Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85

[Ани]

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 85 - год. VI.

Севлиево, 25 февруари, 1934 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

По кой път? (Т. Чаушев)

Как да започнем деня (Г. Събев)

Преглед

Основите на Братската задруга (Сава Калименов)

Словото на Учителя. Кога ще се оправи светът (По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.)

Първите стъпки. (Трите основи) Любомир

Гласът Божий (С. Недев)

Темпераментите (Из беседите)

Книжнина

[Ани]

По кой път?

По кой път сме вървели, за да дойдем до това лошо положение, до тоя страшна действителност, всред която живеем и страдаме? По кой път вървим днес и къде ще ни изведе тоя път? По кой път трябва да вървим, за да избегнем всичко лошо и да дойдем до щастието и свободата? — Ето най-важните въпроси, на които трябва да си отговори всеки разумен човек.

Както в миналото, тъй и сега вървим по един не естествен, по един гибелен път, път на израждане, грешен и престъпен път, който е пълно отклонение от Пътя на живота. И по тоя гибелен път, в това отклонение от пътя на живота, сме стигнали до това си лошо състояние. Загрубели са нашите сърца, потъмнели са нашите души. Изгубили сме връзката, която съединява човека с човека, която сближава всички същества, която свързва с великия живот, с Природата. От тук иде това утвърдяване на насилието и грубата борба като основен закон в живота. От тук и това разделение в човечеството: на държави и народности, на религии, вери. класи, партии. От тук и тия кръвопролития, тия войни между държавите, където в разцвета на своя живот погиват безброй човеци; от тук и тия погубващи радостта, благото и смисъла на живота борби, измами и насилия, който съществуват във всека държава, във всеки град, във всяко село: борби, измами и насилия между човек и човек; от тук и това неравенство, това робство, конто са нещастието и позорът за днешното културно човечество!

По други път трябва да тръгнем, за да дирим щастието, свободата и благото на живота.

Кой е този път?

Това е пътя на възраждане и обнова. Да се заемем всеки със себе си, както болния се заема със своето лекуване, и да заработим за облагородяване на своите сърца, за просветяване и извисяване на своите умове и души. Тока, напредвайки постепенно, ще дойдем до оная висота на съвършенство, до онова благоразположение. до онова духовно просветление, при което се възстановява и се чувства връзката между човек и човек, между всичко живо, връзката с природата. Тогава, подобно болния, които е достигнал своето здраве, ще достигнем най-ценните блага на живота. Тогава всеки ще обича другите и ще му бъде леко и приятно да се грижи за тях, за техните блага, както сега всеки се грижи за себе си- И всички ще жив4ят всред обилие от блага, всички ще бъдат свободни и щастливи.

Такъв е пътя, по които трябва да тръгнем, за да се избавим от всичко, що ни мъчи и унизява, и да дойдем до чистата радост, до пълното благо на живота. Тоя път е изминат и посочен от ония най-просветени души и най-благородни сърца, които са признати за най-велики учители на човечеството.

Т. Чаушев

[Ани]

КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДЕНЯ

Много, твърде много са хората, които тъпчат лицето на земята, дишат въздуха и пият водата (което и животните също правят), но твърде малко са тези хора, които имат истинско знание за това същественото и неотложното, което всеки един от нас е длъжен да направи, за де допринесе за подобрението на живота: този живот когото твърде често обременените хулят, че бил лош, тежък и непоносим. Добре, тогава нека се запитаме: кой го е направил такъв? Не сме ли допринесли и ние за неговото влошаване?

Ако ние всички разгърнем страниците на своето по-близко или по далечно минало и се вгледаме по-внимателно, ще се уверим че действително всеки един от нас, кой по-малко, кой повече е допринесъл до неговото влошаване. А сега изпълнени с недоволство казваме „тежък е живота.“

Нашите недоволства и неодобрения с нищо още не намаляват лошото; с нищо не подобряват живота, който ни заобикаля.

Живота е такъв. какъвто сме го заварили, плюс това което ние сме внесли в него с нашите мисли, чувства и постъпки, били те добри или не.

Живота е сега такъв, какъвто сме го направили ние и живелите преди нас, а утре ще бъде такъв, какъвто го направим ние и идващите след нас.

