Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51

[Ани]

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 51 - год. V.

Севлиево, 15 октомври, 1932 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Към Всемирно Братство

Пътят към вечната младост (Анна У. Милс)

Словото на Учителя. Пътят към Свободата. (Резюме от беседата, държана от Учителя в София на 18 септември 1932 година.)

Писмо за произхода на Есперанто (Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако)

Силата на молитвата (Съобщава М. Г-в — Петрич.)

Книжнина

[Ани]

Към Всемирно Братство

„Аз съм човек, преди всичко аз съм човек, и след това вече съм българин, сърбин, германец, французин, японец, китаец и т. н." — ето, това е първата стъпка, която ще ни заведе към всемирното братство на хората и наровите.

Обаче това не трябва само да се мисли или изказва, а трябва да се почувства дълбоко в сърцето на човека, така да се почувства, че да се прояви в нашите постъпки и отношения с всички, та да можем да кажем: „Всички хора на земята са мои братя. За мене няма значение към кой народ, религия или раса принадлежи един човек. Българинът, сърбинът, гъркът, англичанинът или русина, християнина, мохамеданина или будиста, са еднакво мои братя".

А моето отечество? Где е моето отечество? — Моето отечество е цялата земя. Моя народ — това е цялото човечество. В същност-, проследявайки своя истински произход, човек идва до убеждението, че неговата истинска родина не е на земята. Човек е дух, а не тяло. А родното място на духа е извън пределите на земята. Само този, който се отъждествява със своето физическо, смъртно тяло, може да мисли, че неговото отечество е на земята. Човекът, чието съзнание не е затъмнено от земната суета и предразсъдъци, се чувства син на Бога, гражданин на безграничния Космос и поданик на Божието Царство.

В това е целта и смисъла на Христовото учение, към това ни водят всички велики религии, към това ни води и самото Божествено Провидение — да станем граждани и поданици на великото и безгранично Божие Царство.

Прах и дим са хора, пред лицето на Бога, всичките ваши земни царства и граници. И като прах и дим ще се стопят и изчезнат те, а на мястото им ще се издигне новото, единственото Царство Божие на земята.

Законът на Бога и волята на Бога — това е единството. Ние не можем да си представим Земния Рай — най-скъпия завет на нашето минало и най съкровения идеал на нашето бъдеще — разделен на постоянно враждуващи помежду си отделени държави.

Едно царство и една държава може и трябва да има на цялата земя. Това е Божието Царство, Божията държава. Рано или късно, земните „царе, папи и патриарси", владици, генерали и професори, ще трябва да снемат блестящите корони и мантии и да се преклонят пред него и неговото величие. Рано или късно, доброто ще победи злото. Божественото ще победи човешкото или, по-право, сатанинското. Рано или късно, днес или утре, единението ще вземе връх над разделението, братството — над шовинизма, любовта — над омразата.

Жалка човешка илюзия е все още широко разпространеното вярване, че отделният народ, класа или личност, могат да достигнат щастие докато другите около тях са нещастни. Живота тъй красноречиво опровергава ежедневно тази безсмислица! И все пак, хората още не искат да разберат това. Те са твърде, твърде много твърдоглави и дебелоглави, за да го разберат, възприемат и приложат доброволно, сами. Явно е, че те ще трябва да минат през много и ужасни, може би нечувани до сега, страдания, докато назреят за новото, колективното съзнание, докато станат годни за проводници на новия живот. Днес те ревниво и зорко пазят идолите на своя национален, класов и личен егоизъм — „отечество", държава и собственост. Пазят своите богатства, пазят това, за което се надяват че ще им осигури щастие и благоденствие за сметка на другите.

Напразни илюзии! Всичко това ще мине през огън, всичко това ще стане на прах и пепел. Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят.

Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен.

Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята. Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме:

Два пътя има, които водят из днешния хаос към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните. Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор.

Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи!

Не мислете само за себе си, защото вие сте неразривно свързани с Цялото. Хармонирайте живота си, интересите си, мислите и постъпките си с тия на Цялото, защото само по този път може да се достигне реално благо както за всички, така и за самите вас.

[Ани]

Пътят към вечната младост

от Анна У. Милс

Ний сме свикнали да празнуваме рождения си ден и да мерим времето на своето телесно съществуваме. Това е голяма грешка. В същност, ние сме без начало и без край по дух, бидейки в недрата на Първичната Причина, която е също така безначална и безкрайна. Ние сме безсмъртни синове на Бога, и затова нашият живот няма нито начало, нито край. Поради това, най-добре ще бъде да престанем да мерим времето, да забравим, да се откажем от всяка идея, която ни води към отдалечаване, ограничаване или към отделяне от тая Първопричина.

