Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 63 - год. V.

Севлиево, 15 май, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Между подводни скали

На Учителя (Т. Ч.)

На Планината (В. С. Недев)

Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов)

По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.)

Словото на Учителя. Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.)

Безкористието (Г. Тахчиев)

Отзиви

Път се вие (Стела)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Между подводни скали

Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали.

Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта.

Една вълна на бесен шовинизъм залива света. Този същия шовинизъм, който подготви и докара световната война, който отне живота на 20 милиона души, комуто се дължи днешния нечуван хаос в света, — е вирнал наново глава, жаден за нови разрушения.

На много места в света, силите на злото са взели вече пълно надмощие. Те се стремят да обгърнато целия свят и да го направят наново арена на кървави вакханалии. Ето, и в България те вече свободно парадират със своите „легиони“.

Hяма Бог, няма съвест, няма правда, няма любов, няма милосърдие, няма разум за тези, които се кланят единствено на силата на меча, и които само с него „разрешават “ всички проблеми.

Защото те издигнаха своите зли богове, своите национални идоли „над всичко“ и не ще закъснеят да направят опит да смачкат всичко добро под острието на меча.

Напразни надежди! Триумфа на злото е винаги тъй краткотраен! Злото е толкова силно, че никой друг не може да го разруши ... освен самото то. Злото ще се саморазруши! Безбройните количества гранати и бомби, куршуми и задушливи газове, които то денонощно приготвя, ще паднат върху снагата му, ще разсипят, ще убият самото него.

Силата на доброто е непобедима. То ще възкръсне и след като бъде временно, разпънато на кръст. Буйната вълна на бесния шовинизъм ще мине и замине и, след като остави безброй разрушения, тя ще очисти пътя на всемирното братство.

Но жертви ще се дадат. Живота ги иска. Раждането на новото ги иска. Те са необходимост. Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета! — Силата на първите е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв.

Нашата родина. България, вече няколко пъти бе обсебвана от демона на разрушението. Ние платихме прескъп данък за увлеченията си, а и днес изпитваме на гърба си техните следствия. Но, въпреки това, и днес има сили, вън от нас, които се стараят да ни увлекат на всяка цена в своето пъклено дело. А най-лошото е това, че и днес, както и по-рано, те имат своите проводници в нашата страна, които усилено работят.

„Възраждащият се национализъм", който взе вече надмощие в Германия, и с когото мнозина и у нас парадират, копае гроба на целия свят. Но в този гроб ще паднат първом тия, които са го изкопали. Ние вече един път, следвайки Германия, си счупихме главата заедно с нея. Ще се полъжем ли още веднъж?

Тези, които поставят своя национален егоизъм „над всичко“ — следователно и над Бога, над Истината и Правдата. — те не могат да бъдат наши истински, искрени приятели. Едничката тяхна цел е да ни направят оръдия за достигане на своите цели, както това бе през миналата война.

Ето защо, нека се пазим от всички подобни „приятели" като от огън!

Не меча, а разума и самообладанието ще осъществят нашите истински национални идеали, които се много различават от миражите, които блазнят шовинистите.

Не грубата сила, а любовта и братското единение ще ни издигнат и освободят.

Корабът на живота днес плува край опасни подводни скали, които носят разрушение и смърт. И към тях ни зоват всекичасно сладките гласове на пленителни сирени. Фашизъм, хитлеризъм и всевъзможни диктатури ни предлагат те като единствено спасение. Но ние знаем че всички тия неща ни водят към бури и към безкрайни гробища.

Ще се полъжем ли пак? Тия, които стоят на чело на държавния кораб и тия, които утре ще ги заместят, схващат ли опасността? А целия български народ — ще намери ли в себе си сили да обуздае ония, които още в първия момент при избухването на световната буря ще поискат да ни въвлекат в нея?

Будни трябва да бъдем всички!

„Българио, събуди се!“ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На Учителя

I

Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.

Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.

Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога.

II

Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба;

Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове:

Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.

Това си Ти, Учителю!

III

Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства.

Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината.

Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт. И всякога се моля: да изгубя, да се избавя от тая свобода, която имам и която ме прави нещастен роб, и всецяло да се отдам, напълно да заживея под твоята власт, която ме прави свободен.

