47. Разговорите на посетителите с Учителя Дънов

[Ани]

47. РАЗГОВОРИТЕ НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Едни от слушателите веднага си отидоха, а други останаха. Те влязоха в сутерена, където се приготвяше братски обяд. Там гореше грамадна готварска печка, а в съседната стая бяха наредени маси и столове.

Подполковникът разхождайки се, надникна в коридорчето на етажа и се изненада! — Там беше претъпкано с мъже и жени, но вече много по-възрастни от тези, които бяха на двора! От там бяха слушали беседата. Той ги гледаше и си мислеше: „Ако на такива глупости са дошли толкова много хора и при това на този студ, колко повече биха дошли, ако аз им изнеса сказка на някоя литературна или философска тема, ако им прочета или направя разбор на някой класик!” - И забеляза, че Учителят го гледа.

- Аз няма да Ви целуна ръка! - заяви дръзко офицера.

- Не е задължително, но друго исках да Ви кажа - влезте на топло. Извинете, Вас последен ще приема. - Христов даде да се разбере, че е съгласен и продължи да се разхожда. И когато отново мина покрай прозореца, Учителят отново го покани:

- Влезте вътре на топло.

- Не желая да се смесвам с тълпата!

- Влезте в моята стая, там няма никой, сам ще бъдете докато дойда аз.

- Не!

И продължи да се разхожда и обмисля плана на предстоящия му разговор.

В коридорчето пред кабинета на Учителя бяха се насъбрали младежите от кръжока, наблюдаваха през прозореца офицера, като продължаваха коментариите от двора и с нетърпение очакваха разговора му с Учителя.*

[*Виж „Изгревът’) т. 12, снимки № 14, 15.)

Оставаше необяснено защо Учителят, Който не обичаше да повтаря и още по-малко да потретя, покани още веднъж офицера да влезе в стаята Му!

- Студено Ви е, от това Ви боли корема и раната! Няма смисъл да стоите на студа, може да се явят усложнения!

- Разберете веднъж завинаги, че не искам да се грижите повече за мен!

И тъкмо да заяви гордо както му бе присъщо, че не му е студено, сети се, че беше си разтъркал ръцете, затова замълча. Но в себе си почна да прави разбор на Учителевите думи: „Краката Ви са студени...” - Позна! И едно дете може да познае, да направи едно такова предсказание! Всеки, който стои два часа на студа и целия ще замръзне! - Знае, че имам рана и точно, че е на корема ми! - И затърси с поглед в навалицата работника от фабриката. - „Хитрецът, аз го видях, когато му каза, но че ме боли, това само аз зная!” - Замисли се! И отгатна: - „Да, ясно ми е! Много естествено, щом е рана ще боли както всяка рана, особено от студа. Ето какви са машинациите на този „ясновидец”! Разбрах! Ясно ми е! И над всичко това, ще ми се пише доброжелател - съжалява ме! Разбирам ги аз тези - иска да ме подкупи и подкара, и вкара в стадото си! Само тълпата, стадото, хората от стадото могат да бъдат съжалявани, но не и аз!... Аз не съм тълпа, не мога да се смесвам или приобщавам, да се наредя с всички около печката! Никога!” - Така си мислеше, и продължаваше да се разхожда.

Като че ли някой друг, който невидимо присъствуваше на тези му мисли, веднага се зае да го опровергае, да направи всичко, което не искаше и цял живот да го прави.

Когато всички Му целунаха ръка, Учителят Се прибра в стаята си.

Много външни хора, които бяха в сутерена на топло, почнаха да отиват при Него да Му искат съвети, разрешение на противоречия, лек за болестите си или да Му разкриват душата си. Когато и те се изредиха, Учителят излезе на стълбата и направи знак на Христов да влезе.