Забравете годината на вашето плътско раждане. Никога не говорете за него, нито пък го празнувайте. Отвърнете се от това, като от измама ма вашето смъртно чувство и обърнете съзнанието си към духовната си природа, към вечния живот сега, докато сте на земята. Ако понякога говорите или си спомняте за възрастта си, научете се да мислите така: Аз съм точно шестнадесетгодишен, или двадесетгодишен, никога по-стар. Вие сте дух, не тяло. А духът няма възраст. Той е без начало и без край.

Това, което вие мислите, определя вашите постъпки и условия. Никога не се отказвайте от активна дейност поради мисълта че сте „остарели". Тая мисъл е като някоя плесенясала дреха, останала от дълги години; захвърлете я. Бъдете деятелен. Дейността не може да ви умори, ако вие не познавате думата „умора". Ако ли пък я знаете, забравете я.

Ний сме фалшиво възпитани, че ще трябва да умрем, изгубвайки тялото си, за да идем на небето. Това, което трябва да умре, то са фалшивите мисли. Умъртвете ги още сега. Една от тях е тая за времето, идея, породена от вярата, че вие сте тялото и че то има сила да твори причини и да чувствува. Това не е вярно. Само духът притежава тази сила. Когато умът схване тази мисъл за всемогъществото на Духа, то тялото я отразява като същинско огледало. „Царството Божие е вътре във вас" — казва Христос. Следователно то е в нашия ум и нашето сърце, и произтича от тях.

Бръчките на лицето, отслабването на способностите ни, упадъка на физическото тяло, се причиняват не от времето, но от безпокойството и тревогите, които имаме обикновено зарад външни неща. Не работата, а скръбта прави тялото да грохва. Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това. „Живота е нещо повече от ядене, и тялото е нещо повече от дрехите“.

Умът е по-ценен от всички неща, за които се употребяват неговите сили. „Праведникът върви по своя път и силите му от ден на ден растат", — ето мъдрост стара и истинска. Дейността и мисълта, които са в хармония с основния Закон на живота, наистина увеличават силата на тялото и на ума. И едната и другата унищожават вярата в остаряване и немощ и ни дават възможности да чувстваме, с течение на годините, увеличаването на нашите физически сили и способности.

Ето няколко правила, които ще ви водят към възвръщането на младостта и към дълъг живот:

Въздържайте се от гняв, безпокойство, спорове, осъждания, както се въздържате от убийство или кражба. Те убиват мира на вашия дух и отнемат жизнената сила на тялото ви.

Не се стремете, чрез притежанието на външни неща, да добиете сила и щастие. Черпете тези последните от вашия собствен живот. Всичко, което търсите, е там, скрито дълбоко. Вие може би не го съзнавате, но това е така, и, докато поискате, исканото ще се яви пред вас. Казвайте: „Аз имам мъдрост, аз знам истината. Аз съм здрав; аз успявам; аз съм задоволен от всичко. Аз имам любов, мир и хармония“. Произнасяйте тия думи, докато тъмнината ви обгръща и скрива тия неща от очите ви. Вашите думи на истина, вашите собствени хубави думи ще ги събудят, ще ги създадат като че ли за вас; а това, което вие сте постигнали по тоя път, никога не може да ви се отнеме. То не е взето на заем, нито пък е откраднато, то е продукт на вашата душа и не зависи от нищо друго, освен от нейната мощ да лети на крилете на Духа и да черпи от реалността.

Никога не се оплаквайте от вашето положение, колкото и лошо да ви се струва то, защото, правейки това, вие ще го влошите повече. Никога не скърбете, нито се съжалявайте. Всички тези състояния на мисълта и чувствата създават подобни външни условия. Дръжте винаги в ума си мисълта: „Аз съм напълно щастлив, напълно способен и доволен“.

Никога не казвайте: „Когато бях млад" или „Аз съм твърде стар" за тази или онази дейност. Не се отказвайте, поради напреднала възраст, от започване изучаването на нови за вас неща. Не оставяйте възрастта да влияе на решението ви какво да предприемате и какво да не предприемате. Напротив, почнете да изучавате нещо ново. Отправяйте мислите си по нови пътища, създавайте си нови приятелства. При ограниченото, смъртно вярване се явява силен стремеж да се придържаме само към старите си приятели, да живеем само на старите места. Направете всичко възможно да отправите своите всекидневни мисли и постъпки по нови и полезни пътища и, преди всичко, изучете се да мислите и говорите само за хармония, здраве и щастие. Това ще ви повърне вашите сила и младост. Няма причини да губите силите и способностите си, радостта, надеждата и възможностите си, понеже „времето“ минавало. Мъдростта, твърдата вяра в живота и любовта, трябва да се увеличават заедно с дните ви. „Победете злото чрез доброто", незнанието със знанието, и тогава „заедно с дните ви ще расте и силата ви".