Защото твоята власт е власт на Любовта и Истината — власт небесна, власт от Бога.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На Планината

Днес горе съм във планината.

Живея във сладки мечти.

За радост и мир на земята

За бъдни щастливи съдби.

Шептят мелодично листата,

Играят златисти лъчи,

Там долу класът на нивята

Развива се в меки вълни.

На извори бистри водите,

Мирисът на пъстри цветя.

Кристалния въздух, тревите,

Със святи планински чада.

След Божи ден слънцето скри се,

Небето обсипват звезди,

И скоро луната яви се,

В небесната шир се изви.

И сякаш природните тайни

Милуват ми страдна душа

И звуци вълшебни, омайни

Ми шепнат във таз самота.

Мир светъл духът ми намери,

И мълком молитва шепти,

Потънал в небесните сфери,

В неземни обвит красоти.

Сега с вдъхновение сияйно

И радост обилна в душа

Ще пея за всичко потайно

И ценно във таз планина.

И с първия лъч на зората.

На ранина, аз в долини

Ще ида при родни си братя,

Ще викна със мощ във гърди:

Възлезте, чада на земята,

Хей там във онез планини.

Вдъхнете и бий красотата

На чисти Божествени дни.

В. С. Н е д е в

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Към съзнателно самоусъвършенстване

Когато ние видим, било то в областта на изкуството, или в добродетелния живот някаква проява, която надвишава нашите възможности, то ние си казваме че искаме да достигнем това положение, или, това за нас е един идеал. Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано.

Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си. Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят народих. Защото от толкова време вече, положението все повече се влошава. Когато положението на един болен се влошава, то ние знаем, че лекаря не е намерил съответното лекарство. И съществуващите днес изобилни блага, които природата ни е дала, не са ли един блам срещу днешната икономическа система? Да, един блам са, защото редом с това, съществува една нечувана мизерия. Сляп слепия ако води, казва Христос, и двамата ще паднат в ямата. Ако днес, така наречените водачи на народите са стъпили върху хлъзгавата почва на егоизма, то каква надежда има да ги изведат на здрава почва? Много наивно е разбира се, да се мисли, че хората могат да дойдат до свобода и щастие, ако не се съобразяват със законите на природата. Ако отидем в зоологическата градина, ще видим, че колкото по големи зъби има един звяр, толкова по-дебели решетки има на прозореца на килията му. Има ли смисъл да връзваме овцата със синджир? Не разбира се. Следователно, ако условията на живота стават все пo-стеснителни и трудни, то явно е, че живеем неправилно. Тогава, тези които са по-назрели да разберат тази истина, нека обърнат очите си нагоре към Бога. Защото не от човеците ще дойде спасението на хората, тъй като те самите имат нужда от спасение.

Като че ли понятието идеалист е взело един извратен смисъл. Смята се, че те са отколкото трябва повече наивни и че всеки може да си играе с тях и да ги лъже както си иска. Смята се, че те много теоритизират и че няма съответствие между думите и делата им. Наистина, може да има и такива идеалисти, обаче тези, които са дошли до съзнателното самоусъвършенстване не са такива. У тях обективния и идейния ум са хармонично развити и може би оставят да ги лъжат, но те винаги знаят, че ги лъжат. Те еднакво разбират и философията на живота и борсовите спекулации. Тишината и външната простота на иначе интензивния вътрешен живот, не ги смущава, защото те не търсят да се облекат в бляскавата мантия на славата, за да заслужат ръкоплясканията на тълпата, понеже познават нейните променливи чувства и настроения. Tе разчитат на своите сили при започването на каквато и да е работа, но се радват на съдействието, ако то дойде. Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят.

И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности.

Д. Стоянов

Само в обединението на човечеството е неговото спасение. Националният егоизъм копае гроба на народите!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По въпроса за Трудовата Братска Задруга

повдигнат от в-к „Братство", брой 61 от 22 март тази година

Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота. И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в единомислие за доброто.

Нима две души в семейството - бащата и майката, а после и децата, не са една задруга?

Нима двама съдружника, които вършат известна работа, не са една задруга? Нима няколко души, събрани да вършат нещо благородно. не са една задруга? Нима в едно село, град или една държава, жителите на които живеят разумно и в съгласие, не са една добра задруга?

