Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 54 - год. V.

Севлиево, 1 декември, 1932 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Принципите на новият живот (К. Сугарев)

Основните идеи на Власовденци (Г. И-в. учител.)

Яжте моркови!

Словото на Учителя. Пътят на живота (София. 22. IX. 1932 г., Свещен трепет)

Книжнина

Link to comment
Share on other sites

Принципите на новият живот

Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo.

Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога. Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите. Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения.

Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф! Защо ли? — Защото всяка една държава в своята политика се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат. И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички народи на земята като органи на големия организъм — човечеството.

И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните народи се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата. А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах. Под привидната красота на съвременната култура се крие страшната голота и нищета на нашата душа! Културата на 20 век направи гигантски скок в областта на материалния напредък, но занемари силите на човешкия дух. И днешната европейска култура може с право да се нарече материалистическа. Материализма стана верую на културния свят, което го доведе до отчуждаване от духовните истини. Провъзгласи се всичко за материя, животът за механически атрибут на материята и се изгони „баснята" на великите учители от древността за произхода на всичко от Всемирния Дух на живота, който работи и твори всички форми в битието. И от тук — максимата за всеединството в целия космос. Съвременния учен материалист изгони туй схващане като противонаучно, без обаче да може да го замени с истинско научно и правдоподобно. Всичко е материя и главният закон в живота - това е борбата за съществувание“. Това е догмата на материалиста — учен. И тази догма намери своето практическо приложение в живота. Човекът, смятайки себе си еднодневка и изхождайки от главния „закон" — борбата за съществувание, заживя със стремежа, колкото се може повече благо за себе си — тъй като животът е миг и трябва да се изживее „най-рационално". И, ето, следвайки основния закон — „борбата за съществувание" — съвременния човек прегърна знамето на егоизма и насилието, които, разрастнали се в по-широка форма, дават класовия, партиен и национален егоизъм, и насилието на класа над класа, партия над партия, нация над нация. А там където има насилие и борба, не може да има хармония и следователно животът на хората не може да се развива правилно. И живота на днешния свят може да се оприличи на един разровен мравуняк — всеки се движи, блъска се, тича, но без обща цел, без стремеж към общия идеал — общочовешко благоденствие. Безспорно, има изключения, има будни души, които копнеят и се стремят към тази велика цел, но те са още малцина, а ние говорим за мнозинствата.

И тъй, за да се внесе обнова в живота, за да се дойде до един по-красив обществен ред, нужно е да се изгради живота върху принципите на общочовешката любов, на правдата, истината и доброто. Тогаз егоизмът ще отстъпи място на взаимопомощта, и братството ще може полека лека да се осъществи. Нека всички будни синове на света работят за по скорошнното идване на новия живот, като пръскат лъчите на истината, на доброто, на любовта. Будни бъдете защото иде последния час на днешната култура.

К. Сугарев

Link to comment
Share on other sites

Основните идеи на Власовденци

В целият устав никъде не се споменува за гласуване. От две статии в тазгодишните броеве на бюлетина „Власовден" се поясни въпроса, че решения власовденци вземат не по вишегласие, а при пълно единодушие на присъстващите. А по въпросите, по които няма едно мнение, като недостатъчно проучени се отлагат, ако е по събора за следващата година, ако ли е по дружествено събрание, за следващото събрание. Ако и тогава не се дойде до общо решение, оставят се като неуместни, ненавременни. На съборите присъстват неограничено число делегати, всеки който може със свои средства да дойде: чл. 20 е определил; „Дружествата имат право на неограничено число делегати във федеративната сбирка, които трябва да са снабдени с пълномощия. Забележка: Всеки член има право да изказва свои мнения в сбирката.

Както се вижда, тук е отречена практиката на прехвалената „демократичност", в която на практика излиза, че на един чисто земеделски конгрес, неколцина - интелигентни, помежду своите доверени, избрани от долу, по свое разбиране коват съдбините на мнозинството което само знае да плаща и ... гласува.

