Jump to content

1937_01_15 Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

15 януари 1937 г.

ГЛАДНИ И СИТИ. ЕДИНЕНИЕ И РАЗЕДИНЕНИЕ

„Отче наш“

Имате ли тема? – Да. Каква? – „Какво аз зная“. Нека двама-трима души прочетат темата си.

На какво може да уподобите Знанието в Живота? На ред неща може да го уподобите. Знанието е това, с което човек разполага, то е капиталът, на който можеш да разчиташ. Знанието може да има приход – всеки капитал има приход. Само че заблуждението някой път е в това, че очаквате от туй, което знаете, по-големи лихви или приходи. А случва се, че понякога никакъв приход не може да дойде и тогава се разочаровате. Не, Знанието си е Знание, капиталът си е капитал, трябва да го турите в обръщение и да бъдете умни. Всички влагате капитала си там, дето не трябва. По някой път изгубвате от капитала си и вследствие на това се огорчавате. Не влагайте капитала си там, дето ще изгубите. И аз наричам Знанието майката на нещата. Ти гледай да не изгубиш майка си; ако изгубиш майка си, отиде вече.

Сега, може да имате разни възражения, това е друг въпрос. Можете да мислите както искате. Знанието, което имаш, ти ще го провериш с ума си, със сърцето си и с волята си. Знанието навсякъде може да се провери, т. е. туй, което човек знае, може да го приложи. Може да имаш някакви понятия, някакви теории, хипотези, но те са неща, които в бъдеще могат да се проверят. Да кажем, имате понятие за музиката, но всъщност в какво седи музиката? Музиката е един вътрешен подтик, определен подтик, музикален подтик. Когато дойде този музикален подтик, той се отличава с това, че всички състояния, които обезсърчават човека, изчезват. Сега, може да кажете, че у някой човек звучи някоя тъжна песен. Туй тъжно състояние е вметната материя, то не е музика, музиката дава друго настроение. Музиката е форма, изявление на самия Живот. Когато Животът губи тази форма, какво става с него? Прозаичният живот е по-малко музикален, поетичният живот е повече музикален, а духовният живот е музикален. Вие искате да отделите живота си – тъй да го оголите, че да останат сухи кости. Че това не е Живот! Животът трябва да бъде облечен, не само да има оголени диреци, а да има мускули, нерви, мазнини. Много работи трябват на Живота, за да се прояви.

Една от страните на сегашния ви живот е, че се обезсърчавате. Кои неща обезсърчават човека? Вие се занимавате с аритметика, да кажем умножавате 2 по 3; на колко е равно? Или умножавате 3 по 4, или умножавате 5 по 7. Казвате: „Това е механична работа“. Ако двама души работят по три часа на ден, колко работа ще свършат? Те ще работят шест часа. Две еднакви души в Природата не могат да работят, както два десни крака не могат да работят. Ако имаш един десен и един ляв крак, те вече могат да работят – може да се изходи едно място. Човек, когато ходи два дни по три часа, колко ще изходи? 6 е число, което показва изходеното вече. Добре, тогава тия двама, които работят, мисълта им и състоянията им еднакви ли са? Не , различават се. Ако вие сте чувствителен, ще знаете и работата, която те са изработили, и мястото, през което са минали. Ще знаете кой е минал, дали е бил мъж или жена, откъде е вървял мъжът – отдясно или отляво. Едно куче по стъпките познава господарят му откъде е минал. То ще ходи по стъпките на господаря си, ще обикаля.

Не е безразлично какво вие мислите. Казвате: „Аз мога да си мисля каквото си искам“. Ти в даден случай мислиш това, което си, а не мислиш това, което не си. Пък ако искаш да се учиш, трябва да разбираш нещата. Например, имаш един приятел; ти трябва да влезеш в неговото положение, за да го разбереш. И никой не може да те разбере, ако не влезе в твоето положение. Вие не се заблуждавайте или да употребявате други думи. Не си туряйте дума, която ще ви постави в крива посока. Вие седите и казвате: „Ако аз бях в тази форма, щях да постъпя другояче“. Хубаво, да допуснем, че аз мога да ви дам каквато искате форма; кажете ми сега каква форма искате? Нали някой път искате друга форма, а не тази, която имате? Кажете ми коя форма искате, за да ви я дам, но тази форма, в която да няма погрешка. Аз бих опитал. Ако дойде един художник, който рисува гениално, накарайте го да тури на картината основните черти на човешката Добродетел. Не може да ги тури; той ще нарисува красиво облечена форма, но Доброто го няма вътре. Тъй че в дадения случай изкуството не е само да рисувате в Живота, но трябва да внесете Доброто в себе си. Трябва да знаете. Аз мога да внеса мекота в леда; на един лед казвам: „Аз мога да изменя твоето естество“. Имам една кибритена клечка, имам и една лампичка, запалвам я, турям леда в една паница и лампичката отдолу – ледът става мекичък, изменям естеството му и той става подвижен. След това казвам: „Пак мога да изменя твоето естество“. Отнемам топлината и той веднага пак става лед.

Та сега, вие мислите, че знаете това изкуство. По някой път вие разтопявате леда, по някой път вие замразявате водата. Казваш: „Аз мразя някого“. Да мразиш, значи да го заледиш, да го замразиш – туй значи думата „мразя“. Обичаш някого – искаш от лед да го направиш вода. Той ще стане мекичък, пластичен, каквото искаш ще направи. Щом е вода, готов е на всички услуги за теб – дето го капнеш, там ще слезе. Казвате: „Това така ли е?“ – Идва съмнението. Аз нямам нищо против всички възражения, те са на място. Туй, което знаеш, то е на място. Но ако вие имате раница и сте добре въоръжен, а трябва да минете през една дупка, питам можете ли да минете тъй, както сте въоръжени? Какво трябва да направите? Ще снемете оръжието си, раницата си и ще минете без оръжие. Някъде в Природата има много малки, тесни дупки, през които трябва да минете. Какъвто багаж имаш, ще го оставиш, ще остане само същественото. Ще оставиш пушките, ще оставиш ножа, ще оставиш горното палто, ще останеш само с тънки дрехи, ще минеш през дупката и като минеш оттатък, ще изтеглиш сабята и пушката. Щом минеш през тази дупка, пак има широк свят. Понякога се случва, че оттатък има митница – хващат те и казват: „Ще платиш, има мито за пушката; тази дреха е нова, и за нея ще платиш“. Та страданията, които сега имате, се дължат на това, че когато минавате през тесните дупки, хващат ви митничарите и казват: „Плащай!“ Колкото мито да платиш за тези неща, в новия свят те няма да ви послужат, там има много по-хубави работи. Ами представете си, че влизате през тази дупка в нов свят и носите разни консерви, а там има всички видове узрели плодове, питам вашите консерви какво ще ви ползват? Онази кола с тенекета какво ще ви ползва? Там има узрели круши, ябълки, защо ви са консервите. Оставете ги зад дупката... Сега, тази мисъл нека да седи в живота ви. Сравнявайте.

Когато говорех онзи ден, една сестра се обезсърчила и казва: „Аз се обезверих, не зная в какво да вярвам!“ Казвам: това не е вяра, това е наука. Вярата е онова същественото, реалното. Тя досега считала, че кръгът е идеалното, а пък аз го направих нещо животинско. Тя не разбира разсъжденията. Кръгът, който е идеален и е Божественото, слиза да помага на животните, слиза там, защото трябва да ги пази. Не турят елипсата, защото елипсата сега се учи от кръга как да помага. Тя е излязла от едната и от другата страна – наблюдава какво правим, може да определя. Сестрата казва, че понеже при животните съм поставил кръга, работата излязла бамбашка. Божественото трябвало да вземе друго място. Хубаво, Божественото, когато слиза да ни помага, става ли като нас? Бог ли става като нас или ние ставаме като Него? Огънят, когато слезе при дървото, става ли дърво? Не, огънят не става дърво, но огънят си е огън. Дървата какво стават? Дървата горят, горят, нещо отива в огъня, а пък една част от дърво става на пепел.