Нима два народа, също така. които се разбират и живеят братски, не са една голяма задруга?

Но като се вгледаме в действителността, ние виждаме и в семейството, и между съдружници, и между група хора. и между села и градове, и между държави и държави, че с малки изключения, няма туй разбиране, туй живеене, туй братство, тази братска задруга, затова ядем и горчивите плодове.

И ако се запитаме, защо е тъй. отговори има много, но важни са думите на нашия уважаем Учител, който изнася тия причини в една сбита форма така: липса у хората на истинска вяра в Бога и липсата на любов У същите помежду им, са главните причини за неразбиране и раздор в семейството, между съдружници, група хора. села и градове, държава с държава и пр. Защо? Защото, който има вяра и любов в Бога и който изучава природата и живее в съгласие с нейните закони, той ще люби всички хора, всички животни и цялата природа. А и който люби всички хора. той люби и Бога. Тъй стои въпроса.

Затова народ, който отхвърля Бога. рано или късно не ще хароса. Гордостта, завистта, алчността, самохвалството. леността, разврата, войните - това са плод само когато липсват тия две основи в человека - вяра в Бога и любов между хората. И кой може да отрече тези велики истини? Никой разумен човек.

Но не е философия да констатираме само фактите за доброто и злото, както това върши позитивната наука за сега - открива и се задоволява само с явленията на нещата, а за съдържанието и причините по много въпроси стои в неизвестност. А важното е, след формите и явленията, да открием и съдържанието и причините на нещата.

Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието.

Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас.

Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот.

От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира.

Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал.

Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби.

Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията. Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в съзнанието и живее с отрицателни качества. Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България.

Ето защо, да станем всички богати, да станем силни, по физическо разбиране, това е мъчно; но да станем всички добри можем, когато нашия ум, чувства и постъпки, са в хармония за доброто. Станем ли добри, ние вътрешно сме богати, духовно силни.

Някой друг ще каже: ами ако всички хора не могат да станат добри, как и от кого ще се прояви тук братство и единодушие? Тогава иде другия отговор, който нашия уважаем Учител изнася така: първо трябва да се пробуди у човека Божественото и да тури в хармония мислите, чувствата и делата му и с това да прояви един чист живот. И когато това се достигне от личността, тогава е лесно да се прояви идеално семейство, общество и т.н. и изобщо щастие у всички.

На тези основи трябва да почива и истинския комунизъм в целия свят, а не на насилие и отнемане на живота.

Трети ще каже, че и това е трудно, защото не всеки ще може да го прояви.

И това е верно! Тогава от кого може да се прояви това, което Христос иска? Естествено, че от тези чисти и идеални души, които си хармонират за доброто и които са готови на всички жертви и физически, и парични, и морални. Ето защо, Учителя пак казва: ако се съберат двама души, които си хармонират за доброто, те са щастливи. Ако към тия двама се присъединят още двама със същите разбирания, те са пак щастливи. Ако те станат 8, 16, 32 и т.н. това са все души, които си хармонират и те са щастливи.

Ето защо, опитите трябва да започнат пак от малкото. Тука, обаче, първо ще се срещне спънка с паричния въпрос и второ с душите, които ще подемат това дело. И тези души трябва да бъдат готови за това.

И понеже делото е благородно, то трябва да се подкрепи и морално и материално.

Ще трябват доста средства, за да се започне. Затова нашия братски съвет е докле няма достатъчно средства, а и готови души, да се не започва нищо. Ние трябва да се простираме според чергата си. Ние имаме един пример с поселението на братята вегетарианци-толстоисти в с. Мечкюр, гдето ще трябват доста парични жертви, за да се заздрави.

На първо време, ако се съберат известни суми и може да се подобри в. „Братство” да стане седмичник и да могат да се печатат само неделните беседи на Учителя и някои резюмета от по-първите серии, то е голяма придобивка.

Широкия и добър план за купуване на печатница, места за обработване, здание за живеене на братя и сестри, училище и пр., това ще се реализира постепенно, в зависимост от средствата и сродните души, които ще влизат в задругата и творческата дейност, която ще проявят.

