Jump to content

Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 86 - год. VI.

Севлиево, 4 март, 1934 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство - ½ долар

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Основният закон на здравето“

от Е. Г. Оуен

----------------

Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Сава Калименов

Съдържание:

Основите на братската задруга, (Продължение от бр. 85) Сава Калименов

Ромен Ролан към индийските младежи

Против хазарта

Словото на Учителя. Вътрешното ръководство на човека (По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.)

Link to comment
Share on other sites

Основите на братската задруга

(Продължение от бр. 85)

Духовните основи на Братската задруга се крепят върху балансирането, хармонирането на различните човешки характери, с техните различни навици, стремежи, потици.

Не винаги може да се направи съвършен подбор на всички членове на задругата. Родени и откърмени от стария свят, израстнали всред него, ние всички носим по нещо от неговите отрицателни черти. Тия именно недостатъци са, които могат да ни опълчат едни срещу други, и да нарушат, за по-късо или за по-дълго време, хармонията в Братската Задруга. Те са именно, които, при липса на една здрава обединяваща идея, могат да разрушат напълно делото на една братска задруга.

И тук е именно изкуството в ръководството на братската задруга - да се примирят вътрешните противоречия. Да се хармонират мислите, чувствата, стремежите и постъпките на отделните членове така, че в края на краищата да се получи едно единство - да се запази основното, вътрешното, същественото единство, при наличността на външното разнообразие.

Как ще стане това? - Всички членове на Братската Задруга имат пред себе си голямата задача, да научат изкуството на търпението, на себевладането. Трябва да се прощава, много трябва да се прощава и много трябва да се търпи. Защото само така ще израснем духовно, ще имаме истинска полза за себе си, а и за другите, с примера, който им даваме. Само така ще можем да запазим хармонията, да примирим противоречията, да закрепим основите на скъпото ни дело.

Няма хора без недостатъци. И няма хора, които да са съвършено еднакви във всяко отношение. Следователно, разнообразието в мисли, мнения и постъпки, е една неизбежна действителност. Едному може да не харесват мислите и проявите на другите, но той е длъжен да съзнае, че всички не могат да мислят и постъпват еднакво, че разнообразието е нещо естествено и трябва да бъде прието без противопоставяне.

В разнообразието именно е красотата на живота, но трябва да знаем да турим всяко нещо на мястото му. Да осмислим всяко нещо, което става, и да извлечем поуката, която то носи за нас. Да разберем нещата и хората, и да ги поставим на местата им, значи да запазим необходимата хармония. Всеки човек е годен за нещо полезно и добро. Всеки човек, като творение на Бога, като син Божий, има своето място и своето предназначение в живота. Съумеем ли да го разберем, да се отнесем както трябва, и да го поставим на подходящото му място, хармонията е запазена.

Ще търпим някои отрицателни черти и прояви на другите, защото и другите ще трябва да търпят това, което не харесват в нас. Всъщност, ние много не трябва да се занимаваме с отрицателното, което виждаме в другите. Нещата постепенно се изправят. И едно вътрешно духовно въздействие носи много по-добри резултати, отколкото едно външно противопоставяне.

И тъй, духовната основа на братската задруга е хармонията - достигането на духовното единство при наличността на външното разнообразие, примиряване на видимите противоречия, като всяко нещо бъде добре разбрано, осмислено и поставено на мястото му.

За членове на Братската задруга са нужни хора, които да имат поне една минимална способност за жертва. Жертвата, каквато и да бъде тя, е винаги богато възнаградена. Като нейно следствие именно ще се яви хармонията и всестранния успех и напредъка на общото дело. За да може пък жертвите и усилията, които отделните членове на задругата правят, да не представляват непосилна тяжест за тях, те трябва да бъдат здраво свързани от една основна идея, от една обща цел.

Тази основна идея е най-важното, най-същественото нещо в братската задруга. Тя е духовната ост, около която се движи целия живот на задругата. И тя, тази обединяваща идея, трябва да бъде нещо повече от материалното благополучие на задругата, макар че не изключва и него. Общият материален интерес няма достатъчна сила да свърже здраво и да обедини завинаги хората.

Основната обединяваща идея в Братската задруга, в името на която се правят всички жертви и усилия, в името на която претърпяваме и прощаваме много неща на другите, в името на която сме се събрали да работим, това е идеята за служенето на целокупния живот, това е горещото желание да дадем и ние своя дял за подтикването на целия живот напред, това е волята да се живее и работи не лично за себе си, а за безкрайното единство на живота.

