Jump to content

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32


Recommended Posts

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32

25 април1931 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Човекът – звяр (Битие, 2:29.)

Международният език (Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.)

Царството Божие (Орионо)

Смисъл и цел в живота (Т.Ч.)

Новото иде! (Т.)

Книжнина

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човекът - звяр

Надарени сме с ум и разум, сътворени сме „по образ и подобие Божие“, претендираме да сме най съвършените същества във вселената, — „венеца на творението“ — и пак, ний хората си оставаме зверове. Зверски инстинкти бушуват в човешките души. Зверски навици, постъпки дават облик на човешкия характер.

Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните!

Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества!

Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност!

Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото.

Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов!

Това е абсурдно, това е невъзможно! То е допустимо само за едно помрачено, раздвоено съзнание. За разумния, за истински моралния човек, който е свободен от хипноза на навика и на „общественото мнение“ е ясно, че преди човек да може да направи сериозна крачка към своето духовно издигане и усъвършенстване, той трябва да се откаже да убива или да става причина за убийство на животните, като се откаже да се храни с техните трупове.

Ако искаме наистина да бъдем християни, религиозни или морални хора въобще, ний трябва да се откажем да ядем месо. Ако искаме да запазим хармонията в живота изобщо и в себе си частно, ний не трябва да убиваме, нито да ставаме причина за убийство. Първата сериозна стъпка в областта на духовния живот, — това е вегетарианството.

За Върховното Съзнание, което прониква вредом и което ние наричаме Бог, е все едно каква кръв се пролива — човешка ли или животинска. За Бога е еднакво свещен и скъпоценен както човешкия живот, така и тоя на животните. Само ний хората, със своето ограничено съзнание, със своите тесни възгледи, можем да правим разлика между двете.

Грехът при убиването на животно е не по-малък от този при убиването на човека. Живота и на човека и на животното трябва да бъде еднакво свещен и неприкосновен за нас! Така е от Божествено гледище и от гледището на пробудения, съзнателния човек. Я от гледището на човека с помрачено съзнание, от гледището на човека-звяр възможно е да е другояче. То е вече едно лично, относително, лъжливо схващане, което е равносилно със самоизмама.

И докато трае тая самоизмама, докато човек продължава да се самооправдава с условия, навик, необходимост и т. н., продължавайки да пролива кръвта на животните, той няма да види добро в своя земен път. Докато се лее кръвта на животните, дотогава ще се лее и човешката кръв на земята. Природата, — живата, съзнателна, разумна природа, или, по-ясно казано, висшите разумни сили, които работят в нея и направляват целокупния живот, винаги ще балансират неизчислимите страдания на животните, причинени от хората, със страдания на самите хора, и реките от проляната животинска кръв ще балансират с реки от човешка кръв. Върховната Божествена Правда е неумолима: тя винаги отрежда за хората такива резултати, каквито причини-дела те са положили в живота си: — посеяното с изтребването на животните кърваво семе отпосле хората жънат във вид на кървава жътва: взаимноизтребление и катастрофи.

Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие.

Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество. Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес:

„Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.

Битие, 2:29.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК

Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или, аз го наричам език, който може да носи името „Свобода". Свобода на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език. И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставлявате едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно тяло. Всеки народ представлява уд на този велик човек който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек, Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик. Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички народи.

Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними.

Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност. Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората. Значи, в света сега съществува една идея, — да има един общ език за хората, да се разбират. И когато хората не искат да се разбират, — мене ми е чудно — как всички хора вярват, че са създадени от един Бог, а не се разбират. Така вярват всички религии, че има един Бог. Щом има един Бог, защо съществува това разногласие между хората? Защо те не се разбират? — Това разногласие е влязло в света от онзи момент, когато човекът за първи път е започнал да яде месо, да убива. Онзи, който е внесъл това разногласие, беше първият брат на човечеството, Каин, който уби брата си. Пръв Каин е внесъл разногласието в света. И понеже днес Каин се е разплодил, навсякъде той убива братята си. Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея. В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски, думата „Сит“ има друго значение, докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад.

