Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41

[Ани]

Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41

1 Декември 1931 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Два велики закона (Беседа, държана от Учителя на 18. X. 1931 г. в София.)

По повод гоненията срещу Бялото Братство (С. Калименов)

Пастрок (Дедо Благо)

Не е този пътя!

[Ани]

Два велики закона

Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл.

Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас? Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности. А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно. И ако хората работеха по този закон, светът би се оправил.

Живота има един вътрешен смисъл, и за да разберем този вътрешен смисъл, трябва да разрешим две неща които са важни. Това са — началото и края на нещата; в религиозната философия ги формулират закон за любовта към Бога, и любов към ближния.

Отношението към Първичната Причина е началото на живота. И в живота на земята непременно ще се явят скърбите и страданията. Но страданията и скърбите са като условие за да се създаде влагата, която е необходима за растежа. Без страдания няма влага, следователно, няма и растеж. Второто положение е, ако нямаше радости, никаква светлина и топлина нямаше да има в света. Светлината и топлината са резултат на радостта. Това е закон, на който са подчинени всички същества от най-висшите до най-низшите. Няма същество в света, което да не усеща скръбта, колкото и да е възвишено, да споделя в каква и да е степен скръбта при сегашното положение.

При първия закон, да възлюбим Бога, ще научиш как Бог се проявява, как природата се проявява. При втория закон, да възлюбим ближния си като себе си, ще научиш как ти трябва да се проявяваш.

В света има един живот, който е хармоничен и музикален, и един живот който е дисхармоничен и немузикален. И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години. Ако направиш едно зло, природата го помни за 100 години, т. е. в 100 години ще опиташ последствията на това зло и ще се ликвидира с него. Така че, доброто което направите, ще ви следва 25,000 години, а злото ще ви следва 100 години, и когато на човек му върви, зад него има едно такова направено добро.

Човек трябва да се постави между два полюса. Най-първо трябва да съществува в ума му отношение към Бога, към Първичната Причина и второто да служи на ближния си, като на себе си. Целта в живота е усъвършенстването, а влизането в Царството Божие и благуването е едно следствие. В природата трябват работници и съвършените стават работници в природата. В божествения организъм, колкото и да е малък един орган на своето място той е важен. И българите са турени някъде в Божествения организъм, и те трябва да съзнаят своето място и да работят в съгласие със законите на този организъм, които са закони на Битието. Така те ще могат да се издигнат и ще служат на общочовешката кауза. И както органите в един организъм се взаимно подържат и обслужват, така трябва да правят и всичките народи. Но понеже сега народите се изолират и поставят интересите си извън интересите на цялото човечество, затова идват всичките нещастия. Всички народи трябва да съзнаят, че са органи на един общ организъм и всеки трябва да вземе своето място, като всички се ползват еднакво от благата на цялото. Това е пътя за спасение на човечеството.

Сега горните два закона да ги сведем на земята. Първият закон — любовта към Бога - това е мъжът — с него трябва да се занимава мъжът. Вторият закон —любовта към ближния—това е жената — с него трябва да се занимава жената. А с двата закона трябва да работи човекът. Щом си във формата на мъж — първия закон ще употребиш; щом си във формата на жена — втория закон ще употребиш. А щом дойдеш до съзнанието че си човек — нито мъж нито жена — ще употребяваш и двата закона.

Сега мъжът иска да унижи жената и да й покаже, че е произлязла от него. Но трябва да се знае, че в жената има една мощна сила, че като обикне един мъж, може да го подигне. Но щом го намрази, този мъж е фалирал — свършено е с него. Аз не съм намерил изключение от този закон. Всички, които се оженят за добри жени, които споделят техните идеи, те прогресират и добре се развиват. А които се оженят за жени, които не споделят техните идеи — те пропадат в живота си. Жената е силна, защото чрез нея работи втория закон. А този закон е, който регулира и организира обществата и институциите. Целия съвременен строй се дължи на тази унижената жена. И спасението на човечеството стои в това да се подигне жената на нейната подобаваща висота. И тогава светът ще се оправи. По този начин в 25 години светът ще се оправи. Но ако съвременните хора не подигнат жената, и ако жената сама себе си не подигне ... не само да я подигнат, но и сама себе си да подигне — там е спасението. Когато говорим за закона на Любовта, разбираме да подигнем всички унижени и паднали и грешници от дъното на ада — това са все жени — а всички други средства са временни залъгалки. Навсякъде трябва да мине този великия закон.

Сега да пренесем закона вътре в човека. Когато човек унижи своето сърце, той пада. Човек трябва да подигне сърцето си. Спасението на осъвремените хора не е в ума, а в подигане на сърцето. И ако унижаваш елемента на втория закон — сърцето — ти си загубен, ако не го унижаваш, а го подигаш, ще можеш да прогресираш. Това е закон на природата. Трябва да се роди във всички едно съзнание — да работят за подигането на жената, на сърцето. Всички ангели и светии имат за цел да подигнат жената, а хората на земята имат противоположни схващания — те казват с едно пренебрежение: „това е жена“. Човек трябва зад всичко да вижда Бога. Спасението на света ще дойде с подигането на жената. Първия закон е връзка с Бога, а втория закон е подигането на жената; третото положение е: изправете сърцето си. Не тровете своето сърце с празни работи. Хората трябва да освободят сърцето си от всички излишни чувства и желания, за да могат да се подигнат и да използват живота си.

