Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 57 - год. V.

Севлиево, 15 януари, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Будно съзнание и здраве (Д-р Ст. К.)

Мисията на Бялото Братство (К. Сугарев)

Писмо за произхода на есперанто

Словото на Учителя. Пътищата и методите на живота (Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.)

Фонд „Трудова Братска Задруга“

Link to comment
Share on other sites

Будно съзнание и здраве

Най-важното условие за запазване на здравето, това е будното съзнание. Мисълта на човека трябва да бъде винаги на своя пост когато тялото предприема каквото и да било работа. Будната мисъл трябва да контролира нашето лягане, нашето ставане, нашата гимнастика, нашето ядене, нашите удоволствия.

Изоставено само на себе си, тялото е склонно да се подхлъзва по пътеките на животинските инстинкти, които имат пред вид само своето временно, моментно задоволяване, без да се съобразяват с далечните последствия, които могат да застрашат организма.

Да вземем за пример яденето.

Разбира се, предназначението на яденето е да снабди тялото с градивни материали за заместване на разрушените тъкани, а също да му достави енергия, която ще е нужна за жизнените функции. При своята разумна предвидливост, обаче, природата е свързала яденето с редица вкусови нервни разклонения. които са в състояние да направят от яденето истинско удоволствие. Към това допринася самото кухненско изкуство, което се приспособява не към нуждите на организма, но към изискванията на вкуса. Едно добро сготвено ядене винаги съблазнява към претоварване на стомаха, към обременяване целия организъм с излишен материал за прехвърляне. И колко развито трябва да бъде чувството на мярка, което да знае да каже точно на най сладкото место „стига“! Колко будно трябва да бъде съзнанието, за да не позволи при изобилна храна, добро благосъстояние, човек да не преяжда и да не се излага на неприятно, и вредно затлъстяване!

Съзнанието трябва да бъде будно край тялото при студ, при горещина. Природата сама си подсказва: когато е студено, човек не може да заспи. А и не трябва да заспива! Щом съзнанието напусне тялото, последното съвсем не може да се съобразява с промените на топлината. Затова на сън е нужна по-дебела покривка. Знае се, че най-лесно се заболява от плеврит или пневмония, когато човек уморен и изпотен заспи под гъста сянка.

Съзнанието трябва да е будно когато правим слънчеви бани: много тежки главоболия, слънчасвания с менингиални прояви се дължат на заспиване под лъчите на слънцето.

Будното съзнание трябва да бъде до тялото при всички удоволствия, които човек може да получи. То трябва при всички обстоятелства да го държи в ръката си, готово всеки момент да вземе мерки за предотвратяване на вредно влияние или за оползотворяване на благоприятни възможности.

Много от болестите съвсем биха се прекратили, много от тях биха намалели, ако съзнанието е всякога будно като страж до повереното нему тяло.

И така — първата стъпка за запазване на добро здраве е: будно съзнание.

Д-р Ст. К.

Link to comment
Share on other sites

Мисията на Бялото Братство

Животът на всичко в битието се развива по строго определен план. начертан от вещата ръка на Първомайстора. Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно. Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността! Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия? — Съвсем не! Е, не ли човекът едно такова първаче пред величието на битието?

Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание? Ако, обаче, разгледаме съвременната наука през очилата на някой посветен в тайните на битието, каквито през всички почти епохи е имало, ще видим че тя все още пъпли по повърхността на живота; проучва, почти изключително, само материалната страна, външните проява на една велика духовна същност. Служейки си само с несъвършените си сетива и уреди, отхвърляйки непосредственото познание, чрез едно духовно извисяване, чрез вътрешно проявление и интуиция, голяма част от съвременните учени отрекоха всякакво по-висше начало, освен материята. И от тук се създаде днешната западноевропейска култура, чиято монументална сграда е построена на пясъчна основа т. е. върху едни временни, преходни начала и принципи — правото на силния и борба за лично благо. Но знае се, че къща съградена на пясък не може да устои на бурите. Култура съградена върху едни преходни начала, не може да бъде трайна. Ето защо и днешната култура, колкото и да е солидна наглед, колкото и изящна със своите декорации, се руши в основите. И ние наблюдаваме едно чудно противоречие — учените да парадират със своята всесилна наука, а животът на човечеството да става пo-тежък и хаотичен. Така, явно е, че има нещо, което липсва на днешната наука, щом е безсилна да се справи с нуждите на реалния живот. Тази наука, която нарекоха позитивистична, т. е. реална, не е в състояние да задоволи нуждите на реалния живот, да го постави в правилния път на развитие и върху едни трайни и солидни основи!