Та аз искам да ви кажа: не туряйте съществените неща, реалните неща, те са неизменни. Във всеки един човек има нещо, което е неизменяемо, то е същественото на човека. Вие се дръжте за туй, реалното в себе си. Вън от реалното има нещо, което постоянно се мени и променя, и вие на това обръщате внимание – в туй седи културата на човека, на неговото развитие. После, не само вие обръщате на това внимание, но всички хора. Да кажем, че един поет е писал нещо. Като говорим за поетите, ще знаете, че те имат три степени: обикновен поет за народа, талантлив поет и гениален поет. Представете си, че един гениален поет е писал нещо, а хората не го оценяват. Не че не го оценяват, но тия хора са малки деца по на 4-5 години; той писал отлични работи, но тия деца вземат написаното, а не го разбират. Има ли някаква погрешка, че този човек писал неща, които децата не разбират? – „Аз съм написал, та тия деца, като станат възрастни, да четат“. Поетът не трябва да бърза; неговата погрешка е, че той бърза. Тия малки деца не са за неговата поезия. Ще дойде време, те ще станат възрастни, ще могат да разбират поезията му. Някой път вие се смущавате, че хората не могат да приемат вашите идеи. Не се смущавайте, тези хора са още деца, те си имат залъгалки. Туй, което очаквате, след време ще дойде. След пет, десет, петнадесет, двадесет, тридесет години то ще дойде на Земята. Тъй трябва да разсъждавате. Понеже разсъждавате материалистично, затова се намирате в трудно положение.

Казвам: когато умножите 3 по 4, това са динамични числа. В обикновения, във физическия живот процесите са други. Ако умножиш 3 по 4, знаеш ли какво ще стане? Представете си, че това са дванадесетте зодии, през която Земята минава. Но когато се върти Земята, и ти ще минеш през всичките зодии. И като минеш през всички тях, какъв ще бъде халът ти? Като минеш през зодията на Телеца, какъв ще бъде халът ти? Като минеш през зодията на Лъва или на Овена, като минеш през Скорпиона или през Стрелеца, или през Риби, или през Водолей? Вие печелите едно. Числото 12 в обикновения смисъл е много просто: дванадесет гроша, дванадесет лева, дванадесет зодии в годината. Колко годишни времена има? Четири годишни времена по три месеца – дванадесет. Разделят зодиите на кардинални. Сега, ако един човек е роден в зодията на Овена, какви качества има? Нали сте учили, тук има астролози, кажете какви качества ще има? – Реформаторски. Реформаторството засяга неговия мозък. Но в Природата вие не може да умножите 3 по 4. В Природата можеш да умножиш, само ако обичаш. Ако обичаш някого, ти може да му дадеш, ти може да го заведеш в къщата си. Ако не го обичаш, умножение не можеш да направиш. В Природата не можеш да кажеш, че 3 по 4 е 12. Ако една ябълка не те обича, тя нищо няма да ти даде и казва: „Аз не мога да умножавам“. Не, само Любовта е, която умножава нещата. Ако имаш този закон на Любовта, ти можеш да умножаваш. Някой казва: „Аз съм научил умножение“. Да, умножаваш, но без да се умножава. 3 по 4 е 12, например трима души имат по четири вола – това са дванадесет вола. Но дванадесет вола имат хората, а аз нямам нито един вол, само правя сметката на хората. Ти не можеш да умножаваш чуждото – те си го знаят, нямат нужда от твоето умножение. После, ти не можеш да бъдеш астролог, не можеш и учен да бъдеш, ако не обичаш хората – един човек не се открива пред теб, ако не го обичаш. Ако го обичаш, веднага можеш да говориш с него, понеже със своята обич хвърляш Светлина върху него. Тази твоя Светлина го осветява и можеш да видиш как е създаден. Като не го обичаш, ще бъде тъмнота и той ще бъде непознат за теб. Някой път искате да познаете някой човек. Не може да го познаете, ако не го обичате; щом не го обичате, той е затворен за вас. Туй е разбиране. В музиката е същото: не можеш да бъдеш музикант, ако не обичаш музиката. Ти не можеш да бъдеш поет, ако не обичаш поезията; не можеш да бъдеш учен човек, ако не обичаш науката. Трябва да обичаш всички отрасли, които съществуват в Природата – тогава имаш възможност да се ползваш от благата, които са там.

Казвам сега: това са новите възгледи, които трябва да имате. Вие седите и без да обичате нещата, искате да ги познавате. Тогава седите и гледате един красив и някак въображаем живот. Някой иска да отиде в Небето. Можеш да отидеш в Небето, щом имаш Любов. Щом нямаш Любов, никъде не можеш да отидеш – ти си без пари, без капитал, а без тях никъде не можеш да отидеш. Здравият човек навсякъде може да отиде, но болният, който очаква да го водят с количка, къде може да отиде? Някои хора очакват като инвалиди и казват: „Ако имаш вяра...“ Никъде няма да отидеш – вярата подразбира съвсем друго нещо.

Та, вие съвсем сте загазили. Загазили сте знаете ли в какво? Защото искате да имате един красив и богат живот, искате да се оправи животът ви без Знание и Любов. Тогава се сърдите на Провидението, сърдите се на приятелите си, сърдите се на баща си, на всинца се сърдите – на условията, на държавата, на строя и казвате: „Не се живее!“ Може да се сърдите, нямам нищо против това. Ако три дни се сърдиш по шест пъти на ден, какъв ще бъде резултатът? 3 по 6 е 18. Какво ще ви допринесе сръднята – три дена по шест пъти като се сърдиш, какво ще спечелиш? Представете си, че всеки ден строшаваш по едно шише с розово масло: разсърдиш се, удариш шишето, т. е. за шест дена строшиш осемнадесет гърнета. Колко струва едно гърне с розово масло? Да направим сметка, това е реалното: като счупиш осемнадесет шишета по един килограм, а едното кило е по 35 000 лева, колко ще струват всичките? Аз ви навеждам на една нова мисъл и казвам: три дена по шест пъти на ден е осемнадесет – вие сте изпочупили осемнадесет шишета с розово масло. А колко пъти само с вашата сръдня сте изгубвали най-хубавото. Имал си хубаво чувство, което струва милиони; ти се разсърдваш и туй чувство изчезва някъде – отиде розовото масло, блъснал си гърнето, няма го! Мъчно ти е, мъчиш се в душата си. Добре, да допуснем друго положение: ти си учил три дена по шест часа – осемнадесет часа. Например, три дена си изучавал закона на Любовта. Три деня по шест часа си научил по един закон и вече можеш да направиш един малък опит. А пък един от законите, които си научил, е: когато човек се сърди, да знаеш как да му отвориш сърцето – като го бутнеш с този закон, той става щедър и разположен, дава колкото искаш, въпрос не прави, не пита. Ако вие разбирате тия три закона, нали съвременната криза ще се махне?

Да кажем, някой от вас е учител, директорът или инспекторът – много е взискателен, може да направи такава ревизия, да даде такива показания, каквито не трябва. Но, когато го бутнеш по сърцето, той става разположен и пише показания: „Идеална учителка, такава учителка не съм срещал!“ Казвам: изучавайте положителното и отрицателното. Вие повече изучавате отрицателното. Вие искате нещата да стават и се сърдите, ако не станат. Детето ще се разсърди на майка си, че не му дала хляб с масло – то иска и ще я застави да му даде хляб, намазан с масло. Идва майката, погалва го, даде му, но това не е наука. Ти на майка си можеш да се разсърдиш, но представи си, че ти си войник, а офицерът е майка ти. Ако войникът се разсърди, дали ще има пак масло? Веднага ще иде в карцера за три дена. При майката сръднята минава, ще му даде масло, но ако се разсърди при офицера, ще иде в затвора.

Сега, някои от вас се сърдят на Господа. Малко хора съм срещал, които да не се сърдят на Господа, че не ги направил такива, каквито трябвало да ги направи. „Не ми е дал Господ – казва, – имаше в мен нещо, ама не ми е дал Господ онова, което искам“. Трябвало нещо да му даде. А пък той не знае, че Господ е намислил нещо по-хубаво, по-мощно да му даде, Господ е предприел нещо велико заради него. Но понеже туй, което Господ е намислил, е неразбрано, понеже Господ ще му даде нещо по-хубаво, той се сърди преждевременно, че не му е дадено нещо. А то сега не му е времето да му го даде. Например, вие искате да сте богати, без да имате знание. То е все едно да искате да ядете много, когато стомахът ви е разстроен. Питам какво ще ви ползва това ядене? Когато стомахът ви е разстроен, не ви трябва много ядене, диета ще пазите. Яденето подразбира едно здравословно състояние, че онова, което ядеш, да ти е приятно. Ако имаш изобилна храна, твоят стомах не може да я възприеме и тя е безполезна е в дадения случай. Богатството е безполезно и вредно в случай, когато ти не си готов да го използваш. Природата не търпи да влагаш капитала в банката някъде. Всяко нещо, което имаш, трябва да е в оборот – такъв е законът в Природата. Всякога, когато престане този оборот, явяват се ония състояния, които сега имаме – неразположение на духа.

