Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48

[Ани]

Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48

15 Юли 1932 год.

В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,

Севлиево

Съдържание:

Никога вече война!

Слънчева култура. Белият комунизъм (С. Калименов)

Позива на Ромен Ролан против войната

Международна общогражданска акция против войната

4,050,000,000 лева (Тр. Стефанов)

Книжнина

[Ани]

Никога вече война!

Дали ще има изобщо войни още на земята, — това зависи от всички народи, населяващи същата и от техните правителства.

Дали България ще води войни занапред. това зависи единствено от българския народ и от неговите правителство (които той сам избира).

Дали аз, пишущия тия редове ще отида на война, това зависи единствено от мене и от никого другиго. — Никой не може де ме накара насила, ако аз не искам, да отида на война и да взема участие в нея. Могат да ме вържат и така да ме отведат на фронта, но никой и по никакъв начин не може да ме накара да убивам, щом аз съзнавам, че не трябва да правя това й взема твърдо решение да остана верен на убежденията си.

Същото нещо се отнася и до всяка отделна личност. Участието или неучастието на едни човек във войната се определя единствено от самия него. Той. взет отделно, не може да предотврати войната, не може да я спре, но той може да не участва в нея.

Малка е силата на отделния човек и затова той не може да направи много. Наистина, той може да се пожертва, и неговата жертва непременно ще даде своите резултати, макар и по-късно, но това все пак е капка в морето. Затова пък, силата но сбора от личности е огромна. Тя може да предотврати войната, да я не допусне, може, също така. да я спре даже когато е обявена.

Може да се намери някое безумно правителство да обяви войната. (Това не е много чудно, защото правителствата рядко се ръководят от истинските интереси на народа си, рядко даже ги и разбират както трябва, а понякога могат да бъдат и подкупвани). Обаче, ако грамадното болшинство от народа не желае войната, то много трудно ли ще бъде за него да си остане по домовете, като остави тия, които искат войната, (генерали, министри, банкери и вестникари) сами до си я водят? Народа трябва да бъде всевластен господар на съдбините си, и той много лесно може да стане такъв, стига съзнанието за това да проникне във всички негови съставни части — отделните личности

От тук следва, че в края на краищата, всичко зависи пак от отделната личност и нейното съзнание. Обединят ли се отделните личности, съзнаващи ясно безсмислието и глупостта на войната, съзнаващи ясно своя дълг да се борят срещу нея, те ще образуват вече една такава сила, едно токово течение, което ще вземе надмощие в народа и с успех ще се противопостави на желанието на известни среди и лица за обявяване на война.

Съзнанието на народните маси, (което е резултат от съзнанието на отделните личности) може да спре войната, може да я унищожи още в нейния зародиш. А кои са зародишите на войната?

Това са тайно лелеяните в сърцата не военолюбците помисли за нова война. Това са техните твърдения и проповеди, че е невъзможно помирението между нашия народ и този или онзи съседен народ. Това е шовинистическото възпитание. Това е внушението, че не съществуват мирни средства за разрешение на спорните въпроси. Това е, най-после, желанието на някои хора да се прославят, да проявят дарбите си на военачалници, макар че това ще струва на народа им реки от кръв.

Тия отровни зародиши трябва да се изтръгнат из корен. На тях не трябва да се дава възможност да виреят, да се развиват. Те трябва да бъдат неутрализирани с помощта на противоположни тям идеи и така да бъдат обезвредени.

Целият свят може да пламне в огъня на междуособната война, всички народи около нас могат до бъдат обзети от стихията на разрушението, но ние можем, ако искаме, да не вземем участие в това разрушение и да запазим пълно самообладание, вместо да се хвърлим самоволно в бездната.

Никога една война не може да стане причина за възстановяване на правдата. Безразлично кой е победил, една нова война ще бъде непременно извор на нови неправди, които, от своя страна, ще изискват де бъдат поправяни пак с война. Такава е психологията на победата и на победителите, че те непременно ще извършат неправди. А от неправдата в края на краищата, никой не ще спечели.