Следователно, на съвременния живот липсва най-съществения елемент, който науката игнорира — това е духовният елемент — великата разумна реалност — Бог, съчетаващ - в себе си трите основни принципи на живота: - любов, мъдрост й истина. Това са елементите на вечните н неизменни основи на живота. В духовното. разумно начало всичко се свежда към единството и тук добиват плът и кръв добродетелите, които трябва да проявява всеки, за да може да се запази хармонията в голямото многообразие на живота. Или. по-конкретно казано: духовното начало свързва хората и ги побратимява. А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално благоденствие — неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби. В туй направление са работили в миналото всички духовни движения. Задачата им е била да положат живота върху основите на едни вечни начала, за да се изгради сградата на един по-красив живот.

Ето, в туй направление работи и днес Бялото Братство в България. Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия — осветена от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава. Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата вода, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката! Великите духовни учители са разкъсвали ограниченията и разпръсквали заблужденията, наслоявани с векове от профаните на човешката мъдрост. Със своята велика мъдрост и любов, посредством лъчите не едно повиеше знание, те са играли ролята на грамадни фарове, осветлявайки великия океан на живота. И докато светът се е ръководил от тези фарове, той се е движил из пътя на правилното материално и духовно развитие. Щом човечеството се е отклонявало от този път. който великите духовни школи са посочвали, идвали са катастрофите в света. Така са загинали в миналото много народи, много култури: египетска, вавилонска, асирийска, гръцка и пр., а сега иде като че ли ред и на западноевропейската.

И ето, днес Бялото Братство идва с великата мисия да подготви почвата за един нов живот, за една по-възвишена култура, — в която да царуват правдата, любовта, мирът и братството. По мощност то едва ли има равно на себе си, едва ли има по-голяма духовна светлина от тази, която неговия Учител дава. Ето защо, всички които милеят за обнова на живота, за един по-красив ред и порядък в обществените отношения, трябва да станат носители на новите идеи, на братството и любовта. за за да се избегнат кървавите вакханалии и обществени сътресения, които други течения, основани на законите на насилието и борбата подготвят. Трябва да се пусне в душите и сърцата на хората великата сила на любовта, за да се стопи омразата, егоизма, за да дойде хармонията в живота между индивиди и народи, необходима за да се прояви великата музика на истинския живот.

К. Сугарев

Link to comment
Share on other sites

Писмо за произхода на есперанто

Немски и френски аз учих в детинство, когато още не може да се правят сравнения и заключения: но когато, бидейки в петия клас на гимназията, аз започнах да изучавам -английски език, простотата на неговата граматика се хвърли в очите ми, най-вече поради непосредствено преминаване към него от гръцката и латинска граматики. Тогава аз забелязах, че богатство на граматически форми е само сляп исторически случай, а не необходимост за езика. Под това впечатление започнах да търся и да изхвърлям от езика ненужните форми, и забелязах, че граматиката все повече и повече се топи в ръцете ми, така че наскоро дойдох до една малка граматика, която обхваща, без вреда за езика, не повече от няколко страници. Тогава аз почнах по-сериозно да се отдавам на моя блян. Огромните речници, обаче, не ме оставяха спокоен. Веднъж, когато бях в шести или седми клас на гимназията, аз случайно обърнах внимание на надписа „Швейцарская" (питиепродавница), когото вече много пъти бях виждал, а после на табелата „Кондиторская” (сладкарница). Това „ская“ ме заинтересува и ми показа, че наставките дават възможност от една дума да се правят други думи, които не е нужно да се изучават отделно. Тази мисъл ме завладя всецяло, и аз внезапно почувствах земя под краката си. Над ужасните, огромни речници падна лъч светлина, и те бързо почнаха да се смаляват пред очите ми.

