Jump to content
Ани

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19

Recommended Posts

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19

1 май 1930 год.

В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево.

Съдържание:

Балканска Федерация.

Обществено мнение.

Какво могат да направят те! (Б.Б.)

Той ще дойде! (Т.Ч.)

Най-бедният (Т.Ч.)

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Балканска Федерация.

От известно време насам, печатът в съседните ни държави — Гърция, Сърбия и Румъния, а също и някои официални среди в същите държави, усилено се занимават с идеята за осъществяването на една Балканска Федерация, в която да влизат всички балкански народи. Нам не ни е известно добре върху какви основи и с какви средства смятат нашите съседи, респ. тия среди, които повдигат въпроса, да изградят тая Балканска Федерация. Не ни е известно дали те са достатъчно разумни и идейни, дали те са достатъчно здрави, за да могат да издържат едно такова предприятие и, следователно, дали те са приемливи за нас. Но, въпреки това, нас ни учудва и озадачава обстоятелството, че българският печат, българското общество, в лицето на своите официални и неофициални представители, пази почти пълно мълчание по този въпрос, като че ли той никак не ни засяга и не може да ни интересува.

Предложенията на нашите съседи не са били до сега подложени на обсъждането и преценката на нашето обществено мнение. Последното не си е казало думата по тях. Hещo повече, тия среди у нас, които би трябвало за подигнат и разяснят този въпрос —ръководителите на периодичния печат, като че ли съзнателно избягват да се занимаят и произнесат по този въпрос. Доколкото ни е известно, единствения случай, в който се разглежда този въпрос, е статията на проф. С. Киров под заглавие „Балканската Федерация“, печатана в бр. 6. тази годишнина на сп. „Отец Паисий". Но достатъчно ли е това? Изчерпан и разрешен ли е въпроса? — Не! Повдигнатият въпрос е от първостепенна жизнена важност за целия наш народ, за всеки един от нас, — неговите членове. Правилното идейно и практическо разрешение на този въпрос, който самият ход на историята ни налага, е съдбоносно за нашия народ; както и за всички народи на Балканския полуостров и само то едничко може да ни избави от нови катастрофи, от нови безполезни и безрезултатни кървави борби. Само правилното разрешение на този въпрос може да превърне Балканския полуостров от арена на безконечни кървави борби, от непрестанно димящ и заплашващ световния мир вулкан, в Балкански рай, в място за братско сътрудничество и взаимно подпомагане в пътя на културния напредък.

Ето защо, този въпрос трябва да бъде нашироко разгледан от нашия печат. Той трябва да стане достояние, в своите и най-малки подробности на цялото наше общество. Той трябва да намери своето място в съзнанието на всеки български гражданин, защото той засяга всички.

*

Във връзка с това, ние искаме да изкажем накратко нашето мнение по този въпрос. Не ще се разпространяваме надълго да излагаме всички преимущества, всички добри резултати, които ще даде реализирането на Балканската Федерация за всички съставящи я народи. Достатъчно е само да отбележим премахването на граничните тежести: паспорти, визи, мита, което значи: свободен достъп на лица и стоки в границите на една 30 — 40 милионна обширна държава, разкриване на нови свободни лозари за всеки вид производство; разкриване на нови обекти за духовна дейност; разширяване, издигане на гражданското съзнание до една по-висока степен. То значи още: освобождаване, на първо време само частично, от огромната тежест на военните бюджети, които тегнат на народния гръб, освобождаване на огромни сили за творческа, а не разрушителна дейност. То значи, най-после, разрешение на болния национален въпрос на Балканите и сериозна стъпка към осъществяване на още по-големия идеал — Паневропа, Европейски Съединени Щати.

Всички знаем, че живота се проявява в най-разнообразни форми, и че нищо не може да задържи една вече надживяна, станала вече излишна форма. Обаче, също така трябва да се знае от всички, че всякa една нова, т. е. по-висша форма се достига, се изкупува единствено с цената на жертвата. Следователно, това общество, тия народи, които искат да облекат своя живот в една по-висша, по-целесъобразна форма, трябва да бъдат готови за жертви. Това е закон. Без него не може да се осъществи идеализираната по-висша форма на обществен живот. За да се отхвърли старата форма и да се приеме новата, необходимо е да се пожертвува, да се отхвърли съдържанието, което е изпълняло и изградило старата форма.