Ето защо, с оръжие в ръка ние никога не ще реализираме националните си идеали, никога не ще си осигурим мирното и свободно развитие и благоденствие. Те могат де се достигнат само чрез хармониране на интересите и взаимно зачитане между нас и нашите съседи, нещо, което изисква добро желание и в двете страни.

Ето защо нашият вик в отговор на шовинистичната отрова трябва да бъде:

Никога вече война!

Мир и разбирателство между всички народи на земята!

[Ани]

Слънчева култура

Белият комунизъм

Всички страдания на човечеството произтичат от стремежа към отделност на неговите членове и групи. Всеки отделен човек, група от хора, съсловие, класа или народ търсят щастие и благоденствие само за себе си, без да вземат под внимание интересите на другите. За да постигнат своите егоистични цели, отделните личности, групи, съсловия, народи, минават през труповете на другите такива или пък ги подлагат на робство, страдания и унижения.

Обаче, егоистичното щастие е невъзможно. Невъзможна е преди всичко затова, защото живота е един, човечеството е едно цяло и болките, страданията на една негово част се отразяват непременно, по един или друг начин, на всички останали негови части. Много се лъжат тия, които се блазнят от идеята да изградят своето щастие и благоденствие върху нещастието и страданията на другите. Историята на хората и народите ни говори ясно, че тевп щастие и благоденствие са изградени на пясък Те са илюзорни и ефимерни. Те са като пясъчните кули, които децата правят край морския бряг, за да бъдат пометени само след няколко часа от морските вълни.

Но не е и нужно да проследяваме цялата минала история на човечеството. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху настоящето, за да се уверим. колко ясен и категоричен е закона, че егоистичното щастие е невъзможно. Например кой народ можа да изгради своето щастие и благоденствие върху страданията и нещастията на другите? Можаха ли да сторят това тъй наречените „победители“ от световната война? — Днес вече никой не се съмнява, че страданията и тежестите, стоварени върху гърба на победените народи, се пренесоха и все повече и повече започват да тежат и върху „победителите“. Та що е днешната всеобща криза, под натиска на която се гърчат и победени и победители, и малки и велики народи, ако не прякото действие на горепоменатия закон, който разпределя страданията на човечеството равномерно по всички негови части? Та може ли един орган да страда, без това да се отрази на целия организъм, на всички останали органи? Когато силния съсипва слабия, това не значи ли че той руши своята собствена опора, че той сече клона, на който сам стои?

А днес в живота се пеят дитирамби за „правото на силния“, днес всички са уверени, че силата, а не правдата излиза винаги победителка на световната арена. Повърхностно погледнато, това е тъй. Но който наблюдава по внимателно и има търпението да дочака крайните резултати от бруталните действия на „силнитъ“, той вижда че става обратното. Та що стана с „непобедимата“ мощ на германския кайзеризъм, който искаше да стъпче под краката си цяа Европа, да разпростре хегемонията си над целия свят? Не се ли разсипа като пясъчните кули на децата? Дв погледнем по-близко, в нашата малка България, — що стана с въстържествувалото насилие на заговорниците от 9 юни? Не се ли сгромолясаха те под тежестта на своите собствени престъпления, носейки на челото си печата на Каина и проклятието на цял народ?

Има Правда в света и нейна е винаги крайната победа на арената на живота! Насилието, неправдата, злото, сами себе си подкопават. Ясен пример за това е и нашата съседка Югославия, която, служейки си с методите на насилието, не само че не можа да постигне своето вътрешна единение, но дойде до точно обратни резултати. Съвсем друго би било, ако се вървеше по пътя на правдата, която носи свобода и равноправие за всички.

Злото само себе си изяжда, само себе си подкопава. Само доброто е истински силно. Само Правдата е вечна. Само любовта може да изгради истински щастлив и разумен живот. Най-после, само истината може да ни донесе свобода!

Ето защо, новият живот, животът на новата, слънчева култура ще бъде изграден върху доброто, върху правдата, върху истината и любовта. Тия принципи са много ясни. В тях и тяхното следване двоумение не трябва да има Тб трябва да бъдат вградени здраво в основите на живота, ако искаме да имаме щастие и благоденствие.