Живота може да уподобим на банка, в която има толкова капитал, колкото е вложено от членовете. Всички хора сме членове на тази банка, и тя за да може де ни кредитира, трябва всеки един от нас да внесе по нещо от най-хубавото, което е съхранил в себе си.

Голяма част от лошото, което сега ни души и гнети, се дължи на нашето небрежно и несъзнателно отнасяне към случаите и нещата, които ни заобикалят, и които ние сме пропуснали да използваме разумно.

Ето защо дошло е време, крайно време е да поправим това, което сме развалили, било то съзнателно или несъзнателно, общо или по единично, защото само тогава и обшия живот ще върви по-добре.

Още днес, още сега, от този момент нека почнем обновителната работа, без отлагане, защото „днес“ е най-доброто време и „сега“ е най-сгодния случай.

Не отлагай! Направи най малкото, което сега можеш. Защото, само това което направиш, само то ще ползва както тебе, тъй и идващите след теб.

Не се спирай, защото всяко спиране е връщане назад, а всяко връщане е загуба на време. Сгрешиш ли в нещо, не се окайвай, а поправи погрешната си и върви напред, защото този който може да поправи една грешка е пo-умен и по-силен от този, който от страх да не сгреши, нищо не прави. Защото който работи ще се оцапа, но и ще се научи.

Не се спирай, не заприщяй пътя. защото хиляди същества чакат да тръгнеш напред, за да тръгнат след теб.

Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“.

„Не отлагай доброто за утре, защото само настоящето е в твоите ръце, в утре (бъдещето) то е в ръцете на съдбата и ти с него не можеш да разполагаш“ — (е казал Сенека още преди 1900 години.)

Миналото е за поука.

Бъдещето е за поощрение.

Само настоящето е единствено за работа, за дело, за творчество. Повтарям: Не изпускай настоящето да се изплъзне из под твоите ръце неоползотворено.

По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави.

Важно е какво човек мисли и желае, но още по важно е как постъпва.

Добрата обхода зависи както от възпитанието, тъй и от духовната култура на човека.

Една поговорка казва: „Деня от утрото се познава.“ Същото е и за живота ни: както започнем от сутринта, така ще бъде през целия ден. Ето защо не е безразлично как ще почнем. Затова се изисква знание.

Хубаво е да се събудиш сутрин рано, когато нощта прибира своите тъмни многобройни покривки т. е. когато се сипва зората.

Щом се събудиш, веднага стани без излежаване. Колко много волеви усилия са потребни за да стане ранното ставане система за нас, но колко богато биват възнаградени тези, които го прилагат.

Хубаво е при лягане да оставиш стаята си в ред и порядък, та като погледнеш сутрин да ти стане приятно т. е. първите ти впечатления да са приятни.

Живей през този ден, като, че е последния ти ден, а работи, като че още сто години ще живееш.

Почни деня с едно добро, с една жертва т. е. потърси някой, комуто да можеш с нещо да отслужиш, да помогнеш, насърчиш, и след това започни дневната си работа!

Най-малката услуга, която всеки може сутрин да направи, е да напише никому едно писмо за няколко минути. Да го насърчи. Ако ли и това е някому невъзможно, то нищо не му пречи да си прекара през мисълта няколко от ония хубави спомени из най-близкия изминал се ден или месец, в които има нещо благородно възвишено и добро.

Стига човек да желае, всякога и при всички условия може да помага, може да прави добро.

Има хора който са правили най-различни опити от този род.

Например: един приятел взема решение (в себе си) сутрин да казва по някоя и друга любезна дума на своите хора: на вратаря, млекаря, слугата, шофьора, вестникопродавача и пр.

Приятните обноски са от голямо значение, те подслаждат живота. В замяна на това слугата бива по-точен, шофьора кара по-внимателно, хлебаря дава по-добър хляб, ваксаджията излъсква по-добре, и т. н. или на кратко казано всички работи през живота на човека вървят по-гладко, по-леко, по-приятно.

Добрите обноски са рожба на доброто възпитание; човешкото ни достойнство предполага благородство, в то значи по-малко да мислим за себе си; а колкото човек по-малко мисли за себе си, толкова се чувства по-добре, по-доволен, бива по-щастлив. Ние трябва да се отнасяме добре не затова, де се отнасят и с нас добре, а защото така повелява човешкият ни дълг, и така изисква човешкото ни достойнство.

