Jump to content

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 72 - год. VI.

Севлиево, 5 ноември, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Новата, култура

Животът на Питагора (продължение от бр. 71)

Излезе от печат

Покана за записване абонати на следните книги:

Зов

Словото на Учителя. Новите схващания за живота и света (По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.)

Link to comment
Share on other sites

Новата, култура.

„Аз градя новото, за което съм дошъл в света".

„Трябва да се роди във вас ново съзнание. То ще внесе ново разбиране за живота. Тогава ще се явят светли мисли и чувство и силна воля, за да реализирате новото, де го въплътите в живота си и да създадете новата култура."

Учителя

Новата култура на братството, в която ще доминира колективният интерес и ще се създадат добри условия за всички, идва.

Тя иде тъй, както утрото иде след тъмната нощ, както пролетта иде след дългата зима.

Нищо не може да я спре, нищо не може да я отклони, нищо не може да забави нейното идване.

Може би ще се извият още няколко зимни виелици и бури. Може би тъмнината още известно време ще тържествува над измъчената земя. Може би силите на злото още веднъж ще се разразят в ярост и бяс, обладавайки човека, вдъхвайки му безумието на братоубийството.

Но това ще бъдат последните усилия, последните отчаяни напъни на стария свят да спаси живота си, който гние, разлага се, умира.

Пролетта на човечеството иде с бързи стъпки и зове към пробуждане цветята на новия живот.

И те се пробуждат. Разпукват се навред по цялата земя редките още ранобудни цветя — въплъщение на великите идеи на братството и любовта.

Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“

Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме.

Новото — това е да съзнаем, че

лично щастие няма,

че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението.

Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните мечти на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“

Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.

Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят.

Link to comment
Share on other sites

Животът на Питагора

(продължение от брой 71)

II

Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите.

Научавайки всичко, което е могло да бъде узнато от един човек, той бива освободен и се връща в Самос след 30 години отсъствие. След кратко престояване в родното си място, той решил да се установи в една от гръцките колонии в Италия. Изборът му паднел върху Кротон. Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството.

Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен. От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите. Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации.

Навред, гдето е минавал, той правел да се чува гласа на правдата и доброто и се стараел да оздрави телата и душите. Целз го счита за най-просветения в областта на медицината философ. Знанията му били така всеобгръщащи, мъдростта му тъй-блестяща и влиянието му тъй-грамадно, че го сравнявали с някой полубог. В своя институт в Кротон той се постарал да реализира идеала си за човешкото усъвършенстване. Основаната идея, която го ръководила в неговата реформаторска дейност, била тази: индивидите и колективните единици представляват умаления вид на цялата вселена, подчинени са на едни и същи закони и се стремят към една обща цел, прогрес и щастие. Така, в съгласие с тези неизменни аналогии в произхода, устройството, развитието и крайната цел на нещата, той желаел да установи закона, хармонията и божествения план във всички прояви на човешкия живот, както в ръководството на отделния човек, така и в това на колектива. Да се стремиш към уподобление на Бога, изпълнявайки неговите закони, изпълнявайки длъжностите си и правилата за здрав, прост и естествен живот, това било задачата, която той предлагал на всички.

Грижата му за усъвършенстване и хармония била отправена към развитие на всички човешки способности едновременно. Той целел да съедини в един и същ индивид отличното физическо здраве, най-голяма жизнена енергия, най-висока умствена сила и най-красивото съчетание на способностите.

За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност.

Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята.

(следва)

Link to comment
Share on other sites

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ

първият том от десета серия

Беседи от Учителя под заглавие

МНОЗИНА КАЗВАХА

Цена 25 лева

Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3

Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество. В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален хаос. Тия, които са жадни, нека дойдат и пият.

Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство"

Link to comment
Share on other sites

ПОКАНА

За записване абонати на следните книги:

Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга:

1. „Таракин“, едноактна пиеса от Марта Щайниц. Превод от оригинала. Цена 10 лв.