Дружествата се ръководят от управителен съвет, в който могат да влязат всички които желаят да работят усърдно за прокарване принципите на федерацията. Техните права са никакви, а имат само задължения, доброволно поети. Член 2. гласи: Управителният съвет е само изпълнително тяло на общите събрания, то няма право да взема решения и да действа от името на дружеството, без предварително допитване до общото събрание.

Принципът на федерацията, който се прокарва в цялата организация, осветява свобода и автономия, както на отделните членове, така и на дружествата, стига да не се противодейства, на общо начертаната цел. Чл. 9. За противоуставна дейност членовете биват изключвани от общото събрание на дружеството. Чл. 31. Избраните и приети конкретизации от окол. събрание са задължителни за дружествата, ако бъдат одобрени от последните. Ако тези конкретизации са в разрез с интересите на някое дружество, последното не е длъжно да ги съблюдава.

Федерацията на дружествата има в окол. град свое околийско бюро. Чл. 33. бюрото е само помощен орган, то изпълнява възложената му от федералните събрания работа, събира статистически и др. данни, нужни за дружеството, води редовна кореспонденция с дружествата и др. сдружения.

За бюрото. Чл. 34. определя — То няма право да излага своето мнение под формата на окръжни със задължителен характер.

Вижда се, че е извлечена добра поука от съществуващите демократически организации, дружества, съюзи, партии, синдикати и др. дето управителните съвети като сведущи, с окръжни наредби стъкмяват общо взети решения и задължават тия които са долу, да играят по тяхната свирка.

Чл. 36. Членовете на управителните и контролни съвети не получават никакви възнаграждения за своята длъжност. — Ето хора, които имат задължения, без права — практика, която отрича „здравия“ разум, но която давя преднина на новите „диви" хора да работят, и то тъй както се работи за Бога, мълком, безкористно.

Да би имало възможност, ако не сега, то поне в бъдеще, когато ни потрябва, да изменим тоя „глупав" устав, пък то Чл. 38 е отсякъл:

Членовете 1, 2, 4, 6, 18, 20, 23, 31, 33 и 34 не подлежат в никой случай на изменение.

Да беше поне като нашия основен закон, когато народа избере двойно cвои представители, те поне да могат с вишегласие да го изменят.

Вижда се, че тия „прости" селяни и тук са излезли по-предвидливи от своите учени, юристи и др.

Запитваме се, на какво разчитат, тия господа, за да постигната своята цел:

Чл. 3. За постигане своята цел федерацията си служи със следните средства:

а) Действа за образуване на земеделски дружества там дето няма такива и присъединяването им към федерацията.

б) Подбужда към взаимопомощ и самоинициатива дружествата за осъществяване полезни стопански мероприятия, като прокарване пътища и поправки на мостове по полето, изкопаване кладенци и пр., които биха улеснили членовете, земеделци в тяхната стопанска работа: (следват други конкретизации в това направление, точка в. г. д.)

Организацията, подреждане всички селяни в своята професионална конфедерация, е най-главното средство на тия работни хора. Силата е в обединението ни под знамето на малко по-здрави мисли, които обединяват и дават простор да се разцъфти за жертва всяка душа.

За по-подробно осветление, всеки може да се отнесе до бюрото на федерацията „Власовден", гр. Хасково.

Бюлетина излиза, когато има средства за напечатването му, абонаментът за година е 30 лева, а за 6 м. - 15 лева, като се е предвиждало да излиза двуседмично. Адресът му е: Чрез печатница „Чикаго" за в. „Власовден“, град Хасково. Уставът на федерацията, ако не е изчерпан до сега, може да се изпише от федеративното бюро.

Г. И-в. учител.

Link to comment
Share on other sites

Яжте моркови!

Напоследък е открито, че морковите съдържат едно жълто вещество, наречено каротин, което се превръща във витомин А в най-чудната химическа лаборатория — черния дроб. След смилането на морковите в стомаха и тънките черва, каротинът се занася от кръвта в черния дроб, където се превръща във витамин А и се складира там.

Тези важни открития обясняват, защо морковите в сравнение с маслото и рибеното масло са по-богати с витамина А. И много погрешно е мнението, че маслото и рибеното масло са най-добрите източници на този витамин. Такива евтини зеленчуци, като морковите и спанака, в същност, го съдържат повече отколкото скъпото масло.

