Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84

[Ани]

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 84 - год. VI.

Севлиево, 11 февруари, 1934 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Где е спасението?

Задачата на нашето време (Бранд)

Към моите сестри (М. Борел)

Словото на Учителя. Пред зазоряване на живота (по неделна беседа - 1 май 1932 г.)

[Ани]

Где е спасението?

Ние вече можем смело да за-явим, че единственият изход из днешното объркано положение на страната ни, в икономическо и духовно отношение, е в свободното изграждане на новия живот. върху основата на трудовите братски задруги.

Братската задруга е живо, реално въплъщение на онова единство, на онова братство, за което говорим от толкова години, към което се стремим толкова време, и което единствено ще ни спаси и обнови.

Братската задруга е плътта и кръвта — носителя, проводника на новия живот, на новото учение; тя е неизбежната, логичната, естествената форма, в която ще се въплътят, чрез която ще се проявят на земята ония велики идеи на най-възвишеното учение — това на Великото Всемирно Бяло Братство.

Братската задруга е оня жив, ясен и неотразим пример, кой то единствен е в сила да вдъхнови масите. да им вдъхне вяра и жажда за нов живот и да ги поведе към неговото осъществяване.

Народът е разочарован до дъното на душата си. Той е хиляди пъти поругаван, измамван, подиграван от ония, които претендират да с негови водачи. Народът е сит на думи, сит е на голи обещания, които му се дават от стремящите се към власт, за да се забравят още на другия ден.

Но — най-ужасното — народът е отровен от страшната хипноза: да очаква от другаде, от властта, от своите днешни и утрешни управници, това, които той може и трябва да направи сам, единствено сам.

Внушили с на този народ, като на малко дете. че неговия живот е напълно в ръцете на управниците му, че от тях зависи всичко, че сам той е безпомощен.

Тая страшна хипноза — да се не надява на себе си, а да очаква всичко „от горе“, е онази отровна змия, която е изсмукала силите народни, и е превърнала мощния великан в жалък, безпомощен роб.

И ето че първата и неотложна задача на истинските приятели народни, първата задача на ония, който чуват в дълбините на душата си да ги зове тихия глас към подвиг и жертва, е да събудят в народа съзнанието за неговата собствена сила, да събудят в него съзнанието, че сам той е господар на съдбините си и че само той. и никой друг, може да си създаде ония желани условия, при които да може да заживее смислено и човешки.

Първата задача, и свещен дълг едновременно, на ония, които с призвани да бъдат истински водачи на народа си, е да го на- учат да вземе сак съдбините си в ръцете си, да се не надява ни на червени, ни на черни, ни на сини. ни на оранжеви вълци, стремящи се към власт и плячка, а надявайки се на своите сили, на своята естествена мъдрост. да за- изгражда бъдещето си.

Трудовата Братска задруга, съединението на всички сили и воли, на всичко материално и духовно, с което разполагат група единомислещи хора, е път. по който трудещият се народ от градове и села, ще изгради сам, с ръцете си и с ума си — без да го чака от комунистическа, демократическа или фашистка власт - своето велико и светло бъдеще.

Братската задруга е онази истинска революция, онази дълбока, основна, коренна промяна, която преобразява едновременно цялото битие на човека — и духовния и материалния му живот, и съзнанието му, и заобикалящите го условия. Защото тя е краен резултат на един вътрешен копнеж, на един свободно и естествено извършен акт, а не на външни сили и закони.

Защото тя е наше собствено дело, осмислено, решено и извършено от самите нас, а не от нашите, каквито и да били те, управници. Защото в нея всичко става естествено и свободно, а не изкуствено, насилствено да се насажда от горе.

В братската задруга е изхода и спасението за тия, който дирят път из днешния хаос, и които с готови да живеят, да работят и даже да умрат за общото благо, — за братството и единството на всички хора.

В Братската задруга ще намерят своя идеал, своя път и смисъла на своя живот тези. който искат да вървят напред. към истинско, всестранно съвършенство, които искат да служат. които искат да помагат, които искат да лекуват раните и да посочат пътя на заблуденото човечество.

Тия, които с готови за жертва, за себеотрицание, да започнат.

Животът зове силните, които могат да дадат пример.

Народът ни чака! Той иска да види живо дело. за да ни последва!

[Ани]

ЗАДАЧАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ

Всяка епоха, всяка култура е носила специфична окраска и е имала специални задачи за разрешение.

