Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 59 - год. V.

Севлиево, 15 февруари, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Пътят към новият свят

Дружество за Нова История (С. К.)

До кога? (Н. Неделчева)

Старият свят си отива

За въздържанието

Бялото Братство в странство

Книжнина

Link to comment
Share on other sites

Пътят към новият свят

Единствения разумен и правилен път към изграждане на новото общество, това е пътят на взаимопомощта.

Хората на новите идеи, които носят в душите си идеала за новия свят, не бива да очакват на държавата, на властта, чрез закони и наредби отгоре, да се даде живот на това, към което те се стремят.

Новото трябва да дойде като резултат на самоинициативата, на пробуденото съзнание и на взаимопомощта.

Никой няма право да налага на другите такива форми на живот, за които тяхното съзнание не е още дорасло. Защото, в такъв случай, „новото“ ще бъде едно насилие, противно на естествения развой на нещата.

Ето защо, напразни са надеждите и криви са пътищата на всички ония, които очакват да вземат властта, та чрез нея да прокарат своите разбирания в живота.

Истински здравото и реално схващане трябва да започне да осъществява своите идеали, бавно, естествено и планомерно, но затова пък здраво и сигурно, в самите недра на живота, отдолу нагоре, а не обратно.

Властта развращава тези, които я упражняват; всички нейни начинания носят неотменния белег на бюрократизма, механизацията и изкуствеността. А живота иска нещо съвсем друго. Той иска да разгърне всичките свои сили свободно, естествено и непринудено, а не да бъде спъван на всяка стъпка от ограничени в схващанията си управници.

По тия причини, искрените борци за нов живот ще трябва да престанат да се борят за овладяване на държавната власт и да я считат като единствена и най-мощна сила, способна да реализира техните идеали. Защото с това те й предават от своята сила и така сами си противодействат. В същност, на държавната власт трябва да се гледа и тя трябва да се превърне в един прост регистратор и узаконител на процесите които са вече свършен факт или които сега се зараждат спонтанно и самостойно, в самите недра на живота. Да се очаква и да се прави противното, т. е. да се превръща държавата в творец, а не в регистратор на процесите на живота, това значи да се обръщат нещата надолу с главата, това значи да се развива до прекомерност значението и силата на държавата, и да се изпада във все по-тежко и по тежко държавно робство.

Ние, учениците на Всемирното Бяло Братство имаме най-възвишения идеал за нов живот, за ново обществено устройство. Но ние смятаме, че новият свят, новият обществен ред трябва да се родят бавно, естествено и спонтанно, без насилия и кърви, без истерични, безполезни крясъци против власт и господстващи класи, без излишни жертви, в самите недра на днешния стар, гниещ и умиращ под тежестта на своите собствени противоречия свят.

Ние вярваме, че новият свят, новият строй може и трябва да се роди под напора на пробуденото съзнание, със силата на самоинициативата, на доброволните жертви и на взаимната помощ в хората, които са назрели за един наистина нов и свободен живот.

Ето защо, ние не се стремим към властта, каквато и да бъде тя, не я считаме за фактор, способен да реализира идеала ни за истински нов, свободен и братски живот и не очакваме от нея нищо друго, освен да признае, да зарегистрира нашите мирни творчески усилия към една по-висша форма на живот.

Ние разчитаме само на себе си, на своите собствени сили и инициатива. Ние не чакаме социална революция, не се надяваме да вземем чуждото, с насилие или със закони, та тогава да действаме. Ние предпочитаме да започнем още днес, макар и със съвсем малко, едва ли не с празни ръце, но да започнем, а не да чакаме.

И затова ние издигаме лозунга за трудовите братски задруги, за свободните комуни, рожба на пробуденото съзнание и жажда за нов живот. на взаимопомощта и на братското чувство!

Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него.

Link to comment
Share on other sites

Дружество за Нова История

Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива. Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита.

От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат.

Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр. богомилството, което, изхождайки от България, развълнува почти целия тогавашен познат свят, са неглижирани, гледани повърхностно и показвани във фалшиво, невярно осветление.

Какво знаем ний, например, за „моравските братя“, които, преди толкова години, реализираха най-висшата форма на обществен живот — свободния, християнски комунизъм? Какво достоверно знаем за вътрешната уредба и огромните културни постижения на албигойците? — Почти нищо. И трите тези движения, представляващи клонки от едно и също дърво, бидейки реален израз на постиженията на истинското християнство, и разгромени от огъня и меча на лъжехристиянството, са и до днес забулени в мъглата на лъжата и клеветата, на предразсъдъците и ограничените схващания. Тия движения не са достатъчно проучени, не са правилно разбрани и оценени — липсвало е достатъчен интерес към тях, липсвали са и хора, способни да ги разберат и оценят, да ги видят в тяхното истинско осветление. Защото това, което в същност представляват тия движения, стои далеч високо над материалистическите схващания на днешните учени. Те нямат мярка, с която да измерят това, което надминава ограничените им представи за живота. Ако днешните учени историци нямат тази светлина за живота, която имаха някогашните богомили и техните подразделения на Запад, то как ще могат да ги оценят правилно?