130 грама спанак или моркови дават на тялото пет пъти повече витамин А, отколкото 30 гр. масло. Зеленият фасул, салатата, тиквата са също богати с витамин А.

Става очевидно, че рибеното масло не се смята вече като необходима и съществена част от диетата на малкото дете. Морковите са по-евтини, по хранителни и леснодостъпни.

Нека не се забравя, че морковите са също ценен извор на други витамини и на минерали, които засилват кръвта. Доказано е. че когато анемични животни се хранят специално с каротин, те скоро се поправят.

Също очевидно е, че скромният морков е предопределен да държи високопоставено място в бъдещето. Затова яжте моркови!

Link to comment
Share on other sites

Словото на Учителя

Пътят на живота

Двадесетия век е век практичен, конкретен материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността.

За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.

Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго. Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка.

Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр. — ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност която непосредствено познаваме, и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността това е живота. И чрез живота ние познаваме всички други неща. А някои искат сега, от гледището на любовта да познаят нещата. За нас сега любовта е само път към живота. И само като влезем в този път можем да дойдем до живота; като дойдем до живота, чрез него ние ще познаем какво нещо е любовта, мъдростта и пр. Но какво нещо е живота, сам по себе си? На живота не може да се даде дефиниция. Всеки човек може да определи за себе си защо живее. Това е неговата задача. И всеки който си даде разрешение на въпроса — защо живее, той добива конкретно познание за живота. Има лична опитност; а който не може да си даде отговор, той си създава само общи философски схващания за живота, които не отговарят на реалността. Тези, които имат великото знание за живота, които имат лична опитност, едногласно твърдят че живота не е механически процес, а че той е едно велико вътрешно единство, проявено във всички форми на Битието. И като проява на единството на живота се явява естественият стремеж към взаимопомощ, солидарност, взаимоуслуга, който е закон за организиране на всички биологически и обществени форми. Но днес хората са изменили на този първичен закон — както в индивидуалния си живот така и в обществения — и по този причина в индивида се раждат болестите, а в обществото кризите и сътресенията. Защото хората днес не градят и не подпомагат на процеса на живота, а рушат това което живота гради. Само когато хората се проникнат от тази велика истина за единството на живота и ценят живота, проявен във всички форми, ще могат да се разрешат всички социални и индивидуални проблеми. Социалната проблема ще се разреши само тогаз, когато всички хора, които са дошли на земята, намерят това, за което са дошли. Тогаз хората ще добият истинския живот, които изключва от себе си всички безпокойства и всички негативни състояния. И тогава човек ще има всичките възможности за работа — защото всички негативни състояния и черти са атавистически остатъци, останали още от растителното и животинско царства и миналите човешки раси. И човек трябва да се справи с тях за да използва благата на живота.

За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната. Сам да си приготви храната, за да вложи най-хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме, чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания.

Като се развали стомаха, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства, и ти виждаш само зло у хората.

И религията в света е дошла като една наука, като един метод, да се изправят органически човешките чувства. Това е нейната пряка задача, а не да учи хората да вярват в Бога. Тя трябва да даде формите и начините за облагородяване на чувствата, а въпросът за вярата в Бога е въпрос на опит и знание. Живота и любовта, знанието, истината, свободата, и всички добродетели, ще ни убедят в съществуването на Бога. Бога сам по себе си ние не можем да го проучваме, но ние го познаваме до толкова до колкото познаваме неговите дела. Бога извън живота, любовта, мъдростта, истината и всички добродетели не можем да го познаем. Не можем да казваме нито че е, нито че не е. А сега всички хора имат една крайно материалистична представа за Бога, и като го поставят някъде вън от себе си, вън от живота, искат да го познаят. Това е едно суеверие, което е донесло много злини на човечеството.