Когато говорим че е унижена жената, разбираме Любовта. Без жена любовта не може да се прояви. Любовта е един израз на първичната жена. Тук не разглеждаме нещата в еротически смисъл, а в техния чисто идеен смисъл. Според мен жената е това, което спасява света; жената е това, което държи ключовете, тя държи мощната сила в света. Спасението на света няма да дойде чрез мъжа, а чрез жената. И аз желая в този смисъл всички да станете жени, а това преведено значи: да се изпълни душата ви с любов, че да бъдете запалена свещ и да бъдете всички щастливи. Това е дълбокото разбиране на живота. И само така живота ще стане приятен за живеене.

Беседа, държана от Учителя

на 18. X. 1931 г. в София.

[Ани]

По повод гоненията срещу Бялото Братство

Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател?

Това добре. Да предположим че тя се намира в положение на законна самоотбрана. Но защо църквата, защо нейните свещеници и владици не водят борбата си на честни начала? Защо те си служат с клеветата и насъскват чрез нея властта и своите пасоми против Братството?

Който е силен идейно и духовно, който е сигурен че истината е на неговата страна, той не ще вземе да си цапа ръцете, служейки си с най-долнопробни измислици, съчинявайки всевъзможни обвинения, призовавайки грубата сила да се намеси на негова страна.

А тъкмо това прави православната църква в лицето на нейните владици и попове. Под тяхно давление се забраняват съборите на Братството, под тяхно давление се започват следствия срещу Братството. Тe също кроят различни планове да разтурят, под един или друг предлог, поселението на Братството край София — „Изгрева“. Жълтата продажна преса често пъти се пълни с тенденциозни съобщения и обвинения против Братството. Различните шовинистически организации също се настройват против него. За никого не е тайна, кой стои зад всичко това.

Но да видим, след десетгодишни преследвания, след хиляди ровения, съгледателства, разпити, шпиониране, доносничества и т. н. — да видим какви обвинения са могли да формулират тия, които гонят Бялото Братство.

Първо, те обвиняват г. Дънов, че искал да се представи за Бог! Намерили две картини, от които искат да правят голям капитал, като ги считат за доказателство на това свое твърдение. Каква жалка и смешна глупост, причинена от сляпата ненавист на духовенството! Достатъчно е да се прочетат само няколко беседи от г. Дънов, за да се види, че неговото понятие за Бога, като космична същност, далеч надхвърля идеята за никакъв Бог в човешка форма. Но нали трябва да се търсят обвинения. От най-нищожния повод те са готови да създадат страшни престъпления. Най-после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настройваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста? Не прави ли днес същото нашето духовенство?

Второ, — обвиняват Братството, че било против днешния обществен строй. За да не даваме възможност да се спекулира с нашите думи, като се преиначават и така преиначени се приписват на цялото Братство, тук пишещия ще изкаже своето лично мнение по въпроса: Днешният обществен строй е основан върху неправдата. Днешният строй е противоестествен, противобожествен, противонароден. Доказателства за това са безкрайните страдания на цялото човечество, причинени от него. Няма нищо вечно тук, на земята, затова и този строй ще трябва да си отиде, за да даде място на нещо по-добро. Ето защо, всички разумни и честни хора трябва да се борят за нов строй, в който да не съществуват неправдите, и насилието на днешния. Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога.

Обвиняват още г. Дънов, че бил заграбил имотите на свои последователи. Но защо не посочат един конкретен пример? Сам г. Дънов не притежава нищо. Братството има свои имоти и своя каса. Но коя организация не разполага с такива? И малкото общество на Христовите апостоли не разполагаше ли със своя каса? При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление?

Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение. Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него.

Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.

И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят? Как ще могат да не са привързани към него? Та знаят ли нашите духовници, и всички, които хвърлят кал върху г. Дънов, колко заблудени души той е привел към Бога, към истината, към доброто? Знаят ли на колцина отчаяни той е възвърнал надеждата, на колцина безверници — вярата? Знаят ли на колцина тръгнали по пътя на насилието, той е посочил пътя на любовта? Ако са нужни примери, ето един: Сам пишущия тия редове беше безбожник, беше тръгнал по пътя на насилието, и дължи своето духовно възкресение на г. Дънов. Такива случаи има много. Те са, които създават духовната връзка между Учител и ученици, а не някакъв хипнотизъм и др. измислици.