Ето защо, пред нас изпъква въпроса: готови ли са балкански^ народи, готови ли са всички тия, които са блазнени от величието и красотата на идеята за Балканска Федерация, да направят нужните за нейното реализиране ж е р т в и ? Ние имаме макар и приблизителна представа за гoлеминaтa и характера на тия жертви, които ще трябва да се направят от всички, и затова, на зададения по-горе въпрос сме склонни да отговорим — не! Балканските народи, балканското обществено мнение не е още достатъчно назряло, за да може да поеме върху себе си жеравите, които е нужно да се положат като фундамент за изграждане на величественото здание на Балкан

ската Федерация. Но като казваме това, като отговаряме отрицателно на този въпрос, ние не искаме да кажем, че той трябва да се изостави за „когато му дойде времето“. Напротив, заедно с това ние искаме да изтъкнем и подчертаем нуждата от незабавна, усилена и непрестанна подготовка на общественото мнение, на общественото съзнание, за да стане то способно да разреши правилно подигнатия въпрос, т. е. да стане способно да направи нужните жертви.

Ние знаем, че в основите на бъдещето величествено здание на Балканската Федерация, което ще даде подслон и щастие на всички балкански народи, трябва да бъде погребан, като изкупителна жертва, националния егоизъм, който съществува във всеки един от тези народи. Ние знаем, че за изграждането на Балканската Федерация трябва да бъдат пожертвани както великосръбската и великогръцката идеи, така също и великобългарската, великорумънската и т. н. Способни ли са за това балканските народи? — Ако не са, те трябва да станат способни за него. Преди това, т. е. докато шовинизма на която и да било националност живее, в колкото и прикрита форма да е облечен той, до тогава идеята за Балканска Федерация не може да бъде реализирана в своята чиста форма и не може да ни донесе очакваните резултати.

Ето защо, ние намираме, че при днешните условия, при днешните правителства и ръководещи кръгове в балканските народи, при днешния национален егоизъм и шовинизъм, които царуват навред, всеки опит за реализиране на Балканската Федерация би бил само компрометиране на великата и светла идея.

Нужни са нови разбирания, нужни са нови методи, нужни са нови хора за нейното реализиране така, че то да бъде от полза за всички. Тези нови разбирания, тези нови методи сега се пробват, сега се изработват в недрата на живота. Tези нови хора сега се раждат и растат, сега се подготвят, за да могат утре да изнесат на плещите си великата задача на побратимяването на балканските народи. И те идат! По-рано или по-късно, ние ще чуем техните победоносни стъпки на арената на живота. Tе ще дойдат и те ще разрешат болните въпроси на настоящето. Защото само те имат силата и способността за това и защото утрешния ден принадлежи на тях!

*

Как изглежда пред очите на тия нови хора светлия идеал на бъдещата Балканска Федерация? Върху какви основи и с какви средства се изгражда тя?

Балканската Федерация, в нейния идеален образ, не е нищо друго, освен едно истинско Братство на Народите, на всички народи, населяващи Балканския полуостров. В това Братство всички народи са с равни права: — никой не може да бъде потискан, никой не може да бъде пренебрегван. Всяка една област чието население пожелае, може да се обособи като отделна единица със свои закони и обществен ред, със свое самоуправление. По такъв начин вътре в границите на обширната Балканска Федерация ще могат свободно да съществуват независимите и със свое собствено управление: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, и Черна Гора, а също така и: Македония, Добруджа, Тракия, Хърватско, Трансилвания, Босна, Херцеговина и т. н. Защото само по този начин, — чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров.

