1. Бележки от Вергилий Кръстев за Александър Начев Гицов

[Ани]

A.

СЪВЕТНИКЪТ

ЙОРДАН ЖЕЧЕВ АНДРЕЕВ

(АНЮ)

ПРЕДВЕСТНИКЪТ

ВЪВЕДЕНИЕ

ЧРЕЗ АЛЕКСАНДЪР ГИЦОВ НА „СЪВЕТНИКЪТ”

ОТ ЙОРДАН ЖЕЧЕВ АНДРЕЕВ (АНЮ)

1. БЕЛЕЖКИ ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА АЛЕКСАНДЪР НАЧЕВ ГИЦОВ

6.12.2011

г. София

АЛЕКСАНДЪР НАЧЕВ ГИЦОВ

1.1. След събитията от 1989 г., с което се премахна възбраната за събирания, то последователите на Учителя Дънов започнаха да се събират в едно помещение, залепено до един трафопост.

По-късно там направиха кръчма и те бяха изгонени от там.

За този трафопост сме говорили в „Изгревът”, т. 1, с. 91-93.

А днес е 2011 г. Времето си тече като една река!

1.2. Там се срещнах с един възрастен човек с брада, бивш журналист. Беше разказвал случки с Учителя. Покани ме у дома. Даде ми телефона си и адреса - на ул. „Студентска” №61, кв. „Лозенец”, код: 1164 - до Двореца на пионерите, а сега е Семинарията.

Срещнахме се и говорихме, а жена му Сия само слушаше. Разказа ми, че отначало е бил с комунистически идеи и е бил в комунистическа група. После се запознал с идеите на Учителя, свързал се с Любомир Лулчев и бил един от членовете на „Упанишадата”.

Казах му да си напише спомените по време на комунистическите си увлечения, и след това да опише спомените си от времето на Школата. И да представи своите стихове. И да си напише всичко. Слушаше ме внимателно.

1.3. Той много се учуди, като каза: „Интересно е, че ако беше някой друг, щеше да каже: „Няма да пишеш за комунистите преди 9.IX.1944 г., а ти настояваш за това!”

Казах му, че това му е живота - I период и II период. Трябва да се даде, защото те са свързани. Обеща да го направи.

1.4. През това време жена му, на име Сия слушаше внимателно, после стана и ми каза, че има спестени 2 000 лв., и иска да ги предаде за братска работа. А това се равняваше тогава на 20 лекарски заплати. Казах й да си вземе решение, но най-добре с тях да финансира онова, което ще подготви Гицов, за да излезе от печат. Но това не беше направено, а парите отидоха някъде. И никой не си спомня за това!

1.5. Минаха години, и те не ми се обадиха. После научих, че той е починал на 27.XII.1997 г.

След години, жена му издаде 3 книжки, които случайно попаднаха в мен за Александър Гицов. Прегледах ги, и не бях доволен от тях.

Исках да го вкарам в „Изгревът”. Писах няколко писма до техния адрес, и после една жена ми се обади по телефона, че те са в Германия. За мен беше всичко загубено. Останаха само 3-те книжки.

1.6. През 2011 г. на един от концертите ми на 24.IX.2011 г., по време на антракта пристъпи към мене една възрастна жена с бастун, която се подпираше с него.

Каза ми, че е жената на Александър Гицов и иска да се срещне с мен.

Тя бе останала доволна от концерт-рецитала!

След 7 дни аз бях у тях, и разговаряхме. На масата си те държаха „Изгревът”, т. 20, който бе за Любомир Лулчев, както и т. 21, където също имаше материали за него. Аз направо се учудих! Не очаквах.

1.7. Отворихме двата тома, аз показах снимките, които бях публикувал и ги обяснявах.

Сия и нейната дъщеря [...........], която присъствуваше на срещата, бяха доволни и възхитени от онова, което съм направил!

А защо? Защото мъжа й Гицов, беше от „Упанишадата” на Лулчев!

1.8. Тогава отиде в друга стая, и ми донесе един пакет с две големи папки.

Това бяха двата тома на Йордан Андреев, които бе написал за Лулчев и за Школата на Учителя.

Беше ги озаглавил „СЪВЕТНИКЪТ”. А вместо името на Лулчев, беше сложил името на подполковник Христов.

Йордан Щерев Андреев (Аню), когато говори за „Съветникът”, говори за Любомир Лулчев. Но тук споменава за подполковник Христов. А защо ли?

Името на Любомир Лулчев е следното: Любомир Христов Лулчев. Виж „Изгревът”, т. 21, с. 5.

Така че той работи с второто му име - Христов, което е непознато на тогавашните хора, включително и за днешните.

За този негов труд, аз знаех преди 20 години. Но знаех, че са му направили обиск от Милицията, и всичко са му прибрали.

Дали всичко е унищожено от Милицията, или е прибрано в нейните архиви? Кой може днес да го провери?

1.9. При прегледа на двете папки се установи, че това бе трето или четвърто копие, писано на пишуща машина с индиго. Трудно ще се разчете, но се разбира. Това означава, че е писано в 4 екземпляра.

А като се види неговия разкрачен почерк, ще се види, че преписвача на спомените му на пишуща машина е употребил много усилия. Това трябва да му се зачете!

1.10. Тези 2 части на неговия роман-изповед, ми бе предаден на 28.IX.2011 г.

Получих ги и целия се разтреперих!

Натовариха ме с още един товар - непосилен товар!

Ше мога ли да го изнеса? Не знам! Ще се опитам! Но как ще взема и третата част, която е прибрана с обиска от Милицията на Йордан Андреев?