Link to comment
Share on other sites

Словото на Учителя

Пътищата и методите на живота

Най-важното, най-ценното, най-реалното нещо за нас е животът. Но животът си има пътища и начини, по които се изразява, има си и методи, по които трябва да се възприема. Той върви по строго определени пътища. Само когато познаем тези пътища и живеем по тях, ще дойдем до познанието на реалността.

Сега хората считат за реално само това, което виждат и въобще схващат с петте си сетива. Но тогава питам - сянката реална ли е, като я виждаме и човешкият ум нереален ли е като не го схващаме с нито едно от петте си сетива? - Ясно е за всеки мислещ човек, че това схващане за реалността е наивно и детско.

После, хората говорят за вътрешен и външен живот, но нямат ясна представа за тези понятия. Тези условия, сили и елементи, които са вънка от нас, това са елементите на външния обективен живот, а елементите и силите, които действат в нас са нашият вътрешен живот. Външният живот е една среда за нас, от която ние черпим благата и соковете, за да поддържаме нашия живот. Една постоянна обмяна съществува между тия два живота. И когато тази обмяна става по законите, вложени в самото битие на живота, имаме нормален и разумен живот. А когато тази обмяна е неправилна, явяват се отклонения в органическия и психологическия живот, които се проявяват като недъзи и слабости. Но това са вече патологични прояви, които не влизат в живота, и ние не се занимаваме с тях; ние се занимаваме с пътищата и методите, по които истинският живот се проявява, т.е. със законите на правилната обмяна между двата живота.

И съвременният човек, ако иска да ликвидира със страданията, трябва да ликвидира с патологичните състояния. Днешните убийства, войни, престъпления са патологични състояния. Целият съвременен индивидуален и социален живот е патология. Съществуването на слуги и господари, бедни и богати, управници и управлявани, това е все патологичната страна на живота.

За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човек трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването пропорцията в отношенията на елементите, пресича пътя на правилната обмяна и тогаз се явява патологията.

Всички елементи, които съществуват във външната природа, трябва да съществуват в органическо състояние и в човешката кръв. Защото всеки елемент е носител на известна енергия, а енергиите обуславят психологическите качества и състояния. Ако човек няма в кръвта си определеното от природата количество желязо, животът не може да функционира правилно; ако няма определеното количество злато - човек не може да прояви характер, ако няма определеното количество сребро, човек не може да определи своята чистота. И така, всеки елемент е свързан с известна категория сили в света, които пък са свързани с известни същества, с известни съзнания..

Има едно съзнание, което обгръща целия материален свят; и целият този свят, с всичките му сили и елементи, е резултат на това съзнание. Зад това съзнание има друго, което обгръща първото и действа върху него; от това съзнание наречено духовно, произтичат всички блага за материалния свят. Тези блага Христос ги нарича „хляб слязъл от небето“, защото „небе“ на езика на посветените, означава един разумен и организиран свят. И най-после имаме трето едно съзнание, което прониква първите две - това е Божественото съзнание. Тези три съзнания обуславят три велики свята и с тях са свързани ред същества, сили и елементи, които строят формите, чрез които животът се проявява.

За да се избави човек от омагьосания кръг на страданията, трябва да влезе във връзка със съществата, които действат в тези три свята и са господари на силите и елементите, за да научи от тях знанието на законите и методите за правилната обмяна. Тогава ще имаме един живот, където ще бъде изключена всяка патологична проява, ще имаме и съвсем други отношения между хората. Смъртта ще бъде победена и хората няма да остаряват. Раждане и заминаване за другия свят ще има, но по съвсем други пътища и закони, където патологията ще бъде изключена. Но тогаз хората ще разполагат със знание, а няма да бъдат като сегашните суеверни, лековерни, които казват „Каквото Господ даде“. Тогаз ще имат методи и начини, как да се справят с всички противоречия.

