Jump to content

48. Човекът идва от миналото си, което не го вижда


Recommended Posts

48. ЧОВЕКЪТ ИДВА ОТ МИНАЛОТО СИ, КОЕТО НЕ ГО ВИЖДА

Стаята на Учителя Му служеше и за кабинет.

Тя беше обикновена, бяло варосана стая, без тапети и картини: маса, няколко обикновени стола, легло, окачалка и три големи шкафа препълнени с книги и нищо повече.

Правеше впечатление, образцовата чистота! Мебелите бяха симетрично подредени, те бяха боядисани бяло или в светли тонове.*

[*Как изглежда стаята на Учителя - виж в „Изгревът”, т. 12 -снимките на ул. „Опълченска” 66 - № 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26.]

Бодри, смели и опнати войнишки стъпки разтърсиха задрямалата в своята старост къща. Изтритите от ходене по тях и миене дъски заскърцаха, заохкаха като старец под тежкия ботуш на времето. Но Духът на къщата -Учителят - не помръдна, косъм не трепна от главата Му! Не току така се казваше Петър Дънов - каменна основа.

След студа и вятъра на двора, мека и приятна като милувка топлина облъхна Христов. Той устреми орловия си поглед към Учителя, както войник към генерал, когато рапортува. Удари силно токовете на ботушите си, шпорите звъннаха като сребърни звънчета и предупредиха, че влиза офицер. Застана мирно, отдаде чест, сне си ръкавиците и пристъпи две крачки напред по протокола. Всичко направи с особена грация.

И двамата си подадоха ръцете, както борци при започване на борбата Офицерът бързо, отсечено и неразбрано си каза името и веднага заговори, като че се втурна в атака:

- Тази сутрин като гледах и слушах тези наивници как Ви зяпаха в устата както слепци Слънцето и слушаха до захлас глупостите Ви, идваше ми да ги хвана и навържа като добитък за клане, и начело с Вас да предам на властта! Искаше ми се също да напълня леките им и кухи глави със словото на пистолета си, да се напълнят и натежнеят, да отворя широко очите им, да извадя памуците от ушите им!... Да видят, да чуят и разберат лъжата и измамата на всичко, което им говорите!

- Не Ви е за пръв път, Вие и друг път сте връзвали и предавали -започна тихо и кротко Учителят.

- Лъжа! - прекъсна Го бързо и остро Христов. - Никого и никога не съм връзвал!...

- Прогресирали сте. Някога убивахте, връзвахте, биехте... сега само се заканвате, после само ще помислите... докато тези желания съвсем се изличат от главата Ви.

- Разберете, не съм убивал, нито връзвал!... Вас не Ви познавам! Днес за пръв път Ви виждам!

- Да, не ме познавате, защото имате да ми дължите. Аз пък Ви познавам.

Офицерът се вгледа в Учителя, и още по-рязко отвърна:

- Не, не, за първи път Ви виждам, аз съм добър физиономист! Да, да, за първи път Ви виждам! А да Ви лъжа - никога, аз не лъжа!

- Това, което виждате е дегизацията ми. Когато я снема, ще ме познаете и ще се засрамите!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...