Jump to content

67. Проверката е въпрос на време и упражнение


Recommended Posts

67. ПРОВЕРКАТА Е ВЪПРОС НА ВРЕМЕ И УПРАЖНЕНИЕ

- Но и Вие ли господин Дънов, говорите за наука? Аз пък ще Ви кажа - това, което Вие говорите, от единия до другия край е само глупости! Кажете ми ясно какво разбирате под думата наука?

- Истинска, положителна наука разбирам всичко каквото Божествения Дух е създал от памтивека до сега.

Христов изкриви уста на ляво, крайно недоволен беше!

- Господин Дънов, мисля, мисля и не зная откъде да започна, какви въпроси още да Ви задам? Ние с Вас говорим на различни езици! Все пак аз ще се опитам да започнем от някъде.

В това време и от началото на разговора вън в коридора около вратата на Учителя се чуваше шепнене, ходене тихо, което сега се усили. Христов се заслуша и после се замисли върху нещо... Но скоро започна многозначително:

- Как мога всичко това, което наприказвахте, по право избърборихте. да го проверя с методите на положителната наука, тази наука, която аз и всички хора познаваме? Искам да го проверя с методите индукция и дедукция.* Аз съм човек, който иска всичко да види и чуе, нищо на вяра не приемам! Искам много пъти да проверя, искам опит да направя, така както се правят опити в химията, физиката...

[* Индукция - процес, при който едно явление излиза, възниква при въздействието на друго. Дедукция - метод на логическо мислене за правене на частни изводи от общи положения. Заключение от общото като извод.]

- Стига да искате, това е въпрос на време и упражнение - отговори Учителят, Който чакаше тъкмо този въпрос и майсторски водеше разговора към него.

Христов пламна, стана му много интересно! Любознателността му беше стигнала далече, граничеше вече с мания! Той беше предизвикан и с апломб, патос и вдъхновение започна да нарежда:

- Готов съм да слеза в ада - в деветия кръг на ада; да отида на другия край на звета и на самия полюс да седна; да се спусна в кратера на Везувии; да бъда изстрелян в Космоса през дулото на Голямата Верта; да бъда разпънат и да възкръсна ако щете; да отида с усмивка на лице към смъртта; да мина през смъртта; да възкръсна като Христа! Кажете, кажете, искайте - още какво да направя? Аз съм готов на всичко, което поне един човек е направил! Приемам да направя и това, което само митичните същества правят, което най-мощната човешка фантазия е направила, измислила.

Аз отивам още по-далеч - може да бъда и пръв, да направя това, което никой преди мене не е направил! Казах, повтарям и потретям, готов съм на всичко, само да ми докажете и убедите! Хайде добре, по какъвто начин искате, само да проверя и повярвам. Не, не да повярвам, а искам да зная до безвъпросност, че когато и да било съм бил цар Саул, цар Соломон, апостол Павел, свети Иван Рилски!...

Подполковникът в своето въодушевление и непреодолим вътрешен импулс изговори и други още по-бомбастични предложения, без да подозира, че хората се държат отговорни и за думите, които казват „най-невинно” във време на въодушевление, защото и самото въодушевление, импулса да се каже нещо и да се заангажираме с нещо, може да идва много от далече, от няколко поколения назад и да дава своя ефект, когато най-малко очакваме, а може да го даде и при децата и внуците ни. Тези импулси наглед може да са много невинни, но съединението да бъде отровно, взрив.

Велика наука е да се знаят причините, изворите и посоката на импулсите, които избликват от съзнанието и подсъзнанието на хората, резултатите които се получават при различното им съчетание и условията на живота и начина на спирането им, ако това е необходимо за щастието или нещастието на хората... Още повече са отговорни хората за думите, които не са съобразени със законите на природата и живота, и за всички тези предложения трябва да се плаща. Защото за всяка дума, мисъл, чувство и постъпка все някога се заплаща!

Хората имат известна свобода да мислят, да чувствуват и да постъпват както искат, т.е. да грешат, но при условие да плащат всичко със страдания или радости.

Христов да говори така, не беше едно просто словословие, случайно хрумване. Напротив, много преди това често беше навестяван от тези мисли, както чувствуваше като случайни хрумвания!... За това словоизлияние той като, че беше отдавна подготвян от някой друг в него, някакво друго съзнание! Затова сега, изразите му бяха готови. Правеше му удоволствие да си служи с градации и хиперболи, което също не е невинно и случайно!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...