Сега, вие какво искате, какво да умножавам сега? Умножението в Природата е друго. И когато двама души имат обмяна на мисли и започнат да вършат нещо, това е един друг процес. Умножаването е един процес във физическия свят, това е само за изяснение. Но в Природата процесите са други: да се умножи, да се събере или да се извади една добродетел – съвсем друг смисъл има това. Казвам: ако в Живата Природа събираш, числата имат друг смисъл. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 – всяко от тях има особени черти. Следователно, за да впрегнеш един кон на работа, ти трябва да познаваш неговото естество. Например, трябва да му туриш седло, за да се качиш; ако няма хубаво седло, конят ще те хвърли. Ще туриш хубаво меко седло и като се качиш на гърба му, ще бъдеш внимателен. Ако направиш погрешка, конят пак ще те хвърли. Сега, това са външни обяснения. Това нека остане за вас, за вашата мисъл, няма какво да разправяте. Чакайте да видите какъв смисъл имат числата.

Суеверието е безпредметно. Суеверието на хората от какво произтича? Българите във вторник и в петък не работят, казват: „Не върви работата“, а понеделник, сряда, четвъртък са щастливи дни. Все има някаква наука, има някакъв повод, поради което едни дни да ги считат за щастливи, а други – за нещастни. Разбира се, в сегашния свят и в петък карат машините да работят; войниците също не гледат на дните – например, вторник за тях е ден за работа. Но обикновените хора, които нямат определени системи, понякога проявяват някои атавистични разположения. Казвате: „Днес нямам разположение“. Хубаво, да допуснем, че нямате разположение. Например, имате тънки дрехи, а отвън е 25 градуса студ – разбира се, че с тънки дрехи нямате разположение да ходите. Представете си, че излезете с хубави топли дрехи и обуща. С тях може да ходите зимно време, но с такива дебели топли дрехи лятно време не може да ходите. С тънки дрехи зимно време не може да ходите, но лятно време можете. През лятото, ако турите дебелото палто, а отвън има 30-40 градуса топлина, то веднага ще вземе да ви тежи. Зимно време с него е добре, но лятно време не може да ви служи. Та ви казвам: вашите зимни дрехи, вашите възгледи, които сте носили досега, са много хубави, но лятно време са невалидни; вашите дрехи, които сте носили през лятото, са несъвместими със зимата. Туй трябва да го знаете. Когато срещнете един вол и когато срещнете един вълк, по един и същ начин ли ще постъпите? Как ще постъпите с вола? Нека да направя мисълта си малко по-ясна: имате хляб, който ще турите в торбата си, но ако имате вода, може ли да я налеете в торбата? Няма да я налеете, понеже ще излезе през торбата. Хлябът няма да си позволи да излезе, но водата ще си позволи, тя си дава тази свобода. Когато изучавате хората, някои мязат на хляб, други – на вода, трети – на огън. Ако имате огън, ще го турите ли в торбата? Ще го носите в кибритена кутия или затворен херметически. Там, дето ви трябва, ще цъкнете и огънят ще излезе навън; дето не ви трябва, огънят ще стои пак затворен. За всяко нещо трябва да имате съответната форма, която Природата дава. В тази форма нещата са безопасни.

Вашето разбиране ще го приложите към сегашния живот. Това, което мислите, само при известни случаи е право. Например, казвате: „Човек не трябва да бъде мек“. Прави сте, при дадените условия, при които се намирате, тази мекота е несъвместима, но при други условия твоята мекота е съвместима. При дадени условия твоята сила е несъвместима, но при други условия е съвместима. Казвам: едно ваше състояние не го пренасяйте. Например, вие искате да пренасяте Любовта и казвате: „Трябва да се обичаме“. Едного, когото обичаш, ще го превърнеш на вода; другиго, когото обичаш, ще го превърнеш на огън; другиго, когото обичаш, ще го превърнеш на дим, на лед – на всичко може да го превърнеш. Ако той всичко може да издържи, ти го обичаш и той те обича. Ако обичаш едного, ти ще го прекараш през всички форми на Битието. Ако не е готов да мине през тези форми, той не може да разбере Любовта. Ти, който имаш силата да направиш тия неща, ако не разбираш какво може да донесе всяка форма, не се занимавай с това изкуство. Казвате: „Трябва да се обичаме“. Какво разбирате под това? Когато обичате ябълката, какво правите с нея? Ядете я. Когато обикнете хляба, и него изяждате. Когато обичате някой скъпоценен камък, носите го на пръста си. Когато изядете хляба, знаете ли дали той ви обича? Ако, след като ги изядете, хлябът или крушата ви обичат, във вас ще дойде една отлична мисъл, вие ще се повдигнете. Щом изядете ябълката и тя не ви обича, тогава казвате: „Стана ми нещо“, т. е. между ябълката и вас няма обич. Следователно, трябва не само да я ядеш, не само ти да я обичаш, но и тя да те обича. Понеже имаш право да ядеш само нова, което те обича. Ако си я изял без обич, няма да се ползваш. Ако четеш една книга, която не разбираш, ако четеш един философ, който разсъждава по някой въпрос, а твоята вяра се разколебава, веднага ти казваш: „Тази книга ми размъти ума“. За онова, което проучвате, трябва да имате знание. Дръжте за онова верую, което имате, всякога се допитвайте до вашето верую. Всеки човек има едно верую, което е право – колкото и малко да е, допитай се до него. Колкото и малка да е тази частица, която гори в съзнанието ви, допитайте се до нея. Не оставяйте другите хора да четат заради теб.

Сега, да оставим другите хора, не разбирайте криво. Там, където трябва ти да четеш, не карай другите хора да четат, а там, където трябва другите хора да четат, не отивай да четеш. Там, където трябва другите хора да ядат, дай им правото да ядат; там, където трябва ти да ядеш, не карай другите хора да ядат, защото ти няма нищо да придобиеш. Казваш: „Нека учат заради мен“. Хубаво, ако един яде заради теб един, два, три, четири дена, на него ще му е добре, но ти какво трябва да правиш? До четиридесет дена ти можеш да постиш, а той да яде. Той ще намери тази постъпка за съобразна, но след четиридесетия ден ти ще кажеш: „Сега ти няма да ядеш, пък аз ще ям“. След четиридесетия ден трябва ли да му дадеш яденето си, как мислите? Аз да съм, няма да му го дам, а ще му кажа: „Достатъчно те храних четиридесет деня, сега ти няма да ядеш, пък аз ще ям, за да опиташ, а на четиридесетия ден пак няма да ми даваш да ям“. Следователно, туй, което аз говоря, правя го доброволно със себе си – не му давам да яде, пък аз правя своите разсъждения. Когато погледна, виждам, че очите ми са хлътнали, лицето ми се е поиздължило, светец съм станал, а той е мазничък, червеничък. Казвам: „Моето ядене много добре му е подействало“. Този човек има тлъсто лице, но няма моята мисъл. Казвам му: „Ще дойдеш на моето място и аз ще дойда на твоето, за да се разберем“.