Да разгледаме епохите на световната история. Ето пред нашия духовен взор се редят разните исторически епохи: на първобитното човечество и гигантите животни: ихтиозаври, плезиозаври и пр, след туй каменен, бронзов, железен и др. периоди, докато дойдем до днешната епоха на западноевропейска култура със своите гиганти машини н блестящи постижения в науката. Всяка една от тези епохи се е домогнала до известни материални и духовни постижения, които е завещала в съкровищница на всемирния живот

Съвременната епоха постигна голям материален и технически прогрес. С това се даде нова насока и постановка на стопанския и културен живот. Човек впрегна електричеството, парата, въздуха и пр. природни сили да му служат в живота. Слабите човешки сили бидоха заменени с грамадната сила на машината. В туй отношение днешната култура осъществи една от задачите си — да облекчи човека в непосилния му физически труд за съществуване, обаче с туй не се изчерпва задачата на съвременното човечество. Пред него със сложени за разрешение твърде важни проблеми.

Наред с техническия напредък се дойде до безработицата, до мизерията, до неволята на голяма част от хората в целия свят. Машината изхвърли милиони здрави работни хора на улицата и ги обрече на глад и мъки.

Но мъртвата ли машина трябва да виним за мизерията и нещастията на бедния народ?

He! Човешката алчност и груб егоизъм са виновни за това. Природата е щедра, дава блага в изобилие, машината позволява с малко труд и време да се преработят тези блага и се използват от човека, но алчността и егоизмът не позволяват да се разпределят благата справедливо между всички. Едни пpeяждат — други гладувате. Две крайности, два парадокса, които човешката слепота духовна е родила и които създавате дисхармонията в обществения живот.

Равновесието между обществените слоеве е нарушено, защото няма справедливост в разпределението но труда и благата. Ето защо днес няма спокойствие, няма мир в това общество. Пред вид на това днес човечеството страда, защото една част от него е под угрозата на мизерията и глада. А щом само в един орган на тялото има макар и малка болка, то целия организъм страда. За да се премахне дисхармонията в света трябва да се сложи обществения живот върху истинските основи на Християнския морал. А то ще рече да заживеем като братя, да устроим живота си върху началата на сътрудничеството и взаимопомощта, да бъдем готови да жертваме пред олтара на Любовта нашия личен, класов и национален егоизъм.

Вие, силни икономически, вие богати и заможни, отворете сърцата си за да ги озарят топлите лъчи на братската любов и направете жертвата — дайте от благата, които ражда и молци ги изядат и на вашите гладни и голи братя, за да бъдете и вие спокойни и братята ви доволни. Така ще дойдат истинския мир и хармония между човеците. Това е задачата на днешното време.

Б р а н д

[Ани]

КЪМ МОИТЕ СЕСТРИ

Разделени от хилядогодишни прегради, ние не можахме до сега да обменяме нашите мисли и поради това ние не се познаване един други.

Непознаването става престъпление, когато то позволява гнусота каквато е войната: нашето непознаване парализира нашето сърце, когато то трябва да протестира, живо да застане против заповедта за убийство на нашите скъпи.

Ние сме изложени на войната също така както нашите прамайки бяха изложени на чума и холера. Сега чрез хигиената ние знаем да се защитаваме от тези болести; но против най- ужасната — войната, ние сега съглеждаме средството: хигиена против войната, хигиена на сърцето, главно на майчините сърца. И сега ние ви зовем към лекуване. . то не търпи отлагане... Погледнете на около си как по всякакъв начин се приготвя връщането на „чудовището война", как то показва своята кръвожадност. Нека бърже да съзнаем нашия дълг, или то ще вземе кръвта на нашите скъпи.

Хигиената на сърцето се състои в съзнанието, че никоя майка в света не може без болка да пожертва своя син на смъртта, само по незнание или чрез насилие тя е правила това. Хигиената на ума се състои в обосноваването на тази теория, абсолютно разумна. Хигиената на духа се състои в решението твърдо и категорично да откажем каквото и да е участие във войната.

Когато политиците от всички страни с охота продължават безплодни конференции, дето всяка страна иска да обезоръжи всички освен себе се, когато дипломатите разменят ноти за права на своята собствена страна, в отне мат правата на другите, когато международните върховни интереси подкупват вестниците, за да инжектират страх на съседната страна, психологически се подготвя най-големия катаклизъм, какъвто до сега не се е виждало чисто и просто: гибел на цивилизацията.

И не вярвайте, че бомбите или газовете, даже най-ужасните, са оръдията на това погубване. Не, абсолютно не. Tе биха били нищо без страха, който сега владее света. Страха и егоизма, ето господарите на досегашния свет. Защото става очевидно, че за да инжектират бацилите на войната под каквато и да е форма, употребяват нас, и ако ние, абсолютно, съзнателно, безстрашно и настойчиво бихме се отказали да се подчиним, политиците, дипломатите, капиталистите биха били самите обезоръжени. Тяхната мощ е направена от нашите страхове, ако ние бихме искали... бихме ги обезсилили.

