Jump to content

34. Учителят Дънов говореше много просто и тихо, а офицерът крещеше и викаше, за да го прекъсне


Recommended Posts

34. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ГОВОРЕШЕ МНОГО ПРОСТО И ТИХО,

А ОФИЦЕРЪТ КРЕЩЕШЕ И ВИКАШЕ, ЗА ДА ГО ПРЕКЪСНЕ

Учителят Се появи на отворения прозорец в коридорчето.

Всички замлъкнаха, както когато между войници се появи генерал!

Вече всички погледи бяха насочени само към Учителя! Подполковникът престана да съществува!

Учителят изгледа събранието кротко, и каза нещо на един брат под прозореца. Той запя и всички подеха песента. Учителят погледна подполковника, като да беше го чакал или по-право с едно безразличие.

После погледите на двамата се срещнаха!

Това беше първата и съдбоносна за подполковника схватка! От този момент започна една борба, драма, трагедия, която завърши с Голгота. Той беше осъден от Народния съд, и заедно с около стотина министри и царски съветници, беше убит на 1 февруари 1945 г.*

[*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 13-15, 409-449.]

Офицерът почувствува погледа си грабнат, фиксиран или само така си помисли, защото Дънов го гледаше безразлично. Той си обясни това, че беше се загледал в униформата му или както всички - в очите му. Но веднага се опроверга. В двора имаше и други униформени лица, полковници. Учителят разбра мисълта му и загледа в друга посока. След песента прочете много тихо глава 10, ст. 15 от Евангелието на Йоана: „Както ме е Отец научил, и аз познавам Отца; и душата си полагам за овцете..."

И пак погледна брата под прозореца. Той и всички отново запяха.

След песента заговори. Говореше много просто и тихо, като че нарочно да не Го чуват, без да се интересува от впечатлението! Който искаше да Го чува, трябваше да се концентрира и напрегне слуха си в това, което Той говореше. За разлика от партиините оратори и църковни проповедници, които със силните си гласове и цветистата си реч не само завладяваха, но и натрапваха мислите - насила ги вкарваха в съзнанието на слушателите, Учителят говореше тихо!

Христов очакваше да чуе ораторство, като това на Жорес или някой от древните римски оратори! Христов се усмихна снизходително на този анемичен и старчески глас, който студеният вятър отнасяше и той не чуваше. Това го ядоса, защото си помисли, че тъкмо пропуснатото може да е това, за което може да Го разкритикува и унищожи! Тези пропуски нащърбяваха предвкусваната победа!

Затова си напрегна и слуха и почна да чува, но само откъслечни думи. Първото цяло изречение, което чу, беше: „Отец и Син са обикновени думи, познати не само на хората, но и на животните...”

- Глупости! - разнесе се из двора висок, команден и ясен глас.

Всички се обърнаха към дъното на двора, където сред купищата сняг стоеше офицерът, изпънат като струна и размахваше ръка.

- Кой Ви каза, господин Дънов, че животните познават съдържанието и смисъла на думите „Отец” и „Син”? По кой физичен, психичен или метафизичен закон дойдохте до този извод? Вие говорите априори. Аз имам на разположение много коне, ще Ви заведа при техните майки и бащи, ако щете и при братята им, да се уверите, че те няма да проявят никакви бащини, майчини или синовни отношения!

- Да, но и Вие господин подполковник говорите априори, щом още и Вие не сте направили опита. Какво бихте казали например, ако опита би Ви опровергал? - обади се един студент с червена шапка.

- Господине - започна с пренебрежение Христов-не Ви познавам, и не желая да увеличавам познанствата си! Дошъл съм да говоря с титуляра!

В същото време почнаха да се обаждат и други. И не дадоха ред да отговори Дънов, Който спокойно стоеше и чакаше да млъкнат.

- Защо страдат хората - продължи Дънов, когато млъкнаха - за да се смирят. Защо страдат животните - по същата причина. Когато волът насочи рогата си към своя господар, той го мушва няколко пъти с остена си и го смирява. Така Бог отправя остена си към човека, който иска да боде, да хапе. Който боде, минава за голям философ и критик, с особени възгледи за живота, но затова често се натъква на остена.

Всички в двора заклатиха одобрително глави, като гледаха офицера, защото мислеха, че това се отнася за него. Но Христов вирна глава като жребец, не ги поглеждаше, внимаваше да чува, за да възрази! Отново закрещя:

- Не, не, сравненията Ви са неудачни! Не може да се сравнява раждането на детето от майката с изтичането на водата от тръбата на чешмата - така не може да се говори!

Учителят този път не спря да говори, продължи с равен и тих глас. А подполковникът крещеше, викаше, искаше на всяка цена да Го прекъсне, да се наложи:

- Вие господин Дънов, трябва да доказвате Вашите твърдения! Искам непременно да чуя доводите Ви! Как може да твърдите... каквото било отношението между водата, въздуха и светлината, такова било между вярата, надеждата и любовта? Аз и всички логически мислящи хора, не можем да видим тази връзка! Винаги ли така безсмислено говорите? Не мога да оазбера как Ви понасят тези хора, които сте изложили на този студ, на явна простуда? Навярно ще делите печалба с лекарите?...

За голяма негова изненада, острите му и обидни думи не произведоха очаквания ефект - никакъв ефект нямаха! Те рикошираха като куршуми по чилична броня. Лицето на Учителя не Се промени. Спокойният, равен, пълен с благост говор се запази.

Това вбеси офицера! Той заапострофира бясно, като че атакуваше здраво укрепена позиция. Скоро слушателите му свикнаха и той вече не ги дразнеше, нито смущаваше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...