В Братската задруга всички се събират да служат на една велика идея, да служат на Бога, на човечеството, на братята хора и на себе си, да осъществяват единството и така да подтикват живота напред.

Идеята за служенето е най-здравата спояваща връзка, тя е оня духовен цимент, който ни обединява и свързва в едно цяло и който ни дава сила да вървим напред, творейки формите на новия живот.

Сава Калименов

Link to comment
Share on other sites

Ромен Ролан към индийските младежи

Известният писател Ромен Ролан е отправил долното писмо към индийските младежи, поради това че част от тях се била увлякла във фашизма.

„Индийски младежи, драги другари !

Вие познавате моята привързаност към вашия народ и желанието ми да служа на каузата на нейната независимост. Позволете ми да отправя към вас един позив.

Издигам своя глас срещу фашизма. В тоя момент последният протяга над вашата страна, както и над Америка и Европа, своите тигрови нокти. Не се оставяйте да ви подмами със своята котешка привлекателност! Няма по-смъртен неприятел от него за достойнството независимостта и свободния ход на един народ към напредъка. Той се скрива под лъжливи маски, които нагодява към лицето на всеки народ. Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне. И затова аз надавам вик: Тревога! ... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи. Вие не знаете вие не виждате, както ние на Запад виждаме, на какао отвратително насилие и на какви престъпления се крепи в Европа тяхната власт. Отворете очите си, бдете над дремещите, будете заспалите! Защитете се! Мрежата на империалистическата диктатура в тоя час е надвиснала над народите в света. Нека застрашените народи си подадат ръка. Не забравяйте никога, че независимостта на вашата страна не може да се отдели от независимостта на другите страни. Те са свързани. Борбата, която днес се води. не е на един народ, но на всички на роди. Всички борби занапред са на между народен план. Старият девиз на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един!" Всички от нас, всеки от нашите народи. — за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се!

На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма !

Ромен Ролан

Link to comment
Share on other sites

Против хазарта

От известно време по-големите градове на страната, а даже вече и някой села, са наводнени от така на речените „спортни" комарджийски машини, които справедливо предизвикват общественото негодувание. Касае се за един, род хазарт в пълният смисъл на думата, който, обаче, благодарение на своята майсторска организация и свободата, с която се ползва днес у нас на сигур обира народа и незабелязано, но систематически го приучва към една опасна и низка страст. Страшните поражения на този своего рода „спорт“ — особено всред младежта — са тъй очебийни, че машините в много градове са станали вече невъзможни, поради негодуванието на гражданството.

При това положение, по инициативата на Българската Въздържателна Федерация, се подготвя една общогражданска протестна акция из цялата страна особено в тези градове и села, където са вече инсталирани подобни машини. Навсякъде ще бъдат учредени общограждански протестни комитети и организирани публични протестни събрания. Българската Въздържателна Федерация от своя орана ще излезе със специално изложение за пораженията на машините.

Целта на акцията е де обърне сериозно внимание на правителството за забраняване на комаржийските машини, както това е останало вече в много страни със същите тези „спортни“ автомати, толкоз повече, че азарта у нас е забранен изрично със специален закон.

Link to comment
Share on other sites

Словото на Учителя

Вътрешното ръководство на човека

Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме? Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота. Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен. Например, майката, която обича детето си, с какво може да й помогне то? „Обичай ме и ще те водя, ще ти помагам“ - се отнася до Мъдростта, защото тя е великото и мощното в света. Само Мъдростта може да ни ръководи в живота. Но за да ни ръководи Мъдростта, трябва да я обичаме, т.е. да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота. Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот. Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека.

За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни. Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите.

Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло.

Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма.

Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода.

Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас.

За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят? Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е реалността на светлината и топлината. Но вие ще имате тогава погрешни схващания за светлината и топлината. Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни.

Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост.

Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата и постъпките на човека.

Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си. Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи.

Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства.

Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели.

Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота. Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света.,

При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят.

Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго освен само страдания.

Сега да се върнем към стиха, изречен от пророка „Обичай я и тя ще те води“. Вие ще запитате: къде да я намерим, за да я обичаме? - Ще ви запитам и аз: какво обичате в самите вас, че треперите над себе си? - Ще рече, че има нещо, което вие обичате и цените в себе си и за което сте готови да пожертвате живота си; има нещо в самите вас, за което постоянно работите и понасяте всичките страдания и неволи, без да го знаете, какво именно е то? Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате. Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате. Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява.

Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация.

И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества. Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на самосъзнанието във фазата на свръхсъзнанието.

По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.

Обичайте я!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...