Сега хората, които имат механическо схващане за живота, търсят Бога, любовта, истината, знанието — извън живота, търсят подкрепа и основа на своето битие извън живота. Сега някои чакат Христос да дойде от небето да спаси света. Щом туряте Христа вън от себе си, вие преставате да съществувате, както кръгът престава да съществува, щом центърът му излезе извън него. Божественото — Христос е центъра на вашето битие, и върху този център е създадена цялата ви окръжност. Туй, на което дължите цялото ваше съществувание, това е Христос. И целия капитал и всички сили с които разполагате, всичкото това е в центъра на вашето битие, и това е Христос. Възможностите на нашия ум, на нашето сърце на нашата воля, на нашата душа, и на нашия дух. туй което не се мени — това е Божественото, което трябва да изучавате в себе си. То не е вън от нас. Цялата вселена е по-малка от нас. Човешката душа е по-голяма от цялата вселена — това е човека. И човек със своето истинско тяло не умира.

Умира нещо в него, но това не е тялото. Има три неща в човека, които не умират — духът, душата и умът, а умът представлява човешкото тяло. Това е най — материалният принцип, сърцето е само една функция на ума, а волята е само една сила у човека. И тя ще се измени, тя не е нещо постоянно. Но умът, душата и духът това са три неизменни принципа на човешкото битие — това е човека. Духът показва неговата сила, душата показва степента на неговата чувствителност, а умът, това е най-материалното — тялото на човека. И човешкият ум никога не умира. Тялото което сега имаме, представя един резултат на човешкия ум, и умът е в състояние да си направи каквото иска тяло, но същинското му тяло си ходи с него.

Копнежът на човека е безсмъртието, но за да реализираме това безсмъртие, трябва да открием вътрешните закони на живота и да наредим живота си по тях. Само така като следваме пътя на живота ще превърнем възможността за безсмъртие във фактическа реалност.

София. 20. IX. 1932 г., Ти ли си / Свещен трепет

Link to comment
Share on other sites

Книжнина

Сп. Житно зърно, излязоха 1 и 2 броеве от седмата година. Абонамент 80 лв. годишно. Адрес: пощ. кутия 271 София.

Здрав живот, месечно списание, орган на Българския Вегетариански Съюз, излиза в Казанлък, годишен абонамент 60 лв.

Възраждане, месечно списание за въпросите на живота, редактор Ст. Андрейчин, годишен абонамент 80 лева. Адрес: ул. „6 сепември“, № 3, София.

Природен лекар, месечно списание за природно лекуване, природосъобразен живот и здравна просвета год. абонамент 75 лв. Адрес: бул. „Мария Луиза". № 34, Варна.

Добър пчелар, месечно списание, редактира Йор. Земемски, годишен абонамент 30 лв. Адрес: гара Земен.

в. „Свобода“, седмичен вестник за обнова на живота. В двата си последни броя помести две статии от Учителя на Б. Братство. Годишен абонамент 70 лв. Адрес: ул. „6 септември“, № 3, София. Препоръчваме в. „Свобода“ на всички наши читатели:

Международен език, двуседмичен в-к, орган на Работническия Есперантски Съюз в България. Годишен абонамент 30 лева, адрес: ул. „Шар планина“, № 56, София 3

Добро здраве, вестник за здравна просвета и природосъобразен живот. Годишен абонамент, заедно с две премии, 40 лв. Адрес ул. „Белчев“, № 11, София.

Домашен лекар, от Д-р Г. Ефремов, 320 стр. и 131 картини в текста. Цена 95 лева, но до 31 декември се отстъпва за 65 лева, подвързана — 85 лв. Доставя се от редакцията на в. Добро Здраве, София.

Трезва борба, боен орган на българското въздържателно движение, годишен абонамент 30 лв. Адрес; Трезва Борба, София.

Правдозаконност, орган на партията „Велика България“. Год. абонамент 50 лв. адрес: ул, „Козлодуй“ № 81. София.

Р. Л. Ф., Работнически Литературен Фронт, абонамент за 25 броя—65 лв. Адрес: пощ. кутия 229, София.

Frateco, есперантски вестник зз братски живог. Излязоха 1 и 2 броеве. Абонамент 10 лева за година. Абониране чрез редакция „Братство".

Bulgaria nekunoskuta, (Непозната България), от румънския писател и борец за мир Евг. Релджис, който по миналата година посети България.

Din istoria literaturii bulgare (Из историята на българската литература) от Дим. Н. Минчев

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...