Бидейки на 80 години, Мойсей застана начело на евреите и ги изведе из робство — едно гигантско дело. Той никога не би го извършил, ако в ума му не би дошла една „нова идея", която има своето влияние и върху тялото. И така, ние четем, че и на сто и двадесет годишна възраст той все още е бил бодър и силен. Действието на думите „Аз съм млад, аз съм здрав“ върху ви е също тъй могъщо както това на думите: „Аз съм невинен, аз съм чист". С всичката си воля, с цялото си сърце повтаряйте тия думи тихо, спокойно, уверено, когато сте сам. Те ще се проявят във вашето здраве, спокойствие, мир, във вашата телесна и душевна младост.

(Превод от есперанто)

[Ани]

Словото на Учителя

Пътят към Свободата

За да се изясни една истина, необходимо е време. А за да познае човек истината, трябва да се научи да мисли. Когато човек се научи да мисли, а това вече осмисля живота му, той ще намери в самия строеж на своя организъм методите и законите, по които трябва да живее. А сега хората казват: кажи ми какво ще излезе от мене? — За да кажа на един човек какво ще излезе от него, трябва да претегля тялото му, да видя какъв е обема на стомаха му и какво е неговото състояние. И, най после, трябва да видя как е устроена главата му. След туй ще взема под внимание какви са външните условия. За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха — в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ту пада, ту става, затова страда повече отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ". Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество. което е породило живота и света.

Този Бог, за когото хората говорят, е измислен от тях и затова прилича на тях. Като не могат да си обяснят правилно явленията на живота, те им дават чисто механическо обяснение и по същия начин механизират и идеята за Бога. Но за онези, които знаят, в природата съществуват три вида процеси — механически, органически и психически, които се взаимни обуславят в проявите си. Като пример за механическите процеси може да ни послужи работата на бъчваря — бъчвите, каците, които са образувани от отделни парчета, съединени само от обръчи. Като пример за органическите процеси имаме растенията, а при психическите процеси имаме вече разумните същества — човека. Това са три процеса, които имат три различни резултати. А сега искат да обяснят психичните процеси по механичен начин. Такава аналогия не може да се тегли, понеже, както казахме, вътрешна връзка между частите на един механичен процес няма, връзката е външна — обръч.

И в обществения живот държавата е създадена по един механически начин, а живота на обществото е органически процес. Когато един органически процес не върви правилно, причината за това не е в самия процес, а в някои паразити. И в психичните процеси имаме същото нещо. Всяка мисъл или идея, която се внася в света, може да подпомогне процесите на живота или пък, като паразит, да ги спъне. Под думата „нова идея“ разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи. Истината, както ние я разбираме, не може да бъде стара — тя е винаги нова.

Когато човек почне да се проучава, той ще намери в себе си и трите тези вида процеси. И когато разбере тяхната връзка и зависимост, той ще дойде до познанието, че в него има една тайна сила, която той може да развие — има си специални методи и закони за това. И тогава няма да има нищо скрито за човека — той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата. За мен Природата е разумна, съзнателна и жива, и аз нямам право да разкривам тайните й. които ми е поверила и да давам ключовете й на хората за да я ограбват. Туй. което ми позволи, ще го кажа, но ако не ми позволи — не казвам. Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови беззаветно да й служат. Който развие в себе си тази сила и влезе във връзка с Разумната Природа, ще има на разположение всичките й богатства и всичко негово ще бъде нейно.

За да разкрие Природата богатствата си, да даде ключовете си на хората, те трябва да имат любов в себе си, за да са готови да служат, а не да искат да бъдат господари. А днес хората познават влюбването и страстта, но не и любовта. За влюбването аз имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени, се движат в една тъмна нощ; пътя, по който те вървят, има много трапчинки и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбения все ще падне, а после се оплаква че го боли сърцето, че няма разположение и т. н. Такова нещо е влюбването. Друг е въпроса за обичта. Това е вече разумно отношение. И ако човек може да ходи вечерно време без да пада. това показва че неговите очи са отворени. Сега хората смесват тези два процеса и се чудят защо страдат. И като не разбират, казват: "Бог ще оправи света". Но това е само залъгване. Така света не се оправя. За да се оправи света, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава.

Пътя, по който днешните хоро искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество, е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат — болните хора имат нужда от слугуване. И затова, първата работа, която трябва да се направи, е да се направят хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, който може да служи на себе си и на другите, доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата Природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване.

Така разбран живота, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътя на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязят из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната Конфедерация на Космоса. Всички ще работят и всички ще се ползват еднакво.