Сега, тия правила не ги вземайте за абсолютни. Това, което вие знаете, не е достатъчно. Всяко едно ново разбиране, всеки способ е опресняване. Считайте всяка една теория на място. Всяко едно ново знание е малък приток, който се влива в едно езеро и го опреснява. Не че ще принесе нещо, но всякога едно езеро, което има притоци, се опреснява. Не че ще изнесе нещо, но всякога трябва да има втичане и изтичане. Тия езера, в които има втичане и изтичане, се опресняват. Когато в Живота става втичане и изтичане, това е правилното положение. Какво е Радостта? Радостта е едно нещо, което се втича в човека. Какво е скръбта? Това е нещо, което изтича от човека. Сега имате едно ново понятие за скръбта като изтичане. Радостта е втичане вътре, вливане. Щом скърбите, значи излиза нещо от вас; щом се радвате, влива се нещо. Казвам тогава: Радостта ще се превърне в скръб, т. е. един ден вашата Радост ще се превърне на скръб и ще излиза навън. Но тогава вашата скръб, вашата вода, която се е вляла, ще излиза и тя ще бъде Радост за другите. Вашата Радост е скръбта на другите, т. е. тази радост, която е дошла във вас, иде от скърбящите. Вашата радост иде от едно скърбящо езеро. Това е разбиране. Тъй като мислите, нещата в Природата ще ви станат ясни. Другите разбират работата другояче. Сега мислите, че не трябва да скърбите. Невъзможно е да не скърбите. Щом Радостта се влива, внася нещо, а скръбта ще изнесе нещо. Стига да не изнесе повече, отколкото трябва, и тя ще внесе толкоз, колкото трябва.

Сега, как разбрахте работата? Може ли да накарате един въглен да прояви свойствата на един диамант? При състоянието, при което сега въглените се намират, никога не можете да го заставите да прояви тия качества. Тогава при какви условия можете да накарате въглена да прояви свойствата на диаманта? Учените хора сега правят опити да го превърнат на диамант. Въгленът може да се превърне на диамант, но при какви условия, знаете ли при каква топлина може да се стопи той, без да изгори? – При пет-шест хиляди градуса. Следователно, щом имате една мисъл от рода на въглените, турете я над пет-шест хиляди градуса топлина, за да я превърнете в диамант, за да кристализира. Аз уподобявам това на промяната у ония хора, които имат големи страдания – в техните лаборатории въглените се превръщат на диаманти. Някой ми разправя за страданията си, а аз му казвам: „Ти богат човек ще станеш“. Стига опитите във вашата лаборатория да бъдат сполучливи, вие ще забогатеете от ония въглени, които ще се превърнат в диаманти. Ако едно страдание може да внесе в душата ви една идея, на място е. Да кажем, че един изобретател се мъчи, мисли двадесет-тридесет години и един ден влага нова мисъл – основната мисъл, която той прилага. Оттам насетне всичките му работи ще тръгнат...

Сега, нагазихме в една дълбока област, нека се повърнем назад. Не е лесна работа човек да носи страданията, не е лесна работа човек да дава. Има един такъв пример: един беден лорд в Англия започнал търговия и се прочул със своята добрина и щедрост. Всеки ден получавал по шестстотин писма на ден, в които все му искали нещо, все му разправяли за своите страдания. Получавал по шестстотин писма, на който отговарял. И казвал на хората: „Аз си имам своите бедни“. Пишел и на онези, които не са негови. Накрая лордът казал: „Дотегна ми да бъда щедър!“ и избягал от Англия. Все пак, да отговаряш на шестстотин писма – всичките все с просби за нещо! И лордът напуска Англия, казва: „Бягам, за да не съм известен толкова със своята доброта“.

Хубаво. Сега си представете въпроса по обратен начин – на някой човек, който не е щедър, му пращат шестстотин писма. Той какво ще прави? Представи си, че ти си онзи, който не е щедър – излезеш на пътя, някой разбойник извади револвер и казва: „Давай!“ Тъкмо минеш няколко крачки, среща те друг и казва: „Давай!“ Шестстотин души те срещат и все искат. И ти ще даваш. След като има тази опитност десет дена, този, който не обича да дава, до какво заключение ще дойде? Той ще каже: „Ще си купя един револвер и аз“. Следователно, и този господин има една опитност, но тя е неестествена.

Разбира се, всичките англичани не са щедри като този. Ако всички хора бяха щедри, едва ли ще се случи на ден един човек да дойде да поиска и тогава това е в реда на нещата. Тогава, може би, едва на месеца може да се случи някой да поиска и ти тогава ще го считаш за привилегия. През цялата година колко души биха дошли да ти поискат? Тогава ти ще считаш за привилегия, че някой е дошъл. Но ако всеки ден шестстотин писма идват и искат от теб, това е неестествен процес. Казвам сега: не си струва човек да бъде щедър. Ако за десет години един дойде да ти поиска нещо, струва си човек да бъде щедър и тогава, разбира се, това ще бъде една привилегия.

Какво приложение има досегашното ви състояние? Вие питате: „Сега, за да излезем от това състояние, в което се намираме, какво трябва да направим?“ Онези от вас, които са учители, какво трябва да направят, за да излязат от учителството? Онези, които държат изпит, какво трябва да направят с изпита? Които държат изпит, много се молят, свещи палят, чрез спиритизъм питат духовете дали ще мине изпитът им добре или няма да го изкарат. Трябва да се повърнете към същинското вярване, което всеки един човек има. И тъй, вслушвайте се във веруюто на всеки човек, когато ви разправя някоя своя опитност – обръщайте внимание, понеже всеки говори от туй, което знае. Именно на туй вътрешно знание, което хората имат, там те могат да си помагат.

При мен дойде един господин и ще ви предам само това, което той ми разправи: „Намерих едно лекарство, което лекува почти всички болести. Ако вземеш мед, ленено семе, чер пипер и индийско орехче, ще имаш цяр, с който могат да се лекуват всички болести“. Той ми даде пропорцията, сега не ви я казвам. Какво ще разберете вие? Има си пропорция. Медът е лековит, лененото семе го вземат за разслабване на червата, черният пипер сгрява, индийското орехче също има лечебни свойства. Когато се съберат медът, лененото семе, черният пипер и индийското орехче, когато се сдружат на едно място, лекуват всичките болести. Туй ще интересува тези, които сте болни. Които са здрави, ще кажат: „Нито медът, нито лененото семе, нито черният пипер, нито индийското орехче ме интересува!“ Но когато сте болни, ще кажете: „Колко мед...?“

Един пример: смесете един грам Любов с два грама Знание, смесете десет грама Свобода и смесете двадесет грама Справедливост; разбъркайте тази каша и ще имате едно лекарство. Туй е съвсем отвлечено – един грам Любов... Слушайте, аз мога да направя такова лекарство. Ето как ще го направя. Ако искам да взема един грам от Любовта, какво трябва да направя? Ще намеря едно момиче на 15 години, което една минута да си държи ръката в една чаша вода. Когато мине една минута, ще кажа „стига“. После ще намеря едно момче на 15-18 години, което да държи ръката си в чашата две минути. От него ще взема два грама Знание. За да взема десет грама Свобода, ще намеря един възрастен на 21 години, който да си държи ръката в чашата десет минути. И най-после ще намеря един професор, който ще си държи ръката двадесет минути. Туй лекарство ще го давам по три капки сутрин, три капки на обед и три капки вечер – всичко девет капки. И може да има отлично успокоение. Вие сте се нервирали, но щом вземете три капки, ще дойде едно успокоение във вас. Когато момичето, момчето и възрастният държат ръката си, тя трябва да бъде чиста. Лесно ще убедите децата да си държат ръката, но професора как ще убедите? Кажете ми вие как бихте убедили професора да си държи ръката? Хайде, нека оставим един въпрос неразрешен до Великден. До Великден можем да мислим за професора... Мъчното състояние в човека е професорът. Някой път човек е опак – седи, не можеш да го убедиш, т. е. този професор в теб не можеш да го убедиш. Казва: „Не може по никой начин!“ Как ще го убедиш? Той трябва да си тури ръката, нищо повече.

Та за туй лекарство съм дошъл до първите трима души, но сега се занимавам с професора. Него намирам много упорит. Той казва: „Тази работа е суеверие, как ще си туря ръката там?“ Мога да намеря един болен професор, но болна ръка не ми трябва. Здрава, гладка, хубава ръка ми трябва. Сега не остава друго, освен да го приспим, да му вземем ръката и да я турим в чашата – водата полека да се нагоди на неговата топлина. Когато се събуди, професорът ще усети, че нещо е взето от него. А сега как ще влезете в стаята, как ще убедите домашните му – мъчно се влиза в тази стая, може да е женен, да има жена, деца...

