Jump to content

Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 66 - год. V.

Севлиево, 15 август, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Възпитанието на детето според Розенкройцерите“

от Макс Хайндел

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Може!

Предимството но овощната захар пред фабричната (Др Б. Бончев)

Отзиви. Посрещането на американските „милионери“ във Варна (С. К.)

За причините на световната стопанска криза (Из „Софийски търговски вестник“)

Утринен зов (И. И. Фихар)

Възход (И. И. Фихар)

Съзерцание (В. С. Недев)

Човещина (Л. Лулчев)

За в. Братство (Редакцията)

Словото на Учителя. Противоречията в живота и изхода от тях (По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.)

Педагогически въпроси и опитности (Г. Тахчиев)

Властта на разума и любовта (Т. Ч.)

Доматите (Д-р Луй Делатр)

Книжнина

Вести

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може!

В житейския си път, често човек се озовава в задънена улица, пред големи препятствия, пропасти, които спират неговия път напред. Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение.

Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни. — Това е силата на човешкия дух! Това е Божествения дух в човека, който създава и променя външните условия — формите и отношенията на нещата, — както грънчарят върши това със своето парче глина.

Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им. А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място.

Такова едно положение не бива и не може да се търпи. Ние трябва да престанем да държим идеалите си, мечтите си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение. И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга. И тогава всичко ще тръгне добре.

Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота. Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред. Спрем ли на едно място, ние сме вече вън от неговото всемогъщо течение.

И тъй, нека излезем от положението на спокойно, безволно съзерцание. Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и мечти, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото. Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни. Само така ние ще придобием опитност, и ще развием сили, годни за по-голяма и широка дейност.

Да не чакаме!

Това, за което мислим, това за което мечтаем, може да се осъществим! Но нека наденем тогата на смирението и да започнем с най-малките възможности, при най-минимални, стеснителни дори условия. И нека дадем път на Божествения Дух да работи в нас, като посветим целия си ум и цялото си сърце в служба Нему — тогава Той ще ни води, стъпка след стъпка, ден след ден, все по-високо и по-високо, по стълбата на осъществяването, към нашите най-далечни, свещени идеали!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Д-р Б. Бончев

Предимството но овощната захар пред фабричната

Неотдавна вестниците се пълнеха с най-разнообразни примамливи реклами, като много от тях се придружаваха с разни карикатури и се повтаряха все едни и същи думи „Яжте захар! Захарта е сила! Захарта е храна! Тя е абсолютно необходима за човека!“

Познавайки хорските слабости, фабрикантите и продавачите на захарни изделия правеха всичко възможно да убедят мало и голямо, бедни и богати, граждани и селяни, че захарта е необходима храна за всички. Прибягваха до мненията на разни лекари и учени. И всичко това се правеше за благото на народа! ?

Нямаме за цел да правим нито реклама за ползата от захарта, нито пък да въставаме против домогванията на производителите на захарните изделие. Искаме да привлечем вниманието на обществото върху един твърде ценен захарен продукт от съвършено естествен произход. Това е медът. Продукт на неуморната дейност на трудолюбивите пчели, медът е не само хранителен, но има и всички качества на концентрирана храна и лек.

Хранителните качества ма меда се дължат на неговите съставни части. Той съдържа гроздова и овощна захар, известни под названията гликоза и левулоза, примесена със слабо количество вода, минерални вещества и мравчена киселина.

Съществената разлика между обикновената фабрична захар и меда се състои в състава на тези продукти. Фабричната захар е чиста декстроза, която по никакъв начин не може да се усвоява под такава форма от организма, a трябва предварително да се превърне в гликоза и малтоза или левулоза.

Впръснатата под кожата, обикновената фабрична захар не се използва от тялото, а се изхвърля чрез пикочта навън така както и захарина. Това е най-сигурното доказателство, че обикновената фабрична захар не може да се използва направо от тялото, и че за да се използва, тя трябва да се превърне в гликоза и малтоза, т. е. в гроздова и в овощна захар. А това става в червата.

Пчелният мед има това голямо предимство пред фабричната захар, че е готов да се всмучи от стомаха и червата и може да влезне сигурно, бързо и напълно в кръвта.

Друга съществена разлика между фабричната захар и меда са витамините. Фабричната захар е съвършено лишена от витамини. А всеки хранителен продукт, който няма животворните витамини, е наполовина хранителен, той представлява тяло без душа, цвете без аромат, слънце без топлина. Обратно, медът съдържа всички видове витамини. На тези основни различия се дължат големите предимства на меда пред фабричната захар. За това медът е не само отлична храна, но и чародейно лечебно средство.

