Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39

[Ани]

Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39

25. Октомврий 1931 гоД.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Новият живот („Изгрев“, 4. X. 1931 г.)

Причините на стопанската и общокултурна криза (В. Пашов)

Синархия или троичност на социалния организъм (В. Пашов)

Книжнина

[Ани]

Новият живот

Новия човек, това е идеала, с който всички трябва да се облечем. Това са елементите които човек трябва да привлече в себе си, за да може да съгради новата форма на човека. Човек е само този, които може самостоятелно да се освободи от своите страдания и да превърне средата в които живее в рай.

Човек трябва да изучава великия закон, който действа в света, за да знае с каква храна да се храни и да подбира условията, при които живее. Човек трябва да постави и своите мисли и чувства на своето място. А сега хората искат да премахнат злото в света — това е неразбиране на една велика идея, която съществува. Съвременните хора нямат представа какво нещо е доброто, и какво нещо е злото. Злото по никой начин не може да се премахне. Но злото може да се тури на своето място. Лошите хора не могат да се премахнат, но могат да се турят на своето място. Както един камък от една павирана улица, като излезе от мястото на което е поставен, се явява като едно зло, защото спъва хората, но ако го хвърлим злото не се премахва, защото остава дупката, където е бил поставен и пак спъва. За да се премахне това зло, камъка трябва да се постави на неговото място. И всеки човек, като елемент в природата, не може да се унищожи, но трябва да се постави на своето място. Трябва да се впрегне тази енергия в работа, и човек ще стане добър.

Днешния обществен живот, който е създаден пак от хората, създава условия за злото и престъпността. Но в природата има един закон — че човек - трябва да има толкова, колкото може да носи на гърба си. А днес едни хора са превърнали други на роби да им носят богатствата, а те само се ползват от тях. А законът е, че всеки сам трябва да носи богатството си на гърба си.

В своя психически живот, човек трябва да стане господар на радостите и скърбите а не те да му са господари.

По новото разбиране на живота човек трябва да обича Бога и ще знае че всичко в света е създадено заради него. И този Бог нямa да го турите вънка от себе си, някъде по звездите, а ще го търсите в себе си, и ще си кажете: „Аз живея за Него и за Неговата слава“. И който се опита така да служи на Бога, той смърт няма да види и ще постигне всичко, каквото желае. Най-първо човек трябва да се свърже с онези елементи, които носят безсмъртие. И всеки един човек трябва да действа със закона на Любовта. Това е мощния закон на безсмъртието, закона, който ще ни отърве от всички недъзи. Човек трябва да живее за Бога и за цялото човечество. И поговорката казва: „Глас народен, — глас Божи“. Трябва да обичаме всички, понеже Бог живее във всички. Бог се изявява във всички форми на битието. В човека Бог се проявява чрез едно специфично чувство. Когато в човешкото съзнание проникне идеята за Бога, тя се отличава по-това, че премахва всички недъзи и противоречия. Когато Бог дойде, човек е силен, гениален и син Божи. Щом Той се отдалечи, ние сме слаби и можем да извършим всички престъпления. И всички престъпления в света се извършват поради отсъствието на Бога; и всичко добро се извършва по причина на Божието присъствие.

В света трябва да имате един брат, който да мисли, че света е създаден само за теб; да имаш една сестра, която да мисли, че света е създаден само за теб. Сестрата да мисли, че света е създаден за теб, а ти да мислиш, че е създаден за нея. Това е новото учение в света. Онзи момент, в който схванете, че всичко е за Бога създадено и вие живеeтe за Него, — това е което ще ви спаси. Денят в който решите да служите на Бога, тогаз Бог ще ви каже в душата тъй: „Всичко туй, което виждаш, е заради теб“. А ти ще кажеш: „Господи, всичко каквото правя, за теб ще го правя“. Тогаз когато Бог ти проговори, ще се облечеш в новия човек. Тогаз ще тръгнеш с Бога да посещаваш всички светове, и ще видиш какво отношение имат към теб. Спасителният път е: да любим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, да обичаме ближния както себе си, да обичаме всичко в света — това е пътя на спасението. Това е една велика истина, в която живеят всички възвишени и велики същества.