Сега, спрете се и вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Вярвайте на онова, което Бог ви говори. Не на онова, което хората говорят, но на онова, което Бог говори. То се отличава по следното: когато Бог говори на човека, винаги има едно единство, няма спор – и мислите, и сърцето са на един ум. Щом хората говорят, винаги има раздвояване. Човешкото винаги раздвоява, Божественото винаги обединява. Там, дето се обединяват нещата, Бог говори; там, дето нещата се разединяват, хората говорят. Законът е верен. Всяко нещо, което обединява сърцето и ума ви в даден случай, то е от Бога; всяко нещо, което разединява, то е от човешки произход – него ще проучвате.

Станете!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

7-ма лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

15 януари 1937 г., петък, 5 ч.с., София, Изгрев

Книги:

Гладни и сити – единение и разединение

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Link to comment
Share on other sites

От книгата "Разумните същества". Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ГЛАДНИ И СИТИ – ЕДИНЕНИЕ И РАЗЕДИНЕНИЕ

“Отче наш.”

Имате ли тема? – Да. – Каква? – “Какво аз зная.” Нека двама или трима прочетат темата си.

Знанието на какво можете да уподобите? Какво уподобление може да дадете на знанието в живота? На ред неща може да го уподобите. Знание е това, с което човек разполага. То е капиталът, на който може да разчиташ. Знанието може да има приход. Всеки капитал има приход. Заблуждението е само в това, че понякога чакаш от това, което знаеш по-големи лихви или приходи. Случва се някой път, че никакъв приход не може да дойде. Тогава се разочаровате. Пък знанието си е знание, капиталът си е капитал. Трябва да бъдете умни, да го турите в обръщение. Всички влагате капитала си там, дето не трябва. Понякога изгубвате от капитала си и вследствие на това се разочаровате. Не влагайте капитала си там, дето ще изгубите. Ако не спечелите от капитала си, поне да не изгубите. Знанието наричам майка на нещата. Гледай да не изгубиш майка си. Ако изгубиш майката, отиде вече. Сега може да имате разни възражения, то е друг въпрос. Може да мислите, както искате. Знанието, което имаш, ти ще го провериш с ума си, със сърцето си и с волята си. Знанието всякога може да се провери. Това, което човек знае, може да го приложи; това, което не знае не може да го приложи. Може да имаш някакви понятия, може да имаш някакви теории, хипотези, но те са неща, които в бъдеще могат да се проверят.

Да кажем, имате понятие за музика. Всъщност, в какво седи музиката? Музиката е един вътрешен, определен подтик, музикален подтик. Когато дойде този музикален подтик, той се отличава по това, че всички състояния, които обезсърчават човека, изчезват. Може да кажете, че някой човек пее тъжна песен. Тъжното състояние е вметната материя. То не е музика. Музиката дава друго настроение. Музиката е форма, изявление на самия живот. Когато животът губи тази форма, какво става със самия живот? Прозаичният живот е малко музикален. Поетичният живот е повече музикален, а духовният е музикален. Вие искате да отделите живота си, да го оголите, че да остане сухи кости. Е, това не е животът. Животът трябва да бъде облечен, не да има само оголени диреци, но трябва да има мускули, нерви, мазнини. Много работи трябва да има животът, за да се прояви. Кои неща обезсърчават човека?

Вие се занимавате с аритметика. Да кажем, умножавате 2 по 3, на колко е равно? Или умножавате 3 по 4, или умножавате 5 по 7. Казвате: “Това е механическа работа. “Ако двама души работят по три часа на ден, колко работа ще изкарат? Шест часа ще работят. Двама души в природата не могат да работят еднакво. Два десни крака на могат да работят. Ако имаш един десен крак и един ляв, могат да работят, може да извървят едно място. Два дни ако ходи по три часа, колко ще изходи? Шест е числото, което показва изходеното. Двамата, които работят тяхната мисъл, техните състояния, еднакви ли са? – Не, различават се. И работата, която са изработили, и мястото, което са изминали, вие ако сте чувствителен, ще знаете. Като минете, ще знаете, кой е минал, дали е бил мъж или жена, откъде е вървял мъжът, отдясно или отляво. Едно куче по стъпките познава своя си господар откъде е минал. Това куче ще ходи по стъпките на господаря си, ще обикаля.

Каквото мислите, не е безразлично. Казвате: “Аз мога да мисля каквото си искам.” В дадения случай мислиш това, което си; не мислиш това, което не си. Пък ако искаш да се учиш, трябва да разбираш нещата, защото ти може и да не ги разбираш. Имаш един приятел, трябва да влезеш в неговото положение, да го разбереш. Никой не може да те разбере, ако не влезе в твоето положение. Вие не се заблуждавайте, или да употребявате други думи. Не употребявайте дума, която още ви тури в крива посока. Вие казвате: “Ако аз бях в тази форма, щях да постъпя другояче.” Да допуснем, че аз мога да ви дам каквато форма искате, кажете ми сега, каква форма искате? Нали някой път искате друга форма, не тази, която имате. Кажете ми, коя форма искате да ви дам? Но в тази форма да няма погрешка. Ако дойде един художник и рисува гениално, накарайте го да нарисува на картината основните черти на човешката добродетел. Не може да го нарисува. Той ще нарисува красиво облаче, но добродетелта я няма. В дадения случай изкуството не е само да рисувате, но трябва да внесете доброто. Но трябва знание. Аз мога да внеса мекота в леда. Казвам на леда: “Аз мога да изменя твоето естество.” Имам кибритена клечка, запалвам една лампичка, поставям леда в една паничка и като поставя лампата отдолу, ледът стане мекичък. Изменя се естеството му, става подвижен. След това казвам: “Пак мога да изменя твоето естество.” Отнимам топлината и той пак става лед.

Вие мислите, че знаете това изкуство. Понякога разтопявате леда, понякога замразявате водата. Казвам: “Аз мразя някого.” Да мразиш, значи да го заледиш, да го замразиш. Това значи “мразя” Обичаш някого, искаш от лед да го превърнеш на вода. Той стане мекичък, пластичен, каквото искаш ще правиш. Щом е вода, готов е на всички твои услуги. Дето го туриш, там ще влезе. Казвате: “Това така ли е?” Идва съмнението. Ами както вие мислите, така ли е? Нямам нищо против всички възражения и те са на място. Това, което знаеш, е на място. Ако носите раница на гърба си и сте въоръжени с вашето оръжие, трябва да минете пред една тясна дупка, можете ли да минете както сте въоръжени? Какво трябва да направите? Ще снемете оръжието, раницата и ще минете без оръжие. В природата има много тесни дупки, през които трябва да минете. Какъвто багаж носиш, ще го оставиш, ще оставиш пушката, ще оставиш ножа, ще оставиш горното палто, ще остане само същественото, само с тънки дрехи можеш да минеш през дупката. Като минеш през дупката, тогава ще изтеглиш сабята, пушката. От другата страна пак има широк свят. Някой път като минаваш през митницата казват: “Ще плащаш мито за пушката.” Носиш нова дреха и за нея ще платиш мито. Вашите страдания, които имате сега се дължат, че минавате през тесни дупки, хващат ви митничарите и казват: “Плащай!” В новия свят нещата, за които плащаш мито, няма да ти послужат, там има по-хубави неща. Представете си, че влизате в една дупка в нов свят и носите разни консерви. В новия свят има всички узрели плодове, вашите консерви за какво ще ви послужат? Там има узрели круши, ябълки, защо ви са консервите? Оставете ги зад дупката. Дръжте тази мисъл в живота си. Сравнявайте. Като говоря понякога, някой загубва своята вяра. Като говорих онзи ден една сестра се обезсърчила. Казва: ”Аз се обезверих, не зная в какво да вярвам.” Казвам й: “Това не е вяра, това е наука.” Вярата е онова същественото, реалното. Тя до сега считала, че кръгът е идеалното, пък аз го нарекох животинско. Тя не разбира разсъжденията. Кръгът, който е идеален, слиза да помага на животните. Слиза там, че трябва да ги пази. Не турих елипсата, защото елипсата сега се учи от кръга как да помага. Тя излязла от едната и от другата страна, наблюдава какво да прави. Сестрата казва: “Понеже кръгът съпоставих при животните, работата излязла бамбашка.” Божественото трябва ли да вземе друго място? Божественото, като слиза при нас да ни помага, то става ли като нас? Бог става ли като нас или ние ставаме като Него? Огънят като слезе при дървото, става ли дърво? Дървото какво става? Дървата горят, нещо отива с огъня, а една част от дървото става на пепел.