Нашата митология е пълна с много чудни приказки за събиране на меда от хиляди лековити билки. И старите българи, без да са били запознати с витамините, цели столетия са употребявали меда като храна и като лекарство.

Българите са били известни като пчелари и медът им е служил като oтлична храна. Тогаз когато една супена лъжица мед произвежда 100 калории топлина в организма, същата топлина се получава от двойно по-голямо количество фабрична захар. По хранителни си свойства един килограм мед се равнява на 3 и 1/2 кг. месо, на 12 кг. зеле и др. Така, че медът е много по-икономични и добре използван отколкото обикновената захар.

Медът може да замени фабричната захар във всеки случай с много по-голяма полза. При това, всеки може да стане производител на мед, защото всяко семейство може да си създаде и отгледа по 1 — 2 и повече кошери пчели. Днес з/4 от печалбите, които добиват захарните фабрики, се изнасят в чужбина, защото фабриките са съградени и експлоатирани с чужди капитали. Пчеларството в страната, покрай голямото икономическо значение, ще облагороди характера на хората, които могат да почерпят хиляди примери за образцов задружен живот и труд, ще осигури богат хранителен и лечебен продукт за всички. Използван в живота, медът може да излекува маса остри и трайни недъзи, които днес се лекуват със скъпи чуждестранни лекарства.

Както и фабричната захар, медът има известно влияние върху зъбите. Захарните останки ферментират в устата, образуват се киселини, които нападал зъбната глеч и създават чести разяждания на зъбите. При спазване на добра хигиена и с усвояване на навика да се измиват редовно зъбите, тази опасност може да се избегне. В това отношение овощията са предпочитани, защото тяхната захар е естествена и не засяга зъбите.

Родители, учители, лекари, общественици, предпочитайте меда и овощията, заради тяхната естествена захарност, заради техните витамини и минерални соли. Предпочитайте ги пред всички изкуствени фабрикати на бялата захар.

Привиквайте децата към тях, уверени, че сте изпълнили родителския си, учителския си и обществения си дълг. По природа човек е плодянно животно. В интереса на собственото му здраве и за бъдещото на човечеството, човек трябва да си остане плодояден, а не мършоядец.

Из „Здравна Просвета“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отзиви

Посрещането на американските „милионери“ във Варна

Преди няколко дни, 300 души най-обикновени американски туристи, пътувайки групово по разни части на света, идвайки от Одеса и на път за Цариград се отбиха за половин ден и в нашето пристанище Варна. Във всичко това няма нищо особено, необичайно или от съществено значение за международните ни отношения и връзки с широкия свят.

Но нашите българи какво направиха от този прост факт? Цял месец още преди това те непрестанно алармираха чрез вестниците, че предстои някакво велико събитие — идването в България на „800 души американски милионери“ и се даваше вид като че ли след това в България ще потекат реки от злато и тя ще бъде спасена във всяко отношение.

И ето ти го бай Ганю в нова роля, неописана от безсмъртния Алеко. Започнаха се трескави приготовления, мобилизираха се всички сили, годни да дадат по-голяма тържественост и пищност на посрещането: изработиха програма с речи, банкети, танци, разходки и т. н. Изпаднали в някакъв телешки възторг пред идващите американски „милионери“, българите, и то не отрудените и стенещи под ударите на кризата българи, които не знаят с какво ще прекарат утрешния ден, а официалните лица, представителите на властта и изобщо тия, на които е широко около врата, заочакваха в трескава възбуда голямото събитие от международен характер, „с грамадно значение за нашата страна и народ“.

В деня на посрещането цяла Варна е на крак. Учащите са мобилизирани, за да минели гостите през шпалир от такива. Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума.

Най после гостиш пристигат. И с това почват разочарованията на посрещачите. Първо, те се надявали да видят някакъв блестящ първокласен параход, а пристигнал най-обикновен малък параход, който при това застанал вън от пристанището, далеч от посрещачите, защото бил направен за по-големи дълбочини. Идва първата лодка с гости, посрещнати с бурни овации, поток от цветя, речи, музика и т. и., но вместо 800 души американски милионери, оказало се че на борда на „Президент Джонсон“ пътували само 300 души американски чиновници, учители и т. н. — т. е. хора от средна ръка, които в едно по-дълго пътуване използват лятната си ваканция. Нищо особено, нищо необикновено. Никакви милиони, никакви политически или стопански интереси или възможности.