Когато ние говорим за обичта и любовта — за нас това е връзката, която е нужна за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно. Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество.

Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци, и да бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко каквото имаш. Така ще се създаде вътрешна връзка между всички хора. Ако не може да се направи тази вътрешна връзка, каквото и да постигнете, ще бъдете нещастни и ще страдате. Природата е определила нашето щастие, и тази вътрешна връзка е пътя, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички. Човек не може да бъде щастлив, когато другите хора около него са нещастни. И затова Природата постоянно насочва нашия ум в тази насока — за да реализираме щастието на всички. Само по този път ще се облечем в живота на безсмъртието и ще имаме условия де реализираме всичките си копнежи. Това е великата истина, която се внася сега в света, и която е пътя, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци.

Резюме от беседата, държана от Учителя в София

на 18 септември 1932 година

Истинната лоза.

[Ани]

Писмо за произхода на Есперанто

LETERO PRI LA DEVENO DЕ ESPERANTO

(Из частното писмо на Заменхоф до руския есперантист Н. Борсако)

(Текстът на есперанто, може да се прочете от PDF- а)

Вие ме питате как се яви в мене идеята да създам международен език и каква с историята на езика Есперанто от момента на неговото раждане до този ден. Цялата публична история на езика, т. е. започвайки от деня, когато аз открито излязох с него, ви е повече или по-малко позната; впрочем, с този период от развитието на езика, по много причини, ми е неудобно още да се занимавам; затова аз ще ви разкажа в общи черти само историята за раждането на езика.

Ще ми бъде трудно да ви разкажа всичко това подробно, защото много неща и аз сам съм забравил. Идеята, за чието осъществяване аз посветих целия си живот, се яви в мене — смешно е да се каже — в най-ранното ми детинство и от тогава никога вече не ме е напускало; аз живеех с нея и даже не мога да се представя без нея. Това обстоятелство ще ви уясни отчасти защо аз съм работил с такава упоритост над нея и защо, въпреки всички трудности и горчивини, аз не се отказах от тази идея, както сториха мнозина други, работещи на същото поле.

(следва)

[Ани]

Силата на молитвата

Ето един случай, който ясно ни говори, че често пъти Бог върши чудеса в отговор на нашата сърдечна молитва.

Съгражданина ни Гоце Пецев, 52 годишен, на 22 август т. г. вечерта, почувства неочаквано непоносими болки в стомашната област. без да знае кой орган е заболял и какъв е характера на болестта. Повикаха лекаря Д-р Иванов, който, след щателен преглед. констатира преплитане на червата. За да бъде по-сигурен в диагнозата си, той посъветва домашните на болния да повикат и хирурга Д-р Йонков, управител на държавната болница в града ни. Последния дойде и констатира същото, като каза че за всичко е вече късно — при това положение операцията е крайно рискована и ние сме безпомощни да му помогнем.

Но силно веруюшият, и крайно религиозен брат Гоце не се изплашва от тая безпомощност на лекарите. Той събира сетни сили и насочва поглед, сърце и душа към Великия Лекар — Бога и Му отправя гореща молитва, като Го моли да го спаси и с това да докаже, че за Него всичко е възможно. И, о чудо! — точно когато живота се бореше с настъпващата смърт, която бе успяла да го прогони вече от краката му (той вече не ги чувстваше като свои, понеже бяха съвсем изстинали до над коленете му) — след кратката му молитва, в която вземат участие всичките му още здрави клетки, сърцето и душата му, той се почувства облекчен, болките значително намаляха, живота почна да се възвръща към изстиналите краища на тялото и болният бързо се съвзе за голямо учудване и радостна изненада на околните му от тоя благоприятен обрат, след като и те вече очакваха печалния край — настъпването на смъртта.

На сутринта идват лекарите очаквайки да намерят безжизнен труп и каква бе и тяхната изненада, когато вместо плач виждат че радост е изрисувана по лицата на близките. Tе останали като гръмнати, казвайки че този случай е извънреден, граничещ с чудото и че такъв случай в медицината ме се помни.

Съобщава М. Г-в — Петрич.

[Ани]

Книжнина

В-к „FRАTECO", на есперанто, ще излезе наскоро. Абонамента за година само 10 лева. Записване чрез редакцията на в. Братство — Севлиево.

Извор, независим периодичен лист, излиза в с. Любимец. Свиленградско. Пратете 10—20 лв. и ще получите толкова броя. Адрес К. Д. Бакалов, с. Любимец.

Мистичен път, абонамент 20 лева. Адрес: Софр. Ников, ул. Царица Йоана, 20 — София.

Читатели на „Братство“, не изпращайте пари в прости писма, защото често пъти се губят.