Мила Сестро, дали вие сте германка, италианка, българка, англичанка или рускиня…. аз ви обичам искрено и не искам щото моя син да убива вашия син.

Също и вие, нали ? Високо де съзнаем нашия дълг и нашата мощ против общите измамници. Чрез Есперанто да се обединим над границите, които изчезват пред нашата любов. Дайте вашата ръка, ние ще работим заедно ще ги защитим от войната, която ще стане невъзможна щом ние поискаме това.

Но ще ми кажат „да, вий искате мир, но скоро някой диктатор или безумец ще влезе във вашата страна и всичко ще разграби.“ Но аз вече не ще се страхувам знаейки, че диктаторът или безумецът не с опасни хора, когато не са последвани... и вий. в името на Разума, в името на Любовта, не ще позволите на вашите синове да ги последват, също както самата аз в моята страна, чрез всичките си сили ще служа на моя идеал за мир.

Аз ви зова, Сестро. Бъдете силни и смели. Елате при мен... ние ще направим около земята верига от майчини сърца, които ще победят за винаги страха и егоизма, които раждат войната.

М. Б о р е л

Секретарка на Лигата на жените-есперантистки (UDEV) — 1. Cl. Bernard.

Lyon, Франция

[Ани]

Словото на Учителя

Пред зазоряване в живота

В живота си човек трябва да бъде смел. Страхливият човек нищо не може да постигне в света. Човек, който се съмнява, не може да придобие това, което иска. Човек, който мрази, не може да постигне това, което иска. Човек, който мисли зло на другите, не може да постигне това, което той иска. За да има полезни постижения, човек трябва да бъде умен и да има вяра в това, което иска да постигне. Ако любиш някого и имаш вяра в него, тази вяра ще ползва преди всичко теб.

И не трябва постоянно да държите само един образ в ума си, защото с това пакостите и на себе си и на лицето, за което мислите.

С всички промени, които стават с нас, природата иска да ни застави да излезем от това пасивно положение, в което се намираме сега ида влезем в друга фаза на своето развитие, защото там, където сме сега, е опасно да стоим повече.

Сега хората искат да живеят охолен живот - да ядат, да пият и да се излежават в леглото, вместо да станат рано в четири часа сутринта, за да дишат чист въздух. По-нечист въздух от този, в стаята след спането, няма. Той е най-отровен въздух.

Най-голямотo богатство за живота, което човек търси, е складирано във въздуха. А ако не можем да го възприемем от въздуха, не можем да го възприемем и от храната.

Сега хората страдат, понеже имат много непостигнати желания - искат да бъдат богати, учени и пр. Всичко това е хубаво и ще се постигне. Това е само въпрос на време. Трябва да знаете времето на всяко нещо, защото постижението на всяка идея и желание си Има точно определено време, когато те идват и могат да се реализират. Ако ги пропуснем, тогава много има да чакаме после. Появяването на идеите в Природата е свързано с движението на космичните енергии и трябва да знаем приливите и отливите на тези енергии и законите на тяхната проява, за да можем да възприемем идеите и мислите на Природата. И само така ще могат да се реализират в живота ни и ще дадат плод, който ще ни ползва.

Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането на енергиите на вселената и в човека. И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава.

Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво. По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл. Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят. И трябва да разбирате законите, да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни на енергиите. В мозъка има два вида нишки - едни къси, други - дълги, и между тях има известно отношение. Възвишените мисли се възприемат чрез специфични нишки, които се образуват в предната частна главата. Хората, които имат тези нишки, са новите типове, които природата приготовлява за новата раса, която сега се създава. Тези хора са много справедливи и интелигентни.

В мозъка трябва да има правилно съотношение между дългите и късите нишки. И ако нишките в мозъка на един човек са все къси, той е един обикновен човек. Човек е пратен на земята, за да приготви материалите за създаването на тези нишки в мозъка си, за да може чрез тях да влезе във връзка с енергиите на природата и да възприеме нейните мисли и идеи, които ще му разкрият пътя на знанието и светлината за осмислянето на живота му. Човек е пратен на земята да учи. А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее. Той може да определи силите, които действат зад формите. Той знае, например, какво е органическото значение на носа, знае какви функции изпълнява той в чувствено и умствено отношение.

В органическо отношение, носът служи за дишане и развиване на дихателната система. В чувствено отношение, показва, че ако крилата на един нос не са развити правилно, този човек има анормални чувства; ако носът няма нормална дължина, това показва, че този човек има осакатен ум. Ако ноздрите се доволно разширяват, това показва правилно развиване на дробовете. Ако крилата на ноздрите се развиват и добре оформят, това показва облагородяване на чувствата. Ако носът се удължава, това показва, че умът се развива. Дължината на носа трябва да се вземе в пропорция с тялото. Носът не трябва да бъде по-дълъг от 7 сантиметра, това е вече анормалност.