Има две възможности, които на всяка цена трябва да се избегнат при реализирането на Балканската Федерация. Първата е: образуването Федерацията за да се противопостави тя на една или друга държава, или за защита на една или друга държава, напр. — да пази Сърбия от Италия, Румъния от Русия или Унгария, Гърция от Турция и т. н. Втората възможност е тази — всеки един народ да влезе с всичкия свой шовинизъм и национален егоизъм, очаквайки само полза за себе си от Федерацията, без да има сериозно намерение да зачита правата, като даде свобода на другите народи. Една такава Федерация, в която хървати, македонци и т. н. продължават да бъдат потиснати, както днес, не ще бъде нищо друго, освен същото огнище на междуособици, каквото е бил и до сега Балканския Полуостров. Следователно, осъществяването на Балк. Федерация трябва да бъде дело на хора, в които старите стремежи за господство, за надмощие чрез потискане на по-слабия не съществуват. Тя трябва да бъде дело на хора с високо съзнание, които са решени да реализират мира и братството на народите чрез даване свобода и равни права на всеки един от тях.

Не остава нищо друго, освен тия именно хора, хората на новото в живота, хората на мира, на братството и на любовта от всички балкански народи да си подадат ръка и да заработят усилено за подготовката на условията за реализиране на истинска Балканска Федерация — факел на мира и на братския, живот за целия свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обществено мнение.

Един малокултурен народ мъчно може да си представи стихийната сила на общественото мнение в един културен народ, като напр. английския. Произволите и издевателствата на самозабравени случайни властници са съвсем невъзможни. Общественото мнение ги лишава веднага от кредит и ги бламира.

И ето, у нас трябва да се създаде обществено мнение, истинско обществено мнение, което да изразява и прокарва непоколебимо в живота волята не народа. То не трябва да се създава и влияе от подкупната преса. To трябва да бъде господар на народните съдбини и от всички държавни и обществени чиновници трябва да направи слуги на народа, а не негови господари и палачи. Това високо просветено и мощно обществено мнение трябва да държи винаги здраво в ръцете си правото на върховно „вето“ по всички политико-обществени въпроси. Винаги и за всяко нещо то трябва да диктува на управниците народната воля. То трябва да бъде господаря, то трябва да разрешава въпросите и да не допуска каквито и да било политически авантюристи и диктатори да налагат волята си като тормозят народа и го заставят да върви по пътища, водещи към катастрофи.

Кой, и по какъв начин може да създаде у нас това мощно обществено мнение, което да бди над народните съдбини, да ни пази от катастрофи и да поведе народа ни към светло бъдеще. към мирни щастливи дни, към духовен и стопански напредък? — Не ще съмнение, това са най-будните, най-честните, най-съвестните хора измежду самия този народ, които живеят с неговите болки и радости, които са свързали неразривно своя живот с неговия, които винаги са готови да предпочетат общия, колективния интерес пред своя личен такъв. Тези хора, които могат да се жертват за народа си, които са способни за истински жертви пред олтаря на общото благо, тези хора, които са скромни, които не претендират за големи заплати, за автомобили, разкош; които не се стремят да натрупват лесно спечелени богатства, които никога, при никакви условия, няма да забравят своя обществен дълг, — тия хора само могат да създадат и закрепят онова обществено мнение, което може да изведе народа из днешното тежко положение.

Как ще стане това и кога? — На този въпрос можем да не отговаряме напълно. Всеки майстор знае занаята си, и тези, които са се родили за да извършат едно велико дело за избавлението на своя народ, трябва да знаят начина на своята работа и времето, когато трябва да започнат.

Така или иначе, българският народ чака. Той чака ония добри и скромни работници, ония добри орачи и сеячи, които ще разорат буренясалата нива на неговия обществен живот, изтръгвайки грижливо из нея плевелите на злото, и ще хвърлят в нейните бразди семето на доброто, за да пожънат плодовете на мира и напредъка, на общото благоденствие и щастие.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво могат да направят те!

Кои са те? Това не са хора, които заемат високи обществени места. Това не са хора, които стоят начело на тълпи и партии, това не са хора с громки имена и големи титли. Това са хора, които, пръснати по всичките страни на земното кълбо, си подават ръка през океани и морета, без оглед на нация и положение, за да сключат един такъв съюз, за да достигнато едно такова обединение, каквото светът досега не е виждал!