Нека се знае, че хубавия план, начертан във в. „Братство”, брой 61, може да се реализира с помощта на малко, но сродни души, ако се тури за основа - безкористното служене на Бога и ближния си, а после на себе си. Там трябва да започнат души чисти и трудолюбиви, отрекли се от външните глупави форми на живота и да се чувствуват едно семейство.

Факта, че има на доста места из братствата ни отделни места за сеяне разни култури, които се обработват братски и придобитото се употребява за благородни цели, говори в полза на една задруга.

Факта, че в София има братска трапеза и се хранят 100-150 души дневно, между които има и бедни и поминават тъй, показва, че Христовото учение може и трябва да се приложи.

Вярно е, че ние имаме ред наслоения и недъзи, които ни пречат, но с добра воля и постъпки, всичко се постига с постоянство.

Ще спомня за едно насърчение, а не за хвала, че с г. Табаков в съдружие цели 18 години сме работили зъболекарството, без да се погледнем накриво, без да си продумаме лошо, без да си напакостим нещо. Това време бе най-красивото най-радостното и за двама ни и в замяна Бог не ни е оставил.

И действително, красиво е, радостно е, разумно е, да живеят братя и сестри в единодушие и да се надпреварват кой да отстъпи повече, кой да е по-внимателен, и кой да се надпреварва в творчество.

Ето защо, ние вярваме че при тия условия, плана изложен във в. „Братство”, който е Христов план, ще се реализира на местна почва и че Бог, всички висши същества и главно група сродни души ще реализират това дело.

Въпросът за Трудовата Братска Задруга, не е изчерпан и той трябва да се доуясни от братя и сестри, които ценят високия идеал и са оптимисти, а същевременно готови на морални и материални жертви, за реализиране на едно благородно начинание.

Нека тия, които дадат своята скромна лепта, считат, че вършат едно благородно дело и то дадена от сърце и безвъзвратно, а които внесат по-големи суми, да не чакат лихви. Сторено така, тази материална и морална подкрепа ще бъдат едни лъчезарни ароматни струи за общо благо и радост и морална подкрепа на искрените и идеални души, които желаят да творят доброто. Добрите души тъй вършат.

Нека ние всички станем като един извор, както ни учи нашия уважаем Учител, за творба на доброто и Бог не ще ни остави.

Нека, най-после, ние се радваме и подкрепим тази благородна инициатива, която, подхваната с ентусиазъм, с преданост и готовност за жертви, не ще закъснее да донесе своите добри плодове.

Хвала на млади хора, които прегърнат като идеал чистия и разумен духовен живот. Хвала и на старите хора, които се пречупят и прегърнат новото, хубавото в живота, за да се реализира царството Божие на земята - първо между сродните души, а после и между всички.

На първо време, за насърчение пращам и скромната сумица от 500 лева, придобив от книжката беседа „Защо и как трябва да познаваме Бога”.

Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.

Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Трите свята

Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят.

От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати –

физическият свят е свят само на простите движения.

В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него.

Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство –

тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.

Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл.

Това е едно просто и ясно определение.

Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.

И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения. Но тези думи още нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и

страх пред Истината - да не разруши кумирите им.

Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот.

И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл.

Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо

човек трябва да има един здрав организъм,

който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие.

Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия.

В процеса на разрешаване на противоречията

човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа

и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота.

Ако чакаме Бог отвънка да ни помогне, това е едно механическо схващане, което не може да разреши нашите мъчнотии. Отвънка ще дойде помощта, като условие и среда, но

Божественото действа винаги отвътре,

не от тялото, но от центъра на нашето битие. Тялото ни е потребно дотолкова, доколкото да служи за реализиране на някои наши идеи в света. Ако нямахме физическо тяло, нямаше да имам е отношение към физическия свят. Той щеше да бъде абсолютно затворен за нас и нямаше да можем да почерпим онова знание, което е скрито в него.

За да проучим физическия свят и тайните, които са скрити в него, ни е потребен организъм за този свят. И ние много малко сме проучили тялото си и този свят. Учените едва сега вече почват да проучват какво влияние упражнява стомаха, дробовете и мозъка върху духовния живот на човека. И за да има нормален духовен живот, човек трябва да има преди всичко здрав стомах, който да му доставя необходимата храна за градеж на организма, който го поставя в контакт с един реален свят.

