Jump to content

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31


Ани

Recommended Posts

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31

1 април1931 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Нов Свят иде!

Побързайте да станете щастливи! (Н.)

Книжнина

Вести

Link to comment
Share on other sites

Нов Свят иде!

Свидетели сме на последните предсмъртни гърчения на една загиваща вече култура, — култура на жестокостите и насилието, култура на егоизма и разединението, култура на братоубийството, на омразата, на тъмнината, на злото.

Отива си вече тъмния период в историята на човечеството. Преброени са дните на злото, което досега като всевластен господар е царувало над измъчената земя.

Предутрин е. След дългата нощ, зора се вече сипва в историческия път на човечеството. И буйни потоци светлина вече нахлуват в съзнанието на хората. Те се опомнят. Tе не искат вече да бъдат съучастници и слепи оръдия на злото. Те се отказват вече да убиват своите братя. Те не искат вече да мразят. Те си подават ръце през гранични колове, през материци и океани, и това, което до сега ги е раздадяло, започва само по себе си да се руши.

Тия, които до вчера бяxa „врагове", днес започват да се чувстват като братя! — Няма французи и германци, няма сърби и българи, има само хора, човеци, родни братя, синове на един Баща — Бог. Съзнанието на хората започва да се пробужда едновременно по всички части на света. Те виждат ясно безмислицата на взаимните борби. Вместо да разрушават, те искат вече да градят. Вместо да се избиват едни други, те предпочитат да си помагат. Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели. Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя.

Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва. Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни народи, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество.

Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.

Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите.

За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на Народите, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н. и т. н.

Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси. Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи.

И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот.

Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той.

В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм!"

Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес.

Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница.

Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото.

Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница.

Будни бъдете, хора на Любовта! Бодърствайте всеки момент за да дадете нужния отпор на силите на злото, и ако то стане неизбежно, ако то неминуемо трябва да дойде, съумейте да запазите поне себе си, да не станете негови съучастници, и бъдете готови, след като то изхвърли своята последна отрова в света, след като то изчерпи последните си сили, като се саморазруши и самоизяде в последната си бясна ярост, да го погребете завинаги под неговите собствени разрушения и да се заловите трескаво за изграждането на Новия Свят на братството, истината, мира, справедливостта, любовта.

Нов свят иде! Иде, може би, първом Армагедон, царството на сатаната, всесветската касапница, а след това — иде вечното „хилядогодишно“ царство на Апокалипсиса, иде Царството Божие на земята, иде Любовта, Братството, Истината, Справедливостта.

Братя и сестри от всички краища на земята, гответе се да го посрещнем! Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти.

Братя и сестри, нов свят иде! Иде Царството Божие на земята! Ще се възвърне земния Рай, — ний ще влезем отново в него. Но — от нас преди това се изискват усилия, — грамадни усилия и грамадни жертви, за да се подготвим за него, за да се пречистим, да просветнем, да станем достойни за него!

Преди човек да влезе в Царството Божие, преди за него да се възвърне Рая на земята, в неговото сърце трябва да се роди, да страда и да възкръсне прикования Христос!

Да, преди да възкръснем в Новия Свят, ние, в огъня на страданията трябва да изкупим всичките си грешки и престъпления, сторени от нас в стария, грешен, отиващ си вече свят.

И тъй, да се не боим от страданията! Tе са неизбежни! Те са необходими! И те са сигурния път, който ни води към Новото, към Красивото, към Великото, което иде! ...

Да ги прегърнем, да ги посрещнем с радост, когато те дойдат, защото в огъня на страданията ще се роди Новият Свят!

Link to comment
Share on other sites

Побързайте да станете щастливи!

Побързайте да станете щастливи! Вий щастие до днес не сте познали.

Защото мимолетна е била до днеска ваша радост. И празни и суетни са били надеждите, мечтите.