Но, изработената програма се изпълнява. Автомобили, разходки, банкети празнична украса с американски и български флагове. Американците, по всяка вероятност, са били смаяни от тоя царски прием, оказан им от жителите на Булгаристан, а посрещачите лека полека взели да изтрезняват от своето опиянение и да се чувстват като попарени. — „Няма ги очакваните милионери! Отиде и тази топурдия напразно“.

И наистина, шумът, подготвян цял месец преди това, минал и заминал за половин ден до вечерта, без де остави никакви реални дири. От „златната манна“ нямало ни следа. Напротив, от наша страна са били похарчени навярно доста големи суми за банкет, автомобили и други.

Шумът заглъхна, но , карикатурата, която българите си нарисуваха в този случай не ще се заличи така лесно. Ние, и то не за пръв път, се поставихме в смешното положение на наивници и глупаци, нещо което трябва да ни накара да се позамислим. Защото тия и подобни тям прояви, като сродните сцени с Хозе Мохика, детинското въодушевление при посрещането на Раб. Тагор, шума около гостуването но Евелина Холт и т. н. съвсем не са неща маловажни. Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата. А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем.

Срамота е! Ние изпаднахме досущ в положението на посрещачите от Гоголевия „Ревизор“, които вземат обикновения пройдоха и пияница Хлестаков за ревизор. Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое удоволствие, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях.

Повече достойнство, господа! Срамота е! Всяко нещо има мярка.

Стига ненужни унижения!

С. К.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За причините на световната стопанска криза

Както е известно, в началото на м. юни заседава във Виена конгреса на международните търговски камери. Разсъжденията за причините на стопанската криза, които прави този авторитетен стопански институт, са много интересни и ние ги даваме съкратено:

-Виенската конференция приема, че причината на световната криза се дължи в голяма степен на войната. Милиардни богатства са унищожени и човечеството е обедняло. От друга страна същата война е създала нови индустрии, нови поминъци: оръдия. морски и въздушни флоти, снаряжение, пътища, автомобили и т. н. Много фабриканти и доставчици са забогатели от войната: кръвта се е превръщала в злато за тях! Но така добиваното злато си отмъщава: лесно добитите богатства лесно се топят! Това се е случило не само в Съединените Щати, а и почти с всички нови богаташи.

Няма да се впускаме в иначе интересните подробности, защо новите богаташи лесно губят и със своите загуби докараха световната криза. Главната причина е, че те, научени на лесни печалби, засилиха индустриалното производство след войната, когато държавите вече не купуваха, а народните маси, обеднели именно поради войната, нямаха възможност да купуват. Тъй пазарите се задръстиха, фабрики затваряха, банки фалираха, безработицата се увеличаваше, — с една дума кризата все расте и расте. Тъй като едно зло никога не идва само, кризата предизвиква борба за пазари — затваряне на граници, митнически и валутни пречки и т. н.

Злото е на лице. Явно е вече за всички, че всяка държава е тясно свързана стопански с другите държави. Да се заобикаля с митнически и валутни ограничения, то значи болен да зазида прозорците и вратите на стаята си: ще се задуши и ще умре! И протекционизма не спасява държавите, а само дава възможност за експлоатация на потребителите.

Но най-голямо зло е несигурността на валутата“.

Из „Софийски търговски вестник“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И. И. Фихар

Утринен зов

Кой си ти, що ме будиш във ранни зори.

на душа си със дивно унесните песни;

и зовеш ме тъй вън, пред лицето небесно,

що веч в радост небесна разцъфва, гори?

— Дал ще може сърце се отблагодари! . .

Пред врата си застанал, аз зра удивен

светлий път, очертан през венец на звездите.

И — невем, както нивга пред шатри Отците —

си ръцете неволно виша възроден.

— О, Съдба, над мен благослови Новий ден!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И. И. Фихар

Възход

Величествен издига планината лик.

Пилей по върховете слънце ярк позлат.

И сей копнеж в душите.

Деца на долините

Поемат стръмний път нагор с възторжен вик —

Изплували из душен мир, за Слънце в жад.

На ехото гласа кънти кат водопад:

чист смях цъфти из гръд — без грижи, злоби веч.

И жалките товари

на чувства, мисли стари,

що във възход превива щат гърба, назад

търкалят се по прашните следи далеч - ...