Тогава, когато голяма част от хората виждат залеза на една култура, която е могла да покрие своя път с милиони гробове, да напои почвата с кръвта на милиони жертви, хиляди хора в същото време търсят път и начин да намерят живителния елемент, който ще донесе обновата на човечеството. Идеята за благоденствието на всички не е била никога чужда на ония, които дълбоко са съзнавали мисията на своя живот и достойно са изпълнявали своето предназначение. Когато световната борба е избухвала, винаги са се явявали велики сърца и умове, които разнасяли между хората светлата идея за братство между хората и народите. И ако историята на човечеството в своите страници трябва да отбелязва велики подвизи, това са именно подвизите на ония, които със своята мирна дейност са внесли революция в човешкия живот.

Те са тук, те са будни и следят всяка наша стъпка. Tе наблюдават всеки жест, всеки поглед; те чакат, както опитния земледелец чака богатата жътва. Пръснати на север и на юг, на изток и на запад. обединени и свързани чрез един мощен потик, те се издигат на оная шеметна висина, където могат да се чувстват като едно цяло, като членове на един организъм, като синове на един Баща. Това са ония отделни единици или групи от хора, намиращи се във всички континенти, чувстващи еднакво трепета и ритъма на вечното, красивото, възвишеното, вслушващи се в болките и страданията на своите братя. Това са редките и готови души, призвани в полето на една велика работа, която изисква смели умове, устойчиви сърца и несъкрушими воли. Те крачат смело и твърдо с единствения стремеж да живеят за да служат! Те носят високо над главите си светилника на едно ново верую, те разнасят с жива реч учението на Великия Изкупител. Спокойно и тихо те вървят, но сигурна е тяхната работа, здрава е тяхната стъпка!...

Тези именно хора, които не се кичат с национална или партийна окраска, а имат едно общо Евангелие, Евангелието на Любовта, Мъдростта и Истината, се готвят за бран, за да обединят онова, що Отец е завещал. Те не могат да воюват с оръжие, те не могат да качват и свалят царе, те не могат да вземат властта. Всичко това правят „силните", а те нямат дори свое жилище. Но те могат да освобождавате човеци от духовно робство, те могат да съхранят чистото, нетленното, те могат да обичат истината и да умират за нея, те могат да се борят за правдата, те могат да прескочат синорите на тоя свят за да видят най-великото, най-чистото, най-свещеното, най после, те могат да създават епохи. Къде са те? — Навсякъде! Може би под вашия покрив. Потърсете ги, призовете ги и когато ги намерите, подайте им ръка и вървете напред! Светът има нужда от работници. Жетвата е богата, работниците — малко. Да бъде благословена работата на ония, които могат да направят това, което царе не са могли да направят.

Б. Б.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Той ще дойде!

Той ще дойде — на бъдещето светло човека. В душата му ще грее слънцето на вечната истина, а в сърцето му ще пламти огъньт на великата любов.

Той ще живее естествено и разумно. Законите на природата ще бъдат негови най-важни закони, волята на Твореца ще бъде негова най-висша воля в живота. Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на греха не ще почерни неговите светли и радостни дни.

Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее.

Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат. А всяко желание, всяка страст, които будят в него себелюбие и гордост и които го водят към вражда и разединение с другите хора и същества — те ще бъдат негови врагове и с тях той ще се бори всеки ден и всеки час.

Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост.

Той ще дойде — на бъдеще светло човека. А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята.

Т.Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-бедният

Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи.

Щом зората даде знак на изток, че слънцето скоро ще изгрее, той се дигна от леглото, облече се набързо и се запъти към краят на града. Искаше да се розходи, искаше да избяга някъде от грижите и мъките, които му отнеха съня.

Той се отдалечи към Балкана и скоро навлезе в най-девствените красоти на тоя земен край. И седна за почивка край бистро и студено изворче. Тих ветрец полъхва и го гали нежно по лицето. Птички радостно пеят от всички страни. Цветя красиви цъфтят и благоухаят около него.

Ето и слънцето се надигна от изток и разля над земята своите светли топли лъчи. Птичките с още по-голямо вдъхновение пеят, сякаш приветстват изгрева на слънцето, сякаш отправят към Твореца химни на благодарности. И сватята като че ли по-широко разтварят своите красиви чашки пред благия поглед на слънцето и пълнят въздуха с повече аромат.

А той падна на колене, разчувстван, смирен, просветлен, измъчен и се унесе в молитва:

Господи, всичко живее, всичко се радва и пее, всичко цъфти и благоухае ... А аз жалкия човек, аз пъшкам ден и нощ под тежкото бреме на грижи и тревоги ... Аз плача и страдам ... О ...

