Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 52 - год. V.

Севлиево, 1 ноември, 1932 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Да си подадем ръка

В светлината на окултната наука (Ив. Антонов)

Основните идеи на Власовденци

Словото на Учителя. Пътят към щастието (Резюме от беседата, държана от Учителя на 25. IX. 1932 г.)

Писмо за произхода на Есперанто (Продължение от бр. 51)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да си подадем ръка

Двама родни братя, братя по кръв, — сръбския и българския народи, поради злата воля на своите водачи — правителства и държавни глави — особено в миналото — и на шовинистическите клики около тях, са все още скарани и живеят в постоянна вражда.

Какво има да делят българският и сръбския народи та да не могат да живеят в мир и съгласие? Какво зло са си направили едни на други? —Tе и двата са жертва на жестоки, безразсъдни управници и шовинистически среди, те и двата еднакво са страдали и страдат от произволите на една брутална администрация.

Сръбския народ е виновен за издевателствата на сръбската администрация в Македония до толкова, до колкото българския народ е виновен, че, без да го питат, го закараха да се бие в 1915 год. със своите братя.

Народите не са виновни. Tе не се мразят. Tе не си желаят злото защото те няма какво да делят! Интересите на българския и сръбския народи не са противоречиви, — те са едни и същи. Ние не сме осъдени да живеeм в постоянно братоубийство. Ний можем да живеeм в мир и съгласие. Нашите интереси изискват това.

Ако има някаква пречка за помирението, сближението и дори обединението на двата братски народа, това е шовинизма на привилегированите, войствено настроени съсловия, който е еднакво силен и в двете страни. Но бива ли огромните народни маси да стават жертва на злата воля и заслепението на тези малки групи? — Не! Народа трябва да каже своята тежка дума. А тая дума не може да бъде друга освен: мир, братство, помирение, всеопрощение, забрава на миналото.

И българския и сръбския народи трябва еднакво да издигнат гласа си и да се наложат на тия шовинистически клики, които познават само едно ефикасно средство за прокарване на своите разбирания: насилието, кръвопролитието.

Стига упорство, стига тесногръдство, стига заслепение!

Българите в Македония трябва да бъдат свободни, както са свободни сърбите там. Дайте им каквото искат. Дайте им: училища, църкви, литература на техния роден език. Дълг е на сръбския народ да наложи това на своите управници, защото от него той няма да изгуби нищо, но ще спечели: мир спокойствие и сигурност. А българите трябва да престанат да бъдат тъй упорити, в своето пословично дебелоглавие отблъсквайки, както до сега, всеки опит на другите за помирение. Те трябва да престанат да мислят за реванш, а да разберат, че само по един път — по пътя на мирното разбирателство, — ще успеят да защитят интересите си и тия на своите сънародници в Македония.

Преди десетина дни в София бе дошла една интелигентна представителка на братска Югославия г-жа проф. Караджич, с намерение да хвърли мост за помирение и сближение първом между интелигенцията на двете страни, но нейната протегната към нас ръка бе грубо отблъсната: шовинисти осуетиха сказките й като не и дадоха да каже нито дума с викове, свирене и тропане; българските професори, към които тя се обърна, също я отблъснаха.

Но нашите шовинисти и нашата висша интелигенция много се лъжат — българския народ другояче мисли по тоя въпрос: — ние не можем да държим отговорен целия сръбски народ за насилията на сръбската власт: ние не можем, за хатъра на сръбските и български шовинисти, де живеем във вечна вражда помежду си, да се готвим постоянно за война, да продължаваме братоубийствата на миналото.

И ето, — ръката, която българските шовинисти и професори отблъснаха, е приета сърдечно и искрено от българския народ, — от тоя народ на широките мирни и трудолюбиви селски и градски маси. който никога не е мразил братския нам сръбски народ, който никога не е желаел война нито ще пожелае някога.

Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В светлината на окултната наука

Влиянията на слънчевите и лунни затъмнения върху живота на хората

Съвременните астрономи обикновено не знаят нищо повече за затъмненията на слънцето и луната, освен да направят най-точни изчисления за времето. Кога ще започне едно затъмнение, в кой момент центровете на слънцето, земята и луната ще лежат върху една права линия, колко време ще продължава затъмнението и кога ще свърши, без да подозират, какви промени в природата, в живота на хората и на народите предвещават тези затъмнения. Но астролозите от най-древни времена, когато при всеки държавен глава на древните империи са стояли винаги по няколко души да предвещават събитията, па и до днес, когато астролозите са непознати на обикновените хора и непризнати от учените с ограничен манталитет, винаги са отдавали най-голямо значение на слънчевите и лунни затъмнения, като са ги свързвали с настъпването на изключителни събития в живота на дадени индивиди, цели общества и народи.

