Jump to content

25. Нуждата на човека от духовна майка


Recommended Posts

25. НУЖДАТА НА ЧОВЕКА ОТ ДУХОВНА МАЙКА

Природата, обществото, отделните индивиди, себе-то с цялото им разнообразие от форми, съдържания, закони на които са подчинени, по чудните пътища на сетивата влизат в човека - стават негово съдържание -знания. Понякога те влизат в него като канени, желани гости и му оставят нещо..., но те могат да влязат в него и като разбойници, които разбиват врати и прозорци...и задигат всичко, каквото намерят.

Обаче, Дънов и Учението Му, дълго време щяха да влизат в Христов, нито като канени, нито като неканени, още по-малко като разбойници. Обратното, подполковникът насила щеше да ги вкара в себе си, както престъпника насила вкарват в тъмница, за да го измъчват. Подполковникът, мирогледът му, характерът му, изкривеното и изопачено съзнание, щяха да бъдат тъмница, истинска мъчителница за Дънов и Учението Му, както така наречените християни със своите изопачени разбирания и живот, бяха най-големите мъчители на Христа. Както гръцкия кон насила беше вкаран в град Троя от самите троянци, и Христов насила щеше да вкара Дънов и Учението Му в собствения си град, в крепостта на досегашния си живот и мироглед.

Разбира се, когато троянците вкараха коня в града си, те нямаха идеята за разрушението на града, тъкмо напротив, те искаха с това да го запазят.

Така и Христов искаше да разкритикува Дънов и идеите Му, да ги осмее, подиграе, да ги заведе на Голгота и там разпъне, както Ницше искаше да унищожи Христа, за да стане той Христос.

Забелязва се или се предполага, че природата използва различните импулси на хората, за да постигне своите цели - хората да получат знания, да еволюират. Евреите разпънаха Христа един път, християните Го разпъват безброй пъти. Едните и другите носят последствията от това - страдания. И в края на краищата ще Го разберат правилно, ще Го приемат и признаят.

И Христов щеше да разпъва Дънов безброй пъти, както всичките Му ученици, щеше много да страда и после щеше да Го приеме!

Христос, Дънов и всички велики Учители на света, те са златото на света, което както и да го наричаме, каляме, поставяме в киселини, основи, соли... остава си все злато, непроменено!

Дънов от цялото това отношение на Христов, ще остане неповлиян, свободен, верен на Себе си и на основния закон на живота - Любовта. Точно в това беше Неговото знание и сила. Осъзнал се като функция и ръка на Бога в работа си над хората и света, където и да влезеше - канен или неканен, установяваше ред и порядък, носеше благословение. И в хаоса на душата на Христов, с течение на времето щеше да установи ред и порядък.

19 години след тази първа среща с Учителя, Христов пише в книгата си „Зазоряване”*:

„... Искам или не, моля да направя това, което Слънцето иска от мене: да мисля както Ти мислиш, да чувствувам както Ти чувствуваш, да правя това което Ти правиш!...”

„... Можеш ли да побереш всичките противоречия на света в душата си? Ще даваш ли плодове на хората, за да те замерват с черупките им? Ще им носиш ли чиста вода, която те ще превръщат в помия, за да я хвърлят отгоре ти? Можеш ли да сгрееш помръзнали усойници в своята пазва, като знаеш, че стоплени, те ще опитат първите си зъби на тебе? Ще отгледаш ли войни, които ще забият копията си в ребрата ти?” [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 55-78.]

„Така ме питаше Той и Се усмихваше, а аз шепнех: „О, не захапах ли аз ръцете Ти някога, и от това се вля в мен всичкото благородство, на което се радвам? Не хвърлих ли и аз отровна стрела отгоре Ти, а Ти ми я върна златна, накичена с безценни камъни на Любов, Мъдрост, Истина? Не ме ли къпа Ти в Твоята чистота, та ми се отвориха очите и Те видях?...”

Детето, за да се яви на свят, за да стане пълноценен човек, трябва да има поне едно същество, което да го роди и да го обича при всички условия на живота - това е майката. Тя ражда детето, което е носила в утробата си 9 месеца. То й е причинило, и ще причинява цял живот безброй страдания. При нужда тя и живота си жертвува. Само благодарение на нейната любов, то идва на света, израства, става човек.

Много от така наречените възрастни хора в някои отношения, особено в духовно отношение, са като децата - за да живеят и пораснат имат нужда от духовна майка, която да ги обича, да се грижи за тях при всички условия, дори и тогава, когато те се държат лошо с нея. За някои от тези хора, такава любяща майка бе Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...