Но, ако невъзможното за един ограничен ум може да му се прости, то има и неща непростими. Това е напълно съзнателното изопачаване на фактите по егоистични съображения от национален и съсловен характер. Това е даването винаги предимство но отрицателното. прекаленото внимание и интерес към войните и липсата на достатъчно такива към мирния живот и стремежи. Би казал човек, че в миналото на народите няма нищо друго освен безконечна низа от кръвопролития. Така младите поколения се развращават, приучват се да гледат на живота като на непрестанна кървава борба.

С една дума, официалната история се занимава и е повече история на злото, а не на доброто. Бидейки под пълна зависимост от отделните правителства, тя служи повече не разделението на народите, на националния егоизъм, на военолюбието, отколкото на мира, на обединението, на братството и алтруизма. А особено това важи за учебниците по история, тъй като те оказват грамадно влияние върху младите поколение.

Съзнавайки добре всичко това, виждайки че идващото ново време иска и нова история, с благородното побуждение да услужат на човечеството в неговия стремеж към мирен творчески живот, преди няколко години неколцина историци в Америка образуваха „Дружество за Нова История", чието главно седалище е в Ню-Йорк (New History Society — 132 East. 65. street. New Уоrk, U. S. А.) В последствие това дружество добива подкрепата на мнозина напредничави учени и днес вече то има клонове в Париж, Хамбург, Берлин, Виена, София и Куба.

В своята дейност централата на Д-вото е правила неотдавна конкурс между учащите се в Америка на тема: „Кой е най-добрия начин, по който младежта от училища и университети може да помогне за осъществяване на Всесветски Съединени Щати?" Сега Дружеството обявява конкурс на същата тема за учениците и студентите в цяла Европа. А след свършването му, то ще устрои същия конкурс и за другите части на света.

На трите най хубави съчинения ще се дадат премии от по 300, 200 и 100 долара. Подробни сведения могат да се вземат от централата на Дружеството в Ню Йорк, или от W. R. F. (Интернационал на борците против войната)— 11 Abbey Road, Enfield, Middlesex, England.

Ние препоръчваме тоя конкурс на всички учащи се в България. Препоръчваме също така, на знаещите английски, месечното списание на Дружеството за Нова История, което струва 1 долар годишно.

С. К.

Link to comment
Share on other sites

До кога?

Често хората говорят за „мое" и „наше“, като например „нашата родна земя“ и т. н.

Има много народи на земята, и всички те казват „нашата земя". Казват, но след известно време си отиват, и защо не взеха земята със себе си, като беше тяхна?

Като погледнем историята, виждаме много народи и племена, които са кръстосвали „нашата" земя, и где са те? На някои от тях се знаят имената, а на някои не, но едно е — няма ги вече по лицето на земята. А тогава земята била „тяхна“ и, странно, тяхната земя днес е „наша", а след десетки години на тия, които ще живеят след нас, и те надали ще мислят, че ние някога сме живели и че земята е била наша.

Някога народите, дивите народи, се биеха за земята си и запазиха ли я? Можаха ли да я имат само за себе си?

А днешните културни хора, които наричат някогашните „диви" — поумняха ли ? Взеха ли от тях поука, че безумие е да се бориш и биеш за това, което не е на никого? А и да се погледне — човек колко години живее? И тогава защо му е тая земя?

Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще благоденствие, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка.

И питам — кой ще се ползва от нея ?

Тия ли, които ще покрият земята с костите си, или техните братя, които ще се върнат осакатени, без очи, без ръце, или може би дечицата им, останали сирачета, лишени от най-скъпото — бащата, без никаква подкрепа, лутащи се сами, проклинащи живота си?

Или може би тия, най после, които искат отварянето на самата война?

Но защо хората се оставят да бъдат мамени и като слепци да водят народите към пропастта, в която могат и сами да паднат?

Или тия, които искат война, мислят че ще живеят хиляди години, за да се ползват от въображаемите блага? Не е ли това един хипноз, който ги заслепява и не им позволява да виждат грозната реалност?

И трябва да се постави ясно въпроса на тия, които оправдават войната.

— Морално ли е да убиваш или не?

И тогава, ако да убиваш във време на война е морално, то защо се наказват най-строго убийците в обикновено време?

Много са доводите на тия, които искат войната, но те нямат никаква морална или културна стойност, те са пълно отрицание на принципите на Христа.