Искам да ви кажа:Съществените, реалните неща са неизменни. Във всеки човек има нещо неизменно – то е същественото в човека. Дръжте се за туй, реалното в себе си. Вън от реалното има нещо, което постоянно се мени и променя. И на това обръщайте внимание, в това е културата на човека, на неговото развитие. Не само вие, но всички хора като дойдат до изпитание, се намират в трудно положение. Да кажем един поет е писал. Като говорим за поетите ще знаете, че и те имат степени: обикновен поет за народа, талантлив поет и гениален поет – три степени. Представете си, че един гениален поет е писал нещо и хората не го оценяват. Те не го оценяват, защото тия хора са малки деца по на 4 – 5 години, а той писал такива отлични неща, но те не ги разбират. Има ли някаква погрешка, че поетът писал неща, които тия деца не разбират? Те като станат възрастни ще четат. Той не трябва да бърза. Неговата погрешка е, че бърза. Малките деца не са за неговата поезия. Ще дойде време, когато те ще станат възрастни и ще могат да разбират поезията му. Някой път вие се смущавате, че вашите идеи хората не могат да ги приемат. Не се смущавайте, тия хора са още деца, те си имат залъгалки. Това, което очаквате след време ще дойде - след 5, 10, 15, 20, 30 години ще дойде на Земята. Тъй трябва да разсъждавате. Понеже материалистически разсъждавате, за това се намирате в трудно положение.

Казвам: Като умножите 3 по 4, това са динамически числа. В обикновения физически живот процесите са други. Ако умножиш 3 по 4, знаеш какво ще стане. Представете си, че това са 12-те зодии, през които Земята минава. Като се върти Земята и ти ще минеш през всичките зодии. Като минеш през всичките зодии, какво ще стане с теб? Като минеш през зодията на Телеца, какво ще стане; като минеш през зодията на Лъва, на Овена, като минеш през Скорпион, през зодията на Стрелеца, или през Риби, или през Водолей, какво ще стане? Числото 12 в обикновения смисъл е много просто. Имате 12 гроша, 12 лева, 12 зодии в годината. Колко годишни времена има? Четири годишни времена по 3 месеца - 12. Тогава разделят зодиите на кардинални. Ако един човек е роден в зодията на Овена, какви качество има? Нали сте учили, тук доста астролози има, какви качества ще има? – (Реформаторски). Реформаторски – засяга неговия мозък. В природата вие на можете да умножите 3 на 4. В природата може да множиш само, ако обичаш. Ако го обичаш, може да му дадеш, ако го обичаш може да го заведеш в къщата си. Ако не го обичаш, умножение не може да направиш. Ти може да кажеш, че 3 по 4 е равно на 12, но ти не може да умножаваш. Ако една ябълка не те обича, тя нищо няма да ти даде. Щом те обича, дава; щом не те обича, нищо не дава. Казваш: “Аз мога да умножавам.” Само любовта е, която умножава нещата. Ако ти имаш този закон на любовта, може да умножаваш. Някой казва: “Аз съм научил умножението.” Умножаваш, без да умножава. 3 по 4 е 12. Трима души имат по четири вола, всичко 12 вола. Хората имат по 12 вола, пък аз нямам нито един вол. Двама души имат по три овци - шест овци, аз нищо нямам. Аз само правя сметката на хората. Ти може да умножаваш чуждото. Те го знаят, нямат нужда от твоето умножаване. После ти не може да бъдеш астролог и учен не може да бъдеш, ако не обичаш хората. Един човек не се открива пред теб, ако не го обичаш. Ако го обичаш, веднага можеш да говориш с него, понеже със своята обич хвърляш светлина върху него. Тази твоя светлина го осветява и ти може да видиш, как е създаден. Като не го обичаш, ще бъде тъмно, ще бъде непознат за тебе. Някога вие искате да познаете някой човек. Не може да го познаете, ако не го обичате. Щом не го обичате, той е затворен за вас. Това е разбиране.

И в музиката е същото. Не може да бъдеш музикант, ако не обичаш музиката. Не може да бъдеш поет, ако не обичаш поезията. Не може да бъдеш учен, ако не обичаш науката. Всички отрасли, които съществуват в природата, трябва да ги обичаш, тогава можеш да се ползваш от благата, които съществуват. Казвам: Това са новите възрения, които трябва да имате. Вие без да обичате нещата искате да ги познавате. Вие гледате някакъв красив, въображаем живот. Някой иска да иде в небето. Може да идеш в небето, щом имаш любов. Щом нямаш любов, ти никъде не може да идеш – ти си без пари, без капитал. Без пари ти никъде не може да идеш. Здравият човек всякъде може да иде, но болният, който очаква да го возят с количка, къде може да иде? Някои хора очакват като инвалиди. Казва: “Да имаш вяра.” Никъде няма да идеш. Вярата подразбира съвсем друго нещо.

Вие сега сте загазили и знаете ли защо? Защото искате да имате един живот красив и богат, искате да оправите живота си без знание и без любов. Тогава се сърдите на Провидението, сърдите се на приятелите си, на баща си, всички се сърдите на условията, на държавата, на строя и казвате: “Не се живее!” Може да се сърдите, нямам нищо против това. Ако всеки ден се сърдиш три пъти по шест, какъв ще бъде резултатът? Три по шест е осемнайсет. Какво ще ви допринесе сръднята? Три дни по шест пъти ако се сърдиш, какво ще спечелиш? Представи си, че при всяка сръдня строшавате по едно шише с розово масло. Разсърдиш се, удариш шишето. Осемнайсет шишета удряш за три дни. Колко струва едно шише с розово масло? Да направим сметка, то е реално. Осемнайсет шишета по един килограм като счупиш, едното кило е по трийсет и пет хиляди лева, колко ще струват всичките? Аз ви навеждам на една мисъл. Колко сте изгубили с вашата сръдня - най-хубавото. Имали сте хубаво чувство, което струва милиони. Ти се разсърдиш, туй чувство изчезне, отиде розовото масло. Блъснал си шишето, няма го. Тебе ти е мъчно, мъчиш се в душата си. Да допуснем друго положение: три дни си учил по шест часа, колко часа си учил? – Осемнайсет. Какво искате да турим, че си учил? Три дена си изучавал закона на любовта. За три дни си научил по един закон на любовта. Три дни си учил по шест часа, научил си по един закон и може вече да направиш по един малък опит. Научил си тия закони, че когато човек се сърди да знаеш как, да му отвориш сърцето. Като се обърнеш към него по този закон, той става щедър, на разположение е колкото искаш, въпрос не прави, не пита. Ако вие разбирате тия трите закона, съвременната криза, която имате, ще се махне.

Да кажем, някой от вас е учител, или директор, или инспектор и е много взискателен. Може да направи такава ревизия, да даде такива сведения, каквито не трябва. Като докоснеш сърцето му, той става разположен и дава сведения: “идеална учителка, такава учителка не съм срещал.”

Казвам: Изучавайте положителното и отрицателното. Вие повече изучавате отрицателното. Искате някои неща в света да стават и се сърдите, ако не станат. Детето се сърди на майка си, че не му дала хляб с масло. Ще се разсърди на майка си, ще я застави да му даде хляб, намазан с масло. Дойде майката, погали го, даде му. Това не е наука. Ти на майка си не може да се сърдиш. Представи си, че си войник, офицерът е майка ти. Ако войникът се разсърди, дали ще има пак масло? Веднага ще идеш в карцера, в затвора. При майката сръднята минава, тя ще му даде масло. При офицера ако се разсърди, ще иде в затвора.

