Jump to content

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78


Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 78 - год. VI.

Севлиево, 24 декември, 1933 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Ледовете се топят

Международен език

D-ro L. L. Zamenhof. Autoro de Esperanto

Преглед. Сърби и българи

Що е есперанто?

Молитва под зеленото знаме (Л. Л. Заменхоф)

Писмо за произхода на Есперанто, (Продължение от брой 57)

Словото на Учителя. Работа и почивка (Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г.)

Къде е нашето благо? (Т. Ч.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ледовете се топят

Има ли нещо по лошо от това, да гледаш как двама родни братя се бият и убиват? Има ли нещо по-страшно, по-опасно от омразата, ненавистта и злобата, които изпълват сърцата на двама родни братя и ги опълчват един срещу други? Има ли по-голямо престъпление от това на братоубийството? Но има ли и нещо по-радостно от това, да видиш как двама такива враждуващи братя се помиряват, опрощават, подават си ръка, с доброто желание да забравят всичко минало и да премахнат всички прегради, които ги делят и опълчват едни срещу други? Има ли нещо по-обнадеждващо от това, да виждаш как ледовете на омразата, неразбирането, заблуждението, сковали сърцата на тия двама братя, се топят бързо под топлия повей на едно ново течение, обгърнати от лъха на любовта? Има ли нещо по-светло от това, да се пробуди наново братската любов, братското единение, братската взаимопомощ?

Зла съдба беше хвърлила един срещу други двама родни братя,— българите и сърбите — две племена от един и същ народ, югославянския, в кървава междуособна борба. Зла съдба беше заслепила умовете им, карайки ги да виждат в лицето на другия своя най-страшен и всегдашен враг. Зла съдба беше сковала сърцата им с омраза, ненавист, злоба един срещу други, беше изпълнила душите им с подозрение, неразбиране, страх и отмъстителност.

Слава на Бога! Топят се вече ледовете! В буйни потоци, стихийно се смъква и чезне надолу всичката тази кал, всичката нечистота, която изпълваше сърцата, умовете и душите. Умовете просветват, сърцата се стоплят, очите проглеждат и виждат самата истина: ние сме родни братя и едни без други не можем, за щото винаги, и в момента на най-страшно озлобление, се е крило в дъното на душите ни братското чувство, братската любов, незаличимата, неунищожимата от никого и от нищо братска връзка.

Слава на Бога! Най-сетне доброто взема надмощие над злото. Омразата биде победена от любовта. Като по някакъв небесен знак една гигантска метла измита из душите и сърцата всичко лошо. всичко фалшиво и не братско в нашите отношения.

Топят се ледовете! Със сълзи от радост на очите двама братя се прегръщат и разменят първата братска целувка — символ и обещание, че всичко си прощават, всичко ще забравят, във всичко ще се разберат и никога вече няма да се върнат към страшното минало, никога вече няма да допуснат в сърцата си омразата и ожесточението един срещу други!

Топят се ледовете! Празник е на земята, а най-вече в сърцата на всички славяни и югославяни; празник е и на небето — радост и веселие царят и там, защото е извършено нещо велико и свято: в сълзите на всеопрощението възкръсва новия живот на братството и любовта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Международен език

С бързи стъпки днес събитията се движат така, че всеки ден все повече и повече се приближаваме към осъществяване великия идеал за обединение на човечеството.

В същност, човечеството и без това е единно, но въпроса е да се внесе хармония във взаимоотношенията на неговите съставни части, за да може да се развива и да напредва правилно.

Наистина, като следствие на несправедливостта на мирните договори, днес съществуват големи национални противоречия главно между победители и победени. Но това не може да продължава вечно, несправедливостите трябва и ще бъдат поправени, и ако у двете страни има достатъчно разум това да стане по мирен начин, чрез взаимно разбирателство, то пътят както към сближение на досегашните противници и врагове така и към обединение на цялото човечество, ще бъде широко разтворен.

Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати.

Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество.

Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици

По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество.

Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират.

И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

D-ro L. L. Zamenhof

Autoro de Esperanto

250px-1908-kl-t-zamenhof.jpg

Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г в полския град Бялисток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела

Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той е посветил целия си живот. Вдъхновен от нея именно и за нейното реализираме той създаде международния език есперанто, който да даде възможност на хората да се разбират помежду си.

Уви! Заменхоф не можа да дочака триумфа на възлюбената от него идея. Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преглед

Сърби и българи

От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа.

Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение.

Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩО Е ЕСПЕРАНТО?

Есперанто е най-лесният език, понеже цялата му граматика има 16 правила, произношението е фонетическо и речникът се състои главно от познати международни думи.

Есперанто е най-логичният език и има стойността на математиката, понеже в него няма изключения — затова проучването му е отлична школовка на ума.

Есперанто е благозвучен като италианския език, понеже всички съществителни окончават на о, прилагателните на а, наречията на е, а за множ. число се прибавя j (й) напр. stelo, stela, steloj (звезда, звезден, звезди).

Есперанто е богат и гъвкав език и на него може да се изразят всички тънкости на мисълта и чувството, понеже от една дума с помощта на представки, наставки, граматически окончания можем да образуваме десетки нови думи.