Аз се радвам на младите, наситени на тази идея. Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари. И тогава всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва де работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички ще бъдем млади.

Днес някои казват: старите идеи. Ние не сме за старите идеи. Това, което умира, не носи живот в себе си; то не живее. Ние търсим онова, което е вечно младо. Слънцето постоянно изгрева. Ние не говорим за миналото слънце, което е изгрявало преди милиони години. За нас важи слънцето, което утре ще изгрее Следователно, новите идеи носят живот — те са важни за нас. Новите идеи, които утре ще изгреят , те важат за нас. Затова младото поколение трябва да се въодушевява от своите идеи. Младите да останат млади, а старите да се подмладяват. Тогава ще настане мир между хората и общо братство.

Аз ви поздравявам с тази нова идея. Милиони кора са живели с разни идеи, много от които са заличени. Сега на земята остават ценни само скъпоценните камъни. Само благородните метали се ценят. Следователно, в разумния живот ще останат само идейните, великите хора, Само те могат да живеят. Светът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее един прозаичен живот. това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди. или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот, Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек. или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването ма света: Едно време, когато Бог създал света. Той направил всичко и най-после - човека. Никъде, обаче нямало живот. Дълго време човекът стоял прострян на земята, тъй казва преданието. Тогава Бог изпратил звездите; те минали покрай земята, но всички същества си останали в същото положение — те не оживели. След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот. Когато, най-после, дошло слънцето, всички същества оживели. Или, казано в друг смисъл: когато великият човешки Дух е дошъл на земята, тогава всички същества оживели. И следователно, днес всичко живее благодарение на човешкия Дух, на този велик човек, който живее в света. И ние трябва да носим този Дух в себе си и да знаем, че сме органи на този Велик Човек, който управлява целия свят. В това отношение, ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този Велик Човек, който ни обединява в една мисъл.

Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този Велик Човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомаха, и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно у човека.

Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух: всички без разлика имаме едно и също верую: всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина. В това няма никакво различие. Следователно, светлината носи знанието, в нас, тя носи възвишеното и благородното. Водата и въздухът са носители на човешкия живот. Нека използваме благото, което природата ни дава чрез светлината. Да използваме знанията, които природата ни дава, за общото благо на човечеството. Също така да използваме благата, които водата и въздухът ни носят. Нека се радваме, че живеем на нашата земя, и че ще дойде денят, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогава ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде езика на Божията Любов, езика на Божията Мъдрост и езика на Божията Истина. Тогава всички ще бъдем братя и сестри!

(Говорено от Учителя на гостите есперантисти — конгресисти в София, 13 юли 1930 год.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Царството Божие

Грамадната многостенна постройка всред големия град е зидана от малки отделни тухли и камъни. Оня, който не разбира начините на строенето, не би хванал вяра, че тия малки тухли, тия безформено разхвърляни камъни, пясък, вар, цимент, греди, железа, ще влязат кат съставни части на онова голямо здание.

Царството Божие на земята, т. е. това състояние, при което всяко съзнателно същество ще чувства непрестанно радостта на мировата хармония, е грандиозната постройка, която големите майстори на вселената, включително и на земята, се стараят да изградят. При тоя необхватим за човешкия ум градивен процес участва и всяка човешка душа — независимо от нейното съзнание или несъзнание, доброта или злост. Колкото и да бъде лоша, паднала, покварена, дори престъпна една душа, тя все пак чувства лъха на Доброто, на Любовта, които са единствения прям градивен материал за Царството Божие. Към него тя има пряко, дълбоко отношение. Майсторите не слагат обаче камъните направо в постройката: те ги очукват, оглаждат дотолкова, доколкото е нужно за службата им. Виновни ли ще бъдат те, ако камъните наричат този процес на очукване и оглаждане — страдания?