Такъв е закона на справедливостта, щото добрите отношения без съмнение рано или късно ще дадат своя добър плод. Защото няма човек с толкова закоравяло сърце, който за една наша добра обхода към него да не се отплати освен пак с добро, стига само доброто, което правим де е чисто от корист.

„Въздържайте се от злото, за да затворите лошите уста“ се казва в новия завет ...

„Направете едно добро, за да обезоръжите и обезсилите злото“ казва Учителя …

Завещайте на своето „утре“ най възвишеното от своето „вчера“, и най- благородното от своето „днес“.

Сутрин земята е чиста, въздуха свеж. Пред нас е денят с всичките му възможности. Да го почнем както трябва и да го продължим както сме го започнали.

Г. С ъ б е в

[Ани]

Преглед

Събитията в Австрия

Това, което миналата година стана в Германия и това. което току що стана в Австрия, има никаква връзка по между си. Това са последователните стъпки на реакцията, на старото, което възкръсва и взема надмощие в Европа, обличайки се в най-различни „нови“ форми.

Революцията в Австрия избухна поради опита на правителството да разтури силната там социалистическа партия. Вътре в една седмица съпротивлението беше смазано от редовната войска и от австрийските „родозащитници“ с големи жестокости, защото е стреляно върху работническите жилища, при което са загинали сума невинни хора, между които и жени и деца.

Така или иначе, центърът на Европа е вече изчистен от ония сили, които представляваха естествени препятствия за идващата всеунищожителна война. Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде. С това се разчиства пътя на слепия и кръвожаден национализъм, който, каквото и да прави, ще завърши своето развитие с една катастрофална война.

Щастливи са тия народи, които ще имат сила да противостоят на изкушението и да останат настрана от идващата буря.

Малка, бедна България, какво решение ще вземе? От него зависи съдбата ни като народ, защото ако и ние се подадем на войнствения национализъм, катастрофата ни е сигурна. Бъдем ли, обаче, достатъчно силни да обуздаем неговите пориви и да запазим спокойствие, нас ни чака светло бъдеще.

Балканският пакт

България никога не е имала опитна дипломация. Няма я и сега. Нашите дипломати изчакват събитията, а не ще съмнение, че тия събития, ръководени често от хитрите умове на чужди дипломати, не ще бъдат особено благоприятни за нас.

Така стана и с Балканския пакт. Ние останахме изолирани, а това е истинска опасност за нас, като се вземат пред вид идващите събития. България против всички. България отделена от всички не Балканския полуостров. Възможно ли е това?

Да престанем да се надяваме на случайности. Да изхвърлим из ума си всяка мисъл за извоюване на правата си със силата но оръжието.

Нам е нужна разумна външна политика. Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват.

Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие.

Общинските избори

Както се и предвиждаше, те дадоха болшинството от селските общини в ръцете на правителствените партии, — земеделци и демократи. След тях се очертават — опозиционния земеделски съюз „Ал. Стамболийски и Врабча 1“ и партията на Ал. Цанков. Гласовете за работническата партия отбелязват голям упадък. Всички останали партии вземат незначително число гласове.

Имайки предвид колко променлива е „волята но народа", действащ често под заплахата и измамата на опитни политически фокусници, нищо положително не може да се изведе за неговата бъдеще ориентировка.

[Ани]

Основите на Братската задруга

Изграждането на новия свят трябва да започне. То трябва да започне още сега. Още днес. Време за чакане няма. Напротив, опасно е да не закъснеем. Опасно е да не ни преварят тия, които върху основите на неправдата и със средствата на насилието искат да изграждат някакъв „нов” свят.

Времето е дошло. Часът е ударил. Условията са достатъчно назрели. Остава само да се започне. Но как да се започне? С какво да се започне? - ще попитат някои. - С най-малкото, което имаме днес. С две голи ръце дори. Безстрашно, смело трябва да направим решителната стъпка, твърдо решени да се не отклоняваме и да вървим безспирно напред.

Защо ни са големи капитали и богатства? Нима за реализиране на трудовия, братски и творчески живот са нужни капитали? Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля?

Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план? Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и трудности, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!

Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем.

Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме.

„Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело? Ние ще ги преобразим. Ние ще си създадем нови условия. Такива, каквито ний искаме.

Тогава, защо чакаме?

Човешкият дух стои над условията. Той дава на живота една или друга форма. Той твори условията, такива, каквито ги желае. Ако ние решим, и ако ние се заловим здраво на работа, ние ще си създадем условия такива, каквито ни са нужни.

Да се пробива път на новия живот всред грубите противоречия, предразсъдъци, навици на стария, това е трудна работа. Да бъдеш пионер на светлината всред море от заблуда и невежество, е дело не по силите на всекиго. Не всички са подготвени и предназначени да влязат в челния отряд на фалангата борци, които идват да обновят света.

Затова ние се обръщаме към ония, малцината, които чувстват в себе си - и не се лъжат в това - достатъчни сили, за да издържат на изпитанията, които непременно ще дойдат. Обръщаме се към тия, които са твърдо решени да вървят и да отидат докрай. Обръщаме се само към тия, които са способни на всички жертви, на всички лишения и усилия, нужни за пробиване на пътя към изграждане на новия братски живот.

Към тях ние се обръщаме и казваме: Братя и сестри, които сте вече готови, започнете!

Време за чакане няма. Часът е ударил. Условия има - вий ги носите в себе си.

Народът чака пример - велик пример, който да се запечати с неотразима сила в неговото съзнание. Той чака нас. Той желае да му бъде посочен на дело, а не само с думи, пътя към новия, по-добър живот. Той иска да види хора искрено предани нему, които не заради власт и облаги, а в името на една велика идея са се обрекли да служат.

Дайте му този пример. Отдайте му своите сили. Посветете му вашия ум и вашето сърце, и с това изпълнете предназначението на живота си.

Трудовата Братска Задруга, като икономическо - духовно обединение на група едномислящи хора, като форма на новия живот, който иде, може да се реализира днес, при тези външни материални условия, при които живеем, при този политико - икономически строй, който днес владее.

Нужни са мъдрост, такт и умение. Нужни са любящи сърца, възпламенени в стремежа към един идеал, нужни са крепки воли. С една дума казано - нужни са хора.

Хора са нужни! И нищо друго. За капитали, за материални условия не става и дума. Тях ги има. Има ги предостатъчно. Дайте ми хора, истински готови и предани хора, и условията от само себе си ще дойдат, условията са осигурени.

Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време.

И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото! Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот.

А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни.

Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества.

Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея.

Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове.

В Братската Задруга въпросите не се решават по вишегласие, с избори, при безконечни спорове, в които излиза винаги прав по-красноречивия. В нея има разпределение на функциите, така че всеки да бъде на съответстващото най-подходно за него място, а общата дейност се направлява от един ръководител, който в случай на нужда, за всяко по-важно решение, се съветва с останалите членове на задругата.

Фалшивата, гнилата страна на демокрацията, чрез която почти винаги изпъкват на първи места най-ловките измамници и спекуланти с народното доверие, е отречена напълно в Братската Задруга. В нея ръководството естествено, като дълг и право едновременно, е в ръцете на тоя, чиято идея и дело е реализирането на задругата. Това не значи, обаче, че в нея царува диктатура, тъй като диктатурата предполага упражняване на насилие, а в братската задруга никакво насилие не се употребява от страна на ръководителя. Тя е едно истинско семейство, в което мястото на бащата се заема от ръководителя. При това, последния предава ръководството на различните отдели в ръцете на лицата, които са най-добре подготвени за това, а той има само общото ръководство.

Фактически, обаче, братската задруга се ръководи от колективния ум на всички нейни членове. И ръководителят е длъжен да се вслушва във всички идеи, които възникват в общата среда и да бъде изразител на това, което е разумно и добро.

/следва в брой 86./

[Ани]

Словото на Учителя

Кога ще се оправи светът

Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност.

Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата.

Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто.

Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота няма смисъл.

Когато говорим за красотата, разбираме онази пластичност и отзивчивост на лицето, която предава вътрешните състояния на душата. В този смисъл, красотата не е нещо постоянно. Тя приема милиони форми, съобразно с отношенията на природните сили, действащи в човека. Но красотата има една основна черта, която всред всичката променчивост не се губи. Това е доброто. Изгуби ли се в живота на човека тази основна черта, и красотата му изчезва.