Защото, кажете, кой от вас е хванал щастието и не е видял, — че било е само сън, надежди празни? И че в ръцете не държи нито перце от таз вълшебна, златна птица, що мами и зове, а севга е неуловима? Кой в живота си на всяка стъпка не чете и не записва с кръв и сълзи: „Напразно, напусто сях, орах и жънах! — Непразно, напусто работих, мечтах, трудих се! Напразно, напусто гоних идеали! Ах, всичко, всичко е било само мираж!"

Побързайте да станете щастливи! Вий щастие до днес не сте познали!

Защото, ах, празна мечта ли е, неуловима птица ли е щастието? О, да не бъде! Но де ни води тя, къде зове ни, подбягвайки пред нас неуловима? — Към светли, приказни страни, където няма скръб и сълзи; към светли, приказни страни, където няма мрак неправди, зло; където всичко е добро, прекрасно, нежно; където диша само аромат и песен; където всичко, всичко е вечна светлина!

Побързайте да станете щастливи! Вий щастие до днес не сте познали!

Побързайте, да идете при Бога! — Защото сал при Него няма скръб и сълзи; защото сал при Него няма мрак, неправди, зло; защото, всичко сал при него е добро, прекрасно, нежно; и сал при Него дишат песни и аромат: защото сал при Него е вечна светлина!

Побързайте да идете при Него!

Побързайте да станете щастливи! Вий щастие до днес не сте познали.

*

О, ако знаеше светът кой броди из неговия стан, веднага сложил би оръжие и в cветo примирение би коленичил пред Нозетв Му и би приел благословение: „Мир вам!“

О, ако знаеше светът. Кой днес му иска почерпело за вода, би дал, би дал и би получил истинска, живителна вода на мир и красота, от която няма да ожадней во веки!

О, ако знаеше светът, Чий Глас, Чий Зов се носи всред нощта за мир и братство, за миг станали ще се отзоват да чуят и да видят Зова на новата спасителна зора!

Н.

Link to comment
Share on other sites

КНИЖНИНА

Аз убих! — драма в три действия и пролог от Морис Ростан. Доставя се от книгоиздателство „Посредннк“, бул. Дондуков, № 61, София. Цена 20 лв.

Това е гласът на пробудената съвест у човека, който е съзнал своята лична виновност като съучастник в организираното убийство, наречено война, който не ложе така лесно да се самооправдава и да си прощава, и който иска с делата си да изкупи своята вина. Това е гласът на човека, който никога вече не ще стане покорно оръдие в ръцете на народните палачи, никога вече не ще вземе оръжие в ръце, никога вече не ще потъпче съвестта си, — гласът на Бога в неговото сърце. Това е гласът на този, който никога вече не ще дигне ръка да убива!

Гласът на пробудената човешка съвест!

Той се издига вече от хиляди пробудени души. - Той се носи над цялата земя. Той се чува вече и над нашата страна и смущава, като лъч от ярка светлина, тъмните съвести, кара да побесняват от злоба тия, които все още мечтаят за кръв и убийства, които са жадни да хвърлят още веднъж човечеството в безумно самоизтребление!

Драмата на французина Морис Ростан, с мислите и идеите които са изказани в нея, и нейния успех в нашата страна и по целия свят, са белег, че човешката съвест се пробужда, че края на злото е близък и че идва нов ден на мир, братство и любов между хората и народите.

Из духовния живот на Георги Наневясновидец, от Софрони Ников. Цена 20 лева. Доставя се от Г. Нанев, ул. Патр. Евтимий, 85, Ст. Загора.

Днешния материалистически мироглед, днешната материалистическа наука са изправени, в лицето на тази книга, представляваща цял един дългогодишен опит, цял един живот изпълнен с фактите на духовната опитност, пред една неразрешима за тях задача. Цялата книга е изпълнена с опитности, преживявания, предсказания, — факти, пред които материалистическа мисъл остава със затворени уста, защото те не могат по никакъв друг начин да се обяснят, освен със съществуването на духовния мир и ясновидски способности у човека.

