Jump to content
alexamsterdam

1932_12_11 Думи на Правда

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Думи на Правда

Отче наш

 

Духът Божи

 

Ще прочета осма глава от Притчите. Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят. Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя. И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ. Учителят прочете докрая главата.

 

Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо?“, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.

 

Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира. В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие. Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.

 

Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.

 

В прогресивното знание ти постоянно учиш. Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има.

 

Кесията на човека е тялото. Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя. За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.

 

Гладкостта не е която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат. Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.

 

Та казвам, у човека има известна енергия. Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа. Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.

 

Как трябва да живеете? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака. След туй ги правеха широки – американска мода.

 

Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.

 

Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.

 

Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер. Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.

Питам, кога се направиха тия лампи. Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.

 

Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме. Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете. Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.

 

Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието.

Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.

 

Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“

 

Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.

 

Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек. Тогава аз представям една приказка, тя е следната.

 

В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.

 

Някои минават за много религиозни. То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига. Казва: „Ще се оправи всичко.“

 

В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“

 

Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните. На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.

 

Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.

 

Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.

 

Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил