Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 61 - год. V.

Севлиево, 22 март, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Ставай рано! (Т. Ч.)

Към ново, свободно училище! (П. Г. Пампоров)

Всред океана без компас (Ст. Карапетров)

Каква трябва да бъде първата. Трудова Братска Задруга (С. Калименов)

Влиянието на слънчевата енергия (Из книгата „В царството на живата природа“.)

Слънчев празник (И. И. Ф.)

Агнето (Юлий)

Задруга (Никола П. Каишев)

Книжнина

* * *

Колко ний, хората, са богати ! И колко малко знаем да ценим безценните дарове, които ни се дават от природата, от Бога.

Някои казват че сме бедни,че животът е жалък, безсмислен, труден, че той е една непосилна тежест.

Да, може би, защото ние затваряме очите си пред неговите блага, защото ние отхвърляме щедро протегнатата към нас десница, защото ний вървим, по криви пътища, след измамни видения, които ни водят към бездни.

Излезте сутрин рано всред природата, преди още зората да е разкъсала плащеницата на мрака. Прислушайте се, със смирение, във великото тайнство, което се извършва. Наблюдавайте, внимателно, първите стъпки на зората !

И душата ви ще се изпълни с безбрежна светлина, сърцето ви ще се изпълни с радост, цялото ви същество - с живот и любов!

Бедни и болни, отчаяни и обезверени, нещастни, загубили смисъла на живота и смазани от тежкото му бреме!

Вий жадувате за капка съживителна влага, тогава, когато само на крачка от вас се простира безкрайно море от живот и любов!

Изтърсете праха от нозете си, забравете, за един час поне, вашата грижи, болки и страхове, и излезте всред природата да посрещнете изгрева на слънцето, с отворена душа, с открито сърце и свободен ум.

Извора на живота, който ви е дал всичко, което имате или което някога сте имали, който е създал всичко, което виждате и който разполага с всичко, за което мечтаете, е безкрайно неизчерпаем и ви предлага и днес това, от което имате истинска нужда: живот и любов, светлина, красота, свобода.

Вие сте една неделима клетка от Космичния живот и можете да разполагате с всички негови богатства, когато действате според законите му.

Правете, прочие, винаги това. Вземайте, когато ви се дава. И вие ще бъдете здрави, богати, щастливи. Защото няма друга сила в света, освен самите вас, която може да ви отнеме уречения дял от живота.

Бъдете разумни, и не се лишавайте от него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ставай рано!

Всяко утро при изгрев слънце майката природа слага богата трапеза и кани на пир своите мили чада. Тая трапеза е отрупана с всички радости и блага, отредени и нужни за през целия ден — тоя кратък период от живот, протичащ от между изгрев и залез слънце. Всяко живо същество, от най-малкото до най-великото, всяко чадо но природата се явява на време и получава от общата трапеза своя необходим дял от радости и блага. Само ти, човеко, едничък ти всякога закъсняваш и губиш своя дял. Ти идваш когато слънцето се е дигнало високо, когато първата най-весела и красива част на деня е минала, когато пирът е към своя край и трапезата е почти раздигната, когато се намират само жалки останки, само трохи от всички радости и блага. Ти получаваш тия останки, тия трохи и с тях минаваш деня. Ето защо, ти, който си най-съвършенното творение но Бога, (но най-непокорно, непослушно дете на майката природа) ти си най недоволен и нещастен в живота.

Най-скъпите дарове, които слънцето носи по земята, се раздават най-щедро при неговият първи поглед, се поднасят към земята с неговите първи лъчи, всичко е будно още при първата усмивка на зората и чака тия първи слънчеви лъчи, за да получи най-скъпите дарове, отредени за тоя ден. Само ти, човеко, който се считаш най-умен между всички земни същества, едничък ти се пробуждаш всякога най-късно. Ето защо, ти, който се мислиш властен дори и над природата, ти, които си тъй алчен и жадуваш най- много, ти получаваш най-малките, най-нищожните слънчеви дарове.

Ставай рано!

Приучи се да лягаш рано вечер и да ставаш рано сутрин. Тия охолни пирове, тия шумни и весели тържества, тия забави и развлечения, на които се отдаваш до късно вечер, само те изтощават, само преуморявате твоята нервна система, само разстройвате целия ти организъм. Губейки сънят в началото на нощта, ти губиш най-сладката и най-необходимата за тялото и душата почивка, от която зависи не само твоята бодрост и радост за утрешният ден, но и здравето и щастието за през целия живот.

Ставай рано!

Може да бъдеш най-учен, може да си цар над царете в света, може да си господар на всичкото злато и на всички земни съкровища, но ти няма да познаваш великата красота на денят и няма да вкусиш от най-висшите, най-чистите блага и радости на живота, ако всяко утро не виждаш чаровния изгрев на слънцето, ако не получеше неговите първи милувки, неговите най-скъпи и най-нужни за живота дарове.

Ставай рано!

Пробуждай се още при първата усмивка на зората. И бъди иа крак когато слънцето се покаже от изток и озари земята със своите първи лъчи. Защото тогава въздухът е напоен с най-лечебна, най-животворна свежест, чистота и благодат. Защото тогава цветята разливат своя най сладък аромат. Защото тогава птичките пеят най-хубавите си песни. Защото тогава майката природа най-щедро раздава на своите любими чада всички радости и блага. Защото тогава сам Бог, чрез първите слънчеви лъчи, поднася и раздава новия живот на новия ден: живот любовен, живот мирен и благ, живот светъл, красив и благороден.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към ново, свободно училище!

Една мечта от 10 години съм имал: да видя в България ново, свободно, творческо училище всред природата, в което да са приложени най-новите постижения на свободната педагогическа мисъл, нищо повече, в което да се съчетават в хармония всички нови опитни училище, каквито вече има и в Германия, и в Швейцария и в Англия. Ние не трябва да копираме, а — съобразно местните условия — ние трябва да създадем нещо самобитно, свое. И имаме всичките условия за това.

Започвайки от детското училище, ние можем да развием това училище — през първоначално и прогимназия — до пълна гимназия.

Целта ще бъде не да дава дипломи за служба, а да създава творци на нов, братски, разумен живот в служба на Цялото.

Да съчетае физическия и умствен труд, да развие всестранно и хармонично заложбите на децата, да им създаде най-добри условия за развиване техните дарби и способности, да ги вдъхнови с един висок идеал и да ги насочи към творчески живот в служба на Бога и на цялото човечество — ето програмата на новото училище, в което животът ще се слее с училището и училището с живота. Чистота, въздържание, трезвеност, природосъобразен живот, плодова, растителна храна, международни връзки чрез есперанто — всичко това още от начало ще запълни душата на детето и ще я окрили да лети към възвишеното и красивото.

Трудовата задруга, обаче, се явява необходима среда за новото училище, което също така ще бъде трудово — ще бъде радостно, творческо, слънчево училище.

Природосъобразният принцип ще бъде основният принцип, върху който ще почива творческото училище: съобразяване с духа, душата, ума, сърцето и волята на ученика, съобразяване със законите на физическата, душевната и духовната природа на детето и то със оглед на трите важни периоди на детското развитие от 1 — 7, 7 — 14 и 14 — 21 год. За да се приложи пък принципа на активността, любовта трябва да внесе слънчева топлота в новото училище; за да се приложи принципа на нагледността, не картини, а самите неща, самата природа трябва да събуди спящите сили у децата; за да се приложи трудовия принцип, знанията ще се практикуват, ще се опитват, иначе те са книжни. И над всичко — да се разпали Божествената искра у детето. Духът, това ще бъде върховната цел.

Да създадем ново, свободно, творческо училище при нашите задруги, — това ще бъде първата и най важна задача на близкото бъдеще.

П. Г. П а м п о р о в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всред океана без компас

Това е точната характеристика на положението в света днес, изразена с четири думи. И тя не е пресилена ни най-малко. Дезориентацията във всички области на живота е пълна. Противоречията и абсурдите изобилстват. Неискреността и лъжата в блестящи мантии са навред приети с почит и респект.

По цял свят милиони духовници и миряни говорят за християнство и християнски добродетели, но думите толкова са последвани от дела, че ако днес Христос се яви в света, държавните и църковни власти, сдушени в трогателно единомислие и загриженост за правовия ред и строй в света, за добрите нрави, за вековните навици и традиции, незабавно ще го обявят за най-опасен еретик и бунтовник.

По цял свят се говори за свобода и правда, а се търпят диктатори и насилия. Постоянно се пише за финансова и стопанска криза, свикват се международни конференции, а нищо не се предприема за отстранението й.

Тия, които създадоха кризата в света, имат в ръцете си и силата да я отстранят, но те не ще направят това, защото носят някогашните си умове и разбирания, а на хора с други умове и разбирания не дават път.

И така, не остава друго, освен да чакаме войни и революции, които да коригират световния ред на нещата.

Против войната сме, защото при разрушителните и смъртоносни средства с които разполага военната техника, тя е еднакво страшна за всички участници в нея. И затова свикваме конференция след конференция, а в същото време усилено се въоръжавеме по последната дума на военната наука и техника. Надаваме вик за спасяване морала, защото вследствие на неговото изгубване са пропадали държави и цивилизации, изграждани дълги векове. Но какво постигаме, когато същите ние, които бием тревога, нямаме морал и не знаем що е морал?

Днес една наука поддържа, че има Бог, а друга — че няма. Професори от два факултета на един и същи университет взаимно се опровергават.

Днес една наука доказва че алкохолът е полезна и необходима храна, а друга наука доказва че той е страшна отрова. И ние в нашата малка страна, верни на тая наука с две лица, сме уредили и седмица на виното и седмица ма въздържанието. Е добре. Пред младежта, която ще гради бъдещето, стоят открити два пътя. Кой от тях ще улови тя? — Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример.

От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право.

И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и спокойно ги оставя да падат под ударите на този живот.

Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още.

А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.

И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага.

Ст. Карапетров

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Каква трябва да бъде първата

Трудова Братска Задруга

Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще.

Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще.

Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал.

Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.

Има един висок идеал, който е способен да претвори днешната действителност. Има един идеал, който създава нов живот, в нас и около нас, който издига, стопля и твори, тъй както слънцето напролет с топлите си лъчи. Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие.

За този идеал и за този път искаме да кажем няколко думи сега. Трудовата Братска Задруга е една по-висока форма на живот, която ще се реализира от тия, които са надраснали окръжающите ги условия, които чувстват, че настоящето не ги задоволява и имат в себе си достатъчно сили, за да направят една решителна стъпка, да направят жертвите и усилията, нужни за създаване на нов живот.

Новото никога не се ражда без жертви. Идеала ни никога няма да се осъществи без тях, затова трябва да бъдем силни да ги дадем. Ний трябва да пожертваме преди всичко това, с което сме свикнали, с което сме се сраснали, което е може би много скъпо на сърцето ни и ни свързва с хиляди нишки, но - трябва да го пожертваме. Трябва да пожертваме редица свои слабости. Трябва да пожертваме низшето за висшето, старото за новото, днешното за утрешното. И само ако успеем да направим това, да победим отрицателните сили в себе си, ние ще можем да заживеем нов живот.

И тогава, когато ние се издигнем на едно по-високо стъпало, когато в нас бликнат струите на този нов живот, когато в нашето съзнание просветне нова, по-голяма светлина - как жалки, дребни и нищожни ще ни се видят жертвите, които сме направили, и колко величествени, скъпи, безценни, ще бъдат за нас резултатите, които сме постигнали. Пътят към новото е път на жертвата - на доброволната, съзнателна, радостна жертва. А няма жертва, колкото малка и да бъде тя, която да не бъде стократно възнаградена. Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви.

Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертва своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертва своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертва своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенстване, радост и щастие.

Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертва доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертва дребнавото, низшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата.

Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни.

Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви.

И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и благоденствие за всички. Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите.

Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги.

Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония.

Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него.

Първата Трудова Братска задруга трябва да бъде разположена непременно и на всяка цена всред природата. И не само тя, но и всяка друга братска задруга, ако иска да си създаде и да запази завинаги непосредствена връзка с мощните, творчески космични сили, условие за естествен, здрав и щастлив живот, трябва да бъде разположена непосредствено всред природата.

Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и спокойствието, тишината и мира, успокояващата всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това? - То струва повече от всичко на света. То струва повече от всички земни богатства. И тия, които искат да създадат един наистина нов живот, трябва да направят всичко възможно, да дадат всички жертви, за да скъсат с изкуствения живот на човешките мравуняци, наречени градове, гдето всичко е тясно, свито, неестествено, извратено, гдето живота се задушава под куп ограничения и предразсъдъци, гдето самата душа на хората е станала малка, свита, подтисната, нищожна, смазана като че ли от каменните здания, гдето духът не може да разпери криле.

Животът, човешкият живот трябва да се разлее, да се приобщи и свърже с природата, ако искаме той да влезе в пътя на правилното си развитие. Екскурзии, разходки и гимнастики не са достатъчни. Те имат своето значение, но нужно е нещо повече за спасяване на днешното израждащо се човечество - живот всред самата природата.

За да може една братска задруга да се постави на здрава икономическа основа, за да остане тя завинаги независима и осигурена от всякакви природни бедствия и евентуални кризи в земеделското производство, най-после, за да не представлява тя обект на експлоатация, давайки или продавайки евтини земеделски произведения срещу скъпи индустриални или полуиндустриални, занаятчийски такива, в нея освен земеделието, като основно и най-важно средство за препитание, трябва да се създадат и допълнителни производства - някакъв добре организиран занаят или индустрия. В случая важното трябва да бъде не печалбата -никога една братска задруга не бива да си поставя за главна цел това, а осигуряването от всички възможности, разнообразяването на работата и създаване такава за през зимния сезон, когато работата в полето е свършена.

В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света.

По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън.

Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.

В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука. И светлината на тази наука ще се разлее по всички части на света.

Живота в свобода и красота, живота в хармония с природата и нейните закони, изисква и ще даде условия и възможност на всички, които го възприемат да обърнат особено внимание на естетиката, на естественото чувство за красивото и възвишеното, на копнежа към идеалното, към върховната реалност - Бога. На тая почва ще възникнат истинската религия и истинското изкуство. Религията не като източник на доходи за едни и като куп предразсъдъци за други, а като отговор на най-дълбокото и реално чувство на човешката душа - чувството на единение и стремеж към нейния първоизточник - Бог. Изкуството, не като средство за спекулация и за разпалване на низките, животински страсти, а изкуство облагородено, възвишено, пречистено от отровния дим на човешките пороци, изкуство, което ни издига и приобщава с върховната красота. И от всички видове, особено и най-голямо внимание ще трябва да се обърне на музиката.

Новият живот е музика. С музиката трябва да се става и с музиката трябва да се ляга. С музика и песен трябва да се посрещне изгряващото сутрин слънце и също така да се изпрати. Така е било - в задругите на древните окултисти, така е било в окултната школа на Питагора, на древните египтяни и други, когато въпреки тщеславието на днешни учени, е имало много по-дълбоко знание и много по висока култура от днешното -така ще бъде и занапред, когато наново разцъфнат на земята величието и мъдростта на древността.

Всеки член на братската задруга ще трябва същевременно да бъде и музикант - да свири поне на един инструмент. Ако това не може да се реализира в самото начало, то ще трябва да се осъществи с течение на времето. Не е изключено образуването на една малка, любителска на първо време театрална група, оркестър и т.н. Тяхната цел ще бъде да облекат в художествени форми новите идеи и така да ги представят на широките маси. Музика и театър за народа, за селото, всестранна просвета чрез литература, сказки, концерти, представления за изоставените, забравените слоеве на народа - това ще бъде една от главните задачи на братската задруга. Да се посочи нов път към мирен, творчески, братски и радостен живот и да се даде пример пред всички за този живот, в това ще се състои, накратко казано, дейността на братската задруга.

Животът, новия, възвишен, радостен и красив живот е за всички. Музиката, изкуството, красотата са за всички. Те не са оградени от нас с някакви непристъпни стени, те не са затворени в някакви непроницаеми кули, не са предназначени само за малцина „избранници". Те са за нас и пред нас, те са достъпни за всички, всички могат да устроят живота си в красота, радост и щастие, всички могат да станат избранници. Достатъчно е само да не се противопоставяме на природата, да се ръководим от законите на Бога, да възприемем с цялата си душа този висок идеал за нов живот и да се стремим с всички сили да го осъществим.

Няма сила в света, която може да се противопостави на човека когато той желае доброто и се стреми към него. Жертви ще има, и страдания може да има, но тия жертви и страдания ще бъдат увенчани с венеца на победата - целта ще бъде достигната. Защото хората, които се стремят към доброто, красивото, разумното, имат зад себе си най-мощната, най-великата сила - тая на природата, на Бога.

