по-голямо място в нашия ежедневен живот, защото човекът-цвете, от всички други цветя, има най-голяма нужда от слънце.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...