68. Да развеждаш човек в миналото му е да го развеждаш в ада на собствения му живот

[Ани]

68. ДА РАЗВЕЖДАШ ЧОВЕК В МИНАЛОТО МУ Е

ДА ГО РАЗВЕЖДАШ В АДА НА СОБСТВЕНИЯ МУ ЖИВОТ

Накрая Христов завърши словоизлиянието си или по-право това, което беше един стопроцентов договор с думите:

- Всичко, което ми кажете ще изпълнявам най-добросъвестно, както правя всички неща. Ако нещо не мога, ще ми покажете как да се упражнявам, какви упражнения да правя, за да го постигна, но искам всяко нещо Вие преди мене да направите. И запомнете добре, аз не съм човекът, който ще се откаже някъде по средата или ще се спре пред трудното, пред мъчното! Още по-малко позволявам някой, който и да е той да ме лъже или измами! Аз не лъжа и не мамя, но който се опита мене да излъже, тежко му, ще плаща с живота си! Но ако не успеете въпреки всичко да ми докажете, ако опитите Ви не излезат сполучливи по Ваша вина, ще Ви застрелям! - И пипна несъзнателно „Наганта”. - За мене вече отдавна животът и без това няма смисъл, няма никаква цена!

Бях много неща, но за малко, нищо не ме задоволи! Наука, философия, литература, живота, хората... всичко, всичко ме разочарова! Всеки момент съм готов да заменя живота си срещу нещо, но поне да има основание за това.

За мене има смисъл да разоблича един лъжец, фантаст и да освободя толкова хора от хипнозата им. Мисля, за това заслужава да си дам живота!

Учителят го гледаше, слушаше внимателно и от време на време, като че ли само от куртоазия поклащаше глава, но нито дума не каза. Христов млъкна, двамата мълчаха доста дълго. Христов наруши мълчанието като каза:

- Господин Дънов, какво искате да кажете с този особен поглед, че сте съгласни с условията ми или нещо друго?

- В Библията - започна Учителят - има една интересна повест „Йов”, в която Бог и Сатанаил спорят за Йова. Бог казва на Сатанаил, че Йов му е верен слуга... А Сатанаил му отговоря, че наистина му е верен, защото Бог му е дал голямо богатство. Бог оставя Сатанаил да провери верността на Йова, разрешава му да го изкушава както иска, само да не посяга на живота му. Сатанаил започва да изпраща страдание след страдание, от страшни По страшни на Йова - развежда го в света на страданията! Същия мотив е използвал и Гьоте във „Фауст”, в който Сатанаил е преименован в Мефистофел. Той също сключва договор да изкушава Фауста.

- Това наистина е много интересно, но не го знаех! Но по какъв повод го казвате? - с интерес запита Христов.

- Вие пък искате да Ви развеждам из Вашето минало! За Вас има смисъл да повярвате без доказване. Хората вече са извършили непоправимата грешка - разчупили черупката на живота, вкусили са неговата ядка - ядката от която всички ядат, без да могат да я изядат. Продължавайте своята грешка - яжте от ядката, но не се спъвайте в черупката - не искайте „доказателства”.

Аз няма да Ви развеждам в ада - Вие и без това живеете в него, и добре го познавате!

Ако е въпрос за описание, Данте го е описал, но затова пък не му остана време и сила и знание да опише рая. А раят е най-важното, той трябва да бъде описан! Сега нямаме време да се занимаваме с ада -веднага започваме с рая. Всеки случай, мислете за тези водения: Сатаниил води Йова по страданията; Мефистофел води Фауста по удоволствията; Вергилии води Данте по ада. Още никой не е воден по рая.

- А Вие? - възкликна с ирония Христов.

- Това ще кажете Вие, когато Ви поведа.

- Но Вие вече казахте за рая. Това наистина ще бъде най-интересния роман!