Ние вече участваме в изграждането на Царството Божие чрез доброто, което имаме в нас, чрез доброто, на което ставаме проводници в живота, без да се гледа на това, дали го съзнаваме или не.

За великите майстори не е важна степента, количеството на доброто. Според тяхната абсолютна мярка за изграждането на зданието еднакво важи желязната греда както и последната песъчинка и циментена прахолинка; защото те всички са части от една система, гдето всичко е стройно свързано в математическа зависимост.

Не разбира принципите на Царството Божие оня, който го очаква като единствен самоцелен акт, който впрочем за него е толкова голям и далечен, че не си струва труда да се догонва: трудът му според него би бил безрезултатно изразходван. Царството Божие е процес, който се гради ежеминутно, повсеместно, навсякъде, гдето Любовта действа и Доброто, даже най-малкото, се проявява. Който живее в Любовта и се старае да изяви Доброто, той е вече съработник за изграждането на Великото Царство Божие на земята, без да се гледа на това, дали го признава или отрича.

Окултният ученик е съзнателен съработник във великия процес. Той не се сърди, когато майсторът-съзнание, което работи според големия план, го чукне за да го оглади чрез чука на страданието. Той съзнателно слага своите песъчинки ден след ден като не се съмнява в точността на плана, макар че не може да го проумее и обзре.

О р и о н о

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Смисъл и цел в живота

Да натрупва човек богатства и да достигне власт, слава и величие пред света, това от мнозинството се счита за най-важно и необходимо в живота днес. И мнозинството съвременни хора, особено фалшивата интелигенция, дирят само в това смисъла и целта на живота. И от тук иде това най-печално и най-пагубно явление: всеки да се стреми колкото се може по-малко или хич да не работи, нищо да не произвежда, а колкото се може повече до разполага, по-охолно да се ползва от общата световна трапеза. От тук идат и тия две страшни крайности — едни да се парализират, да се разплуват всред разкош, разврат и бездействие, а други да пъшкат под тежестта на свое и чуждо бреме, да проклинат живота и съдбата и да умират преждевременно от пресилване и мизерия. От тук и тая болезнена нервност, тая хилавост и вечно безпокойство, тая мъка, това отчаяние и недоволство; от тук и тая нарастваща и страшна злоба, тая завист и жажда за сляпо отмъщение, тая жестока борба, която се подема все по-здраво и по-широко, която се разраства сигурно и стихийно, за да се прояви в най-страшна буря ...

Най-важния смисъл и истинското (а не относително) щастие за човека в живота е: да увеличава постепенно любовта в себе си и да прекарва своя живот в служба на другите. Тук се почва отначало и се отива без скокове напред. Човек най-напред трябва да се стреми да победи и премахне от себе си омразата към другите и да не им прави никога нищо лошо: да не се ползва от техния труд без да им дава в замяна нещо от своя труд, да не ги измамва и ограбва (па било и по законен начин), да не ги насилва и поробва. Това е първото стъпало, от където трябва да тръгне всеки човек, безразлично дали е той богат или беден, властник или подчинен, учен или прост, гений или бездарен. От тук трябва да почне всеки, който иска като човек да изпълни своя най-върховен дълг: към себе си, към другите, към живота. А дошъл веднъж до тук, той трябва вече да отиде още напред и нагоре, трябва да се стреми да обича другите повече отколкото те го обичат, и повече да жертва за тях, отколкото те за него.

Напредвайки човек в това направление, успявайки да живее повече за другите, отколкото за себе си, успявайки да изпълнява тоя свой върховен дълг, той изпитва такова пълно щастие, такава неизразима наслада, каквито отчасти, само отчасти изпитват поета и художника в часове на вдъхновение, когато напълно проявяват своите най-висши дарби. Щастието и благото на човек, който обича другите и за тях полага своя живот, не може да се сравни с никое друго щастие и благо на земята: то е най-висшо и най неизменно.