Есперанто не е изкуствен, мъртъв език, както твърдят тези, който не го познават, а жив език, при които човешкия гений се е намесил да го освободи от излишните мъчнотии, без да се накърни с това богатството на езика. Английският език е най-богатият език, макар че има най-лесна граматика, така и Есперанто. Само че Есперанто е направил крачка напред: както се пише, тъй се чете — твърде трудното произношение на английски е опростено. Речникът на есперанто е съставен главно от най-познатите международни думи създадени от самия живот.

Есперанто е едничкият език, който наистина може да бъде международен, никой национален език: нито английски, нито немски, нито френски не могат да бъдат международни: първо защото са много мъчни за проучване и второ, защото другите народи няма да се съгласят един национален език да вземе надмощие над цялото човечество.

Есперанто отстранява езиковото съперничество между народите, понеже не принадлежи на никой народ, понеже е неутрален, съставен от елементи присъщи повече или по-малко на всички културни народи.

Есперанто обединява човечеството, свързва народите, служи като съединително звено, влива ново мирово съзнание, издига всички народи — големи и малки на равна нога, става мощна стихия за култура, напредък, подпомага осъществяването на най-великите идеи за братство, социални правда, мир и хармония.

Есперанто е особено необходим за малките народи, за стопанския туризъм, за търговията, за международното сътрудничество и за освобождение от унизителното положение, в което се намират всички представители на малките народи в международните конгреси, където техния национален език не се зачита и те са поставени в неблагоприятно положение, унизени и онеправдани от големите народи.

Есперанто е езикът на общочовешкото семейство от равноправни свободни културни народи, които ще имат свой национален език, но които ще имат и един международен език, който ще ги улеснява, свързва, повдига.

Есперанто е езикът на човещината, братството и хармонията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Молитва под зеленото знаме

PREGO SUB LA VERDA STANDARDO

На Тебе, безплътна, неведома Тайна,

Що владаш света безконечен,

На Тебе, Източник на истина сяйна,

Източник на смисъл всевечен;

На Тебе, що всеки различно рисува,

Но всеки гласа Ти в сърцето дочува,

На Теб, отрицател на кървави битви,

Днес пеем молитви.

При Теб ний не идем с човекопрезрение,

Ни с догми да спорим за вери —

Ний слагаме днес навсегда помирени

Сърца си пред Твоите двери;

И с вяpa, от всеки в сърцето позната,

Ний, братя от всички страни на земята,

Стоим неброими и млади и стари,

Пред Твоите олтари!

Красиви създа ни ти в плодна природа,

Но кръв днес човека опива,

Жестоко налита народ връз народа,

Брат брата свирепо убива.

Която да си Ти, о, сила предвечна,

Изслушай Ти нашата молитва сърдечна,

Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен,

Отново полюбен!

Заклехме се ний да се борим без спира

Да съединим вси народи;

Крепи ни, недавай да паднем о, Сило,

Път труден докле се преброди!

На труд непосилен дари благослова —

Могъщи да бъдем в борбата сурова,

Та диви напади щом би се подели,

Да бъдем ний смели!

Зеленото знаме високо ще вдигнем —

Добро, красота то вещае,

Звездата бленувана ние ще стигнем,

Духът ни навред ще витае.

Ний между народите ще сринем стените,

Те с грохот ще рухнат навеки разбити,

И братство и правда накрай за човека

Наета щат довека!

Л. Л. Заменхов

(прев. Ив. Добрев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Писмо за произхода на Есперанто

Letero pri la deveno de Esperanto

(Продължение от брой 57)

„Задачата е разрешена!“ си казах аз тогава. Аз долових идеята за наставките и започнах да работя много в това направление. Аз разбрах какво грамадно значение може да има, за съзнателно създавания език, пълната употреба на тази сила, която в естествените езици е действала само частично, сляпо, неправилно и непълно. Започнах да сравнявам думи, да търся между тях постоянни, определени отношения и всеки ден изхвърлях из речника нова голяма серия от думи, заменяйки ги с една наставка, която означава известно отношение. Забелязах тогава, че голямо число думи чисто „коренни" (напр. „майка“, „тясна“, „наш“ и т. н) могат лесно да бъдат превърнати в думи „производни“ и да се премахнат от речника. Механиката на езика беше пред мене като на длан и сега почнах да работя редовно, с любов и надежда. Наскоро след това аз вече имах написана цялата граматика и малък речник.