Любов към Бога, любов към ближните като наши братя и сестри и любов към всичко, което има дихание. — Това значи да се oблечeм в новия живот и да наследим това, което Бог е създал за нас.

„Изгрев“, 4. X. 1931 г.

[Ани]

Причините на стопанската и общокултурна криза

Има две характерни явления в нашето време които се хвърлят на очи още на пръв поглед. Първото от тези явления, това е онази всеобща криза, която царува във всички отрасли на човешката дейност, и като резултат от тази криза се явяват ред усложнения във всички области на стопанския, социалния и духовния живот на човечеството. Изтъкват ред проблеми и задачи, които тормозят човечеството и искат своето разрешение. Второто явление, това е онзи духовен и идеен подем, който отправя погледа на човечеството към бъдещето, разкрива нови хоризонти и сочи нови пътища на човешката дейност, нови форми на живот и отношения.

Това са два факта, две явления, които са свързани с два процеса които стават в самата природа. Първият процес, който довежда до криза и разрушение на всички ценности, е познат като процес на разлагане и гниене в природата на всички органически форми, които са изгубили връзката си с окръжаващата среда. Вторият е процес на растене и прогрес, който създава новите форми. Така е в природата. Така е в човека. Така е и в човешките общества.

Ако се замислим по-сериозно върху явленията които стават в нашето време, и най-вече върху тези две основни явления, които се взаимно изключват и при това пак са взаимно свързани, ще дойдем до мисълта, че законите които действат в природата, действат и в човека и човешките общества. В природата виждаме, че един организъм е подложен на разлагане и гниене, намира се в криза, когато се откъсне от тези закони които регулират живота в природата. Следователно, кризата е един естествен резултат от нарушение на законите на живота който строи формите — индивидуални или колективни — защото ако разгледаме и отделния индивид, и той е колективитет от по малки същества — клетки, които имат свой индивидуален живот, но същевременно участвуват и в живота на общия организъм. И от координиране индивидуалната дейност на тези малки същества се обуславя проявата на живота на колективитета — индивид. Това същото отнесено към човешките общества, ни довежда на мисълта, че тази стопанска криза, която не е само стопанска, но и общокултурна. се дължи преди всичко на неправилното отношение, което съществува между индивидите в социалния организъм, защото проявата на живота на цялото се обуславя от отношенията които съществуват между неговите части. Ако отделните части се групират в дейността си в групи, противоположни по стремежи и начини на дейност, тогаз не може да съществува един цялостен организъм. И тъкмо в такова положение се намира днес обществото разделено на класи. Класовите противоречия не са нищо друго освен един резултат на неправилно отношение между частите на социалното цяло. И вследствие на тази неправилност в отношенията, се явява вече усложнение и в целокупния живот на обществото и човечеството. А за да се яви това противоречие в социалния организъм, което да възрастне до класов конфликт, се е дошло по пътя на диференциране на службите в обществения организъм, при което не е спазен закона за взаимопомощта, който е закона който организира колективните организми. И вместо този универсален закон по който работи природата и строи своите форми, обществата се организиран по закона на борбата и егоизма. А егоизма сам по себе си е един закон, който принадлежи на процеса на разрушението и гниенето, защото той внася борбата между частите в цялото. А всяко царство разделено против себе си, е осъдено на смърт. Според този закон на егоизма, всяка част се стреми да осигури собственото си благо, като в дейността си няма предвид общото благо. Много ясно е, че този стремеж в отделните части е резултат на невежество и лакомия. Закона в органическия свет е, че всяка част, която органически е свързана с цялото. не може да бъде изложена на лишения, ако цялото е осигурено в това отношение. Така е в природата, където действува закона за взаимопомощта. Но пита се тогаз, откъде се явява тази аномалия в социалния организъм на човечеството? Да отречем съществуването на тази аномалия в обществения организъм, би значило да си затворим очите, защото в съвременното общество, докато на една страна има изобилие на блага, на друга страна имаме мизерия и немотия. Ако разсъждаваме, базирайки се върху законите на природата, ще дойдем до заключението, че човешките общества, както ги намираме днес, даже и в тяхното начало и исторически развой, не са образувани по закона който природата. Социалния организъм днес е една изкуствена система от живи същества, които са подчинени на един механичен закон който се упражнява от силния, от този който е действал по закона на егоизма, който със закон на разрушение и разлагане, а не на организиране. Така че, основната причина на кризата лежи в самото естество на днешната обществена организация, която не е построена по законите които регулират строежа на формите в природата.