Красотата е едно богатство, с което човек трябва разумно да разполага. Само доброто свързва човека с хармоничното действие на възходящите творчески сили в природата. Възходящите сили в природата, във външните си проявления, са свързани с благородните метали - злато, сребро и пр. И когато казваме, че красотата е богатство, разбираме го в буквален смисъл. Защото красивите хора носят богатството в своята кръв. Разбрано в този смисъл, богатството е една могъща сила, за която съвременните хора имат твърде смътно понятие. В своя външен израз, богатството е една придобита ценност, в която е вложен много човешки труд и съзнание.

Следователно, богатството трябва да бъде достояние на цялото човечество

и всеки човек да има право само на една малка част от това богатство - толкова, колкото му е потребно за един разумен и сносен живот. Сега някои хора искат да имаш милиони. Но милиони на никой човек не се падаш според законите на природата. И ако някой натрупва милиони за себе си, то мислите на онези хора, на които принадлежи част от онова богатство, ще му влияят разрушително, понеже е взел и това, което не е негово. Мисленото влияние на ограбените хора има страшно негативно действие върху техните ограбвачи, понеже те считат, че е откраднато тяхното богатство.

Сега има много хора, които желаят да умрат богатите, да им наследят богатството. Но ако само със смъртта на богатите можеше да се уреди човешкия живот и да се създадат правилни отношения между хората - то Господ отдавна би го направил. Хората трябва да разберат, че богатството и сиромашията, са временни задачи на човека. И богатият, и сиромахът, които мислят само за себе си, не разбират правилно живота. Следствие на това, че всеки мисли само себе си да осигури, а забравя другите, се раждат ненормалните отношения и се създават ред кризи и катастрофи в живота на хората. Според мен,

светът ще се оправи само тогава, когато богатите и сиромасите станат съдружници.

При сдружаването върху принципа на любовта ще изчезне частната собственост и никой няма да мисли само за себе си, а всеки ще мисли за всички и всички ще мислят за един. Но днес всеки човек така е влюбен в себе си, че не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора само за себе си мислят. Опасността на тази любов само за себе си седи в това, че най-после човек става като сляп и се сблъсква постоянно с другите хора, като причинява само вреда на себе си и на тях.

Богатството и сиромашията, това са две от най-великите възможности за развитието на човека във физическия свят. И никой в света не може да стане съвършен, докато не е минал през състоянието на богатство и сиромашия. Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат.

Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите.

Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата. И за в бъдеще, всички хора ще бъдат красиви. Но при сегашното ограничено състояние на човешкото съзнание, красотата ни причинява само неприятности. Когато хората обръщат особено внимание върху някого, то всъщност те обръщат внимание върху някаква придобита от него добродетел или необикновена способност. За да се развият добродетели и способности у човека, необходими ни са естествени методи за самовъзпитанието му. Необходимо е да знае човек, как да впрегне всичките си сили на работа. Религиозните хора казват, че Бог ще ни вразуми. Но знаете ли какво значи, Бог да ни вразуми? Ако не сееш нивата си и се молиш на Бога да я благослови, Той ще я благослови, но ще израстнат само тръни и бодили на нея. Бог възраства у човека това, което сам е посял в себе си от мисли и желания. Ако някой иска да възрастне в него това, от което може да има полза, то ще трябва да го посее в себе си и Бог ще го възрасти. Това е един природен закон, който има голямо значение за самовъзпитанието на човека. Каквото човек посее в себе си, това ще му възрасти Бог. А от това, което има възрастнало вече, се определя неговата съдба и отношения в света.

Силата на едно учение се състои в това, да ни даде правилните методи и да ни покаже природните закони за вътрешното самовъзпитание на човека. При вътрешното съмовъзпитание човек придобива широта на съзнанието си и се учи да пробужда и да развива всичките си дарби и способности. При него той придобива в себе си непоколебима самоувереност, защото е вече прозрял, че не е изоставен в света сам на себе си, а има много същества в природата, които го обичат и които той може да обича.

В човека са вложени всичките възможности на Битието. Но не трябва да се мисли, че само формата, която виждате, това е човекът.