А с доброто, с обичта и взаимопомощите между хората би настъпило истинско благоденствие и техният живот на земята би се превърнал в истинска радост.

Н. Неделчева

Link to comment
Share on other sites

Старият свят си отива

Когато ние казваме, че днешният свят, днешният обществен строй трябва да бъде заменен с друг, основан на справедливостта, взаимопомощта и хармонията, обикновено малцина се замислят върху това. Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение:

„Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход.

Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече.

Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема?

Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.

Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ...

Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане.

Погледайте — съдникът е пред вратата".

Link to comment
Share on other sites

За въздържанието

От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1. Въздържателното движение твърди, че голям процент от гроздето ни може да се изнася. Отричаше се. На 1926 год. имахме един любителски износ от 150,000 килограма. Малко грижи и през 1929 година вече — 2,000,000 кг. през 1931 година — 3,000,000 кг., а тази година след още малко усилия — двойно — 6,000,000 кг. и Министерството на Земеделието без да рискува, че ще му се изсмеят твърди, че при още усилия може да се достигне до 20,000,000 кг. 2. Без големи грижи м. г. на вътрешния пазар се пласира много по-голямо количество прясно грозде от миналогодишното. 3. Преди няколко само години за гроздов сок и дума не ставаше. Тази година, след малкото нерешителни усилия на Мин. на Земеделието, в страната се произведоха милиони литри гроздов сок.

Човек пие от чашата с вино сълзите и живота на своите жена и деца!

Link to comment
Share on other sites

Бялото Братство в странство

Великата роля, която Всемирното Бяло Братство има да изиграе в живота, съвсем не ще се ограничи само в нашата малка България. Учението на Бялото Братство е универсално. То засяга всички хора и всички народи и ние виждаме вече как от разни части на света редица будни души се обръщат към него като към единствена спасителна светлина в нашите дни. Особено много допринасят за това есперантските издания „Nova Kulturo", „Frateco" и др. Ето няколко писма от чужбина, свидетелстващи за искрения интерес и влияние на движението в чужбина. Факт е, че докато в България се замислят Вартоломееви нощи и се чудят по какъв начин да унищожат и да компрометирате с най-ниски средства движението, в странство заявяват: „Ние, чрез Петър Дънов, водителя на Бялото Братство, се научихме да обичаме България“.

Л и о н , (Фракция) 14. юни 1932

*

„Извънредно заинтересувана от първата серия на библиотека „Nova Kulturo", която си купих на миналогодишния есперантски конгрес в Краков от г. Пампоров, аз бих желала да зная, дали някой от Бялото Братство ще дойде за тазгодишния конгрес в Париж, като същевременно донесе книгите от втората серия, някои от които аз вече имам.

Отговаряйки на тоя ми въпрос, за което предварително Ви благодаря, аз Ви моля същевременно да запитате Учителя — по какъв начин бих могла от тук, да бъда полезна, да служа, присъединявайки се същевременно, към това Бяло Братство, което тъй много ме привлича.

Кажете му, моля ви се, че изгаряйки на Божествения олтар всички лични желания, едно много по-могъщо, като феникс из пепелта, се роди в мен — желанието да се присъединя и да служа на Всемирното Бяло Братство, което ме преследва ден и нощ. Нека Той каже, прочее, по какъв начин ще мога да го осъществя.

Работейки? — Аз вече правя това, като превеждам, предимно на френски език, беседите на Учителя, за да ги разпространявам тук. Чрез радиостанцията в Лион, аз се старая да заинтересувам слушателите за новия идеал. Прилагам тук съдържанието на последната ми малка сказка, твърде смела, засягаща безбожието на днешната цивилизация.

Пиша с ръка, защото, смятайки Учителя за тайновидец, (в добрата смисъл на думата), предполагам че, по моя ръкопис, Той ще отгатне моята непресторена искреност, моето добро желание (твърде голямо) надминаващо способностите ми ...

М. Б о р е л

Из друго писмо:

Лион, 18. юли 1932

„ ... Имам двама познати българи, които изучават тук медицина, и които навярно ще Ви посетят през тяхната ваканция. Казах им, че аз се научих да обичам България чрез Петър Дънов.

На обожавания Учител изпращам мислено моя почитателски поздрав, който не ви моля да му предавате ... защото една звезда не вижда земния червей! ... но това не ми пречи да се възхищавам от светлината, която тя разлива над мене, чрез посредството на една друга звезда — тая на Заменхоф. Благословени да бъдат и двете“.

М. Борел

*

Милгравис, Латвия. 24. авг. 1932

Мили брат,

Получих от сестрата Ел. Г-ва. от лагера при Седемте езера в красивата Рила планина, твърде дълго и интересно писмо, заедно с милите поздрави от вас и други братя и сестри. Получих също и вашата брошура „La tri fundamentoj de la vivo“ (Трите основи на живота) с „Идеи и картини из живота на Бялото Братство в България“ и нотите на песента „Фир-Фюр-Фен“. Моите дъщери веднага изсвириха на пиано нотите и очарователната мелодия на песента ме развълнува до сълзи. Моята най-сърдечна благодарност за всичко.