Един жив организъм за да функционира правилно требва да има хармонично съотношение между различните системи които изпълняват различни функции. Ако в един организъм между стомаха и мозъка няма правилно съотношение, тогаз се ражда аномалия в живота на човека. Същото нещо е и в обществото, защото обществото и човечеството си има свой стомах, има си свой мозък, кръвоносна, дихателна и т. н. системи. Има свое сърце. И днес човечеството не страда от излишък на блага. Както ни говорят фактите, всеки знае днес, че има достатъчно блага, има достатъчно средства, но няма правилно разпределение на тези блага. Следователно няма правилно съотношение между обществения стомах и обществения мозък, и вследствие на това и двете системи се намират в болезнено състояние. Защото мозъка е, който дава директивите за този или онзи начин на разпределение на благата. Следователно обществения ум и обществения стомах днес са в конфликт, и от този конфликт, в стомаха се явява така наречената стопанска криза, а в ума се явява като културна и идейна криза. В обществения организъм този конфликт е между производителите на благата (селяните и работниците) и интелигенцията в нейните висши представители. Между тях връзката е само механическа.

От анализа който можем да направим на днешната действителност, като разгледаме в нейното историческо развитие, ще видим, че кризата е дошла най-първо в идейния свят, т. е. хората са престанали да мислят тъй както трябва, т. е. по закона на взаимно-помощта и взаимната солидарност и поставят закона на егоизма и разединението, който роди след себе си цяла една идеология на насилие и разложение. Организиран на тази база, стопанския живот е на фалшива основа, върху която не може да се гради. Така че, първата крачка за да се премахне тази криза, която не е само стопанска, но общокултурна, е да се даде нова насока на човешката мисъл. При днешния начин на мислене, всички реформи в стопанския живот са само временни мерки които не церят раната, а само я заглаждат. То е все едно да кърпиш вехта дреха с нови кръпки. Коренна обнова трябва днес на човечеството, която трябва да почне от идейния, мисловния свят, който организира и съгражда формите. Трябва най-първо да се създаде една нова философия, един нов мироглед, който да научи хората да мислят по друг начин, тогаз и живота ще се нареди по друг начин. Това не ще рече да скръстим ръце и да чакаме. Не, но ще вземем всички мерки както един лекар взема мерки като има пред вид характера на болестта. А за това е необходимо знание, защото само който има знанието, може да цери болестите. Обществото и човечеството днес очакват своя лекар и хирург.

Второто явление, което е характерно за нашето време, именно духовното и идейно възраждане, за което сега няма да говоря, иде да изпълни тази роля — да внесе новия мироглед, да обнови живота.

В. Пашов

[Ани]

Синархия или троичност на социалния организъм

В природата съществува едно царство, една форма на организация, която не може да се уподоби на никой от съвременните строеве. Някои наричат тази форма на организация „синархия“, което приблизително значи обществена организация, която съвършено изключва насилието. В Евангелието тази система е наречена „Царство Божие". Синархията е управлението на най-умните, които са минали през всички изпити на живота и знаят при всяко едно противоречие как да постъпят, какъв метод да употребят, за да го разрешат. Те не властват, а напътстват и ръководят. Цялата природа като един жив организъм е организирана по тази система, където силния и знаещия не властва и експлоатира, а помага и ръководи.