И друг път съм казвал, че всички материални светове са населени с човешки същества. Човешката раса населява цялата видима вселена. Човешката раса е навсякъде по милиардите слънчеви системи на Битието. Безбройни са световете и все населени с човешката раса. А сегашните хора мислят, че разумните са само тук, на тази земя. После, съвременните хора имат много ограничени схващания за живота. Те мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват живота да се проявява. А истината е тази, че няма сила, която може да ограничи проявите на живота. Животът е над всичко. Формите за проявяването на живота, обаче, са в зависимост от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия. Изхождайки от криви схващания за същността на живота, хората нямат и разбиране за правилни отношения помежду си. Човек трябва да има ясна представа за същността на живота, за да има и правилни отношения към Божественото Начало, Което работи за усъвършенстване на всяко същество. Такъв човек, каквито несрети и несгоди да го сполетят в живота му, той разбира причините, защо става това, и не изгубва самообладанието и вярата си във Вечното Начало на нещата. Не губи първичните си отношения към Него. Той знае, че Божествената Промисъл го обгръща и живее с нея. Всички противоречия в живота на хората произтичат от неестествената им връзка с духовния свят. А това е вече едно болезнено състояние на човешкия живот. Има едно вътрешно течение в Природата, от което зависи здравословното състояние на човека, както и неговото щастие. Като влезе човек в това течение, той се подмладява, расте и правилно се развива във всяко отношение, защото природата му съдейства. Когато човек влезе в това хармонично течение в природата, всички го обичат и каквото похване, все му върви. Пътят на такъв човек навсякъде е отворен. А когато скъса връзката си с това хармонично течение в природата, всички го изоставят и навсякъде има пречки и несполуки. Ако човек постоянно е във връзка с това хармонично течение в природата, той ще постигне последователно всичките си идеали - всеки на своето време. Такъв човек слуша гласа на Бога в себе си и за него една дума казана от Божиите уста струва повече, отколкото всичките богатства на света. Тази дума носи такава сила и мощ, че прави възможни всички постижения. Така са вярвали всички гении и светии, всички велики хора в света, и затова са имали големи постижения в живота. Когато влезем във връзка с това Божествено течение в природа, тогава се явява любовта в нас; а като прекъснем тази връзка, губим любовта си. Ако любовта беше създавана от човека, тогава няма да се губи. Но тя не е човешко създание и затова днес я имаме, а утре е изчезнала. Това показва, че се прекъсва връзката на човека с туй Божествено течение.

Съвременните хора със своите механически схващания за света и живота, не разбират природните закони, а всеки иска да оправя света. Някои чакат еволюцията да доведе нещата до такова състояние, че да се оправи животът. А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме.

Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората.

Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал.

Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа.

Всички болести, които съществуват сега в света се дължат на безлюбието.

За да излязат хората от това състояние на безлюбие, което носи болести, страдания и смърт и за да разберат и приложат великия закон на любовта, необходима им е една нова система на възпитание и самовъзпитание. Необходимо е да се хармонизират силите в човека. В това отношение музиката има най- голямо значение. Защото чрез музиката човек се тонира и може да възприема и да дава ход на любовта. Когато човек е органически добре тониран, той може винаги вярно да изпява тоновете. Когато човек напълно се хармонизира органически, той може да бъде в хармония и с окръжаващите го. Защото нашето щастие се гради върху хармоничните ни отношения с окръжаващите ни, които са обективен израз на правилните ни отношения към Първичната Причина. Затова трябва да се научим да си създаваме правилни отношения най-първо с Първата Причина на живота, с Бога, а след това и с всички същества, защото щастието е резултат на хармоничните ни отношения с Бога и с хората.

По беседа от Учителя, държана на 14 януари 1934 г.

Слушай, сине Мой!

[Ани]

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

(Трите основи)

Светът и за слепите и за тия, които имат очи, е един и същ но не еднакви представи имат едните и другите за него.

За здравите человеци, които чувстват живота да бие във всяка тяхна жила, много къща са постижими; болния само охка и търси изгубеното си здраве.

И едните и другите знаят нещо за природата, но едните са по-близко до действителността; в другите представите са изопачени от техните недостатъци или болки.

Само правилната представа за нещата може да бъде верен светоглед, а не илюзии и псевдофилософии, които залъгват ума без да дават вътрешен мир.