Ний трябва да започнем с приложението на Правдата, защото тя е първата, най-малката стъпка напред, която трябва да направим. А неправдата, която днес царува в живота, е продиктувана от егоизма. Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот. Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на хаос, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт.

За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота. Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции. Само тази хармония може да му осигури правилно развитие.

Същото нещо се отнася и до човечеството, взето с неговите народи и класи. И в техния живот и в тяхното развитие трябва да има хармония, за да може да бъде осигурено благоденствието на всички. Новото, колективното съзнание е именно тоя фактор, който ще възстанови правдата, ще възстанови хармонията в развитието и взаимоотношенията на различните народи и класи, съставляващи човечеството.

Днешния обществен строй е продукт на старото съзнание, на егоистичното съзнание за отделност. Този строй, изграден от човешката неправда е пълно отрицание на Божествената Правда. Този строй е човешко дело и като такова той може и трябва да бъде променен. Щом той е резултат на човешки грешки и заблуждения, то тия последните трябва да се поправят. Щом той е пречка за правилното развитие на човечеството, то тая пречка трябва да се премахне. Друг е въпросът кой е начина, кой е пътя. по който трябва да бъде направено това: с насилие ли, или доброволно: с войни и революции ли, или с мирна творческа дейност, не отнемаща свободата никому; по пътя на омразата и злото ли, или пък по пътя на доброто и любовта?

Как да променим тоя строй, извор на толкова страдания за човечеството — отвън ли, чрез грубата физическа сила, или отвътре, чрез промяна на съзнанието, чрез методична, мирна, творческа дейност? — Този е най-важния въпрос, който предстои днес за разрешение на всички хора у които има начатъци от пробуждане на колективното съзнание. А такива хора има вече доста и те постоянно се увеличават, нещо което ще направи неизбежно практическото разрешение на този въпрос по единия или другия начин.

И тъй, как ще отговорим ний на този въпрос, който е преди всичко, въпрос на тактика? — Ний ще изберем, ний ще предпочетем естествения природосъобразния път за заменянето на днешния обществен строй с нов. Всеки знае, че растежа на новото, особено в неговото начало, е един чисто вътрешен процес, — процес, който действа от вътре навън, а не обратно. Творческите сили, съдържащи се в зародиша, под благоприятното действие на слънчевите лъчи, започват своята дейност от вътре навън, която се изразява в образуването на новите форми на растението и т. н. По същия начин, творческите сили на отделното човешко съзнание, докоснати от слънчевите лъчи на колективното или космично съзнание, започват да действат отвътре навън и изграждат новите форми на социалния живот, — братските общежития, стопанските колективи, белите комуни. За тия, в които се е пробудило колективното съзнание, не е нужно да взимат в ръцете си държавната власт, та тогава да градят новия обществен строй, тогава да осъществяват комунизма, налагайки го с насилие на всички. Те трябва да започнат със себе си, веднага щом се почувстват годни за това. Нужно е де се разбере, че за новия строй са нужни нови хора, нужно е ново съзнание, защото те са, които ще създадат новия строй, а не обратно.

Група от такива нови хора. в които вече ясно със заговорило колективното съзнание, в които се е пробудила волята за коренно преустройство и обновяване на живота върху основите на правдата, на братството и любовта, група от хора, които са готови на всички жертви (защото новото никога не се ражда без страдания и жертви), се обединяват върху основите на единомислието и на свободното братско съглашение за реализиране на новия, свободен трудов братски живот! — Ето, това е първата, основната клетка на новото общество, това е зародиша на новия социален строй, това е началото на новия живот, на новата, слънчева култура, за която говорим тук. Това е първате, най-естествена, най-разумна и най-лесно осъществима крачка към реализирането на новия социален строй тъй дълго бленуван, тъй дълго идеализиран, от толкова мечтатели на миналото и настоящето.