1.11. За него знаех много неща и цели легенди, които се носеха в София!

Там където някой имаше нужда от помощ, се обръщаха към него - отиваше и им правеше масажи. И те се подобряваха. Имаше полза от неговите масажи. Но се представяше, че е заместник на Дънов, което възмущаваше мнозина!

Но комунистическата власт го оставяше да ходи и да масажира, защото помагаше на бивши партизани и ятаци, които бяха на възраст 65-75 годишни и имаха вече проблеми със здравето си.

1.12. В спомените на Тодор Маринчевски в „Изгревът”, т. 8, с. 613-640, снимка № 58, се споменава за Йордан Андреев, с когото са били приятели, понеже са били в групата на „Упанишадата".

Снимки на Йордан Андреев, ще видите в „Изгревът”, т. 20 - снимки № 9, 466, 49, 50, 51, 53, 636, 64а, 646, 67.

Беше голям успех, че ги публикувахме!

1.13. Снимките на Тодор Маринчевски са в „Изгревът”, т. 20-снимки № 9, 11, 14, 44, 53, 63а, 646, 65а, 656, 66, 67. ТЕЗИ ХОРА И ДНЕС СА ЖИВИ!

1.14. По времето на процеса срещу Любомир Лулчев, то Маринчевски се свързал с един от адвокатите по процеса, и той му предал протокола от процеса срещу Лулчев. Той го прибрал, и съхранявал десетки години.

След 1990 г., когато е настанал печат, той предоставил протоколите на Александър Гицов, който ги е издал със заглавие „Народния съд срещу Любомир Лулчев”.

1.15. по-късно аз направих постъпка пред архива на МВР да проверя дали онова, което е публикувано е точния материал. Допуснаха ме, докараха ми материали, аз попаднах на въпросния материал и го проверих лист по лист. Нямаше грешка! Беше точен!

Аз направих грешка, че не поисках да ми се извади на разпечатка. Грешка голяма!

1.16. Пред мен е договора, който е сключен с университетското издателство „Климент Охридски” на 29.1.1991 г. и Александър Гицов, за отпечатване на „Процесът срещу Лулчев”. Краен срок 28.11.1991 г.

От тук научаваме по ЕГН, че той е роден на 18.IX.1914 г. Договорът е с печат и подписи. Узаконен е.

1.17. Не се знае защо този стенографски запис на процеса се издава от издателство „Астрала”, 1996 г. в печатница в гр. Хасково. Вероятно някой се е намесил и е забранил издаването му в София. Тогава имаше още възбрана срещу сектите.

1.18. В срещите си с Тодор Маринчевски ми разказа, как се е провел обиска срещу Йордан Андреев. Случаят е следният:

Около Йордан Андреев се е завъртял един художник, който започнал да го посещава и да се интересува с какво се занимава. Аню го предупредил да внимава какво прави, какво вижда и кому донася, защото това се наказва с отнемане на живот!

След време на Аню му се прави обиск, и му се взима онова, което е написал в своя роман от 3 части!

Той знае, че художникът го е предал, но мълчи защото нищо не може да направи!

Минават няколко месеца от обиска и художника идва при Йордан Андреев, и му казва: „Аз съм болен от рак, и до 6 месеца ще умра! Така ми казаха докторите. Искам да ти кажа, че аз те предадох, защото бях изпратен при теб да те наблюдавам! Извинявам се много! Съжалявам!”

Йордан му казал: „Ти заплащаш с живот, а онова, което аз написах и ми го отнехте, кой ще заплати с живота си?” - Мълчание!

Това е историята за романа в 3 части на Аню. А сега аз притежавам само 2 части. Къде ли е третата?

1.19. И ето - на 28.IX.2011 г., съпругата на Александър Гицов, на име Сия ми предаде пакета с I и II част. Третата част я няма!

Тези преписи на пишуща машина, ги е придобила от Тодор Маринчевски приживе. Как са останали при него и как ги е запазил, никой не знае!

Казваше ми, че има един куфар на тавана с материали. - „Хайде донеси го този куфар, за да го прегледам.” - Не ми го донесе. И онова, което беше у него, изчезна безвъзвратно!

Изобщо не ме слушаха! Правеха каквото им хрумне!

1.20. На Тодор Маринчевски се дължи съхранението на стенографския запис от процеса срещу Любомир Лулчев, така също и запазването на I и II част на романа на Аню (Йордан Андреев).

А кога и къде ще открия III част? Ще го търся в архива на МВР, ако ми разрешат и допуснат!

1.21. На 5/6.XII.2011 г. бях събуден през нощта, и някой ми говореше да включа двете части в новия том на „Изгревът” - т. 26.

Затова днес - на 6.XII.2011 г. прегледах двете папки и видях, че това трябва да се издаде в отделен том след като се открие III част.

I папка има 211 страници, a II - има 465 страници. Така, ако се открие папка III - ще бъде за един том от „Изгревът”.

Трябва да се чака. А до кога ли?

1.22. Затова се обръщам към онези, които са вече отдавна заминали и са в Невидимия свят: „Докарайте и тази III част, за да ви свърша работата. Иначе тези две папки, ще стоят още много десетки години!”

АЗ ВИ ЧАКАМ! НЕ СЕ БАВЕТЕ, ЗАЩОТО УТРЕ МЕН НЯМА ДА МЕ ИМА!

И ВСИЧКО ЩЕ ПРОПАДНЕ!

6.XII.2011 г. - вече е 20 часа

Вергилий Кръстев: /подпис/