Правилната представа за нещата може да има тоя, който е развил здраво тяло, възвишени чувства и благородна воля.

Но това е идеал, към който може да се приближим както към някой връх по няколко пътеки.

Първата пътека е тая на храната. втората на въздуха, третата на мисълта и чувствата — но и по трите едновременно трябва да се пристъпи, макар с различно големи крачки.

Тялото е като къща — ако го градиш със земя — земно ще е, ако е с мрамор — мраморно.

Ако ядем нездрава храна - и то става болно; — гнил материал — нездрава постройка.

Растения, които градят със слънчева светлина и земните сокове, дават по-чиста и здрава храна, отколкото е тялото на животните, които често боледуват, както й самите човеци.

Човек яде три пъти дневно, а вдиша и издиша около 15—20 пъти в минута и мисли постоянно. С всяко вдишване той се свързва със светлината която йонизира въздуха и го прави активен (жизнен), топлината, магнетизма и електричеството.

Както рибите пропущат през хрилете си водата не за самата вода, а за въздуха, който се намира във водата, така и човек „диша“ — пропуща въздуха през дробовете си, но не заради самия въздух, а заради етерните движения в него, които са носители на светлина, топлина, електричество и магнетизъм.

По нервната система тия енергетични течения се движат по разни посоки в тялото, индуктирани от електричеството и магнетизма от атмосферата и силовия интензитет на земята, близките планини, подземните водни течения, водоносни и градоносни облаци по небето, полярните сияния и слънчевите петна.

Мисълта и чувствата са третата двойна пътека, която води към високия връх на съвършенството.

Разумния избира мислите, като низа маргарит и ден по ден гради чрез тях живота си. Защото всяко дело и постъпка е било преди всичко мисъл, импулсирана от някое чувство и реализирано от воля.

Най чистата възвишена мисъл дава най-светлия и истински мироглед, благородно чувство и права постъпка — дело.

Тогава человек взема участие в общото движение на живата природа, всичко му се струва хармонично, движенията се съчетават разумно едно с друго, желанията се постигат, а в душата настава вътрешен мир и увереност, звание как трябва да постъпи в даден случай.

Това е резултат от една реална връзка с невидими, но разумни сили, които регулират живота — защото такива съществуват и постоянно въздействат, независимо от това дали ги знаем или не: — сложният процес на храносмилането върви по своя път и в невежия селянин и в най-учения професор еднакво.

Природните сили действат вън от съзнанието ни (рефлексни и рефлективни движения — „инстинкт“), но не вън от натурата ни.

Умът е дете на сегашния живот, — „инстинкта“^- е памет и разума на целокупния живот. Умът расте, развива се и се губи. а инстинкта действа във всички възрасти безпогрешно.

Това може да се сравни със знанието на всяка клетка в човешкия организъм и знанието на целокупния човек, който се грижи за всичките клетки на тялото си.

Човек е подобие на универса (вселената) затова и го наричат микрокосмос — малка вселена: зърното което е в хамбара има стрък и класове в себе си вътре, а ако го посеем, показва ги и от вън — и дава плод.

И с човека е така — ако той отиде на своето място в природата разлистя се и дава плод в изобилие с мир и веселие в душата му—по това се познава, че върви по верния път на живота.

Безсмислените страдания и лишения посочват, че человек не се е свързал правилно с живата природа, че е пренебрегнал някои закони и е вложил своеволие вместо разумна воля.

Человек е разумно съчетание на разнообразни същини — обединени около една основна идея. Тогава храната, разумно избрана ще гради тялото, чистия въздух ще регулира светлината, топлината, магнетизма и електричеството чрез здравите дробове — и от там ще даде голям материал за възвишена мисъл на ума и чисти чувства на сърцето.

Така разумно ръководена всяка отделна същина на човека ще даде с леки усилия на целокупния човек обилен плод и познание верния път и Истинския живот.

Любомир

[Ани]

ГЛАСЪТ БОЖИЙ

Навред желая вечно,

Във мен и в целий свят,

да гледам безконечно

Мир, радост и разцпят.

Във мирове незнайни

И в този земен край,

Ключът на всички тайни

О Господи, ми дай!

Каква велика тайна!

- Где вечен мир цари

Във вселената безкрайна?

- Где Господи си Ти?