Тези, които се смеят на окултизма, на вярата в т. н. задгробен живот, на ясновидство и предсказания, нека прочетат тази книга, за да видят, че това са факти, че това е една действителност, всред която те се намират и от която те не не ще избегнат, колкото и да се стараят да затварят очите си пред нея.

Духовната опитност за ясновидеца Георги Нанев, така добре изложена в своите различни области и прояви от г. Софр. Ников, може да отвори очите на мнозина заблудени в материалистическо схващане на живота хора, стига те да притежават поне капка искрен стремеж за търсене на истината.

Препоръчваме тази книга на всички.

Каталог „Добро четиво“, съдържа литературата на Бялото Братство. Изпраща се безплатно всекиму, който го поиска от Ж. Панайотов, ул. Опълченска 66 — София III.

Будучност (Бъдеще), — орган на Съюза на дружествата за обединение на южните славяни, год. II., брой 8. Абонамент за България 60 ла. Списва се на български и сръбски. Редактори: Д-р Н. Лалич и Д-р Н. Чилев. Адрес: 32 rue, Menilmontant. Paris XX. France.

От съдържанието на списанието се вижда, че в редица западно-европейски университетски градове, като Париж, Нанси, Берлин, Лайпциг, Прага й т. н. са образувани от млади югославяни, — българи, сърби, хървати, словенци, предимно студенти, — дружества които да работят за обединението на южното славянство в едно цяло като по такъв начин се реализира копнежа на разните племена на южното славянство за национално обединение.

Особено е интересен в тоя брой позива издаден от лайпцигското студ. д-во за обединение на южните славяни, с председател българин и подпредседател сърбин, от когото превеждаме следните редове: „Братя българи, сърбо-хървати и словенци, всички вий, братя югославяни, какво ни дели нас, различните югославянски племена? Не сме ли съставни части на великото Югославянство?

„Нас нищо природно не ни дели. Бацила на разединението е хитро посеян между нас само преди няколко десетилетия. Вслушайте, се в нашите езикови племенни наречия и кажете, кой би отрекъл, че всички ние сме деца на едно и също семейство? Размислете за нашите нрави и обичаи, и вие ще откриете единствената обнова на тяхната обща същност, характеристична само за нас, Югослзвяните. Вслушайте се в нашите народни песни, притчи и други умотворения, анализирайте подробно отделните племена, разчленете душата и характера на вашето племе до край и вие ще разкриете тяхното духовно единство. ... Отворете книгата на нашата история, за да прочетете тъмната страна на нашето общо робство, на нашето сътрудничество и светлите анали за подвизите на нашите общи мъченици и герои против общите угнетители. Четете из далечното минало, как сме били един народ, който се е разпаднал на много групи под водителството на разни властолюбиви князе и войводи. Четете и учете другите, че нашата днешна племенна разпокъсаност е плод на европейската империалистическа политика, която ни е разделила за да може да ни владее, според правилото на старата дипломатическата школа: разделяй и владей. Четете и сравнявайте нашето разединение е единението на великите западни народи, нашите междуособици с тяхното разбирателство, нашата слабост с тяхната сила, сравнете, и сами покажете пътя на нашето спасение. Най-сетне, братя, размислете критически за нашите тъй наречени „национални идеали“, в същност племенни аспирации, и за нашите национални малцинства, в същност племенни. Националнитe идеали и аспирации на отделните племена са такива и на цялото Югославянство.