Така например едно от твърденията на астрологията, което може да се провери от всички добросъвестни хора на науката, е, че всички деца, които се зачеват или се раждат през време на лунно затъмнение, биват сомнамбули, епилептици, невропати и страдат през целия си живот от много припадъци и нервни разстройства, чиито причини са неизвестни на днешната медицина. Също така забелязано е, че мъжките деца, които се раждат слепи, са заченати или родени през време на слънчево затъмнение, а женските, които се раждат слепи, са родени или заченати през време на лунно затъмнение.

Изобщо всички онези, които биват зачевани или се раждат през време на слънчеви и лунни затъмнения, както и при някои други дисхармонични разположения на планетите спрямо земята, биват през целия си живот най-големи нещастници, изроди и непоправими престъпници, които са зло както за обществото, така и за себе си. За в бъдеще, когато астрологията ще стане положителна наука и бъде достояние на всички, женитбите и ражданията нека да не стават така безразборно, както в днешно време и светът няма да представлява такъв хаос, какъвто е днешният.

Както в природата има определено време за посяване на семенцата, за тяхното поникване, растеж, разцъфтяване, завързване на плодовете и узряването им в растенията: както има определено време за зачеването и раждането на животните, така също има точно определено време и за хората — при какви условия, на каква възраст, през кое време на годината трябва да се женят два индивида, които си подхождат за брачна двойка и кога трябва да се зачене тяхното дете, за да се роди точно на време, при хармонично съчетание на планетите, слънцето и луната, та да бъде здраво, даровито, добро и с дълъг живот. Хората, обаче, безогледно нарушават законите на природата в много отношения, водейки се от своите влечения и страсти и по този начин сами си създават нещастия, а след това обвиняват природата, че не била съвършена, та такива ги създала.

Хората трябва да разберат веднъж за винаги, че злото, което ги сполетява, е резултат на тяхното невежество. В природата всичко е дадено за добро и благо, но когато хората неразумно употребяват това добро и благо, то им причинява зло. Така например храната е едно благо, от което зависи живота на човека, но когато човек в своята лакомия преяде, то храната, която е благо, ще му причини зло. Огънят е едно благо за живота на хората, но ако човек е непредпазлив и попадне в огъня, то той ще му причини зло. Водата е благо за човека, но ако той попадне в морето, ще се удави и ще си причини зло. В природата всичко е за благо на човека, но когато той е умен и знае, как разумно да използва благата й.

Ив. Антонов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Основните идеи на Власовденци

Да се формулират едни принципи действително е творческа дейност, за тия, които са опитали във всекидневната си практика тяхната истиност, но това е далеч да се задоволят нуждите на разбиващият се живот, който иска умение съчетано с волеви усилия за приложението им. Теоремите трябва да ги знаем, нещо повече, сами да сме ги извлекли, но умението ни е при решаване на практическите задачи. Ето, затова е ценен живота на малцината идейни хора, които са живели верни на своите разбирания. Обикновеният човек в началото на жизнената си кариера започва много добре, с декларация, че ще бъде верен на великите принципи, но със своето неразбиране на живота и при липса на жива вяра, обоснована на изпитана мъдрост, той скоро се отдалечава от живота в истината и почва да теоритизира своето отстъпление с всичко друго, но не със себе си. От тоя момент ние имаме работа с един стар човек в смисъл на думата — човек на тъмнината и всичко което става в тъмнината. За него идеите на новия живот са илюзии, празни, момчешки брътвежи, а в същност той е един от тия, които са излезли от строя, и остават да заемат „първото" място и да почнат да командват и дават заповеди на другите. Не за такива стари хора ни е думата, а за тяхната противоположност, хора, които, макар и: с бели коси, от ден в ден все повече растат в закрепване на вярата им, от свобода в по-голяма свобода, от радост в по-голяма радост.

Такива щастливци сме имали в миналото, имаме ги и сега; от тях само следва да се учим и тях само трябва да следваме. Ето такива хора са Власовденци — от панти века, земеделци, които са останали и до днес верни на принципите на новия живот.