Човек не е роден да бъде роб на материалните условия, той не е роден да бъде придатък на някаква си машина и да работи от сутрин до вечер само за насъщния. Човек е роден свободен, и може и трябва да бъде свободен. И ако днес той е роб, то причината за това е, че се е отклонил от пътя на природата и е отишъл много надалеч в това направление.

Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това.

Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него.

Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот.

Нека тия, които могат, видят повече.

С. Калименов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Влиянието на слънчевата енергия

Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна). От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените етер. Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма; мистиците го наричат дух. И в книгата Битието (гл. I, ст. 1, 2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“.

Строежът на слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергиите; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия: средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.

Енергията, която нашето слънце получава от централното слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна.

Има един важен закон: колкото земята е по-отрицателна, толкова възприемателната й способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната й способност.

Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния.

Когато един център е положителен, той дава. а когато е отрицателен, взема. Положителната енергия твори, а отрицателната гради.

По-голямата част от енергията, която нашето слънце приема от централното слънце, се консумира от нашето слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които земята приема от слънцето, значително се преобразяват. Като проникнат в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи, и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от земята в космичното пространство, и от там по известни пътища се връщат пак на слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното слънце за по нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм.

От полунощ до обед земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обед до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ земята почва да изпуща в космичното пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от слънцето положителна. При залез слънце земята е най-положителна и затова дава най-много. След обед земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно, и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев земята е най-отрицателна, т. е приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм, и затова когато земния организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато земята дава, и човек дава*). Затова именно най силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия**), отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава слънцето е в апогея на своята дейност.

Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив.

Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най силният-отлив е при залез. При това, според закона на движението, онази част на земята, която постоянно се обръща и приближава към слънцето, намира се в най благоприятни условия за своето развитие. А частта й, която се отдалечава, губи повечето от тези условия. Един час преди изгрева на слънцето, неговата енергия има психическо влияние върху клетките на тялото — обновява тяхната енергия и създава нов импулс за работа у тях.

Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната система, а от 9—12 часа — за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.

Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един два часа след обед, когато топлината им е най- голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главния лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях земята е по-възприемчива сутринта.

Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети е залез. Тогава защо тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на земята и на организма.

Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (в същност дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22. март нататък земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. (И летните лъчи действат, само че по-слабо).

В началото на пролетта има повече прана, и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата.

Така че слънчевата енергия през четиритех годишни времена указва четири вида влияние. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 22. март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: От 22. март земята работи по-творчески. Творческите й сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на земята, тогава творческата дейност на земята се увеличава, и затова имаме тогава този силен растеж; най голямата органическа работа се свършва тогава.

Най-добрите месеци за обновяване са от 22. март, през целия месец април и май до 22. юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по б ч.: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта — това е пролет; от 6 ч. сутринта до 12 часа на пладне — това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на слънцето) — това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по къса. Зимно време е обратно.

(следва)

Из книгата „В царството на живата природа“.

----------------------------

*) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от земята. Последната е между нас и слънцето.

**) Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната — към органическото състояние на материята, към живота.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И. И. Ф.

Слънчев празник

Вълни се носят във въздуха от нежна песен,

И, тихо—кротки, къпят дух в тъги унесен.

Тревога весела — за накит и за пир —

тръбач невидим свири из гората.

Отърсва стара дреха веч разбуден мир.

окитва се със зюмруди и позлата.

Кат минзухари — смех просветва във очи.

В душа криле раздвижва птица плаха:

аз болник жаден бях за топли тез лъчи,

що нявга жизнен пулс у мен създаха.

О, слънце, утоли протегнати ръце —

със злат елексир си напълни ми ваза!

Из нея с жадни глътки аз ще пия все —

че в дълга нощ Чер дух мечти премаза ...

В копнели — сякаш век — за слънчев плам гърди

разцъфва чиста и безбрежна радост.

И над прогонен зимен мрак и вихри зли

изгрева, сяен, новий ден на младост.

Вълни се носят от сребристо—нежна песен.