„О, слънчев ти престол. Скрижал на висша реч.

Приют на птици царствени. Призвезден храм!

Величествени двери

към извор на вси вери

на пътници в небето отвори с бял меч!

В душите запали, раздухай златний плам.

чий жертвеник кат фар отгоре свети нам!

И в багри нови изкъпи и cгрей — от мрак зловещ,

там долу, чувства светли!

Сърцата наболели

измий на свят покой с целебния балсам,

тук бликащ — на Всемир из лъчезарна пещ!“

... Сърцата разтуптени трепкат като свещ

пред жертвеника възвисен над долний мир.

На светло умилене

крилата кадифени

облъхват сведени чела пред Първомайстор вещ.

Невидим хор разръсва химни в сяйна шир.

Той на души, във възхода възродени, пир

върховни придружава: прочистени, с венци

на подвиг украсени,

от Вечност озарени,

живот те пият нов — из Звездний злат потир,

на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. С. Недев

Съзерцание

Във тиха, ясна нощ бленувах

Аз сам, сред пролетни цветя,

И мълком, в трепет там дочувах

Незнайни трепети в душа.

Почива всичко в сън дълбоко,

Почива морната земя,

Лъчите лунни от високо

Искрят вълшебна светлина.

Звездици — светъл рой, блещукат

В небесни сини далнини,

И нежно, сякаш ни подвикват

— Нагоре ти лети, лети!

Задремах в миг и в небесата

Се носех във Божествен мир,

— Летях на времето с крилата

Аз, вечно във вечността, без спир.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човещина

Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ...

— с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ...

— с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ...

— с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ...

— и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ...

Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ...

А това са само миражи!

Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.

Мнозина ще бъдат питани като Каина — що са сторили с брата си? Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки ...

И въпреки това — над развалините, над гнилото, върху новото, което пониква е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички народи — за всички раси! — И ще прозвучи викът от всякъде:

— Човещина, повече човещина!

Човещина в която Доброто да е цел на всички. Истината — път. Братството — плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа!

Будят се все повече. И викът за Човещина ще посрещне скоро изгряващото слънце на искрена обич към всички хора на новия живот!

Л. Лулчев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За в. Братство

Просим извинение от нашите абонати за голямото закъснение на вестника. Причината за това бе отсъствието на редактора във връзка с купуване не новата машина, на която занапред ще се печати в. Братство.

С този двоен брой ние завършваме петата годишнина, а първият брой от следната годишнина ще излезе през септември. Занапред „Братство“ ще бъде седмичник. Ще печата редовно всяка седмица резюмета от текущите беседи на Учителя. Ще се стремим да вложим повече разнообразие и интерес в него. Абонамента му ще се увеличи само с 10 лв.

Като се има всичко това пред вид, ние молим всички наши съчувственици в различните краища на страната, да ни се притекат на помощ, като си изработят план в зависимост от местните условия, и вземат още от сега мерки за колкото се може по-голямо разпространение на вестника. До сега той е излизал средно в 2000 екз. Но ние имаме амбицията в разстояние на няколко години да достигнем един тираж поне от 5000 екз.

Това може да стане само с упорити усилия едновременно за подобряване на неговото списване и за записване на нови абонати. Нека всички носители на идеите за братството, мира и любовта, приобщят своите усилия към нашите, за разрешаването на тия две задачи.

Редакцията

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Противоречията в живота и изхода от тях

В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията.

Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси.

Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание.

Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество. Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята.

Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки. Ако човек не може да живее на земята, той и в другите светове не може да живее. Човек живее едновременно и в трите свята. Да живее само в един свят, това е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно.

Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи.

Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце.

Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия.

От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха.

И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха. На сегашния северен полюс се изгуби тропическата температура и те измряха. И сегашните грандиозни мисли и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците. Това ще го проверите дали е вярно или не. В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията.

И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече съзнателно да вършат престъпления.

За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време.

А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.

Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него.

Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон. Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу. И ако свържете тази жлеза със слънчевата енергия и знаете кога тази енергия изтича от слънцето, ще бъдете здрав - защото всеки ден има прилив на енергия и трябва да знаем часовете им.

Има и други приливи на всеки 19 години. Трябва да се знаят тези приливи, за да се използват. Съвременните учени хора едва сега започват да проучват прилива на тази слънчева енергия. От тази слънчева енергия се добива жизнения елексир, чрез който се продължава животът. Индусите в миналото имаха знанието за добиване на този елексир, но са го изгубили и сега е достояние на техните адепти, които живеят дълго. Но те не ходят между обикновените хора. И всеки човек, който може да постави тази жлеза в контакт със Слънцето, ще може да живее колкото иска на земята. В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот.