Господи, както изгрява сутрин слънцето от изток и със своите лъчи прогонва далеч мрака на нощта, направи тъй да грейне и в моята душа слънцето на истината и да прогони далеч, далеч мрака на заблуждението, за да мога да видя всички свои грешки и престъпления, за да мога да поправя и изменя целия свой живот ...

Господи, аз съм най-богат и властен между хората в тоя град, но сега, в това светло утро и всред тия омайни красоти и песни, аз се чувствам най-беден, най-жалък, най-измъчен и слаб между всички Твои творения.

Господи, помогни ми да бъда красив и невинен като цветята и да пълня с радост живота на своите братя, както те пълнят въздуха със сладък аромат; помогни ми да бъда волен и безгрижен, като птичките сладкопойни, и с песни на радост и доволство да подслаждам живота на целия свят.

Господи, бъди милостив към мен, най-бедния, и ми помогни!

Т.Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Ратник на Свободата, орган на организацията със същото име. Абонамент 50 лв. годишно. Адрес: булев. „Ген. Тотлебен", 12 — София.

Поточе, илюстрован двуседмичен вестник за деца, адрес: ул. „Ст. Караджа", 10 — София.

Balkana Laboristo, месечно списание на работницитк есперантисти. Адр. ул. „Шар планина“, 56 София.

Счетоводител, вестник за счетоводство и стопанство, абон.: 50 лв. Адр. Кооп. дом „Левски", Пловдив.

Култура, месечен вестник, посветен на пропагандата на езика Есперанто. Абонамент 20 лв. Адрес: ул, „Кап. Райчо" 98 — Пловдив.

Мнемонически лекици за усилване на паметта, по методата на проф. С. Файнщейн. Адрес; Георги Орешков, ул. „Гладстон", 1 — Бургас.

Защо трябва да избягваме алкохола, от Проф. Д-р Авг. Форел, — № 1 от библиотека „Трезво Четиво“, цена 25 лева. Доставя се от издателя Дим. Минков, химик. — гр. Ловеч.

За международния език, анкета под редакцията на Ив. X. Кръстанов, съдържа мненията на редица известни българи за Есперанто. Цена 5 лв.

Същност и бъдещност на идеята за един международен език, от Unuel. цена 10 лв.

Тия две книги са издания на Българска Есперантска Библиотека и се доставят от Ив. X. Кръстанов, ул. „6 Септември“, 28 — София.

Черноморски шепот, младежки литературно -научен лист. Абон. 20 лв. Адр.: кварт. 689, N2 11, Варна.

В низините на живота, драма в 5 действия от К. Г. Узунов, цена 15 лв.

Във вихъра на спомеките, драма в 5 действия от К. Г. Узунов, цена 15 лв.

Двете последни книги се доставят от автора — с. Върбовка, Севлиевско.

Есперантисти и учащи Есперанто!

Абонирайте се за есперантската библиотека

NOVA KULTURO

която издава и разпространява по целия свят беседите на Петър Дънов. Първата серия, под общо заглавие ,,LA ALTA IDEALO“ вече излезе и струва 40 лв. неподвързана, а подвързана — 60 лв. От втората серия, под заглавие „JEM LA HOMO“ излезе първия номер и се разпрати на абонатите; под печат е и наскоро ще излезе втория номер. Абонамента за втората серия е 50 лв.

Адрес; Атанас Николов, ул. „Цар Ив. Шишманъ“, 19 — Бургас.

В Земеделското Книгоиздателство

НОВО ВРЕМЕ

на агронома А. С. Пенчев от гр. В. Търново, може да намерите всяка книга по земеделие, лозарство, овощарство, птицевъдство и пр., която би ви интересувала. Всеки който се интересува може да пише една пощ. карта за да му се изпрати описа и цените на книгите.

Същото книгоиздателство издава добре известното популярни списание „СТОПАНСКИ ПРЕГЛЕД И ДОМАКИНСТВО“, год. XVIll-та, което застъпва въздържателното дело и новите насоки в живота. Год. абонамент 50 лв.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×