Човек има три допирни точки с реалността - първо чрез физическия свят - стомахът; второ чрез душевния свят - дробовете; и трето чрез умствения живот - мозъка. Една мисъл можеш да я предадеш и възприемеш по три начина: една мисъл възприета чрез стомаха, чрез дробовете или чрез мозъка, ще има три различни резултата.

Съвременните хора не спазват законите на реалния свят и са изложени на големи опасности като не държат сметка за мислите и чувствата, на които дават ход. Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова

когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен,

защото преди всичко те имат отношение към неговия живот.

Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението.

И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия.

Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път.

И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието.

Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив.

Но това, което искаш за себе си, дай го на другите

- това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения.

Светът е в прогресивно състояние и

с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа.

За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот.

Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден.

Човек се ражда в света с определен план за живота,

ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта.

Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен.

Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота.

Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят.

Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не.

Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото

щастието на човека зависи напълно от неговия ум.

Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.

По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.

Мир на този дом

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Безкористието

Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане.

Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието.

Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки.

Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните.

Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага.

Безкористния получава предварително заплата.

В присъствието на безкористния ти се чувстваш като риба във вода, като птичка във въздуха.

Користта води към смърт, а безкористието към живот.

Безкористието определя любовта ни към Бога — познанието ни на Бога.

Користта взима, безкористието дава.

Безкористният от вътре дава, от вън взема, користолюбивият от вътре взема от вън дава.

Користолюбивият носи на гърба си безкористния.

Стани безкористен и ти ще бъдеш разтоварен.

Майка на страданието е користолюбието.

Безкористието е ангел освободител.

Безкористие във всички светове.

Молитвата ти за всичко друго да бъде предшествувана от молитвата за безкористието.

Не плачи да те обичат, но плачи да обичаш, не плачи да обичаш, но обичай. Безкористието е дете на любовта.

Много са формите на користолюбието, много са формите и на безкористието. Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина.

Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства.

Безкористието носи любов.

Безкористието води към Бога.

Безкористието носи пълното щастие.

Г. Тахчиев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОТЗИВИ

Културните нужди на българската интелигенция

Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания.

Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор.

Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота.

Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза.

Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора.

Не е късно. Помислете. Опомнете се.

Г. Оряховица

Ж. Т.

*

Пътният лист за живота

Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не свещенодействие, а кощунство в храма на Аполона.

Това се наблюдава особено в киното. Една тъпа повърхностност, липса на каквито и да било дълбоки идеи, характеризират грамадната част от прожектираните филми. Надутите, гръмки реклами идат само да замаскират идейната пустота и да привличат посетители. В същност, банални, отекчителни до пошлост, отвратителни дори сцени се нижат и преповтарят на екрана в почти всеки филм, в безкрайни вариации.

Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта. Но не, — това не е истинската, великата любов: това са демонските страсти, които бушуват в душата на съвременния човек временните увлечения, играта на плътта, наричани днес с това име.

Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители.

Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия.

Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото.

Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание.

Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд.

„Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен.

Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота.

Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота.

Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве.

Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПЪТ СЕ ВИЕ!

Път се вие през раззеленени всред зима полянки. Колко е красив, обвит в нежна сребърна и виолетова мъгла! Стеснява се и губи татък далеч към синята планина. А хоризонтът розов и небесен и резидав.

Път се вие. И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови, небесни и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта.

Ето ме в гората огласена от птички и потоци, украсена с цветя, ягоди, малини. Слушам песните на птичките, бера ягоди, тананикам си, оправям някои изкривени клонки, поливам някъде изсъхнала издънка. Срещам брат — човек. За пръв път го виждам. Усмихвам се. Той весело поздравява. Давам му от ягодите, той — парче хляб и отминаваме.

Слизам в полето. От тук и тук класили ниви, цветя, птички и слънце. Обедна омара. Чуват се весели жетварски гласове. Отивам при тях. Уморени, жадни, гладни, но весели. Пеят и бързат да свършат определеното до обеда. Грабват стомните и тичат на извора за вода. Под крушата на реждам обеда. Смях, веселие.

— Какъв сюрприз! Ягоди, пълна кошница!

Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа.

Отново смих, песни и работа до залез слънце.