2. „Дяволска търговия“, едноактна комедия от Ф. А. Брокуей. Превод от оригинала. Цена 10 лв.

За да демаскира коварството на фабрикантите на оръжие и да обърне вниманието на народите върху факта, че те, поради невежество и заблуда, се оставят да бъдат разигравани като кукли от фабрикантите на оръжия, Брокуей написал още през 1914 г. предлаганата от нас в превод комедия. Веднага след обявяването на войната всички екземпляри били конфискувани и изгорени, а след войната книгата била преиздадена. Тази комедия се играе в Англия с успех от „Театър за Мира“, който дава своите представления в цялата страна.

3. „Дето има любов, там е и Бог", пиеса в две действия, с пролог и епилог, по едноименния разказ на Л. Толстой драматизирал А. М. Доусон. Превод от 4. изд. Цена 10 лв.

4. „Златни капки“, непечатани до сега разкази от Йорд. Ковачев. Цена 50 лв.

5. „Пътят на живота“, от Л. Толстой; съкратено изложение от В. Мазурин. Превод от руски. Цена 20 лв.

Всички тези книги ще струват 100 лева. За абонати — 50 лева.

Срок за записване абонати — декември 1933 г.

Адрес: Посредник, ул. 6 септември, 3, София. Сумите да се изпращат чрез пощенска чекова служба № 626.

Link to comment
Share on other sites

До всички братя и сестри

ЗОВ

Любезни братя и сестри,

Ние искаме в нашето село да си изградим братски салон, в който да стават неделни и школни събрания, да разменяме мисли от духовен характер. За целта са нужни още малко средства, защото салона е почти изграден. Остава да се измаже, да се направят: под, прозорци, врати и др. Понеже не разполагаме със средства, ние се обръщаме със зов към всички братства в страната, като ги молим да ни подкрепят в това братско дело.

С братски поздрав

Братството.

Сумите пратете на адрес Ник. Христов, с. Ветрен, Казанлъшко.

Б. Р. Ето един случай да приложим принципа на взаимопомощта, който трябва да легне като основа на братския живот на новото общество, за което мечтаем. Поотделно ние нищо, или много малко можем направи, с обединени усилия — ние можем много.

.

Link to comment
Share on other sites

Словото на Учителя

Новите схващания за живота и света

Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега.

Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта.

Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси. Това са три фази на живота и човек трябва да мине през тях, за да може да живее в Божествения живот.

Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика. За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас. Като говоря, аз изнасям принципите, законите и фактите както са в природата, а вие ще разсъждавате. И ако разсъждавате логически, аз ще ви похваля, но ако искате аз да разсъждавам логически заради вас, аз ви съжалявам. Защото моите разсъждения ще ползват мене, но не и вас, тъй както храната, която аз дъвча, ще ползва само мен. Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате. Защото умът се храни само тогаз, когато човек мисли правилно. И когато се научите да мислите правилно, там, където нещата не са свързани, вие ще ги свържете.

Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа. Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят.

Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати. Аз не искам и праха му да гълтам, като го бутна, затова старото да си седи. Който го е направил, да го разваля - чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм дошъл в света. За старото да отговарят тези, които са го създали.

Други казват: „Дай ум на хората“. - Ум не давам. Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно.

Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството.

Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята. За мен би било много лесно, ако се занимавам само със знанията на хората от земята. Но мен ме интересува знанието на жителите на Слънцето и другите планети и по-далечни слънца. Моят ум е занят с много по-велики работи и не ми остава време само за земята. Какво ще стане със земята? Казват, че ще изгори - Възможно е . Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. И процесът на горенето е процес на чистене. Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат?

Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата,

Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно.

Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред.

Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота.

Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа. Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е. за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага.

Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура.

Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си.

Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас.

И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината.

По беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г

Ще се зарадва

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...