Тука ще кажа навреме няколко думи за материала в речника. Много по-рано, когато търсих и изхвърлях всичко ненужно из граматиката, аз желаех да употребя принципите на икономията също и за думите й, убеден че е все едно, каква форма ще има тази или онази дума, ако само се „съгласим“, че тя изразява дадена идея, аз просто „измислях“ думи, стараейки се те да бъдат колкото се може по къси и да нямат ненужното число букви. Казах си, че вместо 11 буквената „inter-paroll" (разговарям), ний напълно добре можем да изразим същата идея напр. чрез някоя 2-буквена „ра". Затова аз просто написах математическа серия от най къси но лесно изговорими свързвания от букви, и на всяка от тях дадох значението на определена дума (напр, а, ав, ас, ад,... ба, цa, да... - е, ев, ес,... аба, аца,... и т. н.) Но аз веднага отхвърлих тази мисъл, защото опитите със самия мене ми показаха, че такива измислени думи се твърде мъчно заучават и още по-мъчно се запомнят. Чак тогава се убедих, че материала за речника трябва да бъде романо германски, променен само дотолкова, доколкото това се изисква от правилността и други важни условия за езика. Бидейки вече на тази почва, скоро забелязах, че сегашната езици съдържат грамадно количество готови вече интернационални думи, които са познати на всички народи и представляват съкровище за бъдещия международен език, и, разбира се, използвах това богатство.

В 1878 год. езикът беше горе долу готов, макар че между тогавашния „lingwa unisversala" и сегашния Есперанто има още голфа разлика. Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията). По голямата част от тях се увлякоха от идеята и от изненадващата ги лекота на езика и започнаха да го учат.

(На днешния Есперанто това значи: „Да падне враждата между народите, време е веч! Цялото човечество трябва да се съедини в едно семейство“).

На масата, освен граматиката и речника, лежаха няколко преводи на новия език.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Работа и почивка

За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят.

За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине.

Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има

достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов.

Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта.

Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите.

Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия. А ако придобиваме, колкото изхарчваме за тази придобивка, то такава придобивка няма смисъл. Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава.

Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа.

Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се вдъхновят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света. Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света. Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая. Че това е сегашният строй в света! Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй. Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а умовете им да просветнат. А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен.

Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.

Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца.

Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля.

Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка.

В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее.

Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието.

Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия.

Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш. Трябва да има една обмяна в любовта, за да няма обратни реакции. В природата съществува един закон на съотношение и избор. Този закон гласи: Онзи, когото обичаш и той ще те обича; в това няма изключение. А ако не те обича в даден случай и при дадени условия, това показва, че вие не сте един за друг, не насилвай работите. Предпочетете да останете сами, ако не ви обичат тези, които вие обичате, отколкото насила да искате да ви обичаш, Ако искате да се жените, но не ви обича този или тази, когото или която вие обичате, тогава не търси други, понеже ще ви дойде бела на главата. Този закон може да го приложите и в други материални отношения. Никога не пресилвайте нещата. За да постигнете вашите копнежи и да отбегнете нещастието, трябва да удържите задължението си към природата, защото всички хора имат известни задължения спрямо нея. И стеснителните условия като ви хванат, няма да ви пуснат, докато не платите всичките си дългове спрямо нея. Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си. За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това. А щом аз го обичам, по този начин, то и той ще ме обича. Но щом в любовта си имаме каква и да е користна мисъл, тогаз се раждат обратни реакции и тогава законът се изменя. Ако в горния закон има изключение, то се дължи още и на други фактори, които работят във вашето сърце, но не и на любовта. И затова, като влизате в живота, трябва да имате една правилна философия, да имате разумност, която да ви ръководи. А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество. Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва.

И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва? А сега хората търсят един Бог извън живота. Такъв Бог не съществува. Туй, което сега се изявява в света, това е от Бога, а това, което ни се обещава, че за в бъдеще ще се прояви, не е никаква любов, това не е никакъв Бог. Това са измислици и фантазии.

Сега, в името на този измислен и фантастичен Бог ни залъгват, че трябва да се примирим със злото и неправдите в живота и безропотно да ги понасяме, понеже били от Бога. Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува. Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува.

Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.

Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г.

Работа и почивка. Любов и Мъдрост

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Къде е нашето благо?

Да имаме обич към всички хора и всичко живо, да обгръщаме със своята любов живота на цялата природа — ето що значи до любим истински себе си и да осигурим в живота си най-големите блага.

Защото нашият живот е капка от морето на общия живот. Защото ние сме частици от природата, както и всички същества.

Природата е велик организъм, а хората, животните и растенията, това са органи и клетки от тоя организъм. Любовта е основния закон в живота на тоя организъм. Любовта е връзката, която съединява както отделните органи и клетки, тъй и тия органи и клетки с целия организъм. И само там, дето има тая връзка, дето има тая любов, само там има хармония, съгласие, мир, взаимопомощ, както в живота на всеки орган и клетка, тъй и в общия живот на организъма. Има ли тая

връзка, има ли тая любов между хората, животните и растенията — органи и клетки съставящи едно цяло — тогава има радост, има смисъл и благо в живота; има ли тая връзка, има ли тая любов от хората към природата, тогава в живота има пълна свобода и най-висши блага. А щом липсва тая връзка, щом липсва любовта, тогава липсва щастието, тогава няма смисъл и радост в живота, тогава има болести и страдания, има недоволство, безпокойство и отчаяние.

Всичките наши страдания идат от това, че слаба е връзката, че малко е любовта ни към хората, към животните и цялата природа. Да се усилва тая връзка, да се увеличава любовта, ето къде с нашето спасение от всяка мъка и скръб ето къде е нашето щастие и свобода, нашето благо в живота.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...