Малко история. В турско, а някои предполагат, че и по-рано, в Хасковска околия, из селата има една традиция. която се състои в следното:

По вършитба, всеки стопанин, по свое разбиране, дава от придобива на своя собствен труд, доброволен дар за добри селски начинания. Конкретно, тези начинания са били: най-напред, подпомагане на земеделците, които по независещи от тях причини, не могат да изхранят семействата си до новата реколта. Това подпомагане е ставало така: на Власовден, 24 февруари, всяка година се събират всички земеделци участващи в тъй образувания селски хамбар, и решават единодушно, кому с колко да се подпомогне. След това, зарадвани гладните, зарадвани и ситите, че са могли да подпомогнат своите близки, през времето когато е дошъл „голям ден с малка пита“, всички благодарят и с искрено съчувствие сядат на обща трапеза и с веселба празнуват празника на Св. Влас, този истински покровител на земеделеца. Храната, която са взели нуждаещите се, не ще и дума, че ще се върне по вършитба, стига Са. Влас да даде здраве и плодородие. И така, имота на тоя покровител на земеделието, понеже годините когато той е давал плодородие не са една, две, а се нареждат много и нарастват толкова много, че след като се подпомогне на хората, следвало реда да се поправят пътища. направят мостове, чешми вън от селото, за овчарите, земеделците и зажаднелите пътници.

Години са се изминавали, идвали са усилни години, бедствия, може би много по-големи от преживяваните сега, но Св. Влас е работел между тия земеделци и те са се чувствали сигурни за своята прехрана, без страх от градушка, суша, пожар и колко още...

Добрият пример се е запазил като традиция и той е оказал доброто си влияние, омекчил нравите на тия българи, че в селата им не се чувало псувня и грубост дори към добитъка. Тъй, безмълвно, са вършили своята работа тия истински труженици, без да подозират величието на своето малко дело. До колко го подозират и сега, то е въпрос, но факт е, че преди две години, на 24. IV. 1930 година, младежи и възрастни от тия села се събраха и формулираха своята традиция в съставянето на един устав, наречен: Устав на Окол. Земеделска Професионална Федерация „Власов ден“ в гр. Хасково. Той е утвърден от Министерството на Вътрешните работи и Народното Здраве със заповед № 14,104 от 24. X. 1930 година.

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Пътят към щастието

За да може живота в какъвто и да е смисъл да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Сега вземат човека като едно цяло число и искат той да бъде щастлив. Но щастието — това е един непреривен процес, едно прогресивно число. И здравето, силата и пр., това са ред числа, ред непреривни и прогресивни процеси. Като говоря за числата, за мен те са живи и може да става превръщане на тези живи числа; т. е. може да става смяна или трансформация на процесите. Но трябва да се разбират законите на това превръщане.

Щом едно число (процес) се превърне, то изгубва своите първи свойства и добива нови. Също така става превръщане и на състоянията в човека. За да бъде човек щастлив, трябва да разбира законите за превръщане на енергиите, които обуславят неговите състояния. Смяната на състоянията в човека е аналогична с промените на времето във външната природа, има същия смисъл и значение и се извършва по същите закони. А сега хората искат един свят без превръщане, без страдания, следователно и без радости и без живот. Тогаз няма да имат и никакви придобивки, а живота се осмисля с придобивката. А за да има придобивка, необходим е един непреривен процес, в когото да стават смени и трансформации, които вече определят радостите и скърбите, раждането и смъртта и пр.

Когато човек не разбира законите на своето битие и процесите в себе си, той не може да даде правилна насока на стремежите си, не може да подбере подходящи методи за тяхното реализиране и с това си създава нещастия.

Човек сам по себе си е един прогресивен, незавършен процес, следователно липсва му нещо. Тази именно липса ни дава стремежа за реализиране на това нещо и в този вечен и непреривен стремеж е и щастието на човека. Вечен стремеж към реализиране на това, което ни липсва. А възможностите на вечността са безкрайни. Липсата на нещо е стимул за движение напред, за прогрес.

Щастието на човека седи в неговата разумно проявена воля — за да реализира човек щастието, трябва да действа разумно по законите на живота. Щастието — това е превръщането на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горивен материал за щастието. Човек не може да има любов, докато не превърне омразата в горивен материал. За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горивен материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце, и своите чувства спрямо своя ум. — Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него, и ще може да реализира щастието.

Ние живеем в една епоха когато се изисква знание за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората.

За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. До като човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всичките тези неща могат да му ги вземат, и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използува за творческия процес на живота.

Сега когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това, и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременни човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни като ги преследва и им отнема правото на живот. Но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Факта че съществува смъртта ни показва това. В повече случаи неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение, човек не може да бъде щастлив. За да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.

Тъй че щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр., не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и в доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогаз човек ще бъде щастлив като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливия човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички.

Истинския живот е само там, където няма смърт — там е и истинското щастие. Щастливия човек има идея в себе си, а само дребнавия човек може да мрази, завижда и пр. Дребнавия човек щастлив не може да бъде. И човек с отрицателни черти щастлив не може да бъде. За да бъде щастлив, човек трябва да положи живота си върху добродетелта, добродетелта да бъде един непреривен процес в него.