Сега имаме три форми и системи на управление — монархия, теокрация и демокрация. Питаме се сега — кое е идеалното управление? — Идеално управление ще имаме като свържем и трите тези системи в едно, — тогаз приблизително ще имаме синархическо управление, каквото е в природата. В природата тези три системи са подчинени на три велики принципа и отговарят на три космични функции в живота на природата. И човек като колективитет е подчинен на този троичен закон: В своята целокупност, човек е — тяло, душа и дух, но всяка част съдържа другите две в себе си. Тези три свята съществуват и в човешкото тяло. Това са три системи, които функционират едновременно. Храносмилателната система, която представлява физическия живот, доставя необходимия материал за градеж на човека. Тя представлява икономическата система в целокупния живот. Втората система, това е кръвоносно-дихателната система, която включва в себе си и мускулната, представлява втория принцип на синархията. Третата система — нервно-мозъчната, представлява третия принцип на синархията. Първата система ни показва как действат силите във физическия свет, как той е устроен и тяхната роля в икономиката на природата. Втората ни показва как се проявява и гради душата, а третата ни показва как работи духът. Както знаем, между тези три системи в човешкия организъм има взаимоотношение, и когато то е хармонично и правилно, имаме здраве и и благоденствие на тялото и хармонична проява на всички сили. Енергиите от храносмилателната система преминават в кръвоносната, където се приспособяват за градеж, а от там през белите дробове претърпяват втора трансформация и отиват в мозъка, където служат като материал, с който мозъка работи. От своя страна мозъка изпраща преработени материали и енергии чрез кръвоносната система и дирижира цялата работа на другите системи. И синархията е именно онова природно управление, в което е спазен този закон за троичността. Също и обществото като жив организъм трябва да има своите три системи. Храносмилателната — това е народа, който произвежда и доставя материалите и благата за изграждането на целия организъм. Това е икономическата система. Втората система, както е в човека, трябва да разпредели тези блага, да ги разнесе по цялото тяло и да ги постави в работа — това е администрацията в най-широк смисъл на думата, това са всички обществени служители, които организират и ръководят нещата. Те изграждат социалния организъм. Третата система — отговаряща на мозъчната — това са духовните и интелектуални дейци. Тук е главата на социалния организъм.

Между трите системи има връзка, те заедно представляват един вид федерация, но всяка система запазва и своята автономия, те взаимно се обслужват. Само когато едно общество бъде построено на тези принципи, които изключват всяко насилие и експлоатация, ще имаме правилен обществен живот, само тогава ще се развие една нова култура, където хората ще бъдат свободни и ще живеят като братя по закона — всеки според силите си и всекиму според нуждите.

Когато се наруши принципа на синархията в един организъм, раждат се всички аномалии и кризи. И днешната световна стопанска и социална криза е именно от този род. Днешното човечество е влязло в конфликт със законите, които действат при всяка организация и вследствие на това е на разлагане. .Само при синархията може да има радост, мир, взаимопомощ, само там може да има братство, равенство и свобода. Синархията е бъдещата форма на обществената организация, където ще бъдат изключени насилието и експлоатацията, а властта ще бъде заменена с бащинско и приятелско ръководство на мъдрия и силния.

Ще се повърнем и друг път по-обширно върху Синархията.

В. Пашов

Забел. Троичният закон съвсем няма някакъв класов отенък — всички класи са унищожени и имаме само човеци, които еднакво работят и се ползват от благата.

[Ани]

Книжнина

Въведение в асоционизма, от Д-р Кирил Паскалев, със следното съдържание:

Основните проблеми на човешкото познание.