А най-висшата цел за човека в живота е съвършенството. По пътя към съвършенството човек достига всичко, що му е нужно за да бъде щастлив и доволен на земята. Достига здраве и сила, мъдрост и спокойствие. Достига дълъг и смислен, красив и свободен живот.

По пътя на себеусъвършенстването човек до средна възраст се развива и засилва телесно и духовно, а от там насетне се развива и израства повече духовно. За човека, що върви по тоя път, има само развитие и растеж, има само напредък и възвисяване до сетния час на неговия живот: за него няма страшна и мъчителна старост, няма отчаяние и страх от смъртта.

И няма други човек на земята, който повече да е благороден, повече да е ценен и полезен за другите хора. По пътя, що извива нагоре към светлия връх на съвършенството, човек намира най-красивите цветя на щастието и най-вкусните плодове на свободата: както за себе си, тъй и за себеподобните

Т.Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Новото иде!

Новото иде! — Като многоочаквана царица, да стъпи на своя трон! Като слънчев лъч, да згрее след студената нощ!

Новото иде! — Багрящата се зора го казва. Новото иде! — Отстъпващия в панически бяг мрак потвърждава.

Последните снаряди на тъмнината с първите лъчи на тъмнината се смесват в страшен хаос, из който се раждат първите акорди на дивна музика, разнасяща се навред: Новото иде!

Птиченцата трепнаха крилца, приготвиха се за новото. Камъчето почисти своята дрешка. Тревицата надигна усмихнато челце. Последен излезе човекът. — Що за шум? — запита недоволно.

— Новото иде! — викнаха в хор тревичката, камъчето и лекокрилата птичка.

— От къде? — От изток или запад? От горе ли? От къде да чакаме новото? — продължи все още недоверчиво той.

— От сърцето! — отговори в чуден химн цялата природа.

Т.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Сп. Житно Зърно, брой 3. съдържа: — Съзнателно творчество в живота; Влад Пашов — Наука и живот; В. Ангелов — Haлагането на материята; Прентис Мълфорд — Силата на слънцето; *** - Увод към Кабалата; Л. Лулчев — Из миналото на българите; Л. Лулчев — Земетресенията и слънчевите петна; А. Томов — Основното социално противоречие; Б. Боев — Подем в биологията и др.

Препоръчваме списанието на всички, които се интересуват от Бялото Братство и окултизма. Год. абонамент 80 лв. Адрес: ул. Витошка, 3 София.

Отворено писмо до всички разумни человеци, от Д-р Мих. Стоицев. Съдържа кратко изложение на учението на Бялото Братство във връзка със сегашното състояние на човечеството и частно на българския народ. Всеки може да го получи безплатно от автора, ул. Пролет, 14 — Пловдив.

Илюстрация „Светлина“, год. 36. бр. 4—5. Адрес: Ген. Паренсов, 18 — София. Абонамент 120 лв.

В Нанси, Франция, се е състоял в началото на този месец конгреса на Съюза на дружествата за обединение на южните славяни. Присъствали са делегати, повечето студенти, от Прага, Бърно, Лайпциг, Женева, Гренобъл, Тулуза, Нанси, Париж, Лиеж и Брауншвайг. Между другото, конгреса е взел решение за засилване на дейността за сближение на българи и сърби и обединение но всички южни славяни.

* * *

Драги читатели,

В-к „Братство“ се нуждае от вашата морална и материална подкрепа, за да може да се подобри, да се разпространи по-нашироко и да се закрепи финансово.

Мнозина от вас съвестно и щедро подкрепихте до сега вестничето и ние ви сърдечно благодарим. Но има още много, които до сега не са сторили това и с тия си редове ние се обръщаме главно към тях, за да им напомним още веднъж, че в-ка се издържа само от доброволните помощи на своите читатели и че ние очакваме и тяхната подкрепа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...