Ти не можеш да бъдеш щастлив докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Знае ли той че го обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив. Аз не искам да вярвате в това, но направете опит. Когато можеш да обичаш някого, без той да знае, тогаз ти ще обичаш всички. Ако нямаш едного, когото ти да обичаш без той да знае, ти не можеш и другите да обичаш. Трябва да има един човек, на когото ти да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла една местност. И извора излива водата заради някого и напоява цялата област. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около вас. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата. Мнозина казват: — това и това го правя за Бога — с това пакостят на себе си.

Аз като зная че има един да ме обича аз съм нещастен. И всичкото ми нещастие произтича от факта, че знам че някой ме обича. Защото този който ме обича, той очаква нещо от мен, и редно е да очаква. Но ако не мога да направя това което очаква, аз страдам. Този който ме обикне, ще иска да направи нещо за мен, а ако аз не мога да направя нищо за него, усещам се притеснен и нещастен. И когато двама души се обичат и знаят това, трябва взаимно да направят нещо един за друг за да бъдат свободни вътре в себе си, и да отстранят нещастието от пътя си.

Този, който ви обича, от всякъде излива богатствата си, но не го знаете. Този, който ви обича, ви подига. Окултната наука подържа че този който ви обича не е тук на земята. И ако е на земята и двамата ще живеят в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. И не му знаете името. Само когато станете много тъжни и се намирате в големи противоречия, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Туй е за онези които искат да бъдат щастливи. А онези, които искат да бъдат нещастни, този когото обичате, кажете му, че го обичате. — И едното е хубаво и другото е хубаво. Този който те обича и ти каже — и той е нещастен и ти си нещастен; но има трети един който е щастлив. Щом си нещастен ще си кажеш, — аз съм един от двамата нещастни, които подържат щастието на трети. Този на когото вие поддържате щастието, без да го знаете, един ден ще слезе на вашето място и ще ви подигне.

Трябва да обичате Бога, когото не познавате и Той ще внесе щастието в света. Ако искаш да го снемеш на земята и да го поставиш във форма, ти освен че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен.

Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него; като чуете само нещо за него или го видите, веднага трепне нещо във вас. Това е свещения трепет на любовта. Няма някой от вас който да не е преживял този свещен трепет. Този свещен трепет не е лош, в когото и да се яви. Само така човек може да има постижения. Това е единственото нещо което може да направи човека щастлив. Човек за да бъде щастлив, трябва да обича. Обичта е едно условие за да се реализира щастливия живот на земята. Трябва да реализираме един хармоничен живот тук на земята, за да се създаде едно общество на хора трезви, за да ти е приятно да живееш. И като срещнеш един човек, да знаеш, че има някого, когото обичаш. Всеки един от вас има възможност да бъде щастлив, щастливият човек е господар и над смъртта.

Бог — това е великото щастие на вековете, към което човешката душа се стреми във всяко отношение — индувидуално, семейно, обществено. Всеки човек иска да бъде щастлив.

Всички които искате да бъдете щастливи, трябва да изучавате законите на щастието. Щастието не е цел, към която да се стремим, както подържат някои, и както проповядва теософът Кришнамурти, но то е един вечен процес на творчество и освобождение. Щастието трябва да дойде най-първо да освободи човека. Живота трябва да дойде да освободи човека. Живота сам себе си трябва да се освободи. И когато говоря за Бога, който е създал света, Той е великото щастие. Той иде да освободи света и като го освободи, всички ще знаят, че света е свободен и които познаят неговите закони ще бъдат щастливи. Законите на щастието са в самото битие на Бога, на живота.

Резюме от беседата, държана от Учителя на 25. IX. 1932 г.

Превръщане на числата

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Писмо за произхода на Есперанто

LETERO PRI LA DEVENO DE ESPERANTO

Аз се родих в Белосток, Гродненска губерния. Това място на моето рождение и на моите детски години даде насока на всички мои бъдещи стремежи. Населението на Белосток се състои от четири различни елемента; руси, поляци, германци и евреи; всеки един от тези елемента (народи) говори различен език и се държи враждебно към другите. В такъв град, повече отколкото на друго място, чувствителния човек усеща тежкия товар на многоезичието и се убеждава при всяка стъпка, че различието на езиците е единствената или поне главната причина, която разединява общочовешкото семейство, като го разделя на враждуващи части. Мене ме възпитаваха като идеалист; учеха ме, че всички хора са братя, докато на улицата и в двора, всичко и на всяка стъпка ме караше да чувствам, че хора не съществуват: съществуват само руси, поляци, германци, евреи и т. н. Това постоянно и силно измъчваше детската ми душа, макар че мнозина ще се усмихнат на тая „мирова скръб“ на едно дете. Понеже тогава ми се струваше че „възрастните“ притежават някаква всемогъща сила, аз си повтарях често, че когато стана голям, аз непременно ще премахна това зло.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...