I. Бог. Схващания за Бога. Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Христианство.

II. Вселената. Произход и същност на вселената. Проблемата за живота. Развитие на живота.

III. Човекът. Устройство на човека. Душа и душевен живот. Познавателна сфера. Емоционална сфера. Волева сфера. Особенни душевни прояви. Етични проблеми. Социални проблеми.

Книгата „Въведение в асоционизма“ е един ценен принос към обективното изследване основните проблеми на човешкото познание. Стъпил на съвременна научна база, авторът е напълно издържан в това си отношение към разглежданите въпроси, и въпреки това, в своята обективност той се издига на много по-голяма висота и всеобхватност, отколкото мнозинството от съвременните учени и философи, разглеждаше тези въпроси на същата база, но придържащи се тясно към едно или друго течение на научната или философска мисъл, В „Въведение в асоционизма" автора обхваща религиозните, философските, и научни схващания от край време и до днес, представя ги на читателя по възможност обективно, изнася доводите за и против. и без каквато и да било груба, силно подчертана тенденция, ни насочва към възможното им правилно разрешение.

Село Готовановци от Д-р Бончо Бончев. В тази книжка, във формата на разказ, автора се стреми да посочи на нашата интелигенция пътя, по който тя би могла да спаси селото от неговото тежко положение, да го спаси от мизерия, болести, пиянство, партизанство невежество и апатия, и да въдвори здраве, благоденствие, просвета и чистота в него. Книжката е продиктувана от искрено желание за служба на народа, обаче трудната и сложна задача за издигане на селото е разрешена от автора доста книжно, с наредби „от горе“, а не със самоинициатива „от долу“, което е единственото най-правилно и възможно разрешение. Въпреки това, тя заслужава да бъде прочетена от всеки, който желае доброто на селото, тъй като може да породи много ценни мисли и потици.

Цената на книжката е 5 лв. Може да се достави от автора: Д-р Б. Бончев — Видин.

Nova Kulturo, еспер. библиотека, № 9-10, год. II. със следното съдържание: - „La timo". „La kondicoj de la eterna vivo", - „Nia socia idealo“, от Я. Томов и стихотворенията „La Majstro" и „Mia amo“ от Lio Mio (псевдоним на Емилия Вилумсон, Рига). Тази книжка може да се достави от редакцията на в. „Братство" срещу 10 ла. Цялата годишнина струва 50 лв.

Даром ще получите книжка от илюстрация „Светлина“, щом поискате от редакцията й — София, ул „ген. Паренсовъ“ 18.

Учителска практика, списание за всекидневната работа на учителя, цена 80 лв. издава „Хемус" А. Д-во София.

Природен лекар, списание за природно лекуване, природосъобразен живот и здравна просвета, абонамент 75 лв. адрес бул. „М. Луиза“ 34 Варна.

Наковалня, двуседмично литературно научно списание, брой 233. Адрес Д. И. Полянов ул. „Сливница“ 236. София II.

Стопански преглед и домакинство, популярно земеделско списание, абонамент 50 лв. адрес А. С. Пенчев, агроном, Търново.

Загадките на слънчевата система, от Ц. Д. Ракитски, цена 10 лв., Доставя се от автора, улица „Опълченска“ 66, София

Светли празници, сборник детски драми, цена 6 лв. Книгата се доставя от автора: Неделчо Бенев, учител, Габрово.

Domo de Ноmano, цена 1 международен купон за отговор. Издание на Oomoto Internacia 1, rue Felix Faure, Paris 15-e, France. В тази брошурка от 14 стр. е изложена появата, развитието и сегашното състояние на идеята за постройка на международен „Дом на Човеколюбието“, който според плана си трябва да бъде огнище на есперантизма и братското обединение на народите. Практическата работа по събиране на нужните средства досега, както се вижда от тази книжка, е вървяла твърде бавно, но с труд и постоянство дъждовната капка пробива и камъка.