И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината. Понеже енергиите на Слънцето и месечината се различават. Енергиите на месечината помагат за развиване на човешкия ум, а енергиите на Слънцето - за развиване на човешкото сърце.

Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си. Туй, което умът мисли за външния свят, е вярно, но туй което мисли за вътрешния (духовния) свят, не е вярно. За вътрешния свят, каквото сърцето чувства, това е вярно. А туй, което сърцето чувства за външния свят, не е вярно. И духовния свят трябва да го изучаваме чрез своето сърце. Човек не може да има истинско понятие за духовния свят чрез ума си. Той не е свят на предмети като външния свят. Духовният свят е недостъпен за човешкия ум, а е достъпен за човешкото сърце. Животът е един свят недостъпен за човешкия ум. Например, като срещнеш един човек и чрез ума си го проучаваш, ще имаш едно отношение (към него. Но като го обикнеш, твоите отношения към него ще бъдат вече други - ще ви е приятен и приятел. Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си.

Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки

Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата.

Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.:

Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса.

По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г..

Верен в малкото / Верният в малкото

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Г. Тахчиев

Педагогически въпроси и опитности

Прогимназиалната учителка Е. А. разправя следното: Селяни и колеги ме упрекват, че съм давала голяма свобода на децата и с това ставали много разпуснати. Вярно е че децата са свободни пред мен. Аз съм доволна обаче, защото в замяна на това имам следния резултат: с моето държане към децата аз достигнах това, те да ми казват истината.

Обикновено когато децата направят погрешка, те не се признават за виновни пред моите колеги и най хитро ги лъжат, а пред мен са искрени и чистосърдечни. Това особено много ме радва.

За един голям немирник от моя клас колегите ме заставят да го накажа, за да не деморализира цялото училите. Аз им казах: ако считате за необходимо да бъде наказан, предоставям на учителския съвет да го накаже, аз обаче по никакъв начин не бих наказала детето. За това си имам своите основания.

Същата учителка казва: привърженица съм на живото училище, както аз го наричам. То е училище на бъдещето. За него се искат учители с висока и всестранна култура. В живото училище нямаме определена учебна методическа единица. В класа с участието на учениците разглеждаме множество въпроси, които естествено възникват при разговора ни в учебния час, па макар и да са от най различни области. Така водено обучението, ние засягаме винаги текущи въпроси, които са във връзка с преживяванията и развитието на детето. Но учителя все пак трябва да си има свой общ ръководен план. Ако учителя е много способен, той може и без него. В детската душа и в душата на учителя е вложен плана на природата. Ние не задължаваме никого да приеме тази мисъл за вярна, но ние напълно вярваме в нея.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Властта на разума и любовта

„Всяка власт е от Бога“. Тъй е казал апостол Павел.

А що е власт?

Да има човек силата на светлия разум и всеки час, и всяка минута да бди над себе си: да не изпада под влиянието на грешни, престъпни и гибелни желания, които водят към несъгласен със законите на природата живот, към живот, противен на волята Божия, към живот, от който идат, като естествена последица, всички болести и страдания, всяко израждане и хилавост, всяко разочарование, отчаяние и недоволство в свата; да има човек силата на оня висш разум, който диктува: всички сили и средства да бъдат използвани само в стремеж по пътя към съвършенство, по пътя към възраждане и обнова, по пътя, където се достига все повече здраве и сила, и живота става все по-щастлив и благороден.

Ето що е власт!

Да има човек силата на великата и безкористна любов и чрез нея да привлича, да подчинява, да завладява и да напътва хората към добри, благородни стремежи, благородни постъпки и дела, към добри отношения, към добър живот, към братство, мир и взаимопомощ: да има човек в себе си оная любов, която не позволява да използваме трудът на другите, без сами да се трудим и даваме нещо, която не позволява да се измамваме, насилваме, ограбваме — оная любов, при която няма бедни и богати, висши и нисши, а всички са равни и имат еднакви права и задължения в живота — оная любов, която побеждава и унищожава егоизма и себелюбието, която едничка прави човека способен да живее за другите и да понася леко и радостно всички жертви, нужни за общо благо, за общото щастие и свобода, — да има човек тая велика любов.