Някои от вас се сърдят на Господа. Малко хора съм срещал, които да не се сърдят на Господа, че не ги направил такива, каквито трябвало да ги направи. Казва: “Не ми е дал Господ онова, което искам.” Трябвало нещо да му даде. А пък той не знае, че Господ намислил нещо по-хубаво, по-мощно да му даде. Господ предприел нещо велико за него. Понеже това, което Господ е намислил е неразбрано, той се сърди преждевременно, че не му е дадено нещо. А то не му е времето сега да се даде. Запример, вие искате да бъдете богати, без да имате знание. То е все едно да искате да ядете много, когато стомахът ви е разстроен. Питам: какво ще се ползвате от това ядене? Диета ще пазите. Яденето подразбира здравословно състояние, това, което ядеш да ти е приятно. Ако имаш изобилна храна, стомахът не може да я възприеме. Храната е безполезна в дадения случай. Богатството е безполезно и вредно в дадения случай, когато ти не си готов да го използваш. Природата не търпи да вложиш капитала някъде в банка. Всяко нещо, което имаш, трябва да е в обръщение. Такъв е законът в природата. Когато престане това обръщение, явяват се ония състояния, които сега имате – неразположение на духа.

Кажете ми, какво искате сега? Какво да умножим? Умножението в природата е друго. Когато двама души имат обмяна на мисли, започват да вършат нещо, то е друг процес. Умножението е процес във физическия свят. Това е само за изяснение. В природата процесите са други. Да се умножи една добродетел, или да се изважда, или да се събира, съвсем друг смисъл има.

Ако ти събираш в живата природа, числата имат друг смисъл. Тия числа 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10. Всяко число има особени черти. Следователно, за да впрегнеш един кон на работа, трябва да познаваш неговото естество. Трябва да му туриш седло, да се качиш. Ако няма хубаво седло, конят ще те хвърли. Ще му туриш хубаво, меко седло и като се качиш на гърба му, ще бъдеш внимателен. Ако направиш погрешка, пак ще те хвърли. Това са външни обяснения и то да остане за вас. Няма какво да го предавате. Аз го оставям за вашата мисъл, няма какво да го разправяте. Чакайте да видите какъв смисъл имат числата.

Суеверието е безпредметно. От какво произтича суеверието на хората? Българите във вторник и в петък не работят. Казват: “Не върви работата.” Понеделник, сряда, четвъртък, това са щастливите дни. Все има някакъв повод, някаква наука, за да се считат едни дни щастливи, други – нещастни. Разбира се, сегашният свят в петък кара машините да работят. Войниците не гледат дните и вторник за тях е ден за работа. Но обикновените хора, които нямат определена система, те някой път носят атавистични разположения. Казвате: “Днес нямам разположение.” Хубаво, да допуснем, че нямате разположение. Вие сте облечени с тънки дрехи, отвън студът е 25 градуса, с тънките дрехи нямате разположение да ходите. Представете си, че зимно време излезете с топли дрехи и обуща - ще ходите. Но с такива топли дрехи лятно време не може да ходите. С тънки дрехи зиме не може да ходите, но лете може да ходите.Ако турите дебело палто, а отвъд има 30 – 40 градуса топлина, веднага това палто ще ви тежи. Зиме е добре, но лете не може да ви служи.

Казвам: Вашите зимни дрехи – вашите възгледи, които досега сте ги носили, са много хубави, но лете са невалидни. Вашите дрехи, които лете сте ги носили, те са несъвместими със зимата. Това трябва да знаете. Когато срещнете един вол и когато срещнете един вълк, по един и същ начин ли ще постъпите? Как ще постъпите с вола? Да направя мисълта си по-ясна. Ако имате хляб, ще го турите в торбата, но ако имате вода, може ли да я турите в торбата? Няма да я турите в торбата, понеже ако я турите, водата ще излезе през торбата навън. Хлябът няма да си позволи да излезе, но водата ще си позволи, тя си дава тази свобода. Когато изучавате хората, едни приличат на хляб, други – на вода, трети – на огън. Ако имате огън, ще го турите ли в торбата? Него ще го носите в кибритената кутия, затворен. Когато ви дотрябва, тогава огънят ще излезе навън; дето не трябва огънят ще стой затворен.За всяко нещо трябва да имате съответната форма, която природата дала. В тази форма нещата са безопасни.

Към сегашния живот ще приложите какво е вашето разбиране. Каквото мислите е право, но само при известни случаи. Казвате, човек не трябва да бъде мек. Прави сте, но при дадените условия, при които се намирате, мекотата е несъвместима. Но при други условия твоята мекота е съвместима. При дадени условия твоята сила е несъвместима, но при други условия твоята сила е съвместима. Казвам: Едно ваше състояние не го пренасяйте. Вие искате да пренасяте любовта. Казвате: “Трябва да се обичаме.”

Когато обичаш едного ще го превърнеш на вода; когато обичаш другиго ще го превърнеш на огън; трети, ще го превърнеш на дим, на лед, на всичко можеш да го превърнеш. Ако всичко може да издържиш, ти го обичаш и той те обича. Ако обичаш едного, ти ще го прекараш през всичките форми на Битието и ако не е готов да мине през тия форми, той не може да разбере любовта. Ти, който имаш силата да прекараш тия неща, ако не разбираш всяка форма какво може да донесе, не се занимавай с това изкуство. Казвате: “Трябва да се обичаме.” Какво разбирате под това? Когато обичате ябълката, какво правите с нея? Като обичате един скъпоценен камък, носите го на пръста си. Когато обичате някой часовник, носите го в джоба си. Когато обичате една ябълка, какво правите с нея? – Ядете я. Когато обикнете хляба и него ядете. Когато изяждате хляба знаете ли, дали ви обича? След като изядете хляба или крушата, които ви обичат, във вас ще дойде отлична мисъл, ще се повдигнете. Щом изядете ябълката, която не ви обича, тогава казвате: “Стана ми нещо.” Между ябълката и вас няма обич. Не само да я ядеш, не само ти да я обичаш, но и тя трябва да те обича. Понеже имаш право да ядеш само това, което те обича. Защото, ако без обич си я изял, тогава няма да се ползваш. Ако четеш книга, която не разбираш, четеш, някой философ разсъждава върху някой въпрос и твоята вяра се разколебае, веднага ти казваш: “Тази книга ми размъти ума.” Когато проучавате, трябва да имате знание. Онова верую, което имате, дръжте него. Всякога се допитвай до твоето верую. Във всеки човек има едно верую, което е право. Колкото и малко да е, допитай се до него. Колкото и малка да е частицата, която гори в съзнанието ти, допитай се до нея. Не оставяй другите хора да четат за тебе.

Да оставим другите хора, защото ще ме разберете криво. Дето ти трябва да четеш, не карай другите хора да четат; дето трябва другите хора да четат, не отивай ти да четеш. Дето трябва другите хора да ядат, дай им правото да ядат; дето ти трябва да ядеш, не карай другите хора да ядат, ти нищо няма да придобиеш. Казваш: “Нека учат заради мен.” Ако някой яде заради тебе ден, два, три, четири, нему е добре, ти какво трябва да правиш? До четиридесет деня ти може да постиш, а той да яде. Тази постъпка той ще намери съобразна. След четиридесетия ден ще кажеш: “Ти няма да ядеш, пък аз ще ям.” След четиридесетия ден трябва ли да му дадеш яденето си? Как мислите? Аз да съм, няма да му дам. Ще кажа: “Достатъчно те храних четиридесет дни, сега ти няма да ядеш, пък аз ще ям, ще опиташ.” На четиридесетия ден ти пак няма да ми даваш да ям. Това, което говоря, правя го доброволно със себе си. Нему давам да яде, пък аз правя своите разсъждения. Като погледна, виждам на мене очите ми хлътнали, лицето повяхнало, светец съм станал, а той мазничък, червеничък. Казвам: “Моето ядене много добре му е подействало.” Този човек има тлъсто лице, но няма моята мисъл. Казвам: “Ти ще дойдеш на моето място и аз ще дойде на твоето, за да се разберем.”