Човек трябва да има знанието на законите и методите, по, които животът се развива, а не да казва „Каквото Господ даде“, защото Господ обективно е изявен в тези закони и методи - и като ги знаем, ще имаме туй, което Той е определил, а като не ги знаем и действаме, имаме това, което ние сме си определили, а Той, по закона на свободата, който е положил като основен закон в битието, е допуснал.

Най-първо човек трябва да знае, че има всички условия да живее и да подобри живота си. Не се стремете най-първо към външни резултати и големи постижения. Защото в природата има един закон, според който ще трябва да започнете с най-малките величини. И природата така действа; детето не израства като гъба, а расте малко по малко, също и растенията. Този закон трябва да го спазвате навсякъде. И в знанието трябва да го спазвате. Не се стремете из един път да добиете много знания. Защото вашият мозък не е в състояние да издържи по-голямо напрежение в даден момент. Като добиеш известни знания ти влизаш във връзка с известни сили в природата, които налягат върху мозъка ти и могат да ти причинят страдания.

Знанието е необходимо, защото то носи светлина и осветлява пътя ни, но въпросът е да се приема постепенно, за да може мозъкът последователно да се организира и приспособи. Има един свят на вечната светлина, и ние хората, по закона на вътрешна връзка сме свързани с този реален свят на светлината, откъдето ни иде онази вътрешна светлина, която някои считат, че е само тяхна. Последните са хора, които не разбират вътрешните закони на битието.

И всички хора са свързани по този вътрешен закон в системи и си взаимопомагат. Събереш се с един човек, дойде ти светлина. Ако не се събереш с някое живо същество, светлината не може да дойде. И когато проникне една нова идея в главата ви, не мислете, че е само у бас. Тя е проникнала в хиляди глави, защото тя съществува като една космична реалност, а не е продукт на вашия мозък. И когато у човека се пробуди свърхсъзнанието, което го свързва с този свят на светлината, тогава той и при най-големите противоречия и страдания устоява на идеите си и смъртта не го плаши.

Идеите, както казах, не ги създава човек, те си съществуват в космоса като семена, които като намерят благоприятни условия, израстват. И човек е едно богато поле за посаждане на новите идеи, но трябва да се знае, как и кога да се посаждат тези идеи. Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават. Защото тези идеи са свързани със съществата, които ръководят процесите в природата и ние ги възприемаме от тях. А Животните не могат да възприемат мислите направо от природата, а ги възприемат от човека.

Затова ние трябва да изучаваме природата тъй както се проявява. Ако човек не може да бъде едно със съществата, които ръководят природата, нищо не може да разбере. Вие можете да разберете храната, водата въздуха и светлината дотолкова, доколкото ги възприемате и имате отношения към тях. Нещата имат за нас стойност дотолкова, доколкото са във връзка с нас.

Защото въпросът не е само да говорим за нови идеи, които нямат никакво отношение към нашия живот. От това и страда съвременното човечество, защото се говори само а не се прилага. А новите идеи, които сега се внасят в света, трябва да бъдат въплътени в живота ни, ние трябва да живеем с тях така, че те да станат наша плът и кръв. Новите идеи са реални и имат предвид благото на цялото човечество. И ако човек носи в себе си една нова идея, която е проникната от светлина, той ще бъде оптимист u радостен u няма пречка, която да може да го спъне. А когато живее с фантастични идеи, които нямат отношение към живота, той ще живее в песимизъм, отчаяние и разочарования.

Най-светлата и мощна идея, която може да ни стимулира в живота, това е идеята за Бога. Но не търсете Бога като едно същество, извън вас, защото Той е същината на вашия живот и на цялото битие.