Това значи, да има той власт над себе си и над света!

И тая власт е от Бога.

За такава власт е говорил апостол Павел.

И само тая власт трябва да се възцари в света, за да има пълна свобода.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Доматите

През последните 50 години доматите бяха много онеправдани. Болните — било от бъбречна болест, било от заболяване на черния дроб, от ревматизъм, подагра и др. — се бояха от киселината на домата, считаха я едва ли не за отрова. Пък и учените, лекарите, заявяваха, че доматът, поради оксалната си киселина, е явен враг на бъбреците и ставите.

Всичко това бе заблуждение и пакостна безсмислица.

Истината е, че доматите почти не съдържат оксална киселина, с която са тъй богати равена, киселеца и спанака. Месестата част на домата е наистина кисела, но тя съдържа изобилно натриеви и калиеви цитрати и малати. Ала тези цитрати и малати, понесат ли се в кръвта — не забравяйте — те изгарят в нея и я алкализират и освежават.

Що се касае до оксалатите — страшилището — те, може да се каже, не съществуват. И най-тънките и най-учени изследвания (анализи) - каквито са напр. тези на Арман Готие — едва се добират до следи от оксалати в зрелия домат.

Тогаз, когато киселецът съдържа до 3.50 грама оксална киселина на килограм, спанакът — 3.15, какаото — 4.50, руският чай — 3.75, доматът не съдържа повече от 2 до 50 милиграма, според зрелостта на изследвания домат.

Това практически ще рече, че доматът никак не съдържа оксална киселина, защото толкова, колкото домата, съдържа и картофа, а съвсем безвредния бял хляб съдържа 3 — 4 пъти повече.

Така че ако може да се каже за какаото, чая, кафето, киселеца, резена, спанака, че те благоприятстват за изработването и осаждането на оксални и уратни соли в артериите и в различните вътрешни органи, за домата може високо да се заяви, че погрешно е набеждаван досега за същата пакост.

Доматът, може да се каже, съвсем не съдържа оксална киселина и никога не причинява отделянето на пикочни киселина в организма.

В реда на зеленчуците и плодовете, които се препоръчват за ставноболните, ревматиците, на страдащите от пясъци, доматът трябва да заеме почетно място. Той трябва да се препоръчва на тия болни, стига само добре да го смилат.

Той опреснява кръвта на уморения работник. Той е, тъй да се каже, живото и сочно месо на лятото, което отдава кръвта си, за да ни възроди.

Салатата от домати, поръсена с естествен винен оцет и зехтин, е незаменима.

Яжте домати!

Д-р Луй Делатр

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

Житно Зърно, кн 9—10. С тази двойна книжка сп. „Ж. Зърно“ завършва своята седма годишнина. Хвърляйки общ поглед върху неговия живот е течение на този седемгодишен период, ние забелязваме едно постоянно развитие и подобрение. Списанието заслужава и трябва вече да излезе вън от средите, в които до сега се е разпространявало. Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него.

Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков.

Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони?“

Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“.

Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“.

Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати.

Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“.

„Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.

Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата. Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската мисъл на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа. Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

Окултна конференция ще се състои от 8 до 15 август т. г. в Гьотеанум, окултния университет, основан от Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария. Общата тема на конференцията ще бъде: „Основни импулси на 20-ти век“.

Конгреса на Българския Вегетариански Съюз ще се състои на 3. и 4. септември, в гр. Пловдив. Ще присъстват и чужденци.

От 27 до 29 т. м. в гр. Свищов ще се със стоят конгресите на Бълг. Неутр. Въздърж. Съюз, Млад. Възд. Неутр. Съюз, Еванг. Въздър. Съюз и VII. общ федерален конгрес на Бълг. Възд. Федерация.

Бразилският вестник -“Mundo Espirita“ съобщава, че наскоро ще почне издаването беседите но Учителя Дънов на португалски език. Същият вестник се отзовава много ласкаво за есперантските издания на Бялото Братство — „Nova Kulturo“ и „Frateco“.

Италиянският професор Луиджи Беллоти е посветил на Учителя Дънов едно свое стихотворение, в което говори за великата мисия, с която Учителя е дошъл на света.

Приготовлява се за печат българското издание на извънредно ценната книга - „Розенкройцерската Космогония“, от Макс Хайндел.

Братската задруга е към своето осъществяване, макар и в един твърде скромен размер.

Всички, които ни дължат суми за книги или абонамент, да побързат да се отчетат. Нуждаем се от средства.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...