И вслушах се, зашепна

Потаен глас в душа;

Бе Божий глас; аз трепнах

Той шепне ми слова!

И о, узнах, че плува

Вред, всичко в красоти

Че всъде мир царува,

Че всъде си и Ти;

Че, само днес човекът,

В измама заблуден

Се лута, дири ликът

На скъп, несбъднат блян;

Узнах, че който люби

Е в радост и разцвет,

Че верен е сътрудник

За мир във този свят.

Узнах, че пее, блика,

С Отеческа любов,

Във вселената велика,

Тих, кротък Божи Зов.

Каква неземна песен

Се носи във неспир!

О, Божи глас небесен,

Заливай целий мир!

В. С. Недев

[Ани]

ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ

Като израз на отношенията, който съществуват между трите свята в човека се явяват и различните темпераменти. Има различни класификации на темпераментите, но главно има три основни и четири производни темперамента.

Трите основни темперамента, според съвременната наука, са свързани с трите главни системи в човешкото тяло. Жизненият темперамент е свързан с тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносната система, стомаха и жлезите. Този основен темперамент е родил два производни темперамента: един произлизащ от белите дробове, наричащ се сангвиничен темперамент, а другият, произлизащ от стомаха и жлезите, е наречен флегматичен темперамент. След това иде костната система с мускулите; тя е динамическата система; от нея се образуват двигателния или мотивния темперамент; а производен от него е холерическия. В него преобладаващо влияние имат костите, а донякъде нервната система, черния дроб и жлъчката. Третия основен темперамент е умственият с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система; производен от него е нервния или меланхоличния темперамент. Старите окултисти, алхимиците, са определяли във връзка с, четирите състояния на материята, следните четири темперамента: сангвинически, холерически, хлегматически и нервен или умствен.

Хората от сангвиническия темперамент имат свойството да се разширяват във всяко отношение — в мисли, в чувства, в действия и във физически растеж. Те са експанзивни и преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява, те са с много променчиви настроения, всичко у тях се сменя бързо. У тях преобладава въздушния елемент според алхимиците, затова този темперамент се нарича още и въздушен. Във флегматическия темперамент преобладаваше влияние има водата — те не са подвижни като сангвиниците; тези хора се отличават със студенина и мудност. Те обичат жидките, течните вещества. Те са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях.

Някой от тях са много мързеливи. Те са тихи и обичат живота. Не обичат да се карат и лесно се примиряват; политика има в тях. Имат къси пълнички пръсти, добре развит стомах, а лицето им е като месечника и очите пълни, живички и весели. Те много повечко обичат да си похапват и попийват. Холерическият темперамент в когото преобладават жлъчката, черния дроб, нервната система и костите, е много енергичен и динамичен. По някой път е значително висок и с черни коси. Меланхоличния темперамент е с преобладаващо влияние на нервната система. В него има много огън. Хора с такъв темперамент са в постоянни вътрешни безпокойствия. Физиологическите процеси в тях не стават правилно, вследствие на което в тях се образува повече топлика.

(Из беседите)

[Ани]

Книжнина

La nova Evo, de P. Danov, ecперантски превод на „Новата Ева“ от Учителя. Стр. 88, голям формат. Цена 20 лева. Тази книга е 1-ви номер от третата годишнина на есперантската библиотека „Nova Kuituro" и се доставя от редакцията на в. „Братство." При изписване на повече екземпляри се прави 30% отстъпка.

След дълга пауза, наложена от условията, при които се работеше, ето есперантската библиотека „Nova Kuituro" наново се явява с първия номер на третата си годишнина, за да продължи да разнася по всички части на света словото на Учителя.

Има жадни за светлина души, които отдавна я очакват. За това свидетелстват многото писма от странство, които се получават в редакцията на библиотеката. Навсякъде вече има хора, които достойно оценяват тази светлина, чрез която нашия народ става известен с нещо добро и привлича много погледи от чужбина.

„Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ — Така е и така ще бъде. Защото, докато българите посрещнаха с насмешки, хули и преследвания учението на Учителя Дънов, то в странство го оценяват, възприемат и се ползват вече от него.

Дълг е на всеки съзнателен привърженик на новите идеи да подкрепи тази библиотека, чрез която България наистина дава нещо ново на света.