„... В този дух могат да се разгледат и разрешат всички междуплеменни спорове. Да не забравяме, че нашите общи неприятели раздухват нашите междуплеменни разпри, за да ни направят безсилни и да ни владеят Да не забравяме никога, че зад племето стои нацията, че зад интересите на словенци, хървати, черногорци, македонци, бошнаци, сърби, българи и т. н. стоят интересите на цялото Югославянство, както над земята стои слънцето. Братя югославяни, за всеки мислещ студент е ясно. че отделните югославянски племена ще доживеят до велико бъдеще само тогава, когато се обединят и обратно, че ще останат завинаги слаби, без значение, духовно и материално бедни, докато стоят разединени и отдадени на междуособни свади ... "

Тия редове говорят сами за себе си. Tе ни посочват на една истина, чието разбиране и възприемане е от съдбоносна важност за всички югославянски племена, а особено за нас, българите. Това е истината, че исторически, географски и етнографски различните югославянски племена са част на едно разпокъсано днес Цяло, и затова ще трябва да се обединят, за да станат силни, за да се даде простор на творческата мощ, скрита в южното славянство, за да се разкрият и разработят заложбите, лежащи до сега скрити в съкровищницата на южнославянския дух. — За да мажем да постигнем своите идеали, ний трябва да се обединим.

Обаче, работниците за обединение на южното славянство никога не трябва да забравят това, че обединение може да става само между равноправни и свободни единици и че те трябва да донесе свобода, а не робство. И наистина, само тогава то може да се нарече обединение в истинската смисъл на думата, в противен случай то не е обединение, а анексиране, насилствено присъединяване на по-слабия към по-силния. Отделните части на проектираната бъдеща обединена Югославия трябва да бъдат напълно свободни, равноправни, самостоятелни в уредбата на своите вътрешни работи.

Иначе, кой ще отиде там, дето ще изгуби и тая малка свобода, която до тогава е имал?

За обединение се искат истински братски отношения. За обединение е необходимо да се отхвърли и най-малката мисъл за хегемония на едно племе над други. За обединение на южното славянство трябва да се отхвърли всяко насилие, трябва да се работи само с любов, с братски дух и идеализъм.

И ние питаме: бъдещите управници на обединеното южно славянство, дали ще притежават тия качества? Дали в своите действия ще се ръководят винаги от братското чувство и идеализма? Ако ли не, по-добре е сегашното положение, отколкото обединение, при което брат ще потиска брата.

Следователно, всичкото е в принципа, който ще легне в основата на проектираното обединение на южното славянство, а именно — дали това ще бъде принципа на абсолютизма или пък принципа на истинското братство. А понеже това зависи от хората, от управниците, които държат в ръцете си съдбините на милионите народни маси, то ясно е, че само ако народите успеят да намерят в себе си и да издигнат до ръководните постове на своя живот хора безпристрастни, хора преизпълнени с братски дух, хора, които да дават свобода, а не да я отнемат, хора вдъхновявани само от идеалистични подбуди, само при такива народни водачи, може да се говори за щастливо разрешение да въпроса за обединение на южното славянство.

Ще се намерят ли тия хора — това е въпрос на бъдещето. Във всеки случай, ние пожелаваме ycпех на младите борци, защото наистина, целта им е велика и свята.

Земя, илюстрован седмичен вестник, бр. 9, 10 и 11, абонамент 100 лв. адрес: ул. „Бачо Киро“. №2, София.

Салим, цар Охамски, роман от Васил Узунов, цена 50 лв. Доставя се от автора, ул. „Бр. Миладинови", 107, — София.

сп. Житно Зърно, — бр. 2. год. VI със следното съдържание:

Bяpa и знание; Събудете се, деца на Светлината; Тритe мирогледа, от Влад Пашов; Новите форми на труда, от Боян Боев; Християнство и икономически отношения, от Ангел Томов; Сент Ив Далвейдър и др.

Link to comment
Share on other sites

ВЕСТИ

Примерът на Дания

Неотдавна датското социалистическо правителство е взело решение за пълно разоръжаване и премахване на армията в страната, като погранична служба и тая за запазване на вътрешния ред се възлага на полицията.

Ето една искрена, смела я истински разумна стъпка към мира. Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля?

* * *

„Родна защита“ вилнее!

След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм.

На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде.

Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре. И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...