Най-после, обвиняват г. Дънов, че проповядвал разврат и разрушение на семейството. Но кой е този слепец, който да не знае къде е разврата — дали в обществото на Бялото Братство или вън от него — в средите, които православната църква счита за свое паство? В разврат е потънало и самото духовенство, в лицето на неговите висши и нисши представители, разврата се шири безпрепятствено всред цялото общество, чиито духовни пастири са нашите свещеници и владици, но те не искат да видят това, а хвърлят своите грехове на Бялото Братство. Та нали само преди няколко дни пресата изнесе свидетелски показания във връзка с делото на Чолаков, юрисконсулта на синода, че в самия „св. синод" от негови висши чиновници е вършен разврат или поне опити за това? Та защо избяга преди десетина дни, подгонен от населението, един свещеник от Врачанско? Защо бе убит през тази есен от една жена един свещеник от Кюстендилско? Къде, тогава, е разврата, г-да духовници, — в Бялото Братство или всред самите вас? Докато вие сипете обвинения против г. Дънов, ето че живота обвинява вас. Ако ние искахме да вадим на показ греховете на духовенството, бихме могли да кажем много. Още по-много може да каже народа, който живее в по-прека връзка с тях. Но ние не искаме да си цапаме ръцете ...

Колкото пък за учението на г. Дънов, то е учение за пълна физическа и духовна чистота. И в млади и във възрастни има един постоянен стремеж към чистотата. Доколко може да бъде реализирана тя, зависи от личните качества и усилията на отделните последователи. Но, във всеки случай, моралният уровен на последователите на г. Дънов далеч надминава този на православното духовенство и неговото паство.

И тъй, какво остава от всичките обвинения на духовенството, което днес предава г. Дънов на държавната власт да го съди и наказва, както някога еврейския синедрион направи с Христа? — Нищо друго освен празен шум, неоснователни обвинения, клевети и хули, продиктувани от злобата на жалки хора, които завиждат на духовната сила и мъдрост на този, който стои много по-високо от тях.

За нас е повече от ясно, че шумът им ще си остане шум и повече нищо. Докато те се силят да сипят обвинения срещу г. Дънов, животът непрестанно разкрива техните грехове. Идат нови времена и хората ще успеят да преценят кое е здраво и кое гнило. Против Бялото Братство и неговия Учител може да бъде настроено цялото общество, цялата преса, държавната власт и всевъзможни организации, но ако ще и всичките сили на ада да излязят срещу нас, ние се не боим докато имаме на страната си истината. Ще дойде ден, когато българският народ ще оцени правилно великото учение на г. Дънов, което, ако бъде възприето и приложено, може да издигне и възвеличи България в очите на целия свет. Но ще бъде много жалко, ако това признаване и оценяване дойде късно, както много пъти до сега е ставало в историята на народите. Ако ние днес пропуснем този случай, изпратен ни от Божественото провидение, то напразно ще бъде след това да величаем този, когото преди това сме оплюли и отблъснали.

Ще чуе ли българския народ гласа на г. Дънов, за да заживее нов живот, да се обнови и възвеличи, тръгвайки по пътя на Божествените закони, или ще се подаде на внушенията на тъмните сили, — това е най-важния въпрос за българите днес. От нашето поведение зависи нашето бъдеще. Защото когато Бог изпрати един свой пратеник между хората, той им държи сметка за това, как те ще се отнесат към него. В историята има много примери за това. Нека бъдем внимателни.

С. Калименов

[Ани]

Пастрок

На земята нямам татко,

имам пастрок. Той е пръстен,

от червена пръст направен,

и с водица само кръстен.

В труд, и пот, и скръб живее,

кървави му са ръцете,

в тъмнината се бълтае.

Само спал през вековете.

Но отгоре огън иде,

Божи Дух оттук минава,

цел свет с мъдрост обновява,

с огън кръщине кръщава.

Всяка плът ще се натлее,

като сребро ще се лъсне,

моят пастрок ще се кръсти,

като пламък ще възкръсне.

И тогава с нова радост

още по ще ме обича,

ала не веч „син рождени",

но „мил брат" ще ме нарича.

Дедо Благо

[Ани]

Не е този пътя!

По крив и опасен път са тръгнали известни среди в България, в стремежа си да се борят за правата на българските малцинства в съседните ни държави. В този си път те достигнаха до завчерашните изстъпления пред югославянските легация и консулство, вследствие на което е отзован югославянския пълномощен министър. По този път, ако те някога успеят да се наложат, могат да доведат българския народ до нова 1915 година и нови катастрофи.

Дълг се налага на бълг. правителство и на целия български народ да бдят. Днес, когато цял народ изплаща безумието на шепа също такива авантюристи, които ни тикнаха във войната, време е вече да вземем поука от миналото и да разберем, че по този път, с изстъпления и раздухване на омраза, нищо не ще се постигне. На издигнатата в юмрук ръка никой нищо няма да даде.

Има друг, по-сигурен път, по който ще можем да подобрим положението на България и на българските малцинства. Това е пътят на искреното разбирателство и сътрудничество с всички наши съседи. Не тръгнем ли по него — страдания, много по-големи от сегашните, ни очакват.