И наистина, каква нужда имат една група идеалисти, в чиито сърца гори пламъка на любовта и самопожертването, които са готови да понесат всички несгоди, лишения и страдания, нужни за осъществяване на идеала им, каква нужда имат те от държавната власт и от богатствата на големите собственици, за да реализират своята мечта за свободен, братски, трудов живот, близко до природата? Не са нужни кой знае какави големи капитали за това, ако всеки от участниците като даде по малко все ще се получи нещо, което да послужи за основа. Най важното нещо, най-мощният фактор във всяка стопанска дейност, това е труда, а заедно с него разумността, плана в ръководството на роботите и пестеливостта. Като се имат на лице тия качества, не са нужни големи капитали, защото законът е в живота, че голямото израства от малкото и защото, най-после, целта на новите хора, строители на нов обществен строй, не е да трупат капитали, а да осъществят разумния, братски живот, първо за себе си и с това да дадат пример и да подтикнат и другите към същото.

Веднъж примера даден, той е вече семе, което се разсява близо и далеч, и което изниква всякъде, където намери сгодна почва. Проправи ли се веднъж пътя на новото, то вече започва да тече все по-силно и по- силно, започва да разширява своето корито, започва да играе доминираща роля и да ръководи живота. Щом опита докаже, че е възможно безболезненото, ненасилствено, мирно преминаваме от днешния капиталистически строй на частната собственост. към новия обществен строй на свободните комуни, с комунална, обща собственост, то кой може да спре широките народни маси, търсещи в отчаяние изход от тежкото си положение, да тръгнат по този път и така де си осигурят един поносим човешки живот на земята?

Народа днес, по села и градове, не само у нас, но и във всички държави и континенти на света изнемогва от тежката криза и е готов да неправи решителни стъпки и смели действия, за да се освободи от това тежко положение, обаче нему трябва да се даде пример, той трябва да намери достойни водачи.

Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи. Хаосът. в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може де го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва.

Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата:

Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.

Тръгне ли се пък по пътя на съзнанието, по пътя на мирните, творчески усилия, бавно, естествено, от долу на горе. От малкото към голямото, от отделните части към завладяване на цялото, ще се мине по най-разумния и най-естествен път, който ще ни заведе към истински нов, свободен и щастлив живот, къч това, което ний наричаме „белия комунизъм“, изграден с помощта на любовта, мъдростта и истината, а не с насилие, кърви и омраза. А, естествено, плодовете на новия живот, на новия строй ще бъдат подобни на това, което се положи в тяхната основа.

Два пътя има, и сватът трябва да избере един от тях. Да останем на днешното си положение е невъзможно. Русия вече тръгна по единия път, този на насилието, и виждаме че резултатите не са особено добри. За останалите народи, обаче, и в частност за нас, българите, все има още време за избор между пътя на насилието и тоя на любовта, — пътя на естествения биологически процес на методичното израстване отдолу нагоре, отвътре навън.

Не се ли намерят хора, които да поведат народа по естествения и единствено разумен път, не се ли намерят хора от всички класи и съсловия, годни да вървят в този път и да направят нужните жертви, то тогава народа, бедния, отруден и онеправдан народ ще тръгне по пътя на насилието, за да достигне, след ужаси и разрушения, до резултати, в които отрицателното ще бъде може би много повече, отколкото положителното.

Нека заработим смело и енергично всред нашия народ, за да може той да избере и мине по естествения, разумния път към новото, без излишни страдания и жертви, и така да се достигне до чисто положителни резултати.

Нека посветим целия си живот, нека отдадем всичките си сили за това велико дело, като не откъсваме никога погледа си от нашия идеал. Там, далеч пред нас, блести новата, слънчева култура, там ни очаква новият, истински свободен, братски и щастлив живот. — Царството божие, осъществено на земята.

С. Калименов

[Ани]

Позива на Ромен Ролан против войната

Войната иде. Войната дебне от всякъде. Тя заплашва всички народи. Тя може утре да избухне. Ако пламне в някой кът на света, тя не ще може до се локализира. В няколко седмици, в няколко дена, огънят ще унищожи всичко. И това нещо ще бъде нечувано, смърт на цивилизацията. Цялата цивилизация, целият свят е в опасност. Ние викаме: Тревога! Всички на крак! Ние апелираме към всички народи, към всички партии, към всички мъже, към всички жени. Не се касае тука до интереса на един народ, на едно класа, или на една страна. Всички са засегнати. Спасението е в ръцете на всички. Нека всички да действат. Край но препирните, които ни разделят. До се съединим всички против общия неприятел! Долу войната!