Ето ни в общежитието светнало като ден от електричеството. Бели сгради малки и големи приветно се смеят и канят за почивка. Вечерята е готова в обедната или на двора. Уморени те отиват да спят. Починалите свирят на пиано, цигулка, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят. Някои са седнали в занимателните четат, учат, или слушат реферат или курс по някакъв език или наука.

В 10 часа е тихо. Гаснат лампите една по една. И нощта нежно покрива в сладка почивка всичко. Само тук там някой любител на нощта и звездите като сянка безшумно броди из градината и мълчаливо разговаря с тях.

В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа. Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр. и пр.

Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове. Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр. и пр. ... наглежда, работи. Другите изпълняват бързо, чисто, сръчно упътванията й. Пеят, смеят се, разговарят. Умората, досадата и тем подобни нямат място в бялата, светла и с любовна атмосфера кухня. По-тежките работи се вършат от дежурните братя. Понякога някой сестри искат да мерят силите си с тях. Тогава пък братята учат изкуството да режат зарзават, да мият плодове и да сервират.

Ето ме в градината, тъй изящно подредена. Алеи за разходка със сводове от нависнали ябълки, круши, сливи, праскови, зарзали, череши и пр. А лозите са приказни, виещи се околовръст край оградата, с кехлибарени кичури, които приканват. Тя е пространна, толкова пространна, за да задоволи нуждите на цялото общежитие. Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени работата си за почивка. Тука е истинска радост! Такова доволство е да поливаш, да оправяш клонки, да разкопаваш около корена и пр и пр. А да береш с кошничка? По-нататък са зеленчуците, също с разбиране, грижа и любов подредени и гледани. А цветните градини, те са много и навред — пред спалните, салоните, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина. Цветя, цветя, цветя ... пролет, лете, есен, зима! Аромат и красота!

Отивам в работните стаи. Шият, плетат, бродират, тъкат, рисуват. Тук от сестри и братя се изработва комуто каквото е нужно за облекло по негов вкус и разбиране, а също и дрехи и покривки за мебелировка и украса на всички стаи. Тук има постоянни и сменящи се, любители работещи.

По нататък са обущарницата, дърводелницата, железарницата и пр. и пр. Там се изработват най-изящни мебели и покъщнина, с вкус и разбиране.

Строи се или се поправя някое здание: там са братята строители.

Тук всички братя и сестри владеят до съвършенство няколко науки, изкуства и занаяти. Тук няма учени и прости. От всичко се вижда че — и бедни, и богати. Тук всичко е на всеки. Всеки му се радва, пази, грижи се за него. И колко е всеки богат. Какво голямо имение притежава, подредено и работено по най-разумни методи и с най-модерни и удобни уреди и сечива. Всичко е с вкус подредено. Приветливост и чистота лъхат отвред. Приветливо и искрено се усмихва и всеки. Тука е царството на любовта и братството

Ах, да, щях да забравя да посетя училището. Колко не прилича то на училището, в което работим днес.

То е пространна сграда, също бяла, изящна, потънала в градини. Тук се помещават от забавачницата, до гимназията и университета. Тук се учат и малки и големи. Стаите, салоните, кабинетите, библиотеките и пр. ..., всичко е подредено по най последната дума на педагогиката Всеки ден се правят открития и се прилагат. Работилниците. градините и въобще цялото общежитие е на разположение на нуждите на училището. Духът е дух на истинска светлина, любов и радост!

Няма да говоря за метеорологичната станция, слънчевия часовник, обсерваторията и пр. и пр. защото трябва да посетя и другите общежития.

Те си приличат в основата на наредбата си и в принципите които владеят: любов, истина, правда, мъдрост и красота. Различията са външни, дребни, рожба на вкус, нови опити и нововъведения. Всяко нововъведение обаче, ако заслужава по-голямо внимание се въвежда и по другите.

Много често си гостуват членовете от общежитията. Или устройват срещи — екскурзии по планините. Каква радост е тогава! Тогава е празник! Празник на любовта!

Път се вие през раззеленените всред зима полянки и се губи татък далеч към синята планина. Нося се на някакви розови, небесни и резидави криле, по този път, към хоризонта, от дето ще изгрее утрешният ден — денят на любовта и братството.

Стела

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...