Тия правила не ги вземайте за абсолютни. Това, което знаете, не е достатъчно. Всяко ново разбиране, всеки способ е опресняване. Считайте всяка теория на място. Всяка ново знание е малък приток, който се влива в едно езеро и го опреснява. Не че притокът ще пренесе нещо, но езеро, което има притоци всякога се опреснява. Не че ако изтича ще изнесе нещо, но всякога трябва да има втичане и изтичане. Езера, които имат втичане и изтичане, се опресняват. Когато нещо се втича в живота и когато изтича, то е правилното положение. Що е радостта? Радостта е нещо, което се втича в човека. Що е скръбта? – То е нещо, което изтича от човека. Имате едно понятие за скръбта – изтичане. Радостта е втичане, вливане. Щом скърбите, значи излиза нещо от вас; щом се радвате, влива се нещо. Казвам: Радостта ще се превърне на скръб. Един ден вашата радост ще се превърне на скръб и ще излезе навън. Тогава вашата скръб, вашата вода ще излезе навън. Тази вода, която се вляла, изтича и тя ще бъде радост за другите. Вашата скръб ще бъде радост за другите; вашата радост ще бъде скръб за другите. Тъй щото радостта, която е дошла във вас, иде от скърбящите. Вашата радост иде от скърбящо езеро. Тъй като мислите, нещата в природата ще ви станат ясни. Другите разбират другояче работите. Сега мислете, че не трябва да скърбите. Невъзможно е да не скърбите. Щом радостта се влива, внася нещо. Стига да не изнесе нещо повече, отколкото трябва. Радостта и тя да не внесе повече отколкото трябва. И тя да внесе толкоз, колкото трябва.

Сега какво разбрахте? Как разбрахте работата? Един въглен може ли да го накарате да прояви свойствата на диаманта? При състоянието при което сега въглените се намират, никога не може да го заставите да прояви тия качества. При какви условия може да накарате въглена да прояви същите свойства на диаманта? Учените сега се мъчат да превърнат въглена в диамант. Правят опити. Въгленът може да се превърне в диамант, но при какви условия, при каква топлина може да се стопи, без да изгори? Знаете ли при колко градуса? (5 – 6 хиляди). Щом имате една мисъл от въглените, турете я под 5 – 6 хиляди градуса топлина, за да я превърнете в диамант, да кристализира. Ония хора, които имат големи страдания уподобявам, че в техните лаборатории въглените се превръщат в диаманти. Някой ми разправя за страданията си. Казвам: Ти ще станеш богат, стига опитите във вашата лаборатория да бъдат сполучливи. Ти ще забогатееш от ония въглени, които ще се превърнат в диаманти. Ако едно страдание може да внесе в душата ти една идея, на място е. Да кажем, един изобретател мисли, работи 20 – 30 години. Един ден той изнася нова мисъл. Това е основна мисъл, която прилага. И от там насетне всички работи тръгват.

Ние нагазихме в една дълбока област. Да се върнем назад. Не е лесна работа човек да носи страданията. Не е лесна работа, човек да дава. Скоро имаше един пример. Един лорд в Англия започнал търговия и се прочул със своята щедрост и добрина. Сега казва: “Дотегна ми да бъда щедър.” И сега иска да бяга от Англия. По 600 писма получава на ден, все му искат, разправят му за своите страдания. Получава всеки ден по 600 писма, на които той отговаря. Той казва: “Аз имам своите бедни.” Той пишел и на онези, които не са негови. Да отговаряш на 600 писма и все просби да дава по нещо. Сега иска да напусне Англия, казва: “Бягам да не съм толкова известен със своята добрина.” Представете си обратното: някой човек не е щедър и на него пращат 600 писма на ден. Той какво ще прави? Или някой, който не е щедър, излязъл на пътя и някой разбойник извади револвера, казва:”Давай!” Таман минал няколко крачки, среща го друг и казва: ”Давай!” 600 души те срещат и искат. Ти ще даваш. Този, който не дава, десет дена като има такава опитност, до какво заключение ще дойде? Той ще каже: “Ще си купя и аз револвер.” Този господин има една опитност, но тя е неестествена. Всички англичани не са щедри като този. Ако всички хора бяха щедри, едва ли на ден ще се случи да дойде един човек да поиска. Тогава е в реда на нещата. Може би на месеца ще се случи някой да поиска и ти тогава ще го считаш за привилегия. В годината тогава колко души биха дошли да ти поискат? Ти ще считаш за привилегия, ако някой дойде и ти поиска. Ако 600 писма идат и искат всеки ден от тебе, това е неестествен процес. Казвам: Не си струва човек да бъде щедър. Ако в десет години един човек дойде да ти поиска нещо, струва си човек да бъде щедър. Разбира се, тогава ще бъде привилегия.

Какво приложение има досегашното ви състояние, в което се намирате? Казвате:”За да излезем от това състояние, в което се намираме, какво трябва да направим?” Онези, които са учители, какво трябва да направят за да излязат от учителството? Които държат изпит, какво трябва да направят с изпита? Които държат изпит много се молят, свещи палят. В спиритизма ще питат духовете, може ли да си изкарат изпита добре или няма да го изкарат. Ще се върнете към онова същинско вярване, което всеки човек има. Вслушайте се във веруюто на всеки човек, когато ви разправя една своя опитност, обръщайте внимание, понеже всеки човек говори това, което знае. Обаче с туй вътрешно знание, което хората имат, може да си помагат.

При мене дойде един господин и ще ви разкажа само това, което той ми разправи. Интересни работи. Казва: “Намерих едно лекарства, което лекува почти всички болести. Ако вземеш мед – колко, няма да кажа, ако вземеш ленено семе, чер пипер и индийско орехче, ще направиш един цяр, който лекува всички болести. Той ми даде пропорцията, аз не ви я давам. Какво ще разберете? Има пропорции. Медът е лековит, лененото семе е лековито. Него вземат за разхлабване на червата. Черният пипер сгрява, индийското орехче и то има лечебни свойства. Като се съберат на едно, като се сдружат медът, лененото семе, черният пипер и индийското орехче, лекуват всички болести. Които от вас са болни, се интересуват, които са здрави, ще кажете: “Нито медът, нито лененото семе, нито черният пипер, нито индийското орехче ме интересуват.” Като сте болни ще питате: “Колко мед?”

Един пример: Смесете един грам любов с два грама знание, смесете двайсет грама свобода и двайсет грама справедливост, всичко разбъркайте и ще имате едно лекарство. Ето аз как ще направя това лекарство. Искам да взема един грам любов, какво трябва да направя? Ще намеря едно момиче на 15 години и ще го помоля да държи ръката в едно чаша вода една минута. Като държи една минута, ще кажа: “Стига.” После ще намеря едно момче на 15-16 години и то да държи ръката две минути в чашата. От него ще взема два грама знание. За да взема десет грама свобода, ще намеря един млад човек на 21 години да си държи ръката десет минути чашата. Най-после ще намеря един професор, който да си държи ръката двайсет минути. От това лекарство ще даваш три капки сутрин, три капки на обед и три капки вечер – всичко девет капки. Може да имате отлично успокоение. Вие сте се енервирали, ще вземете три капки, ще дойде едно успокоение във вас. Ръката на този, който я държи в чашата, трябва да бъде чиста. Лесно ще бъде да убедите децата си да държат ръката, но професора как ще убедите? Вие как бихте убедили професора да си държи ръката? Да оставим този въпрос неразрешен - и до Великден може да мислим по въпроса. Мъчното състояние в човека е професорът. Понякога човек е опак, не може да го убедиш. Този професор в тебе не може да го убедиш. Той трябва да си тури ръката, как ще го убедиш? За това лекарство до трима души съм дошъл, но сега се занимавам с професора. Него намирам много упорит. Казва: “Тази работа е суеверие, как ще си [топя] ръката?” Може да намеря някой болен професор, но болна ръка не ми трябва. Здрава, гладка, хубава ръка ми трябва. Той погледне, не иска. Сега остава да го приспим и да му вземем ръката и да я турим в чашата полека да се нагоди на неговата топлина. Като стане, той ще усети, че нещо е взето от него. Сега кака ще влезете в стаята, как ще убедите домашните му. Може да е женен, да има жена, деца.

Спрете се и вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Вярвайте в онова, което Бог ви говори, не онова, което хората говорят. То се отличава по следното: Когато Бог говори, винаги има единство, няма спор. И мислите и сърцето, на един ум са. Щом хората говорят, всякога има раздвояване. Човешкото винаги раздвоява. Божественото винаги обединява. Там, дето се обединяват нещата, Бог говори; там, дето се разединяват нещата, хората говорят. Законът е верен. Всяко нещо, което обединява сърцето и ума, то е от Бога. Всяко нещо, което разединява, то е от човешки произход, него ще проучвате.

Станете! Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година

7 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя

на 15 януари 1937 год. 5 часа сутринта, петък

Изгрев – София

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...