Ние ви каним на един голям конгрес, който ще бъде една внушителна манифестация от всички партии против войната. Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната. Ние ги каним да изпратят свои представители в организационния комитет на световния конгрес, който в най-късо време ще фиксира мястото и датата на конгреса и другите подробности. Нямаме никак време за губене. Ние няма да определяме план на действие предварително. Това би значило да се наложим на свободата на тия, които призоваваме. Те в конгреса ще изложат свободно своите различни планове и в последствие ще потърсят помежду си общо съгласие за план на действие. Това, което искаме, е да издигнем една огромна вълна против войната — каквато и да бъде тя, от гдето и да иде и които и да бъдат тия, които тя заплашва.

Нека прогърми волята на народите — на всичко здраво в човечеството — за да накара тези слаби, двулични правителства да унищожат грозните инспиратори на войната, използващите кръвопролитията. каквито са: оръжейната индустрия, продавачите на топове, техните агенти провокатори и подлата преса, и цялата тая глутница, която интригува, за да лови риба във вода от човешка кръв. Да премахнем войната!

Ромен Ролан

Да унищожим войната, иначе тя ще ни унищожи!

[Ани]

Международна общогражданска акция против войната

По инициативата на Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн и редица още видни писатели — борци против войната, се свиква в Женева, през последните дни на м. юли, международен конгрес против войната. На този конгрес ще трябва да бъдат представени всички народи, всички организации, дружества и пр., които са против войната, за да може да се направи един мощен протест против готвещите се кръвопролития и да се заяви високо пред всички правителства и пред всички военолюбци, че народите този път не ще се подчинят и не ще отидат доброволно, като стадо, на човешката касапница, както това е било досега.

Във връзка с този конгрес, Алберт Айнщайн, намирайки се в Женева, е подчертал още веднъж пред представителите на печата своето мнение, че „достатъчна е дейността само на 2 на сто от гражданите на един народ, за да се парализира целия правителствен апарат“ пристъпващ към подготовката на войната.

Инициативата на Р. Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната. В България също така е образуван централен общограждански комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас. Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната.

Желателно е такива общограждански комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя. Нека се заяви високо пред всички решението на народните маси да не взимат участие и да се противопоставят на всяка война. Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване.

* * *

През време на голямата световна война са паднали убити само по бойните полета 13 милиона войници. Войната е струвала толкова много, че за убиването на всеки отделен войник са изразходвани по 2.492,000 лева.

Ако войната не е лудост, тогава тя е побесняване на една група от хора, които я обявяват. Тия хора трябва да бъдат вързани, за да се осигури спокойствието на другите.

[Ани]

4,050,000,000 лева

Един военен параход коства 4,050,000,000 лева, Този параход носи огън и жупел, омраза, разрушение и смърт на човечеството. Ако тези четири милиарда лева се употребят за народополезни цели, с тях ще се направят 100 образцови училища, 1000 отлично обзаведени къщи, 50 най-модерни болници, 80 километра първокласни шосета, 150 км. хубави първокласни между селски пътища и 100 идеално подредени паркове и игрища.

А колко такива параходи има, които от една торпила само отиват на морското дъно, унищожавайки за милиарди обществени блага и стотици, даже хиляди живота?

В тия военни параходи е кондензирана глупостта на някои правителства, които са застанали начело на народите, водейки ги към гибел и самоизтребление.

Ето защо всеки, който здраво гледа на нещата, трябва да води борба лично той против смъртоносната и никому ненужна война.

Тр. Стефанов

Всеки час от войната е струвал по един милиард и 280 милиона лева.

Тия милиарди ще бъдат плащани от нас, от нашите деца и внуци.

[Ани]

Книжнина

Нашето село, седмичен вестник за народно стопанство и просвета. Год. абонамент 103 лева. Адрес: ул. Карнеги, 3, София.

Пълно ръководство и разяснение на закона за облекчение на земеделеца стопанин. Цена 20 лева. Доставя се от редакцията на в. Нашето село.

* * *

Християнство и военна служба, това са неща абсолютно несъвместими!