И, тихо — кротки, къпят дух — над скръб възнесен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ю л и й

АГНЕТО

Нежен детски глас ехти в зори

и душата гали със призивна песен.

От разлял се пресен лъх опит, унесен

гледам — свод как в руменец гори.

В далнини, из млечната мъгла —

где разперва сребропухестата ива

пръсти си копнежно — плувнува лик дивен,

със златисти, трепкащи крила!

Връх рогата на овен млад як,

всред тамян и химни, вдига младенеца

си стар Зодиак. И расте му венеца

свежи — над разкъсан вече снег.

Агне бяло — слънчице! мини

с палежник искрист през сглъхнали Градини

на душа ми! На възторзи нови, силни

семенца в тях златни отрони!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Задруга

Какво трябва да се разбира под думата „задруга“? Трябва ли да работим за другите? Трябва ли да работим и за враговете си ? Ако е така, задругата подразбира най-съвършенната форма на общежитие, дето Любовта може да се прояви в своята пълнота. Христос казва; „Чули сте че е речено, да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Аз, обаче, казвам: Любете враговете си". (Матея 5: 43, 44).

Думата „задруга" Учителят намери за най-подходна на български език. На първия младежки събор още Учителят каза, че има план с най-големите му подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: „Посочете ми двама души, между които има любов, и аз ще ви дам този план на готово. В противен случай, вие можете да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и аз, за да го начертая".

Можеш ли да се трудиш и работиш заедно с враговете си за тяхно и твое благо? — Не. За да не изгубиш времето си и да вземеш активно участие в колективния живот за своето повдигане и за повдигането на другите, ти можеш да сториш това само с братята и със сестрите си, съмишленици на тази идея. По този начин работи и Яков на вуйча си Лава-на цели 14 години, за да вземе Рахила, дъщерята Лаванова. Трябва ли да се трудим за тия, които искат да ни държат в робство? Ако е право човек да работи за своите притеснители, за тия, които го държат в робство, Бог не би изпратил Мойсея да освободи израилския народ от робството, в което се намираше и щеше да ги остави и до днес да правят кирпичи на фараона. Днес ние виждаме какво прави Учителя с нас. Не внесе ли между нас онзи елемент, който примирява и най-големите противници помежду им? Не внесе ли той и между ония, които не могат да се търпят, Любовта като основа на техния живот? Ако човек днес не е готов да залюби и врага си, това още не значи, че той не трябва да прави усилия в това направление. Така и от всички нас се изисква труд, работа и постоянство, да проявим широка инициатива, да видим какво сме разбрали от учението на Учителя и какво можем да приложим от него.

Драги братя и сестри, кажете ми, какво бихме направили, ако не се съберем няколко души на едно място, да заработим безкористно, с пълно себеотричане и самопожертване за това велико учение? Ако не насочим силите си в това направление, нашето време е изгубено. Все едно че ние правим дупка във водата. Ако ние не изпълним нашата задача както трябва, с право идващото поколение ще ни осъди и то ще се заеме с осъществяването на тази велика идея. С пълно право те ще се ползват от плодовете на нашата нива, защото те ще я изорат, посеят и ожънат.

Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари, дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът в задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си, и да придобием вечния живот — живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода.

Постави ли се задругата на три те велики принципа в живота — Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще.

Ти, който мечтаеш за задругата, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес, и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да подпомогнем задругата кой с каквото може!

„Верният в малкото е верен и в голямото“, казал Христос.

с. Кочериново.

Никола П. Каишев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

В царството на живата природа, статии от Учителя. Ново поправено и допълнено издание, стр. 115. Съдържание: Влиянието на слънчевата енергия. Сегашното положение на човечеството. Сравнителният биологичен метод. Старото и новото човечество. Пред новата епоха. Умът, сърцето и волята. Повече съзнание и светлина. Разумните сили на живата природа. Към великата цел. Разумният живот.

Цената на книгата е 15 лв. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66, София 3. Може да се достави и от редакцията на в. Братство.

Светът на великите души, от Беинса Дуно. Съдържа: За човека. Загадки в живота. Пробният камък. Търсене на разумното. Дните на битието. Добрата дреха. Ценното в живота.

Цена 10 лв. Доставя се от Жечо Панайотов. ул. Опълченска, 66. София или от ред. Братство — Севлиево.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...