33. Кампанията на църквата и Светият Синод срещу Петър Дънов

[Ани]

33. КАМПАНИЯТА НА ЦЪРКВАТА И СВЕТИЯТ СИНОД

СРЕЩУ ПЕТЪР ДЪНОВ

Още с появата на тази униформена, елегантна и напълно изискана фигура в двора на „Опълченска” 66, всички го загледаха и се запоглеждаха, понеже Светият Синод, полицията, разни обществени, военни и други организации и частни лица бяха започнали кампания на преследване против Братството.* [*Виж „Изгревът”, т. 5, с. 507-512.]

Църквата афороса Дънов и почна по най-безпрецедентен начин да пречи на беседите Му, или да праща безотговорни лица да ги смущават. В пресата се появиха хулителни статии! Бяха написани безскрупулни брошури и книги.

Имаше една жена, беше сестра посетителка на беседите, която си помислила, че ще бъде хранена от Братството без да работи. Като не получила това, продала се беше на Светия Синод, поставила си беше на главата надпис: „Жертва на Дънов”* и така се разхождаше по улиците на София, и така идваше на събранията Му. Тя днес не беше дошла, защото времето беше много студено. На този студ издържат само призваните, непродадените, озарените!

[*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 325-334.]

Всички си помислиха, че офицерът е изпратен от властта с някаква специална задача. Една сестра веднага му донесе стол с пухена възглавница.

- Господин офицер, къде да Ви поставя стола? - запита тя вежливо. Той я изгледа като орел от сините висини някаква животинка по земята, после си сви очите, като че ли я тласна на километри от себе си и процеди през зъби:

- Не съм Ви искал!... Обърна се и с бавни и уверени крачки отиде и застана в дъното на двора върху натрупания сняг, точно срещу прозореца, от койтс предполагаше, че ще говори Дънов.

Сестрата нищо не каза, остави стола отпред и отиде на местото си. Никой не седна на стола до края на беседата! Из двора стана леко раздвижване, зашушука се. Некой си бяха затворили очите, молеха се. Всички бяха в неизвестност и напрежение. Не знаеха какви нови неприятности и изненади, ще им донесе този напет офицер! Младежите студенти го гледаха и се подсмиваха на високата му яка, на големите му очи, поза...

В предния ляв ъгъл на двора на първата редица, стоеше малко настрана от другите едър, важен, представителен господин на около 50 години, с голяма глава, интелигентна физиономия - високо и изпъкнало чело, съвсем леко прегърбен, облечен богато, с вкус и стил. Той беше по произход евреин. И той хвърли, уж безразличен поглед към подполковникът!

Макар и далече, но видя това, което му трябваше: чело, вежди, очите, носа, брадата... Направи си изводите и погледна ревниво и изпитателно към девойката - интелигентно, младо, красиво момиче, което също гледаше офицера. - „Ще ми я отнеме!” - си помисли той. Понеже знаеше и разбираше законите на мисълта, веднага замени тази мисъл с друга: „Няма да позволя!...”

Десетина студенти, чиновници и други младежи от другите краища на двора се промъкнаха при него, и всеки му заразказва впечатленията си от офицера. На някой той поклащаше глава одобрително, на други се противопоставяше с усмивка, на трети се усмихваше резервирано или казваше нещо тихо.

Всички, които дойдоха, останаха около него. Образува се една внушителна група. Тези младежи и други още, бяха образували кръжок за философия и литература, който беше си поставил задачата да преоцени всички философски и литературни ценности на епохата в светлината на Учителя. Те изучаваха нашите и европейски философи и писатели, изнасяха реферати в духа на Учителя.

Подполковникът важно и тежко откачи сабята си, постави я между краката си, сне кожените си ръкавици, закачи ги на сабята. Попипа отзад на брича си грамадния си револвер „Пагант”, който имаше предимството, че не правеше засечки. Бръкна в джоба на шинела си, и там с успокоение напипа любимия си джобен пистолет - шест на тридесет и пет - „Виктория”, който беше си купил от Лондон. Всичко това правеше с маниер, грация и красота, получени от дългото им и съзнателно практикуване. Успокоен, че беше взел всички предпазителни мерки, той застана във войнишки стоеж, и така наистина остана до края.

И тук както и навсякъде, където отиваше, всички мислеха, че е по-висок отколкото беше.