Също така и ухото не е само един орган за слушане, но същевременно отразява в себе си и целокупния живот на човека. Когато ухото на един човек отгоре е широко, той е добродетелен човек; когато стане материалист, ухото му става заострено отгоре, като на животните. Когато човек работи правилно в живота си и разбира законите на целокупния живот в природата, ухото му отдолу се продължава, което е признак, че и неговият живот се удължава. А който няма отдолу достатъчно продължение на ухото си, това показва, че животът му е в опасност да се скъси; това показва, че в неговата фамилия ред поколения не са живели добре. Такъв човек при една малка криза на болест ще си замине. А човек с дълго ухо, могат да го мачкат болестите много пъти, но той пак ще остане жив, понеже ухото, носът, както и другите органи в тялото на човека, са проводници на природните енергии. От тяхното правилно или неправилно възприемане зависи, как ще се формира и мозъкът на човека. Колкото по-хармонични гънки има ухото на един човек, толкова по-добре е формиран неговият ум и толкова по-голяма е неговата интелигентност.

Главата показва капитала, който е даден на човека от Бога. Лицето показва капитала, който е в обръщение, или капитала, който е даден на човека от ангелите. А човешката ръка представлява капитала, който човек е придобил чрез работа. По ръцете ние можем да знаем с какви богатства разполага човек в даден момент. Много пъти нещастията в живота на хората идат само от това, че не знаят, как да движат ръцете си, не знаят как да движат палеца си. Най-първо трябва да се научите да движите палците си, които представляват Божественото в човека. Да знаете как да движите палците си, значи да дадете ход на Божественото в себе си. Не движи ли човек правилно палците си, той е в положение на животно. У животните няма никакъв палец. По три неща се отличава човек от животните - че има нос, брада и палец. Животните нямат развити тези органи. Премахнете тези органи от човека и той става животно.

Човешкият нос, както и всички други органи у човека, не са резултат само на човешката деятелност, а са такъв от дейността на милиони същества, които в миналото са работили, за да ги създадат. Също така милиони същества са работили за да образуват вашата брада. Това е една велика истина в света, която може да проверите. Брадата на човека е израз на Божията Любов. Човек, който няма правилно

оформена брада, не може да изрази никога Божията Любов. Човек, който няма правилна брада, не може да има никаква Любов. Може да има някакви чувства, но това още не е любов. Когато човек инстинктивно си крие палците, това показва, че има един вътрешен страх, няма самоувереност, няма убеждение определено в себе си. Човек не трябва да обвинява нито себе си, нито Природата за своите недъзи, а като ги констатира, да се заеме да ги изправи. Всеки човек е един важен елемент в Природата. И не само хората, но за Природата са важни и минералите, растенията и животните. Когато човек отчаян каже: „От мен нищо няма да стане“, с това той губи вяра в себе си и в Природата. Ние не можем да станем онова, за което не ни е пратила Природата. Тя ни е пратила да проучим нейните закони и като ги изучим хубаво, ще дойде да ни изпита, а като издържим изпита, ще минем в по-горен клас.

При завършване на всяка една фаза от развитието си, преди да мине в нова, човек се подлага на изпит в живота, за да види сам, колко е способен и силен. По този начин ще се укрепи и добие вяра в себе си, за да може да продължи своя път към съвършенството, което е идеалът на човека.

Сегашният живот е само едно условие за придобиване на вечния живот. Според мен, страданието е най-великото явление в човешкия живот на земята. При страданието човек добива дълбочина. Скръбта и страданията ни засягат само за момент, но остават продължителни следи в живота ни. Резултатите от страданията са големи. Страданията са резултати на известни погрешки, които сме допуснали в живота си от миналото.

И ако човек не иска да страда, тогава той не разбира живота. Ако човек не иска да страда, с това той причинява вреда и на себе си и на приятелите си и на човечеството. Чрез страданието се разрешават проблемите на живота; защото чрез тях ще дойде Любовта, с която животът на земята се осмисля.

Най-първо в страданията вие ще се освободите от всички ваши заблуждения. В началото вие мислите, че всички хора ви обичат и уважават, а в страданието ще разберете, че никой не ви обича. Вие мислите сега, че всичко знаете, а в страданието ще познаете, че нищо още не знаете. Вие мислите, че всичко можете да направите със силата си, а в страданието ще разберете, че нищо не можете да направите. Вие мислите, че Бог ви обича, а в страданията ще се усъмните и в Бога и ще останете сам. Бог ще ви остави сами, за да види вашата сила.

Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее.

Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“

Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.

По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.

Когато беше по-млад