За да могат великите идеи, които ни свързват с възвишените същества в космоса, да проникнат в нас, нашият мозък трябва да функционира добре, а умът ни да е добре организиран. В противен случай ние няма да имаме очакваните резултати, а ще се родят ред несъобразности и нещастия в живота ни.

Между неразумното и разумното в човека има борба. И хиляди поколения трябва да работят на страната на разумното, за да се организират човешките мозъци и да станат добра почва за новите идеи. Затова всички носители на новите идеи всеки ден трябва да извършват по нещо за цялото човечество - като изпратят една светла мисъл, едно топло чувство и извършат една благородна постъпка, които ще се разпространят по цялата природа и ще въздействат върху цялото човечество, защото хората са свързани и се влияят и за добро и за зло. Например, дойде ви една мисъл да свършите с живота си - тя не е ваша, а е дошла отвън. В такива моменти човек не трябва да действа, а да се спре вътре в себе си и да си каже „ще се оправи“ и въобще да внесе една светла, обнадеждаваща мисъл. Вложи тази мисъл и не бързай; не очаквай, че този или онзи ще ти помогне, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. Разрешението няма да дойде оттам, откъдето го чакаш. Природата сама по себе си е жива, разумна, отзивчива и тя ще намери път да ни помогне. И ако ние държим съзнанието си будно, ще сме винаги в контакт с нея и ще решаваме всички мъчнотии. Например, някой човек е болен; за да бъде болен, той трябва да е прекъснал своите хармонични отношения с природата и своите приятели. И ако има 4-5 души приятели, които да го обичат, той ще оздравее, няма да умре.

Днес хората умират, че няма кой да ги обича в оная среда, в която живеят. Докато човек обича и го обичат, той е защитен от смъртта. Но когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт.

Днес хората нямат любов или казано на друг език - скъсали са връзката си с висшето съзнание, а не схващат единството на живота и ценността на всички форми. Всеки гледа да осигури себе си, като казва за другите - такава е съдбата им. Но човекът с висше съзнание, човекът на любовта е отзивчив към болките и страданията на всички същества. Той като срещне някой, че страда или се намира в нужда, няма да му проповядва за Господа, нито ще му обяснява неговото положение със закона на кармата, а ще го заведе у дома си, ще го нагости, ще му услужи, с това ще му покаже, че го уважава и зачита и така ще събуди в него едно благородно чувство, ще стимулира мисълта му и той по-лесно ще носи своите страдания. Сегашните хора не си влизат един на друг в положението, което е признак, че нямат любов и затова всеки миг са изложени на смърт и страдания.

Топли сърца, светли умове и благородни постъпки трябват сега. Онова, което ще поправи нашия свят, това е животът, който иде сега в света, това са новите хора, които трябва да се родят с топли сърца и светли умове, готови за благородни постъпки!

Резюме от беседата, държана от Учителя на 18 дек. 1932 год.

Живият хляб

Link to comment
Share on other sites

Фонд „Трудова Братска Задруга“

Идеята за „Трудова Братска Задруга“ се възприема с ентусиазъм от всички страни. От много места получаваме възторжени писма, с които ни окуражават и обещават подкрепата си за реализирането на Задругата. Достатъчно число лица също изявиха желание да участват непосредствено в нея. Всичко това показва, че потикът, даден за реализиране на идеята, е дошъл навреме, и че най-важните условия за това — духовните — са на лице. Имайки това предвид. ние твърдо вярваме, че нашия блян ще стане реалност, и че не след много време ще се пристъпи към неговото осъществяване.

Разбира се, ние не си правим илюзия, че всичко това ще ни се удаде лесно. Огромни усилия ще са нужни, преди всичко от страна на инициаторите, но ние сме готови на всичко. И ние повторно апелираме към всички, които съзнават важността на започнатото дело, да ни подкрепят според силите си. Това е един дълг и една привилегия едновременно.

До сега сме получили следните суми: М. Д., Пловдив — 400 лв.; М. К., Оряхово — 100 лв.; Н. Д., Варна — 50 лв.; Б. Б. с. Хамзаларе — 100 лв. Всичко 650 лв.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...