Карл. Шуберг

*

Берген до Зуум. Холандия

28. дек. 1932 год.

Уважаеми братя и съидейници, Получих първите два броя на вашия орган „Frateco“ и прочитайки ги, аз разбрах, че нашите идеи се напълно схождат. С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ.

Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco".

Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и простота, безизкуственост. — В нашия кръг ръката и крака са голи. — символ на пряка връзка и хармония със слънцето — светлината, най-висшите природни сили. Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен. Чрез нашата слънчево блестяща любов да изчезнат тия сенки на смъртта. Ние имаме същата идея, както автора на вашата статия „Слънчеви мисли, слънчеви чувства, слънчеви дела, слънчева любов, слънчев живот — са необходими“. Това, наистина, не е теория, а практика.

И тъй, ако вие желаете, аз, из далечната Западна Европа, с радост ще ви съдействам.

Със слънчев поздрав

ваш предан

Алберт де Йонг

протестантски пастор

________________

*) Статия от Н. Неделчева, печатана във втория брой на „Freteco".

Link to comment
Share on other sites

Книжнина

La mondo de la grandaj animoj, (Светът на великите души) от Beinsa Duno, на есперанто, цена 10 лв. Доставя се от редакция „Братство".

Sunlevigo, песни на Всемирното Братство (на есперанто), съставил П. Г. Пампоров, цена 5 лв. Доставя се от редакцията на в. Братство.

Книга за отвъдния свят, от Бо Йин Ра — трета книга от трилогията, на която първите две части са: „Книга за Живия Бог“ и „Книга за човека“.

Бо Йин Ра е голям майстор в предаване фактите на духовния живот, проникващ дълбоко в скритата страна на това, което обикновено виждаме отвън. Както в първите две книги на трилогията, така и в „Книга за отвъдния свят“, с малко думи, той ни дава твърде много неща, синтезира като че ли всичко по-важно из областта на окултизма, предавайки ни го с афористична стегнатост, краткост и ясност на нитчевия стил. Особено последната книга — едва ли има друга такава в окултната литература, която да дава на читателя такава ясна представа за предмета си — невидимия отвъден свят, в който ще се намери всеки един от нас, след като прекрачи прага на смъртта. Велики истини, изказани при това в безупречна форма, са разпръснати и блестят като бисери в цялата трилогия. Но, все пак, ние в никой случай не бихме съветвали читателите на Бо Йин Ра да четат неговите книги безкритично. Защото, струва ни се, измежду многобройните класове златна пшеница, тук таме се подават и тия на няколко отровни плевели. Истински разумния се ползва от пшеницата, а плевелите откъсва и хвърля в огъня.

Цената на „Книга за отвъдния свят" е 20 лв. Цялата трилогия, която иначе струва 100 ла., може да се достави от редакцията на в. Братство за 80 лв.

Към крайният кооператизъм, от Слави Пушкаров. Цена 5 лв. Доставя се от автора — ул. П. Каравелов, 27. Пловдив.

В тая малка но ценна книжка, са изложени принципите на новата кооперация, които трябва да бъдат възприети и приложени, ако се гледа сериозно на кооперацията, и ако искаме последната да стане наистина път към нов обществен строй, а не само палиатив, както в днешно време. Големият шум, който постоянно се вдига около кооперациите, никак не пречи на грамадната част от тях да бъдат в основата си пак чисто капиталистически предприятия, носещи лихварски и бакалски характер. Въпреки високопарните слова за взаимопомощ и „един за всички, всички за един“ днешната кооперация не е това, което трябва и може да бъде. Кооперативното движение трябва да мине в нова фаза, да бъде тласнато по нови пътища, ако искаме да изиграе ролята, която му се предназначава. Ние препоръчваме тази книжка на всички читатели.

Нашето село, седмичен популярен вестник за народно стопанство и просвета, започна втората си годишнина. Списва се отлично, всеки брой съдържа извънредно ценни статии, сведения, съвети, упътвания и т. н. по земеделие, градинарство, овощарство, скотовъдство, пчеларство и затова заслужава да бъде получаван от всеки стопанин. Пробни броеве се изпращат безплатно. Годишен абонамент 100 лева. Всеки нов абонат ще получи освен в-ка още и следните три премии, които са отпечатани и се изпращат веднага: — 1. Предпазване на домашните животни от заболяване. 2. Зеленчуковата градина в земеделското стопанство и 3. богато илюстрована „Книга за селото".

Адрес: ул. Цар Калоян, 3, София.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...